За този блог
Гласове: 4175
Постинг
23.04.2018 14:16 -
Чуването е много по-полезно от говоренето, ала младежкото нетърпение все бърза ли бърза
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 943 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2020 00:03
Прочетен: 943 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 24.12.2020 00:03
Младите все бързаме!
Може би наистина е така или го казвам само, за да се залъгвам, че все още съм млад.
Бързането най-лесно се преодолява като застанеш неподвижно и впериш поглед в деня на живота или тихо се взираш в искрите, които блещукат в далечното нощно небе, ала такова безгрижие е все по-рядко явление. Една такава бохемска случка се случи тези дни в най-първата астрономическа обсерватория на България, създадена скоро след Освобождението.
София, Борисова градина, 21 април, 2018 пролет.
"Нощ на отворени врати“ в първа обсерватория на Софийския университет.
Дворът на старата звездна къща е препълнен от нетърпеливо шумящи хора, повечето от които изобщо не предполагащи какво ще могат да видят – и аз там, както мнозина други, излишно шумоля и бърборя. Така половин час, докато не се случи една тихо-тиха, ала удивително-удивителна среща, която ме смая и поне за час отхвърли от мен пелената на излишното.
Удивление – отрезвяващо и пречистващо:
Виждаш стара рушаща се сграда, завършваща с красив венец от зодиакални съзвездия и сив полусферичен купол, който умее да се отваря и отправя взор към небето.
Влизаш и се изкачваш по тясна стълба, която по спирала те извежда на пътя между земята и небето.
Изкачваш стълбата и влизаш в окото на обсерваторията – кръгла стая с полусферичен свод, който с тихо скрибуцане се отваря над теб.
В центъра, на тази сама по себе си удивителна конструкция, виждаш масивен гранитен „камък“, върху който здраво стъпил на земята се изправя масивен, но и някак удивително лекокрил телескоп, който усмихнато се взира в небето.
Взираш се в изработеният през 1897 година телескоп – толкова удивително жизнен и силен за своите 120 години. С високо двуметрово тяло, изработено от стомана и месинг, което стабилно е монтирано върху масивен чугунен фундамент. Изящен телескоп с най-най прецизната оптика, механика и електротехника на своето време. Умно и красиво произведение на инженерните изкуства, което умее да принесе луната на една ръка разстояние от теб - удивително близка небесно-земна среща, която те смайва и развълнува.
“Значи наистина има нещо смислено и в Човека, и то не от сега, а от столетия.“
Виждаш и докосваш видимата страна на луната – с всичките малки и големи кратери по нея.
Ахваш и притихваш – въпреки безбройните снимки, които си виждал по телевизията и в нета! А какво ли е било усещането преди 120 години?! Тогава по целият широк свят е имало едва двадесетина подобни чудеса на техниката и едно от тях е вълнувало, и просветявало рода български. Днес това е единственият все още напълно функциониращ телескоп от онази епоха – живо и туптящо доказателство за това, че България е била, е, и ще бъде, чудесен космически дом за всички, които я обичат и милеят.
Историята:
Преди повече от 120 години, във вече далечната 1894 г., възродената българска нация кипи от живот и милее за простор и просвета. Дедите ни искали съвсем всичко да видят и могат, затова скоро се заловили да съградят и най-съвременна обсерватория, към наскоро създаденото висше училище в София. Нищо, че то все още не било истински университет и провеждало занятията си в сградата на Първа мъжка класическа гимназия. Днес в тази сграда функционира Журналистическия факултет на Софийският университет "Св. Климент Охридски".
1 октомври 1888 година е рождена дата на българския университет. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение.
През учебната 1889/1890 г. се открива Физико-математическото отделение.
През 1894 г. е основана Астрономическа обсерватория към Висшето училище, с библиотечна сбирка към нея. През 1897 година в Обсерваторията е монтиран нов, най-съвременен за времето си телескоп.
През 1904 г. Висшето училище прераства в Университет.
В периода 1907-1920 г. са изградени новата сграда и библиотека на Университета – ядрото на Ректората и сърцето на Софийският университет "Св. Климент Охридски".
(https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/akademichna_istoriya
https://www.sofia.bg/web/tourism-in-sofia/home
http://libsu.uni-sofia.bg/page.php?21)
И още български астрономически достижения:
Българските успехи в изследването на Космоса
https://www.youtube.com/watch?v=aarDo9CrTyw
Българското присъствие в Космоса - проф. П. Гецов, Нощен Хоризонт (08.12.2014)
https://www.youtube.com/watch?v=9uuLt3xYuOg
България – космическа страна. 35 години, въпроси и отговори
https://www.youtube.com/watch?v=44YtOBSbCZM
Може би наистина е така или го казвам само, за да се залъгвам, че все още съм млад.
Бързането най-лесно се преодолява като застанеш неподвижно и впериш поглед в деня на живота или тихо се взираш в искрите, които блещукат в далечното нощно небе, ала такова безгрижие е все по-рядко явление. Една такава бохемска случка се случи тези дни в най-първата астрономическа обсерватория на България, създадена скоро след Освобождението.
София, Борисова градина, 21 април, 2018 пролет.
"Нощ на отворени врати“ в първа обсерватория на Софийския университет.
Дворът на старата звездна къща е препълнен от нетърпеливо шумящи хора, повечето от които изобщо не предполагащи какво ще могат да видят – и аз там, както мнозина други, излишно шумоля и бърборя. Така половин час, докато не се случи една тихо-тиха, ала удивително-удивителна среща, която ме смая и поне за час отхвърли от мен пелената на излишното.
Удивление – отрезвяващо и пречистващо:
Виждаш стара рушаща се сграда, завършваща с красив венец от зодиакални съзвездия и сив полусферичен купол, който умее да се отваря и отправя взор към небето.
Влизаш и се изкачваш по тясна стълба, която по спирала те извежда на пътя между земята и небето.
Изкачваш стълбата и влизаш в окото на обсерваторията – кръгла стая с полусферичен свод, който с тихо скрибуцане се отваря над теб.
В центъра, на тази сама по себе си удивителна конструкция, виждаш масивен гранитен „камък“, върху който здраво стъпил на земята се изправя масивен, но и някак удивително лекокрил телескоп, който усмихнато се взира в небето.
Взираш се в изработеният през 1897 година телескоп – толкова удивително жизнен и силен за своите 120 години. С високо двуметрово тяло, изработено от стомана и месинг, което стабилно е монтирано върху масивен чугунен фундамент. Изящен телескоп с най-най прецизната оптика, механика и електротехника на своето време. Умно и красиво произведение на инженерните изкуства, което умее да принесе луната на една ръка разстояние от теб - удивително близка небесно-земна среща, която те смайва и развълнува.
“Значи наистина има нещо смислено и в Човека, и то не от сега, а от столетия.“
Виждаш и докосваш видимата страна на луната – с всичките малки и големи кратери по нея.
Ахваш и притихваш – въпреки безбройните снимки, които си виждал по телевизията и в нета! А какво ли е било усещането преди 120 години?! Тогава по целият широк свят е имало едва двадесетина подобни чудеса на техниката и едно от тях е вълнувало, и просветявало рода български. Днес това е единственият все още напълно функциониращ телескоп от онази епоха – живо и туптящо доказателство за това, че България е била, е, и ще бъде, чудесен космически дом за всички, които я обичат и милеят.
Историята:
Преди повече от 120 години, във вече далечната 1894 г., възродената българска нация кипи от живот и милее за простор и просвета. Дедите ни искали съвсем всичко да видят и могат, затова скоро се заловили да съградят и най-съвременна обсерватория, към наскоро създаденото висше училище в София. Нищо, че то все още не било истински университет и провеждало занятията си в сградата на Първа мъжка класическа гимназия. Днес в тази сграда функционира Журналистическия факултет на Софийският университет "Св. Климент Охридски".
1 октомври 1888 година е рождена дата на българския университет. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение.
През учебната 1889/1890 г. се открива Физико-математическото отделение.
През 1894 г. е основана Астрономическа обсерватория към Висшето училище, с библиотечна сбирка към нея. През 1897 година в Обсерваторията е монтиран нов, най-съвременен за времето си телескоп.
През 1904 г. Висшето училище прераства в Университет.
В периода 1907-1920 г. са изградени новата сграда и библиотека на Университета – ядрото на Ректората и сърцето на Софийският университет "Св. Климент Охридски".
(https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/akademichna_istoriya
https://www.sofia.bg/web/tourism-in-sofia/home
http://libsu.uni-sofia.bg/page.php?21)
И още български астрономически достижения:
Българските успехи в изследването на Космоса
https://www.youtube.com/watch?v=aarDo9CrTyw
Българското присъствие в Космоса - проф. П. Гецов, Нощен Хоризонт (08.12.2014)
https://www.youtube.com/watch?v=9uuLt3xYuOg
България – космическа страна. 35 години, въпроси и отговори
https://www.youtube.com/watch?v=44YtOBSbCZM
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
осмислянето на чутото.
Не е лошо, че младостта бърза. Нека бърза - да прочете повече книги, на срещне повече хора, да стигне до повече земи, да прегърне повече светове, да обича по-силно и по-всеотдайно, да помълчи бъбриво с повече звезди, да роди още и още нови идеи, да реализира мечти... Има време - ще спре да бърза младостта и в тишината на бавните си стъпки, ако е запазила духа си, стигнала до края на забързаните си пътища, ще разбере, че всъщност е в началото на пътя.
цитирайНе е лошо, че младостта бърза. Нека бърза - да прочете повече книги, на срещне повече хора, да стигне до повече земи, да прегърне повече светове, да обича по-силно и по-всеотдайно, да помълчи бъбриво с повече звезди, да роди още и още нови идеи, да реализира мечти... Има време - ще спре да бърза младостта и в тишината на бавните си стъпки, ако е запазила духа си, стигнала до края на забързаните си пътища, ще разбере, че всъщност е в началото на пътя.
Емелика, интересно звучи този твой път с широк хоризонт.
цитирайТърсене