Постинг
12.11.2017 12:24 -
Забравих...
Всяка тъга е толкова хлъзгава...
Ще падна... Ще си изпочупя надеждите!
През живота не тичам вече забързано –
тъгите във него, от всякъде дебнат ни!
И навярно изглеждам някак статичен,
но теренът, казвам ти, труден е!
А бе време, през тъгите си тичах –
без замисляне никакво, никакво чудене.
Но страх ме е вече... Бога ми, страх ме е!
Вече много боли, щом вземе се счупи
надеждица някоя, а после – зарастване,
толкова дълго... ако изобщо се случи.
Та така си живея сега...
И навярно изглеждам някак статичен.
Забравих какво е, тъй – през глава,
да хукнеш безстрашен, към едното обичане
Именно помненето притаява в себе си всички изпълнили се страхове. Поумнелите го наричат опит. Дори учените са доказали, че най-ярко се помни болката. Защото се врязва дълбоко. Навярно.
И все пак, каквото и да спъва или пресича обичането..., може да е истина и искреност, но не е сила.
цитирайИ все пак, каквото и да спъва или пресича обичането..., може да е истина и искреност, но не е сила.