Прочетен: 3462 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2018 16:31
И кой знае защо ми се ще да отглеждам буби. Дали защото болезнено крехката и изненадващо издръжлива коприна ми прилича на любовта? Докато излиза от пашкула, бубата разрушава коприната, която е направила. Затова бубарят трябва да избира между коприната и бубата. Един копринен шал е отнел живота на стотици буби.
Какво е моето присъствие на този свят – коприна или буба? Или някъде в единството им? Нямам съмнение, че съм 100% -ова буба, но преди да загина, трябва да създам копринената нишка. Затова ще се оттеглям в пашкула или ще ставам бубарка. Но последният пашкул при всички положения ще бъде мой. Ще заспя там и ще отпътувам без да прегризвам копринените нишки. Желая те да имат особен отблясък. Прошумолявайки платното да излъчва чувствата ми на любов към света и да разказва мислите ми, родени и съхранени в пашкула, където е намотавана нежност, къпана в сълзи...
Из „Монолози“
Много ми хареса този монолог на метаморфозата. Поздравления, Емелика!
Поздравление, Емелика!
Буби сме всички съзнателни създания на Животворящото изначало.
Ако Бог го наречеме, та Той иска да изтъче още по-прекрасни съзидания от нишката ни… така внимателно разплетена, че да ни пусне като живи и себекрасиви пеперуди в Творението… че и той да се порадва и обогати от труда си да твори… :-)
А Как и Кой се възползва да тъче от нишките ни лъскави драперии за тъмните си замъци, непрогледни стени на „бубарника“ ни, вменени в битовизма ни на служещи му, или шарени мрежи за да улови и всеки отгледан там зародиш на Творението..???
Ами струва ми се има Сделка май :-)))…
След всеки „сезон“ след като Всеки си е прибрал „продукцията“, бубарника апокалиптично и с фойерверки се разрушава :-)))) Но Съзидателят винаги е на далавера… от всяко следващо поколение буби все по-качествени нишки за творене на красота излизат… а от оцелелите буби все по красиви пеперуди излитат…
А колелото на чакръка се върти…
Кой що за буба и бубар се вижда…
------
Добре деееее… Емелика, прости ми за примитивната асоциация на въображението ми…
Радвам се че пак написа „относно“ мислите си, баш в този „…..“ блог :-)
Ще се радваме да чуем и да разплетем още от твоите нишки на позитивно вдъхновение…
Докато има хора, които да се замислят за тези избори и да правят добрия избор на Живота, то значи, че има надежда за Земята...
Поздрави и от мен!
С пожелание за много нови копринени пашкулчета, изплетени от нишките на успешно преживените дни и щастливо превърнатите в спомен преживявания! Поздрави!