Вълни от мъгли разстилат се в ума, когато  прохлада тихо превзема сърцето.
Пещерата на съмненията е тайник за страховити сенки в застинали огнища от пепелта на  миналото. Сталактони с протягащи ръце се свързват  за свещен  брак в цикличността на времето. Ехо от фанфари са вулканите и предвестник...




  

огън от съчки, изтръгнати от най-дълбокото си. Миналото е само опит за настояще(то). Сиви мъгливи съмнения и страхове ще се стопят и изчезнат, оставяйки след себе си безчет цветове. Фанфарите посрещат единствено смелите. Те са поклонници на Психея.

Напомни ми нещо, благодарско, Пробе! :)

"Стъкми огън от съчки, изтръгнати от най-дълбокото."
Душевна медицина си, Otherwise! :)

Понеже тялото е само опаковка по моите разбирания :)
и затова прочетох "сомати" от соматичен, но после видях, че е друго. И все пак за мен е странно да има по-голяма грижа за съхраняване на тялото, пък било и заради запазване генофонда на човечеството :)), а ежедневно да бъде пренебрегвана или даже рушена, душата. На което ставаме свидетели непрекъснато. А в нея, в душата, всеки хлад, мъгла и пепел, са гибелни...

otherwise съм

с двете реалности е почти непосилно, когато билото и сегато са генерално различни. Бягството в трета действителност, най често е мехлемът за болката от неприемането на предните две. Беше ми чест да съм тук, Чудничък Пробе!