Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2010 13:34 - Врели не кипели в моя си блог..
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 107313 Коментари: 320 Гласове:
5

Последна промяна: 20.09.2010 12:38


Харесвам погледа на приятелката си:

"Разходих се по лакираните ми нокти..
Добре оформената ми усмивка се плъзна по ръба
на егоистично гъделичкащия ме френски маникюр.. Всичко е в думите.. играта, въпросите, отговорите.. чувствата.. и те са там.. в думите..
Слънцето се отразяваше финно върху гланца на палеца ми..
не можех да изтръгна погледа си от красивата му кръгла форма.. очарователно както винаги.., но му липсваше загадка..
леки звездички прескачаха като морски вълни.. и всичко това оглеждах във фантазията на един лак за нокти..
натъжих се..
вдигнах кротко брадичка и погледнах замислено през клепачите си.. можех да видя всичко, можех, наистина..
Чудно как "кроткоста" на мислите ми се превръща в жадна за внимание курва..
Нахвърлих и малкото, което думите ми позволиха да изнеса от фантазията си..
не искам да ме разбираш, защото нямам време да ти обесня, а почивката свърши.."



Тагове:   моя,   блог,


Гласувай:
5
0



1. xxxx - френдски сън
24.03.2010 11:37
"По съня ми не е скучно, скучно е по момента на изказа..
Влака се движеше не в коловоза а по перона.. Движимм се бясно.. Неописуемо е по скоростта, но стъписана, че никой не го управлява се мятам жадно и овладявам ситуацията.. Не знаеш как се движех по потта на нервите и напрежението.. Дори бях изхвърчала от прозореца хваната за метален стълб, благодарение на който попаднах отново в машинното.. Всички мълчаха по тишината.. чуваше се единствено типичното от звука когато си във влак, което и сега да затворя очи ще чуя със същата сила както и тогава.. Прелях се в лукса на банята.. Имаше и кабинки, имаше и огромна вана.. имаше и кръв по която стъпвах, моята кръв.. мокро е.. Телата бяха голи.. мъжете не прикриваха от себе си нищо.. Бях с приятели.. Мисията е тънка и е по тайната на погледите ни.. Усеща се със сърцето.. Не след дългото на секундите, разхождах жадно поглед и по проекта на сградата.. Колко от градовете могат да си позволят да бъдат квартал по етажите на лъскавото по синьото на сградата.. Формата и щеше да бъде по типичното на трапеца.. Но запазвам правото на гледката да е единствено по мен.."
цитирай
2. xxxx - френдски сън
25.03.2010 09:19
"В мола съм.. полудяла съм от объркване.. Лудница е.. блясък, звезди, лукс.. а аз хвърлям обезумели погледи в търсене на мама и татко.. Няма ги.. не ги виждам.. Сърцето ми бие учестено.. ще се пръсне.. Ето, да, виждам ги.. виждам ги в далечината.. проследявам ги с очи и установявам, че се смъкват към подземните гаражи за колата.. Тръгвам панически по някакви стълби в нанадолнището.. Озовавам се в оживен подземен гараж.. много е шумно, мирише на масла, на газове, аз полудявам в допълнение.. чувствам се изоставена и сама.. а съм голямо момиче.. лудост е да се чувствам така, толкова сама.. И ето някой ме прегръща.. Мама.. да тя е, и усмивката на татко е вече до мен.. спокойна съм..
Влизаме в ЦП в офисната част на тел. кабините.. Хора.. говорят един през друг, всеки държи по една слушалка.. толкова е гъсто по телата, че се докосвам в непознати.. Да това е той.. мъжа на приятелката ми.. Извиквам му и го бутам с бясна радост и надежда, че и тя ще е с него:
- Хей, кога се прибрах те, ТЯ с теб ли е.. - жадно задавам въпроси..
- Да, всички сме тук.. цялото семейство - смее ми се..
И да, ето я.. но пропускам думите по нея, няма ги в съня.. Хващам за ръка двете й деца и с поглед се разбираме, че ще се погрижа за тях и ще си поиграем.. Дребното в съня ми изглежда около две годишно..

Детската градина.. Ъх, отдавна не се бях смъквала в тази част на квартала.. Видях познати лица.. и с малкия се замъкнахме до тях.. Пуснах го от ръцете си и се заприказвах.. То дръпна на страни с бързите си крачета и се загледа напред в улицата.. Проследих погледа си по него.. Боже, не.. не може да е истина.. голяма кафява мечка приближаваше към нас.. Тръгнах тихо и леко към хлапето, гушнах го без резки движения и заотстъпвах назаден.. Мечката не откъсваше поглед от нас.. Братовчед ми изкрещя: "Бягай, по живо, влизай в Б вход и заключи вратата.." Боже, страшно е.. всички стартирахме, но вместо във входа се изпързаляхме в задния двор..На вън бързо бързо се стъмни..Мечката ревеше през оградата"
цитирай
3. xxxx - френдски сън
26.03.2010 09:20
"И сънувах хора.. ама много хора.. и усмивките им бяха по мен.. Стоянчо ме гледаше право в очите.. Толкова чист поглед, и мека пригръдка.. кожата беше гладка.. приятелско е..
От вратите на старинната сграда се спускаха необичайно странни завеси.. не какви да е завеси, а завеси като че от електричество и с цвят на слънцето.. Когато бяха спуснати, преминаването през тях носеше електричеството по тялото.. Същите те можеха да се заключват.. Бяха ли заключени, то преминаването колкото и да опитваше, беше невъзможно.. Имаше сватба на някакви хора.. Много паркирани коли и танци и песни и шум.. И беше хубаво в съня.. Но събудих се.."
цитирай
4. xxxx - френдски сън
29.03.2010 16:58
"Отварям вратата на терасата по хоризонтала.. в спалнята съм..надничам зад плътното перде.. вече е ден.. Тя ме гледа, с ей такива очи ме гледа и не се страхува от мен, а на мен сърцето ще ми се пръсне.. но мълча.. Опитвам се да извикам, да изкрещя "Прусс", но не мога.. Това е най голямата безстрашна черна, дебелоЕдра женска.. Котка е.. И не направи нито лапа в задното на крачката, нито една.. До нея имаше още една дребна такава, но тя поне се въртеше лигаво в движенията..
Хубаво е да мериш бельо.. интересно е да се гавриш с продавачката особено когато тя с нежелание отвръща на вниманието с което разглеждаш стоката й.. Казах си: "Явно няма от нуждата на парите.." Бях до тук, всички нахилено се разкарахме от щанда й, плъзнахме се с вулгарен смях по коридорите и изчезнахме някъде.. някъде там.."
цитирай
5. xxxx - френдски сън "Библиотеката и мъртвото море"
30.03.2010 09:18
"Странно е.. реално странно и малко приказно.. Тихо е като около блато.. Чуваш листата на дърветата и песните на птиците, чувам и тишината, тя ме дави в леко напрежение.. Гъсто и зелено, кално и мокро.. По бански сме, излизаме от треволяците.. Не си говорим много.. или в точноста, аз мълча, а от времеТО на времеТО чувам гласове по нищото от гнус и от страх.. Гола съм и влача бедрата си на вътре в калната вода.. морето е.. сиво е и съня има кален цвят - цветовете направо си липсват.., кафявосив отенък, дори тревата през погледа ми губи мирис.. Като райско заливче залято от глина.. и казах вече, влача бедрата си и виждам сивото на хлъзгава риба.. близко е до мен и ме обвзема онова усещане на несигурност и шесто чувство, че е по добре да излезем.. Давам знак с тихото на вдигнатата ми ръка, че изхода е на заден и с леки стъпки сме отново на брега.. Татко също излиза..
Вървим малко и влизаме в страноприемницата.. Всъщност това е старинен замък, леко порутен с красив каменен зид.. сиви добре подредени камъни, които на места липсваха или галеха по старостта на годините.. Разхождахме се по стените с поглед и толкова красиво се спря погледа ми върху полиците с книги.. Богати библиотеки с много и стари книги, дебели, пожълтели и проядени от червейчета, ония книжните.. Спрях погледа си върху една разгърната книга.. размерите на жълтите й страници бяха два пъти от формата на А4, както по хоризонта така и по вертикалата.. Усещах историята по книгата, чувствах тъгата, чувствах болката, чувствах много от всичко вътре.. Не се задържах дълго от времето по нея.. Все още бях мокра и капех.. банския ми беше полепнал кално по студената ми плът.. Вдигнах очи и на единия рафт до книгите видях бутилка вино.. На пръв поглед усетих червения му вкус.. някак си вече беше по устните ми и с погледа на жадните си ръце го свалих и леко разочарование се плъзна по усещането, моето, когато видях, че виното не е червено, а бяло.. но нищо де.. върнах го обратно на полицата... не помня да съм отпивала"
цитирай
6. xxxx - Френдски сън "Разходка в София"
31.03.2010 08:52
"И сънуввам.. В София съм..
Влизам в асансьор, външен е.., но кабината е от тези малките в които трима души едва се събират.. Като казвам външен имам впредвид, че е панорамен но без възможност да се насладиш на гледката.. Страшно е вътре.. Тръгваме.. движим се нагоре.. на горе.. на горе... И извденъж започваме в бързото да обладаваме посоката на страничното движение.. Движим се странично по дълъг, ама много дълъг блок.. Наистина ме обвзема лека паника, особено когато асансьора се накланя леко на страни и аз и той се докосваме до една от закърпените му стени и установяваме, че е шперплат и.. и тази олекотена "дървесина" започна да издава звуци на напукване и рисуваше картината на полет.. Усетихме несигурността в живота, но не загубихме вярата.. Асансьора леко се поизправи.. тогава тя каза:
- Дори няма дръжки, Боже, а би трябвало.. на косъм бяхме.. Дано по бързо да стигнем..
...
Ще ходим на кино в мола.. тя и сина й са до мен.. радват ми се, не са ме виждали отдавна.. Бързаме и вълнение минава по плътта и духа.. От емоцията с асансьора решихме, че този път ще пропуснем лукса на бързото изкачване до 13-тия етаж и ще вървим пеша.. Билетите купихме от много странните офисни части в блоковото коридорно пространство на мола.. Смесица между живущи и "забавлителни" части..
Изкачването в посока кино бе по извития асвалтов път от страни на блока, който се изкачваше по вертикала на сградата.. Един дядка засилен с скапаната си трошка започна да ни свири бясно и да крещи:
- Кво сте се развървяли тука.. неграмотници долни, не виждате ли, че е само за коли..
А ние най невинно и спокойно, но без да ръсим от усмивките си му се изръсихме семпло и с лекота:
- Асансьора не работи - (което не беше вярно, всичко идваше от страха)
..
Фризьорката ми се беше върнала.. Русата държеше езика зад зъбите си и не смееше да ме поглдне в очите.. Оставих се в ръцете на Веси, исках да гали косите ми, исках да бъда красива.. Тя ми се усмихваше.. Ударих му една метла, хубаво беше и странно.."
цитирай
7. xxxx - споделеното от един френдски сън
01.04.2010 16:25
"Нощес сънувах нещо от детството.. Познато усещане и стъпвах по малките детски стъпки.. виждах ги (тях стъпките).. Неописуемо е.. Влизах в познати къщи, където съм ходила като дете.. Вълнувам се..
Виждах спалнята в която влизах тайно и крадях и лакирвах ноктите свои с рахзлични цветове, крадях от витрината й..
Портфейла и златния колан бяха поставени небрежно в ъгъла на леглото.. Беше свалил дънките си и..
Тази стая в съня ми бе превърната в магазин.. бхя влязла и си купувах салам, и хляб, и разни други неща, за да имам храна за плажа.. Обичам да се тъпча, да меля нещо, обожавам, то и за това дирника ми е с танал ъъ мама си джейси тракала, ъхъ
Морето.. Виждам пясъка, виждам вълните.. чувам го..
Сън..
мой е.."
цитирай
8. xxxx - френдски сън
06.04.2010 11:46
"Вървях по кея.. Беше мрачно и сиво, но си миришеше на кей, мдаа.. Движех се в посока мостчето, което беше пред мен и някак си ми се усмихваше окъпано от бяла светлина, слънцето загатваше за себе си и за топлото, което ще бъде..,(сещаш се, нали, знаеш как светва леко след дъжд, а беше валяло.. цимента все още бе мокър).. Вървях бавно и спокойно, никой не ме гонеше, не бързах за никъде, дори се усмихвах, докато.. Той се стресна.. завъртя се леко в посока гледката на гърба му, държейки корабно въже, което се опитваше да върже здраво.. Усетих уплахата по лицето, неговото, и по моето.. Страшно засилено, не много голямо, корабче с две мацки на палубата се беше насочило към кея.. Боже.. и примижах с очи.. (отворих ги, тях очите) след което видях как кораба се удря, имаше странични черни гуми по него, той се блъснаа в стената с такъв трясък (обикновено гумите стоят по кея, но тези бяха по кораба, ъмм странно) и той, кораба, рекушира също толкова бързо колкото се и приближи..
отворих очи.."
цитирай
9. xxxx - френдкси сън
07.04.2010 08:16
"Странно.. Отново съм на кея.. но този път с кола.. Паркирам и се заглеждам.. имаше паркирана и друга кола с някакво старче в нея.. зяпа.. и той като мен.. Времето е дъждовно-сухо, един вид нещо като след дъжд, но се носи по пролетта.. Не е студено.. И действието се повтаря.. отново се движа, на улицата съм и отново паркирам но този път в някакъв двор с телено-мрежеста ограда.. Слизам.. Вървя по сняг.., но времето е меко.. На паркинга съм.. , а там някакъв познат по физиономията дядка, в луксозния си автомобил, държи професионален фотоапарат и ме следи зорко.. явно привлякох вниманието му и усетих заплаха за себе си.. Тръгнах на заден.. отново нагазих в снега.. исках да отключа колата си, но тя беше в чуждия двор, а не можех да го направя с дистанционното.. Ужаса ми беше по голям, когато видях, че вълчака е вързан в двора и усети присъствието ми.., но не издаде звук..
.. Напуснах конферентната зала.. Под достойнството ни беше да стоим и да се унижаваме с взетите от тях решения.. С куфарчето под ръка, аз и още няколко колеги се качихме в асансьора.., потеглихме на горе.. И Саше беше вътре, изглеждаше много по висок, беше по дънки, и ме гледаше тихо и влюбено.. Етажа ни дойде, вратите на асансьора се отвориха, всички слязаха, тръгнах да излизам последна.. Гледах го.., гледаше ме.. направих крачка, за да прескоча растоянието от асансьора до перона, но.. той подаде ръце да ме хване, аз скочих.., паднах.., долу съм на релсите, на коловоза.. невредима съм.., но уплашена, и той уплашен.. "
цитирай
10. xxxx - френдски сън 11.4.2,,
12.04.2010 09:34
Къщата ми е до морето…Тъкмо си лягах в спалнята, а изгледа й е към вълните.. Имаше буря, силна.. Дори по медиите бяха предупредили.. Лежа на земята, нямаше спално легло в стаята.. бях завита с бял юрган.. усещах го мокър, защо ли.. Започна се.. морето придойде, залябрега, наводни всичко от вън и се плъзна под стената на къщата, като заля цялата стая и започна да дърпа и да краде завивката ми.. Юргана беше наполовина под основите на стената и морето го влачеше към себе си, а аз дърпах с всички сили към себе си.. Бях мокра, всичко беше мокро,.. плачех и се опитвах да си я върна, нея, завивката.. Нямах сили, пуснах я.. морето я взе.. скочих.. излязох и крещях на другите да затворят и заключат двете спални с изглед към морето и да се преместим и да чакаме бурята да отмине в другите помещения, където нивото на етажносттта бе по високо.. Цялата къща беше във вода, миришеше на студено море, което крадеше от пространството на къщата.. Озовах се на брега.. Едно момченце буквално бе погълнато от морето.. Празно, погледите гледаха безпомощно в мътната вода и никой не скочи, за да помогне.. Имаше много удавници.. Страхувах се, а някой се провикна: „Няма смисъл, няма да се появи на повърхността, мъртъв е вече..” Имаше много хора, които пищяха в ужас. Знаеш балчишките буни, нали?!.. големи плочи в морето.. точно една такава буна, намираща се леко в страни от къщата ми и по хоризонталата на предната стена на спалните ми помещения, водата прииждаше с бясна скорост към нас… Влачеше конски труп.. Морето засмукваше всичко, и там на завоя, трупа на коня се пльосна тежко в морето, и някой хвана крака му.. метална мрежеста клетка се закачи за нещо, и хората започнаха да дърпат и да се опитват да го спасят… Видях, че той отвори жадно очите си.. Жив е.. Имаше много кръв.. Горкото животно.. чувствах, че умирам за него…
Влязохме в болницата.. Търсех ветеринар.. Крещях като луда и безпомощна.. отварях врата след врата.. (продължение)
цитирай
11. xxxx - продължението 11,4,2,,
12.04.2010 09:35
В някои зали имаше сериозни манипулации, операции и.. миришеше си на болница де.. ще живее..
На беседката сме.. Слънце по площада.. има потоци от хора.. Тя е там, жената на американския президент.. Някой ме побутва леко и ме моли да им направя снимка с нея.. Снимам ги.. Искам и аз, но се срамувам да помоля за това.. Понякога съм толкова срамежлива.. Тогава тя ми предложи.. Към нас се приближи Еди Мърфи и той ни изщрака.. Усмихва се и си говорим тримата.. Висок е, но е противоречив и непостоянен.. от мил, близък и топъл става доста дистанциран и високомерен.. Той се изхилва нещо и ни оставя.. На близо има лозя, които са поляти от слънцето и аз се разхождам по тясна пясъчна пътека между тях.. Залайваме куче и се спуска към мен.. Стряскам се, но стопанина му извиква и то прави отклонение..

Френдски Сън 12.04.2010
Отново съм на плажа.. широка пясъчна ивица, обляна от жълтото на лятна светлина.. тихо е.. вълничките са съвсем леки и толкова нежно и гальовно се плъзгат по мокрия бряг.. Рано сутрин е.. (напомня ми за сутрините на онова лято от незабравимито ми детство, лятото с мама, и..) И тя е там, и той е там.. Въргаляхме се на пясъка в сладки и усмихнати приказки.. хубави, чисти и спокойни погледи се разхождаха по лицата ни.. Внезапно в някой се роди предложение за нещо щуро.. не помня идеята, но той предложи да ме придружи и да вземем т о в а, заедно.. Минахме през зеления и красив парк.. Морето блести окъпано от хиляди малки звезди.. ще се върна..
цитирай
12. xxxx - френдски с ън
13.04.2010 09:00
"Сънувах.. отново и отново, агейн & агейн.. От къде да започна.. Боже, дори настръхнах, вероятно се вълнувам, а не е нищо кой знае какво, п росто сън, който ме върна в нещо познато от миналото.. и друг път съм присъствала в части от този сън.. И така.. Голямо момиче съм вече, доста голямо.. Усещам се, че съм у дома, там където израстнах, където премина детството ми.. хубава къща, скъпи емоции.. Приготвям се, ще излизам вероятно някъде.. Брат ми щъка напред на зад, хлапе е.. ъммм, всъщност като го гледам образно не мога да преценя в точност, но някъде първи втори клас е.. бая годинки съм се върнала на зад.. Кряскам му нещо, въобще не ме слуша, а закъсняваме.. Стаята ми е разхвърляна.. супер разхвърляна.. Мъкна някакъв телевизор (туба е) и го слагам върху единичното легло, върху оранжевия губер.. той ми помага, но тъй като бърза да си играе нещо, толкова некачествена помощ ми хвърля, че побеснявам в думите.. но не му се сърдя.. Обичам го много.. толкова много.. Заплашвам го с майка, казвам му, че ако не слуша ще... и т.н. и т.н. (изреждам разни нарежданки като, че съм възрастен)
Пред училището сме.. той никога не е учил в това училище.. руското, облечен е в униформа - бяла ризка, син панталон.. косата му е супер права, не е като сега.. ама същия като от снимките, когато се връщам в спомените.. Аз, той и още няколко негови съученици, заедно сме.. стоим под широколистно зелено дърво в разгара на разцъвналата пролет, дори бих казала, че усещането е типично лятно по топлото на аромата.. хубаво е.. отдавна не съм се чувствала точно така, не бях погалена точно от този момент на сезона, на времето.. страхотно усещане, само аз си го разбирам обаче... Брат ми и другите деца хапват по някакъв сандвич ли, кво ли е, що ли е.. Всички тръгват към училището и брат ми пуска на земята розовата салфетка от хамбургера си, както и част от нахапания му шницел и питката.. те падат на сивите плочки и аз откачам.. изкрещявам бясно, лудо, диво, наставнически и го гледам в очите, готова съм..
цитирай
13. xxxx - . . да го зашливя, но се спирам: - ...
13.04.2010 09:06
..да го зашливя, но се спирам:
- Къде ти е възпитанието, така ли сме възпитавани.. Срамота е, веднага се наведи и си вдигни боклуците.. - той ме гледа в очите, непомръдва.. замръзнал е.. не се навежда..
- Казах наведи се и го вдигни.. - продължава да ме гледа с големите си красиви детски истински до болка по мен красиви очи.. Инат е.. много е инат.. Не помръдва, и леко набира по скулите, но не казва нищо.. А аз откачам още по вече..
Не спирам да истерясвам в неописуема лудост.. Хората и другите деца се обръщат към нас с любопитство.. Но той не помръдва и не помръдва.. Сега след като привлякохме вниманието и на другите, още по малко би се навел..
Той тръгва към входа на училището.. Безсилна съм, а супер ме е яд, че е такъв инат.. Навеждам се и вдигам салфетката, шницела и хляба.. Настигам го.. дърпам го рязко и грубо точно пред входа на стълбите, където има супер много други ученици.. груба съм, наистина.. Натиквам му боклуците в ръцете и казвам:
- Хвърли ги в коша.. ВЕДНАГА - изкрещявам.. той ги хвърля.. гледа ме..
Не казвам нищо по вече..
Тръгвам си от там, боли ме.. ето тук ме боли, но нямах избор.. Зад някакви блокове съм (точно за това място говорех в началото на съня, мисля, че и друг път съм била тук).. вървя по отъпкана зелена пътечка.. Сънувам ли, или.. Събудих се..
цитирай
14. xxxx - френдски сън..
14.04.2010 08:56
"..Много сънища, много нещо..
Пресичам главната улица в квартала.. Не знам какво съм правила точно там.. може би съм ходила до баба, наистина не знам.. Отправям се към спирката.. Почти здрач е, едно такова сумрачно, деня си отива.. Имаше хора на спирката, чакаха.. чакаха да дойде някакъв автобус, то какво друго да чакаш на спирка.. Докато пресичах видях голяма локва кръв на платното.. изстръпнах.. страшно си беше, не знаех какво точно да мисля.. На спирката съм вече, и аз чакам.. какво чакам не знам, но там съм.. Впечатлена съм от нещо.. вниманието ми бе привлечено от нещо зад спирката.. Никой от другите хора не показва интерес към "нещото" там.. Аз се приближавам.. ужасавам се от гледката.. Вдъхвам импулса си на вътре и се опитвам да го спра и да не ме боли.. но боли.. сълзя.. очите ми.. защо.. грозно е, "нещото", грозно е, много... Зад спирката стоеше в болка и плач, обляно в кръв, най-"грозното" нещо на света.. Аз за това и се натъжих, когато пълзя по чуждата болка, крада си, крада от нея.. искам да я изсмуча и да я няма.. Нещото всъщност беше слон, слон с цвета на прасе.., висок с опашка, дъллга.. Ту го виждах че има красив и дълъг хубот, който движеше на горе на долу, ту хубота изчезваше и на негово място се появяваше грозна свинска зурла.. Кое ме натъжи ли?!.. Единия му крак бе одрязан, нямаше го, много кръв капеше, много.. Извадих телефона си, бях паникьосана, не знаех на кой номер точно да звънна.. започнах да набирам 0700 0.. Спирам ъъъъ, зациклям, побеснявам от яд.. от бързане и лудост бъркам по вече и по вече... Крещя.. започвам да дърпам и да моля хората, "Моля ви, помогнете ми.. на кого да звъннем?! Моля ви.." Питам ги, знаят ли номер на някой ветеринар.. или може би да звънна в полицията.. "Трябва да направим нещо.. Защо стоите?! Моля ви.."
Умирах от болка.. А животното беше тихо в болката си.. гледаше ме с големите си тъжни и влажни очи.. галеше ме и сякаш искаше да ми каже "Няма нищо.. не се притеснявай.."
Озовах се някъде с детска количка.. Бях се върнала в годините..
цитирай
15. xxxx - . . Бях се върнала в годините на зад. . ...
14.04.2010 09:05
..Бях се върнала в годините на зад.. В количката си беше любимото ми малко глезено братче.. Набутахме се във входа.. Попаднахме в помещение, което хем беше наше, хем го чувствах странно, но някак по общото, защото докато разхвърлях нещата от количката по масите, някакъв се намъкна и влезна в долното ниво и си поръча нещо за хапване и ме зяпаше нагло.. Но беше готин де..
Всъщност преди да влезем в блока бяхме в колага.. Количката беше в багажника.. Спомням си, че бързах много.. беше важно и трябваше да не закъснявам, а факта, че бях нагърбена за пореден път да го "сбирам" от детската, ме беше вбесил.. Незнайно защо не паркирах до нас.. Зарязахме колата доста далеч от дома и от там го натоварих в количката и на бърз ход се задвижихме към дома.. Опитах се да се кача на тротоар, но беше невъзможно.. Няколко опита, куцо.. Паветата бяха къртач.. Отказах се и продължих по шосето.. Две лелки се пързаляха пред мен с лигави движения.. това още по вече ме изнерви.. нямаха усещане дори да ми направят път.. Наложи се да ги избутам.. На сто процента съм сигурна, че си казаха "Тая пък ква е нагла..", но не ме ебеше..
И вече съм в къщи, там на ниво две, с разхвърлена количка.. През витрината, която освен, че беше огромна от пода до тавана, също гледаше към задния двор, можех да наблюдавам двойките как танцуваха.. Там се събираха на танци.. готино е.. Аз бързах пак за някъде.. нещо вадих, приготвях, събирах, бъркотията беше пълна.. Телефона звънна.. Дори не можах да кажа "Ало", включи се секретаря и ми callна tellна нещо на инглиш.. изтърпях го, но тропах нервно с крак.. След като техниката свърши да говори на руски чух приятелски глас от Германия.. Изкефих се много.. Искат да им ходим на гости.. Обещавам им.. Смеем се малко.. Затварям.. Събирам багажа.. Натоварена съм като магаре.. Брат ми стои в ниското и ме гледа заигран.. Викам му, не направо му крещя "Какво ме гледаш бре, я вземи помогни.. Много си нагло значи.. Лигльо с лигльо, всичко трябва аз да нося..
Събуждам се.."
цитирай
16. xxxx - френдски сън
15.04.2010 09:19
"Посещаваш родната столица, тъпчеш по случките на деня.. Докосваш бебешките гънки на племенницата.. кефиш й се бясно и я мачкаш до полуда.. Посрещат те с ей такива усмивки, добронамерено отворили обятията си и показващи гостоприемството си.. Тъжен си в радостта, беден си по финикийски, но ей тук, да тук, вътре е претъпкано с толкова много от богатството, богатсвото на любовта, сълзите, близостта.. А аз изстивам.. да, в съня изстивам.. живота ме е смазал и не съм същия човек.. Къщата е красива, с два входа.. Толкова познато ми изглежда всичко, а никога не е било.. Сън, пореден глупав сън, но толкова истински.. ще го разкажа само на теб, а ти бъди тих, не го разархивирай.."
цитирай
17. xxxx - френдски сън ""Никой не може да държи Тити в ъгъла" обичах го, Патрик.."
16.04.2010 11:55
"Толкова са реални сънищата ми.. толкова реализъм лъха.. може би за това, често се събуждам преуморена, безсилна, развълнувана, изплашена, замислена.. Но е готино.. Сън е.. хубаво е понякога да го имаш.. не искам да спира да е по мен, да е в мен..
На площада съм пред църквата.. минавам покрай цветната градина.. срещам няколко циганина, черни са.. искат нещо от мен, но аз ги подминавам.. те са усмихнати и белите им зъби, ах, белите им зъби блесват, заразяват ме и по мен се плъзга лека усмивка..
Влизам в катедралата, но странното е, че преди да се плъзна под черните плътни пердета, се спрях с наведена глава до нещо като олтар.. там казах нещо на ум като молитва и трябваше да си взема монета, а не да оставя такава.. Имаше точно три монети, едната беше бронзова, другата черна, а третата сребриста.. Първо посегнах към сребристата, но се спрях.. преместих ръката си и взех бронзовата, беше по голяма, единствената причина.. Влязах в църквата.. Загубих се обаче не между икони, и горящи свещи, а попаднах в ЦП... Там където преди бяха кутиите за писма, за БГ, за чужбина и т.н. сега беше бар.. Естествено застанах на бара, като някоя баровка и се чудех какво да си поръчам, когато влезе Ники с хлапето и ми го връчи най нагло да го гледам и зачезна на някъде.. Баси мъника, готин е.. или май беше готина.. Поръчах два натурални сока, май и кока взех, и кафе също.. едва ги носех, сграбчила кутийките между пръстите си, лапето ме държеше за полата, или за сакото, все тая.. Лудница..
Ще пропусна момента когато попаднах в някъв салон и се бях подпряла права на една стена (не знайно защо точно в тази поза, но факт) и някъв ветеринарен приятел на брат ми се опитваше да ми прави кола маска, но май повече му се приказваше с мен, отколкото си вършеше работата.. На всичкото отгоре дойдоха и танцьорите от забавата.. Готино беше, щот се хилихме много яко, нищо че моя хилеж беше по гол задник..
Забавата.. или така наречените танци.. Толкова труд и усиля бяха положени.. и дочакахме я, нея, вечерта.. Осветлението беше оранжевожълтеникаво.. Мъжа ми и той беше някъде около мен.. Танцьорите започнаха.. много хубави танци.. самите те са много красиви, много.. Тогава той ме погледна.. Беше толкова красив, толкова истински.. (истината, е че всичко си бе един сън..) Приближи се до мен, усещах го, наистина го усещах.. Покани ме да танцувам с него.. Така силно се притесних, не за друго, а защото ако приемех знаех, че мъжа ми ще.. че няма да му е приятно да ме види в ръцете на друг.. особено на друг с такъв мек и влюбен поглед.. А и на мен ми хареса, погледа му.. Приех.. бях в ръцете му.. Толкова нежно се чувствах в очите му.. Истинско беше..
Събудих се.."
цитирай
18. xxxx - френдски сън "от приказка на приказка без да искаш подаваш ръка.."
19.04.2010 08:43
"И сънища много.. И запомнени, и незапомнени.. вторите надделяват, но момента е закован преди да отлети в пространствената тоталност..
Последни случки от квартала.. ("Някой гладен, жаден да има", отг. "Нее, ние ядем на сън.. колкото толкова, кво е т`ва, харчене на кинти в риъла, тц тц, ни фръщейн ди зидойч.." - беше по отклонението..)
И преди да нахвърляна от онази нощ, е по добре да изхвърля от нощес.. забравя се, по хората е, глагол е..
Стоим подпрели лакти на сиропчийницата.. Говоря с няква мацка, видно е че ми е приятелка.. смеем се.. хубаво е.. Циганката и тя е много точна, усмихната, хубавица е.. знамем се от доста време, още от дете, винаги е усмихната.. Аз поръчвам две кафета.. Прави ги.. Взимам ги.. Тя пита:
- Захарчета искате ли..
- Аз да, две.. или не, три.. - дава ми..
Слагам захрчетата и разбърквам в мой стил, така де, бъркам докато нещо друго не ме разсее, за да спра.. На плота, където бях подпряла лакти, имаше пластмасова прозрачна чашка в която имаше хартийки.. Сложих там боклука от захарчетата.. Питам я:
- Боклук е нали?! Може ли.. - и показвам и хартийките и от другите захарчета.. Тя се усмихва и кима, казва ми:
- Аз ги събирам..
Изсмивам се леко, но така че да не я обидя.. и тя ми се усмихва.. нежна е, и даже е много мила.. Тогава се зачитам в захарчетата.. Цвета на опаковката им беше светло кремав с нюанси на кафяво оранжево, върху тях пишеше " Да помогнем на болните от рак". Погледнах я, питам я:
- Какво става, някой познат ли?!
- Майка ми.. - отвръща тя..
- Боже.. Как е.. Има ли шанс да живее..
- Не.. при нея няма шанс.. никакъв.., но искам да помогна.. Събирам ги и..
- Ей.. - усмихвам й се.. не можех да кажа нищо по вече.. просто исках да се усмихна.. винаги говоря по вече от колкото трябва.. понякога право в бодежа лижа.. без да искам.. думи..
....
Те се движеха с не повече от 5км/ч. Говореха ми през ладата.. направихме задръстване.. Аз вървях пеша, и като че ли не вървях, а бягах.. Автобус се движеше зад тяхното МПС, но учудващо за мен, шофьора бе запазил такова самообладание, че не издаде по никакъв начин мимически изнервеността на ситуейшънъ.. Много говорихме, .. вероятно празни приказки.., но изглеждаха важни..
..
А онази вечер.. съня беше пъстър, много.. Изкачих се по най стръмния баир.. асвалт е, сив е.. няма сняг.. бързам, много.. (вече не помня почти нищо).. когато слизах на обратно, по същия този баир, вече имаше дълбок бял, мокър, леден, готин, приказен сняг.. Газих в него почти до дупе.. Не бях сама.. Около мен започнаха да се появяват много униформени.. Сиви униформи, Боже.. никнеха като гъби.. Полицаи.. съдействаха ми от всякъде.. бях мой щит и никой не можеше да ме закачи, нарани, а реална опасност от това си имаше.. особено като се има предвид от къде се връщах (от място където живота ми бе на косъм.. среща с причудливи чудовища, хора с неземна телесна форма, изруди и страшилища..) Чувах стъпките им като марш.. всичко отичаше по стръмната улица.. В ниското снега почти се бе разтопил, превърнал се в киша го усещах някак мокър по погледа си..
сънища.. крият ни.."
цитирай
19. xxxx - Френдски сън "Флиртаджийка ли съм или просто така се случва"
20.04.2010 08:33
"Флиртувам постоянно.. флиртувам с мъже, флиртувам с жени, флиртувам дори с цветовете на природата, флиртувам с морето, флиртувам с гъдела на пясъка.. флиртувам с теб.. флиртувам с чуждите погледи, флиртувам с чуждите усмивки.. не пестя себе си, или може би пестя?!
Защо винаги ти ръзказвам сънищата си.. Бързам да не ги забравя, а понякога умишлено се забавям, защото съм потънала в поредния ритъм на паралела, там, в нереалните усмивки и в нереалните аромати, но така истински за мен.. Защо се събуждаме?! Ако съм в кошмар, добре, това ще го разбера, нека да се събудя, но когато ми е приятно, ухае ми на спомени, и прегръщам полъха, защо?!..
Будих се често.. будих се в един и нещо, будих се в два и нещо, будих се в пет и нещо, после в шест.. и все сънувам, поглеждам и продължавам да сънувам, усещам, натискам се насила да крада от измисленото на фантазията..
Карах ски.. беше оживено, имаше доста от хората.., бях на красив леден площад, но не парзалка, просто градския площад.. Движих се с 3000км/ч, знам го.. бърза бях и бързах.. винаги бързам.. Всичко около мен се въртеше като след опойка.. беше размазано и сякаш се въртях на "бели пеперудки, къде отлетяхте.." Силуетите имаха цвят, черно-бялото им отиваше доста..
Динамика е.., поне беше.. не помня много, но дори и да помня не ми се говори за това..
....
На спирката съм.. той е там.. Толкова е добричък, че където и да ме срещне винаги ме гледа с най красивата срамежлива своя усмивка (а аз се мислих за срамежлива..) Погледа му е искрен, свети-свети, жив е.. А аз играя с него.. дори и на сън съм в играта, не мога да съм сериозна.. не искам.. всъщност, сериозността ходи по мен по вече от колкото и позволявам, много е нагла, нали?! Идва автобуса.. не знам, изглежда ми като, че на стара Чавдарка.. Баси якото.. ама е чистичък от вътре.. Блъскат се като идиоти.. не се научиха да се качват като възпитани бели хора (дори чернилките в Африка вкарват приличен ритъм, когато го правят (качването)) Имах възможност да седна, фиксирах доста празни седалки, но накъдето и да тръгна все някой си наместваше дупето и го цопваше преди моето.. Досадна работа.. спрях да правя каквито и да е опити, а и обичам да стоя права.. Погледа му ме проследи, а краката му го домъкнаха до тялото на духа ми.. Усмихна ми се и без да ми говори разбрах за какво е дошъл.. Държах чантата на лаптопа в ръка (определено ми тежеше), а също така бях се нагърбила и с още една подобна, която също беше фрашкана, не знам, камъни ли нося, кво ли?! Дадох му ги.. той ги взе и отиде и седна с тях на последния ред (странно, очаквах да ми предложи местото.., но явно така е преценил.. аз разбира се не му се разсърдих, само се усмихнах готино..) Блъскаха ме от всякъде, мачкаха ме, имаше доста старчоци, като че беше някакъв селски автобус.. Когато подпрях дупе на нещо като по висок под, видях, че съм с къса пола (доста секси изглеждах въпреки, че си падам кранта) Бях в супер позитивно настроение и си приказвах с хората.. водех между другото доста уживен разговор.. не виждам лицата на тези с които си дърдорех, но беше яко.. Споменах ли, че отивахме към училище.. (ако не съм, сега го споменавам.. усещането, ах, на сутринта плаках, наистина.. чувството е.. страхотно е..) Последна спирка.. всички слязоха.. Това е моята спирка.. Чайка.. Когато стъпах на тротоарните плочки осъзнах, че не съм правила това от десетилетие и отгоре.. Космите на ръцете ми се изправиха като надървен мъжкар и.. очите ми се напълниха.. Усмихнатия красавец ми подаде лаптопа.. дори не ме заговори.. но не беше нужно.. на сън, за истинските моменти, не са нужни думи.. Докато вървяхме към сградата, до мен усещах присъствието на Мери.. Обичам я.. баси къв е живота, разделя ни в рияла, а ни събира в подсъзнателното.. Усмихната дивачка, все същата си е.. няма да порасне и това си е.. инатууу, инатууу битер от магаре, ама готино дете е.. ама и тя кога порасна, ей тая работа не ми е ясна..
На метри сме.. виждам стените, силуета на сградата е толкова близо, че го дишам.. Виждах двора, но беше обграден с дървени плоскости в които бяха вградени стъкла.. движихме се покрай стените с завъртян поглед към двора.. Толкова близо изглеждаше всичко, като че бях на една ръка разстояние, и уж просто трябваше да завием зад ъгъла, а се оказа, че когато завихме пред нас се изви почти прав полски път, с жълти обрасли високи изсъхнали треви, като житни класове.. Бяхме само двамата, Аз и Той, а той все така усмихнат и толкова близък, приятел е.. Не знам как стана, но се озовахме на колелета.. Въртяхме педалите.. бяхме като две малки деца, които щуро посрещаха вятъра на скоростта.. Беше страхотен кеф.. Смеха, ах, смеха беше по истински от многото реални смехове които са пълзели по гърлата на много хора.. Пътя се стесни.. виждахме двора на даскалото.. усетих вълнение в корема.. гъдел е.. нямах пропуск, а имаше охраана, застанала до малка метална вратичка.. Един гологлав едър пичага (определено не мой тип), и някви други дет се правеха на местните мутри.. в интерес на истината всички тези "пазачи" на макс си приличаха на пласьори.. Минах леко страховито покрай тях.. все пак аз съм "бай Никой", и просто следвах пича с който бях.. Влязохме.. Той тръгна на някъде и ми каза да се разполагам.. Толкова оживен училищен двор.. имаше деца от всякаква възраст, първи, втори, пети, осми клас, и големи също.. Но големите се правеха на гъзета.., ама аз им се хиля щото един ден и те евентуално ще пораснат, ако не им мине котка път де.. Кръжок е.. всяко хлапе от малките събираше нещо, лепеше го.. Едно примерно държеше нещо като конус от гланцово блокче и лепеше малки морски охльовчета и мидички по него.. беше супер красиво.. озовах се на брега... студено е.. сама съм.. като че ли потъвам в нещо като блато.. чувам вълните, но те не са топли.. няма я онази близост, която търся.. чуждо ми е.. плача.. Не плача често на сън, но днес се разплаках.."
цитирай
20. xxxx - френдски сън "Бъркотия до шия"
21.04.2010 08:33
"Разпокъсано е.. всичко е смесено, незапомнено.. движение е..
Блоковете до парка, тичам към нея.. На бегом изкачих стълбите и запахтяна влязах през входа, нямаше врата, а и беше тъмно (вероятно тока беше спрял) Единствената светлина, която се промъкваше вътре бе външната.. усойно е.. Трябваше да ползвам кенефа.. плочките са бели.. нямаше седалка.. "бляяяя", казах си, след това взех да й нареждам как може да се остави до това положение.. Казах й, че мъжа й и днес няма да се прибере.. Решиха да я играят отшелници и ще се въргалят в пясъците край морето.. Хубаво ще ги удуха вятъра, като не им увират главите нека ги блъскат.. Мисия е.. Мъжкарско е.. Жени сме, оставихме ги.. ще гледаме лапетата, нищо работа, ние сме хората..
.. Много исках да го получа.. Отидох направо във централното им представителство.. Нова година е.. все пак трябва да имам от това (не ме питай какво е "това", просто "товав е").. Охраната след като ме огледа щателно, а и още по вече като се представих коя съм, някак си се респектира от мен и ме вкара.. Бяха в съвещание, големите клечки се бяха събрали, държаха чаша шампанско, усмихнати са.. говореха на английски.. Младо момиче започна да ме представя на английски и да се обеснява за какво съм дошла.. Въодушевена е.. Прекъснах я.. Погледнах я и започнах с моя развален английски да се обеснявам за причините, моите, да прекъсна партито им.. Радваха ми се.. Веднага наредиха да донесат от "това" за мен, и то безплатно.. Настоявах да го платя, но категорично ми отказаха.. Объркана съм.. Всички изразиха почитта си към мен.. Неловко ми беше, но малко..
Върнах се в офиса.. Обедна е.. Намъкнах се в една от стаите, да се скивам с колеги, тва онова и.. И видях, че русата висока снажна девойка е дошла да ни види.. Бъзиках се с нея както аз си знам, а и тя носи на хумора ми, нищо работа е за нея да поеме още малко словесен товар.. Кефихме се на макс, дори изиграхме една детска игра.. всъщност измисляхме си.. люляхме се на нещо като чин, и се правихме, че гребем с лодка.. Яко е.. голям смях падна по повод глупавата ни игра.. такива сме.. Всички си влизаха в скайповете, гнусно е, казах им, спрете, на работа сте, дръжте малко от положението по вас.. Но насмешката беше за мен.. "Здраве да ви е, яко ви е дупето.." изхвърлих се аз.. Пред бомбаджийката имаше вкусотийкии.. не спрях да опитвам от тях.. Нагла бях, но ми се хапваше.. А на няколко санта от тях имаше огромен кашон със старателно подредени чехли, бели чехли.. Помолих да си взема един чифт, но категорично ме одрязаха.. Стана ми неприятно, но го преглътнах.. умряла съм за "кирливите" им чехли.."
цитирай
21. xxxx - френдски сън "Бързо, бързо, че е изпарение по пометт.."
22.04.2010 08:59
"В квартала съм.. майка ме изпраща до магазина.. трябва да купя разни хранителни продукти.. избирах доста.. По щанда започнаха в съня да се появяват и дрехи.. ставаха все по вече и повече.. между тях имаше и рокля която беше накъсана, пързаляха се дупки по нея.. бляяя.. Нищо не избрах.. Оказа се, че не ми стигнаха да платя, цели п ет лева не ми достигаха:
- Хайде де, моля те, доплати ти, аз ще изтегля и ще ти ги върна.. - казах на мама..
Тя винаги е толкова добричка, че с моята наглост, просто няма как да ми откаже каквото и да било..
Набутах се в Пикадили.. бях с няква старица, между другото бабето беше много в час, натокана от всякъде и доста от бойното ходеше по нея, демек намахана и откракана (не като мен набита.забита) Всъщност, тя ми беше някаква роднина, на гости ми е, иначе живее в чужбина.. В магазина беше лудница.. бях забравила, че с нея винаги е на макс.. дивачка е, но й прощавам, забавляваме, въпреки че има какво да научи от мен, примерно как да си го стиска, импулса.. Глупости, много ме кефи.. И защо винаги в сънищата ми е такова движение.. донякъде това е гадно, защото не мога да запомням всичко и само преливам от ТУК ТАМ, яко е.. Тя се засили към щанда с алкохола.. Знае, че обичам да си пийвам, в смисъл готино ми е лекичко така да вкарвам по някоя и друга капка.. Боже тая кльощава старица се засили към 35-40литровите ботилки с уиски:
- Не, не.. не е нужно да се харчиш за тва Джони.. Сигурно е много скъпо, а и такъл литраж.. моля ти се.. остави го - казвам й..
- О, мойто момиче, да бегаш от тук, че като те зачеластря..
Дори не споря.. Някви германци ме питат къде е болницата.. Гледам ги групичка са, разтревожено е по лицата им, веднага се включвам.. хващам го за ръка, него, мъжа, и го извеждам от вън, за да го ориентирам:
- Ето тва е окръжна, верно има опашка, но тук е спешното, избираш.. А там, като пресечеш е градска,.. кво да ти кажа човек, избирай.. В България се чака.. нямаш избор..
Между другото по гипса имаше доста гной и.. Гаднярско е.. Шпрехах им на английски, много съм добра.. Изтривам тази глава.. "
цитирай
22. xxxx - френдски сън
26.04.2010 12:54
"Изливах стъпки по познатия сив асвалт.. център е.. СЕГА е, а сякаш вървя в миналото.. Пролет е.., а виждам бялото на снега, затрупана съм в преспи и усещам - щипе ме.. Няма и десет от секундите на минутата и.. и снега е вятър и магла, изчезна.. Усещането от сънищата, диша се.. Толкова спокойо е движението.. пъпките на дърветата усмихват лицето ми, живо галят погледа ми и тогава правя завой и влизам през една стара, тъмно зелена, метална, висока врата.. Бар.. познато ми е.., но е усойно и пропито от влагата на спомените.. Хората, - абсолютно непознати.. дима на цигарите - чужд.. През таванския отвор ти ме повдигаш и въпреки тежеста на тялото ми, успявам с лакти да избутам задник по дюшамето, което скърцаше под изплашените ми и притаили дъх стъпки.. Избирам бялото на светлината до един прозорец, насочвам се и сядам на трикрако столче с замислен и красив поглед.. Жадна съм за спомените, които бяха, но съм достатъчно трезва, за да отпивам от КОЛКОТО ТОЛКОВА..
чакам те.., а на вън все така е пролет - сива тиха моя морска пролет..

Когато някой иска да вземе от теб, винаги може да го направи.. Но когато имаш нужда да ти го върне, разминаването може да затвори доста от вратата.. Пари са.. Стара е, от възрастта кухото яко я блъскаше, но раната която отвори не можеше да се закърпи просто ей така.. Инат е, дори да ми ги дава вече не ги искам.. Мои са, парите, но аз не искам дори да ги докосна.. А сълзите й капеха.., молеше се като дете, но счупи се, сърцето ми.. връзката, скъсана е.. кръвта вода не става.. да, не става, но гордост е, чест.. не е само сън, болка е.. "
цитирай
23. xxxx - френдски сън
27.04.2010 08:33
"Сън, сън, сън, на вън.. И движението ме довърши, нямах грам почивка и тази нощ.. Динамика, но и тя е по изпаренията на утрото.. Движението от ноща прави скорострелен опит да ме напусне, но ще го запечатам по бързото на пръстите и по старанието на паметта..
Бях като орлица над кучката си.. Красавицата ми тя.. Усещах уплахата и сълзите на очите с които страхливо обикаляше по мъжкарите, които я дебнеха.. Настървен вълчак я бе набелязал като цел, а тя видимо подвила опашка нямаше и намерение да се отвори за него.. Веригата на вълчака беше доста дълга, тежка и той прескочи в нашия двор.. Мойта обезумя до полуда и скочи върку мен, като ме обгърна с четерите си лапи, беше като малко беззащитно дете, треперещо и плъзгащо надеждата си по мен.. Дълго сънувах момента на защита, стори ми се като че часове бях обляна в пот и въртяща се в различни посоки.. Докато.. докато изведнъж вълчака както стоеше кротко на стълбите, и аз мислех, че съм на достатъчно безопасно разстояние, за да не ни достигне (а мойта все още ме прегръщаше с лапи), тогава той скочи върху нас, захапа кучето ми и не я пускаше.. Аз обезумях.. попаднах в хватката им.. Мъжкия хапеше, аз крещях и виках "Не, не..".. Наврях главата си между техните две и тогава.. тогава мъжкия започна да ме хапе по лицето, и чувах как неговите зъби стържеха по моите, белите.. Събудих се.. беше ужасно..
После пак заспах..
И сънувам, че попадам на спирката от която се качвах години на ред докато бях ученичка.. Там, в една от високите къщи, трябваше да се явя на урок по английски.. Учителката ми трябваше да бъде руса, млада и красива.. чувствах я.. Преди да вляза в къщата проведох много тежък и спорен разговор с един младеж, който държи паркинга до нас.. Говореше срещу мъжа ми и това ме нарани много.. Аз защитавах с треперещото на гласа ми любимия и усетих една тъга на лицето породена от чувството, че вероятно не се справям добре, но.. После влязах в къщата.. огромна е.. Мебелите не са нови, но всичко е просторно, уютно, подредено, с много стаи, но е някак си изкуствено по светлината.. Не влизаше грам от светлото на деня, цвета беше жълт, пръснат от лампите.. Мира ми показа къде е асансьора.. Странно беше, от стаята влязох направо в асансьор.. Имах чувството, че се движех на долу, но всъщност когато пристигнах и товорих вратата бях няколко етажа по нагоре и дори бях погалена от дневната светлина.. Чаках доста.. учителката така и не дойде.. Разминах се с английския.. Усмихнах се..
Озовах се до училището.. Като че ли и друг път съм минавала на сън от там.. Вървях по тротоара, когато нещо ме накара да обърна глава на зад и видях, че автобуса идва.. Затичах се към спирката.. Шофьора само намали и отвори вратите.. Аз се хванах за дръжката, но.. не можах да се кача.. Той не спря, а аз бягах паралелно до него хваната с една ръка за металното на пръта... Дадох му ясно да разбере, че няма да стане на неговото.. Тогава той спря, аз се качих.. Минахме моста.. доста друсаше.. После се събудих..
Още усещам захапките на кучето по мен..
Сънувах и много писма, приятни и неочаквани от човек, който мислех, че ме е забравил.. от човек, който ми показа многото свои лица скрити под различни имена.."
цитирай
24. xxxx - френдски сън
28.04.2010 08:31
"Сънищата винаги са разпиляни..
Нощ е, шумна нощ.. гора, скали и пещера.. Много сме.. всеки прави нещо, кой хванал кирка, кой лопата.. блъскаме, чукаме, прибираме съндъците.. съкровище е.. Аз се разпореждах нещо, говорех на висок глас, дори не се замислих, че някой би ни чул, следил и т.н. Тогава се чу изстрел.. коршума удари в скалата до мен.. всички замряхме в тишина, да, внезапна тишина поля ноща.. но беше за кратко.. Бяхме на прицел.. бандити са.. Настана бързина от движения.. изместихме камъните и затворихме входовете на пещерата.. щракнахме и катинарите.. бихме си камшика и изчезнахме в тъмното..
Пристигнаха, гости са ни, дългоочаквани и топли.. Поканихме ги в БГ само защото се харесахме и ни беше готино заедно.. Аз щъкам из къщи, правя разни неща, опитвам се готвя, да чистя, но всико е на "уж". Тогава тя влезна в нас и седна на масата.. Аз се движех доста бързо, винага съм в динамиката..
- Кафенце, искаш ли?!.. - питам я
- Не, не.. кога ще ходим на море..
- След малко тръгваме.. Виж, за довечера, недей да се притесняваш, аз ще наготвя, чу ли? В нас сте, ясно? - и й се смея
Тя ми обеща и излезна..
Група сме и тръгвахме.. Отново е нощ.. Идеята беше да се смъкнем до плажа и да ни е готино.. Събрахме се пред хотелската им стая.. Чакахме, чакахме, а те не излизат.. Тогава аз влезнох и какво видях, Божеее:
- Нали ти казах, че аз ще приготвя вечерята?! Защо се храните?.. - Бях видимо леко ядосана, но какво да ги правя.. добре, решили да хапнат, окей, но тъпото е че ми обеща.., а идеята ми беше да се приготвя на макс..
Както и да е.. Виждам го морето.. нощното море.. тихо е и е на леки вълнички.. Някак си е полято от луната.. А тя е безумно красива.."
цитирай
25. xxxx - френдски сън
29.04.2010 08:15
"Сънувах Любовта.. Говореше ми.. "Хайде ела, ела при мен.. докосни ме, не стягай чувствата си дете, опитвай ме.. В Германия ще ти хареса, сладка съм.. ще ти направя малинова торта.. ще сложа и боровинки.., а аз правя най меките торти, знаеш.. Жадувам те.. Вземи от мен, оближи ме.. Изпивай тялото ми.. разпилей се по мен.. разхвърли задръжките си.. Мекичка си, а ходиш по твърдостта на харкатера.. Мокра си, в ръцете ми.."
Той не спираше да ми говори.. примамваше ме с думи, а тя Любовта ни се смееше, и на двамата.. Чувствах.. Сън е..

Като че е нощ.. Държах в ръка кандило, не, по скоро беше черен стъклен съд за свещи, с разкошни красиви метални орнаменти покрай стъклените му стени.. Не зная, думата не ми идва.. Държах тънка къса червена свещичка.. бях я запалила.. пламъка и беше невероятно топъл и красив.. очите ми блещукаха погълнати от неговата светлина.. Поставих го вътре.. бях сама, стоях на пода върху персийски шарен килим, сама, в тъмното.. тихо е.. Защо се моля за нея и питам Бог дали е добре, защо я виждам как косите й се веят, и как ми се усмихва, защо я чувствам жива..
Внезапно бях полята от тръпки.. Мъртва е, усетих, че е мъртва.. но това е само сън.. А всъщност може би е добре да я потърся.."
цитирай
26. xxxx - френдски сън
30.04.2010 09:23
"Сънувах... от горе от горе ще я карам по спомени, че утрото отдавна си отиде, а ти записвай, записвай..
Работна среда.. напрежение.. динамика (отново тази динамика, и бърз ход).. Саше ме вижда, излязъл е от среща и е превъзбуден.. Питам го какво става, какво е това в ръцете му.., а той ми казва "Не мога да говоря за това, разбери ме.., не и за това.." Отвръщам му "Добре, разбирам.. няма проблем.."
Той ме поглежда с ей такива леко наведени и топло усмихнати очи, сякаш ме галеше с тях по приятелството ни и:
- Добре, вземи, хайде вземи ги.. върви в офиса, разгледай ги, но внимавай да не те видят.. информацията е кът, пази я..
Вземам ги.. тежат.. може би около 20-25кг, хартия е.., от онази навитата, широката за принтерите, ония лазарните.. Слизам в офиса, оглеждам се, сиво е по мебелите и няма никой от колегите.. Бързам.. не бива да ме вижда никой.. започвам да разлиствам, да разстилам хартията, да чета.. Схеми са, много.. таблици, имена.. Това са, да.. документите за преструкторирането.. ще има много съкращения и размествания.. Длъжностите са променени до другия полюс, но звучат интересно.. Някой отваря вратата.. нахълтват колегите ми.. става им интересно и започват да се навъртат около мен, а аз скорострелно събирам бумагите, не позволявам да видят съдържанието.. Молят ме, искат да знаят какво става.. но не може.., дори да ме намразят аз обещах на Саше, че няма да допусна да изтече информация..
.. събудих ли се.."
цитирай
27. xxxx - френдски сън
04.05.2010 08:52
"Сънувах..
Бях в лятното кино.. прохладна морска вечер, облечена е в мека топлина.. Всички чакаме прожекцията да започне.. Пред екрана имаше дърво, чиито клони на моменти закриваха гледката.. Бях дива, не спирах движенията и погледите по себе си. Станах и започнах да сплитам клоните, за да озъптя буйните страсти, които пълзяха непокорно в ръцете ми.. Събирах погледи.. хубаво ми беше, желани са, топли са, очите..
Пристанището, - празно е, пусто, голямо, сиво, познато, голо.. Тихо е.. Кораба е огромен.. движа се в успоредното му.. Боята е черна.. има спуснато платнище над него.. Изпитвам страх да не падне отгоре ми.. малка съм, а той е толкова огромен..
Отварям врата, селска.., дървена и ниска.. Навеждам се и влизам през прага.. Точно до дървената порта имаше стар орех, който се ширише някъде на горе.. Кората му е толкова тъжна в очите ми.. Между ореха и вратнята има стебло на израснало доста високо домати, като плодовете му бяха все още зелени.. Вдигнах глава и проследих тясната пътечка, циментова е, по която трябваше да мина.. Всичко си е почти както преди.. Толкова хубаво е в спомените, а тях, дъртите, вече ги няма..
Събудих се.."
цитирай
28. xxxx - френдски сън
09.05.2010 10:57
"Слънце е.. Хората са усмихнати, някои се разхождат по пижами из коридорите на болничното заведение.. Все пак болница е, нормално е.. Болна съм.., а мислех, че ще ми се размине.. понякога профилактиката обърква психиката ми.. Докторката е красива, добра е, каза ми: "Имаш ракови разсейки, но.. не му мисли. Утре в шест ти записвам час.. Бъди тук, ще те инжектирам, ще влея от серума и с още няколко дози ще се оправиш.."
На другия ден бях там.. Пред мен имаше други пациенти.. Чаках си кротко реда.. Бях усмихната, лека и неописуемо тъжна от вътре.. Тя излезе.. Тръгна на някъде, докторката.. Казах си ще се върне, но когато след известно време излязох в двора да подишам от въздуха, Я видях излегната върху пясъка на припек.. До нея басейна мокро плицукаше, а аз насълзих очите си.. Тя стана хвана ме под ръка и ми каза: "Хайде, днес вече съм без сили.. Ела утре отново в шест, днес не мога да те поема.."
Отвърнах: "Но как, защо.. излязла съм от работа, едва се освободих.. А ти?"
Усмихва се: "Не се сърди.."
Имаше много тъжни нюанси в този мой сън.. Сълзите ми бяха най - леките, дъха беше мек.. Но най болно ми стана, когато видях очите на Мери и тези на сестра й.. Сякаш ги губех, и двете..
Събудих се.."
цитирай
29. xxxx - френдски сън
10.05.2010 09:29
"Дежа ву в съня.. Вдигнах поглед на горе.. Тя ми говореше.. знаех, точно какво ще ми каже.. Всичко се повтаряше.. Аромата на прането по терасите.. Вятъра, който люлееше дрехите.. саксиите и пъстрите цветове по балконите.. Един, до болка, познат блок от детството..
Завих се с вълнено светло одеало, което се влачеше по асвалта и последвах стъпките на брат ми, който беше двайсетина метри пред мен..
В магазин съм.. Купувам си нещо.. Пита ме как ще платя.. казвам "в брой", но си мисля за карта.. Тя ме гледа тъпо, продавачката... смъмриме нещо и настоя да й дам двайсетачката, която прозираше в портфейла ми.. Дадох й я.. тя я отчете през устройството за карти, след което ми я върна.. Напусна касата и излезе на вън.. Аз останах да чакам ресто.. Бях видимо спокойна.. Дори се заприказвах в много приятен разговор с присъстващо момче.. Не исках да се връща, но върна се..
Всичко е в онзи поглед, на горе, който се разхождаше по прането на десетки тераси по сивото на един стар забравен блок.."
цитирай
30. xxxx - френдски сън..
11.05.2010 10:44
"Локва е в подземието на гаража.. огромна и мътна.. Мятам се в автомобила и правя кръгчета по лудото на скоростта.. бясна и бърза съм по гумите.. Отново движение.. винаги бързам.. Защо?! защо?! защо?!
Изхвърчах от колата.. Усещах се в полет зад линията на парапета.. високо е.. край е.. Тя ме хваща и се олюлява с риск да ме последва по гравитацията.. Миг е.. Държим се две.. в един единствен миг д в и ж е н и е т о се люшкаше в забавеното на кадъра.. Къдрава е, тя, и е красива.. Имах късмет, че беше там и ме хвана.. Вече не са стълби, скеле е.., а двете се люшкаме върху дъските по високото..
Сънувах много, но вече не помня.. Памет е, българска.."
цитирай
31. xxxx - френдски сън
13.05.2010 10:29
"Толкова мътно си спомням, него - съня.. А беше движение обляно с напрежение и с малко усмивки.. Имаше отново част от "дежа ву", по сънуваното.. Отново бях в онази неизмазана къща с хилядите подземни коридори, тесни "тунели", дупки и височини по които пълзяхме, спускахме се, с него, с мъжа ми, обирахме прахта от мазилките по недовършената замазка.. Абе миришеше си на "строеж" - с две думи СЪН, а аромата ходи по него.. Пак закъснявах.. Излязах на площада.. Сблъсках се с мъж и жена, в съня си ги познавах, но сега не мога да се сетя нито кои са, нито какви са, нито защо са.. Видяха ме, че бързам.. Трябваше да настигна брат ми.. щяхме да пътуваме за София заедно.. Закъснявах, отново и отново, агейн & агейн.. Лудост е, дъха ми излизаше с пот по тялото.. Улиците бяха все още тъмни.. по скоро нито тъмни нито светли, като че се разведиляваше.. Загубих го от погледа си, него брат ми.. залутах се в улички, малки квартални улички по които не виждах надежда..
Събудих се..."
цитирай
32. xxxx - френдски сън "Лагуна"
14.05.2010 09:03
"Сън.. мек като вълната, която гали лекичко душата, на жената..
Невероятно леко напрежение по гладката повърхност на една отрупана с приятели спалня.. Поканих го и него.. стар приятел, който направи жалък опит да "удари едно око", но в место това бясно потъваше в пот и се въртеше между двете тела, които обграждаха неговото (едното от които беше моето) Не го бях виждала толкова нервен никога.. А преди правихме любов с такава лекота, но вече не се плъзгах по него, или по скоро плъзгах се, но само с тънкото на погледа по който ходи лъчезарна усмивка.. мдаа, бях добра и той го усещаше, но не злоупотреби нито веднъж.. Усещане, сънища, глупости, бля бля, с две три думи - лайна..
Слънцето прозираше през тънкото на пердетата.. той стана, облече се и излезе.. Винаги си тръгва в страх.. Страха е гадна работа, мамка му..
Да, топличко е по лъчите на лятото.. Излязох от хотела заедно с мъжа ми.. Бяхме в някакво средиземноморско градче, не знам, вероятно в Италия.. или пък усещането ме носеше по стръмното на уличките в Созопол, които всъщност не са от "НАЙ-я" на наклона.. Но такива рифове няма по нашето черноморие, така че си беше средиземноморие.. С мъжа ми бяхме леки като пяната по гребена на морската вълна.. Дишам.., ъъм, дишам с погледа на свобода.. и наистина дишаХ, СЪН е.. Усмихнати сме..красиви сме.. мокри сме.. Стъпвахме по камъните на нестандартен пристан.. Имаше един мангал, който печеше царевица на някаква тенекия.., въздуха трептеше от огъня под зърната на царевицата, а той се усмихва с черното на циганската си кожа.. красив е.. за мен беше много красив.. чист.. усмихнат.. СВОБОДЕН..
Освободихме се от дрехите, аз и мъжа ми.. Щастливи сме.. толкова щастливи.. в мекото на един мокър сън.. Всъщност винаги сме били.. просто живота е пъстър, има от всичко.. но тази утрин пръскаше морските капки по нас.. Водата е приказно синьо-зелена.. коралите прозираха.. Мокра съм, и той.. Топличко.. Косите ми правят форми.. под водата сме.. Отварям очи, смея се.. галя го.. Прави ми снимка, подводна.. цветна е, многоо..Играем.. И тогава по дъното на плиткото на тази мека лагуна усетих хлъзгавото, лигавото, приказното и страшното на невероятно огромен червен планктон.. В уикепедия биха го нарекли фитопланктон, но беше невероятно усещане.. толкова огромно под мен.. Появиха се вълни.. забиваха ме по дъното, плъзгаха ме под планктона, притискаха ме, опитваха се да откраднат от мен дъха, но аз го задържах, усмихвах се, борих се за живота си и след минута от двете подавах глава на повърхността, вдишвах с цяла пълнота и ме заливаше поредната вълна.. Отново това огромно като червен мокет животнорастящоводорасло, ме прегръщаше с доста сполучливи опити да ме стресира на макс.. Играта в топлите и летни цветове на водите продължи докато не отворих очите си..
Красиво е по погледа на очите ми, но беше болка в края на ресните.. миглите са мокри по соленото, моите.."
цитирай
33. xxxx - френдски сън
15.05.2010 09:01
"Скучен.. толкова скучен и неангажиращ сън.. Меланхолия е по движенията.. Правя всичко с нежелание и отвръщение.. просто по задължение.. наистина съм полята от скука, този път е пълно по скуката мдаа.. Сънувах колеги.. Пак сме по хотелите.. пребираме се от външното на улиците и влизаме в един такъв, осветен с светлото на кристални лампички.. Вратата ни вкарва директно в красиво ресторантче, кътче от хотелската част.. За всеки има сервирана порция.. платата са големи, има сърмички, късове меса.. Изглежда вкусно.. Когато влизаме всички вдигат глави и ни зяпат любопитно..Сещам се за лафа "Любопитството убива..", и ми се иска да им кажа "Кво зяпате бе, зяпачи.. ай всеки с погледа под чиния и от дет е на там да е.." Сместваме си задниците.. започваме да хапваме, лекичко така..
Набутах се в някъв магазин.. голям е.. и неосветен.., от едната страна продаваха дрехи - скивах се в якото на една много готина поличка.. Нищо не си кухих де.. А от другата част едни готини мъжлета с ей такива мънички пишлета правеха лицеви, коремни.. вдигаха щанги.. Абе правеха мускули...
Абе в общи линии, СъсКукаНаСънНе се ходи.."
цитирай
34. xxxx - френдско "Логиката мирише и по мен.."
15.05.2010 16:27
Толкова много са сълзите по очите ми..
Болката наистина боли, но не по раната.. Кръвта и смърта не ме плашат.. Плаши ме страха да не остана сама точно когато имам нужда да не съм.. Поливам се с мисли.. тиха съм.. не осъзнавам, че съм мокра пред другите.. Но капки са, капят.. а аз се усмихвам, въпреки всичката тая шибания, намирам сили и се усмихвам.. Секунди са.. Трябваше ли да дам от себе си толкова много, за да се удавя в собствените си солени сълзи.. Мисля си за хората.. мисля си за живота.. мисля си за мръсното по което се нося всеки път когато се спъна.. Лицемерна ли съм или съм просто двулична, грозна ли съм или просто съм минала през бодлива тел.. Душата ми е грозна.. Не понасям каприза с който ме облича в утрото, тя душата.. вечер ме завива в цигарен дим, а беше обещала, че ще щади браздите на бръчките по лицето, моето.. душа е.. носи ме.. Угаждам й всеки път когато ме покани в топлата си прегръдка, в мекото на жаден танц.. Малко са хората в които се давя.. Крада много, но се давя малко.. Понякога се питам, "Има ли човек, който да ме заслужава..".., егоистичен въпрос, кара ме да сълзя, като лоза (и помня думите "не плачи лоза" и плача..) Слабост ли е да се пилееш по хората, или е болест.. Слабост ли е да се почувстваш по дъха на някой или е поредна прищявка.. Не ме чети..
Много ли искам.. искам просто хората да са добри.. Искам и аз да съм добра.. искам да мога да галя децата с топлота.. искам да съм вятър по бялото на старостта.... искам да съм усмивка.. искам да съм лека.. искам да имам това което нямам.. искам да те вълнувам.. искам да съм емоция.. искам да дишам.. искам да се нарева.. искам да ме хванеш за ръка.. искам да не съм сама ТОГАВА КОГАТО.. искам да мога свободно да ти кажа "ТИ СИ СВОБОДА ПО МЕН и те чувствам"
Мамка му.. няма да ти го кажа втори път.. ИЛИ?!
А лицемерието и грозното на думите, чуждите, се изляха по мен отново, а този път аз не им останах длъжна.. Вина съм.. трябваше да се оставя да ме окъпят в помията на острия език, а аз да преглътна глътката, горчивата.. Трябваше.. А сега е мълчание по две души.. аз простих, но съм горда по ината и мълча.. и няма да се унизя.. Една жена ме нарани, простих й.. опитах да и се усмихна въпреки болката с която ме поля, но тя се оказа по корава дори и от моята дивота..
Баси и живота.. лигав е, когато трябва да тежи.., а тежкото на думите не се изниза като лигня по хумора на моята душа.. Ограничение е по хората.. не всеки е завит с хумора на мисълта, моята.. Ще се закърпя по шева, разпорих се.. и ме окрадоха.. но ще се закърпя с фин конец, за да може пак да изтека, за да им се усмихна въпреки, че ме поливат с тежеста на мръсните и острите слова..
Хора сме, носим я, нея, грешката.. Искам да ти се усмихна.. А ти не ме чети.. боли..
(съвпадение ли е, в момента се лее "Осъдени души".. радио е, затварям се в очите си.. танцувай по мен с тишина..)
цитирай
35. xxxx - френдски сън
17.05.2010 11:21
"Бързо.. (започвам да забравям)..
Загубих се.. не бях виновна.. Пресичах точно по Мария след капките на дъжда под зеленото на красивите разцъфнали в лято дървета.. Бързах.. отново тичах.. Виждах как автобуса завива по правото на ъгъла на синята морска сграда и беше изписан по номера на 139.. Знаех, че ми е чужд, номера.. Но шестото чувство (като от филма), се изръси по мен като сол и аз дадох спринт на крайниците си и с хилежа на прекрасна усмивка влязах по движението на превозното средство.. Автобус е.. фрашкан е.. Влизайки в него, на вън деня се превърна в нощ и всичко мръкна по гледката.. Винаги има познати около мен.. съученици от гимназията.. Смеем се.. лицата им не бяха виждани от моите очи с години.. красиви са, мъже са, усмихнати.. В момент изчезнаха и загубих присъствието им.. Знаех, че 139 е нова линия и за това изрично попитах шофьора: "Спирате ли на Явор?", "Разбира се.." отговори ми той.. И се лашкам във возията по мрака на града.. По мен става все по непознато и по непознато по външното на улиците през движението на джама.. Страх ме.. усещам го, него, страха.. Автобуса завива рязко по страха ми в абсолютно непознат за мен тирен и аз изкрещявам натискайки стоп бутона: "Сприи.. веднага.. Явор не останали в далечината?.." Автобуса спира и аз слизам в страха си.. Непознат район, съвсем сама, липса на ориентация е по мен, сълзя, спъвам се в ръба на една плочка докато тичам през градинките между блоковете.. Гола съм (или не съм, вече не помня, само усещам..), усещам погледите на тайфа от мъже по мен и обезумявам от страх в късното на вечерта.. Добронамерени са, не ме закачат.. Продължавам..
Попадам в апартамент.. с хора.. Мисля, че ги познавам.. Не редно ли е да съм там (питам се).. Телефона ми звъни.. Мъжа ми.. видеовръзката се скапва и се паникьосвам.. Глуха съм по думите на другите и жалките опити да ме вкарат в усмивка..
Май се събудих..
Всъщност, това ли сънувах?.."
цитирай
36. xxxx - френдски сън "Извратено.."
18.05.2010 10:22
"И колко е то до Марешки.. тясното на асвалтираната пътечка по която се лъкатушеха зелени клони на предвидливо засяти храсти, които се жулеха по финното на кожата ми, ме изведе точно пред широкия блоков площад по който се минаваше, за да застанеш пред нея, аптеката.. "Баси и жмела", помислих си.. Тва трябваше да е аптека, а приличаше на местна селска кръчма, боядисана в бяло.. Някакви се биеха отпред.. не можах да зацепя на майтап ли беше, или си се мулатеха на истина.. Влязох.. Всички затаиха дъх и приковаха погледите си към мен.. Бяха само мъже, в бели прeстилки.. Имах чувството, че ме гледат така сякаш се канеха да целунат ръката ми..
Странно, но в аптеката вместо лекарства продаваха кайма, месо, такива неща.. Купих си разни неща И КАЙМА.. много е важно това, изрично попитах дали е хубава, какви са процентите, и т.н. и т.н.
Лекаря дойде.. С побеляла коса е.. Накара ме да легна и ми направи гинекологичен преглед.. Усещането на тръбичките беше странно.. бели са, меки са, той се усмихва и ми казва "Знам, гадно е, но потърпи малко..", отвръщам "Не е гадно, не ми прави впечатление дори.." Мъжа ми беше до мен.. Когато излязохме на вън басейна беше изпразнен, направо пресушен.. сякаш наставаше световна суша.. Държах бебе, което беше захвърлено от майка си и хълцаше в безпомощност.. Приливах от топлина по него и го целувах с мекото на устните си.. Толкова нежен е допира по това беззащитно същество.. Мекичко е.. Съня е дълъг по продължението.. усещане е по грижата, и усмивка..
Около мен винаги има движение.., а баирите бяха зелени и миришеше на дъжд.. Влага е.."
цитирай
37. xxxx - Врели не кипели в моя си блог.. Пука ми по философията на дървото..
18.05.2010 14:37
Мразя глътката която те дави в сухото на гърлото, твоето..
Болката от дъха ти лепне по мен..
Каква жена си..
Наряза сърцето ми..
Парцал съм по кръпките..
Не издържам настроенията с които флиртуваш неуморно..
Понякога не искам да те имам от ОБЩОТО..
Горчиш..
А те обичам..
Мръсна си..
по мислите..
Наказание си за самата себе си..
Мълчи и излижи сълзите си, сама..
защото ако трябва АЗ да ги лижа
ще загубиш интерес към мен..
Каква жена си?!..
Натрапваш се по наглостта на думите..
Бършиш мълчанието с празното на лейка..
Искаш да напълниш морето с тайни,
а всъщност си налягане по въздуха..
Духай.. защото влагата прави мухъл..
цитирай
38. xxxx - френдкси сън
19.05.2010 08:38
"Сънувах..
Тичах като луда по горска пътека.. Слънцето прозираше през разцъфналите клони на дърветата и беше топличко.. Спуснах се по стръмното на едно дере и се озовах в едни храсти до едно дърво в дънера на което имаше тъмна хралупа.. а напред по погледа, моя, виждах равнина и чувах песента на птици.. Беше ухание на тишина и горски усмивки по мен.. Внезапно ме обвзе страх.. Чувах хъркането на див звяр, който насочваше страшните звуци на гласа си към мен.. От дънера излизе малко тигърче, направо бебче.. беше рошаво зверче, настръхнало и мекичко, с едни такива готини влажни тъмни очички.. А от дънера усещах въртеливите и хищни очи на майката на зверчето.. От това ме побиваха тръпки.. Дадох леко на заден и по обратното на пътеката гАЗирах в спринта на страха си..
Озовах се в старата ни къща.. Толкова е странно усещането.. живяла съм там толкова години.. Стаите са ремонтирани, има теракот по пода, мирише на чистичко.. само коридорчето не беше завършено и четях пукнатините на годините по старостта на изтеклото.. Къщата се напълни с десетки мои готини аверчета.. Усмихнати са, всички, весели.. Аз съм тиха.. оставила съм ги да правят каквото си решат в дома ми.. В един момент някой каза: "Скивайте я тая дето пресича.. тва не е ли сестрата на Тони, облякла се е като курва.." Наистина, когато погледнах през прозорчето Я видях да пресича.. Полата й, дънкена, беше доста късичка. Нагоре бе с бяла младежка ризка, сладурка е.. на мен ми хареса, и не мисля, че е курвенско.. Помислих си само, така на ум си помислих: "Ужасни сме.. толкова сме грозни ние Човеците, търсим косурите в другите и сме нагли по присмеха на погледа ни.."
Излязох от къщата.. Озовах се отново на ъгъла на Мария (напоследък се сънувам "по честото" на тази улица..), на тротоара съм и вървя по бордюра.. Прави ми впечатление, че плочките на тротоара са наредени в страхотна симетрия и са по точността на правата линия от всякъде.. Казах вече, на бордюра съм и по булеварда, под зеленото на дърветата, ме задминава велосипед с готина мацка, облечена спортно, с каска на главата.. Усещам, че някой спира до мен.. Обръщам леко глава и виждам колоездач - мъж, който спира до мен защото лакета, който съм поставила на кръста си му пречи.. Той ми се смее, а като се обръщам съвсем назад виждам, че са цяла колона от колоездачи.. Пътуват от вътрешността на европа и са у нас на почивка.. Колелетата са им много готини, по тях отпред към курмилото са споени двойни или единични легла.. Направено е като подвижна мини спалня.. Там се въргаляха дечица, които протягайки се, излизаха от хубавото на сладък сън, облечени в шарени пижамки.. Говорехме си с тези колоездачи, смяхме се.. и те продължиха по пътя си.. Нещо ме питаха КОЕ НА КЪДЕ Е, дадах указания по посоката и всеки от където е..
Продължих движението си по плочките и докато се разхождах по сивото им, срещнах Тони.. тя имаше странна прическа.. много ми е готина и мекичка, обичам си я, аверче е.. Косата и беше издухана в странна бухнала от горе черта.. висока е, и тъжна.. Влизаме в бар.. сядаме на перваза в ъгъла до един прозорец, който гледаше щъм улицата.. Клекнала съм пред нея и я питам "Какво има.. кажи ми.." Помня тези думи толкова ясно.. По едната й страна се стича огромна топла мокра сълза, една сълза, и прави пътечка по цвета на ружа й.. тъжно е.. Отговаря ми меланхолично сякаш е под въздействието на в а л е р и а н а, "Толкова болка имам от него, а той иска да се върне.." Гледам я тъжно, и държа ръцете й.. казвам: "Защо просто не му простиш.. толкова е лесно.. ПРОСТИ МУ.."
"Не мога.. Как да му простя?.."
"Опитай.. лесно е.."
цитирай
39. xxxx - френдски сън
20.05.2010 09:12
"Отново е здрач.. Сънувам движени.. Качила съм се на мотор но в умален детски вариант и съм толкова ниско до земята.. Движа се покрай канала, ремонт е.. Тъга е по лицето ми и напрежение.. Тръгвам нагоре към гората.. Не знам как стана, но в миг се озовах в бяла стара кола, която се шофираше от леля ти Стой.. "Баси и схванатата шофьорка.." - мисля си аз, но запазвам самообладание.. Пътя е ту летен, ту заснежен и хлъзгав.. на места е киша по леда.. Забива в грешна уличка на дясно.. извиквам й "Спри".. тя спира.. Казва ми "Не мога на заден", отвръщам "Спокойно" и слизам от колата.. Отивам с риск някой да ме издрънчи в тъмното, исках да спра движението, за да може тя да маниврира..
толкова съм объркана..
А онзи лакат който сънувах онази вечер, ми лепна такъв шамар за деня..
Сънищат сбъдват (ли) се в четвъртък?"
цитирай
40. xxxx - френдски сън "Тони и Венци"
21.05.2010 08:45
"Сънувах.. От къде да започна.. Ще се нахвърля по моментите от спомена, снощния..
В морето съм, мътно е и има вълнички.. Сиво и мрачно е по деня.. като че ли е към пет-шест следобед, но при кофти време.. Плажа е пълен, щъкат много люде, крещят деца, всеки е в някаква композиция, а аз се опитвам да запечатвам момента.. Във водата е напрежение.. Плувам, а до мен има някакви хора, които ме плашат със присъствието си.. Толкова са близко до мен, и ми създават налягане, което ме притиска под глаткото на водата.. Давя се, а те не правят нищо, за да ми помогнат, дори напротив - кефят се.. Мръсно ми е, гълтъм вода и пляскам безпомощно с ръце.. Пред мен има някакви други, които бутат, плувайки, надуваема лодка, огромна е.. Докопвам се и се хващам за нея.. Жива съм.. и съм мокра... Уплашена съм.. гледам с ей такива очи... дишам тежко..
Пред бабини сме.. Деня е по следобеда си.. Майка е много красива, възхищавам й се.. и й се усмихвам.. Доста по млада е, в съня.. красавица.. Очите й са игра по усмивката.. Говори с двама мъже, е, по скоро млади мъже.. Вика ме: "Ела, помниш ли този батко.."
Аз се приближавам срамежливо и ме е страх да ги погледна в очите.. Единия се хили и:
"Боже, колко си пораснала.. Толкова си хубава.."
Не откъсва поглед от мен.. Имам чувството, че го познавам.., че съм го познавала цял живот.. Това е Тони.. Красив млад мъж, който потъна в мен в тази мека среща.. Чувствах се по близостта му, а го виждам за първи път.. по скоро не го помня.. Той ме познава като мъничка, а явно са минали доста години в които спомена по мен се е изтрил само по визуалното, но по "чувството" искам да се хвърля в него и да ме изпие с усмивка.. Влюбих се.. приятелски така.. в Тони.. Всичко това "лижех" в съня си с такава емоция..
Не се спирам по разговора, който се "блъскаше" между майка, Тони и Венци, АЗ бях само за присъствие (Венци е другия младеж.. ) Всъщност Венци е, как да кажа, по-хард по реалността, ръчкаше ни от време на време и ни вадеше от "глупавото" на погледите, нашите, с Тони..
Ето, Тони и Венци се ръкостикат по ръката на мама, взимат си Д о в и ж д а н е.. стана ми свито, ето ТУК, вътре... заболя ме.. Той ме гледа и казва:
- Хайде хубавице, тръгваме.. - и с леката си усмивка късаше от мен парче по парче от душата ми..
И по продължението:
- Пусни ми по sms номера си.. Моля те..
Аз нищо не казвам, само гледам.. гледам как се отдалечават по тротоарното на плочките.. Просто гледам, гледам жадно по тях.. приятелски така.. Тони се обърна през рамо и ми подари най топлата си усмивка.. Думите не могат да описват, не и моите.. Усещането се живее, не се чете.. А аз само мълчах...
Влизам в красивата ни бяла няколко етажна къща.. Мятам се в асансьора, като с мен влизат Борко и още едно хлапе, също и един мъжага.. Аз натискам някакъв етаж, а той избримчва палеца си по копчето на ДЕСЕТ.. Десети етаж, хъммм.. Оставям се на движението, на горе.. Борко се гушка в мен, а аз го прегръщам и го галя по русолявата главичка.. Шишкав е, стига ми едва до кръста.. Вратите на асансьора се отварят, слизаме.. Децата са шумни и въргалят звуци по тишината.. КЪНТИ, по стълбището.. Малката, щъка като луда надолу по стъпалата и през някакво странично мини прозорче се плъзга с "палавото" на момче, като се мушка по "бодежа" на терасите.. Изтръпвам, имам чувството, че ще полети.. Мисля си, "Какъв пердах ще ти дръпна само.." Викам нещо по нея и предупреждавам родителите й следващия път да бъдат по предпазливи и да не я изпускат от поглед.. Слизам в двора.. Някакви непознати, чужди за семейството ми хора са опънали едни ти ми маси, едни ти ми чудесии.. Това ми идва в повече, дори не са поискали разрешение да ползват терена.. нагли са.. Казвам на майка за ситуацията при което тя идва и поема нещата в свои ръце.. Оставям я, да се оправя, не съм по скандалите.. Продължавам в бавното на свободното си време по идеалното на асвалта на нашата улица... Сядам на бордюра и гледам по хората.. и си е все така сив следобед, някъде там пет-шест-седем часа.. аз просто си зяпкам в красотата на моето си нИщо.. Виждам ги, явно мама току що е пуснала двете ни кучки и те галопират към мен в щура игра.. Дългокосместата започва да скача игриво, закачливо, лигаво по мен и въпреки скандала, който и вдигам със строгия си поглед и по движението на ръцете си, тя не спира да се лигави в игра с мен..
Събудих се.. Толкова готино беше, отново не можах да се наспа.."
цитирай
41. xxxx - френдски сън "И като с...
22.05.2010 13:44
френдски сън

"И като сънувам, че ме оставя близо до пазарчето.. Трябва да купя подарък, спешно.. Вече се стъмни.. Невероятно направо, няма начин.. Времето ми е кът, а аз се движа в бягство по движението.. Блъскам се в сергиите, блъскам се в циганите.. парцали, джундурии, дрехи-мрехи.. Влизам в закритото на базар.. Погледа ми се спира върху една бяло-оранжева сова.. Страхотна е, искам я.. Питам за цената.. Петдесет пари.. Добре.. Обикалям още малко и жадно търся нещо по хърби.. но ядец.. Връщам се.. Казвам "Взимам я" Държа я в ръцете си.. Туптя, в сърцето.. запахтяна съм..
Офиса е разхвърлен, коя ял, кой пил, кой в скута на Мадона сладко-сладко се е скрил.. все тая.. Влизат проверяващи, много са,и са като "тайни клиенти".. Аз трябва да изчезвам.. Шефката нервничи, но се съгласява на "проверката".. Изглеждам я "кръвно", но преглъщам.. Дават й да попълни някаква бланка.. Тя се чуди, не знае КАК.. След НЯКОЛКО от минутите разчиствам всички пред мен и издърпвам листа.. Показвам им КАК.. "Празник е" изръсвам, "Имаме гости, чакат ни, а вие ни занимавате с вашите глупости.." Една жена се обажда "Прави са, да ги оставим на мира.."
Събуждам се.."
цитирай
42. xxxx - френдски сън
26.05.2010 12:51
"Не съм спирала да сънувам, не съм.. особено през изминалите дни.. Имах финно малко коремче и дори ми изтекоха водите на сън.. И за да е хубава усмивката ми, някой ме посрещна днес с хубавата новина, че "Еди си кой" мацката му родила.. Ба-си и готиното значи..
А нощес..
сънувам, че съм в офиса.. случайно дочувам разговор в съседната стая.. любопитството ми се разтваря и аз цъфвам с едното око залепена на ключалката в поза "а сИга, гепих ли вА аз вас или шъ видим тая работа"
Сърцето ми започва да тупти от напражение.. През ключалката виждам Бойко Борисов, както някои от шефовете моите, и колеги.. Обсъждат един документ и му обесняват, че АЗ съм лицето, което е по гафа на цифрите.. Боже, това ме изприщва, защото не стига, че не съм виновна, ами и всички знаят, че НЕ СЪМ ВИНОВНА.. Чувам как по слуха ми се носят думите:
- Не ме интересува, но лицето Хикс ще бъде отстранено от длъжност и лично аз ще свърша тази работа, за да се уверя, че няма да има по вече издънки.. - и още - за мен тва лице чисто и просто е злоупотребило от всякъде със служебното си положение..
Колкото и другите да правеха жалки опити, или почти никакви опити де, да накланят везната в обратното на обвинението, толкова Бойко ми се набираше без да знае нищо за мен..
В този момент Аз отварям вратата и всички ме поглеждат.. Казвам с най-готиното на усмивката си:
- Здравейте, как сте.. ако мога да помогна с нещо..
- Коя сте вие - пита Бойко и ми се усмихва готино.. и тъкмо ще започва да ми обеснява за въпросния гаф, когато аз лекичко го прекъсвам и:
- Може би преди да продължите е добре да знаете, че аз съм лицето Хикс.. - и навеждам скромно глава с лека усмивка в ъгълчето..
Той ме гледа.. Почувства се тъпо.. неочакваше..
НЕ ИЗПИТВАМ ВИНА за случая и мисля, че той го усети и се почувства гузно..
Все пак помня усмивката му..
Защо когато сънувам в мен се запечатват така дълбоко емоциите по лицата, и особено тези красиви и дълбоки усмивки, нищо че са пуснати леко по ъгълчето.."
цитирай
43. xxxx - френдски сън
27.05.2010 08:30
"Спряхме в селото.. Къщата е старинна, бяла е... Зелено е по очите.. Влезнахме вътре и искахме да опитаме от хладината на избата.. Стара е, много е стара.. Имаше дървена маса, пейки.. постлано беше с черги.. Мирише на хлад и спомени, минали.. Двамата сервитьори избързаха и се приближаха към нас.. Усмихнати са.. Поканиха ни да им гостуваме.. Тези с които бях нещо се раздвижиха и всеки пое някаква посока.. Останах насаме със единия сервитьор.. В бяла риза и черен панталон Е.. Под усмивката му се крие лека тъга.. тъга, че ще си тръгна.. Искаше да прекара с мен по дълго време, но аз не можех да си позволя да е празно по НАДЕЖДАТА, неговата.. и бях откровена.. аз си знам какво ми беше..
Качих се в кола.. загубих се по улиците.. Движение е по съня, но се събудих.. и дори да помня от ОЩЕТО ще се оставя на деня, днешния, с усмивка.."
цитирай
44. xxxx - френдско
28.05.2010 08:26
"Трябва да спра да ти давам от сънищата си... И без друго вече нямам желание за това, особено днес.. сънища, стихове, бля-бля, алабализми.. Загубих се в утрото, днешното.. по - добре да не те бях срещала..
И днес сънувах, но повярвай ми, не ти И трябва да знаеш.. ще изтрия съня, Как ли?!, просто няма да ти го разкажа, и ще забравя.."
цитирай
45. xxxx - френдски сън
01.06.2010 07:57
"Заключена съм в църква.. с някакъв русоляво-кестиняв мъж съм, с леко дълга коса Е той.. и се чудим.., чудим се как да се измъкнем.. С белезници сме, и верно така са ни оключили, че е мама си джейси тракала ТУК ситуацията.. Рано сабахлям е, започва да се разведилява (в съня).. Вратата на църквата беше бяла и двойна, с около четири стъклени прозорчета в горната си част.. Боже, о, не, другия пленник с когото бях по стечение на обстоятелствата, започна да разбива вратата с глава.. О, Боже, изпитвам болката върху себе си.. Толкова е напорист.. може би заради отчаянието.. Има кръв по главата, неговата.. но блъска и блъска, и блъска, и ПАК.. дървесината пука, нацепено е по портата, бялата.. Челото и носа му са покрити с кръв, въобще лицето му.. Здрав е, има лек загар по добре оформените мусколи, рамене са и гръд.. Пот е, тече.. от всякъде.. Разби я, вратата.. Избягахме пръснато.. Аз се скрих в бащината ми къща.. тъмно е и няма никой.. Влязах и загасих всички лампи, исках да съм в мрак.. пълзях по пода, за да лиша евентуалните чужди погледи да се разхождат по силуета, моя, тънкия.. Страх ме е, много.. Неколкократно се приближавах до прозореца и плахо дърпах пердето.. надничах.. тиха съм..
Закъснявах за работа и приятелката ми се върна в града, И.. нейната кола, карам я аз, но.. предложих й "Вземи я, ня ма ли да ти трябва..", а тя "Не, не, аз съм със служебна, карай я ти.." И си дърдорим на сън, но все едно беше наяве, а тя ми се праска нещо и се прави на важна, а мен ме боли.. не искам да е такава, но ТЯ е, не споря.. И тъкмо ще паля и с идея да заредя, когато тя ми казва "Трябва да взема колата, съжалявам..", а аз: "Ама нали се разбрахме.. и ето ме на закъснях, ъъъъ и как ме е яд, мен дет не ме е яд, ама ти прощавам, ще отида с автобус.." Не беше честна, а дори не ми се извини, че обърка плановете и мъ насълзи.. боли.. но сън е и станах, и добре е така..
и събудих се ПАК, и винаги е сън.."
цитирай
46. xxxx - КАЗАХ СИ СТИГА
01.06.2010 17:05
ДАНОН АКТИВИЯ от него яко те тресе,
а мен това въобще не ме ЕБЕ..
цитирай
47. xxxx - френдски сън
09.06.2010 09:37
"Умея да влияя на подсъзнанието си.. Преди "известно" от Времето си казах, че трябва да спра да съм памет по съня, и определено се справям доста добре.. Спрях да помня.. Знам, че сънувам, но съм гола и разлята по нищото, и се оставям на гумата да размаже видяното (така бе тези дни)..
Но днес се събуждам и се усещам първо по радостта и после по шибаното на едни лайна..
- Хей, как си.. - докосвам я нежно плъзгайки ръката си по нея и продължавам да питам с топлото на усмивката си. - Как е бебето?
А косите й бяха толкова руси.. "Красива си", мислех си.. Облечена е с памучна къса фланелка, готина една такава, с късо ръкавче.. Слабичка е, в смисъл - секси..
- Бебето падна. - казва ми..
Просто спрях да съм движение..
Сънувах и още, но има ли значение.."
цитирай
48. xxxx - френдски сън
11.06.2010 09:14
"Не я бях виждала отдавна.., дори бих добавила мнооого отдавна.. Толкова съм щастлива, толкова много, а е просто сън.. Хубава съм щастлива, изпитвам магията на съня , но когато падам под удара на думите, ДОРИ И ТАМ в съня - БОЛИ, много..
С майка съм, тя е до мен, и ми е хубаво.. и въпреки, че често съм по думите острите по нея, много я обичам, ама много.. Винаги избързвам няколко крачки пред нея. Винаги се шляя като обезумена, аз съм движение ПО ВСИЧКО, динамика съм по глътката - искам и дишам от всичко, което галя.. пия от момента.. Всичко това са усещания по съня ми, тази глътка е щастие, тази глътка е усмивка, но се задавих.. И тогава я видях.., видях я две минути преди да загубя усмивката си.. Дарито, ах Дари - приятелка ми е от КОЛКО?!, от около много много години от преди това.. Близки бяхме, но времето ни раздели.. не ни разделиха думи или някаква неприязън, беше ВРЕМЕТО..
Аз съм красива по детски.. бях с някакви дънки и фланелка в стил хард рок или хеви метъл, и докато потъвах по баира на уличката с протегната по мрежестото на оградата ръка, я видях..
- Хей, Дари.. Дариии.. хехе, Хейй - се провикнах с налудничев поглед по посоката на плътта й..
Всъщност как я забелязах.. Бях близо до тяхната къща, явно идват на гости с мъжа си при бабата и дядото.. Паркира някаква кола.. Вратите се отвориха и от нея слезе красив мъж, и ТЯ.. "Боже, същата си е.." помислих си аз.. Само косата й.., всъщност косата й е прилежно прибрана и сключена на лека опашка зад врата й.. Цвета е различен.. по тъмно русоляво е - леко рижавеещо, но и така ми харесва.. няма значение цвета, красива е усмихната, но усмивката липсваше.. дори погледа й липсваше, не ме погледна въобще и дори почувствах високомерието на движенията й.. Аз пак се провикнах, усмихнато така:
- Дари, ей.. какво се е случило, не ме ли позна.. Аз съм, приятелката ти от онези влюбени и топли години, нашите, детските..
Върху мен се изля най-студения поглед, нейния:
- Познах те.. ако обичаш, много те моля.. - и извъртайки високо брадичка по кръга на движението, обърна гърба си и си действаше по задачите.. Мъжа й, човека се почувства по вината.. Погледна ме и ми се извини от нейно име.. Говорихме си с него, но думите ни се пързаляха в страни от погледа на Дари.. И той:
- Не знам какво й става.. ей, ама ти не се натъжавай..
А се бях натъжила, много.. мисля, че плаках на сън.., болеше.. Раздавам се по хората и искам да не ме боли, ами не става.. Научих го, но продължавам да греша по урока.. "НИЩО" отново си мисля, "Тя е момент по мен и е усмивка, когато е топла.."
На долното каре сме.. Егати, а пък до ей тая ти ми ограда, и тая вратня на тоз ти ми парцел, не се бях докосвала от еййййй такава.. Яко е - по допира.. Отварям зелената метална врата, до мен е мъжа на Дари, и е усмивка, и е добър, и тя също, но явно се е оплела в мрежата на суетата (панаир да е, ама не е.. сиво и мрачно е по времето, няма го слънцето.. но е зелено по погледа, защото е лято и тревата и дърветата са по цвета на зеленото) Отварям я.. и надолу е пропаст.. стълби са по падината.. направено е на тераси по пръстта.. вие ми се свят, ето тук, ах.. ще падна.. но той ме хваща, мъжа й..
Озовавам се в частния кабинет на доктора.. Сама съм, никой не ме придружава, и никой не знае, че съм там.. Пъзливо почуквам, и чувам:
- ДАа..
Влизам.. Двама доктори с бели пристилки, мъже, стоят зад бюрата си и ме поглеждат преценително..
- Кажете, какво става..
И аз започвам:
- Кажете ми, че не съм луда.. Мисля, че трябва да взема мерки.. Посягам на живота си, ето тук, нарязах се преди време, близо до вените.. НА ИНАТ го направих.., а всъщност обичам живота, и то много.. Когато натисках плътта си по ножчето, усещах от напрежението в обратното на посоката.. Искам да живея, но не ми стига допира.. Кажете ми, че не съм луда, моля ви..
И двамата се усмихват.. Красиви са и нежни към мен, по усмивката са и ме правят лека:
- Нищо ти няма.. просто живееш..
Тогава добавих:
- Аз всъщност търсех доктор Захариева, но благодаря ви, и на двама ви..
Събудих ли се.."
цитирай
49. xxxx - френдски сън
15.06.2010 10:32
"Светлината се изливаше в деня и толкова силна беше по ириса ми, че жумейки с присвити ресни, дълбаех през нея, за да се фокусирам по ясно в усещането.. Вълнувах се, теглена бях - от яркото на цвета.. Виждах себе си.. Лежах в красив ковчег, обляна в слънце, и носена в нищото.. Красива съм, и спокойна.. много спокойна.. Странно е да наблюдаваш собствената си смърт.. Около мен нямаше никой, лежах си в тишина и светлина съвсем сама.. Цвета на ковчега - светло дърво, полирано до неузнаваема гладкост, и сякаш усещах мекото на пръстите, моите, как се пързаля по линията на изящните му форми.. КРАСОТА ОТ ЦВЕТОВЕ е по ГЛЕДКАТА.. АЛЕНИ ЛАЛЕТА, ах, и какви големи чашки от плътни червени листчета.. Обожавам лалета.. дишам и галя по тях себе си, и съм невероятно богата, че ми дават от себе си.. хубаво ми е.. Покрита бях с 2000 броя от нежните им цветове, две хиляди.. Помня ясно тази цифра.. Докато сънувах, същата се натрапваше неколкократно в дълбокото на съзнанието ми.. "Двехиляди" - мислех си аз. - "И поглед жаден за аленото на красотата им, моя поглед.."
Спокойствието ме напусна, когато се озовах в тъмното на една бивша видеотека.. Може да се каже, че това помещение е спомен от деветдесетте, когато всяка дупка се отваряше в "бизнес".. Не бях сама, придружавана бях от Нея, момичето, което ме "боли", когато ходи по Забравата.. Чувство е, не мога да го опиша с думи, а как искам.. И въпреки болката която ме дави, когато ми липсва, аз не мога да спра да искам да имам КОЛКОТО ТОЛКОВА.. (запазено е по думите, но какво от това) И смъквайки си задниците в посока "дупката", разнасяки хилещото на медните си гласчета, се стопирахме пред малко отрупано щандче с всевъзможни джунджурии.. Учудващо притъпкано беше с любопитни зяпачи и купувачи, в това число и ние двете.. И тогава:
- Заповядайте, хехе, какви хубави дечица! - възкликна продавачката поглеждайки към нас.. само дето не започна да ни щипе по бузките..
"Егати, тая не е много в джаза.." помислих си аз.. "Що за дечица сме.." изкикотих си се в стил МОЙ, "..големи магарици с увиснали цици." Лаф да е, да не е мъртвило.. Тогава гепирах погледа си по най-розовото на едно портмоне..
- Мое е - казах на Мери. - Трябва да го имам.. Виж, виж, не е ли страхотно..
Тя се смее:
- Ами..
- Ех, скивай, гледай, има си разделения за всичко.. Яко е, яко е.. Ай, как се кефя не знаеш само..
Купих го..
После забихме към плажа.. поне така ми се стори.. Стана мрачно и следобедно, жълтеникаво е и сухо по очите... и двете мълчахме, мълчахме така сякаш си четяхме мислите и нямахме нужда от думи .. беше цвета на Тъгата.. Тихи сме, и двете.. усещах как ме гали, той, Вятъра.."
цитирай
50. xxxx - френдски сън
16.06.2010 13:34
"И сънувах.. не мигнах почти цяла нощ.. в смисъл пътешествах - движение съм.. Не знам дали искам да разказвам, не знам дали имам сили да нахвърля по теб нощните си щрихи, но се намокрих..
Сънувам го това море.. не мога да спра да дишам от него, без да искам е..
Чувствам тялото си в открито море, няма слънце, липсва топлина.. по часовете съм на следобеда и цвета на Времето е мрачен.. Морето е на ситни леки вълни, тъмно по синьото на дълбините.. Движех се по повърхността на морето, по виртуални линии сключени във формата на квадрат.. не трябва да нарушавам движението си извън рамките на квадрата.. наруша ли ги ще съм труп, точно като онези там, да онези, които издишат по повърхността.. Трупове са, много са - голи, надути, лицата им са забити и гледат мътно в нищото навтъре, обърнали гръб на жадното небе.
Страх ме е.. Страх ме е да не падна извън квадрата на линиите.. под ходилата ми са греди широки точно диаметъра на типично широколистно дърво, тип кестен.. Усещам хлад, и искам да плача.. Сама съм, сама сред трупове.. ибаси гадните сънища, хаус по логиката.. Искам да се хвърля сама и да плувам, и да се въргалям във синьото, но ме е страх.. просто трябва да се движа в "квадрат"..
Татко ме вкара в театралната зала.. Беше по произведение "Забавно", актьорите - велики, изживяваха се по момента на треската, "Сцена е" мислех си аз, нека им.. Аплодисментите накъсваха залата по шума, плясък е.. Тогава, облечен в бяло или по точно в светли дрехи, красив мъж на средна възраст, някъде шейсетте, се изгърмя по гласа си и започна да пее някаква песен. Пя високо, със самочувствие, гръмко, направо заглуши актьорите в спектакъла.. Един от сцената не издържа и се изпарзаля сред публиката, директно до Този с певческите наклонности и му извъртя такъв скандал, че ни развали шоуто.. Всички се раздвижихме и кой на ляво, кой на дясно се хванахме по посока "изход е"..
Надигнах дюшека на спалнята, красива спалня от старо, орехово дърво.. Под стария дюшек, на ъгълчето на пружината намерих "бижу". Мъжа ми го е скрил там за мен.. "Колко мило", помислих си за пореден път.. Това малко финно стъкълце се плъзна леко по душичката ми и я накара да се усмихне.. Чувството е гъдел, усещах се щастлива.. но колкото щастлива, толкова бях и тъжна..
Когато русото циганче продължи да се натиска по наглостта на кражбата, то не издържах и такъв му извъртях, че.. Бях ебати бясната кучка, непосилно ми е дори да се погледна в огледалото.. Бих го с такава жестокост и обич едновременно. А то ме гледаше с такива сини очички.. После го целунах и:
- Не искам по вече да крадеш, разбра ли ме - укорително го заливах с гласа си. - Ако продължаваш да крадеш никога по вече няма да те пусна в дома си.. никога..
жестока съм.. после плаках.. Не биваше да му крещя, трябваше просто да го гушна.. ето така.."
цитирай
51. xxxx - френдски сън
17.06.2010 08:16
"Искам да се усмихвам в съня, но е трудно.. Баси сънищата, извъртяни са по калъча на живота.. Понякога искаш да заключиш някои моменти, но едно телефонно обаждане отключва и те плъзга по "преживяното".
Понякога докато поема дъх и искам да изсипя целия си живот.. (върху теб, по силно e от мен, но ще се справя..)
И съм в голям ЦУМ, ако реша мога и да го назова по името "мол", но ми е все тая, и без тва никога не му виждам края.. Сама съм, аз винаги съм сама когато съм изплашена, а бях изплашена, бях.. Гледах с ей такива големи очи, дишах със страх, и се търсех по погледа на другите.. но не се намерих.. Никой не се жегна от "обезумялото" на лицето ми.. Зави ми се свят от лукса който се пръскаше по кожата ми, светлини са, пилееха се върху мен с невероятен блясък.. усещах един такъв ти ми странен шум, присъщ на звук от разпиляна тълпа.. Бях стресирана от нещо.. Бързах.. Изкачвах се по извити ескалатори.. Такива не бях виждала до сега никъде.. Представи си два чифта стълби залепени в паралел, като единия е постлан с тъмно червен мокет и се движат съответно на горе или на долу.. А до тях са прилепени с много леко до финност разстояние неподвижните стъпала.. Движение е, нека да е.. Забих се на горе като се оставих по движението на ескалейшъна.. От време на време прахвърлях стъпките си в дясно и продължавах на горе със собствените си сили като се озовах на етаж с многобройни щандове от дреги.. Двама мъже се привлякоха по мен и ме последваха.. аз се изстрелях отново на долу на горе, и я търсех, нея.. И КОЯ търсех? Коя е Тя? Искам да се сетя, а не мога да си спомням, знам само, че Тя се нуждае от помощ, от моята помощ..
Плажа е разстлан по светлината.. Ивицата е необятно широка и дори да съм по преувеличението се чувствам лека и дишах с поглед звездите разхвърлени по моето море.. Сън е, а аз съм замислена, дълбоко съм по замисъла.. И странно е, как може хем да съм лека, хем да съм дълбока.. Бях седнала на някакъв странен дървен стол в ниското на бара, и си бях вдигнала краката на нещо, така че чувствах плътта си супер отпусната под парчетата бански по мен.. До мен групичка приятели си бяха "направили лаф" около дървеното на една широка маса.. Смях е по лицата им, и са супер "по неглижето". Обичам ги.., но те си го знаят..
Не е нужно да говоря, а и никой не ме притеснява, просто си зяпам, ЕЙ ТАМ си зяпам в моренцето, моето.. А е такова слънце по гледката..
Мобилния ми звънва.. Сякаш съм чакала този звън, защото реагирах светкавично по отговора:
- АЛО.. да, да.. не?! ъ..
Тя е младо момиче (в съня е толкова близка по мен, а сега не мога дори да видя лицето й) и както говорихме по телелфона, изведнъж вече беше сред нас.. Дишах я, исках да и дам от Спокойствието, но не знаех как..
- Казаха ми, че е рак.. не издържам по вече.. а толкова се надявах..
- Стига, ще видиш, че нещата ще се оправят.. Този лекар бърка.. Това е частна клиника и искат да усвоят едни пари.. Знаеш, правят го в БГ, колкото и грозно да звучи, правят го.. - опитвах се да съм думите аз.. а си мислех "мамка му"
Всъщност объркано е.. Обаждането беше от "частна клиника".. Тя чакаше да излязат едни резултати, трябваше по "последното" да й потвърдят ще се реже ли, или си е оки.. Е, "частника" беше по категоричното, че се налага спешна операция, и че трябва Тя да пристигне веднага в болницата..
Капеше.. баси, тежки сълзи.. толкова е мокра, и солена.. Сякаш със риданията си се бореше и викаже по онези сенки, които искаха да изтръгнат Живота от нея.. Толкова е жадна да живее, а с този звън пронизаха дъха й.. Боли, а е просто един сън..
И бях по думите насочени към нея: "Не им вярвай, послушай онзи доктор, той каза, че нищо ти няма.., не им вярвай.., това е просто едно малко "каналче""
Тръгнахме.. В някаква червена жигула съм, а пък и от къде да знам, всъщност може да е И лада, толкова си приличат.. Караме в зона, която ни изведе по трасето на нецивилизацията.. Някакви схлупени промишлени сградички, обезлюдени по сухото на въздуха, черен път, или по точно едно нищо и никакво поле, което ни изведе пред една пръсната по ширина луксозна къщичка.. Цвета на къщичката е меко жълт и от пред в леко дворче имаше масичка, където стояха две дългокоси мадами.. Ъ, мадами ли?! Наближавайки видях, че са педали.. Харесвам педалите, готини са.. Всъщност ние сме ТУК, защото трябваше да вземем Наско (мисля, че така му беше името).. Той е прошарен педал, който при това си изглежда доста мъжки, и е много точен мъж.. Другите които се размотаваха в хауса бяха кокетни "пишлета" и невероятно си ме кефеха.. Малко бях притеснена, защото не ги познавах.. такава съм си - стеснителна..
Толкова хубаво и спокойно си живеят, а са така странни.. Комуна да е, уютно да е.. Няма мое, няма твое и няма подигравки от рода на "ХА-ХА ибахта в гъза"
Събудих се докато бях в тази къща, слънчева къща.."
цитирай
52. xxxx - френдски сън
18.06.2010 15:20
"Сънища са, мокри са.... Бях изсипана във влажната джунгла.. Цветовете на гората, невероятни са, наситени, маслени, жадни.. дишам влага, като че ли е валяло... Хубаво ми е..
И се крия от някой.. Бягам по черни и кални пътеки.. Стряскам се от конския тропот който "блъска" по слуха ми, близко са..
Скривам се в тунелите на огромен мост.. тъмно и мрачно е вътре, усойно.. дишам тихо, а сърцето ми, сърцето забавя ударите и..
не искам да съм тук.."
цитирай
53. xxxx - френдски сън
21.06.2010 08:57
"НЯКОГА, КОГАТО се събудих
в целувката на любовта,
умирах жадно и се влюбих
в някаква измислена мечта..




И ме нахлузиха по "39-тия" номер на маратонките, кожени са, белички едни такива.. В апартамента в който разнасях тялото си - на първия етаж - като че бях за първи път, а хората които ме посрещнаха така свойски, не само, че изглеждаха толкова познати за мен, но самите те ме поливаха с грижи, като че ми бяха задължени за нещо.. Казах ли, че в тия "бели маратонки" (без изтъркани джинси) пръста ми, онзи Големия, беше свит на "бастун". Но се стисках по зъбите и знаех, че ако се явя без подходящо облекло в часа по физ.въз. ще ме праждосат без да се ударят по замисъла.. Да, знам, казах "часа", а всъщност апартамента ми служеше за преобличане и преподготовка за детската градина..
Много странно, всичко е много, много странно, но аз съм свикнала.. Разхождах се по бели гащички и голи баджаци с маратонките, чуждите, които обаче преди това щателно разходих под носа си и си дръпнах така, сякаш си дърпам от оная "жмел" в пристъп на нужда.. Ами, ъ, не миришат много - поносимо е по мисълта, че ще се "нануждя" в тях..
Търсех нещо да обуя, за да покрия бедрата си.. Закъснявах за час.. Виждах през прозореца как другите деца вече впрягаха сили и опъваха каиша в посока детската.. Егати, къде са ми дрехите.. Тогава жената от апартамента на първия етаж, т.е. този в който се бях натресла, извади някакви къси червени шорти тип "клин", даже мога да се уточня и по марката - адидадски бяха - и ми ги хвърли в ръцете с думите:
- Хайде нанизвай и изчезвай, защото вече много закъсня.
- Ама маратонките, ъ, много са ми кофти, стягат ме яко по нервите. - рева с думички аз.
- Не се оплаквай миличка, ще изкараш днес. А и знаеш, че си в тая детска по импровизацията, за малко си, потърпи..
А е гора, и ухае на зелена сянка.. Когато минавах сутринта от там, в мен нахлуха невероятни топли спомени от моето жадно детство.. Можех още да го имам, можех да се пилея вечно там, но пораснах и се загубих между двата свята - този на порасналите лапета и онзи на моята детска усмивка..
Няма да забравя тази гора, никога.. борчета са по очите ми, поглед е - топъл и дишам..
А "той" никога не порасна.. един от най - хубавите гробове - беше неговия.., а бяхме само седми клас..
Мамка му и рак.."


цитирай
54. xxxx - френдски сън
22.06.2010 12:10
"Сънувах развратното си тяло изхвърлено полуголо и небрежно разпиляно върху дървен сал.., сал усукано-облечен с прелестите на водни лиани.. Отново е гъсто по цвета на зеленото и чувах страха на звуците изсипани от Тишината.. Колко от страха беше по мен - не зная, но имах го.. Разпиляна съм, опитвах се да събера сили и да надигна поглед, за да се съзра дълбоко в очите на човека до мен.. Усещах го, но нямах стимул по него.. изстощена съм, а той ми беше колкото враг, толкова и безразличен.. Сторил (ли) ми бе нещо или?!.. Просто лежах, а водата е спокойна и тиха, пързалях изсипан поглед в нея и ми бе все едно дали ще се събера обратно в движението, или ще остана "вечна" ТАМ..
Кой си ти? и защо си толкова познат по мен, колкото "най-чуждия" в очите ми..
И това е най-ясния спомен от дълбокото под клепачите, моите.. А истинската магия по която носех движението, секса по който блъсках неустоимо физиката си, интригите, които хвърчаха докато ме подхвърляха в ръцете си, потопиха тялото ми по закъснението на часа по звука на алармата.. успах се, но не помня от "другото", просто лежа - ТАМ, върху онзи сал, изсипана и "вечна"..
аз.."
цитирай
55. xxxx - френдски сън
24.06.2010 08:49
"Дишам и издишам по двора.. Сив ден и мрачно настроение.., всички са в суматоха, но на мен това не ми пречи..
Просто я погалих, а тя ме гледаше страхливо и с жаден за ласки поглед.. От цимента оттекваше звук от лапички, мелодия на "вярна походка".. Сива и красива е.. , най-красивата, защото е усмихната и влажна, с черен, дълбок поглед.. Вълчица ли си, кучка ли си?!.. Където и да съм - следваше стъпките ми.. Стопирах ли се по движението - и тя правеше стоп, и отваряше ЕЙ ТАКИВА очи, и сякаш ми се усмихваше..
По едно време я гледам, разрови муцунка до ония ти ми насмотани кашони и лапна в муцуната си едно кутре.. Готино е, усещането.. Ама и кутрето беше сивичко и мекичко, беззащитно пеленаче..
Погледа - никога няма да го забравя, може да е животински, но е верен и истински..
Не забравям погледи, научила съм се да ги давя в годините, тях погледите, и да ги крия дълбоко в тайните на моето море - не губя погледи, никога..
Когато ме ухапа, видях уплаха и объркване - беше усещане по майчинското в нея.., а и аз не бях предпазлива и го направих глупаво.. Леко бях по драскотината, но "грешки са", правим ги понякога -несъзнателно, и си носим последствията..

- Ето, вземете.. - опитвах се да привлека вниманието към себе си. - Ето, вземете тези 20лв, нямам по дребни..
Но Силвето (която е.ба-ти странното, но го играеше касиер в столовата част) не ме отрази и беше супер по напрежението.. Храната не беше изнесена и настана суматоха, хората са гладни, изви се опашка, въздуха свършваше по разгневеното на лицата..
Тя взе таблата и я отнесе на една маса, не ми взе парите..
Останах гладна, защото не исках да ям без да съм си платила..
Почти припадна, опитах да я задържа на крака, но тя се свлече..
Никой не й помогна, никой не се притече и към мен, за да й бъдем упора.. Сама ми беше трудно, останах без сили.. Понякога хората са далеч от мен, не ги чувствам по доброто и искам да крещя.. Виновни са, защото силата е в тях, но им прощавам, защото са Грешка..

Вървим с нея по някакви централни улички - "походка след дъжд" - харесва ми термина. Спирам и с усмихнат глас заговарям безизразното лице на продавачка:
- Здравейте, 50гр царевичка.. ъмм, може ли и семки..
Готово, подава ми пакетчето и тръгваме с нея/него, с лицето с което съм, не знам кое е (а и има ли значение?!, за мен няма, просто ми е добре..) ама май си беше женка де..
Поглеждам, бъркайки, в пакетчето:
- Боже, ще я размажа, смесила е царевицата със семките.. Ъъъъ, хайде от мен да мине, прощавам й..

Някъде ТАМ се събудих.."
цитирай
56. xxxx - френдски сън
28.06.2010 11:39
"Сънувах себе си преобразена в малко животинче.. и се лееше тъга, и имаше заровена усмивка в деня.. Бях агънце или пък куче малко, не знам.. Не бях сама.. движехме се в групичка от пет, а и козина е по телцата на децата, които се влачат сам самички в гората и търсят някой да ги гушне и с целувчица една да им върне образа и усмивките по техните лица.. Търсехме дома си, брат ми беше с мен.. Страхувам се да гледам в този сън.. Прекалено е сив, а сивия цвят днес не ми отива.."
цитирай
57. xxxx - френдски сън
29.06.2010 09:09
"Измимслици, фантазия, реалност.. Всичко това в микс, и в крайна сметка какво е съня?!.. Бил си някъде някога - примерно вчера, и когато в ноща затвориш очи се потапяш в измислени капки мечти, примесени с реални сълзи..
Забързана се изсипах на малко площадче до болницата, някога това беше просто петно циментирана площ, а по късно стана платен паркинг.. В тази тиха привечер, когато всички новопостроени павилиончета върху току що опоменатата площ бяха затворени, аз се промъкнах леко в тишина и отключих магазина, който бях наела.. (ъ, наела или не е без значение, чувствах го като мой и това беше същественото). Бях си купила чувалче цветарска тор, трябваше да присъдя някои от цветята в нови саксии.. И ето онази палма жадно очакваше да положа нежно корените й в още по голяма саксия.. Не знаех как да направя всичко това - никога до сега не съм заравяла пръсти в торта.. Странно е, усещането.. Изведнъж се появиха някаква жена, и ето там и някакво момиче, ъ, всъщност стана някак си оживено.. Всички те си присвоиха моите задължения, а аз не им се сърдех, дори се оставих в техните ръце..
В градината на приятелката ми съм.. клекнала съм ниско долу и съм изхвърлила най-милия поглед от влажните си очи.. Галя ги, тях - розите.. Вишнево червени рози, в едри пъпки с финни тънки стебла, се увиваха в ръцете ми.. хубаво е - да галиш.. Гледката е - РОЗИ, които пълзят в ниското като ароматни ягоди, рози към които изпитвах особен афинитет.. дишах ги - дишах цвета им, дишах допира, дишах момента.. Тогава, унесена в мисли, усетих по малкото ми дупе как се плъзга нежно "нещо" и във внезапен стрес извъртам тяло и виждам усмивката на кръстницата, моята, която ми подава с обич ЕДНА откъсната красива роза..
Любимия се усмихваше в мълчание.., а аз продължих да сънувам, но не ми се разказва по вече.."
цитирай
58. xxxx - френдски сън "Искам да изписвам изгрева с дъх.. Дори и сляп, слепеца плаче.. А аз затварям очите си, ЗА ДА НЕ ЗАБРАВЯМ и пилея спомени.. а той пише..
30.06.2010 08:22
така, сякаш знае, че го дишам.."

"Сън в цвят от филма "Жега" - огнено и с "час" на привечер.. Вървим с любимия по някакви прашлясали пясъчни пътеки.. На моменти е доста оживено от тук-таме профучаващите автомобили.. и също така, на моменти съм ту в неговото присъствие, ту в това на една готина женка.. С идея сме, движението ни изхвърля в посоката "на правилното място". ТАМ в онзи вилает от горско-морски местенца аз започвам да се оглеждам с поглед на "ще те намеря". Дишам и обикалям тарафа, като нагазвам явно чужди територии и към мен дори бе насочено дуло на пушка и за няколко секунди бях на мушка:
- Кого търсите? - пита ме тоя с пушката дет мъ държи на мушката.
- Ще купувам местенце.. търся Данаилов, Стефан.. Обърках се леко, май-май не трябваше да газя толкова навътре в генгерлика.. - оправдателно в стил "женски" се келиферча по думите аз.
- А, вие ли сте.. той ме предупреди, елате.. Местенцето му е страшно, а и той е много готин мъж, страхотен е.. Ех на времето как въртеше мацките, а пък сега въпреки "физоменкацията" по телосложението му си остава същия добряга и веселяк.. Хайде, от тук, от тук..
Аз крача подир пазача и само слушам. Искам да виждам море, това е ЦЕНАТА. Предварителното описание с което бях полята за местенцето, чиито граници се канех да купувам беше: невероятно луксозна къща, тераса към плажа и дъх на горска приказка. Дори ми бяха гарантирали за състоянието на собствения ми поглед - "Вечно мокър и удавен в утрото на мекия изгрева", такъв ми казваха ще бъде погледа ми, влажен.. Умирам за тази гледка, умирам..
Ето, че стигнахме:
- Хей Стефан, Стефан.. - провикна се мъжа, който ме довлече до тук. - Ето го момичето, което ще купува.
Стефан ме прегръща, невероятна е усмивката по лицето му, усещах го вечен по мен - като баща, който.. или не, като приятел, който просто се потапя в усещането, че те е имал и ще те има цял живот.. Немога да описвам сънищата си, трудно ми е, но е истинско.. Дебеланко си е, няма да си кривя душичката, побелял е - ах, тези хлъзгави години, нижат се, нижат се..
Показвами къщата от вътре. Истината е, че не съм очарована.. Да, уютно е, има си от всичко вътре, подредена е до някъде в стил "Разхвърлен съм РИБАР", дано разбереш за какво говоря.. След първия поглед, който разходих по стените, мебелите и цвета на "Вътре", потърсих моята гледка - Морето.. Жадна съм, за него.. Това което "се блъсна" в погледа ми ме накара тихо да се задавя:
- Но Стефан, ей, това е, ъ, това е гората.. Къде е моята гледка, къде е моренцето ми?! - меко и топло го питам докато съм завита от прегръдките на приятелските му ръце.
- Е де, недей, ето го.. виждаш ли ето там.. Да, да, точно така, нека погледа ти да тръгне по билото и там на края, където свършва зеленото на гората, ето, да, точно там е морето - видя ли го..
- Но това е, ъ.. Да, видях го.. - разочаровано и леко издадох звук.
Морската картина в която трябваше да потъна беше сива и мръсна, мрачна - един МОКЪР КЪС вода.
Излизайки през входната врата, вътрешно знаех, че няма да броя от себе си по това местенце, просто неможах да вдишам от дълбокото и от мокрото, което очаквах.. А той ме гушна и толкова топло ми се усмихна - това е той, Стефан Данаилов.. Дори на сън, докоснах себе си по него, невероятно бе..
Тръгнахме от там..
Някъде по прашните пътеки, изморени и запотени от жегата се стопирахме до отворена метална ограда.. Погледа ни мина през нея и се спря върху мъже и младежи, от които се пръскаше невероятна динамика.. Изглежда попаднахме на казарма - доброволци са, просто се блъскат по екстрема на ситуацията.. Плажа се заби в зениците ми и мокро се огледах във `ей онзи` ветроход, който свали по движението на секундите черното на платната си.. Влязохме.. Гледаха ни не само странно, но и дори вкараха предпазна мярка спрямо нас.. Но ние търсехме японеца, чието име сега ми е трудно да възпроизведа ъъ Чин-Мин-Дин-Лин.. нервно ми е, не мога да се сетя.. Когато произнасяхме името му всички с почит правеха крачка на зад и ни проправяха път, който ни отвед пред Чин-мин-- и т.н. и т. н.
Истината е, че не го познавахме лично, някой ни беше казал някога нещо за него, че бил гостоприемен, че не връщал никого и помагал на всеки..
Той ни нахрани.. и всичко беше много странно около него.. Ние мълчахме, етикецията беше такава.. Има голямо семейство, и много дечица. А аз обикновено нали не мога да си държа езика зад зъбите, просто се чудя как озъптих звука на струните си, ах, ах, но и на мен ми се случи..
Тук ми се губят моменти, но ще премина направо към полета..
Някакви летяха с делтапланер във въздуха. Естествено аз веднага поисках да съм "горе" и с две бързи питанки вече бях готова за полет.. Невероятно е да летиш, чувстваш се толкова свободен.. и морето под мен, така блести.. времето е сегашно, защото сякаш още се оглеждам по мокрите звезди в неговите води - не искам да е минало, и няма да бъде..
Затварям очи в сутринта и се оглеждам в морското си въображение..
555, набирам и звъня:
- Добър ден, Цецка.. Цецка Цачева ли е?! - питам аз..
Събранието е по тайното на конференция - тъмна зала и неориентирани в суматохата депутати..
Знам, че тя ми вдигна.. но се направи на глуха и по разваленото на линията ме одряза..
Прощавам й..
Просто трябваше да знам какви смятат да ги забъркат."
цитирай
59. анонимен - Сънувах те. . и не исках да отварям ...
02.07.2010 12:29
Сънувах те.. и не исках да отварям очи, но изроних от себе си пясъка и той се изсипа в сълзи.. По тихи устните ти не са били никога.. но по жадно не съм се давела нощем..
Самотна съм точно сега, и я искам - искам да съм Самота, за мъничко така..
В моменти като "онзи", грозно се усмихвам в топлина и искам да мълча, и го правя - мълча..
Нарязана съм - от болката, бях.. Ноща бе наивно полята по мен, а аз го оставих да изпие смеха ми.. Нека пие, аз имам, имам достатъчно..
Плача.. сега.. само за десетина минутки така, може, нали? и без друго обичам да ме боли..
Нека..
Изгаврих се със себе си.. Заблудих се в думите, и ги изсипвах "през пръсти". Така чувствах - и изстинах, от самата себе си изстинах..
Мръсна съм.. (а те казаха по цитата: "Няма Непростимо, освен Непростимото, което сам не можеш да си простиш.. Тогава си болка, удавник си във времето на собствената си вина.. и ако не си простиш ще изстинеш от топлото - може би..")
Съня ми:
Намерих те случайно.. Влязох в един склад за всякакви неща, направо си се паркнах "в тайната" и прокарах тялото си през входа на хале...
Видях те..
Видя ме..
Тихо е по нас и няма усмивки.. Има само пъстри очи, сляти погледи.. сълзи без капки - има тайна "Тишина"..
Казвам ти онези думички, които никога няма да изрека - просто ги казвам, така тихичко ги казвам, на ум.. (искам да те имам без да те докосвам - и те имам, усещам се в очите ти цялата, имам те..)
Времето ковеше по мен "граници" и нямах от минутите му в по - вече..
(50ст. на страница печат, а ако искам да е с дебела корица, тогава книгата прехвърля в цената по стойността на деветдесетте, нека, стотинки да са.. нямам ги..)
Сън "Поглед", вдишан и издишан, думи на очи, изневяра без допир, миг без теб - нарисуван спомен..
Не искам да ме разбираш, защото "няма"..
Нужно ми е да се изливам в ръцете ти, но не мога.., не мога..
Цяла нощ те имах в мисли.. (избягвам детайлите от кадъра. Не искам да съм описание по тях)
Пищях в тишана по теб, на сън.."
цитирай
60. xxxx - френдско
05.07.2010 15:58
"Толкова чисто сънувах.. и докато се обърна в е ч е те нямах..
Потъвах в образи и сцени,
бях компания по усмихнати лица,
но се събудих.. И помнех и докато бях в спомен си казах "Не искаш дете, не искаш да си спомниш, забрави се, забрави се от съня, бъди лека тук и сега.." И аз се забравих.. забравих се и от съботата, и от сандея, забравих се н а р о ч н о.

Споделих от мислите си на един любим човек.
Н е р а з б р а н а.. да, точната дума е "неразбрана" съм..
"Попита ме, казах ти.. егоистично изсипани мисли.. порасни хлапе, а и толкова вина си изхвърлила от своята душа.. Гледна точка е, хвърчиш.., а аз поне знам какво е да си стъпил здраво на земята.." - каза ми..

Знам, че си измислям много, знам, че си играя с чувствата като, че си играя на фунийки със топлийки.. Знам, знам, знам - всичко знам.. И не ми стига.
И знам, че ТИ който четеш това ми помогна, за да се досъсипя, а това го знам, защото е невероятно да се разхождам по логиката ти..
Всъщност, просто обичам да шибам "перверзията" на мисълта си в самота..

Сън, за пореден път го изтрих на сила.."
цитирай
61. xxxx - френдски сън
07.07.2010 08:40
"Изморих се от сънища. И всеки път, с уж неповторимия си инат, се заричам, че ще вкарам мързел по мисълта и ще лиша пръстите на ръцете, моите, да се изписват по изживяното. В това росно и усмихнато утро, меко и златно като 22 карата, аз видях колко мокър и тъжен може да е човек. "Насила хубост не става" ми каза дебелата книга с твърди корици. Но въпреки това аз го изръчках с неописуемо жалък по молбата глас, изръчках мъжа, с който сме сукали от едни гърди майчино мляко. "Оф, престани... спи ми се, остави ме да си дремя."
"Хайде, ставай.. Моренцето ни чака! Моля те, моля те.."
"Ужасна си, ъъъ, хайде, тръгвай.." - изрече с мъжкия си глас.
Хванах го за ръка, така както го правят децата в детската градина, и го повляках към плажа с неописуема радост и скрита насилствена тъга изтръгната от факта, че го замъкнах по ръба на "принудата". В ръцете си Той държеше дръжка на чадър, плажен чадър, телефони, ключове и... и др., а Аз мобилен, цигари и още нещо и.. И след завоя на стръмното баирче от тип "линия Созопол" се откри невероятна мокра гледка. Вълните поливаха пясъците и ги скриваха под тежеста си. Почти нямаше плажна ивица. С внезапно ускорение по идеята на лудостта, той ме издърпа в захвата на ръкостискането и бясно и лудо се вкарахме в немирните води на черното море. Намокрих къдравите си коси, дрехите лепнеха мокри по пулса на тялото ми, обвзета от паника и изписан ужас на внезапен стрес от взетото решение, поемах дъх след дъх и пърхах солено с мигли. "Дивак", "побъркан", "ненормален", "луд" - мислех си аз.. В морето се разплуваха цигари, чадъри, мобилния ми започна да потъва, а той се гмурна и започна да събира неразумно разпиляните в соленото вещи.. "Глупава, глупава постъпка" - недоумявах аз в тихи мисли.. Една вэлна ме бе дръпнала на вътре и тогава се превърнах в пряг на Сила и плувах в изключителна красота към морското на брега.
Не му говорех. А трябваше да бъде почивка - топла и споделена, красива и нежна. Но уви, нежността не е присъща да бъде подарък за моята душа - само изпросена тя е по мен..
Сън с име "Бряг Созопол" - поне ми миришеше на "стари спомени в малко ситно щуро градче"..
Спестих ти много от гледката, но сън е, предпочитам по вечето да запазя за себе си.."
цитирай
62. xxxx - френдски сън
08.07.2010 08:48
"Сънувах бъдещето. Децата се пилееха по смеха и се хилеха с пълен глас и искрящи до сълзи от кеф очи. Тя беше забрадила главата си. Исках да я попитам "Защо?! защо?!, а си толкова красива!", не я попитах, просто я гледах с лека и тъжна усмивка...
В миг колата спря светкавично и той искаше да направи обратен завой, пътя направо беше грешка и неудачно бе да продължаваме в грешната посока.. Тогава Стойчето даде идея да тръгнем по новия асвалт, който се извиваше под зелените борови иглички (Боже, толкова е зелено, и мирише на гора, невероятно..) Катерихме стъпалата, много са.. всички запъхтяни плезят езици, но не смеят да се оплакват.. яки сме...
Оф, не ми се разказва по вече... някой друг път, а и ще забравя..
Но фереджето, ах, толкова да ме дразни то по теб.. а имаш такива красиви коси.."
цитирай
63. xxxx - френдска усмивка в розов сън, и НАЙ-ЦВЕТЕН е морски.. любим е мокър..
13.07.2010 08:47
"Сънувах невероятни цветове.. Морска разходка, откраднати мигове и меки привечерни часове.. Невероятно е.. Пълзя с очи по ето онзи рибар, усмихвам му се пъстро и леко...
Паметта ми е толкова боса в последните дни, и като гума трие среднощните спомени родени от подсъзнанието, моето..., така че когато впих жадно поглед в бялото на брадата му, се запечатах по момента в "рибарската му мрежа". Велик е, името му - Велик. Загорял е по тена, гол е - на моменти "чисто", и позира безсрамен по мъжкото на гордостта си... Голотата не ми прави впечатление, никога не ми е правила... Тялото се гърчи докато душата тъпче и играе по законите на движенията... И тялом, и духом - сила да е. - А тя беше, сила... Велик-Рибар, полят беше от цветовете на преливащия зад хоризонта залез.. Залез, който се оглеждаше в мокрото моренце и се пръскаше в най-топлите капки цвят родени в Небе...
Бях сама, винаги съм сама, когато дишам Море... Хубаво ми е. Не мога да се видя добре - боса ли съм, не съм ли?!, но съм усмивка - чиста и свежа усмивка, тя ме облича "красива"...
Фон съм от цвета на Залеза, картон съм, по който мислите се размазват като акварел, Скицник съм, но л и ч е н. Ако ти дам да ме прочетеш в "цветове" ще си втория личен... Думи и думички, плетка сън, прежда море, и вплетено вътре е мойто сърце.. Не умея да се описвам по видяното, но съм опит по изживяното, споделям, когато искам да се подаря, и трия, когато се загубя от чувството.. И се потърсих в сянката на вятърните мелници - не се намерих.. и тогава се усмихнах, отново и с дъх на "щастлива" и бяха приказка думите, моите - "нямат сенки вятърните мелници, нямат.."
Най.цветния ми сън, най-, най-, пълна съм в цвят.. Извалях се жадно като Залез,
извалях се във шума на розовите листа на нежната бреза.. Бях във високото на ВАЛ, дишах от върха му и плъзгах очи по яркото на зеленото... Аз съм горе, Аз съм най-отгоре, Аз съм Вятър, Аз съм разпиляната усмивка, Аз съм Гледка, Аз съм ВЪТРЕ. Мирише на спокойствие.
Пепел от рози са короните на крайбрежната горичка, звънец от злато е по мелодията на листенцата.
Оранжево, жълто, червено е Небето, което облича Морето.
А аз съм в СНИМКА - заключих се в спомен...
И съм Вятър,
и съм игра,
и съм поглед,
който парзалям морски така,,
и съм Свобода..,
а ти си море, и си в мойте ръце.."
цитирай
64. xxxx - френдски сън
20.07.2010 10:32
"Искам да си спомня подробно, ДА, "жадна съм" за спомен и "обръщам" очите си на вътре, за да се върна там от където тръгнах снощи.. Но не се получава - трудно ми е, много..
Напоследък съм ИНАТО разсеяна и не помня.. а искам. Сънувам, но съм вода - изпарявам се.
Бях в кварталче, сиво и тихо. Усещах погледите на изплашени лица, които се "събличаха" по мен изляти в меко любопитство.. Гладна съм, но не от глад - душата ми е гладна.. Бедна съм и немотията е изсушила влагата на очите ми. Искам да съм ИЗРАЗ по дъха, но и той не се пилее в мекото на топлинка.
Искам да плача, а се стискам.
- Хей, красавице, ела.. - висок бял мъж ме опръска с усмивка и ме прикани да го последвам. Последвах го..
- Тази къща е твоя. - изръси се той докато изкачваше запъхтян вътрешните вити стъпала на старинна сиво-бяла къщичка, от която струеше хлад и.. и имаше нещо във въздуха, усещах се застояла във времето, и напъпих като страст от нищото.. Започнах да дишам по учестено.. Ровехме и търсехме нещо и някой, но бяхме празни по резултата. Метафори от изгъзени фрази, метафори от погледи, метафори от чувства, метафори от аромат..
Миналото се бе разпиляло във въздуха, чувстваше се, миришеше, дори можех да го пипна..
Къщата е красива, е да, има нужда от ремонтче и едно друго, но това е нещо за което мога да си позволя да мисля и после..
На последния етаж съм.. Там е светло. Има прожинена спалня, на око бих се споделила от видяното, че е персон и половина, не знам, все едно.. Между спалнята и бялата варосана стена имаше натрупани стари дюшеци и някакви "мургави" завивки.. Приближих се и надигнах скупчените вещи, ей така, с два пръста ги повдигнах. Нещо се разшава от долу. Замръзнах от движението и бях стоп по дъха. Сърцето ми заби лудо от неизвестното и тогава дюшеците се разпиляха и изпод тях като свежи цветя цъфнаха "мъж, жена и най-милото детенце на света".
- Какво правите тук?! Кои сте пък вие?! - питам аз с треперещ глас.
- Моля ви, не ни гонете. Моля ви, няма къде да отидем. Бедни сме и нямаме пари, а тук намерихме подслон.. Къщата беше празна и..
Те разказаха "на късо" своята историйка, а аз капах суха от вън и мокра от вътре.. Не исках да се показвам слаба по емоцията и бях безизразна по грима на лицето, моето..
"Останете" - мислих си аз, "Останете, но и аз няма къде да отида". Не им го казах..
Просто завъртях гърба си и..
... и бях на брега. Вълните се парзаляха в краката ми, а аз плачех с най-сухия си поглед. Ето тук ме болеше, мамка му как само ме болеше.. Море, и ти море, защо ме удави жадно в своето сърце. Слънцето се криеше някъде зад облаците. Беше валяло. Дишах "след дъжд". Хубаво е, и някак тъжно, но уютно.. Там, на брега, се чувствах у дома.. И сякаш се познах в разбитите капки, които се стичаха морски така в грапавото на ето онази скала.. Безмълвно се изплаках с удавен поглед в теб, снощи се изплаках по теб, просто ми беше мъничко мъчно, ей толкова мъничко, но ми беше истинско.. Сама се скъсах от теб, но ти ме завиваш в съня, и снощи те исках..
И там на брега, седнала в мокрото на пясака ТАКА, те погалих със сълзи, и рових с нокти в пясъка на моите мечти.."
цитирай
65. xxxx - френдски сън
21.07.2010 09:42
"Хубаво е у дома, дори и на сън - хубаво е. Някак си уюта пълзаше по аромата на пръстите ми и дишах ненаситно с очи, и разхвърлях усмивки от удоволствие. Дори стените някак "накривено" и малко застаряло се бръчкаха в кефа на присъствието, моето.. Сякаш всичко оживя. Докосвах спомени и търках мислите си по всяка вещ, просто дишах безмълвна..
Бях будна, дори вероятно не си бях и лягала, не знам. Когато влязах в стаята, върху мекия оранжев губер лежеше Диди и майка й. Толкова сън бяха събрали, че едва-едва се скъсаха по сгурлясалото на клепките, техните.. Разхвърли се невероятен лек смях.. Стаята оживя, бяхме ПРИКАЗКА по женското и гъдела ходеше по най-чистото на искрена усмивка. Обичам ги. Смея им се. И те.
- Хайде ставайте, мързелани такива. - измърморих къде под нос, къде закачливо-игриво. - Деня започна, нека да го хиксираме по изненадата, да не е скука, движение да е.. - продължих аз.
Толкова топъл смях, ба-си, още звъни в мен. Сън.

Изведнъж останах съвсем сама в стаята. Леко се възмутих, че не са си оправили легловата база и се наведох, като започнах да събирам чаршафите и възглавниците.. Сгъвах и мърморех, мърморех и сгъвах..
Внезапно усетих топлото на печката: "А, работи", помислих си аз.. Беше гореща.. Освен топлото на огън, ме примами и свистенето на чайника.. Красив сребрист, метален чайник.. Водата започна да ври.. Дишах чай, невероятно е.. ИСКАМ ДА ПИЯ. ТОЛКОВА СЪМ ЖАДНА. А И УСЕЩАНЕ Е, УСЕЩАНЕ ЗА ЧАЙ.
Цвета на деня е чаен. Не искам да извира, нека да е мокро по топлото на огъня.
Думите са импровизация. Не ме разбирай на сила, просто бъди лек.
Мисля, че ми предстоят хубави изненади. искам."
цитирай
66. xxxx - френдски сън "Мека утрин, и свежа, и моя, и тъжна, и не."
22.07.2010 08:38
френдски сън "Мека утрин, и свежа, и моя, и тъжна, и не."

"Сънувах. И тази нощ сънувах. И беше хубаво.
Сънувах бивш офис. Сънувах бивши колеги. Бях клиент. За някои бях непознат, а за други бях усмивката в мига, когато разпознаха очите и мъжкото ми поведение.
Стана така, че един от служителите се затрудни в обслужването на един клиент и аз се намесих от позицията на всезнаеща и нахакана бивша. Винаги съм била горда и леко надменна. Така се чувствах в съня, а в живота то е ясно, че съм и вако и тако. Но това беше просто офис, беше просто момент на разплащане в инстанция, беше просто частица от мига на съня.
Докато спинках имаше момент в който бързах с майката на мъжа ми в посока жп гарата. Толкова тихи и спокойни бяха улиците. Нямаше движение, слънцето беше напекло, и дишахме леко. Гарата, мда.
Беше хубаво, но не беше така топло, както когато потънах в мекото с теб.
Усещах се сякаш си бях у нас. Но хем си бях, хем не си. Странно ми е. Мебелите, стените, светлината, нищо не е както е реално, нищо не е. Въргалях се на едно диванче. Пердетата бяха спуснати и материята беше плътна и лъскава, светло кафеникав нюанс. Ъ, не знам, а и цвета е най-дребното нещо, което ми бръкна в душичката. Ти си. Ти си този, който разтуптя сърцето ми. Ти си този, който спря дъха ми. Ти си този, който ме облада в мисли. Ти. И много добре знаеше какво ме караш да изпитвам.
Сън. Тих сън. Без думи. Изпълнен с движение, моето и това на дъщеря ти. Присъствието ти беше решение "ОТ САМИЯ ТЕБ". Знаех го. Не те бях канила - още по-малко с цялото ти семейство.
Женати се ровеше в някакъв куфар безмълвно. Привидно беше толкова спокойна и толкова лека. Свежа е. Добра е. Невероятно е усещането да чувствам в сън непознатото от характер. Знаех, че не изпитва неприязън към мен. Още по-вече бях оставена от самата нея да се се разпилявам в моменти с дъщеря ви. Много е сладка. Бях игра и се закачах с детската светлина. Руси коси и сини очи. Аз се страхувах. Всъщност какво правите в моята къща. Мислех си го. Не знаех. Не говорехте с мен. Само дишахте по мен, от мен, с мен. Ти дори не смееше да ме погледнеш. Мислиш, че съм влюбена в теб. Не съм. Просто те чувствам топъл. Или чувствах. Мамка му. а и тези шибани сълзи, дори в съня не ми ги спести. Измислица. Живота е измислен от мен. Исках да е.
Всички знаехме толкова много един за друг. Не беше нужно да ми казваш с думи, че съм споделена и че любимата, твоята, знае всяка изписана моя и твоя дума, знаех, че е така. Съвършенството на свободата. Държахте ли го?! Изпивахте ли го?! Потъвахте ли в него?! Но бяхте леки, а аз стягах в поглед усмивката си, и не я пусках да се разпилее свободно. А исках да я разпилея по теб. Дистанциран си в думите, и тя също. Чуваше се само детското русо гласче и моите игри звъняха като морски вълни в плътното на светлина прозираща през лъскавите пердета.
Тя се отрони с глас, любимата, твоята. Ей така, в един момент, в един миг отчупи думи, които се плъзнаха нежно и меко по мен. Нарече ме по име. Толкова топло и хубаво ми стана. А тя се усмихна и ме нарече със своето собствено име.
Исках да плача на сън, защото ми беше хубаво. Исках да не можеш да ме прегърнеш, а да го искаш жадно. Исках просто вниманието ти. И знам, че го искам на сила и днес. Когато съм бедна на чувства сънувам ли?! Кога съм сън?! или отново съм поредната импровизация от нарисувани думи?! Глупачка съм. Егоистично шибана глупачка. но и глупава чувствам.

И съм щастлива, че влезе в мен, в съня ми. Макар и нелогично изписана по сънищата, аз усещах. Усещах се истинска по теб. Дишах от теб. Докосвах скъпото ти, защото ти ми позволи. Позволи ми го в една измислица, позволи ми го "под едни затворени очи", моите. И беше около мен, наоколо, въпреки че те нямаше.
Събудих се в пет и малко. Сутринта се оглеждаше във влагата на очите ми. Аз опитах да.. опитах да ги затворя, да ги стисна и да потъна, но ми бе трудно. Сама се събудих, ей така, сякаш някой плъзна палец по пръстите на "СДС" (така казвам на средния и на показалеца), и направи "щрак". Е, не се чу ЩРАК, но бях будна. И гледах. Просто гледах небето пред мен. Дишах и бях Усмивка. За теб съм "изпита" и утолена жажда, опитана съм."
цитирай
67. xxxx - френдски
23.07.2010 09:07
"Ах, тази София.. Не спирам да се връщам в нея. Ето, и в дълбокото на СЪН съм вътре, дишам от влагата й.. ХА, ВЛАГА, нима мога да говоря за влага в най-сухото място, което скъса сълзите ми.. разпилях се там, и не мога да се събера, а искам, как искам понякога.. Те ми липсват - и двамата.. Но всичко свърши, и аз.
Знам, че не СА просто адрес за мен, но винаги ги сънувам с дъх на "АДРЕС". Скъпи са ми много, и мъртви тежат по мен, но ги бърша. Не искам да ме давят в трапчинки. А какви хубави трапчинки имаха, особено тя. Скапан, скапан живот. Взима ми всичко в което потъвам.
В асансьора съм. Вратите се затварят и съм разтърсена от звука и пропадането "на горе на долу" на асансьорното купе. В крайна сметка движението е НА ГОРЕ. ОБичам НА ГОРЕ. А как мирише. Мирише на старо дърво и на мъртвешки изсъхнали сълзи. Мирише на спомени. Мирише на незабравено минало. Мирише на буца в гръдта ми. А не мога да плача, вече не.
Толкова съм на високо, толкова, мда, и ми е хубаво.
Дървените решетки на асансьора се отварят.
Излизам.
И дишам.
Какво дишам. Тях вече ги няма. Дишам сама.

И не мога да плача, вече не."
цитирай
68. xxxx - френдско "и не е сън"
23.07.2010 16:42
"Когато слязох от колата
тръгнах,
за да пресичам, и преди да докосна ръба на тротоара,
за да потъна в платното на цвят "приятно зелено",
тя зави рязко към мен
и с внезапното на тон "Стрес"
ме поля с думите:
"Известие мила, известие ще те сполети, и хубаво ще ти е и..
дай да ти гледам на ръка.."

Спънато я подминах
циганката тъй добра,
малко черничка си беше,
но с усмивка на уста..
Нямах сили да се спирам
и от лъжите й да си крада,
просто в цвят "Приятен"
се слях със зелената вълна.

Прочетох те в писмо облечено
с удобен поглед
на брега
прочетох ти от редовете, прочетох те в днешното на сутринта.
А още вчера си разпръснал
тихо свойта вест изписана с ръка,
а циганката в пет без две ме джъсна,
но подминах я с лекото на моята душа.."

цитирай
69. xxxx - френдски сън
26.07.2010 08:27
"Родих сина си.. държах го в ръце и бях неописуемо щастлива..
Раждах сама - в тъмното. Имаше някакви силуети около мен, но не виждах ясно. Страхувах се за живота, своя - "щях ли да се справя с тежеста на болката". Е, справих се, и когато го гушнах просто потънах в най прекрасното усещане, което може да се диша. Беше ми топло, вътре в душата, моята. толкова меко и леко. усмихвах се. Пръстите ми се хлъзгаха по сбръчканото му телце. Черната му косичка беше лигаво спластена от мазното на плацента."
цитирай
70. xxxx - френдски сън
28.07.2010 08:47
"Сънувах..
Някой я преследваше. На сън я преследваше и то в мрежата. Уж беше мъж, а всъщност не съвсем. Тя беше полудяла. Търсеше ме и искаше да ми сподели, че й е смешно, й че знае, че това е дело само на бившия й мъж.
- Стига престани, ама и ти си една - казвам й.
- Не мога по-вече. гледа ме, смея се, но не ми е смешно. Те ми се качиха на главата. Това е само онази черничката Златина. Прави се на мъж и ме дразни в мрежата, сещаш ли се, да, онази - братовчедката на малката Сиси.
- Ъхъ, сетих се. Ъ, всъщност не ми пука. Не я дишам.. а и знаеш, че нкещи е лимка по свой си начин. Хайде, ела, ела да те гушна.
- Ще закъснаем за училище.
- Не, няма. - но си поглеждам часовника и виждам, че наближава 12.30ч.. "мамка му, наистина ще закъснеем", мисля си аз.
Адвокатката изникна от някъде и искаше да се качи горе, но ги накарах двете да отидат да хапнат в бара, докато взема душ и се приготвя за даскалото.
Бях бърза.
Деня е светъл, забързан, объркан.. Хората плуваха някак спокойно във морето от време. АЗ съм не на място, но н я к о й има рожден ден, и понеже съм "тактика", съответно присъствам. Взех си от това, и от онова си взех, ъммм, вкусно е. Ще има и торта..
Тортата е невероятно лека и мека.
Малкия започна да циври:
- Защо плачеш сладурче. - питам го галейки леко русата му косичка.
- Искам меденка, а мама я няма.
- Ела, хе хе, хайде, я ги забърши тия грозните сълзи.. .. а така.., я къв си бил хубав.. .. ето, вземи. - имаше скънани две меденки върху една салфетка. Има хубава усмивка, нека, харесвам го такъв.
Стоим и си приказваме. Седнали сме около една маса. Силвето, Елена и другите.. Елена ще се жени скоро. А Силвето има бебче. Някой казва, че няма да дочака своето парче торта. Аз също се изръсвам, че "Кво толкова, някакво си парче торта ХА". Тогава Елена:
- Е де, не така. Ами ако си бременна.
Замислих се.
Напоследък се чувствам измислена."
цитирай
71. xxxx - френдски сън "На кино с дядо"
25.08.2010 08:34
"...Искам да полудея, да, от радост полудявам. Ще го видя, скоро, знам го.. и бързам, неописуемо бясно се движа по бързото на движенията, моите. Някъде из вилите сме, или пък на плажа, не знам точно, цветно ми е - има и вълни, ровя се и в жълтия пясък, а от друга страна лятното зелено на храсталаците се стърже по кожата ми. Бързам. А те се влачат. Това ме изнервя:
- Хайде по бързо, ще закъснея. - и поглеждам жално вуйчо с влажни очи облечени в нашит и поръбен с нерви импулс.
- Спокойно бе дете, бързаш като теле. - провиква се той с усмивката на лека строгост. - Купил съм ви по два билета.. Ето. На вземи. С дядо ти ще отидете на кино.. и гледайте да не се влачите много. Билетите са за един часа, не закъснявайте, че няма да ви пуснат. Чу ли какво ти казвам.
- Да бе, чух.. Ти пък. Знаеш, че се кефя на кино, а и на дядката ще му хареса. Много искам да го видя. Скоро. Искам. - бръщолява си нещо.
- Дал съм единайсет лева за тези билети. Всеки билет струва единайсет лева, чу ли. - пак се цепи вуйчо.

Влачим се с дядката към киното. Усмихната съм. С него съм. Вървя напред с наведен и забързан поглед, а той влачи шибания си паркинсон по асвалта, и не мрънка.. сантиметър по сантиметър драпа по идеята да следва внучка си.
Държа ги. Два билета, бели с ракописни черни надписи, лъскави и скъпи. "Боже, закъсняваме." мислех си. Наближаваше три следобед, а билетите бяха за един. "Мамка му, дано да ни пусне да влезнем за три." А и филма си струва. Не му помня заглавието, а и съм завита в сън, не мога да помня всичко.
Обръщам леко поглед назад и му се усмихвам. Моя хубав дядо, толкова много ми липсваш. Красив е по бръчките. Прошепвам, като че ли на себе си прошепвам: "Обичам те"
В киното съм. Минавам през някакво казино. Светлините са типични - червеното се лее по стените, по косите, по лицата. Баровски няколко сноба си седят по ниското на едни сепаренца и си шушукат като пиленца. Намирам някой и питам:
- Къде е касата за киното?
- Не знам. - и този някой се извърна след като се изцепи по отговора в посока на моята линия.

Намирам касата. И започвам семпъл и омолителен разговор с касиерката, която, ако трябва да бъда точна, е супер надута и надменна лелка с превзет външен вид, хванала Моисей за жезъла, или поне така си мислеше.
- Извинете, имаме два билета за този филм. Закъсняхме малко. Може ли да влезнем в три.
- Не. Да не сте закъснявали. Билета ви е за един и е недопустимо да влезете в три. Билета ви неструва.
- Но..
- Казах нещо.
- А утре. Примерно утре от един, може ли?! - умолително и с почти изляти сълзи по стените на моите бели красиви скули, се опитвам да изпрося положителното на отговора, нейния.
- Казах ви нещо момиче. Не. Утре е друга дата. Не може.
Врътвам се по задник и излизам. Вътрешно съм леко кипнала от яд, но се правя, че умея да свиря добре и си подритвам камъчета подскачайки като някой дрипльо от филмите с Чарли Чаплин.
Не мисля за дядо. Не го виждам, за да мисля за него. Тогава виждам кучето, моето. Виждам я като малка. Извиквам и по име. Започва да вали сняг, улиците са заснежени, направо си трупа. Кучето ми затиска лапичка в едно по голямо камъче, и някаакви младежи й помагат да се измъкне. Започва порой. Мокро е.
Аз вървя след красавицата, моята, вървя към вкъщи. И ми е странно, усещането, то ми е странно. Но се усмихвам. Винаги го правя.
Дори и на сън."
цитирай
72. xxxx - френдски сън
26.08.2010 13:36
"- Проклето детенце,ъ, побеснявам като те.. - изцепих се през зъби, но така, че да не ме чуе никой.
Тераската на съседите е през метър и половина разстояние от нашата. И е високо. Наистина е високо. А тва лапе не спря да се мята от балкон на балкон. Провисва по орнаментите на решетката и се пъчи от външната им страна. Настръхвам. Побелявам млада от гледката. Майка му стои в пълен непукизъм на своята си тераска и зяпа към невръсното си с абсолютно безразличие, като че ли съм й длъжна аз да го играя надзорник. Дори всичко това да е сън, потта ме избиваше и се въргаляше в цветните ми чаршафи. Писна ми от безотговорни родители.
Лапето е на около четири, пухкавичко е, де да знам, дори има и бебешки гънки все още по ръчичките си. А.аааа, не-ееее, изтърва се от парапета, от външната страна се изтърва, и в последното на МИГ, го хващам `на сляпо` в СТРЕС.
И е голичко, едно такова сладичко, но очите му са дяволски. Страх ме е от него. Слаба съм да бъда правосъдие по реда и сксърцам със зъби от яд, че не съм движение по езика, моя - острия, за да го насъскам както аз си знам. А и един пердах не му би бил излишен. НО, има си майка.. аз съм `никоя`, аз съм `длъжната`..
Шибан сън.. Сърцето ми пулсира неуморно и се събуждам в пълен спомен, който частично изтривам в часовете, изтеклите."
цитирай
73. xxxx - френдски сън
30.08.2010 10:19
"Страх ме е. Много ме е страх. Завила съм се в спалнята и не мърдам. Вероятно сънувам. А ако не?! Дишам, без звук дишам. Трудно е. Крайче от завивката ми се надига. Дух. Знам го. Минава покрай мен и усещам напрежение. Усещам игра. Играе си. с мен. Изправих се. Правя две крачки в страх и спирам. Присъсвие е, до мен въздуха вибрира странно. Дух. Плаши ме. Аз лягам и заспивам отново. Забравям за случилото се до този момент, когато си спомних. Задавам си въпрос, сън ли бе или реалност?!

Впивах нокти в заледения сняг. Преследваше ме щуро с мотор. Гмурнах се в посолството. Блъсках обезумяла по вратите. На всякъде е заключено. Дъха ми - учестен. Живота ми - на косъм.. Лея страх, и търся очи в които да удавя страха си. Не успявам. Сърцето ми пулсира в шепи. Държа го на една сергия, когато духва вятър и преобръща всичките ми виждания. Разпилява вехти дранкулки и поглъща усилия, моите, които пръскам в подредба. Вятър е. не му се сърдя, но го мразех, защото надра душата ми. Аз лижех с поглед асвалта и беше есен. и скоро ще е."
цитирай
74. xxxx - френдски сън
01.09.2010 12:34
"Сънувах.. и нощес, и онази вечер също.. Толкова хубаво сънувам, дълбоко, истинско, не искам да се събуждам.. Емоцията изливаше форма на усмивка по мен, и не само.. давеше ме и в размисъл излята в тъжни очи.. но ми е хубаво, и ТАМ ми е познато и меко, и леко.. А снощи, ах, сънувах толкова топло, и завита в сън не можах да разгърна спомена, за да го излея във вечност.
Дишам.. със усмивка дишам, и със влага."

цитирай
75. xxxx - френдско
01.09.2010 14:14
"И искам да пиша.. искам сега.
Плача любов, толкова тъжно, но плача..
Плача любов и с сълзи ти говоря..
Остави ме, не искам със тебе Любов аз да споря..
Плача любов, мокра и вяла,
и плача сама, и съм тиха, и плача "така"..
И си глас, и си груб в този час..
И си дъх.. изтръгнат тънко от моята гръд..
И искам да се споделя по болката,
но не мога защото съм урок,
или поне се опитвам да бъда урок по юздите и ги дърпам,
като си броя сама сълзите.
И искам да се излея,
и за това съм нарисувана в писмо,
търся се в очите ти, макар и затворени..
При теб е толкова леко, а ме е страх
да съм Свобода по думите и да не се срамувам от болката, пръснатата..
Защо си Слабост по мен в която намирам приятел солен?..
От него ме боли, и сега.
И те търся, за да ме усмихнеш в миг, а ето че ти го пестя.
а нямам на кого болката своя да споделя.
защото измислена съм в една огромна ЛЪЖА.
и държа рапанче в ръката си,
ей толкова малко, но е по мен, и е на душата ми в плен.."
цитирай
76. xxxx - френдски сън
07.09.2010 08:45
"Два дена съм сън по кошмарите. Сънувам, че съм идея по сценарий. Правя филм. Кино.. Фръщейн? Ъ, всъщност никога не съм чаткала немския освен на два фронта: "Истут мирляйт?", ъ, боза.
Нямаме пари да завършим филма, но идеята ми тече бясно и съм длъжна да съм старание по "края". Ще се приборим и целта ще e усмивка по лицата ни, когато й дойде времето.
В голямата зала се водеше показна битка. Молатих се с някви. В играта се включи красив и едър екземпляр, който се включи в боричкането, а аз не се възпротивих. Дори ми беше в помощ. Извънземен?! Ъ, гадорийка, ако му бяхте видяли ръката.. всъщност лапата.. всъщност крайниците. Приличаха на крайниците на "морски дракон". Беше лигаво и черно по ноктите му. Но аз го харесвах и му се усмихнах.
- Нямаме пари да довършим филма. - споделям болката си с една лелка, някъде на средна възраст. известна личност е, а аз съм нова.
- Ще измислим нещо. - спокойно отвръща тя.
- Не мисля. Просто сме до тук.
- Ще говоря с "Х". дължаха ми пари, не мисля, че ще ми откажат. - отново спокойно ми говори.
- Добре, аз ще проверя къде можем да преместим снимките. Може и в БГ. Дори имам идея за "планина". Ще ползваме Боровец, там е хърби и ще слеем нещата.

..
Перде съм. Спя по корем и изведнъж се стряскам обляна в пот. Поглеждам към плътното на перде. И съм гледка по сянката, която е впила поглед в страха ми. Изпива ме. Знам, че е има нещо там. Сърцето ми плува в тръпки. Стискам очи и заспивам в пореден кошмар."
цитирай
77. xxxx - Френдски сън
08.09.2010 08:21
"ЧАСА Е. ЗАКЪСНЕНИЕ СЪМ. По дяволите. Всеки път става така. Изпита стартира в осем. Бързам. На вън е тъмна вечер, украсена е. със светлинки. Странно се чувствам. Докато съм стъпки по асфалта, дишам носталгията на едно минало. Хубаво ми е. Познато ми е. Това е моя сън и, въпреки че бързам се завивам в гъдел. Мека топла вечер. Усмихвам се. На вечерта. Поглеждам часовника. Осем и осем е. Изпита вече е почнал. Знам, че няма да ме допуснат. По дяволите. Трябваше да вляза. Този университет е нужда и страст. Искам да уча ТУК. В тъмното блъскам поглед в зеленото на парк. Знам, че съм на косъм от скамейката. Но всичко е желание. Желание на един мъж, мургав с гъста тъмнокоса направо мугла коса, с усмивка която пръска любов и човечност, да ми осигури шанс. На баир съм. Чувам гласове. "Бягай. Ако бягаш ще пристигнеш с по-малкото на ЗАКЪСНЕНИЕ. Ти държиш таланта в ръцете си. Той няма да го пропилее и ще ти даде шанс да се явиш."
И аз бягам. Задминава ме джипка. Буквално я целувам с лице и й правя СТОП. Набиват се кучки и няк`ва женка стоварва стресирания си поглед по бясното на дъха ми.
- Моля ви.. до университета. Можже ли?!
Качвам се.
Объркваме леко пътя, но съм силна в краката и си казвам "Ще стигна. ще стигна."
Там съм. Пресичам храсталаци, взимам на екс стълби, проправям се сред хора. Там съм. Влизам все едно с взлом. Преподавателя ме гледа. Смее ми се. Аз съм бърза по думите и го моля със страст.
- Моля ви. Позволете ми да пиша.
- Но до края на изпита остават четирсет минути?! - казва той.
- Нищо. Ще пиша 40мин. Моля ви. Искам. Трябва.
- Хайде сядай..
Хилят се. Всички. И връстниците ми. Но от усмивката им лъха обич.
Темата е. "Чифтосването на едри костeнурки. Еволюция. И подробности."
Изписвам се.
Събуждам се. И все още ми е странно."
цитирай
78. xxxx - Френдски сън
09.09.2010 08:08
"Изморих се да се обеснявам Колко важно за мен, е еклерчето да е сочно. Набутах се в махленско магазинче точно до началното училище и продавачката се опита да ме извози.
- Купете от тези. Съвсем пресни са. Невероятно се топят в устата и оставят вкус на дългожелан материал.
- Но вида им е напрова, Ъ. Не, не. Не искам. - с погнуса в погледа, погнуса на изсипана по мен принуда отвръщам и се опитвам да направя завой към изхода, но съм спряна с думи:
- Ще съжаляваш момиче. Ще видиш какво изпускаш, ще видиш. Вземи. Хайде.
Наивно се бъркам в джоба. Въздишам и започвам да съм движение с пръст и посочвам от кое по колко да ми сложи. Всичко е сухо. Дори вида е БЛЯ, но й прощавам.
Вече съм навън. Влача ходила и влизам в магазинчето до нас. Боже, старта на слюноотделянето ми изпреварва мисълта. Не сварвам да си помисля "Колко сочно изглеждат тези мини еклерчета." и вече се давя в лиги.
Почти съм без пари, но ТОВА е по силно от мен и купувам:
- Сложете ми от еклерчетата шест. А от охлювчетата, ъ, НЯКОЛКО. Да, искам и от това, да, с шоколада. И от тези с белия крем.
Невероятно е.
"Ще почерпя", мисля си. Искам да споделя сладостта на вкуса с приятели. ХА с приятели? С кои?!
В колата съм и се спускам на долу по улицата. Правя маневра, за да може комшията да ме "мине". През цялото време се смея като побъркана. Хубаво ми е. Виждам Мария. Не съм я виждала от сто години. Бяхме деца. От тогава. Същата е. Две тръпчинки, къса коса, пухкаво визия. Сладка е, и ми става меко и леко. Толкова много искрен смях в един сън. А после ТОВА..
Купихме си дом. Не че нямаме. Имаме. Но този го даваха и с лек автомобил, а и цената беше хърби. Човека беше на зор и ние се бръкнахме. Продаде ни го с ВСИЧКОТО МУ ТАМ. Хубав дом. Подреден. Уюта пръскаше шевове. Дишах чужди ръце, ръце които са пълзели с любов по всяко ъгълче в тази къща. Стаите - МНОГО. В едната стая от тавана капеха ТРИ полюлея. От красив по красив. Единия беше от "нещо като еленови рога", но пълна импровизация на фантазията. Както и да е.
Галех стените. Не бяха тапети, не беше и вар, нито латекс. Бяха меки, нарисувани, цветни, различни. Всяка стена беше СЕБЕ СИ. Нямаше аналог. Секциите, бюрото, дори гардероба - дишаха с дъха на жената, която е раздала част от себе си по тях. Сега те.. Те се разделят. Тя не може и не трябва да живее с него, а той, въпреки че я обича, не може да се вкара в бокса за основен ремонт. Тъжно ми е. Гледам очите му. Защото само той е около мен. Мокри са. Но му прощавам. Защото е горд, а аз ЧЕТА гордост, не ми пречи. Един ден ще застанат на ЧИСТО. Мамка му и шибан живот.
Седя върху килимче. Отворила съм един шкаф. Докосвам се. До розови, пъстри, картонени, нарисувани, леки албуми. Снимките са усмивки по погледа ми. Колко красива жена. Има. И колко смях се лее от гланца на хартията. Галя. НЕЩО си там. Не си е взел дори албумите. Защо?
НЯКОГА си мислех, че ще бъда щастлива в този дом. Не бях. Исках да го имам, но не беше мой, не беше."

цитирай
79. xxxx - френдски сън
10.09.2010 08:29
"Сънувах се в епизод. Героиня без глас.
Въртях движение в посока "кораба минава". Огромен е. Маслено зелен, към светло. УСмихвах се. Исках да протегна ръка и да помахам на екипажа, но.. Всички те високомерно бяха натирили носове и това ме СТЕГНА от вътре и се спрях. Но се усмихвах. Дълго гледах. Мислех си, че ако посегна ще го докосна.
В бара Тя ме изюрка, че бързаме и се изстреля без предупреждение. Метнах лаптопа през рамо, ъ, тежичък е но го влача, гледам да не се оплаквам. Дояждам в движение каквото мога и вече съм ИЗХОД. Оп-оп, стоп. спри за миг. Чакай-чакай малко, я виж ти кой бил тук. Венци и Ицето. Боже. Правя кръгом и сядам върху стъклото на баровската масичка, и потъвам в усмивка. Ъ, ебати, явно аз съм лимката, а те са гъзетата. Правят се на дръж ми шапката и това ме кара да се почувствам леко не на място. Нищо. Културно се усмихвам още два три пъти. Казвам три-пет-шест лафа и с тъпото на физиономия се изнизвам. Мина доста време от както общувахме по-честичко с тях. Като че ли са се изтъркали по спомена и сега СА ПО ДИСТАНЦИЯТА. В крайна сметка не са ми длъжни с нищо. Но аз съм продължение по пътя си и попадам в уюта на къща, където сме ЦЕХ. Правим нещо си там. Овкусяваме разни филета, сушени мезета и тъй на татък. Ще ги затваряме в буркани за магазинната мрежа. БЛЯ, тва е гадно, всичко разбирам, но да ръсим оцет върху сухото на мезета, е ТА ТВА не ми съ връзва нещо. Нищо де.
Още се виждам ТАМ на кея - гледам ГОЛЕМИЯ КОРАБ и съм усмивка. А хората в съня ми бяха напрегнати. много."
цитирай
80. xxxx - френдско "без сили да ти отговоря"
10.09.2010 13:48
част от моето:
"..Не съм добра компания. Но за няколко усмивки СТАВАМ.
ЕТО вземи, усмивката ми :)

Искам всичко при теб да е добре. Искам."


твоето:
"...Радвам се, че това искаш… надявам се скоро да съм по-близо, до това, което искаш:)

Знаеш, какво искам… може би не е съвсем същото… но искам да си щастлива… Искам.

Няма днес да питам кога ще те видя за малко… ако стане случайно може… ако не, друг път… тя съдбата си знае работата…"


без сили да ти отговоря:
"Ти не си в моята съдба. Прочетох се в Съдбата вчера, когато любимия ме изпи в целувка и ме положи в мекото на грижа. И ми беше леко. И не исках да се пусна от усмивката му. Колко егоистично се давех чужда. но ти беше глътка от която пих в момент на жажда. Вече не искам да съм развалената истина, която полагам вечер в спалнята. Взех от теб и ти дадох. Но се свърших. А усмивките ми са просто енерция и с тях се завиваме, за да се стоплим. Хубаво е. Знам. Но ти не си в моята съдба."
цитирай
81. xxxx - френдски сън
13.09.2010 08:25
"Цялата ухаех.Ухаех на парфюми. Различни. Знам, че сънувам. Ъ, всъщност знаех ли?! Както и да е. Скромна съм по природа, но не ми личи. Но тогава бях. Освен, че бях скромна, бях и ПОВОД. Не беше рожден ден, нещо си БЕШЕ. Бях нужда и се движех по магазинната (мрежа) с идеята спешно да си намеря най-готините и удобни обувки. Есента прокапа, а аз се свивах в немотия. Мани другото, че моделите бяха или БЛЯ, или го играех доведената сестра на Пепеляшка, демек "с тия дългите лопати де съм тръгнала. Истината, е че много исках да си купя топли и меки обувки, които да галят погледа, моя и да създадат уют на душата ми. Но в този сън бях ЯДЕЦ по щанда. Не знам ДРУГИТЕ от къде се пръкнаха, но искаха да ми направят подарък. Всички ми се натискаха, на мен дет по принцип не ме забелязват. Позволявам им (го). Странно ми е. Правя няколко неуспешни опита да съм ЛЮБЕЗЕН ОТКАЗ, но ъ-ъ, не вървя. Толкова много парфюми, тестери, направо да ти падне шапката.. Капачки се въргалят в аромат и ме чакат да спра ноздри с положителното на знак точно върху ТАЗИ МАРКА. Трудно ми е. В избора. Но накрая го правя. Избирам парфюм Долче и Габана. Тъпо, нали. Но ухая. На сън. И емоции. А повода - какъв беше тъпия повод?!"
цитирай
82. xxxx - френдски сън
14.09.2010 08:08
"Невероятно е колко гладна бях. Това пазаруване изцеди силичките ми. Втори ден подред съм в магазинната мрежа за обувки. Това вече ми намирисва на навик. Но не се оплаквам. Пак не се "издрънках" за чифт или два. В интерес на истината два летни модела страшно ми допаднаха, дори ги пробвах и се влачех от огледало до огледало по паркета. Марката ми стоеше много готину, но се скръндзих и не бях кинтолейка по касата на оная лелка. Подметките бяха на ситни дупчици. Идеята е КРАКАТА ДА ДИШАТ, но смисъла е някъде в дупката на хикс, тъй като модела на сандалетките, и на двата чифта, беше достатъчно оупънинг, и ефекта на дъха се лееше по целия обем. Явно бях по идея на GEOX Schuhe.
Сънувах, че ставам тайно в едно меко утро, изнизвам се от спалнята, потъвам в зеленото на разцъфнало лято, топличко ми е, и дишам познатото на тишина. Вливам се в близката уличка и се намъквам в книжарницата на Longman English и си избирам нива. Искам да съм старт по английския. Твърда съм, че ще се пробвам този път да не ми омръзне и да съм ПО- "по дисциплината" на постоянството. Купувам две нива. Явно смятам да съм бърза по ефекта, а за качеството само се надявам.
Мъжа ми отваря очи и ме поглежда с усмивка. Чета в погледа му: "Хей, ти пак си вкарала движение в импулса.. ще се учи, а?!". Смея се и сме тишина по устните. Не говорим.
Сънувах още няколко простотийки, дори не знам дали трябва да отделя от ценното си време, за да ги изчаткам в букви. В кооперацията сме притежание. Блъскам надолу-нагоре по стълбите и задминавам една от квартирантките - младо момиче със спретната външност и скромно наведен поглед. А всъщност си я знам каква е дивачка. Тя се нанасяше за една вечер един етаж по на долу, тъй като, абе правеха някви рокада, и аз не ги знам кво правят. Поздравявам я. Влизам и аз по любопитството да надничам И, и без да искам будам чаша с кокаа кола, която беше, незнайно защо, поставена на плочките в коридора до едно килимче. Баси и тъпото. Разлях я. Ай, яй, килима е вече леко по влагата на петна. Момичето започва да търка, а аз я успокоявам така сякаш тя е виновна за всичко, като се ръся небрежно да не се притеснява, и че кокаколата се пере.
Продължих по стълбите на долу, и после пак на горе. В посока на горе, вече минах през апартамента на англичаните. Там си беше навалица и всички се бяха накачулили около една елепсовидна маса и водеха ожесточен диалог. Шумничко си беше. Погледите им се впиха в мен, когато минавах и чувах само въпросителното на думи: "Коя е тя, коя е тя?"
Бързах по плочки. Буквално тичах. Пътя ми е пред военното коменданство, но от другата страна. Когато бях в гимназията минавах ежедневно от там. Блъсна ме спомен. Погледа ми се спъна в едни стълби, които се виеха на долу в едно кафе. Бях гладна. В кафето нямаше хора, само един циганин, който беше собственика и който като ме видя дори се стресна да не съм от даначните.
- Нещо за хапване имате ли?! А, да, ето от това искам. Пица, ама ако може мойта да не е нахапана и да не е дъвкана от гризачи преди това.. - казвам с жадни от глад устни.
- Да, да, веднага.
Той сложи пицата в микровълновата да се стопли, а аз седнах на бар-столчето и залюшках в чакане крака. В бара влезноха още няколко мангала и Иван. Иван е българи. Но аз не се гнуся от цигани, не ми пречат. Иван е приятелче. Висок е. Малко по някога не мога да го трайвам, ама `кво да го правя`. Не знам защо го направих. Отидох и се гушнах в него. Той ме целуна по врата. Прегърна ме. Просто бях В ПРЕГРЪДКА. С такава нужда си взех от него, толкова хубаво ми беше и не исках да ме пуска. Но сама се откъснах от него. Трябваше. А и всички ни говореха с погледи. Аз съм женена жена и държа на семейството си. И да им обеснявам, че не е любов никой няма да ми повярва. Взех си прегръдка. Бях непукизъм. И дишах топло.
- Пиц;ата ви е готова. - ръси се циганина.
Взимам я и тръгвам. Бързам. За вкъщи."
цитирай
83. xxxx - френдски сън
15.09.2010 08:41
"И пак сънувах цигани. Дори чувстваах самата себе си циганка. И ми беше хубаво, и беше истинско и се влях в емоциите им, и дишах "циганска кръв".
Бях много на високо. В някакъв блок. Сив блок. Бях с НЯКОЙ много близък мой приятел, но не помня кой. На вън е тъмно. Светлинките светкат. А ние сме залепили носове ПО ТРЕВОГАТА. Лижем джамове. От горе СМЕ ПОГЛЕД към вандализъм. Виждаме как няколко пишлемета, дето ако ме питаш мене вероятно едва ли могат да карат и колелета, разбиват и палят паркираните в редица коли. Сърцето ми бие лудо. Една от колите гори бясно, а моята кола е през две от горящите пламъци. Ударите зачестяват. Тези на сърцето (ми). Превръщам се в уплаха и гледам. Около моята са. Някой чупи джам и хвърля бутилка вътре. Избухва огън. Жълти и горещи воали започват да обгръщат колата ми. Приятелчето, с което съм, започва да крещи:
- Не. Не. Това е колата на аверката ми. Спрете. Не.
Аз съм без глас. Аз съм аверката. Аз сълзя и преглъщам ЯД. Старт сме по стълбите на долу, но е високо и времето не ни стига. На половината на етажите сме, когато поглеждаме към площада и виждаме само пламаците. Вандалите са ЛИПСА. Той казва:
- Спокойно. Ела. Мисля, че познавам единия на който можем да натрием сол. От тях е. Братовчед ми е. Ще ги издаде. Ела.
Качваме се два етажа на горе и той започва да блъска и звъни по входната врата. Никой не отваря. Той крещи и вика "Отворете. Отвориии."
НЯКОЙ отваря. Изплашен е (този някой). Аз два пъти по-вече. Но се правя на твърда. Гледа ме. Гледам го. Мълчи виновно. Гледам наивно. Водим някакъв разговор. Помня го, но ми е трудно да го пресъздам. Лицето ми е ИЗРАЗ на НАПРЕЖЕНИЕ.
Преливам в огромен апартамент. Пълно е с мангали. Мъже, жени, възрастни, млади - всякакви. Красиви са. Сплотени са. Усмихнати са. Много усмихнати. Чувствам се добре сред тях. Танцуваме. Всъщност, аз гледам. Седнала съм на нещо като барплот и люлея краката си по отвеса. До мен стои прекрасен циганин и ми се усмихва най-приятелски и топло. Питам се "Сваля ли ме?!". Но не искам да си отговарям. Виждам Надя, съученичка ми е до осми клас. По едра е от нас. Но е същата. Лицето й, все така топло и усмихнато. Танцува кючек. Във вихара си е. Всички са супер отпуснати, само аз се стягам по диагонала. Опитват се да ме поотпуснат, но НЕ ИСКАМ. Възрастните ни приканват да се съберм около масата. Всички сме там. Елепсовидна огромна маса. С много усмихнати лица. Леят се приказки. Тогава най-възрастния става и започва да нарежда, и да сватосва двойките. Прави комбинации, които разревават някои. Той ги наслагва по своите си виждания, но любовта грее не там където я мъчи. Мен ме сватоса с един дето пък беше влюбен в една друга. А пък тоз дет мъ харесваше мене направо горкия щеше удар да получи. Всъщност и аз бях влюбен в няк`ъв мангал, но не му помня името - само леко визията му ми се върти хаотично в светлото на деня.
Сънища. Бъркоч.
Водя кучето си за каишка. Красива е. Пак ме лигави. Гледа ме с поглед на ВЯРНА. Прегръщам я. До казаците сме. Русата този път ме поздравява. Дори ме нарича по име. Казвам си "И ти си една лицемерна кучка, ама аре от мен да е..".
С мойта красавица се оттеглихме пред магазинчето до детската площадка. Галя я и й говоря. И това е последното което сънувах. Бях целувка по мокрото й носле."
цитирай
84. xxxx - френдски сън
16.09.2010 16:00
"Сънувах. Но не бях разказ по теб, защото плаках. Много плаках. Но ти не ме чу.
Вече е следобед. Виждам сивото на улица. Виждам решетките на магазин. Виждам лукса на усмивката ти. И престрастено влача сянката си по теб, за да ме прегърнеш все още топла.
А е толкова сиво. Наоколо.
Но въпреки това аз се усмихвам. Виждам се. Усмихната. На сън. И ми е толкова топло в прегръдка. Мечта от която си скъсах и имам."
цитирай
85. xxxx - френдски сън
17.09.2010 08:52
"сънувах..
- Бързаш ли?! Хайде, ставай.. По дяволите закъсняваме.
- Ъъъ, добре добре.
Мария прави жалкото на опит да се измъкне от топлите спални завивки. Виждам, че не й е лесно, но аз не мога да се влача по закъснението при условие, че дома е мой. Всички трябва и ще са под "строй се - преброй се".
На вън сме. Утрото е свежо. И претъпкано с народ. Есента ни духа с две идеи хлад отгоре. Неповторимо търкам бързи стъпки и влача за рака дребния, който потичва сънено след големите ми крачки. Жал ми е за него, но няма как - с есента задълженията стават по отговорни и дори в детските градини сякаш коланите се позатягат.
- Мария, хайде де. Е-ее, направо много си бавна. По бързичко така, ако може.
И Мария се влачи на около осем крачки зад мен.. Дори на моменти я губя в тълпата. Тя стиска дъщеричката си, една руса красавица (нищо, че в реалния има момченце). Много си я обичам, но когато бързам не обичам да ми се противоречи и да ми се дава повод да повишавам тон.
- Къде си паркирала? Има ли още много? - ме пита Мария със запахтян глас и изморен вече вид. А дет се казва, ей сега, преди малко се смъкнахме от луксозното на апартаментчето ни. Правя уточнение по лукса, защото наистина се измъкнахме от страхотен апартамент. Никога не съм живяла точно ТАМ, но в този сън бях толкова потопена в уюта, че имах чувството, че цял живот този дом е бил мой. Все едно бях героиня от роман без герой в някви страхотни изгъзени историйки написани от ръката на неповторима мисъл.
- До старото родилно. Там съм паркирала.
- Боже! Е ти направо..
Погледнах я строго и тя млъкна.
Бях с красиво елегантно палтенце. Бях красива. В съня. Защото на яве съм малко грозничка, ама нищо. Споменах, че вървяхме през купчинки-купчинки тъмни талпи, които се извъртаха по нас, като че бяхме някви ВИП дами-мами. Глутница кучета се спускаха на моменти към хората. Това възбуди погледа ми. Изпитах и лек страх, но и жажда да крада от инстинкта с който гъстокосместите псета се въргаляха в влагата на утрото. Едно от кучетата ме погледна и сякаш си каза "ей сега ти видях сметката". Спусна се и захапа ръкава ми. Дърпаше ме с невероятен инат, а аз събрах мускулатурата си в ЕДНО и влязох във филма. Трудно ми беше, но след около неколкократни тънки опити да се запазя незахапана и със здрав ръкав, успях да се отскубна от хватката на челюста и залитнах полупаднала в страни. Малкия мълчеше уплашено. То аз не бях извън адреналина, та какво остава за него. Ръкава. Скъсан е. Нищо. Поглеждам малко със злобен поглед към влажните очи на кучето, и се опитвам да му простя накъсаното по дрехата ми, една от любимите - поне така я чувствам в съня си. Навеждам се и взимам едно парче отчупена плочка. Голямо е колкото да мога да остоя на захвата на обема му. Пръстите ми не са къси, но не съм и пианист. Глутницата започва да се спуска към мен. Мария пищи нещо. Аз и казвам да не ме мисли, а да продължава с лапетата, че ще закъснеем за детската. Правя няколко замаха с камъка към псетата. Те ту отстъпват, ту пак ми налитат. И аз пак, ту вдигам ръка, ту правя крачка на зад, после пак на пред. Абе то си беше микс от танцови стъпки в ранното на утро.
В бащината къща съм. Събуждам се. Лекичко така. Влизам в банята и взимам душ, защото ще ходя на плаж. И това утро е хладно. Козината ми е леко настръхнала. Зърната ми са набъбнали. Очите ми понякога отичат от студа, и сега бяха така.
Усещам горещото на душ. По мен сълзят мокри топли капки по които плъзгам и мия, като че не тялото, а душата си. И след това.. ПАТ. Нещо без да ме докосва се блъсна във вътрешното на главата ми. Болката беше невероятно по силата. Свих очи. Исках да се скъсам от това което усещах, но се спънах в опита. Светлината синееше по гръдта ми и ме блъскаше яко усещането за ток. Болях и крещях. Усещах, че се губя. Не знаех дали татко ще ме чуе. Изплаших се и исках някой да ме прегърне. Исках го.
Татко е до мен. Хубаво ми е. Хубаво ми е, че мога пак да го докосна. Толкова е изплашен горкичкия. И как искам да му го бях спестила. Но не бях зависимост по случката. Усещам как без глас ми говори "обичам те, обичам те, спокойно, всичко ще е наред".
Плача. На сън. Без сълзи.
Просто бойлера гръмна.
И после всичко беше наред. И се оглеждах в малкото старо огледало. И се виждах в миналото. И се усмихвах.
Всички бяха готови за плажа. Но аз отказах. Не бях движение по посоката.
Но усещах вятъра в косите си. Дишах гледка. Просто бях със затворени очи."
цитирай
86. xxxx - френдски сън
20.09.2010 08:52
"И пак сънувах. Страхотно е. Не искам да спирам потънал.а.
Хубаво парти. Младоженско някво. Все едно. Лигите поливат торта. Тека от устата. Невероятен вкус. Дишам го с език.
- Хей Питър Бърт.. Пиитър Бърт, чакай, хей..
Догоних го. Набутах се след него в ефира на белите перденца. Аромата на плажа се носеше празнично и шума на морето звънеше като сватбен марш.
Питър ме погледна. Усмихнат.
- Хайде да ядем торта. Искаш ли? - каза Питър.
- Много. Знаеш.
Голямото тъпкане. Баси яката сметана. А крема е толкова меколек, че направо не искам да свършвам. И пак. И още. И ям. И не мога да се спра. И не искам. Свършвам. И го гледам в очите. А той се усмихва и аз.
Толкова подробен сън. А съм само част от ноща.
И така трябва."
цитирай
87. xxxx - френдски сън "Две кафета в бялото на порцелан. и не пих."
21.09.2010 09:00
"Сънищата. Те СА в които живея ВЪПРЕКИ ВСИЧКО.
- Хайде, ставайте.. Ста-вай-те.. - и ги закачам пощипвайки.
Побутвам ги, и развивам завивките със все още смачкана физиономия. Ужасно ми се спинка, но съм силна и успявам да държа ДВЕ ОТВОРЕНИ ОЧИ В УСМИВКА.
Всички са ТУК. Всички. И Оля, и мъжете, и ДРУГИ РАЗНИ познати и непознати мои и твои, нейни и чужди. Има хора. И всички тези хора се излюпват в хубавото на утро.
- Кой ще пие кафе?! Кой-кой, казвайте, хайдеее. Stand up, еврибоди ка-мон, кофе-мофе. - хиля се. и се правя на много готина.
Кафетата от снощи са паркирани в метална табличка и аромата на черното е само гледка. Вкуса е ХЛАД. Но аромата е само в погледа на въображението ми. Все пак трябва да го пласирам. Някой трябва да го изпие, защото е кът, а микровълновата е ХЪРБИ пълна. С превод на поглед бях ясна по руското на акцента, че в действие ще са микро вълните и нямат право на СПОР. Оля поставя двете чашки вътре и гледа умно към НА ТАМ. Никой не говори. По скоро се чуват шумове примесени със сумтене, украсени с прозявки на фона на ръце опънати в ластик. Никой не прави упражнения, но движенията са измислено еднотипни в импулса на утро.
Изчиствам дъвката от минипечката. Толкова много дъвка ИМА. Разпиляна е разстопена в мекото на уред. Разнасям я по ръцете си. Странно е.
Пият кафе, а аз гледам жадно с усмихнати очи. Хубаво ми е. Да ги гледам (всички са заедно, ТУК с мен)."
цитирай
88. xxxx - френдски "сънвън"
24.09.2010 11:55
"Вече не сънувам. Гледам. На вън. С надежда. Очите ми са мокри. Сега. И прехапвам устни. Това е, което усещам - н а д е ж д а. Жадна съм. И не съм. Искам. И не искам. Веднъж прочетох н я к ъ д е, че когато споделиш нещо свое и скъпо, то престава да бъде твое. Може би така лекуваш болка. Замислих се. Вече съм суха. Мерси. Това помага. Може да съм два или три реда по теб, но вече ми е по добре."
цитирай
89. xxxx - френдски сън
30.09.2010 08:43
"Сънувах, отново..
Дежаву, да.. (отново бях в дежаву)
Плаж. Сънувах моя плаж. Онзи от моите сънища. Хубаво ми е. И е още лято, едно такова ми е, ъмм, много ми е гот. А и слънцето има една такава мека светлина, разпиляна е по мен, и съм, абе не може да се опише с думи..
Влача се в стария квартал. Рядко ми се случва, но съм невероятно по усещането. Хората СА, а и улиците, и къщите, всичко около мен е пропито с мекото на дъх, и направо не мога да се откъсна.
Минавам и забирам китайчето. Тя е дребно хлапе, което има `ей такава` усмивка, и е ебати готиното дете ти казвам. Косичката й е черна-черна, във форма на къса черта и очи тип "ГРЕЙКА". Държа я за ръка. А бялата й рокля се вее в очите на случайните минувачи. Привлича погледи. Виждам я за първи път в този си сън, а сякаш я познавам ВЕЧНО. И тя мен.
Влизаме в сладкарницата. И там.. Чакаме лейди да свърши, защото трябва да е в движението заедно с нас. Но нещо се обърква. Лека полека се превръщаме в `закъснение`, защото в сладкарницата срещу училището влизат едни "изръсени" неочаквано, и започват да са ПАЗАР по нервите ни. А бързахме като че ли за моренцето, не знам, но поне така ми се струваше. С китайчето седнахме на бордюра на тротоара, зяпахме на долу, и се блъскахме в ЧАКАНЕ. От време на време си хвърляхме по един поглед и изхвърляхме внезапен смях, контра на всичко което ни беше на пук.
Събудих се."
цитирай
90. xxxx - френдски сън
05.10.2010 08:04
"Знам.. Скоро е. Наближава. И вместо да съм в лека усмивка, аз съм завита в грозното на кошмар. Не издържам да гледам с м ъ р т. Не мога по вече. А и това младо лице, и тези красиви руси коси разпилени по изпитите в синьо устни. Постна съм на сълзи. Не мога да роня, по вече не. Тялото й лежеше в тъмното на двор, разстлано върху дървена, сглобена от местните, маса. Влязах тихо, като че да не наруша спокойствието, а всъщност бях мис Дискретност, но в кавички и бях `направо по съществото`:
- Защо трупа стои от вън? Хайде, ставайте, с мен..
Всички ме гледаха страховито. Вуйчо пребледня като платно, като че не искаше да повярва, че тя е мъртва. Но тя беше..
А аз просто я носех на ръце."
цитирай
91. xxxx - френдски сън
07.10.2010 08:08
"В кола съм. Семейната. Стояна на задната седалка и не се обаждам. Тиха съм, и ниска. Вратата се отваря и влиза `тя`, жена, подстгригана на раменна черта, с цвят на косата русоляво-червеникав. Не разбирам от коси, но я познавах в лице - няква колежка ми се води, ама ми е все тая. Думи е по мен, и поглед:
- Ти, нали не пушиш?! Ще седна отпред до мъжа ти.. Нямаш ПРОТИВ нали?!
Пестя звук и пускам само мимика, че нямам против.
Мъжа ми пали и тръгва. Посока сме. Не знам на къде. Ъ, всъщност трябваше да сме част от "екскурзия". Организацията беше `уж` на ниво, а ние се губихме от групата. Но нищо. Зелено е. Минавахме през гори. Очите ми се разхождаха с кеф по различни гледки и дишаха жадно. Те винаги дишат жадно, освен ако не са инат по скуката. Влизаме в град. Чужд за мен, но български от всякъде, и сив, и почти `празен на хора`. Странно ми е. Тук спомените ми се губят.. започвам да се чувствам празна, като че съм загубила нещо изживяно и `толкова` ценно за самата мен. Но съм сила и само гледам, без излишна емоция. Мъжа ми е "газ по педала" и сме на главната `скорост`. Единствена кола на огромно сиво шосе, без дупки. Тук таме някой от местните завърташе поглед подир нас, но това е само миг от живота му и вече го е забравил. Правим завойче на края на пътя и сме `объркани по посоката`. Движението на други коли остава `над` и `под` нас. А ние сме `паркинг` в малкото на асвалт в една зелена гориста местност с една невероятна гладка - рекичка. Влюбих се. В мекото на водата се влюбих. Гледах в нея, права, и с ей такъв влаженн поглед гледах. Харесвам как "река прозира през гъсталак", струва си да разходиш поглед по такъв дъх.
- Хайде, сбъркахме пътя, качвайте ще хванем втория ръкав.
Отново сме движение.
Над банята сме. Движим се от високо пеша. Има някво магазинче. Тя си взима сладолед, а аз гледам отново жадно. Забранено ми е да харча. Не бива. Криза е. Трябва да пестя. За храна. Тя си взе два сметанови сладоледа и плати около лев и нещо. Полакумих се и на пук на забраната се изръсих:
- И за мен един, от същия.
Продавачката ми го дава и казва:
- Шест лева.
"Моля", мисля си, но не го казвам. Цялата се изчервявам. Нямам толкова пари. Изигра ме. Тя натъпка моята кофичка, така като че бях такъв огромен апетит по сладоледа, че сега съм СРАМ.
Мъжа ми се намеси, като ме скастри тиху и метна продавачката:
- Ама и вие какви сте. Само и само да си набутате стоката сте готови да тъпчете достойнство. Не ви искаме сладоледа. Ето..
Историята приключи някак си. Не помня как. Но не ядох сладолед. Поне не помня. Сън.
И сме до морето. Движение съм по вълнолом. Но този вълнолом не беше стъпки по мен никога., за първи път ми е да се разхождам по него. Имаше много хипита, и моторджии, и онази групичка - и те бяха там. Аз се влача с няква мацка, но не мисля, че я познавам. Просто си вървим под тъмното небе осветени от жълтото на лампи. Да, вечер е. И морето тихо шуми по хоризонтала. Невероятно е. Правим кръгом там където свършват светлините и аз съм думи:
- Съветвам те да не продължаваме по нататък. Там се събират наркоманчета разни, и честно казано шубе ме е, не за друго, а за да не посегна отново към дрогата. Пазя се.
Движение сме по обратното. Но този път не се движим по равнището на море, а сме -над. Движим се по ръба на скала и попадаме на онази групичка, която ме поливаше със свобода. Спираме се до тях и сме разговор. Топъл, смешен, мек, невероятно приятелски и искрен разговор. Канят ме да седна до тях и да съм скок от скалата. Казвам им "Не съм достатъчно ушита в `смелост`", а те ми се смеят готино. И гледахме морето. Слънцето вече бе изгряло. Блестеще мокро във водите, а аз се къпех заедно с него, с очи.. Не исках да се събуждам, но трябваше..
Искам да съм винаги сън, мокър сън.."
цитирай
92. xxxx - френдски сън
08.10.2010 09:10
"Трябва да се разкажа по съня. Напоследък започнах да сънувам отново. Всъщност не знам. Приятен сън. С близки хора. Избирахме банани с формата на круши от крайпътна сергийка до ТКК. Бях с майка и татко. Винаги са движение от думи и лека кавга по настояването. Искат да е на тяхното и всеки дава съвет, а аз съм` против`, но търпя по позицията на възрастта. Уважение съм. Трябваше да съм "две купени торбички стока", но се оказа, че изкупихме всичко. Всичко. Возим се в кола. Среща сме по кумци, които се разведоха в годините, но бяха "тугедър" изляни в усмивката на сън. Стана ми мило, че ги виждам заедно и с топли очи. Говорим си. Дори докосвам чичо Ицо. Знам, че той не е виновен. Просто така се случва. Понякога хората се развеждат.
Гледаме в продълговат затъмнен хол телевизия. Дават някакъв филм с размазани надписи и аз съм упорито впита в букви с наболели очи от напрежение да се изчитат правилно. Прегърнала съм момче с което не работя пряко, а той се е обтегнал на мекото на диван. В краката му е приятелката, която се обръща `уж` дискретно, за да наблюдава топлото на прегръдка с което се изливам по възлюбения й. Правя го, но не за да се свалям излишно, а просто го почувствах близък. И той ми се усмихваше. Но тя изревнува. Аз бях усещане и се оттеглих в баня. Бях цялата в циганска кръв. Тъмна и извираше от лявата ми нодраза на талази. Майка изпадна в тих ужас и не знаеше линейка ли да вика, да ме оплаква ли, какво?! Тъпу, тъпу, мноу тъпу. Цялата съм размазана в кръв. И се гледам в огледало със сълзи на изстинал живот. Не искам да напускам дъха, но съм стрес и съм мисъл за най-лошото. Сънуван кошмар, а не море, това болеше, но бях усмивка и успокоение в думи, по мама."
цитирай
93. xxxx - френдски сън
11.10.2010 08:39
"Хубаво е. Пълзя в спомени със затворени очи. Обожавам, когато ме посипваш с хубавото на спомени в сън. И плача. Истински. Стъпки съм по селски двор и съм поглед `на вътре` през джам. Събрали са се. Стари роднини.. Невиждани скоро.. И Катя е там, а с нея не си говорим. Малко момиче, което научи много от живота, но след като прекъснахме думите от устни, и погледа от очи. Обичам я, въпреки.. Влизаме. Поздравявам. Всички. Усмихната съм:
- Добър ден, хей. На всички ви. - и поглеждам към Катя с надежда да се усмихне по мен, но тя е стисната в сериозното на поглед. Не й се сърдя. Вероятно има още да учи. За прошката. И как да преглъща грешките. Чуждите и своите. Аз съм тъжна. Но усмихната. Напоследък съм събрана в `многото` на смърт, и много плача. Много.
Говорим си на маса. Чукаме се. И съм сред близки. Топло е. Душата ми е в `гъдел`, а аз и правя кефа като не я лишавам. Тогава в стаята влиза тя.. Унемявам. Гледам и не мърдам. Сърцето ми спря. Загубих гласа си. Настръхнах в тънкото на косъмчета и бях изтръгната в думи:
- Бабо.. бабче моя..
Прегръщам усмивката на лицето й. Галя устни в набръчканите й страни. Усещам как потъвам в груби и любими гънки. Лея тихи сълзи. Сълзи от радост, че съм любов в нейните очи, и че я имам отново в допир. Истински допир. Моя мила баба. Целувка, която лекува мъка и прави миналото реалност. И вярвам. И се притискам в нея и усещам хлад на старост, но не искам да я пусна. И се събуждам в кошмар. И очите ми са мокри. И искам пак да съм сън, но бях подарен момент за мъничко така... (моята прабаба, моята `приказка` от моето меко детство)

Качих се на корабче. Трябваше да съм гледка. Нямах пари да си поръчам от ресторант. Просто зяпах туристи и правех крачки по пауби. Имаше опашка и вуйчо събираше порции и раздаваше на роднини, в ресторантчето. Аз бях думи, че ще съм `храна по-късно`. В луксозното на външния ресторант, кръгли масички с красиви бели до земята покривки усмихваха красивите лица на туристите..
Виждам мокрото на вълна и залива средната пауба. Боже. Ужасно е. Всички са мокри и има извън борд. Аз съм уплаха, но просто гледам. Не правя нищо. Не съм страх, просто не искам. Преценка съм да съм гледка. Беше миг. Всичко утихна.
Поглед съм в посока гробища. Бакърена фабрика е полята от слънце. Виждам стъпките на братовчед. И изтрити думи. И болка.
И едно море, което залива мига, прави хаус, а след това е красота от тишина."
цитирай
94. xxxx - френдски сън
13.10.2010 09:48
"Трудно пиша по спомен, особено след дълбока нощ.. Но съм опит, и напъвам гънки.
Сънувах толкова много н е щ а. Но тази нощ е разпиляна в множество мигове и се загубих в тях и съм "забравена в гледка". Никога не измислям сънищата си. Те са такива каквито СА. А аз съм техен роб и влача окови.
Движение съм по булевард Васил Левски. Прескачам парапет и съм фиксиран поглед по отвореното на гараж. Търся цветя, а там имаше огромни вази с `аромат`. Приближавам се плахо и галя розови листчета. Раздавам влюбен поглед по стеблата и съм глас изсипан във въпрос:
- Хей, здравейте, отворено ли е?!
Някаква женичка се изнизва от вътрешността на гъчканица, изпарзаля се изотзадзе щандово с `ей такава` усмивка и ме поръси:
- Ами вече затварям, ама ти си избери каквото ти хареса. Ще те `оправя`.
- Оки. - усмихнато се насочвам към вазите с цветя.
Трябват ми два букета. За Комитова, и за него. Нейното лице грее в очите ми, но `н е г о` ми е трудно да го фиксирам по погледа (моя). А и съм сън, и то дълбок. Знам само, че ми преподаваха в гимназията и сега сме среща, и на мен ми е хубаво, и знам, че всички `д р у г и` имат в скута си цветя, само те двамата НЕ. Това прободе сърцето ми и се превърнах в търсачка на цветя. Намерих. В един гараж. Едни красиви розови лалета. Обожавам лалета. Обожавам пролета на аромата в тях. И плача когато ги галя. Почти винаги. Плача. Да.
Събрана съм в два букета лалета. И вървя. Към пълен автобус със познати и непознати лица. Пресконференция. Среща. Юбилей. Все ми е тая. Просто всички сме усмивка. И аз съм пръсната в кеф.

У дома съм. Мирише на уют. Толкова препълнени с хора италиански дворове. Не бях виждала отдавна пълни очите ми ТАКА.
Раздават пари. Заплати. Премии. Много са. Всеки чака ред. Само аз съм движение в хаус и не си намирам `опашката`. Нищо.. "ще съм наредена последна", мисля си.
И сънувах много..
Но се събудих. И бях гледка в розовото на лалета."
цитирай
95. xxxx - френдски сън
14.10.2010 11:02
"Трябваше ми малко време, за да си спомня къде се мотках цяла нощ. И пак не съм точен спомен, но поне съм "щипка сън".
Прочетох нещо и това ме върна `в спомен`.
В помещение съм, осветено от изкуственото на жълта светлина. Стоя до рафт, а посягам към щанд. Пипам я с очи, а после пълзя с дъх, и накрая я държа. С тези две ръце я държа. Корицата й е небесно синя като цвета на Свободата, и е твърда като скъп тефтер облечен в кожа. Но синя, мека кожа. Заглавието е в ръцете ми, но си оставам прочетен по щанд. И втора книга. И тя е в цвят. Но съм прочетено усещане и това не ми помага да взема решение.

Ядосен е. Не виждам лице. Но знам, че е много ядосан. Дори не съм наясно защо сме в една стая.
Влиза някакъв техник и излизаме на балкона. Двамата сме и той ме заплашва, че ако не платя ще ми се стъжни. Мълча и съм събрала страх, без думи съм. Вади клещи. Протяга се и държи дебел кабел с диаметър 4-5см. Реже го. А аз гледам жадно по скъсаното на връзка. Интернета. Одряза ни интернета.
Мъжа ми се прибира с усмивка. Но тя е за кратко. Казвам му. Той откача и:
- А ти с какъв акъл го пусна.
На балкона съм. Гледам сиво и пак си мълча.
Шибан интернет.
А онази книга. И продължението. До онзи рафт съм и държа заглавието в погледа си."
цитирай
96. xxxx - френдски сън
15.10.2010 10:58
"Пак започнах да сънувам.. Но пак съм къс от спомен, не съм пълна картина..
Не съм облечена в бяло, но съм гледка по моя приятелка. Облечена е в красива бяла булченска рокля и е УСМИВКА пред храм. Толкова е красива. Но съм впечатлена от гледката. Не църква, а огромна катедрала. И аз съм ПРЕД. Дишам сивото на стени и съм очи посегнали към небето. Не виждам КРАЯ. И не искам да го виждам. Но съм СТЪПКИ ОТ ПОГЛЕД ПО ОГРОМНОТО НА СТЪЛБЩЕ, което отвежда ВЪТРЕ. Тя бяга със ситни стъпки и с идеята да се скрие от ЛОШОТО НА ПОЛИЧБА, защото от другото предверие излезе друга булка, която бе объркала залите и се превърна в бързоход след приятелката ми. Просто бяха в една и съща посока, а не трябваше да се засичат. Традиция е. И поличба.
А аз гледам от долу по стъпките им, и съм просто ПОГЛЕД, нищо по вече.. И колко съм малко пред стените на храма, "ей толкова" малка СЪМ.
Поглед в сън."
цитирай
97. xxxx - френдски сън 3.14
19.10.2010 08:53
"Не исках да се събуждам. Бях с него. На сън. Сънувах дълбоко. Реално. И истинско.
Появи се от нищото. И аз не знам как стана. Не помня. Просто се озовах в колата с него. Дори не знам в моята ли, в неговата ли. Приятелче е, което ми се усмихва и съм супер по кефа.
Трябва да подишам малко от това което преживях. Момент така. Искам да гълтам секундите жадно, а те да не ми стигат и да искам още, и още. Баси. Яко е.
Паркинг сме в очератанията на парко място. Издигнат е параван и част от парко местата зад този параван не са видни за нашите погледи. Говорим си разни неща. Смеем се. Казвами, че е тук, и се кефи, че сме "среща". Усещане съм по него.
Из зад паравана се чува запаленото на двигател. Виждам муцуната на черна малка кола. На кръстницата ми е. Не е сама. С мъжа ми е. Срещам погледа на любимия, а той "опира" в ръката, която ме бе прегърнала. Да, аверчето бе прегръдка по мен, но най-чиста, и най-приятелска. Мъжа ми никога няма да разбере това. А аз никога няма да мога да бъда искрено обеснение.
Кръсницата ми слиза и ни се кефи, поздравява ни, пита: "Кой е този?!", подава му ръка, запознават се. А мъжа ми е "натиснат" по дъното на газта и ми тегли майна.
Чудя се какво да обесня. Правя оправдания, че не е това което изглежда, но никой не ми вярва. Казвам, че ще го излъжа, че ми е съученик, че не сме се виждали отдавна, че..
Кръсницата е с нас. Прекарваме си готино. Смеха къса усмивки. Возим се и сме отново паркинг, но този път с гледка към плажа. Много е яко. И е лято. И слънцето е СПОМЕН. Усмихвм се.
Вървим през цветна пътечка към входа на блок. Минаваме по задната полянка и стигаме до вървежен магазин за дрехи.
Боклуци. Не купуваме нищо. Аз съм постоянна мисъл за него. Зарязвам магазина и съм пътник на обратно.
Той се усмихва през джам. И ме чака. Не си е търгнал.
Не е любов, просто.. друго е."
цитирай
98. xxxx - френдски сън
20.10.2010 08:27
"Никога не съм си обещавала да записвам сънищата си. Стана БЕЗ ДА ИСКАМ. Интересно ми е когато се връщам, за да преоткривам себе си в изкривените линии на мислите ми. Тази нощ отново бях думи на сън. Спомням си ясно как произнесох думите ОБИЧАМ ТЕ. По теб. Бях с теб.
Сънувах много. Но това ми стига. Просто едно Обичам те."
цитирай
99. xxxx - френдски сън
21.10.2010 09:33
"Сънищата са много странно нещо. Поливат те. И след това си отиват със скоростта на светлината, като те оставят омаян и разпилян в мисли.
Сънувам шарено. А тази нощ сънувах и деня, и ноща.
Въргалям се по асфалт. Облечена съм екстравагантно и много секси. Почти съм гола. С брат ми съм, и с кръстницата. Телата ни са нарисувани в цветовете на нощата. Акварел сме. На улицата където живее баба е невероятно оживление. Ноща е тежка и във въздуха се носят музикални ноти. Има среднощен купон и много младежи. Танцуват като друсани. И някак си не ми е мястото там. Преди да се смъкнем на тази улицаа бяхме у дома и празнувахме рожден ден на кръстницата. Тя е разведена. Добра е. Но понякога ме боли, защото забравя за мен. Но я разбирам. И аз съм така. Това са усещания. Съня ме пръска по тях. Брат ми е в прегръдките на "някой". Това ме плаши и искам да си тръгвам.
Спира ме. Озоваваме се на една маса с много хора, които също празнуват нещо. И пак, не ми е мястото там. Но стоя. Не обичам да съм скандал. После съм разпиляна в луксозното на стаи и се чувствам като крадец, който се промъква, за да е забележка по "някого". И пак съм най-различни усещания.
В колата сме. Аз и брат ми. Тя е скъпа. И е нова. Кара ме и асфалта свършва. Продължава ме да сме движение по черното на път, докато същия се разделя на два ракава. По кой да поемем. А уж трябваше да сме по пррякото на път и да стигнем по бързо до града. Заобиколихме уж под моста, и минахме през гарата, а се оказахме в края на горичка, с малка полянка, и едно усмихнато циганче, което подскачаше с шарена усмивка и блестящи очички. Толкова е хубаво, то, циганчето. И е весело, въпреки всичко. Бедността лиже дрехите му, но то е усмивка. И аз съм заразена в усмивката му.
Първо поехме по левия ракав, но дадох на задна и БЯХ РЕШЕНИЕ по десния. Беше грешка. За малко да затънем в дупки, и натрушен на ситно, като мозайка асфалт. Върнахме се и направихме обратен. Беше си истинска пропаст и минаване нямаше. Може би с джип?!
- Бате, бате. Какоуу. - провиква се цигането. - Ари ма, опитай, няма страшно. Знайш колку мноу са минавали от тук. Ни съ бой ма.
Ама аз му се хиля и му казвам другия път. Не мога сега. Не ми стиска.
То идва до мен и ме дърпа по сакото.
- Дай ми нещо.
Бъркам и му давам бели пари. Петдесет стотинки. Но изглеждаха като голяма сребъррна монета.
То се усмивка. И аз му се усмихвам.
Толкова ми е хубаво. И напрегнато.

Сънувах как на онази софра бившия мъж на кръстницата ми се е надвесил над мен и разговаря с брат ми. "Невероятно. Как не го е срам. Нагъл е. Не трябва да говоря с него. Та той ги напусна. Преби ги. Грубо и непочтенно е да лиже думи по нас.", мисля си. Правя знак на брат ми и оставаме на саме в уединена стая. Правя го на две стотинки по думите и съм знак, че е неуважително спрямо кръсницата. Той навежда глава и се опитва да ме убеди, че бившия мъж на жената, която "въпреки всичко" обичам много, се е променил.
Правя физиономия на "не му вярвам" и завъртам задник изнизвайки се в посока "изход".
Толкова шарен сън. А имаше още много. Но не мога по вече, не съм силна."
цитирай
100. xxxx - френдски сън
22.10.2010 10:10
"Сънувах. Поляна от червени лалета без цвят. Вървя по тротоара и погледа ми се спъва в зеленото на градинка. Блокчето покрай което минавам е невзрачно и навява тъга по изгърббената ми усмивка. Но аз съм удавен в лалета. Стъблата нямаха чашки. Но аз прониквах в цвета им отвъд границите на вероятното. Да виждаш преди да си отворил очи. Аз виждах.

Стъпките ме отведоха пред отворена врата. Преминах през нея и видях легло. Мъждукаше лека жълта светлинка. Бях тиха. Стъпвах леко. Не исках да будя никого. Някакво момиче се поразбуди и се надигна в мекото на завивка:
- Кой е?! - ме попита със сънен глас. Нина е усмихната, и вероятно ме помни, но аз останах тиха и не помня дали й отговорих нещо.
Усещах се в този дом. Дом в к ойто не съм стъпвала от дете. Всички остаряха. Погледа на Нина не ме поздравява в реалността. Отношенията са изстинали и отдавна забравени в едно минало.

Арабина ми се хили нагло, ама аз, въпреки лекото неразположение което опъваше нервната ми система, го издрънчах с една готина усмивка, но не му го спестих:
- Разкарай се от тук. Не искам да те виждам. Хайде, хайде, бързо-бързо, аман от арабски номера. - със смешен глас го сритах в задника.
Готвя нещо, а те само ми се п речкаха. На всичкото отгоре макарони ли-кво ли, бяха залепнали по тенджерата и това направо ме влуди. Решаваш да се довериш за "ей толкова" от момента на мъжете, и те прецакват кухненския бокс и правят мелето в стил "Залепнал съм вървежен".
Сънувах се в толкова много нерви, сънувах толкова напражение. Сънувах се "поглед в телевизор" в тъмна стая.

Но помня онези лалета. Тишина полята от шума на тополи. И цвят на лалета завит в малкото ми сърце.
И брат ми. Отново брат ми."
цитирай
101. xxxx - френдски сън
25.10.2010 08:38
"Нямах време да ти разкажа сънищата си... надявам се да не съм изхабила спомена в полите на Вятъра. А той пилее, не щади купчинките СМЕТЕНИ.
Пак съм динамика по движението. В ръцете си държа около годинка-годинка и нещо хлапе, което се хили в лиги и e най-лъчезарното същество, което ми се е СЛУЧВАЛО в "последното на време". Приведена съм ниско долу и го държа под мишнички. ТРУД съм по него и правя жалки опити да се опитам да го задържа на крачета. Инвалид е. Има проблем с двигтелната система и трудно е "асвалт по земя". И ми е много тъжно. Много. Но се усмихвам. А и тя е момиченце. И се излива в най-сладката усмивка, която ме полива пред централна поща. Да, пред централна поща съм. Често сънищата ме връщат там. Дори бях посещение между стените й на следващия ден.
Правим крачетата в СТЪПКИ. Ето още няколко мънички крачици. Браво. Сърцето ми бие щуро. Чувам гласа й. Правя я целувка и очите ми капят в тишина. Но аз се хиля в думи:
- Хайде още мъничко. Можеш. Браво.


*****
Още един сън.
Изсипана съм в икономическия университет. Среща съм и правя погледа си ТЪРСАЧКА. Закъснява. КОЙТО И ДА Е - закъснява! Мда.
Държа мобилния си телефон в рака. Приливам от помещение в помещение и знам, че съм ЦЕЛ, но ме е срам да си призная. Изтървам мобилния точно в разкопките до ЦУМ. Пада. Но се чува МЕК УДАР. Красив мъж го вдига и ме кани да заобиколя по стълбите, за да си го взема. Там съм. Прави укор по мен. Мъмри ме за нещо, но аз съм с наведена глава и лижа виновно думите му. Вр ъща ми телефона. Взимам го. Не работи. Ами ако мъжа ми звънне. Как ще му обеснявам, че вината не е в мен. И че наистина съм повредена по техниката.
Пак съм пред икономическия. Сядам от пейка на пейка. Местя се от камък на камък. Цвета е зелен, а светлината е излята мека. Слънцето прозира през гъстите кллони. Аз съм гледка. И тъга. И чакам. Чакам в сън."
цитирай
102. xxxx - френдски сън
26.10.2010 08:24
"Сънувах Ревността". Беше страшна. И се свих от мъка.
Така и не отидох на концерта. Бях се облякла в подходящи дрехи. Щяхме да минем първо да си изплакнем очите в морето. Всичко беше почти по план. Но станаха малко разминавки-скатавки.
Тони ме изненада в студиото.
- Хайде готова ли си?! - пита ме. - Тръгва ме ли?
- Ама и ти ли ще идваш? - с изненада се връщам по въпроса.
- Че как бе, ако не аз тогава кой, ако не днес тогава кога!
Отсече и аз просто метнах якето и тъкмо щяхме да правим крачка ОТВЪН, когато влезна бившия й. "Боже не отново. Сега и той ли. Айде отидоха девет дена, десет часа. Уф.", помислих си.
Стана тя квато стана. Разбрах, че и моичкия се е гепирал по изненадата и се е намъкнал в залата. Видял е там един дет ме сваляше в миналото и е вкарал БЯС по фейса си. Сигурен бил, че едва ли не аз съм уредила да съм присъствие БЕЗ НЕГО именно, за да мога да се уединя с бившия си. Глупости. Понякога през мъжките мозъци минават какви ли не СВОБОДНИ СЪЧИНЕНИЯ, и дори моята богата фаннтазия не би могла да се справи по добре. Истината беше, че нямах нищо общо, за това реших да не ходя на скапания концерт, и си останах в студиото.
Тони беше под напрежение. Бившия й прави такива скандали. Опитах се да се намеся с поглед. Но те бяха ТВЪРДО РЕШЕНИЕ да си решат проблема сами. То така и трябва.
Минах през магазин. Купих си хляб. Хляб.
Събудих се.
Изпита от ревност."
цитирай
103. xxxx - френдски сън 3.14
27.10.2010 08:35
"Крещя. Като обезумяла крещя. Страх ме е. Огън. Топлина. Пожар. Дим. И пак крещя. Страх ме е. Не искам да умра. Но не знам къде да отида. Избухва през интервали. В бащиния дом съм. Долу съм. В кухничката. Гледам изплашена и беззащитна. Викам. Потя се. Очите ми се губят в пожара. Не смея да ги затворя, за да си спестя гледката. И пак крещя. Не искам по вече. Искам да се събудя, но не се будя. Вероятно сънувах това, защото снощи гледах покъртителна сцена за 11 септември от един филм. Там бяха затиснати, с натрушени колена, без въздух. И внезапен пожар. А аз просто се загубих в екрана. И мълчах. Ей така. Мълчах. А сега крещя. В сън. И съм безпрределно разпиляна в уплаха.
Сънувах те. Голяма част от ноща бяхме заедно. Аз и ти. Ти с леки резерви към мен, но това не е прiчина да се чувствам добре. Усмихваш ми се. И ми говориш. А аз съм просто с теб. И не искам да се събудя. Толкова леко ми действаш. Преодолях те от липсата. Не се страхувай, че съм си загубила ума по теб. Просто те окрадох и сега съм лека."
цитирай
104. xxxx - френдски сън
28.10.2010 09:41
"Сънувах...
Тони слиза от автобуса. Изчаквам я. Не мога да разбера, прави се, че не ме забелязва, или наистина не ме забелязва. Както и да е. Правя пет-шест-осем крачки напред и пак спирам. Прегръща ме. Обичам я. Въпреки, че понякога ми липсва. Има хубави черни коси и... истински очи. Вървим една до друга. Облечена е в светъл шлифер. Модерна е. Тя винаги е стъпка в модата.
Влизаме в бизнес сградата и вместо да се разделим сме СТАРТ да намерим кенеф по най-бързия начин. Толкова много ни се пишка, че направо бедна ти е фантазията КАК СЕ ПУКАТ МЕХУРИ. От първия кенеф по който бяхме опит да влезнем чистачките бързо-бързо ни видяха сметката с едно рязко КЪШ. Казаха ни: "Тук е мокро, отидете в другата."
Отиваме в другата. Надничаме съвсем лекичко през открехнатата "ей толкова" врата и сме гледка по невероятен супер лукс. ХА. "Баси и кенефа", мисля си аз. И тук има две чистачки, които се мандахерцат на ляво и на дясно, но ние сме нагли и влизаме.
- Влезте момичета. Влезте. Ние тъкмо привършихме... Ето. Вземете си хартийка, и меки кърпи. - едната ни подава снежно бели меки памучни кърпи и ни въвежда в осветения от естествената дневна светлина кенеф. Аз гледам с "ей такива" очи. Не мога да повярвам. В помещението едно до друго са наредени три тоалетни чинии, да, верно, красиви са, но.. нито има преградна стеничка, нито нищо братче. Стъпваме върху пухкави килимчета... Абе верно е лукс, но въпреки, че съм много ЧОК ОТВОРЕНАТА, все пак имам и една мини доза срам. Както и да е. Тони вече беше със сабути гащи и чувах как жадно-жадно напояваше тоалетната чиния. Едната чистачка и тя се метна на третата тоалетна чиния. А за мен остана средната. Оглеждах се като гърмян заек и си спомням, че казах на Тони:
- Ама. Тук ли. Ъ. Баси. Аз май не ми се пикае.
- Не мога.. Свърших вече. Нямах избор.
- Ами..

Оглеждах се още малко..

И после се събудих."
цитирай
105. xxxx - френдски сън
01.11.2010 11:28
"Не е ли странно. Пак сънувах кенеф. Но този пътвъпросния се падна в наследство на кръстницата ми. Баси, невероятно е. В някво селце сме. Хора - няма. Както се казва, двама трима души на кръст сме. Луда работа. И "наследството ни" беше окопирано от някви мангали, които здраво бачкаха и държаха селския кенеф, като събираха по двайсет стотински. Кръсницата ми гордо-гордо наби токчета...
оф, не ми се разказва.. нека го забравя, все ми е едно..
зназ само, че беше интересно. Аз бях срамежлива, само ходех подир гъза й и нищо не разбирах. Нищо. По бизнеса е тя. А съм "само за малко".

И онази нощ:
дядката.. придържахме го от двете страни. Той държеше бастуна си, и стъпка по стъпка правихме опити да пресечем. В крайна сметка пресякохме. Бяхме последни на опашката. Търпеливо изчакахаме. Боляха го краката. Много.
И когато дойде и нашия ред, те просто казаха:
- нищо ти няма."
цитирай
106. xxxx - френдски сън
02.11.2010 10:43
"Влизам в тото пункта. Също както едно време. Опашката - НЕВЕРОЯТНО ДЪЛГА. Гневът ми - безвъзвратно непоносим. Питам се: "Нима трябва да изчакам всичко това?!" Въртя се и се оглеждам като гърмян заек, но опашката - не мърда. iма още едно гише. То е абсолютно празно. Поглеждам го. Право в очите го поглеждам. Мъж на средна възраст си прави някви бройки, смята, изчислява и си върши "текущите". И погледа ми - ПАК е в него. И сме засечка, и двамата. Прави ми знак да се приближа, като съвсем леко казва: "Елате".
Аз се усмихвам:
- Три фиша 6/49 и още един "някакъв си там друг".
Той ми дава.. А аз попълвам бързо. От опашката няколко заядливи погледа се изсипват връз мен, но им прощавам, защото съм ИЗВЪН тях и не могат да ми играят шута на НАСТРОЕНИЕТО.
Баси, хората са мълчаливо злобни. Виждам го. В очите им. Мразя това. Искам да са открити и прями, но са страхливи и гнусни. Замислям се: "Също като мен".. На тази опашка, аз оставих себе си В ПОПЪЛНЕНИ ФИШОВЕ и си тръгнах без усмивка завита в сивото на сън.

Сънувах толкова много, но помня просто една опашка, и един изпълнен с тишина и погледи тото пункт.."
цитирай
107. xxxx - френдски сън
03.11.2010 08:48
"Иска ми се да започна с ..имало едно време.., но се усмихвам и започвам да се излимвам в сън. Сънувах толкова пъстро. Отново. И не исках да се събуждам, но трябваше.
Бях в планина. Висока, просторна, пъстра, красива, излята. Около една дозина сме. Пръснали сме се в планината и вървим в посока "едно готино кътче". Ели е ходила там с годеника си и е очарована, и сега "влачи" и нас. Страхотно е. Да дишаш планина, а слънцето да гали усмивките на лицата. Не мога да се наситя. Като се има предвид как по детински събирам с поглед жадно всеки стрък и всяка гледка. Като че съм боса, а не съм. Стъпвам в пясък. Да. Полянката е така мека, че ситните пясъчни зрънца правят гъдел на ходилата ми. Невероятно е. Има толкова пръснати раковини, мидички, и всевъзможни морски черупки. Като невидяла започвам да събирам с ръце най-различни КРАСОТИ. Хубаво ми е. И съм толкова усмихната, толкова много. Знам, едно - не искам да се събуждам. Не искам. И виждам около двайсет-двайсет и пет сантиметрова огромна раковина, която е доста странна в сравнение с досега видяните от мен. Навеждам се и я вземам. Тогава чувам изсипан, в СТРАХ и УЖАС, гласа на ЕЛи:
- Бягайте. бързо, бягайте. Идват. Пазете се.
Обръщам се на зад и виждам Ели. Обезумяла е от страх и търчи надолу по импровизираната пътечка, от която пясъка губи цвят, а същата като че се покрива със леки и меки снежинки. Мисля си: "Боже, какво става, какво по дяв..?!"
Тогава виждам около пет-шести доста едри и скоростонасочени към нас газели, чиито рога обаче са си направо ебати дългите в сравнение с обичайните им размери. Живота ни беше в опасност. Представях си как някои от тези газели чисто и просто наръгват крехкия ми гръбнак. И приключвам до там. С живота. Ха ха. разсмивам се. После се спъвам в собствените си крака, така както си бягах с все сила, претъкркулих се няколко пъти и я погледнах право в зъркелите. Откачих. И тя ме гледа, и я усетих как става СТОП точно в краката ми - кротка и с влажен поглед и дъх на спринтьор. Смея се. На другите още не им е смешно. Всеки заляга на сам. на там, на всякъде. Физиономиите им блъскат на препикани мушката, а аз набивам смях в простора и не мога да се спра до момента в който не прелях в друг сън, но в същата нощ.
Тъмно е. Не ме е страх. Влизам в прекрасна огромна старинна къща в някакво село. С чардаци и с всичко останало. баси нищо не разбирам от ретро. Понякога си мисля, че съм толкова задръстена, че ми иде да си направя тату на българска черга, за да влача хисторите вечно като "стъпки в кожа". Чувствам страхопочитание в чужда къща. Влизам. Изкачвам дървени стълби. В помещение съм. Дневната светлина влиза бегло. А уж беше нощ, или поне усещах ноща.
Разглеждам къщата от вътре. Толкова е красива, уютна, все едно съм попаднала в ИСТОРИЯТА. Тогава очите ни се засякоха. Не много възрастна жена ме поглежда, но мълчи. Не казва нищо. Побиха ме тръпки. Дадох на заден ход и бях в двора на къщата. Там вече имаше много хора. По четворки се групираха. И носеха ковчези. И аз бях на четвъртия заден ръб. От зад. Държах дръжката и носех черен тежък ковчег с още трима мъже. Господи к олко тежи. И о, Господи как се страхувам да не го изстърва. Ръцете ми треперят. Очите ми сълзят. Яда ми напира и искам да изкрещя, но се сдържам, за да не ме помислят за слаба. От всичко най много мразя, някой да ме помисли за слаба. Боли ме. Мъжа до мен ме поглежда:
- Отпусни се, ще ти помогна, ще поема тежеста.
- Не. Не мога. Не искай от мен.
- Хайде.
Не се оставих. Дори се амбицирах още повече.
Качихме се горе. Погледнах Илиянн в очите. Той си сипа вода. Не искаше да ни вижда. Искаше да си вървим, но ние не искахме да го оставяме сам. В загубата. Баси, нима беше загубил майка си. Или пък баща си. Усещах, че трупа ту беше жена, ту мъж. Но знаех, че е ТОЛКОВА СКЪП, ТОЛКОВА МНОГО.
Искам да не се събуждам. Защото се чувствам на познато място, и знаех, че може да остана.
Събудих се.. И още.."
цитирай
108. xxxx - френдски сън
04.11.2010 11:58
"Пак сънувах.. исках да мога да се преразкажа по гледката, но съм само усещане.. Влача погледа си по СУМРАКА на някакво междублоково пространство..
Старата къща.. и старите родители.. усмивките им.. бедността.. вехтории.. разхвърлена съм.. тъжно ми е.. губя го.. миналото.. изгубих се... и аз..
сънувах те по мен.. отново.. но не сега.. сега не мога да разкажа..
и пак - не исках да се събуждам.."
цитирай
109. xxxx - френдски сън
05.11.2010 08:54
"Бързо, бързо.. пиши.. че ми се изплъзват съновиденията-сътворенията..

Сънувах малко бухалче.. направо си беше току-що новородено. Едничко беше. И пухкаво беше. Имаше и белички и сивички перца. Баси якото. И се разхождаще сякаш (по спомен) ниско делу в земята. Гледам го. И чувствам, че има нужда някой да му помогне, да го качи на някое дърво, или нещо подобно, но... в крайна сметка всичко се разми.. аз не направих нищо по въпроса, вероятно съм била задълбочена в разни други идейни направления. Както и да е..
После летях в самолет. Те ме поканиха. Беше тъмна нощ. Като в екшън филм, а държа да отбележа, че не гледам филми, кино, и екшън изпълнения, обикновено напоследък само чета, а сега АЗ в този самолет, направо нямам думи.. Те се подготвяха да скачат, а аз се стисках. Бяха отворели люка и... и усещах вятъра в косите си, усещах СТРАХ и неописуема ЕМОЦИЯ. Исках да скоча с тях, но те бяха някви бандюги и знаех, че не трябва да съм им СПЪТНИК. Усещах се прецакана в НЕЩО, е не знаех в какво точно. Знам само, че те бяха груби към хора които познавам и сега бягаха.
И после кръсницата ми се обади. Искаше да съм присъствие в църква. Първоначално и отказах, защото бях ангаже, а после изведнъж се озовах в църква, с наведена на долу ниско глава. Държа три свещи, среден размер, паля ги, поставям ги нежно и в покорно мълчание в пясъка за помен. Шепна молитва. Но не помня каква. Просто се молех със сълзи, които капеха в краката ми.. Разсеях се от някакъв шум. Обърнах глава и видях отчето - в дълго черно расо - да раздава от най-големите свещи на всички, които прекрачваха прага на църквата. Учудвам се от действията му. Но в първия миг не обръщам внимание, и си давам вид на разсеяна. Всъщност не бях просто в църква, а направо си бях в катедрала. И то огромна. Аз бях в антрето, ако мога така да се изразя. Хубаво ми е. И леко странно.
Отчето ме поглежда и ме подканва с леки думи да заповядам в залата, тъй като церемонията скоро ще започне. ПАК се учудвам. Церемонията?! Нелепо е. Не-не. Не може да е вярно. Нима тя ще сключва брак?! Но с кого?! Защо не ми е казала?! Докато мисля все пак се правя на крачки в посока олтара. Тя (кръсницата ми, и моя вярна детска приятелка) ме поглежда с усмихнати големи очи и не казва нищо. Аз просто прочитам думите в погледа й. Разбрах, че скоро ще е ХАЛКА. Очаквах да бъде споделена и по-откровена с мен. Но тя ми го спести. Ами ако бях решила да пропусна да съм присъствие ТУК И СЕГА. Може би щях да имам ангажимент който щеше да ме възпрепятства. Тогава нямаше ли да се вини, че не ми е казала каква точно е целта, и бях пропуснала това важно събитие?! Въпроси които извират от бързото на МИСЛЕНЕ, все моите..
И после прелях в дряг диапазон. Била съм тук. Това е друго ниво на сънуване. Вече съм в онази сграда, която чувствам хем като мой дом, хем като нещо, което е още в строеж, хем КАТО НЕ ЗНАМ СИ КВО.. Била съм тук и преди. В друг сън. Споделяла съм ти го. У дома съм. Виждам неизмазани стени, тухлен релеф и цвят на СТРОЕЖ. ИМа много хора. Около мен се изливат думи и погледи. И е хаус. Не издържам. Движението е прекалено хаотично, за да мога да запомня всяко лице, всеки жест, и всеки разговор.. Тук съм размита. Не помня.
Знам само, че не исках да отварям очи. Сутринта ми беше доста трудно, просто исках да продължа да сънувам.. Усещам и море. Знам, че сънувах и аромата на море. Но беше тъмно, беше нощ, и аз не можах да удавя погледа си в него. Но знам, че дишах от него.
В крайна сметка РЕЗУЛТАТА Е - събудих се!"
цитирай
110. xxxx - френдски сън
08.11.2010 08:57
"Страх-ненавист-безразлчие-болка-презрение-умиление-прошка-студ... усещах очите му неискрени. С цялата си негалост се беше изсипал в имота ни и поддържаше с нас разговор все едно нищо не се бе случвало. Искам да изкрещя "Мразя те", но си спомням, че някога го обичах.. И сега като се замисля - още го обичам. Но вече не е същото. Той ни предаде. Излъга ни. Никога не ни вдигаше телефона, когато имахме нужда от него и изкусно замазваше всяка кофти ситуация със сладкодумни словосъчетания. Тук е със съпругата си. Той е в градината, а тя е на плажа. Слънцето е тъмно жълто. Като тъмно злато се е изсипало от горе ни. Решавам да отида при нея на плажа. Но все още съм питанка по себе си и не мога да взема трезво решение.
Спомням си, че тоя направи някви предложения да направи бунгалата, а също така вметна, че има невероятна поръчка от Франция. Засмях се; Вече не му вярвам. Бизнеса с ковчези е сладък, но аз наистина вече не му вярвам..



Цяла нощ бяха около мен. Те са две сестри, които ми липсват неверояно много. Плаках. На сън.
- Кажи ми?!
- Какво да ти кажа?!
- Всичко наред ли е? Баща ти ли е починал?! Но кога? По дяволите? Ела.. - прегръщам я...
- Миналата година.. още миналата година почина. Всеки път ти го казвам. Престани. Остави ме.

Но как е възможно. Миналата година. И ми е казала. Боже, не помня. Вероятно съм толкова заслепен от собствените си его вълни, че последната информация е минала за бледо и празно художествено платно...
Разплаквам се. Сама. Тя никога не плаче. Дори когато е тъжна. Никога пред мен. Не си е позволявала. И искам да изтрия този студ, който пълзи в очите й. И искам да изсипя цялата топлина на света, за да потече дъжд, който да изкапе върху даждните ми за допир рамене. Усещах я. Усещах себе си в болка.
Леко в страни, но в същия сън се срещам със по-голямата й сестра. И тя ми казва, че не починал миналлата година, а тази.. някъде пролетта. Да, това го помня. Пролетта. Точно. Усмихвам се, като че някой току що ме е изписал от лудницата с диагноза ПОПРАВЕНА.

не искам да сънувам по вече кошмари. Не искам да сънувам по вече смърт. Ковчези. Не искам да се страхувам на сън. Защото там съм сама. И когато отворя посред нощ очи всички спят, а аз се оглеждам в страх."
цитирай
111. xxxx - френдски сън
09.11.2010 10:29
"Сънувам цветно, живо, динамично, истинско (и не съвсем).

библиотеката...

и прегръдката.. в ръцете на изстънчен богаташ, и при това усмихнат и с топли очи..

ще ти разкажа после..

Пак съм полята от лъчите на слънцето. Топло е, и хората са усмихнати. Светлината е много по мека, жълта е, но е меко жълто, в смисъл цвета не ми тежи. В дворец съм. Намирам се в страна, в която хем съм била, хем не съм. Хем ми е познато, хем не ми е. Хем ми е супер весело, хем съм се заровила в някви носталгични мисли.
Погледнах го в очите. Без да искам. И той мен. А е само сън. И въпреки това се влюбих. На сън. Знаех, че съдбата за нас е изрисувана РАЗЛИЧНА, но въпреки това се изпихме в погледи.
А това наистина ли е дворец, или си въобразявам. А той наистина ли е принц, или съм просто актриса във пореден филм. (Може би се снимам филм. Сега. Точно в този момент. Аз.) Не искам да повярвам, че съм част от сцената и се скривам в лабиринти от коридори. Стените са високи. От тавана Погледа ми прави кръгосмайващи въртели в стъпка ВАЛС. Искам да танцувам - САМА. "Аз съм в приказка. След малко ще се събудя и тази любов ще е направила завой в обратното на фантазия, Реалността ще ме целуне, и принца ще остане в дълбокото на сън.", мисля си. Но уви не се събуждам.
- Хей, ела.. - той ме заговаря.
Хваща ръката ми и сме леки в усмивка. Прекарваме известно време заедно. Говорим си различни неща. Не помня. Помня само усещането. Че беше хубаво. И не исках да свършва. Но знаех, че ТЯ ще дойде и той ще се слее с нея в едно както е по ПОКАНА.
Сватбата е утре. Гостите са от всички краища на света. И са богати. Много богати. (Имам чувството, че съм в Африка, като от филма "Пристигане в Америка". Дори има и негри.) Сватбата.. Тва ме прави тъжна. Трябва да пусна ръката му и да го излея в прегръдката на ДРУГА. Те са съдба. Предначертано БЪДЕЩЕ. ПЛАН. На ИЗГОДАТА. А аз съм само УСЕЩАНЕТО.
Бъдещата му съпруга е моя много добра приятелка. В съня си я усещам егоистка, интересчийка. Прочитам в очите и жажда за пари. Тя е с него заради властта и изгодата. Ревността и прилива в енергия и разсипва и без това мръсната ми Съвест.
Когато той ме пусна от прегръдките си (тава беше в ранното на сутрин, обляни от мекото слънце на онази красива ухаеща на птичи песни, тераса), тя влезе с поглед, който пръскаше единствено МЪЛЧАНИЕ ОТ МИСЛИ: "Имате още малко от времето.. няма да ви търпя лиготийките още дълго време." Боже, такава ревност прочетох. Изпллаших се.
Церемонията.. Започна. Цветна. Тя е облечена в бяла рокля. Слънцето капе златно и причудливите усмивки на гостите правят ПРАЗНИК.
Аз съм тъжна. Защото губя нещо, което имах В МИГ. Той не казва нищо. Целува ме с очи. Знам, че ме обича.
...
минава известно време. Стоя в тъмна стая. Вратата се отваря. В тъмното прозира силует. Изтича глас от устни. И аз се разтапям в ръцете му:
- Не можах да се оженя за нея. Искам те. За винаги.


Продължих да сънувам разни други глупости.. Бях в библиотека. Сякаш и друг съм била тук. Пътят до библиотеката ми е адски познат. Лабиринти от асфалт. Улици, празни улици, по които чертая крачки. Деца, които сякаш са виждала. И които днес едва ли са на тази възраст. Влизам в библиотеката. Огромна е. Като английски старинен замък. Или пък приказно кралство, което е потънало в дълбок мрак и тишина. Тишината. Наистина е ПРОЗРАЧНО тихо. Вълнувам се. Някакви скейтъри се изпързаляха покрай мен като гласчетата им се измиха в ДВИЖЕНИЕТО. Приближавам се към DESK. Бюро. Гледам я страховито и с надежда да не ме кори за липсата ми на опит относно това как да се държа в библиотека.
- Карта имаш ли? - пита ме тя.
- Не. Още не. Но скоро. Покажи ми първо любителските книги. Искам да видя заглавията. Ако ми паснат на идеята ще си извадя карта.
Тя ме повежда в посока няква зала, като по пътя, т.е. измежду коридорното пространство, се спира и ми показва с обяснителни жестикулиращи движения и красиви извивки на гласните си струни, рафтове от НЕВЕРОЯТНИ СТАРИ ОРИГИНАЛИ, които пълнеха очите ми. НЕ, очите ми изтичаха жадно в тях. Огромни книги, облечени в кожени и извезани корици. Стари. Не си знаят вековете. Красота. Разпилявам се от кеф. Не искам да си тръгвам от тук.
Разпитвам я за още няколко заглавия. Има ги. Това ме прави ЕКСТАЗ. Искам да я целуна. Но се правя стегната. Обичам тази жена. Първоначалното ми впечатление беше "Тя е строга. Тя е цербер. Тя е ъъъ, мама си джейси тракала."
Бях в огромен библиотекарски дворец. И той РАБОТЕШЕ. Имам предвид - НАИСТИНА РАБОТЕШЕ. Имаше ЖИВОТ в него. (Вчера гледах някъде, или прочетох, не мога да се спомня, или може би го чух от устата на баща ми, следния цитат: "Французите живеят, за да ЖИВЕЯТ", сложно е, има логика, и е тема на друга тема). Харесва ми да съм в библиотека. Да съм приятелка на библиотекарка. И при това луда библиотекарка. Невероятно дива е. В буквалния смисъл, наистина е дивачка. И има чаровна усмивка. И черна чуплива коса. И плътно тяло. Не е кльощава. Има и син. Непокорно и своенравно хлапе, което, уви, ни изваде извън равновесие - И ДВЕТЕ.
Тя го увика едно хубаво. Прибра му превозните средства. Забрани му да е ВЕЛОСИПЕД, СКЕЙТ, КЪНКИ-МЪНКИ, и го строи да си облече палтото, защото реши да ни изведе до МОЛА.
БАси, бях на МОЛ. ХА. В съня. Разгръщах закачени чисто нови палтенца по щендерите и се правех, че разбирам от мода. Глупости. От нищо не разбирам. Явно на нея й харесва да е част от магазинната мрежа. Аз не понасям. Но съм имитация от движения. Може би ми отиват. Движенията. А може би изглеждам кухо.

Не разбирам едно.. Защо се събуждам. Защо?"
цитирай
112. xxxx - френдски сън
10.11.2010 08:09
"И пак съм тук.. в старата къща. Вътре съм. Проядената дървена дограма прозира и прави луфт ЦЯЛ ПЛИКТ помежду нея и тухленото пространство. Странно ми е. Стаята е тъмна. Дори пердетата са онези същите. Оглеждам погледа си, като го прраавя РАЗХОДКА по мебелировката. Приготвям се за училище. Странно?! Защо ли за училище. Може би е някакъв ИГРИВ СПОМЕН. И аз съм ВЪТРЕ. В този спомен. Любимия е до мен. И като че ли съня ми е едно ВРЪЩАНЕ В МИНАЛОТО. По скоро съм ОТНОВО МЛАДА в сън. Облякох дрехите си и скоро ще тръгнем - за училище!
Някой звънна или се провикна и любимия излезе в двора. Оттичаше звук от разговор. Приказка от думи Е с някой на вън. Не любопитствам с кого. Не ме вълнува. Но интереса ми е прикопан до миниатюрно тефтерче, което той държеше в ръцете си преди да излезе, а сега това тефтерче лежеше голо и приканващо ме върху дървения кафяв под, точно до вехтия диван. Посягам и го взимам В СТРАХ. Започвам да чета от него жадно. Попадам на изписан в редове диалог пропит с ЛЮБОВНИ ОБЯСНЕНИЯ. Изтръпвам. Не искам да повярвам, че е СВАЛКА В ТЕФТЕР. Пардон - тефтерче! Решила съм да не придавам вид на човек който подозира тайната му, но... Но тогава вратата на стаята се отвори и той ме видя - коленичела в ниското, с тефтер в ръка.
- Не е това което си мислиш. - оттеква гласа ми глухо.
- Защо ми пипаш нещата?! - побеснял отвръща.
- Аз..
Спирам да се обеснявам. Усещам мини екран на един от листите в тефтера. Виждах силуета, или по скоро лика на млада красива жена. Ревнувах ли?! Едва ли!

Съня ме пренесе на площада пред моя бащин дом. Вече бях пътник за даскалото. Но съм голяма. Обута в кецове и спортни дрехи. Майка ме придрожаваше. По скоро ме "изпроводи" през портата и повървя с мен до площадчето. На площада имаше толкова много хора. Беше така оживенно. Изпитах невероятен душевен лукс и търкалях ненаситната си душица в аромата от звуци.. а очите ми попиваха жадно всеки поглед с който се разминавах.
Изведнъж вместо майка, до мен стоеше момиче, което - учудващо! - но явно познавах.
- Искаш ли нещо за пиене. Хайде де.. Преди да отидеш на даскало можем поне да пийнем по нещо. Хайде, хайде. Или пък да хапнем нещо за обед. - каза тя.
Наистина деня беше ПО ОБЯД.
- Ами.. Не знам. Добре. Може.
Тогава влязохме в двора на Краси. Широк двор в който имаше открит бар с музика и танци. Барманчето ни посрещна с много топла усмивка и ме накара да се почувствам полята от ЩЕДРОСТА НА ТОПЛОТАТА.
- За вас какво?!
- Ами за мен, ъъъ, за мен искам фреш от портокал.
Той взима портокал, чийто цвят на кората е червен като на домат, цепи го на две, и го слага в фреш машината, която в съня беше доста по различна по вид от това което съм виждала в действителност. Прави ми фреша. И странното е, че вместо в чаша изсипва фреша ми в порцеланова бяла чиния. Подава ми я.
ХА. Аз се усмихвам. Взимам чинията и излизаме с мацката отново на площада, където имаше масички, хора, раздумка, живот - и то кипящ! - с две думи бяхме В ГОТИНОТО. Обръщам се леко отново в посока двора на Краси от където току що ни бяха направили фреша, или по скоро МИ бяха направили фреша, и гледам един авер се мъкне от дъното на дворчето и държи невероятно гофрети поляти с течен шоколад. Откачам. Чувствах се набутана с моя портокалов фреш излят в плитка чиния, който при това, на всичкото и от горе блъскаше и имаше цвят на пресован домат - демек на ДОМАТЕНО ПЮРЕ.
Вече съм посока ДАСКАЛО.

Съня ми.. избледнява вече. Напъвам паметта си, но съм ИЗТРИТА ОТ ГУМА ГЪНКА. Мирише ми на лек пожар. Сякаш нещо е горяло. Виждам опожарени мебели, или нещо друго. Вече не разпознавам нищо. Спомена ми беше до тук."

пп: хубаво ми е да СЪМ ПРЕРАЗКАЗ на чужди сънища
цитирай
113. xxxx - френдски сън
12.11.2010 08:23
"Искам да си спомня... искам да си спомня... Яд ме е.

Събудих се...

Хубав сън. Дълбок. А го загубих ЗАБРАВЕН.

Но помня мъничко:
Изтървах си ценния магнит... Както го държах в ръце и той се търкулна между пръстите ми. Изплаших се. "Ами ако не успея да го хвана.. какво ще правя тогава.", мислех си. Гледах как черните му форми подобни на мини-среден вънглен се търкаляха по баира на долу в посока морето. После така учудващо ценния за мен магнит направи завой около стълбичките на морска гара, потъркаля се още мъничко и цамбурна в студената и бурна вода точно пред един усмихнат японец, който бе нагазил гол до кръста с кеф в тези мътни води. През цялото време бягах след ЦЕЛТА СИ. Три-четири секунди след като магнита направи ЦОП в морето аз се гмурнах като истински гмуркач и с движения на РУСАЛКА В ОПАСНОСТ хванах ценността в ръце. Японеца ми се усмихваше. Както могат да го правят само японците. Поех си въздух. Замръзвах. Бях цялата мокра. С дрехи. Жена му шпрехаше на някъв развален японски, но като че ли някак от вътре ми идваше, всичко им разбрах. Искаше да му направи снимка с мен. Не казах нищо. Оставих се да снима. Нямах сили. Мислите ми започваха да се събират. И пак: "Боже, за една бройка щях яко да загазя. Но вече го държа в ръце. Държа го. Мокра. Потопена до кръста. Капех. Зад мен бяхя нахвърлени камани по буна. Сиво е. И студено. Лудост в море."

Толкова много сънувах. Но се събудих. И малко ме е яд. Че не помня."
цитирай
114. xxxx - френдски сън
15.11.2010 10:38
"Изгревът - черният! Краката ми в пясък. Паметта е фул по лентата. Оставам без снимка. Слънцето пропуква ноща и прави изгрев. Изгрева изпива погледа ми. Неповторим е.

В автобус съм. Стар автобус. На последната седалка. Гледам го право в очите. Той не издържа и идва и сяда до мен през две седалки. Наднича по погледа ми, но се страхува да ме заговори. Усмихвам се. И пак съм П Ъ Р В А в жест.

Другото е изтрит спомен.. не помня."
цитирай
115. xxxx - френдско Слабоста те блъска яко-яко в гърдите, и ти прави сечено на доверието...
15.11.2010 13:59
Пиша тук, защото вече всичко ми е чуждо..
Плача..
Шибани сълци отново в моите очи...
Искам просто да крещя
и се чувствам куха
все едно съм недостъпна пещера..
И пак крещя..
Сама
в тишина...
Така съм по добре
душата си изсипах в твоето сърце..
а ти ме прочети
и пак мълчи,
и пак мълчи...


Мамка му.. не мога вече..
боли ме "ето тук" човече..

и пак мамка му, трябваше да се излея
защото иначе ще полудея...


цитирай
116. xxxx - френдски сън
17.11.2010 08:26
"Държах я в ръцете си през цялото време. Обичкам я. И е толкова мекичка. Малко едномесечно момиченце в моите ръце. Облечена е в бели плетени мекички дрешкики. Не е ревлива. Дори напротив. По скоро е усмихната. Петя (нейната майка) искаше свобода и не обръщаше никакво внимание на тази нахилена сладурана. Намирам се в огромен търговски център. Кръсницата ми е с мен. Изсвяткаме, че задължително трябва да сме част от киносалона и ме прави "решение" с надпис ДА. Нареждам се пред луксозни сребърни метални врати. Заставаш пред тях и те сами се отварят. После влизаш в нещо като коридорче и отсреща (евентуално) може и да се отвори друга врата за към кино салона (нещо като в асансьорите на летище София, но някак си още по космическо). Притиснено ми е. Малката нещо се разкриви. В салона сме. Започнаха да се събират толкова много хора. Шума се разпиля в залата и това направи мъника СМУТЕНА ФИЗИОНОМИЯ.
Гушкам я. Стискам я.
После сме в някакъв зелен двор. Мъника се изръсва от ръцете ми и въпреки младостта в мекото на кости се втурна към вратата на бялата къща в двора. Всичко стана за миг. Хукнах към ту литъл принсес, но бях забавена по движението. Голяма рижава котка от африканската пустиня сграбчи мъника и започна да го мята. Аз обезумях. Побърках се. Крещях. И тогава започнах да издавам звуци наподобяващи изплашена майка и съсках в посока огромната котка. Успях да отвлека вниманието й към себе си. Тя се насочи с поглед към мен и усещах лапите й как приближават дъха ми. Ще умра ли?!, питах се.
Събудих се.
Цялата в пот. А колко любов изпръсках само, толкова много."
цитирай
117. xxxx - френдски сън
18.11.2010 08:22
"Цяла нощ сънувах. Каша съм. Спомените ми правят цунами и не мога да хвана идеята.. Опитвам се. И разкъсани мислите са в пръстите ми.. Колкото толкова би добавил..
Във фоайето сме. Голямо лъскаво фоайе. Аз усмихната. Около мен хора, които бързат за срещи, закъсняват за час, дишат напрежението на деня. Аз също. Виждам Ели (моя колежка) в разговор с Павел. Павел ми е приятел и с него се говори леко. Приятен ми е. И може би най-хубавото е че уме да ме носи в МАЙТАП. Постоянно си правя хумор по чувството на другите. Поздравявам ги с лекота и си казваме нещо в бързото. Отминавам ги леко. С периферията от лявата си страна усещам аромат на две в едно. Устните им се сляха. Целунаха се. ХА. Тва вече ми идва в повече. Ели се омъжи преди два месеца. Мъжа й страхотен. Много е добричък. А сега тази нова любов. Не се оставих скрита по видяното. Изръсих се пред тях с директен въпрос: - Вие?! Какво става?! - отговора им беше: - Ще се женим.
Баси. Махнах с ръка и им теглих една усмихната майна от типа ВАША СИ РАБОТА.
И после..
В асансьор съм - с някъв мъж. баси. влизам през един вход, преминавам леко през първия асансьо като се вливам директно във втори. Натискаме четвърти етаж. Гледката е ОТ ВИСОКО. Изпитвам страх. Асансьора е външен и ни прави ГЛЕДКА за всички КОИТО РЕШАТ ДА НИ ЛИЖАТ С ПОГЛЕД. Спира. На някаква тераса. Няма жива душа. Оказва се пети етаж. Баровския. Баси. Бастър копче сме отново по партер. Прехвърляме се и вече съм в коридор - тъмен тип БОЛНИЧЕН, но ухае хубаво. Пак влизам в асансьор. Вътре има една мацка дет и тя ми е колежка, но винаги се надува леко. Поне на това блъска. Капачето на чантата й е открехнато и хвърлям един поглед вътре. Боже, чете същия автор който и аз. Дори корицата е същата. Полудявам. Хваща ме духовен гърч, но преглъщам. Не искам никой да ме повтаря по действията, а тя правеше точно това в мойте представи.
Както и да е. Майната й.
И после..
В някъв двор съм. По скоро бях походка към подземния гараж, но се сещам, че днес съм без кола - въпреки, че виждах колата в зениците си - и няква друга мацка ми направи предложение да ме хвърли. Приех. Като помислих, че ще ме хвърля с кола. Оказа се, че бутахме някво старо мъжко балканче с мотор. Бях седнала на седалката му и се правех на енерция с идеята да му драсна акумулатора в перфектния звук на бръм-бър-бръм..
Баси. Аз на колело. Ха. Смяхме се много.
Събудих се..
Но сънувах и разни други джунджури. Не помня. Нищо вече не помня. А си беше готино."

Скапан тъжен следобед... в очите ми.
цитирай
118. xxxx - френдски сън
19.11.2010 08:10
"Отново съм в библиотека... Хубаво е като обстановка, но настроението ми е под всякакъв контрол. Изпадам ту в истеричен крясък, ту в изкривена драматична усмивка. Увиквам библиотекарките със звуци и се възмущавам на неспособността им да ми съдействат. Изпаднала съм в лудост. Търся определена книга. Съсипсвам се да кръжа и да се правя на мушкато по рафтовете. Резултата - НУЛЕВ.
И ги питам: - Момичета, кажете ми моля ви, къде да търся. Маммка му. По дяволите, казахте, че я няма, а вече толкова месеце ме мотаете. Записах се тук с една едничка цел - тези две книги.
А те: - Хайде тръгвай си и престани да ровиш. Вече започваш леко да досаждаш.
Побеснявам отново. Тя на мен. Тя на мен ще ги говори такива. Полудях направо. Полудях. Баси.
Правя завой зад едно друго рафтче. Господи тук са скътали няква торбичка. Надничам вътре. Виждам я. Красива с леко накъсани корици, но това е Захир. Прекрасна е. Взимам я. Боже. Ето ги. Ето ги. И погледа ми се спира върху два екземпляра от другата книга. Грабвам и двата. Получавам душевен оргазъм като се изхвърлям с най-искреното на усмивка. Стискам ги. И си казвам: - Взимам всичко. Ще ги върна когато тогава. Баси и кефа. Вкарах се в лукс.
Библиотекарките ми бяха спретнали тлъста лъжа. Бяха изпокрили заглавията от мен. Не разбрах причината. Но вече ми е все едно. Удоволствието вече беше вътре и аз не възнамерявах да го прецаквам с ненужни мисли.

И се озовавам на крайбежен път. Слънцето пари жълто по асфалта. Лека съм. Усмивката ми капе, но не я чувам... Гледам морето и хилядите звезди, които правят очите ми меко притворени. Обичам да се влача тук. Но не можах да си отговоря какво правя и защо съм край брега. Просто БЯХ. Там с усмивка."
цитирай
119. xxxx - френдски сън
22.11.2010 08:08
"Сънувах много на ситно, но вече избелях по спомена..
Меся хляб. Пека питка и я дишам топла. Усмихната съм. И гладна. Взимам си с поглед, но не се правя "млясната в уста". Сънувам циганчета. Много циганчита. Сергия. Правя им оборот. Купувам сладки неща, марципани, и земелки. Ям от земелките ненаситно. И Пламен циганина е там. Но вече пораснал. Бяхме съученици. И си е все същата лимка. И от този ден друго не помня... А да, и онази стръмна и дълга улица до гробището. Бях там...

И снощи сънувах.. пак цигани, и разни други неща..
Паркираме в някво тъмно междублоково пространство с мъжа ми. Той си прави паркинг по своя си автомоли, аз по моя. Наместили сме се един друг по тенекиите. Страшно е по усещането, тъй като наоколо няма жива душа. Слизаме. Правим ключ и СЪМ вече посока да търся ламарини. Приближавам се към някви тенекиени помещения, на едно от което пише Железария. Преди малко беше отворено по входното на врата, а сега блъскам и се моля, но е такава тъмница, че съм ядец по оупънинга. Както и да е. Връщаме се до колите. Правим опит да се разкараме от паркинга, но вече там е оживено на макс и са ни наобиколили десетки циганета. Голяма врява е. Но сме газ по педала и сме движение по гуми. За кратко. Вече съм извън автомобила. Сама. Преминавам през циганско дворче. Има много дечица. Циганета. И една голяма циганка. Ама усмихната. Много усмихната. Преминавам през двора им. Постлан е с пъстри стари черги. Хубаво ми е. Усещането да стъпвам по нещо, което не съм докосвала от дете. Боса. Влизам в къщата им и съм посока към кухничката им. Оказва се, че съм попаднала в бабината кухня, точно такава каквото я помнех. Има две кремчета. Аз съм с още някой и решаваме, че ще вземем кремчетата. Едното е шоколадово, другото като, че е от малини, но цвета му е тъмно вишняв. Аз държа малиновото, но погледа ми изпива жадно шоколада. А той е в ръцете на другото същество до мен.
Сънувах и други лиготии, но не ги помня, а и вече не ми се разказва..
Всъщност сънувах и Дъжда. Капеше по косите ми и се разливаше с кеф по усмивката ми. Хубаво е да вали."

"Искам те. А нямам сили да те имам. Свобода. Отчупвам от мекото на сълзи, за да те имам поне мокра в очи. Глупости. Излъгах. Мамка му. Тъжна съм в момента. Точно в ТОЗИ. А и есенния следобед кога най-сетне ще се скъса по края. Умирам в мисли по теб. Сама. Изкъртена в лудост. Искам да те забравя. Но съм наказана да те влача толкова дълго, колкото мога.
И разплакана СЪМОЧИТЕ които крият слабостта в сълзите. Егоистично наивна СЪМ ВЪТРЕ С ДВАТА КРАКА в болката. И това ми харесва. Свобода. Само така те дишам истинска. В болка те имам."
цитирай
120. xxxx - френдски сън
23.11.2010 08:08
Нахвърлен съм в сън..
3:16ч. е... Събуждам се и отварям очи... Не сварвам да поемам от дъха, за да не секна за винаги. Емоция съм. Изпит сън.
Морето, вълните, пяната.. давя се.. дави се.. Спасявам - някого. - вероятно дете. Не помня. Изплашена съм. Бягам. Оплела съм ръце в грива. Яздя бял кон. Галопирам притиснала го с цялата си любов и страст, и страх.. Ненаситна съм на вятъра. Играе с косите ми и с гривата. Красивв е. И снежно бял. Чистота. И пак вълните заливат брега, а аз и моя жребец сме стъпки дълбоко в мокрото на пясък. Мокра съм, но спасена.

И цигинката, която прескочи балкона, натисна бравата и направи сърцата ни БЪРЗИ УДАРИ в минута. Гълтаме страх, но сме очи в очи с нея. И тя е изплашена. Дори по-вече. В гола стая сме. Празни стени. Единствено розовите пердета капеха в ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ от светлодървени корнизи. Правим укор по крадливата циганка. Беше решила да ни прецака, но когато погледнах очите й видях топлина и й простихме:
- Не трябва да крадеш. Това е лошо. Първо на първо ни изплаши до смърт. А и второ, виж се колко си хубава, можеш да се занимаваш с н ещо стойностно.. Като например.. ъъъ, мамка му, не знам с кво всъщност да се занимаваш. Ела, виж. Тва са нашите апартаменти.. този.. този.. и ето този също. Не ги барай. Чу ли.
- Ъхъ.
Стоим на терасата. Полусумрачно е. Не знам каква е правилната дума, но е по скоро тъмно от колкото светло. Дишам предстоящото на нощ и се кефя спокойна в тишината. Погледа ми се пръска в посока НИСКО ДОЛУ В МЕСТНОТО РЕСТОРАНТЧЕ. Надничаме през парапет (отново двамата с мъжа ми). Хубаво е. Не говорим. Тишина сме. Но някак си се разбираме с поглед, че трябва да слезем долу. Слизаме. Преминаваме през коридорче. Луксозно е. Много. Тихото на музика ме завива с тънкото на наркоза. Усмихвам се. Стъпките ни отвеждат в няква малка светла бяла стаичка. Прилично подредена с някакъв човек в бяла престилка. Същия ни прави консултация и то без да сме го молили за това. Дори не знам какво правя тук. Но съм факт. Една побеляла старица и един свит дядка са част от фона на стаята. Старицата бръщолеви нещо и ме гледа пряко. Не откъсва поглед от мен. Приканяме с очи все едно ми казва: "Ела тука момиче, приближи се и седни до полите ми." Сядам. До нея съм. Тя ми шепне съвсем тихо и прави налудничеви шарлатански движения. Но аз й вярвам. Толкова е стара и набръчкана. Като излязла от някоя приказка. Влюбвам се в бабката, но съм изплашена от нея и думите които разпиля по мен. Звучаха нещо такова: "Изневеряваш.. късаш доверие.. ти си шантава. Не можеш да избягаш от грешките. Не взимай хапчетата. Не ги пий. Прави се, че ще ги глътнеш, но ги изплювай тайно. Иначе ще загубиш плода. Пази се. Ти си добра. Въпреки грешките си добра. Грешница. Спри се. Не пий хапчетата. Той ще настоява." Докато шепнеше през цялото време въртеше главата си, гледаше с лукав поглед към мъжа ми и към д р у г и я с бялата пристилка. Прививаше се ниско надоло и завираше побелелите си коси толкова плътно в мен, че можех да усетя старостта на кожата й в аромат, който ме правеше и леко тъжна. Тя ме докосва, а аз не смея. И дрехите й бяха съвсем обикновени тъмни дрехи, дрехи които правеха усмивката ми СЕЛСКИ СПОМЕН."
Събудих се точно в 3:16. И гледах с желание когато утрото ме полее да си спомням белия кон, циганката, и всички онези шантави приказки от малкото ресторантче ниско долу. Бях старание. Запомних се от подсъзнанието.
цитирай
121. xxxx - френдски сън
24.11.2010 08:08
"Сънувах... самолети, полет, лента за багаж, куфари... объркване... влакове.. звука на търкалящите се колелета... сякаш бях там и някаш не.. беше странно и..
цитирай
122. xxxx - френдски сън
25.11.2010 08:08
"Изсипани сме в гора.. Зелено е. Има и полянки. И стръмнотийки. Онзи тръгна да се шмугва между гъсталака с бясна скорост. Това ме подразни, защото не сварвахме да го догоним. Гадна работа. Предател. Имаше мечки. И малки мечета. Трябваше да се скътаваме от дивите зверове. Не беше лесно.
После се озовах у дома и имахме гости. Руснаците. Тя беше толкова усмихната. Счупих нещо. Не помня какво. Майната му.
После бягах. Много бягах. Гонеха ни. Попаднах в границите на мътен басейн. От другата страна ме пречакваха някви. Определено живота ми бе застрашен. Басейна започва да се изпразва - малко по малко, малко по малко. Опасноста наближава. Виждах как тип гаражна врата се отваря от зад гърба ми и беше шанс за изход. Но и там видях някаква сянка да дебне. Напред или на зад, това е въпроса? Бях някаква посока. Но не помня на къде.. Събудих се.."
цитирай
123. xxxx - френдски сън
26.11.2010 08:22
"Пак съм на бряг. Много тесен бряг. Ивицата е около два-два и половина метра - слаба работа. С ефирни дрехи съм. Толкова са леки, че се чувствам гола. Банския прозира под тънкото на тъкан. Мираша лятото въпреки тъмния слой от "кофти време", който се е разстлал като перелина пред очите ми. Гледам в хоризонта и от време на време пускам по някоя флиртаджийска усмивка по вълните. Мека е - усмивката (ми). Между другото някой бърбори нещо и ръкомаха с ръце. Явно не съм сама на брега, а със някаква шантава приятелка. Държа нещо в ръцете си. Знам, че това което държа е супер важно. Има формата на кожен тефтер. Размер - среден. И е по скоро тъмно сив отколкото черен (тефтера). Изведнъж хората са изсипани в някакви панически движения. Вълните започват да се протягат по брега, като го заливат на макс. Всички крещят и всячески се опитват да се запазят сухи. Усещам, че да си мокър е кофти. Явно във водата има нещо от което трябва да се отдръпне на страни. Качваме се на няква дървена лека подиумна конструкцийка и зад нас има различни ниски - и предимно бели - сгради. Става ми студено. Имам физиономия на "изпита от страх", но стискам коженото нещо, свила съм ръце така все едно се прегръщам сам-самичка и дишам със забит поглед в непокорното море, което си прави гавра със страха ми.
Преливам в ЦП. Съня някак се пренася там. Изхвърчам през страничния изход и се озовавам на уживеното кръстовище. Буквално имам вид на изхвърлена. Ровя с поглед между тълпата, разхвърлям го по колите и усещам краката си боси. Влача цимент по стъпала. Времето пак е "слънцето го мързи да работи". Едно такова ти ми мрачно, като че е облечено в "есенна рокля". А знам, че е лято. Вечното мое нанаситно топло и уютно лято. (Понякога го мразя, че свършва толкова бързо). Знам, че преди да изхвърча от ЦП аз и още неизвестен брой хора, сме водили разговор относно уволнените служители. Кофти. Това ме поля с някаква странна депресия и сега като че исках да я измия от вън сред цялата тази разпиляна талпа.
На отсрещното платно съм. Точно до цветния пазар. И църквата зад гърба ми. А аз съм метър и двайсет на вътре в най-дясната лента. Платното е широко и автомобилите и рейсовете ме заобикалят, но това не е практичното решение да се запазя "встрани" от чуждите погледи. Минувачите ме зяпаха наистина сладко. Аз бях сладка. Въпреки налудничевия си вид. Тогава някакъв тв оператор ме потупа леко по рамото и ме помоли "след малко" да се изместя леко в страни и по към тротоара, тъй като ще правят снимки в посока "ей там" и ще попадна в сцената. Обещах, че няма да ме има в кадар и действително се изместих в страни.
Харесвам киното. Въпреки, че в случая нямаше нищо общо с кино."
цитирай
124. xxxx - френдски сън
29.11.2010 08:25
Измамени очаквания... в лицето на един мръсен и прашлясал прозорец..
И накълвана СЪМ, но кокошката носи в съня знаци, дори и в ниското ограждение на кокошарник..

"Сънувам се в устие.. Река и море.. мирише на хладен вятър и невъзможна любов. Очите са пълни с въпроси и гледат към морето.. По скоро към океана. Мълча потънала в пясък и деня е сив от горе ми..
А после бях стъпки към малко ресторантче.. което всъщност, се оказа доста прилично от вътре... Имаше кръгли масички върху меките зрънца... пясъка въпреки, че е хладен ме правеше красива.. Потърсих с поглед някого (не знам кого)... Мисля, че бях леко напрегната... Не получих усмивка, по скоро бях силно притеснена за нещо.. имах сълзи, които не можех да споделя с никого.. с никого...

и после..
бях върху някакви дървени салове.. хората се прескачахме един през друг... Тълпата ври.. Народа разхожда тела с цел ПЕЧАЛБА. Блъсканица, газят се крака, бутат се... падат във водата.. вунята бе неотразима, но ние носим мъжкото на сърца, така че, майната й на вонята.. Като, че имаше състезание за нещо... борихме за нещо.. но не знам за какво. Под нас е мръсната река.. И хората в отпадните води.. На някои им се гадеше. Реката си беше от всякъде "лайна".. вонеше ужасно, на мръсен канал и пикоч.. Бях силна. Ръцете ми очертаваха мускули. Не можех да се усмихвам. Просто прескачах от сал на сал, полагах доста усилия, но не се предавах и напредвах бързо. Краката ми се мокреха, но устоявах. Не беше лесно. До мен имаше и някакъв мъж, който ме следваше. Полагаше усилия и като, че не искаше да ме изтърве от погледа си...
Бях борба. Истинска борба."
цитирай
125. xxxx - френдски сън
30.11.2010 09:09
"Сънувах те... Беше приятно да те усещам, въпреки че не усетих да ти липсвам особено. "В крайна сметка това е само сън", помислих си или може би не.
Отново съм в бащиния си дом. Там е хубаво. Много хубаво. Часът по времето е отново такъв, че цвета е СУМРАК. Между другото усещам се леко тъжна, вероятно се дължи на факта, че не излизаш от ума ми. Постоянно вися на терасата и гледам през две три къщи. Знам, че си отседнал някъде там. Дошъл си при брат си. Мамка му, толкова си близо до мен - сега, - а същевременно толкова далеч. И защо не търсиш. Вероятно искаш да се изтрия за винаги от теб. "Ще го направя", пак си мислех. Мразя се за това, че те търся с поглед. Но всички тези усещания в сън от който дъха ми капеше жадно, за да се разлее по теб - откачах. Излязох на улицата. Бяха я разкопали. Преминах между разни кални и каменни купчини. Стигнах почти до края на улицата. Видях колата ти. Напрегна поглед и я разчетах по марката. Беше черен огромен мерцедес. Хубава кола. После за миг пред очите ми сякаш се притъркули знака на BMV. Скрих се и гледах усмихната мутра която влачеше в посока автомобил. Ръкомахаше в жестове. От теб струеше енергия. После се прегърна с майка си, и с брат си, и се качи в колата. Не исках да повярвам, че си тръгваш без дори да ме потърсиш и да... Мразеех се.. Но се изненадох на макс, когато разбрах кой ти е брат. Полудях ти казвам. Клатех глава и се завирах още по навътре зад ъгъла който използвах за тази цел. Ники ти беше брат. Хлапето с което израснах в годините. На улицата. Баси.
И после онази разкопана улица изведнъж беше изпълнена с много комшии. Строежа, или така наречения ремонт беше спрян и имаше забрана да се продължава докато не се вземе някакво решение. Причината- бяха попаднали на руини. Имаше стари гръцки, или римски колони - повечето от които бяха късове с красиви орнаменти. Имаше разни метални съдове и старинни вещи. Хората се разбраха, че всеки може да си вземе по нещо. Аз си харесах една ниска колона - страхотна беше- имаше вид на ниска мраморна масичка. Вдигнах я с две ръце въпреки тежеста й - справих се. Занесох я в къщи. После се върнах за още неща. Държах амфори, малки медни чашки и всевъзможни джунджурийки чиито имена дори не мога да се сетя..
Прибрах се."
цитирай
126. xxxx - френдски сън
01.12.2010 11:47
"Сънувах... и ми беше много приятно. Сънувах се "някъде", където вече съм била. Все едно бях пренесена назад във времето - време от едно детство, но и същевременно колкото познато, толкова и непознато. Пейзажа, сцените, архитектурата бяха непознати за погледа ми, но не и за дъха ми. Била съм тук. Знам го. Вървя по калдаръмен път, или може би по павета - не знам, не съм сигурна. Но стъпките ми усещат неравностите на релеф, а усмивката ми е необяснимо лека. Пътя се раздвоява в два ръкава. Единия е слънчев, а другия сив. Решавам да потегля по левия път - слънчевия. Правя около петнайсет-двайсет крачки и съм завъртяна в обратното на посока. А тъкмо бях стигнала до къщата на мъжа ми, която изглеждаше точно така както я помня от преди, но беше наместена между други, непознати за мен, къщи... Върнах се. Надникнах в посока десния ръкав и продължих по него. Въпреки сивотата, която лъхаше по този друм, над главата ми падаха страхотни лиани и очите ми се пълнеха с зеленина. Цветовете играеха зелени по мен. Колкото по надолу продължавах започвах да чувам шума на река. Нагазих леко в мокрите й води, но нямаше как да продължа. Пътя свърши. А аз се върнах обратно на разклона, и повторих движенията си по първия ляв ръкав.
Около мен имаше две фигури. Не знам от къде се появиха. Познавам ги. Виждам себе си някак от високо, и слизам по стръмни каменни стълби в ниското на подлез. Стълбището е доста тясно и старинно. Вече съм долу. Има толкова много изходи под подлеза - толкова много! Обърквам се. Двете фигури вече не бяха около мен. Изгубих ги от поглед. А може би се скриха от мен?! Лицето ми капе разстроено. Тогава виждам млад мъж с черна мека и лека брада - облечен в расо- и се почувствах по-спокойна. Той ми се усмихна и ми стана някак благо. Беше хубаво. Попитах го как да стигна ДО НЯКЪДЕ СИ, и той посочи с ръка към светлината, която се лееше от един от изходите. Бях стъпки на там. Излязох от подлеза, но самото движение на горе по стълби ми се губеше... Вече се намирах на площадче. Изведнъж онези двамата отново бяха до мен, както и цяла тумба от готина и пъстра тайфичка. Северина беше на пред. Винаги бързаше. Щяхме да бъдем изпълнение по задачи. Техниците ни чакаха и щяхме да обикаляме най-различни адреси. За всеки си имаше по някой техник и така станахме няколко групички. Влязохме в някаква стара постройка. Приличаше на къща в която отдавна никой не живее. А може би беше служебна постройка на брега на морето?! Не знам. Но отново слизах по стъпала и се огледах в един от прозорците. Виждах синьото море. Виждах го в изсипано в наситен цвят. Прозореца беше закрит над средата от море. Все едно бях на кораб в някоя подморското равнище каюта. Дори усещах лакатушене. Това ми напомни за някога, когато плавах Варна-Созопол. Както и да е, вече сме в стая пълна с мъже и жени. Всеки приказва нещо, бърбори.. готино е. Аз съм невероятно усмихната. Настроението ми кърти от всякъде. Усещам го. В съня си. Всеки стана двойка с някого. Групите се сформираха и останахме много малко хора в стаята, защото другите тръгнаха да си вършат работата. Тогава се изхилих нещо и казах:
- Ха, аре бе, мен няма ли някой да ме дръпне към себе си. Хайде тегли поредното на чоп и да видим с кого съм.
Паднах се с някакъв много забавен тип. Беше с диоптрични очила, леко шантав, даже по скоро направо си блъскаше на лимка. Даже не знам да ли и нямаше жилка на циганин. Много го харесах. Започнах ме да се хилим. И дори аз ли, той ли се тупнахме по рамената и си направихме лека приятелска свалка. Не на сексуална основа разбира се. Беше просто приятелски гъдел. Кефих се на макс, че ще работя с този човек.
После излязохме. Имаше доста движение. Но не помня подробности. В крайна сметка БЯХ В СЪН и се събудих.. а не исках."
цитирай
127. xxxx - френдски сън
02.12.2010 13:03
"и съм проба да възпроизведа един сън пълен със спомени...
Уча Сара да произнася правилно в писмена форма числото седемстотин седемдесет и две..
- Хайде Сара, не е сложно.. Пробвай.. Седееемстотинн седемд...
И тя прави бегъл опит да се получи добро поризношение. Толкова е сладка.
Повтарях това число в съня си хиляди пъти. Повтарях докато не ме заболя устата и не ми се зави свят. Невероятно е.
В комплекса съм. Усещам парата на топлия басейн. Хубаво е тук. Много. Мисля, че имаше момент в който се засилих и цамбурнах. Невероятно как капките се стичаха по усмивката ми и ме правеха лека. Не мислих за никой и за нищо.
После си правех лаф на рецепция. Тогава доктора излезна и въпреки, че не исках да ме вижда не ми се получи. Просто не ме подмина:
- Хей, мъник, ела.. Как си?! Вече по добре ли си?
- Разбира се докторе, окей съм си. - отвърнах в чаровна усмивка.
Хубаво ми е. Доктора беше облечен в бяла престилка, имаше леко прошарена коса и сякаш не много дълга брада. Сваляше ме. Но знаех, че е готин и е много добричък. Не мога да му се сърдя, че сваля, нали?!
После бързах за училище. Трябваше да хвана автобуса. Пак закъснявах. Винаги закъснявам. Знам, че беше 1-ви септември и щеше да ми е супер кеф да се скивам с всички съученици. Стомаха ми беше на топка. Имах гъдел. Вълнувах се. Силно. Баси.
Вече пътувам. И всичко това в един сън. Емоцията е хард. В гимназията съм. Влизам. Хубаво е. Същото, както някога. Дижам жадно с очи. Усмихната съм. На макс. Влизам в някаква стая. Мислих, че часовете са започнали и това леко, ама много леко ме притесни. Открехна някаква врата и влязох в класна стая. Вътре имаше около пет шест човека. Поздравихме се. Сякаш ги виждах за първи път, а всъщност се познавахме доста добре. Оказа се, че всички сме се объркали. Мислехме, че старта на годината е на 1-ви септември, а се оказа че сме подранили с цели 15 дни. Тъпо, а?! Падна голям смях.
После тръгнах между някакви блокове. Влачех стъпки в едно минало благодарение на един сън. Толкова пъстро беше, а и това число седемстотин седемдесет и две - не ми излиза от ума. Повтарях го цяла нощ."
цитирай
128. xxxx - френдски сън
06.12.2010 12:46
"Онази вечер сънувах същата кафява мечка. Огромна и с толкова големи и черни очи. Сънувах я така близо. Усещах дъха й. Усещах страха.
Нощес отново бях в бащиния дом. Вечерта изкапа черна и покри квартала с тишина. Стоях в малката кухничка. Всъщност бях ДВИЖЕНИЕ между кухня и спалня, и обратно. Няколко пъти. И това ми харесваше, защото усещах усмивката на татко около мен и ми беше уютно. Радвах му се. В кухничката светлинката от лампата пръскаше ОРАНЖЕВО, а аз целувах с поглед стените на едно детство.
После усетих страх. Малко кафяво мече се вмъкна с огромната си майка в къщи. Скочих на леглото и се свих в ъгъла, като бях обърната в полугръб и надничах с най-изплашения поглед в другия край на стаята. Мечките влизаха бавно. Всъщност не бяха агресивни. Това ме успокои. Дори имах усещането, че ми проговориха. Да. Сякаш ми говореха с човешки глас. Но пряка реч не помня. Просто имах странното чувство, че ги разбирах без да си говорим. Искаха да ги изведа на разходка в гората. Казах им, че се приготвям и изчезваме. Това им хареса. Много.
Не след дълго бяхме стъпки в гора. Черна, тъмна и гъста. Дори клоните на дърветата галеха до кръв усмивката ми.
Беше ми хубаво. въпреки болката която дишах.
Събудих се.
Никога не помня всичко. никога."

МЕЧКА – ако видиш насън, ще се задомиш. Ако сънуваш мечка в клетка или на синджир, предстои ти успех. Мечка в гората предсказва печалба. Ако те напада мечка, чака те премеждие. Ако убиеш мечка, ще победиш неприятелите си. Меча кожа в съня е знак за триумф и щастие. Танцуваща мечка обещава късмет в хазарта или в някаква търговска сделка. Бяла мечка ако видиш насън, ще се радваш. Ако храниш мечка, ще се грижиш за семейството си.
цитирай
129. bapha - не ти и трябва...
07.12.2010 12:04
"всичко" е фражкано с талаш, вземи само усмивките...
цитирай
130. xxxx - и нахилен ще изсипя още един "френдски сън"
08.12.2010 08:37
"Неспирам да сънувам. В сънищата се чувствам неповторимо свободна. И е някак колкото различно, толкова и реално.
Сякаш съм била тук и друг път. Дежа ву - е не само по видяното, но и по усещането, и по срещата. Мотках се пред някакъв стар тото пункт. Последния изведнъж се превърна в книжарница, а продавачката от вътре беше започнала да прибира всички картички от витрината. Тъкму бях пресякла на бегом улицата и бях с т а р а н и е да я хвана преди да е направила клоуз по кепенците. Заставам пред малкото прозорче и питам: "Затворено ли е вече?". А тя ми леко напрегната изсипва сбръчканото си лице в думи: "Еми да ще затварям вече, аре по бързичко, ако ще избирате нещо, че ще си ходя. То той деня и той "край има""
Ухилих се и забързах да СЪМ ИЗБОР. Трябваха ми картички - спешно. Нямах никакво време. Днес беше последния ден в който трябваше да купя картички и да ги изпратя на руснаците. Тъй като лелката беше прибрала по вечето готини картички, то изборът ми беше супер труден. Умирах си от яд, но се въпреки тревогата по фейса ми бях усмихната. Много.
Тогава към мен се присламчи някакво младо момче. Беше красив. Почти се влюбих. В смисъл беше невероятно приятна компания. Усмихнах му се, но се правих на хард и си останах затворена в себе си. Не исках да се откривам прекалено много, тъй като все пак си бях ангажирана жена. Но майната ми. Той все пак ме следваше нон стоп и дърдореше непрекъснато като ме разсмиваше с такава лекота. После ме гледаше с ей такива меки очи, а аз забивах тъпо поглед порафтовете, като ровех да открия нещо сносно.
И по ръцете ми картички, толкова много. И пипах, и ги въргалях между п ръстите си, и ги оценявах с поглед, но все не намирах ТАЗИ, която търсех. Исках да избера най-красивата, най-специалната картичка. Някои картички бяха с размер 40 на 25см. Толкова големи и закачливи.. Но търсех върху картичката да има цветя - нищо, че наближаваше Нова година.
Момента беше толкова скъп за мен. Оценявах всеки миг изсипан в топлина от очите на един непознат. И толкова плътно усмивката му се разливаше в очите ми. И аз я вдишах в сън.
Изведнъж се озовах ИЗ ВЪН. Бях на поляна, а входа на книжарничката оставаше в страни. Беше зелено по цвета, а аз дишах простора.
Събудих се.

Господи, това е ужсно.. Току-що ми изплуваха още няколко капки сън. Крещях като обезумяла. Вече не можех да се пестя на думи и излях целия гняв върху нея. Мразех я. Тя ме раздели с толкова много хора. Мразех я. Много. На сън. И крещях:
- Петя, ааааааааааа. Мразя те. Мразя те.
Изливах пряката реч без да се замисля, че е грозно. Хората ме гледаха, а аз не спирах да пръскам душата си. Бях събрала много вътре. Толкова много болка съм изпитвала от тази жена. И сега просто не можех да спра, дори и да исках. Никой и не си и помисли да се пробва да ме укротява. Трябваше да си излея всичко. Не можех да се позная. А Петя ме гледаше и ми се усмихваше нагло и лицемерно, все едно си казваше на ум: "Ти съвсем си откачила. Боже, смешна си."
А аз знаех, че съм смешна. Бях наистина много смешна. Но имах нужда да се накрещя. Имах огромна нужда.
Истината е, че не я мразя. Просто понякога изпитвам неописуема ревност и не мога да си обесня защо... Ние сме две жени, които някога се обичаха (макар и в скоби), а днес просто се гледат с лицемерни усмивки.
Усещах русите й коси. Вееха се в лицето ми. И усмивката и пълзеше злобно през сините й очи.
А аз все така не можех да се позная.
Това не бях аз. Не бях. "
цитирай
131. xxxx - френдски сън
09.12.2010 08:47
"Бях платила 60лв за купона. Щеше да е вечеря в някакво централно заведение на главния булеварс с танци-манци, диско-миско, абе с две-три думи очартаваше се да е хубаво. Но в крайна сметка се оказа, че ще имаме гости и си останах в къщи със съпруга. Вътрешно ми беше. Исках да отида. Беше служебен купон по някакъв готин случай, но така или иначе както винаги и този път не бях присъствие. Сън-сън, ама си беше направо като реален. Усмихвах се на ляво и на дясно, говорихме си с мъжа ми и с гостите. Бях направила вкусна гозба. Беше приятно и тихо. В стаята светеше лампа, а на вън вече се беше свечерило. Мислех си, че все още имаме шанс да отидем, дори и към осем-осем и половина, пак щяхме да се включим в танците. Но гостите ни не си тръгваха. Тогава аз смутолевих нещо и изчезнах от вкъщи без да казвам къде отивам.
Озовах се в ниското на зелена трева - боса - зад мен имаше парапет и стълбище с тераска. А на стената на тухлената сграда висеше белия портрет на Джон Ленън (прекалено много телевизия!!!) Чувах музика. На битълс. И танцувах. Боже, само как танцувах!!! Боса, с дълга руса коса - странно!! - се носех по росната мека т рева.
Изведнъж се пренесох на алеята по край морето. Бях чисто гола и отново боса. Леля Пепи и майка вървяха на около 25крачки пред мен, и като че не бяхме заедно. Вървях зад тях загледана в асфалта и в белите вълнички. Прикривах голотата си единствено с тъмно син и много дълъг шал, който се увиваваше един път около врата ми и падаше семпло по бедрата ми та чак до глезените. Съкровището на Ева не се виждаше, само фантазията загатваше за тази част от тялото ми. Но за сметка на това дупето ми се поклащаше пищно в косите на вятъра.
После леля Пепи - бог да я прости - и майка се спряха до две зелени пейки - поставени на крайбрежната една срещу друга (все подготвени така че готините членове на някоя тинейджерска тайфичка щяха да чоплят семки цяла нощ).
Пейките бяха полузаети с някви хора, но все пак същите се сместиха и двете любими жени седнаха, като не пропуснаха да ме поканят. Но аз отказах. Срамувах се от голотата си и имах чувство, че всички хвърляха погледите си върху мен. Светлината по деня беше приятно светла приливаща къмм "опръскана под оранжевите лампи вечер"
После седях на друга пейка. Сама. И мина Лидия. Държеше два билета за куклен театър. За децата. Говореше ми разни неща, но аз не я слушах. Или поне не я слушах внимателно. Тя е добра възрастна жена, но аз не бях в настроение.
После се озовах с кувертите пред мъжа ми, гостите си бяха тръгнали и аз му предложих да отидем до това заведение на булеварда - просто да се по кефим, да вечеряме, да посевим малко и след това да си ходим. Но той не беше много навит. А и видях, че всички колеги си тръгваха. Засяках някъде лицата им по улиците и дори си хвърлих една ей такава питанка: "абе вие баси кви сте, толкова бързо ли изкъртихте купона, че сте се чупили"
Сънища. Прекалено реално. Вероятно от новините"
После се озовах отнов
цитирай
132. xxxx - френдски сън
10.12.2010 08:08
"Ще пропусна пъстрите движения и разнообразните сюблимни моменти в които попадах. Искам да ги забравя, защото доста от тях изпълваха душата ми със страх.

Малко преди да се събудя, сънувах...
Пиша писмо. Потънала съм в думи и разхвърлям небрежни мисли в редовете. Тогава изведнъж получих на куп още едно-две, не три-четири нови писма и душата ми се преобърна. Отварям едно от писмата и чета: "Искаш ли да усмихна твоето море, като ти предложа да се видим под синьото небе.."
Превъртях от емоция и внезапно отворих очи. Събудих се с разтоптяно сърце. Закъснявах. Бях бърза."
цитирай
133. xxxx - френдски сън
11.12.2010 09:09
"Возя се в автобус. Чавдарка. Почти празен е. Лято е. Седалките са кафеви и кожени. Дебела кожа. Тук таме са леко накъсани. сядаме почти на последните селалки. Седнала съм така, че говоря с някой от последния ред, т.е. обърната съм в полу гръб и съм завряла поглед в краката му. Там виждам, около една забита в пода тръба, няколко монети. Една ми прави неповторимо впечатление. Сребърна стара монета. Диаметър - около пет-пет и половина санта. И така блести. Върху нея имаше изсечена човешка фигура и ако не се лъжа надпис с цифра 50лв. Не се наведох да я взема. Никой друг не я беше видял. Казах си: "Ще изчакам всички да слязат и тогава". После си помислих, че може шофьора да я е сложил с някаква цел, като например да закове такива нагли типажи като мен да ровят по чуждите дупки. В крайна сметка автобуса не беше мой и нямах никакви права относно това което се пилееше по пода му и където и да било другаде.
Возех се с идея да стигнем по бързо до плажа. Видях Мери на центъра и й направих знак да се качи. Тя явно не ме видя. Повторих ръкомахането, но ъ-ъ, опита си остана ВЕЧЕН ОПИТ и не продължих да се правя на клоун. Баси. Тъпо, нали?! Ама тъпото си беше, че Мери беше яхнала няква раница и чакаше точно мен, не някой друг, а мен!!! Тъпо, тъпо, тъпо - много тъпо. Както и да е. Аз продължих. Возех се още известно време в чавдарката. Минахме покрай разлистения в зелено парк, когато автобуса спря на една от спирките и аз слязох. Да, слязох без да взема монетата. Ах, а как ме сърбяха ръцете. Не спирах да гледам жадно към лъскавото сребро и си хапех езика като не спирах да си повтарям: "Това не е твоя метал човече, не е твоя." Втълпих си го и изтрих иманярските си мисли.
Натиснах звънеца. Мери ми отвори. "Баси, ти не висилиш ли с раницата на ценътар", пак изпързалях мисълта сякаш разхвърлях прсъсти по тънкото на струни. Тя се усмихна. Разпилях се в усмивка, когато видях и Сара. "Боже, толкова си пораснала", и потънах с поглед в нахилените и детски очи. Всички бяха готови за плаж. Аз вече пиех морето и флиртувах с мекия пясък. Потъвах в гледката измислен. Все още пипах фантазията, защото предстоеше тепърва да я превърна в реалност. И това море. Е вечно в съня ми. Полудявах от нетърпение. "Хайде, раздвижете си задниците, хайде, хайде, едно-две-три гъзовете раздвижи.." И не спирах да се усмихвам. Просто не спирах.
Тръгнахме...
После се озовах в магазин Дафне. Бях отново с майка, и още със.. смътно ми е, но бяхме с още някаква жена, мисля че знам коя беше тя, но ми става мъчно и не искам да я изписвам отново..
Мерих различни неща по вечето от които най различни сладурски модели дънки. Най малките номера. И един гащеризон - бял, много сладък. А продавачката все ми повтаряше, че това нямало да ми стане, а онова не било модерно, това пък било ебаси изгъзицата. Ъ, побеснях. Толкова са готини, защо не ме остави да се наситя и сама да излижа пробата по решението. Мразя "компетентността" на продавачките, мразя я. После някой отвори вратата зад щанда. Видях малка уютна спалня. Те правеха любов. Телата им се въргаляха голи и лъскаха нежността в меки движения. Засрамих се. Наведох поглед.
Събудих се.. а може би съм сънувала още. Не помня. Но всички дрехи бяха на промоция по пет-шест лева бройката."
цитирай
134. xxxx - френдски сън
13.12.2010 08:46
"В автобус съм. Качихме се, защото много бързахме. Автобуса беше от старите, тия дет са с хармониката по средата. Седнах на тройна седалка до колелото като до мен от лялавата ми страна стоеше младо момиче, което изхвърляше неповторимо любопитни и супер нетактични погледи по мой адрес. По едно време не издържах и й казах нещо от типа какво ме е зяпнала. Тогава тя се изръси и съвсем спокойно каза:
- Тук мирише ужасно. Боже, ужасно е.
А аз:
- Ъ?
Нищо не усещах. Какво си мисли тая?! Като че аз миришех, поне така изглеждаха намеците й. Баси. Тъпо е. На нищо не ми мирише. Тогава тя отново каза и този път истински ме засегна, но го преглътнах мъжката:
- Не издържам. Мисля, че устата ви вуни ужасно.
(Ъ, и преглътнах, горчиво, но го направих.) После тя най-демонстративно слезе, като отсече, че това е причината да се свали от автобуса. "Прав ти път", помислих си аз, "Дреме ми на фантазията". Тогава се обърнах към човека до мен и го помолих да ме вдиша. Каза ми, че всичко е оки, и тогава аз просто се загледах спокойна през прозореца.
На следващата спирка един пич едва се смъкна от една много тясна седалка. Зачудих се как е възможно да ги правят толкова тесни (седалките де), но човека вложи някакви усилия и успя да просурка стапала по мекото на седалка и се смъкна на улицата. А от спирката се качиха една хърбийска циганка с цигъна, като последния влачеше за синджир една мецана с малкото й. Баси. Кафяви мечки! Тук. Вътре. Беше интересно по гледката. За миг се уплаших, защото ме е страх от кафеви мечки, но после се усмихнах. Те бяха доста игривни мечета и закачливи и си бяха яки от всякъде.
После сънувах, че стрелям на стрелбище с Джеми. Бяхме заридили пушките и се прецелвахме в някви капачки. Смях ме се смного. Един добронамерен мъж, който работеше в съседния бар ни донесе по едно кафенце и също беше се плъзнал по чаровното на усмивка. Много е хубаво и приятно усещането да пиеш усмивка в неочакваното на деня. После пресичах една зелена оградена градинка. По нея имаше набола зелена трева. За тази градинка имах спор със съседите си. Те спореха, че е тяхна по нотариален акт, а аз твърдях, че е на моето семейство. Болеше ме, че бяхме скандал, че бяхме скарани. Но го преглътнах. Казах си "Няма смисъл да спориш излишно, просто се остави на живота - той си знае.
Мисля, че се събудих по някое време.."
цитирай
135. xxxx - френдски сън
14.12.2010 09:17
"И пак съм с кръсницата ми. Деца сме. В гимназията. И тя си е същата лимка - "нахакана и половина" - пердаши в бърза походка и пере ръце като сече въздуха. Дъжда капе върху нас. Не, направо се излива. Лято е. "Топъл дъжд, чакан дъжд.. плисна в миг и отшумя, как света.." Вече почти СМЕ БЕГОМ. Косата ми е мокра от пороя. Дрехите ни също - и полепнали очертават плътта. $
цитирай
136. bapha - хех
14.12.2010 10:49
дюд... ти га сварваш да си буден ве :))))
усмивка... по тъча...
цитирай
137. xxxx - да тъ и в лимката дет си и теб амъ..
14.12.2010 16:11
гепирах се по линията (на тъча хъхъ)
парцал. Си :p
Беги от тука, чи ни мой тъ трая :)
цитирай
138. xxxx - френдски сън
21.12.2010 09:09
"На гарата съм. Влакове. Вагони. Пара. Хора. Объркани хора. Бързащи хора. На някъде, на никъде. Погледи. Стресирани погледи. Дълбоки погледи. Усмихнати погледи. Всякакви погледи.
Оглеждам се. Търся с очи НЕЩО И НИЩО, И ВСИЧКО. Локомотива изсвирва. Цвета на съня е черно-бял, а телата на минувачи, пътници и посрещачи са облечени в балтони - черни, тежки, вълнени, но стилни балтони С КОПЧЕТА. Погледа ми излиза блясъка на тези лъскави и големи копчета.
После прелях. Знаех какво се случва, но не осъзнавах как преливах от картина в картина, от пастел в акварел. Ето в един миг се въргалям по росната и зелена трева на стадиона, виждам парка право пред погледа си, няколко момчета ритат топка, а аз им я подавам всеки път, когато последната даде отклонение. Усмихната съм. Поне мирише на усмивка.
А после. Стръмен бряг. Отвес от скала - бяла скала. И слънцето блести по нея, излива топла светлина и се разпилява Забит поглед на долу. Моя поглед. Едно море в моите нозе. Щипка сол в моята душа. И аз пълзя надолу към брега.
Бяхме я свалили тая бабка там. Нямаше измъкване. За да си изниже задника от скалните склонове къпани от солената вода трябваше да й помогнем. Беше тежка гимия - тя, бабката. Не искаше и разваляме хаира и беше седнала на едно ниско столче като плицукаше краката си в синьото топло море. По бански е. И ние сме по бански. Всички. Деца сме. В съня сме деца. Ей такива хлапаци сме.
После изведнъж аз я влачех за ръка и я дърпах към скалата. След нас лаеха кученца - дребни породи, бяха шаране на петна. Може би три, максимум четири кучета. Аз продължавах да дърпам бабката към скалата. Пробвах да я побутна по задника на горе, но не ми се получи. Горкичката, сигурно ще си остане вечно тук, долу. А слънцето печеше ли печеше. Топло е. Лято е. И често забивах в морето. А то все така блестеше, а аз дишах гледката. Бяхме усмихнати хлапета. Хубав сън, топъл сън - поне в тази си част.
После пак с тая същата бабка се озовах в асансьор. И се започна: нагоре-надолу, нагоре-надолу. Имаше при нас и една досадна съседка с пеньоар (или пиньоар, или де ши гу знам, не се сещам как се пишеше, а не ми се проверява в гуглето). Баси досадната съседка."
цитирай
139. xxxx - фрндски сън
22.12.2010 08:51
"В квартала съм. Объркана и сама. Сиво е - отново. Влизам в пощата. Тук таме по гишетата има по някой и друг клиент. Оглеждам се. Посягам и взимам "запис". Започвам да го попълвам. Чудя се каква сума да изпиша. После `някакъв` мъж идва, избутва ме, и изтръгва химикала (който между другуто беше вързан на канап и висеше от стъклената витринка) и започва да пише нещо. Явно го познавам. Гледам го така хем съм му ядасона, хем ми е жал за него. Завъртам се бясно и излизам от пощата. Тръгвам си към нас. Той ме догонва и ми говори нещо. Върви до мен. Прегръща ме. Казвам му да си махне ръцете от мен, защото не искам някой да ни види. Маха ги. Почти ще се разплача.
После сънувам, че местят местоработата ми в някакво селце. Тихо и спокойно селце. Почти няма хора по площада. Цяла тумба от персонал сме. Слизаме. После се пръскаме на някъде и знам, че на края на деня трябва да сме точно в пет ТУК, за да ни извозят обратно към града. Извозването става с два автобуса. Всички са наблъскани в първия автобус. А аз съм във втория - автобуса на ЦСКА. Мъжа ми шьофира. Караме известно време. Той изпреварва другия автобус, после спираме. Слизаме - всички - и се вмъквам в едно павилионче. Много съм жадна, ама много. Водата е адски скъпа. Ако не се лъжа струваше 1.90-2.00лв литъра. Плащам 1.90лв и пия минерална вода в синкава прозрачна бутилка - или Девин, или кой знае каква..
Събудих се някъде по това време.."
цитирай
140. xxxx - френдски сън
23.12.2010 08:26
"Телефона звънна. Все още се въргалях между топлите завивки. Да, определено бях потънала в сладък-сладък сън. Ъъъ, мамка му. Кой ли по това време си прави гавра със затворените ми очи?! Вдигам. Баси, мъжа ми е. Гърча се в някакви разхвърлени и не съвсем прозявки и го питам в просъница "Какво има?". А той:
- Можеш ли да дойдеш? Закъсах. В полите на Витоша съм. В капан съм и снега се ебава с гумите.
- С нея ли си?
Не диша. Знам, че е с нея. Не го разпитвам по вече. Не искам и да знам. Изпитвам лек гняв, но бързо ми минава. Все още е тъмно. И знам, че някви го издирваха, но мамка му, той ми е мъж и аз скочих от топлото легълце и започнах да се приготвям...
Виждах снега. Люлях поглед в планината. А после прелях в някакви други нюанси. Да, определено се озовах вътре в тесните и оживени улички на пазар Чаталджа. Правех опит да пресека с колата някаква улица. Фаровете светеха. И моите, и чуждите. Едва не се засякохме. Изпсувах. Теглих майни, но бях старание и разхвърлях свиреп но точен поглед на ляво и на дясно преди да направя завоя...

А после се усмихнах...
Отидох да видя малката Ками. Не съм я виждала от толкова време. Липсваше ми. Мъчно ми беше. Приготвих един пакет памук. Да, точно така, един пакет памук - това бях приготвила за подарък, коледния й подарък. Тъпо, нали?! Но факт (баси и френдския сън бих добавил, но съм импровизация по разказаното).
Звъннах на звънеца. Дребната залюшка тежките си руси коси. Засили се към мен и ме прегърна както винаги ме прегръщаше - със такава детска страст и жажда да ме има. Обичам я. Много. И тя така. Намачках я, овъргалях я, а детския й писклив глас правеше мелодия в дневната.
Тя ме заведе до елхата. Изкуствена зелена елха, украсена върху бюрото (дребното все още е предучилищна, но скоро като стане ученичка ский ко става братче) Там под елхата видях много красиво опакован подарък. Беше за мен. Знаех го. А аз й бях приготвила пакет памук. Боже!!! Това е ужасно, замислих се. Но й го подарих. Тя ми се усмихна и ме цунка. А аз започнах да й показвам как от памука можем да направим снежни парцали по елховите клонки. Започнах да късам финни и тънки късчета влакна. Странното е, че цвета на тези накъсани памучни влакна беше алено червен. Толкова червен памук - в ръцете ми. Нахвърлихме сняг по елхата и...
После отидох и й дадох двадесет лева. И така се събудих..."
цитирай
141. xxxx - френдски сън
27.12.2010 11:01
"И отново на брега сънувам изгрев. Слънцето изгаря в очите ми, а аз ровя с поглед в тъмното на хоризонт и се оглеждам в него. Да, и тъмен фона е нарисуван със слънце. Морето блести и залива плажа. И краката ми потъват меко в пясък.
После се озовах в училище. Отново. И отново. Ах, това училище. Сънувам, че с брат ми сме в един клас. В кабинета по история сме. Стаята е почти празни. Но със сигурност аз и брат ми сме вътре и чакаме часа да започне. И да, същия е старт по началото. Влиза даскала. И о, Боже, та това е баща ни. Боже! Започва да ни преподава. И да изпитва брат ми. Странно ми е. Той е така усмихнат. Но и същевременно толкова сериозен. А брат ми - притиснен - се прави на ОТГОВОР на въпросите му.
И после пак дъха на морето в сърцето (ми)...
Събудих се."
цитирай
142. xxxx - френдски сън
29.12.2010 10:10
"На плажа съм... Около мен - доста приятели... Морето ми е до кръста. Времето е чудно - нито горещо, нито хладно.. Слънцето прозира тънко през меките облаци, а аз се оглеждам в очите на Жоро. Смеем се. Пръскаме се с капки. Дишаме смях, и пръски... И после.. Една вълна прескочи буната и буквално изпълни очите ни със страх. Неочаквана и огромна, тя се надвисна над нас, като отровен гребен, който искаше да забие зъбци в "ниските" ни души... Плавно се плъзнахме към брега и с Жоро си хванахме пътеката както се казва, и тръгнахме към вкъщи... Дежа ву. Да. Пътя беше "дежа ву". Била съм тук. И ние вървим... Ноща се беше спуснала над усмивките ни и от приказка на приказка се озовахме пред блока на няква мома, където Жорко смяташе да си чукне среща... Подаде ми пластмасова бутилка, на дъното на която имаше малко лимонада... Изпих я. До дъно. Той звънна и изчака пичката да слезне, а аз си хванах парцалите по мои си задачки..

И в гората. Карах колело. По стръмни скални очартания. Беше невероятно опасно в стил "Екстази". Боже, за малко да се прибия...

И пътувам във влак. През ноща. В купето съм. Имам запазено място. Вътре е голяма гъчканица, но моето местенце все още е свободно и никой не си е нанизал големия задник върху мекото на спейс. Правя опит да си оставя багажа и да поседна. но това е невъзможно... Оттук-оттам ме ръчкат лакти, туку виж някой ме римби без да иска, абе направо си е екшън да се добереш седалката за която си платил. И тъкмо щях да сядам, някой ме избута... Ъъъ, тва си е гадно, и направо изгинвам от ярост, но съм достатъчно възпитана, за да въздържа греха на вика в себе си... Някъв дъртак повдигна "хай-лайф шлифера" си и седна най-безцеремонно на местенцето ми... "Майната ти", помислих си аз и се чупих от купето. Вървях, вървях.. И накрая стигнах в последния вагон, докопах се до последното купе, отворих плъзгащата се врата, влязох, погледнах ги в очите и казах: "Ще пренущавам при вас... просто, от вън е невъзможно... Тогава ми потече кръв от носа. Забърсах я с ръка и си дадох вид на пичка.. "Ще се оправя", отново си мислех... Слушах мелодията на локомотив. Вечерта ме засмука и аз се загледах тихо в през прозореца. Все още можех да различавам силуетите - планините, жиците, тунели.. а аз пресичах картината.. и ми беше толкова леко, толкова леко..."
цитирай
143. xxxx - френдски сън
30.12.2010 10:04
"Сънувах много и пъстро... Сънища. Различни.
И съм движение по училищните коридори. Влизам от стая в стая, но не съм ученичка. По скоро имам да свърша някви задачки.
Обувката ми е скъсана. Подметката се е разлепила "кофти" и това ме прави леко тъжна. Но намирам начин и съм опит да я облепя с тиксо и да облека горната и част във бяла вълна. Мекичко е.
И други неща сънувах, но не мога по-вече, не, не мога..."
цитирай
144. xxxx - френдски сън
06.01.2011 16:16
"Сънувам все по рядко и по рядко.. и съм все по-спокойна и по-спокойна.. а усмивката ми се рее в очите на лудостта...
Аз обърната с гръб към необятно зелено поле поглеждам през рамо... Погледа ми цепи пространството и потъва в аромата на Свободата... Толкова много коне... толкова много СА... а в очите си съм събрала цветовете на мир, спокойствие, дива страст, и блаженство... всичко това зад гърба ми... и пасат трева и галят погледа ми, а аз жадно пия ГЛЕДКА... Черни, кафеви, червени коне - в погледа ми... не искам да се събуждам... аз съм тук, а те там... аз ги имам събрани в мокрите си очи, а те имат това което ВЕЧНО търся - свободата..

и когато погледнах към тавана крушката се отделяше като че на милиметър от бетонената конструкция и поемаше в насрещната посока.. Изведнъж ми се зави свят, усетих адско главоболие и бях обезумяла от страх за живота си - моя и този на другите... Всички в стаята в първия момент не зацепихме за какво иде реч.. Тогава аз изкрещях обезумяла до лудост: ЗЕМЕТРЕСЕНИЕЕ..
Писъци, хаотични движения, шаш-и-беж, "превъртяла история".. И аз отварям вратата към терасата. Излизам. Поглеждам вечерта и вдишвам от нея... Усещам, че е невероятно леко да дишаш свежест в момент на силна уплаха.. Стените пукаха, сградата се клатеже, виждах изплашените лица на познати и непознати - разхвърлени по пясъчните ивици под малките крайбрежни блокчета - а аз просто дишах, да, уплашена, но дишах като за последно...
А под краката ми се клатеше линията на живота ми, правеше иглички по усмивката ми...
цитирай
145. xxxx - френдски сън
07.01.2011 09:09
.Сънувах..
Шляех се по къси гащета и няква бяла тениска. Лято е. Отидох с нея само веднъж на плаж и това беше. Тя някак поизстина, но това си е нейния избор - не й се меся, макар че малко боли де... Влача крака по прашния стръмен баир. Влизам в малкото магазинче срещу спирката и се заприказвах с продавачката. Влиза и тя. Не я бях виждала от доста време. А сме "уж" големи приятелки. Усмихвам й се. Тя на мен НЕ. Нищо. Ще ме боли, ще ме боли, колко да ме боли?!
И тогава от устните й се плъзнаха думички:
- Защо не си на плажче?! Странно ми е да те видя суха!
- Ти пък! Мисля, че знаеш.. Когато искаш нещо никога да не спира да ти липсва, трябва да му дадеш шанс.. да вдишаш носталгията по онзи начин по който..
Реших, че не е нужно да й се обеснявам. Обичам си я и такава - странна...
А и времето беше лято, но по цвета на слънцето Вятъра правеше хладни пируети и превръщаше в сезона единствено подходяща картина за сърфисти..
Както и да е.
Озовах се на долната спирка. Там огромни дървета се бяха разлистили до степен N-та и това възбуди детските ми спомени за миг (усещах дъха на село мое чудно село, но беше наистина само за миг). После прелях. Под дърветата на площадчето, което събираше една главна и няколко второстепенни улички бяхме само аз и едно момиче, което продаваше - и се опитваше да оцелее - разни неща. Когато минеше някой човек, който току-що бе слезнал от рейса, тя отиваше до него почти на бегом и го питаше дали има нужда от нещо. На една жена продаде франзела, на друга "нещо си друго" - не помня вече точно какво.. На една друга нямаше дребни да й върне и аз се бръкнах и от моето портмоне извадих един метален лев и го върнах на клиентката.
И сънищата в краката ми. Вървя сама в посока "малко по надолу" от площадчето и не срещам никой по лишената от слънце улица. Това прави душата ми на топка, изпитвам лек страх и се оглеждам като гърмян заек. Влизам в един плод зеленчук, който като по чудо на сред ПУСТОТО беше отворен. Това е стария комунистически плод зеленчук. Да, така е. Вътре имаше много зеленчуци. Исках да си купя от всичко. Но вечния ми проблем е че винаги избирах прекалено дълго. Това късаше равновесието в мен и винаги се омазвах в едва ли не непосилни дилеми. Както и да е. Започнах да разглеждам щайгите. Имаше патладжани - огромни патладжани; имаше тиквички - огромни тиквички, и разни други неща. Боже какво да си купя?! Тиквички или патладжани?! Боже, тиквичките изглеждат така апетитно. Дори си представям кръглите им форми оваляни в брашенце и златистия им аромат как се плъзга по хранопровода ми. Баси, лигите ми... ъ, потекоха. Избирах доста времее. Купих на края две тиквички, като гледах да са с размер подходящ и приличен за моите виждания. Все пак тиквички, тиквички, но в съня ми като че ли още не им беше сезон. Де да знам, или ибеш ли му майката..
И после бях в огромен магазин за дрехи. Избрахме яке на мъжа ми, някакъв костюм, баси, и обувки и онова нещо там, и това.. и бях въртележка, правих погледа си на "ЗАВИ МИ СЕ СВЯТ"...
Не след дълго се събудих.."
цитирай
146. xxxx - френдски сън
11.01.2011 08:13
"Направо ме изписаха от болницата. До скоро бях бремена, а сега държах два увити в меко вълнено одеяло пакета. Едното бебе беше здраво и... пухкаво, а когато отвих другият пакет, о Боже, о Боже, не знам дали... беше едва педя и дори не знаех дали диша. Опитах да се свържа с бърза помощ, но усещах как ме одрязаха без да чувам глас в слушалката. Беше си гадно. И страшно. Бях в безизходица. Исках да повърна.. но не го направих. В погледа ми на всякъде се разхождаха светлини от сирените на линейки, но нито една не идваше на моя адрес. Любопитни бабки разгръщаха пакета и от устите им се чуваше само "тц,тц,тц", а аз се правех на глуха за тях. Те ми казваха, че не си струва, че `не диша`, че това е парцал, който дори и да поемаше от свежеста на въздуха едвали щеше да стане човек от него.. Не исках да им повярвам. Надеждата ме гореше от вътре и аз не исках да я пусна на вън, за да изстине...
Изведнъж се озовах в нещо като голямо хале. Вътре имаше поточе, малко езерце, много зеленина... чуваха се и птици - красива мелодия... Бях там защото се бях записала на някакъв курс по чужд език, незнам беше нещо между португалски, английски, испански, не знам... но много исках да го науча, и си казах "Ще го." Там се разплаках. Още мислех за бебето. Усещах смесени чувства - на свобода и на страх от загуба.
Даскалката закъсняваше. Странното е че нямаше други като мен да висят и да я чакат в халето - нещата се случваха така сякаш часа беше отложен и аз съм единствената заблудена, която се е набутала да навърти няколко излишни тигели в посока АНГАЖИМЕНТ.
В крайна сметка тя, даскалката, влезна запъхтяна и ми нареди да клекна до един камък. Окова ръзете ми и ме заплаши, че ако мръдна ще ми се случи нещо.. не помня какво щеше да ми се случи, но останах клекнала ниско долу. Всички ли бяха полудели?!, мислех си. Тъпа работа.
После се озовах с две приятелки на пазар. Имах спешна нуждаа да си накупя разни неща, но нямах пари. Заглеждах се по най-евтините магазин.. Боже, толкова цветнотийки и готини неща има по витрините. Влизаме в някой и друго магазинче, мерим от това, от онова, яко е... всичко е яко...
Продължаваме из пазара... навлизаме в тесни улички, и все по навътре и по навътре... Започва да става страшно... Вече сме в циганската махала. Мангалите ни зяпат с погледи които не вещеят нищо добро. По принцип аз съм водача на нашата скромна групичка от три момичета и изпитвам невероятен ужас и страх, че мога да ги затрия с неблагоразумието на посоката която поех. А те, приятелките ми, като че не им пукаше, дори се забавляваха на макс от приключението в което ги бях на бутала. Докато минавахме покрай една пейка с едни млади и нагиздени циганки, се чу мелодия от закачливи думи: "Тия трите ще ни свършат чудесна работа за целта.." Баси, откачих направо. Казах на моите да се движат по бързо и да ме следват плътно. Когато заметнах глава назад и хвърлих един поглед към мизерните ниски бялосинкави цигански къщички, забелязах невероятен фон... МОРЕТО, голямо, тъмносиньо дори по скоро с цвят на навъсено облачно, се оглеждаше в пъстрите ми очи. Задържах дъха си над него "просто така", "за известно време", и ми беше толкова хубаво...
После завихме покрай някаква уличка и тя ни изведе пред някаква невероятно луксозна сграда. Мислихме, че е някаква известна общинска сграда и че сме се измъкнали от лабиринта на страха, но се оказа хотел без изход. Загубих аверките си от погледа. Полудях от страх. Започнах да ги търся с очи. Не след дълго ги фиксирах на нещо като градинска тераса до която за да я достигна трябваше да мина през доста заобиколен път. Реших да я карам напряко. Започнах да се катеря по нещо като огромна аура.. не мога да го обесня, но под мен имаше огромен зимен бар-ресторант, а аз бях на стъклено-пласмасовия му синкав покрив и пълзях с алпинистки движения на горе към терасата... Почти загубих силите си... но в крайна сметка, когато бях почти до ръба на края се провикнах: "Хей..", те се обърнаха видяха ме и всичко стана някак по спокойно..."
цитирай
147. xxxx - френдски сън
12.01.2011 09:04
"Намирам се в огромен магазин от типа на Метро, но още по огромен с невероятни складови помещения и раздвижени хиперпаркинги. Влизаме групичка и започваме да пазарим. Аз бутам количка и пълня стока. За отрицателно време я препълник, нея - количката, и вече нямах нерви и бях нетърпелива да чакам другите. Казах им, че отивам да си платя на касата и ще ги чакам от вън. Платих. Излязох. После някой каза: "Забравила да вземеш сирене и яйца за баницата..", и се наложи да се върна в магазина. Минах през входа с пълната си количка, а преди това нали уж бях излязла, и охраната ме заклещи в поза АЛА КЪДЕ СИ МИСЛИШ ЧЕ ОТИВАШ и аз нямах избор освен да си напиша подробно рапорта с жестомимични движения. После пак бях на изхода и си бъбрех с няква, с някви, все тая с кви, и те дърпаха цигарки сладко-сладко и аз не знам защо, но си палнах и аз едничка, ей така, просто за да не се цепя от колектива. Баси, не знам защо, но точно когато аз започнах да си дърпам лекичко дойде отново охраната и ги изпердаса другите на вън като ги смъмри яко, че пушат в фоето на изхода пред всички клиенти. Аз скрих горящата цигара в шепата си, но от всякъде си блъскаше, че също СЪМ НАРУШИТЕЛ, а и бях бременна.. срамота направо, бъдеща майка пък с цигара ъъъ Засрамих се, истински...
Цялата подготовка беше с идея да празнуваме нова година всички заедно. Щеше да е хубаво. Знаех го. Въпреки, че бях напрегната.
После се озовах на пътеката в бащиния ми дворо. Пак сме една голяма тумба и излизаме всички заедно, в едно с готиния ми баща, на улицата, за да изпратим някой. Аз решавам да отворя пощенската кутия и да проверя дали някой не ми е изпратил новогодишна картичка. Обожавам да получавам новогодишни картички, и за разлика от минали години, тази година не получих нито една истинска хартиена новогодишна картичка. Както и да е. Бъркам в пощата и вадя една картичка и още една. Чета... Настръхвам. Мъжа ми е наблизо, почти на три крачки от мен и ме гледа. Аз преглъщам лъжата която се готвя да изрека, защото картичките са адресирани до мен и то от двама различни мъже за съществуването на които той не знае. Баща ми наднича, за да прочете написаното и започва на глас. Аз го бутам и му правя жест да си стопира говора. Той разбира, че не трябва да ми се меси и ме оставя. Аз бръщолевя на всеослушание, че картичките са от някви готини мацки дет даже и не ги познавам.. А всъщност едната е от Аlex Well, Германия.. Не сме си писали от сто години. Той е по малък, но вече е пораснал, а аз съм съвсем стара. Пита ме как съм, какво правя, иска да му изпратя снимка, за да се наслади на момента... Чета и прелиствам с поглед миналото. Невъзможно е...
Събудих се някъде там. Заровена в едни измислени писма..."
цитирай
148. xxxx - френдски сън
13.01.2011 09:09
"След като хапнахме аз облякох спортоното си яке и тръгнах към изхода на ресторанта без да изчаквам другите. Може би да изглеждаше леко невъзпитано от моя страна, но ми беше все тая - в крайна сметка винаги правя това което правя. Погледнах към асансьорите. Някаква дебеланка беше натиснала копчето и чакаше елеватора да се смъкне до партера (където бяхме ние). Баси, да се кача ли?!, питах се. В интерес на истината се качих. Марианка и тя се натика с нас в асансьора и си стана меко казано гъчканица. Но аз ги преглъщам тия работи, и не ми се чини да бях нещо разтревожена към момента на "натъпкването". Всеки натисна етажа за който е. В случая всички бяхме в посока "към ту на горе". Асансето тръгва. Но, мамка му, вместо на горе тръгва на долу и то в стил "развален съм не ме ръчкай". Изплашихме се. Изведнъж се оказа, че в асансьора сме само аз и Марианка. Тя се беше вкарала яко в паниката. За мен няма проблем - умея да съм по хладнокръвието КОГАТО СИ ИСКАМ. Направих жалък опит да я успокоя - долу горе ми се получи.. Спирахме на няколко пъти между етажите без да имаме възможност да излезнем от тясното помещение.. Най на края асансьора окончателно спря. Уж беше изписан нашия етаж, но когато направихме две крачки през асансьорната врата и се озовахме в коридора се оказа, че обстановката и интериьора и всичкото му там не беше същото. Като че бяхме в паралелен на действителността коридор, различен, осветен на макс, с много и на гъсто поставени врати от които започнаха да излизат различни красиви и разголени мацки. Появи се и един мъж - по възрастен така. - и ни погледна. Погледа му говореше: "Събличайте се чисто голи и ще си поиграем.." Щях да повърна. Мислите ми се вкараха в "рибя кост" (все известен тип плитка). "Сън. Просто сън.", си мисля сега. В крайна сметка в един прекрасен момент се оказах чисто гола. Намазах тялото си с еротично масло и кожата ми се облече в мекото на аромат, и цвета придоби лек блясък. Няколко красиви "робини" ме вкараха в една стая. В стаята влезе и този мъж. През прозореца прозираше цвета на морето и можех да чуя вълните (а уж бяхме на някакъв подземен етаж), влизаше и лека светлина. Той ме докосна и изпитах невероятно удоволствие. Красивите "русалки" извиваха телата си като разпенени от вятъра вълни, а аз се оставих в ръцете им (на всички)
Озовах се в задния двор на кооперацията. Разговарях уживено с едни готини хлапета, когато през прохода влезна с доста надървена газ един автомобил и паркира така че да не може да се маниврира. Надутата пуйка от мезонета също беше паркирала на чомпи и това ме вкара до N-та степен лудост. Никой няма право да паркира ТУК освен аз, мъжа ми и Краси. Побеснях. Не за друго, а защото дори не поздрави, дори не поиска разрешени, не попита дали няма да пречи, и т.н. и т. н. Не харесвам хорра които не се съобразяват с правилата и реда.. Направих скандал. Голям скандал.
После вървях между някакви междублокови пространства заедно с Тони. Влачехме крайници и се оставихме на лятото да пръска облачната си усмивка в късния следобед. Озовахме се в бар. Там работеше брат й (всъщност в реалния живот тя няма брат) Красив е - брат й, - с русуляво към кестеняви коси и приятна лъчезарна усмивка. Не знам защо, но се засрамих, притисних, и още куп други емоции преминаха през тялото и душата ми..
Събудих се някъде там."
цитирай
149. xxxx - френдски сън
14.01.2011 08:42
"У дома съм. И съм възрастна. В смисъл в съня си съм възрастна. Снощи гледах новини, говореха за червеното море и за ваканцията през ноември, и за това, че са решени да оставят първия учебен ден да е 15-ти. Явно това е повлияло на подсъзнанието ми до степен N-та (любимата ми степен). И какво сънувах...
У дома съм. И съм възрастна. Въргалям се в тъмното на стая завита с бели чаршафи. Часовника звъни, но аз съм изтощена да се надигна, за да го запратя ПО ДЯВОЛИТЕ. Мъжа ми ме бута с думи, нещо от рода: "хайде бе, пак ще закъснееш.." Беше ми все едно. Завъртях се на другата страна. Да, усещах как се завъртах и прехапах леко устни като че по този начин ще задържа очите си затворени вечно. В крайна сметка ставам ВНЕЗАПНО. Започвам да се мия, да се спъвам, да се закачам в предмети, да съм посока в хаус... объркана съм, бързам, но времето не ми стига - първия учебен ден, а аз ще го започна със закъснение. Позор - за пореден път... Мислех да ходя самичка до даскалото - в смисъл да не се обаждам на приятелката ми с която сме от ей такива по училищата заедно. Казах си "този път без теб жено". Мъжа ми ме погледна и ме попита: "това е гадно, обади й се, ще ти се обиди.." Но аз бях категорична.
Господи, толкова ми е трудно, не знам какво да облека... Вечния проблем с дрехите. Ровя в гардероба, пилея парцали, и правя очите си на сълзи... НИЩО. Нямам НИЩО подходящо за обличане. Не помня, но накрая се оказах с някакви дънки и черен потник, равни подметки и усмивка на ХАЙ (през май, нищо че е септември). Вече съм готова. Да тръгваме. И тъкмо да се праждосаме от дома, на звънеца на дворната врата се звъни. Поглеждам. Това е тя. Баси тъпото. Стана ми още по гадно, защото тя ме погледна и с укор в думите се изсипа по мен: "как не те е срам да не ми се обадиш, а.." Наведох глава и почти се разпллаках, но после й теглих една майна и й казах да престане с наставленията, защото хич не ми е до тях. Заминахме. Всички заедно.
Озовах се сам-самичка до подлеза на спирка Явор, но на спирката до китайската стена. Стоях на бордюра на подлеза и си говорех самичка, по скоро се забавлявах сама в собствената си фантазия. Не бързах за никъде. Знаех, че скоро ще бият звънеца на училището, но въпреки това аз не бързах. Печеше слънце. И деня беше много светъл. Летен. И пак, нищо че е септември. Имаше хора на спирката.. пространството беше необятно, булеварда по широк от обичайното.. знаех къде съм, но на сън всичко изглеждаше леко видоизменено.. После аверката ми се появи от някъде и каза: "хайде, че ще почнат без нас.." Беше задъхана и буквално след като ми направи знак с ръка, пресякохме почти на бегом булеварда с идеята да сме посока към училището. Баси. Невероятно е. В место в Чайка, и вместо отсреща се озовахме до басейна на морска гара. Бяхме нахилени на макс, защото до ниска бяла ограда видяхме три наши съученички с които не се бяхме виждали цяла ваканция. Последваха някакви лигави прегръдки и целувки. Мразя тези лигавщини. Аз не целувам никого, но се оставям да бъда целуната, прегърната, обарана... Бля. Тва са глупости. Защо го правят хората?! Във въздуха се усещаше лекия полъх на вятъра.. морския бриз се въргаляше в косите ми и това ме правеше още по свободна. Обожавам. Да, обожавам да съм гледка към брега. И бях. Всички ние - няколко вече пораснали момичета - бяхме изхвърлили жадните си погледи към морето. Беше червено. И изведнъж СВОБОДАТА МИ БЕШЕ ОЦВЕТЕНА В ЧЕРВЕНО, усетих тежестта на мръсотията и болката опръска душата ми. Не казахме нищо. Просто дишахме тихо и...
И изведнъж от този пейзаж се озовах на Кабакум. И слънцето пареше. Цветовете бяха тежко жълти. Хората по плажа, по алеята, въобще хората на всякъде бяха голи, по бански, по потничета, а аз бях с дънки и с дебело бяло шушляково яке, и също и с ботуши... Баси, чувствах се тъпо. Но просто си бях облечена така.. бях като че ли телепортирана. Претиснявах се малко, но след като се уверих, че никой не ми обръща внимание ми стана доста по добре. Усмихнах се леко. И пак хвърлих поглед в морето. Този път така красиво и диво в очите ми. После влезнах в двора. Вилата беше различна. Много различна. Минах по една пътечка. Качих се горе. Там бяха родителите ни, моите и на мъжа ми.. Събориха една огромна топола, като преди това оглеждаха внимателно да не сгафят по изпълнението и да се стигне до кофти щети. Тополата падна. Боже, толкова е висока. После всички се събраха на тераската и започна е велика черпня. Мен не ме свърташе на едно място. Никога не ме свърта на едно място. Драснах отново на долу към плажа. Знаех, че имам бански в раницата, но не посегнах към него. Трябваше да не се излагам на слънце. А и майка, ако ме видеше да съм по бански щеше да ме смъмри яко. Бременните жени трябва да ползват максимално висок фактор. За това аз се съблякох по черен сутиен, като можех да се насладя на слънцето и аромата на морето, да усетя лятото. После се озовах на някаква пловдивска улица. Стръмна и с павета. Старинно магазинче. И аз там с още някакви, които не познавах. Едната ми рекламира някакъв крем за тяло. Много е скъп. Дава ми го и изсипва почти цялата тубичка в ръцете ми. Плаша се. Защо ми сипва толкова много?! И тя ми прави някакъв фокос-бокс като поставя почти празната кутийки до безумното количество изсипано в ръцете ми, и аз мога да видя как крема сам се прибира в кутийка. По скоро излишния крем се прибира сам в кутийката. Много яко. Баси. Така няма разхищения, всички си има посока. Намазах тялото си. Станах като зебра на ивица, петниста зебра, но в телесни човешки цветове. Притесних се, че ще си остана вечно така. Що за крем?! Що за защитен фактор, та аз бях обезобразена в кожата на животно. И братовчедка ми в съня ми, и децата, и каша е, и...
И най-красива беше гледката на морето.. онзи тежко жълт цвят на лято в очите ми..."
цитирай
150. xxxx - френдски сън
17.01.2011 11:47
"Мислех да пропусна този сън.. Но после някак си реших да го нахвърля...
Отново съм в бащиния дом. Баща ми е по млад. Времето е лятно, а по часа е сутрин, а той говори по мобилния на двора. Разгорещен в динамиката на разговора. Всички бързаме. Толкова много бързаме, че аз побеснявам от факта, че всички се опитват да ме измъкнат от кенефа и това не ме прави по спокойна, а направо ме изкарва от релси...
И после се сънувах отново на фона на нещо вече сънувано... виждам дежаву в очите си, но не мога да го преразкажа, не искам...
Родила съм си грозно бебе. Дори помня мислите си на сън: "Дори и да си грозничка си моя, и те обичам.. и тези черни очи, и разпилени тъмни коси... моя си." Усмихвам се, имам момиченце и тя е здравичка и ме гледа с ей тия големи очи.. мълчи и не казва нищо... просто ме гледа..."
цитирай
151. xxxx - френдски сън
18.01.2011 08:24
"Не мигнах почти цяла нощ... Стрясках се като обезумяла и дишах тежко. Сънувах се отново в бащиния дом. Беше тъмно. Аз се прасках на безумно смела и се опитвах да вкарам спокойствие в изплашените очи на жената която беше до мен. Сънувах множество ситуации с паранормален привкус - това в един момент ме извади от равновесие и имах чувството, че ще умра в буквалния смисъл. Страшно. Беше толкова страшно, че дълго държах ръката на любимия и се бях претиснала дълбоко в него.
И после имаше и море.. и това море винаги до мен носеше свеж полъх.
ПРЕВЪЗБУДА В СТРАХ ИЗЛЯНИ В СЪН.
И други неща сънувах, и толкова подробни, но аз съм до тук..."
цитирай
152. xxxx - френдски сън
19.01.2011 08:53
"Обикалях от поликлиника на поликлиника.. трябваше да си взема болничен, не знам защо, но трябваше...
Пред тотопункта имаше невероятно много хора - наредихме се. Пускахме фишове като главозамаяни. Фишовете бяха различен образец от реалния, който познаваме - там трябваше да изписваме имената си, и тинтири минтири вссякви лигави подробности. Касиерите искаха да приключват и да пускат кепеците, но ние се бутахме, почти се избивахме, и за тях беше невъзможно да са клоузинг по идеята на the end.
Болницата - едната - супер луксозна, а другата бля отврат направо.."
цитирай
153. xxxx - френдски сън
25.01.2011 09:55
"Разхождах бременното си коремче, като плъзгах усмивка по цветовете разхвърлени в дворовете на китни къщички. Улицата - толкова пъстра, - прави мислите ми "магия" и аз галя с рошав поглед аромата на цветята. Подминавам къщата на Гергина като замятам назад глава с надежда да зърна приятелската й усмивка, но се разминавам с "идеята". Тъкмо щях да завивам, когато някой извика по мен... аз се обърнах и... беше тя, майка й също, и двете изсипваха меки целувки по бялата ми кожа. Толкова хубаво (ми е). Завъртях се в бяла рокля като барелина на пъстра поляна, усещах се обсипана и в най-различни цветчета оплетени на венчета. Просто дишах цветове. Просто ухаех на усмивка. Сън.

После... после се озовах между прашните коридори на сградата на ЦП. Корема ми беше свит на топка. Не бях стъпвала тук от както напуснах преди (колки?) доста годинки... Толкова хубави спомени имах (тук). Не знам кой беше с мен, но който и да е, посочих с пръст към кожената врата (която все още стоеше там като паметник на културата) и казах: "Ето тук, зад тази врата, съм работила." Развълнувах се много. Почти се разплаках. Спомнях си. Не спирах да си спомням. Исках спомена да не свършва. Но знаех, че трябва да бързаме, нямахме никакво време.
Влязохме в залата - бях нервна, - трябваше да се представя добре. Някой затъмни осветлението. После дадоха почивка. Професорката беше малко серт, но й прощавам, защото в крайна сметка толкова магарета сме се събрали на "клона", трябва да ни вкарва в пътеката. Имаше някакъв (уж зрял мъж), който непрекъснато нарушаваше десциплината. Това ме вкара "в бяс", но и на него му прощавам. В крайна сметка дреме ми...
После бях в "зеленото на парк". Ухаех на лято. Оглеждах очите си в морските вълни и галех тревата с дъха си. Беше хубаво. И въпреки, че деня беше с цвят на лято, усетих как мокра сянка дебнеше с идеята да освежи положението...
събудих се.."
цитирай
154. xxxx - френдски сън "Обичам те. Различно."
26.01.2011 08:08
"Сънувам. Влизам в пицарията на червения. Различна е, има стълбички до касиерката. Милена е касиерка, но нещо ми се прави на важна. Скарваме се. В смисъл тя ме отрязва нещо и ми се праска на важна да не ми стъпва крака по вече в това заведение. Не и обръщам внимание. Гладна съм. Започвам да си избирам сандвичи. Спирам се на такъв със сирене - приятно запечен. Бъркам, за да се разплатя и й броя бялото на стотинки - цяла шепа. В заведението има и двама мъже, красиви са, и са цигани. Единия ми се усмихва. Има трапчинки. Хубав е - много. Усеща се някаква топлина - приятелска. Той прави опит да ме ухажва, но аз съм дръпната на темата. И после ми казва: "Кажи ми, че ме обичаш." А аз: "Не мога.", той: "моля те, кажи ми..", и пак аз: "съжалявам имам съпруг и чакам..", пак той: "моля те, тогава ми го напиши.."
И аз написвам: "Обичам те. Различно."
Разделяме се. Погледа ми се спира за последно в очите му. Странно е. Топло е. Усмихнато е. И малко боли. Но съм щастлива. Продължавам напред.
Попадам в някакъв подлез, или по скоро на оживена търговска улица. Има толкова много хора. Млади хора. И аз, там, с още някой, обикалям от магазин в магазин. Толкова красиви роклички. Да, трябва да меря някоя и друга рокличка. Страхотно е. Толкова са готини. И в другия магазин пак. Пак меря. Цените са поносими, но не си купувам. Продължавам напред...
В бащиния ми дом съм. Лято е. Слънцето полива косите ми, а аз разхвърлям усмивката си с чар. Брат ми е мъничък, някъде на две. Аз съм възрастна и имам домашен любимец - кон. Червен, лъскав, прекрасен кон. Яхвам го. И започвам да яздя в двора. Навлизам и в съседния двор, той не е ограден, от комшиите няма никой на вън. Брат ми се смее. Играем си. Той се таркаля по тревата, а аз "правя" коня легнал ниско до топлата земя. Смях. И пак, яздя и гъделичкам със смях. И така няколко пъти. После комшиите излязоха в двора и си оградиха с ограда техните граници, за да не влизам и да не газя с коня там. Това ме обиди, но те са такива.
После се събудих..."
Много ми е тъжно днес, но ще ми мине, нали? :)
цитирай
155. xxxx - френдски сън
27.01.2011 08:24
"Сънувах. Пак. Танцувам валс и пързалям босите си стъпала в мекия пясък. Въртя се. Въртя се като луда в прегръдката на лекия бриз. Валс. Завита във валс. "Тънцувам с теб, макар и сам". Чувам вълните. Деня по цвета е "залез" и капе в заливчето. Ниски пясъчни дюни, с щръкнали сухи тревички, правят гледката събрана в дъха ми. Смея се. Усещам го. И на сън се смея.
После съм в общината. Крия се в кенефа. Чувам викове. Стрелба. Някой ме измъква. Дърпат ме за косата. Писъци. И сънувам дълго от грозното на гледка и така до като не отворих очи.
Утрото ми се смее, а януарското слънце се оглежда в огледалото на автомобила ми."
цитирай
156. xxxx - френдски сън
28.01.2011 08:18
"Отново съм в сън. Играя усмихната баскетбол в офис. Офиса е различен от тези през които е стъпвал крака ми, но знам, че е мой. Формата му е квадратна, стените свежи, мебелите приятно разпиляни, и аз вътре се опитвам да вкарам кош в единственото табло разположено по средата на стаята. Опитите ми са "накриво", но не се отказвам. Тогава в стаята влиза високия Тошко. Той е добро момче. Усмихвами се. По принцип не ми се е случвало да водя често разговор с него, просто работата ми е такава, че сме кът по директния контакт. Но сега е различно. Той продължава да се смее по мен... чувствам се леко неловко, защото... Той ме "сваля" в прегръдката си и ме повдига. Повдига ме така, че успявам да вкарам цвета на топката през коша. Щастлива съм. "Изливам се" от ръцете му и той ме целува. Целува ме леко и много нежно. Устните ми изгарят от срам. И в миг се завъртам небрежно и вече съм извън стените на офиса...
Събуждам се... Помня съня ясно и не искам да го забравя, просто не искам.... Пак заспивам...
Този път сънувам себе си като героиня от филм в който има толкова много разврат, че за миг се плаша дали това не е действителност. Искам да спестя от преживяното и вероятно няма да ми коства много усилия тъй като спомена от сънуваното винаги е бледо петно в сравнение със същинския момент на съня...
Някаква тайфичка сме, в сянката на разрушено сдание. Наблюдаваме как някакви си "дърпат" платено меле. Аз съм дама, добре облечена и на положение. Придружава ме съпруга на моя много добра приятелка. В тълпата се появява някаква превъзнесена "грациела" и му се мята на врата. Той не отстъпва и изсмуква устните й - пред мен. Възмутена съм. Ухажва я и грам не пести от интимността. Това ме отвращава, защото е нагъл. На моменти ме поглежда право в очите и с този си жест изпива платта ми. Той е красив мъж, но аз обръщам гордо гръб и завивам в някаква посока - разкарвам се от това си местоположение.... Озовавам се пред огромна къща, от типа на едновремешните богаташки къщи. Да, това е моята къща. Аз съм богата. Много богата. И се обличам в красиви рокли, и дори нося мадамски шапки с леки периферии и семпли воали. Харесвам се.
В огромна спалня съм. Някой се опитва да ме събуди. Трудно ми е да стана (от леглото). А и на всичкото отгоре дъщеричката ми има рожден ден. Измъквам се - с триста зора. Събираме се няколко приятелки и всички те, в дома ми, изсипват къде истински, къде лицемерните си усмивки...
Изведнъж попадам на сцена извън дома ми. Виждам как едната флиртува с мъж. Целува се с него. "Това е отвратително", помислям си. Погледите ни се засичат, но тя знае, че няма да кажа нищо на съпруга й. Това е съпругата на същия онзи, който флиртува с онази "грациела". Отмествам глава. Озовавам се в сцена в която и аз имам любовник. В прегръдките му съм, плътта ми изпива меко очите му и се отдавам на страстни емоции и плътски удоволствия. Гадно е. Гледам се от страни и ми е колкото гадно, толкова и приятно... Мисля, че съм възбудена.
Вървя с приятелките си по оживената градска улица. Минаваме покрай наизкарани в ретро стил масички и столчета с неописуеми метални орнаменти. Погледите ни се спират върху приятелката ни. Тя е в ръцете на някакъв мъж и той я целува. Отивам до нея, хващам ръката й, не, не я хващам, направо я издърпвам встрани от прегръдките му и я питам "Какво правиш?!", отговора е просто един презрителен поглед изхвърлен по мен. Оставяме я в ръцете на "джентълмените" и с останалите женки сме посока към дома ми. Всички мълчим. Много добре знаем какво ще й се случи.
На вън цвета е тъмен по часа. Чуват се колелата на карета. От вън сме всички момичета и... В каретата е приятелката ни опипана от мръсните ръце на "дженталмените", които между другото се бройкат за авери на съпруга й. Грозна картинка. Тя е раздърпана, доста оголена. По кожата и има синки - от червено до синьо, - осмукана е, чорлава е, очите й капят тъжно. Те я изхвърлят от каретата и аз я завивам в прегръдката си. Всички мълчим, все още мълчим.. Тогава се чу мръсното на думи: "Всички й се изредихме"... и разпилян по асфалта пиянския им смях направи погледа ми заровен "на долу"...
Събудих се в пот."
цитирай
157. xxxx - френдски сън
31.01.2011 08:26
"Пресичам на бегом. Влизам в сладканрицата и се сблъсквам с "грубото" на продавачката. Получавам депресия, когато на усмивката ми се отвръща с чорлав тон. Не съм й виновна, че работното време все още тече по рамките и тя не може да "изтече" извън табелата отворено. Но както и да е. О, Боже, о Боже, слюноотделянето ми се активира на степен "бяс". Започвам да поръчвам. Да, поръчвам и от тази пастичка и от тази, ъъъ: "Всъщност искам седем пастички, да, от ето тези, и две целувки." След което поглеждам към двамата мъже които гледаха жадно витрината, която аз така старателно изпразвма с глас. Усмихвам им се. И те на мен.
После съм на плажа. Плажната ивица е тясна от към пясък и дълга от към бряг. Аз съм с някакво момиченце. Някъде на около осем-девет годинки - ловим риба. Всъщност тя хвърля въдицата, а аз съм облечена в зимни дрехи, по точно със сини дънки и някаква шубичка и съм седнала на брега, така че вълните заливат тялото ми почти до кръста. Слънце - няма, скрило се е някъде зад пухкавите облачета. Въпреки, че времето е сиво по цвета, и въпреки, че съм навлечена, всъщност си е меко ароматно лято. Смея се. На морето. Момичето хваща някаква риба. Аз я укоражавам с усмивка и с похвални думи. Тя задържа хлъзгавото същество в голите си ръце за около минута след което решава и пуска рибата обратно в морето. Пак й се усмихвам.
Двамата мъже от сладкарницата изведнъж се появиха на палжа при нас. Аз предложих да изядем пастичките.
Събудих се."
цитирай
158. xxxx - френдски сън
01.02.2011 10:24
"Сънувам се в движение. Не спирам да вървя и да съм и тук, и там. Влизам в библиотеката от детството ми. Вътре е променено. Много е променено. Посягам с очи към рафтовете с книги. Толкова много корици галят погледа ми. Навеждам се. Посягам и вземам невероятно странен размер на романа Поща. Същия е издраскан с фотоси на автора, с цветни илюстрации, лъскави корици. Въодушевена съм. Разглеждам живота му и чета със страст. Изведнъж докосвам нещо красиво. На единия от рафтовете се вее ефирна рокля. Толкова нежно и приятно съм затаила дъх, че я искам на всяка цена. Искам я. И мога да си я позволя. Не знам дали си я купих, но се озовах пред класната стая на моето училище. Мъж - чистач - току-що беше минал стерилно пода със стирка и аз не можех да бъда стъпки по класната стая, но можех да разходя погледа си между чиновете и столовете. Беше странно. Хубав спомен. Вятъра лакатушеше дългите пердета, които бяха полудръпнати и висяха с тежестта на "лукса на Времето" надолу към сърцето ми.
Момченце караше колело на тераса без парапет. Сърцето ми се сви при мисълта, че може да падне и дазгуби дъха си завинаги. Но всичко се размина.
Събудих се завита в чувства."
цитирай
159. xxxx - френдски сън
03.02.2011 08:34
"Сънувах милата си прабаба. Аз и говоря, а тя мълчи и само ме гледа. Дори не се усмихва. Но чертите й са меки. Продължавам да й говоря, първо там до кладенеца, а после и в рейса. Но тя все мълчи. Не помня какво й казах, но знам че каквото и да е било тя ме чуваше много ясно, а аз до някъде разчитах отговора в погледа й. Както и да е, сънувах посънувах "колкото толкова" и се събудих. После пак заспах.
И сънувам, че съм в открито море и плувам със някакъв спукан дюшек към един младеж, който е на не по-вече от петдесетина метра от точката където съм аз. Трудно ми е да плувам. На моменти усещам как тялото ми се предава на умората и лицето ми се бори с мокрото на вода. Но пак дишам, и пак съм движение. Достигам го. Той ми се смее, и ми се радва. Иска да ме прегърне от радост, но всяко негово движение прави неговия (също спукан) дюшек РИСК и за двама ни.
Синьо е - морето. Слънцето е високо и пръска усмивките ни ту в грижа, ту в неописуем адреналин. Знаем, че във водата се въргаля акула и това прави адреналина ни на степен N-та. Сякаш беше сценарий от филм. И сякаш хем бях аз, хем не бях. Имах дълга черна на меки къдрици коса и лице, което не е мое. Тялото ми - с хрупкав загар. И аз в душата на морето си търся сърцето.
После сънувах една мадама, която бутуше детска количка. Тя ми се усмихна, аз я заговорих. Беше сладка. Вървяхме няколко крачки заедно. Тя ме нарече с името Иванка. Знам, че се препозна в мен, но я оставих да вярва в каквото си реше. Беше много готина и ми пасваше на сърдечната дейност. Харесах тази жена, но знаех, че няма да я имам дълго около себе си. (тук има доста подробности които сънувах с нея, но никога няма да ги опиша - ще ги помня "колкото толкова", с кеф)
Ах, как забравих само. Сънувах, че съм на плаж, нещо като че съм хем на Паша дере, хем на Кабакум. Надолу е стръмно. Много стръмно. Тълпа от хора се беше извила в широка опашка и всеки човек си чакаше реда, за да се спусне до плажната ивица. "Боже, - казах си аз. - нима трябва да ви изчакам всичките." Просто имах бърз поглед и фиксирах един ров доста стръмен, но с леки стъпаловидни тераси и се спуснах по него. Вече бях стъпки върху пясъка и галех топлината на зърната. Дишах. От лятото. Обърнах се да видя на горе тълпата. Видях, че доста человеце се бяха пръснали в посока моята идея и се спускаха по нея - по идеята ми де. На плажа си лафех с някого когато се сетих, че трябва да се кача до горе, за да си взема кърпа. Винаги лежа на пясъка, за какво по дяволите ми бе потрябвала кърпа този път. Но тръгнах. Беше много стръмно. Много. Едва стигнах до ръба на края. Там закъсах. Почти се бях предала. Висях на ръцете си. Опитах се да се извлача и да не вися като атракция на долу, но не ми се получи.
Събудих се."

цитирай
160. анонимен - hey dude
03.02.2011 14:25

започнах малко по малко да намирам думите, да ги сбирам , да се хиля тъпо като си представям шкембе... хубаво е, много е хубаво... няма как да е друго...
искам да ти говоря, да те питам, но ми идва тъпо да е в нета... като седнем на кафе с морски изглед и вдигната ръчна, ще питам, ще говоря.... но е прекрасно :)))))
цитирай
161. xxxx - френдски сън
04.02.2011 12:12
"Сънувах, че съм слугиня. Много бедна слугиня. Бях в някаква сграда заедно с още няколко типа като мен, но Бога ми, бях на предела на силите си. Работех много - неописуемо много - и търках подове, готвех, и пак стържех мръсотията наслоена с времето. Съня беше сив, нямаше и грам от цвета на дъгата. Аз просто бях част от кадрите и дишах тежко. Исках да плача, но нямах сили за това. Сънувах се и раздърпана, плътта ми прозираше през разпраните кръпки. Бях облечена в нещо с цвят до мръсно бяло. И исках просто да свърши. Всичко да свърши. Беше кален сън. Без любов, без усмивки, без емоция, без състрадание, без толкова много без..."
цитирай
162. xxxx - френдски сън
07.02.2011 08:40
"Улицата е с дъх на сажди. Цвета по часа е УТРО. Минавам покрай сиви триетажни къщи. Разминавам се тук-таме с ранобудни минувачи. И пожара в очите ме прави поглед на горе. Един човек се бори с бурни пламъци. Стените танцуват в прегръдката на огън. Димът извива тъжка въздишка и ме прави ГРИЖА. Инстинктивно влизам в непознатата къща и единствената идея, която ме прави силна по движението е, че трябва да помогна. Да, аз трябва да помогна по някакъв начин на тези хора. Това чувствам. Чувам сирена. Озъртам се. Пред горящата къща спира странен пожарен автомобил. Наистина е странене. Малък е като фиятче, цвета му е бял и има някакъв плътен найлон. Виждам светлините на сирените. От колата слиза дребен пожарникар с много малък, определено малък, че чак до странност, пожарогасител. Качва се. Пожара е потушен. В крайна сметка аз нищо не направих. Бях просто гледка по опушените стени. Черни са. Не виждам сълзи в очите на живущите. Те просто мълчат. И гледат глухо.
После се събуждам. Въртя се. Не мога да заспя. Гледам телевизия. И явно по някое време съм се унесла. И сънувам отново: той пада. Лети. На долу. Смърт. Страшно е. Помня само, че в съня си изкрещях най-дългото НЕ! в живота си. Не разказвам всичко, за да го забравя. Но се събудих в плач. Ревях на глас. Със сълзи. Очите ми - мокри - капеха солени в устните ми. И топлата прегръдка на любимия, и думите ми: "Не ме пускай, прегръщай ме, не ме пускай, никога".
И заспах в сън: вървях по сивото на плочки. Позната улица и спокойна усмивка - в дъха ми. Аромата на топъл хляб ме прави спирачка пред стара фурна. Влизам вътре и се нареждам на опашката. Купувам си царевичен хляб, както и още един, който беше със някакви ядки по кората. Мирише толкова вкусно."
цитирай
163. xxxx - френдски сън
08.02.2011 08:42
"На почивка съм. Да, сънувам, че съм в някакъв летен курорт в стил "ала неприлични танци". Не съм щастлива. С приятели съм. Брат ми и той е някъде в района с негови авери. Аз се забивам в местната пекарна и прося с очи пастички - малки, сочни, сиропирани с лек ягодов сироп и обвити в шоколад квадратни мини пастички. Поръчвам. Първоначално продавачката ми се изръсва с няква пряка реч, че пастичките били резерве и ме отсвирва. Това ме разстройва на макс. Излизам. Гледам на криво през борова горичка и след това забивам влажния си поглед в глух морски пейзаж. Отново се връщам в пекарната. Този път има опашка. Нареждам се. Идва и моя ред. Поръчвам. Пастички. И разни други неща. В две малки мини кашончета продавачката старателно подрежда поръчката ми. Дава ми я. Аз я оставям на земята, за да се разплатя. И някакъв тип сяда върху кашончетата ми, за да си почини. Подивях онемяла и направо забих от към дар славо. Успях след броени секунди едва-едва да промълвя: "Пастичките ми..", откачих, но преглътнах културно.
Отседнала съм в някаква къща. Същата е голяма и хладна къща, но когато пусна кранчето за студената вода от различни ъгли на стаята започва да струи вода. Мокро е. Дисконфорта ме блъска яко. Искам да отида на плаж. Искам да си почивам, а сега трябва да се справям с течове разни. Тове ми образува нерви, но ги крия под усмивката си.
И после... Вървим по черен път, аз, брат ми, Денис и Ася. Те ми се хвалят, че през ден-два са в различни хотели и си блъскат дупетата по плажната (ивица). Канят ме с тях. Аз отказвам, като казвам, че ще си помисля.
И после... Лежа в сянката под облаците върху платнян дюшек, който се лакатуши в морето. Ръцете ми са заровени в гъсти зелени водорасли. Толкова много водорасли има в морето, че ме хваща гнус. Когато се свличам от дюшека правя устните си във форма "Ъ". Около кръста ми съм навързана с колани от естествена растителност. За първи път от толкова време ми е така гнусно. Излизам с идеята, че ще съм посока към дома.
Но пастичките..."
цитирай
164. xxxx - френдски сън
09.02.2011 09:29
"Нахвърлен съня е в ръцете ми... и аз го събличам в голи редове, и превръщам видяното в част от ритъма на моето сърце...
Сирене - дунавия - в шепите ми. Бъркам в саламура и вадя една бучка. Подавам я на някой. Бъркам за втора бучка. Също я подавам. Вкусно е. Опитах го и наистина е много вкусно, и меко.
Видях в съня си толкова много хора, които не съм виждала така отдавна. Хора с които съм работила преди, които направиха очите ми усмивка. Видях ги. И се погалих в гледката.
И после пресичам улица. И пак е лято. И пак мирише на любим сезон. Тълпи от хора. Толкова много хора събрани в очите ми. И аз просто пресичам булевард. Слизам от тролей, за да се кама в друг. И там сядаме един до друг. Аз и той. Говорим си. Споделям някаква тъпа болка. И после се смея. И после ми е хубаво. И гледам през прозореца. И искам да плача. Но очите ми греят, защото съм допир до любим човек. И ми е спокойно до него. Сън. Мека тишина. Ако се събудя ще ме боли. Не искам да се събуждам."
цитирай
165. xxxx - френдски сън
10.02.2011 08:20
"Сънувах доста шантави неща, но както и да е. Фантазията ми шареше на макс, а аз съм неспособна да я изхвърля в редове.
Но най-ярката емоция в която се зарових, е че с кръстницата ми се въргаляхме из някакви зелени пътища, пресичахме горички и храстчета и посоката ни отведе пред портите на манастир - голям, спиращ дъха, манастир. Докосвах се до дървена порта, цялата изрисувана в дърворезба. Пипах я с ръце и дълбаех поглед във красивите релефи. Харесвам да пипам такива неща - доставят ми удоволствие. Влязохме вътре. Беше огромен храм. Радвах се като дете и не криех смеха си. Пързалях се по лъскав паркет, или мрамор, не мога да определя, но се пързалях... Изкачихме се по едни дървени стълбички и там имаше иконостас. В залата беше тихо. Само моя смях се разнасяше като любов в тишината. Дишах. В храма имаше и много интересно ресторнтче - в стил народен. Кръстницата ми бе решила, че това е местенцето където ще направи кръщене на хлапето си.
И дрън, дрън, сънувах и други простотии като извънземни... като хора, които от кръста на горе си бяха нормални човешки същества, с цвят на кожата телесен, с глас на човеци, а от кръста на долу бяха зелени, крайниците им имаха странни форми. Возих се във влак. И единия вагон беше фрашкан с извънземни.
Бяха си настроени враждебно. Но на ръба на страха СЕ СЪБУДИХ..."
цитирай
166. xxxx - френдски сън
11.02.2011 08:43
"Сън в пряка реч, слънце и лято:
- Имаме време, ще се спуснем за обедната до центъра.
Държа някакво хлапе за ръчичка. Русоляво момиченце с къдрави косички, ама много му знай балалайката, много. И на всичко отгоре е толкова инато, че въобще не хваща дикиш от туй дет му казвам начи. Аз му казвам на дясно, то си знай на ляво. Аз искам да му покажа фонтаните зад ФК (в крайна сметка кмета е вкарал нови идейки и фонтаните ме блъскат яко в очите с кеф и не мога да им се насладя), а туй малкото дава обратен и дори не се трогва от шума, смеха и красивите форми на водните струи. Баси хлапето.
Дребното забива в някакъв магазин точно до ФК, опитвам се да го издърпам, но не ми се получава. Около мен се носи руска реч. Виждам познати и си удрям лафче. Продавачката се влюбва в хлапето и й подарява много сладка рокличка, с връзки на раменцата (имах същата като дете). На мен иска да ми подари чанта. Аз отказвам.
После сме в някаква кола. Момичето което кара излиза от подземния паркинг на ФК и цепи пътя на едно ченге, като му маха с ръкаа в стил БЛАГОДАРЯ и хич даже и не й пука, че му е цепила пътя:
- Баси, току що цепи пътя на ченгето.
- Глупости.
- Как глупости, не видяли човека как те изгледа... и погледни дава назаден и ни прави знак да отбием... Отбий, отбий ти казвам.. ето тук спри.
Тя си приготвя документите за проверка. Аз недоволствам в колата, като се нервя по неин адрес, че се е представила като неграмотен шофьор и се моля да й се размине. А и почивката свърши, трябва да се връщаме на работа.
Но нещата се запънаха. Тя се връща и през отворения джамек ми иска десет лева. Питам я "за какво са ти?", а тя ми вкарва отговора, че това било в реда на нещата, иначе щели да й напишат акт. Вбесявам се. Излизам. Започвам на саме да водя приказка с едното ченге. Обеснявам му, че тя е нов шофьор, и че тъй като е той е карал достатъчно бавно е имала възможност да се изнесе, и че си е помислила, че той й дава път, и разни други неща... Но оня е неприклонен. Започва да се сваля с мен с идеята, че само така ще сложи точка на проблема. Аз му тегля една и удрям на капака на полицейската кола, като се изръсвам: "хайде ще пишем акт, а аз ще се вкарам като свидетел и така ще ви опиша, че.."

Гладна съм. Трябва спешно да хапна нещо. Имах среща на терасата на ФК с приятел, който като ме видя ми викна отгоре. Аз бях все още извън сградата, вдигнах глава към него и му се усмихнах. Толкова го обичам. Но когато се качих горе него вече го нямаше. Търсих го с поглед, но... нищо.
И все пак съм гладна, мирише ми на Иглика:
- Яде ми се бюрек, ъ, всъщност не, ядат ми се два бюрека, точно така - цели два."
цитирай
167. xxxx - френдски сън
14.02.2011 10:10
"Поглеждам през прозореца. Там, от външната страна на перваза се е свила някаква ситна котка. Същата внезапно стана и тръгна по перваза. Аз се изприщих да не падне. Все пак сме доста на високо. Сърцето ми прескочи няколко п ъти от вълнение, но всичко си свърши с хепи-енд-край. После погледнах през крилото на прозореца. Гледах право надолу и погледа ми се заби в топъл минерален басейн пълен с водорасли. Вътре имаше две жени, и се смееха... Стана ми хубаво и ми се прииска да лижа парата с тялото си. Паднах. Долу. В басейна. Хубаво е. И топличко. Водораслите бяха малко гадни, но когато започнах да плувам на горе към водната пързалка, водата ставаше все по чиста и по чиста. Стигаш почти до върха и после се спускаш. Беше яко. И вълнуващо. Онези красиви мъже флиртуваха с погледи по нас. Аз бях с приятелка от детинство. Плувахме двете. Тя почти не говореше с мен. Разбирахме се без думи. А и знаех, че имам много малко от времето да съм с нея. За това и не я натоварвах с гласните си струни. Но ми беше хубаво да оглеждам очите си в нея. Толкова рядко я виждам през годините.
Погледа на онзи мъж беше много топъл. Но скъсахме идеята за "бъдеще" още в зародиш, защото си беше невъзможна от всякъде. А и сънищата са емоция, това ми стига, мда.

Замахнах с ръка. Ударих я. Когато погледнах към паркета усетих болка в погледа си. Бях я размазала, но тя все още мърдаше с крачета и се гърчеше леко в импулси. Нощна пеперуда, да. Размазах една бежава нощна пеперуда. Но не я довърших, оставих я да се мъчи. А просто трябваше да отида и да скъсам живота от нея. Но не го направих. Този път не.
Събудих се някъде там, по средата."
цитирай
168. xxxx - френдски сън
17.02.2011 08:12
"Сънувах различни неща. Почти ги забравям. Изпаряват се от мисълта ми с такава лекота, че ме хваща скромен яд. Но все пак ярко си спомням поглда който бях впила към покрива на yчилището. Покрива е с лека етажност и на него имаше едно дърво. Една шарена коза беше увиснала на дървото. Около врата и имаше важе завързано за зелените клони. Горкичката се опитваше със сетни сили да се покатери и да се задържи на близкия перваз на един отворен прозорец. Ту успяваше, ту отново провисваше по стената на училището и се блъскаше както в клоните така и в сградата. Не можех да й помогна, но исках. Беше гадна гледка. На края мисля, че се задържа, мисля го понеже ми олекна малко.
После си спомням, че трябваше спешно да се подстрижа. Толкова ми беше спешно, че пропилях целия си ден в един фризьорски салон. Фризьорката си беше мухла от всякъде, но вземаше по евтино от съседния салон и за това се пробвах първо при "мухлата". Същата ми обеща, че като приключи с всички преди мен ще ме подстриже, но ме прецака от към "обещание". Загаси осветлението и се направи на "Затворено". Побеснях, но любезно се усмихнах и влезнах в другия салон. Там за съжаление ми даваха час чак за сряда. И това не ме устройваше, но приех. Исках да се разрева, исках да крещя, исках да им тегля по една на всички, но се овладях. Душата ми разкъсана от несправедливостта пое някаква посока на някъде.
Сънувах и други неща, но наистина "изпарението" се е вкарало в действие и вече не помня.."
цитирай
169. xxxx - френдски сън
18.02.2011 08:34
"Не спах спокойно. Будих се. И сънувах различни неща. Помня, че бях целуната от мъртвец.
Стоеше на плочките пред едно централно заведение. Изправен и загледан на пред. Часът беше необичайно светъл на цвят. Светлината капеше отгоре ни и като че миришеше на "след дъжд". Хубаво и приятно усещане се носеше в усмивката ми. Не очаквах да го видя. Познах го в гръб.
Аз тъкмо излизах от заведението, когато погледа ми се спъна в дърташкия му силует. Знаех, че е мъртъв, но когато го докоснах допира ми се превърна в неописуемо омиление. Исках да го прегърна, но му го спестих. Държах положението на ниво. Знам, че беше лято, но не знам дали той го знаеше. Дядо Митко, или вуйчо Митко, същия е брат на бабето - стар и закалет комунист, непоклатим военен - сега стоеше тихо и галеше с поглед бъдещето. Направи ни новогодишно предложение. Идеята му беше да прекараме заедно новогодишната нощ. Аз се засмях и му напомних, че сме още в топлите дни на мекото лято, а той все така блуждаеше в бъдещето. Попита ни как сме. Казах му, че чакаме бебе. Тогава той ме целуна толкова нежно и меко, и дълбоко, и истински по лявата буза. Усетих се неповторимо лека от тази целувка, просто като че потънах в някакъв неземен рай. От тази целувка се събудих. Просто се събудих и дълго не можах да заспя...

И после сънувам, че съм си в апартамента и че гледам от високо на долу. Отново е светъл ден. Знам, че предстои да изригне някакъв вулкан и знам, че скоро пластовете ще започнат да се местят. Изпитвах лек страх. Не бях сигурна дали ще оцелея, но бях длъжна да направя всичко възможно, за да спася живота си. И наистина, усещах как земните недра се движат, как се топят под краката ми... Плочките по които стъпвах боса започваха да парят и да парят все по вече и по вече. Скоро всичко щеше да се разтопи, а аз щях да съм частица лава. Опитвах се да преминавам от стая в стая, да се задържам под касите на вратите. Но под краката ми пари и пари. И после изведнъж всичко свърши. Тази стихия умря в един миг и настана тишина."
цитирай
170. xxxx - френдски сън
21.02.2011 10:00
"Смях се на глас в съня си. Толкова бистър и искрен по детски смях. Гърлено разнасях весели звуци и не можех да се спра. Кръсницата ми разказваше нещо и явно беше доста смешно щом съм изхвърлила приятното на гъдел в тъмното на нощ. Някой ме бута, и ме бута, и ме бута.. и после чувам въпрос: Събуди се, събуди се... кажи ми какво сънуваш, на какво се смееш?!" Не исках да се събуждам. Просто не исках, защото беше толкова смешно. А дори не помня на какво се смяхме. Избръщолевих нещо в просъница, и после пак съм заспала дълбоко.
И сънувах морето. И вървях отново по брега. Сънувах се на познат плаж от далечното минало, но плаж който колкото и познат по усещане беше съвършенно различен в погледа ми. Но все така топъл. Мрежите ограждаха границите на ивица и хората трябваше да си купуват билети, за да са част от тази ивица. Бях в миналото. Не си платих, не беше нужно, аз никога не плащам. А и всички ме познават. Просто се усмихвах и раздавах с поглед и устни най-мекото "добро утро" на което винаги съм била способна. В началото имаше слънце. Жълто слънце, парещо. После последното се скри и когато зарових поглед в синьото небе се разлях в красивите бели пухкави облаци. Хубаво ми е. Господи, толкова е хубаво да сънувам. Да сънувам море, и то точно по този начин. Боса съм. И краката ми са в морска пяна. Ъмм. Вървя бавно и се усмихвам на спасителя, който ми подхвърля два-три лафа. Отвръщам му нещо с усмивка и се вкарвам в някакъв дървен крайбрежен бар. Там много мои познати са се събрали да празнуват нещо. Аз не си падам по празненствата, но се включвам с идеята да вкарам нещо за хапване и някое друго фрешче. Нареждам се на бара и оглеждам жадно менюто. Определено съм гладна. Много съм гладна. Не мога да си избера, има толкова много вкусотийки, че избора определено е труден. Но се заговарям с някаква мацка пред мен и от смях на смях решавам да си поръчам каквото и тя. Тост. Топъл ароматен тост - има и шунка, има и кашкавал. Смеем се много. Ама наистина много.
И после сънувам, че си избирам колан. Държа в ръцете си златно тънко коланче. Харесвам го много.
По някое време се събудих.
И кой знае още колко куп глупости съм сънувала, но съм разпиляна и не мога да помня вечно..."
цитирай
171. xxxx - френдски сън
22.02.2011 08:08
"Бях нападната от куче пред външното стълбище на един висок блок. Беше гадно. Кучето се засили към мен с оголени зъби и усетих мощен сблъсък, когато тялото му се изтупа в моето. Страхувах се. Много. Държах торба с няколко чифта джапанки и се надявах да не ги разпилея, или пък да не бъдат надъвкани от животното. Беше немска овчарка - кучето. После се се озовах в училищен двор. Там вече зрели хора, предимно мъже, играеха баскетбол. Оказа се, че познавах всички. Държах топка и направих само няколко крачки с опит за кош. Не помня дали ми се получи, но знам, че имах по-важна работа. После бях в някакъв офис - очевидно работех там. Всички тръгнаха да излизат в почивка, дори ме подканяха с изрази от типа "аре до кога ще те чакаме", но телефона звънна и някой каза, че спешно трябва направя дупки на онези джапанки и да ги комплектовам на една закачалка заедно с една дузина тениски, които трябваше да бъдат старателно перфорирани и изравнени. Бях бясна, защото колкото и да търсех симетри, за да направя правилнете дупки, то не успявах. Тениските бяха различни модели и размери и това ми играеше по нервите от всякъде. Камен се появи от някъде и реши да ми помогне. Цялата обедна почивка си загубихме времето в тази идиотщина, но нищо де, преглътнахме го. Навързахме с месина джапанките и после някаква, която явно го играеше моя шефка, ме накара да се замъкна до офиса пред ФК и там да продавам джапанките, тениските и картите. Да, трябваше да продавам и някакви телефонни карти със знака на вивател. Пред ФК съм. Влизам и вътре фоето беше уредено в стил и уют, и имаше нещо като пропусквателни коридори през които обикновени граждани не можеха да минат. Видях Силви и с моята небрежна скромност й дадох знак с очи, че трябва да ме чекира с нейната карта, за да мога да вляза и да започна бизнеса си.
В съня ми имаше и море. С много вълни. С огромни вълни. Исках да направя снимки. Двама трима смелчаци се бяха изтупали на самата плажна ивица и съответно бяха мокри до кости, да не кажа, че направо си рискуваха да бъдат отнесени завинаги в морските недра. Майка ми беше до мен. Разчете в очите ми желанието да направя снимки на морския пейзаж и тогава усетих как ме повдига на високо, като ме хваща през коленете. Държа телефона си и се правя на опит да снимам. Но вместо снимка съм се вкарала във филм. Бях бясна. Но ми мина след като огледах очите си в поредната критична огромна вълна. Не бях виждала на живо такива вълни - Никога не бях. Но тази нощ ми се случи."
цитирай
172. xxxx - френдски сън
23.02.2011 08:26
"Сънувах шарено. Разпокъсано епизодите прескачат от гънка в гънка и не могат да се подредят в правилното на мисъл. Но сънувах, че съм в топлите прегръдки на любимия... беше късна нощ и вече почти зашивахме клепачи в тъмното, когато на вратата се звънна. Станахме. Аз се облякох, а любимия отиде да отвори. Беше Ники с две огромни торби пълни с пиене, сокове, мезета, все неща за среднощен купон. Погледнах някакъв часовник - беше два през ноща. Душата ми спеше, но преглътнах съня, или по скоро го вкарах в десета глуха и се заех да режа мезетата. После се смъкнаха и другите, и всички се натикаха в нашия апартамент. Имаше някакъв повод за празнуване, и аз не знам какъв точно... някой някога бил обещал да почерпи и ей ги де ги у нас в късен час.
После сънувах една стара бабка от детството ми. Знам, че още е жива. Същата ми се яви в съня и водехме разговор в апартамента ни, но вече беше светвло, по скоро разведиляваше се - и миришеше на кокоша мелодия, в смисъл като че чувах мелодията на ранобудните петли и кокошки... както и да е... Че тази жена искаше да почисти. Пазареше се с мен, че е ще замете всички скъсани от дърветата и разпиляни по двора ни клони, ще се грижи за свежестта на входа и ще останем доволни. Казах й че ще си помисля.
После се сънувах пред Пикадили. Имах задача. Колата ми беше паркирана близо до мястото за инвалиди. Задачата ми беше да закарам няколко души до южното черноморие. Тези хора които предстоеше да си избера трябваше да бъдат напълно непознати за мен и безкористно да се съгласят да ме придружат. Единият трябваше да бъде мъж с наднормено тегло, в смисъл възпълничък да е. Намерих някакъв дядка. Да, беше дебелан почти като торбалан.. имаше определени задръжки към идеята, но аз просто го натиках вътре и му казах да не се притеснява, че нищо лошо няма да му направя. По средата до него бях вкарала огромен куфар. Определено му беше дисконфортно, но задачите са за това, за да се изпълняват въпреки условията. А от другата му страна, непосрествено след куфара бях настанила и една немскаа овчарка. Егати и кучето беше толкова диво, че едва се справяхме с дисциплината. Качих още някаква жена, или момиче, не мога да съм точна по описанието, но потеглихме.
Вече сме по южното черноморие. Не знам, вероятно сме в Созопол, или в Несебър, била съм тук и преди. Докато дядката оставяше някаква пратка, аз се мотках между добре спретнати сергийки и се възхищавах на невероятно ниските цени на парцалите. Имаше толкова красиви роклички, и панталончета - исках да имам от всички дрехи, толкова много го исках. После някаква продавачка ме захапа с тон и аз побеснях. Мразя да ми държат тон, набирам на степен N-та, но има късмет, че ми минава бързо. Всъщност описанието в редове е бледо копие на подсъзнателното изживяно. Но изпитвах наслада и се въргалях в динамика.
После се сънувах със същото онова куче в родния ни двор - и в града, и на село... Кучето ми говореше. Говорещо куче!! Исках да го питам на колко е години и му казах, че ако е на еди колко си просто трябва да излае така: "Ау, Ау, Ау", и това ще означава на три години. Някви такива де. Когато то ме попита аз на колко съм, то си спомням като бял ден, че в съня си излаях трийсет и мръдни пъти. Беше много смешно да се чуя да лая. Но до сега не бях разговаряла с куче по този начин.
Не помня още какви простотии сънувах, но беше шарено. Този път не помирисах морето с очи."
цитирай
173. xxxx - френдски сън
24.02.2011 16:47
"Сънувах шарено. Летях с колата. Летяхме през циганката махала. Беше страшно вълнуващ адреналин. И приземяването... беше хард в косите."
цитирай
174. xxxx - френдски сън
25.02.2011 08:17
"Опитвам се да пресека. Много е трудно. Коли от сам, коли от там. Бибитки. Мост. Успявам. Пресичам. Бягам по осовата линия на сивия мост. Първо в едната, после в другата посока. Бягах много. Изморих се, но не спирах. Не знам защо бягах.
В парка съм. Трябва да ловя някакви животни. Вървя по алея и подминавам насядалите в близкия открит бар хора. Изведнъж засичам погледа на птица. Птица, която е кацнала на сивия асфалт. Орел е. Изпитвам страх. Свиреп страх от погледа на тази птица. Клякам ниско. Едва поглеждам към нея с крайчица на окото си. И тя ме гледа. Знам, че се готви да ме нападне. Знам, че иска да изкълве очите ми. Сърцето ми тупти.
В асансьор съм. Нагоре. Срещам съседи. Коментирам гневно несериозното им отношение към входа. Събирам пари. Чистя. Старателна съм. И пак съм в асансьор. Срещам очи. На млади хора по мен. Усмивки. Разпиляна съм. В сън.
И още."
цитирай
175. xxxx - френдски сън
28.02.2011 10:03
"Бълнувах на сън "осми октомври, осми октомври, осми октомври..." това беше в утрото на прекрасната отминала неделя. Знам какво означава.. и я забравих, не се докоснах до църква, а само помирисах дъха на прошката, и си поплаках - сама - в къщи.
И събирам съня си в редове... не знам дали успявам, нито защо го правя, но ми е толкова истинско... въпреки, че времето отмива подредбата и я превръща в хаос...
Шофирам. Пред мен има други коли. Правят завой. Аз след тях. Навлизам в завоя и виждам, че асфалта приключва да съществува, т.е. и двете платна липсват, няма ги, а на тяхно място дълбока яма - не! - а огромна пропаст. От двете страни на този небрежно откъснат участък има тротоар с вкоренени дълбоко стари дървета. Не зная как минах покрая пропастта - само двете десни гуми се допираха по края на бордюра и мачкаха разкаляните корени на дърветата, а другите две гуми бяха във въздуха. Но минах. Посоката ми се размива и аз се губя някъде в бъдещето - изчезвам напред в съня, и забравям. След малко се озовавам за пореден път на същата улица, на онзи завой (който така прилича на завоя на бул. Приморски до летния театър), но този път съм бясно засилена. Знам, че ще мина, както предния път, знам го, и съм уверена, но... Но изхвърчам. Високо. Преобръщам се. И падам в двора на стара градкса къща. Докато летя очите ми се оглеждат в зеленото на лиани, треви, меки клони. Лято е. Няма слънце. А аз падам летейки. Страх. Изпитах страх. Нямаше болка. Само чист страх. Търсех себе си с очи като надничах в чуждия двор. Не се виждах. Аз стоях, там, на улицата от другата страна на пропастта и се взирах в прозрачното с идеята да чуя дъха си. Но нямаше движение. Никой и нищо не помръдна. Започнах да бягам. Бягах сама, бягах много, бягах толкова силно. В София съм. Озовавам се на познато място. Била съм тук. Но кога. Отдавна?! Отново се страхувам, защото търся нещо, а не го намирам. Колкото ми е познато, толкова ми е и непознато. Пресичам на бегом от единия ъгъл до другия. Минавам под подлезите на Централна гара, изкачвам се с ескалатори, оглеждам се, дишам тежко. И пак бягам. Слизам по стълби. Блъскам се в хора. Толкова много хора, и аз там, сама. Озовавам се отново пред онази пропаст, където стана катастрофата, където изчезнах. На самата уличка, точно там където свършва сивото на асфалт и започва пропастта, има около три-четири стъпала. Жоро седи на едното. Питам го нещо, не помня какво. Той ми казва нещо и очите ми се пълнят със сълзи. Усетих се най-самотното същество на света. Това което прочетох в смисъла беше, че не съм желана там, да се махам. Махнах се. С такава скорост се изтрелях, че полудях от движение. Горе съм. На централен площад във Варна. Виждам силуета си във витрини. Мирише ми на стъпки по които съм минавала (все едно да затворя очи и да си представя как някога слизах от комета в Созопол, или в Несебър... така се чувствах). Минавам и покрай фурна. И покрай още една. Влизам. И излизам. Не купувам нищо.
И внезапен пороен дъжд. Там. На площада. Във Варна. Кален, пороен и същевременно толкова чист дъжд. Става сиво. Босо. Хлъзгаво. Мокро. Залепям гърба си на стената на операта и... И отварям огромен чадър, който дори не знам от къде се появи. Плача. И клякам ниско. Долу. Сама.
И после съм на п лаж. На този плаж никога не съм била. Никога. Ивицата е много дълга. Много. Пясъка е златен и усещам мекия допир на вкусното лято. И на сън потъвам в горещото на плаж. Мъж съм. С готина компания. Всъщност сме около пет аверчета. Все мъжаги. Във водата сме. Хубаво е. Има вълни. Задача сме по нещо. Не виждам сърф, но усещам около себе си гладкото на дъска. Странно е. Изведнъж вълните се разливат в широкото на пейзаж. Гледката е необятна. Морето събира пяната в погледа ми, а аз пия меко. Пипам. Появява се течение. Опасност. Емоция. Адреналин. Страх. Движим се бързо. Не плуваме. Вървим. Водата ми е до кръста, но вълнението понякога ме прави толкова ситен, че съм скрит под вълните. Всички сме почти в група. Идеята е да излезем по най-безопасния начин на пясъка. Негъра изостава. Чувам се как обръщайки се назад към вълните да казвам: "Хайде негър, бавиш се мамка му." А течението е шибано мъртво. Няма никой друг по плажа. Само ние. И идеята да сме стъпки по брега."
цитирай
176. xxxx - френдски сън
01.03.2011 10:37
"Отново сънувах кошмар. Плаках. Много плаках. И на сън. И се събудих мокра.
Кръв. Убийци. Учители-убийци. Деца. Заклани деца. Нож. Рани. Боли ме душата. Училище. И бягам. И се опитвам да спася себе си и още едно детенце. Кошмар.
И после имам нужда от шивач. Наемам една шивачка. Идва в къщи. Шие прав тигел по някакъв плат, който й давам в ръцете. Не знам за какво ми е този плат, но със сигурност знам, че ми е важно. Тя шие. Аз съм около нея и я следя зорко. Бързам. Машината трака на нощна жълта светлина в бащиния ми дом. Приключва. Искам от мъжа ми пари, за да й платя. Той ме пита Колко?, а аз Не знам! 10-20лв., Той ми дава. Питам я Колко?!, а тя: три лева!. Хваща ме яд, че нямам дребни, но се усмихвам и й давам десет. Започва да вали. Вали силен и студен дъжд. Ако си тръгне сега ще се намокри. Започвам да търся чадър. Намирам няколко стари чадъра във фоето. Давам й един."
цитирай
177. xxxx - френдски сън
02.03.2011 16:48
"Гори дървена печка. Влизам в ниша. Там, върху хладилника и някакви стари бели шкафове, има разпиляни препечени филийки. Не изглеждат особено апетитно, но стават. Посягам да си взема, но една филийка пада на земята точно между хладилника и шкафа и... и не се навеждам. Поглеждам отново към дървената печка. Хубаво ми е. Хубаво, защото знам че при баба е винаги хубаво. После пак поглеждам към филийките. Чувам да цвърчат мишлета. Представям си ги. Но не ги виждам. Това не е проблем.
...
Меги допира върху корема ми нещо и... и след това подрежда нещо като фотос, но не точно. Толкова е странно. Виждам красиво момченце. В мен. Усмихвам се. А дори не знам защо. И трябва ли?!
И после съм нещо като лифт за въглища, но много по-бързо - движението е като в скоростен влак. Лифта не е обезопасен. Правя опит да се задържа, но... Трудно е. Изхвърчам. Гонят ни. Страх ме е. Но не от смърта, а да не ме хванат."
цитирай
178. xxxx - френдски сън
07.03.2011 08:31
"Купих си картичка от бутката в едно училище. Не вложих старание при избора, дори нямам идея на кого щях да я изпращам. Знам само, че до мен имаше една любопитна жена, която изгаряще на макс да научи защо аджеба продавача ми я продаде с плик и марка без да ми взема пари за последните две. И наистина, той ми спести от стотинките и аз заллатих само твърдото картонено изображение. Когато излязох от училището бях усмихната и преминах през училищната порта. Разликата беше в това, че вече бях доста пораснала. Видях как един тролей излизаше от двора към главната, като премина през същата тази порта през която преди малко и аз. Едва направи завой, но жената която беше зад волана беше старо куче. Личеше й. (пак се усмихнах)
После имах среща с много хора. Не съм ги виждала от памти века. Купила съм мартеници. Исках да купя на всички и кисело мляко, и салам. Но се отказах. Бяха два класа, познатите ми, бяха събрани в две учебни стаи. В магазина нямаше достатъчно количество кисело мляко. Не стига че трябваше да изчакам доста голяма опашка, а и за едва няколко борканчета трябваше да заплатя петдесет лева. А нямаше да ми стигнат за никъде. Разстроих се.
После заваля. Аз вървях нагоре към къщи и... и дъжда капеше бясно по мен. Болеше. Заметнах бял шал около главата си, опитвах се да стопирам капките, но това не ме направи по суха. Отдавна не беше валяло така едро по мен. И въпреки дъжда, и въпреки болката, аз пак се усмихнах.
Видях едно циганче, което вървеше по нашета улица. Държеше някаква тояга и разби три прозореца, които бяха на не повече от 60санта височина от тротоара. Започнах да му крещя, да беснея, да се опитам да го настигна. Но то избяга. Майка ми се усмихна от по горния етаж и ми каза: "Недей, не се ядосвай, бащати ще ги оправи..."
Беше мокро, но дъжда отдавна беше спрял."
цитирай
179. xxxx - френдски сън
10.03.2011 08:28
"Сънувах.. и вчера, и онзиден. Но се оставих да изтека в забравата.
Странно, но цяла нощ се завивах в капките на дъжда, отново. Беше сиво и мокро, но пролетно, или топлоесенно. ДДЗ. Паркирах далеч. Вървях пеш до болницата. Толкова много хора... различни отделения... всеки с неговите си болежки...изобщо столова гъчканица (и то предимно от млади хора). Бях провела преди това разговор с една братовчедка. Разбрах, че вече е в родилното и всеки момент трябва да роди. И тогава се изтрелях в посока болницата. Натиснах копчето на асансьора и се ориентирах по разни табели относно това на кой етаж да си смъкна задника. Там където беше указано, на точно този етаж вместо родилно се мотнаха разни полово заразни. Всички ме изпиваха с поглед, а аз се търкалях в собствените си тръпки. Обърках се. Загубих се из коридорите. Посягах да съм стъпки по различни стъпала на долу, но все грешните, и накрая успях да се измъкна.
Долу ме чакаше мъжа ми. Влезнахме в някакъв бар, разположен ниско в болницата. Дори не поръчахме. Говорихме нещо, но непомня какво... Братовчед ми звънна. После го видях в бяла престилка. На бегом го последвахме в другото крило на болницата.
Всъщност... тъп сън."
цитирай
180. xxxx - френдски сън
11.03.2011 08:11
"Торта. Тотомилионер. Страх. Безброй снимки върху кожен диван. С тортата. Парите са в нея. Много са. Смях. Магазин. Хлапе в ръцете ми. Стълба. Стръмна стълба.Опит за изкачване. Отказ от целта. Усмивка на мъж от горен етаж."
цитирай
181. xxxx - френдски сън
15.03.2011 08:39
"Сънуване.. на няколко пъти сънуване. Събуждам се и се опитвам да запомня. Мисля си, че съм успяла, но на сутринта нещо ми куца - с паметта.. И сънувам "Житие и страдания грешнаго Софрония" - не просто го чета - цитирам го. Зная всяка дума от текста, дишам всеки абзац, нищо не разбирам, но знам, че има идея в действията ми. Господи, защо не помня нищо... защо се въргалям единствено и само в усещанията на някакви изкривени подробности. Глупости.
Никога нямаше да ми дойде на идея да сънувам това Житие...
И после...
Сънувам любимата си котка (явно имам любима котка, а да не зная), беше разгонена и... и бях я вързала с верига на металната селска порта, защото без това ми действие въпросната ме следваше ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ. Много шантава котка. Когато се върнах (от онова измислено парти) засякох погледа на любимката си, която ме гледаше странно и жално, и доста разгонено. И после, с погнуса се наложи да изгледам как няколко нагли мъжкара се възползваха от ситуацията и я довършиха в сексуално отношение. През цялото време тя ме гледаше в очите.. (шантав сън)
И вървя по уличка от моето детство (на горе), стигам пред Дари. Разбирам, че изобщо не е имала намерение да се прави на ало-ало в моя чест, демек да сме срещнати в час. Това ме вбесява. Съответно вдигам приятелски скандал и я завличам с мен.
В кола сме. Едното платно е в ремонт. И съм мъж, и съм жена - по скоро усещане за мъж,- и спирам до няква куха лейка, която се прави на нарушение в насрещното. Правя й забележка. Усмихната забележка. Продължаваме да сме движение - на долу... Не знам дали си говорим. Но е реално усещането да се въргалям с хора, които не съм виждала от години, и които се праскат на важни. Тъпото е, че въпреки, че ме боли от безотговорността на приятелстовто им, пак им се усмихвам..
И цяла нощ около мен непознат по възрастен мъж разхвърляше гол флирт в помещение пълно с гости. Бях учтива. Но се радвам, че отворих очи.
Събудих се... и сега импровизирам."
цитирай
182. xxxx - френдски сън
17.03.2011 08:37
"Не стига, че отново не можах да спя, а се въргалях в зорите ведно с мелодичните петльови ноти, ами в бързото на следполунощ успях да сънувам сън, който за пореден път разтуптя до болка сърцето ми...
Хубавото от всичко, е че не помня КАКТО КОГАТО ПОМНЕХ, не за друго ами, може би олеквам и не трупам от натоварването в прекаленото на дози...
Виждах себе си отстрани. Бях в кадъра на собствения си поглед и душата ми се оглеждаше в познатото на силует, моя. Бях облечена в бял пуловер и до мен имаше мъж в сива тениска по която струеше пот. Вървяхме ниско и се криехме между коли. Държахме оръжие. И стреляхме. И по нас стреляха. Т.е. душата ми стреляше към-ту физическото ми тяло, а тялото ми към-ту душата, която съзерцаваше изтръгната от плътта. Странно ми е да описвам понякога сънищата си с думи, но усещането е неописуемо и...
Шума от огън и свистенето на коршуми ни събра две в едно (т.е. тяло и душа, моите). После бягах като обезумяла по асфалтиран път. Бях на магистрален мост с няколко платна. Хвърлих нещо по посока на автомобилите... и стрелях по тях - с гранатомет. Всъщност мислих си, че стрелям с такова оръжие, но реално не помня да съм държала формите му в ръцете си. Оцелих. Стана хард по движението. Накривени коли. Сблъсък. Спирачки. Хаус. И онзи бял мотор се влачеше в бясното на скорост в разпиляно по асфалта движение докато не се сблъска с някакъв мини микробус. Тогава изтръпнах. След сблъсъкът на мотора. Побелях. Кожата ми стана платно. А от устните ми се изтръгваха до болка излято думите: Краси, Краси.. не! Красиии..
Тръгнах към катастрофата. Краси лежеше там. Колко пъти съм му казвала, че моторите са камикадзе. Мразех се. И мразех момента. Сълзях без сълзи. Виех в собствената си болка. Пипах болката. И отново влачех мокро думите: Краси.. Красенце..
Имаше и самолет. Среден размер. Имах силата на обезумяла до лудост жена и с лекота успявах да пренасям доста по едри от мен мъже в самолета. Нямаха признак на живот, но знаех, че имат шанс.
После пълзях по пода на някакъв магазин за дрехи. Оплитах се между щандовете и исках да си избера нещо, но ми беше трудно. Усещах, че жената която ме гледаше право в очите и го играеше продавачка, всъщност беше пришалец от космоса. Душата ми вибрираше обезумяла в страх. Опитвах се да не си придавам вид на стресирана, но не ми се получаваше. Сърцето ми туптеше в бесен ритъм. Избягах оплетена в дрехи, събаряйки доста щендери.
После се събудих."
цитирай
183. xxxx - френдски сън
19.03.2011 08:08
"Сънувах, че съм...
...в гора съм - зелена, гъста и топла гора. Мирише хубаво. Няма слънце, но въпреки това мирише на пролет. Групичка сме. Вървя по суха река с големи сиви камъни. Вода няма. И вървим на горе. После се преобръщам (в съня) и посоката се превръща в крачки обратни на досегашните и се влача около висока скала. Виждаме две-три заблудени монахини. Влизат в някаква дупка в скалата и се насочват към високото на манастир. Решаваме да се насладим на гледката и... и поглеждаме въпросително към монахинята. Едната от тях, която явно го играеше нещо като игуменка (не ги разбирам много, но демег, играе го старша) ни погледна със строг божествен поглед и ни хвърли съгласие без да проронва нито дума. Тръгнахме. След тях. Хората от моята групичка минаха напред следвани от монахините. Нагоре се чуваха и други гласове, вероятно туристи, и ние бяхме стъпки след други стъпки - там, между скалите. Аз бях последна. Едва се качих от горската пътека върху скалата. Всъщност в скалата имаше процеп, нещо като друга каменна река между тясното на две скали. Стръмно, страшно и високо, и свежо по дъха, и като в приказка. Да. Приказка в която влязох с едно на ум, но чийто край вещаеше наслада и спомени. В крайна сметка каквото и да се случеше, от където и да минех, до каквото и да се докоснех щеше чисто и просто да се превърне в част от моето съзнание, в част от моя поглед, в част от моето сърце.
Изоставах. Ставаше все по стръмно и по стръмно. Някои бяха по токчета и въпреки това напредваха доста по-бързо от мен. А аз!! Аз бях изгъзена по идеята да не изоставям, но фактите ме вкараха в съвсем друг ъгъл. Направо си изостанах де. И то от всякъде. Загубих ги от погледа си и останах сама. Сама някъде там в зеленото на гората между скалата и звуците на река, която не виждах, но по чиито камъни вървях. И птиците в мелодия пресичаха тишината, а аз се заслушах в ударите на страха - сърцето ми!!! И всичко това в сън. Усещане, което се диша, а не се описва - думите са игра на пръстите, а аз съм слаба когато възпроизвеждам звуци и гледка в текст. Вървя. И още малко вървя. И тогава ги срещнах. Няколко момчета. Изплашиха се като ме видяха, но аз два пъти по-вече (се бях вкарала в уплаха). Както и да е. Обясних им на две на три, че групата е някъде на преден (план), а аз съм заблудената овца, която се озърта като гърмян заек. Вкараха ме в тяхната група. Предложиха ми да ги последвам, като идеята беше да минем за по кратко през ей-онази пещера от която изпитах невероятен страх, но въпреки това нямах избор (или поне така си мислех). Тогава нещо ни стресна. Двма извънземни екземпляра, които си блъскаха от всякъде по физиката на едри "мъжки". На бегом ние се скрихме в пещерата, като момчетата хванаха левия ръкав, а аз както винаги съм обратното на посока и се нанизох в десния ръкав. Сърцето ми туптеше бясно, направо щях да умра от страх. Бях глътнала дъха си и не смеех да мръдна. Залепих гърба си до мокра скала и се свлякох ниско долу в една от пещерните зали с идеята да не ме намерят - те, извънземните. Но след малко очи в очи погледите ни се заковаха. Усетих ръка, която ме докосна и тогава разбрах, че не съм в опасност. Главите на извънземните бяха просто едри и малко страшнички, но аз вече не се страхувах. Усетих, че мога да дишам и дори да се усмихна.
Продължихме по камъните на сухата река. На горе. Към манастира. Но така и не стигнах до него, поне в съня си не стигнах. А забравих да кажа за кецовете. По едно време бях само с един кец. Да. И вървях по един кец и един дебел сив чорап. После се наведох, много трудно се наведох, и с неописуеми усилия успях да си нанижа другия кец. И точно тогава изкочиха ония двамата - извънземните, - и побегнах.
После се въргалях в прегръдките на любимия. Бяхме в някаква уютна стая близо до канала. Знам, че бяхме до канала, защото виждах светлините на пристанището. Беше красиво. И уютно. И топло. По погледа. Тогава влезнаха две (не ги познавам) и ни подадоха опакован в красиви цветове продълговат плик. Отворих го. Вътре имаше два пръстена. Мъжки и женски. Плочката беше зар. Да, всеки пръстен беше с плочка зар. Златни. Мъжката плочка имаше издълбана шестица, като най-долното ляво кръгче имаше формите на червена пика. Женския пръстен беше зар с хвърлена петица. Бяха красиви - пръстените, и нестандартни. Хлапетата изръсиха нещо, че кумувете ни канят отново да ставаме кръстници и в знак на съгласие от наша страна биха искали да носим тези пръстени...
Шантава работа..
Събудих се."
цитирай
184. xxxx - френдски сън
21.03.2011 08:28
"Сънувам, че решаваме да избягаме от час. И го правим. Нанякъде сме. И аз не знам къде точно, но сме аут от учебните заниятия. Спомням си, че от нас капеше много смях, наистина много. Имаше слънце, и също така ухаех на вятър. Да, вятъра галеше приятно усмивките ни и то без да се натрапва по нас, а аз дори можех да го помириша. После се върнахме в час. Някои се криеха в кенефите, за да не ги види даскалката, а други като мен бяхме смели и се вкарахме в нарушението на часа. Бях спокойна, че не могат да ми кажат "и копче", защото държах медицинска бележка и рецепта. Влязах. Просто влязах. Учебната зала беше по-голяма от стандарта, пердетата бяха спуснати и вътре беше доста тъмно. Дневната светлина прозираше семпло и това навяваше, че все още сме в ранното на час - демек не е вечер. Шрайбпроектора разхвърляше научен материал върху стена. Беше тишина. А даскалката ме изгледа мрачно, надменно и навързана на нервни възли. Аз влязох тихо, поздравих и се извиних, че прекъсвам часа и седнах до Ники. Наистина бях тиха. Тя продължи да преподава нещо си там, но миг след това се обърна към мен и започна да ме напада, че съм невъзпитана, че съм нагла, че прекъсвам часа й, че злоупотребявам с медицинските и куп други глупости. Побеснях и не й останах длъжна. Влязох и в тона, но бях културна в изказа си. Тя ми дръпна медицинското и рецептата, и започна да ги мачка като обезумяла. Направи ги на ситно ветрило, а после във формата на топка. Побеснях и й казах, че няма да оставя нещата така, и че ще се видим при директора. Излязох от кабинета. Удари звънец. Влязах в директорската стая. Вътре имаше три-четири стъпала. Изкачих ги. Погледнах директора в очите. Той е добродушен човек. Усмихна се, но не каза нищо. После разгърнах пред него смачканите листи и... и нещо му бръщолевих. Влезна и даскалката. Скочибра е. Злобата се лее като мед от очите й. Има такива хора. Но вътрешно ми беше "набрано".
Сънувах и татко, и моя роден дом... И..."
цитирай
185. xxxx - френдски сън
23.03.2011 08:08
Сънувах те...

И много неща сънувах, не помня вече..

Но помня, че... лежа върху мек пясък, и ми е хубаво. Усмивката ми потъва в зрънца, а по мен се плъзга лек копринен шал в цветовете на бяло и морско зелено. Ровя с пръсти. И не искам да ставам.
Заспала съм. Будя се от някакъв шум в трастиката зад мен. Висока и гъста е. Забивам поглед между стеблата и се опитвам да видя страха си. Сърцето ми тупти, а погледа ми остава празен - само зеленото на диво и мелодията на вятър в стебла се носят на брега. Ивицата е тясна. А аз съм в морско кътче. Обръщам се към морето и потъвам в акварел. Цветовете му галят. Цвят на тъга и сълза, зелени и сини щрихи в изкривен хоризонт. Магия в ритъм, събрана в дъх. Настръхнали косъмчета и дете в ръцете. Аз и хлапе. И вълнообразното море изсипано в погледа ми. И пак някакъв измислен страх..."
цитирай
186. xxxx - френдски сън
24.03.2011 09:30
"Странно, напоследък сънувам, но когато отворя очи въргалям бледи мисли в тъмното - демек не помня почти нищо и опъвамм нерви, че не мога да се докосна до дълбокото на спомен така както го чувствам. Подробностите ми бягат и оставам гола - галя само мъх.
Сънувам село. Старо село. Дъха ми е познат, но гледката,. и къщите, и мегдана, те са чужди за погледа ми. Деня е светъл. Тишината е танц в усмивката ми, а аз се оглеждам, да, чисто и просто се оглеждам...
После чувам лай на куче. Бягам. Катеря се върху една камара от големи камъни. Кучето пак ме лае. Вече е горе - при мен - и навира муцуна докато върти бясно опашка. Дребно е. Стига ми до коленете. Има кафеви и черни петна на фона на преобладаващо бяло.
После съм в стара къща. Почти разрушена е, и скърца. Помагам на дъртия да набута някакъв вехт юрган в обратното на горен прогнил шкаф. Той се е покатерил на ниска дървена стълбичка, а аз се подпирам нестабилно и лазя едва ли не по тавана.
После съм на мегдан пред няколко селски къщи. Слънцето капе топло. Не говоря. Но чувам сълзите на една жена. Поглеждам я - това е колежката ми. И тя е в съня ми. Плаче, защото внучката й е изчезнала и не знае къде е..
После в селото влиза кола с младо момиче и един готин младеж до нея. Разбирам, че това е внучка й. Вече е пораснала и сега се връща обратно - в селото, и има шофьорска книжка. Това е новината - шофьорската книжка.
Събуждам се и не помня нищо... докато не изкапах между тънки откъси набръчкани в пръстите ми..."
цитирай
187. xxxx - френдски сън
25.03.2011 08:08
"И обременена се катеря по стръмнотийки като алпинист. Забивам нокти в скалното на твърда пръст и съм жалък опит да стигна до края. Но не се предавам. И стигам. До мен е аверката ми - бременна и усмихната - нахъсана да се вкара в мъжкото на идея за успех. Горе сме.
Влизаме в магазини. После в някакъв луксозен бар-ресторант. Преминаваме от кородир в коридор, от зала в зала. Имам кученце. Дребничко и бяло, толкова беззащитно и крехко, че ако не се г рижа за него, то едва ли ще е способно само. Излизаме от бара и виждам много кръв по плочките на тротоара. Кученцето ми лежи с размазана главичка. Скимти. И ме гледа с големите си влажни черни очи. Взимам го в ръце и сърцето ми потъва лудо в неописуема жал. Галя. И пръскам с пръсти нежност по него. Живичко е. Някой ми казва, че двама рокери са минали от тук. И единия го настъпал мазно с грубото на кубинка. Побеснявам. Но съм добричка и просто се движа в посока. Срещам ги. Мъже. Грамадни. Облечени в черни кожени дрехи. Поглеждам единия и знам, че той е този който е разхвърлил кръвта. Смирена съм. Държа кутрето в шепи и го притискам към гръдта си. Усещам, че мъничето трепери от страх разпознало близостта на нападателя си. Не спирам да го поливам с нежност. Поглеждам с усмивка рокера и го питам меко: "Знаеш ли, че причини огромна болка на дребното, и на мен самата. И знаеш ли колко боли, когато душата кърви."
Усещам, че съжалява. Той се опитва да се извини с очи. Не е нужно да говори с думи. Чета погледа му. А аз съм просто усмихната. Въпреки болката. Съм прошка.
Сънувах сина си... Толкова мекичък и привързан до гръдта ми. Обляна от любов. Съм нежна и лека.
И още..., но не искам да пиша за това..."
цитирай
188. xxxx - френдски сън
28.03.2011 08:31
"Сънувам...
Гледам през прозорец. От високо. В стъклена сграда съм. Гледам с дълбок поглед. А пред мен - морето. Дълбоко и синьо, като от пощенска картичка. Потъвам в него. С очи. И се разтварям. И после... всичко се преобърна, морето се преобърна... Стана страшно. Вълните се завъртяха и повлякоха в тъмните дълбини огромен кораб. Вече не се усмихвах. Гледах. Унемяла. И после затворих бързо прозореца. Всички бягаха. В паника. Имаше много удавени хора. Всичко беше в солена вода. Красиво, но смъртоносно. Гледах през вече затворения прозорец и някой ме повлече на долу със стресиран глас: "Да се махаме от тук, бързо." Знаех, че паркинга е пълен с вода и няма да мога да се добера до колата. После усетих как стъклото се праска и тежеста на морето притисна дъха ми. Всичко се пълнеше. Исках да спре. Но мина много време докато стихията отмина. Аз бях далече. Вървях по каменна стена. Висока стена. А вълните се разбиваха ниско долу. А аз бях горе. Недокосната и суха, далеч от болката и от смъртта.
После сънувах животинска кожа. Държах червена конска кожа, и после и бяла... Главата на животното беше там,ушите, всичко... Муцуната беше отрязана на половина, ноздрите липсваха...
Просто държах кожа - лъскава и мека конска кожа..."
цитирай
189. xxxx - френдски сън
30.03.2011 09:02
"Сънувах я. В бяло. Очите ми се оглеждаха в зеленото на пролет. Масите бяха отрупани с храна и пиене. А народа разхвърляше свежо думите в усмивка. Бях там. И просто прелитах над всичко и всички. Ухаех от любопитство. А Дарина сияеше в погледа ми нежна и бяла, като девица. И после... суматоха, сянка, хаос, изкривени до болка лица, някаква изхвърлена в пространството уплаха... и аз - гола в сянката на хаоса - гледах прозрачно от високо. Никой не ме виждаше. Бях над всички. И после се събудих.. Вечерта "някой" разхвърли по мен лошото на новина, която ме разплака, а после "друг" топлото на миг, което ме усмихна. И плаках, и се смях. Казах си: "Не искам да сънувам, не искам повече."
Тази сутрин се събуждам. Не помня нищо. Знам, че пак се пилях подсъзнателно в мисли, но не ме ебеше. Просто се усмихнах. И този път си казах: "Дишам живота. И искам да ти го подаря. Нека и искам. Твой е."
цитирай
190. xxxx - френдски сън
31.03.2011 08:17
"Сънувах, че паля цигара. И пуша. Крия се и ме е страх. Да не ме види някой. Всъщност повдига ми се от самата мен - това усещам.
После съм в кола с любимия и караме в планината - на горе. От двете ни страни е зелена пролет и мека влага. По нас има усмивки. И завоя. Става катастрофа. Блъскаме се в някакъв спрял автомобил. Нищо ни няма. Само предницата на колата ни и задника на другата - те са дали фира. Даваме на заден и чакаме ченгетата в едно дере. Не си говорим.
И после съм горе. В гората. На върха на планината. В манастир. Бял с дървени лакирани дъски. Мълчаливо плъзгам стъпки покрай насядалите по пейките хора. Дворчето е мъничко, а аз искам да седна. Но нищо. Няма място. Тогава правя още няколко крачки и съм на ръба. Мъжа ми ме дърпа с глас да се дръпна на заден, но не мога. Нещо ме тегли. Финна ниска оградка прави граница между земя и пропаст. Пипам дървената портичка и усещам вятъра. Лицето ми сияе. Хубаво ми е. Нещо ме тегли надолу. А е толкова високо. Смъртоносно привличане и погледа ми "въртележка"... Усещам тялото ми как се плъзга в наклон в посока стръмнотийките. А планината е в очите ми - събрана в леки извивки. Събуждам се."
цитирай
191. xxxx - френдски сън
01.04.2011 09:26
"Отново се сънувам в зелена гора. И отново усещам лека влага по усмивката си. Имам чувството, че вървя боса, но поглеждам в краката си и виждам обувки. Вървя с любимия и в мен се галят храсти и клони на разцъвтяли дървета. Зелено е. И мирише готино. Стигаме до къмпинг. Някога сме били тук. Но не в този живот. И ми е хем познато, и ми е хем не ми е. Има много летовници. И цари такова спокойствие. Тук душата лети, а тялото дори и да се изпърди с кеф никой няма да го погледне на криво - такова е усещането. Поглеждаме се с любимия и аз му говоря с очи: "Искам да преспим тук. Една вечер.", но в неговия поглед думите са изкривени в "по скоро не". Както и да е. Тогава виждам Жорката. Сещам се за красивото и топло лято и за влечугите, които въргаляше по вратните ми струни. Опитвам се да му се усмихна. Знам, че той държи комплекса, или по скоро усещам, че той е собственика но това очарователно място. Но погледите ни се разминават и... и всичко се размива по между ни. После влизаме в хотелската част и сядаме в семпло кафе. Поръчваме. Усещам дима на цигари, това леко ме дразни, но съм хард. Леко ми е.
Събудих се някъде там.."
цитирай
192. xxxx - френдски сън
04.04.2011 08:22
"И въшки в главата ми. Сърби, ужасно сърби... и са толкова много.
И после... излизам от винса. Слизаме с компания в подлез и завиваме в нещо като изоставен огромен бункер. В бункера изкачваме няколко широки стъпала и попадаме в студена каменна зала където палим цигари. Тук се крием, за да пушем. Няколко авера си тръгват с уговорката да са продължение по център. Аз не тръгвам с тях. После една мадама ми дава пакет увит в чернобял вестник и аз бързам да застигна аверите, за да им предам пакета. Бягам. Бягам бързо и с надежда, че ще ги хвана. Успявам. На булеварда съм. Пред жълто такси. Те тъкмо се качваха. Смеем се и говорим нещо бързо. Зад нас е зелено и е лято.
После аз се качвам в автобус. Слизам на центъра - някъде до образцов дом. В момента в който слизам усещам адско напрежение в синозите. От носа ми избликва кръв - много кръв. Изплашена съм. Правя три крачки и посягам към ниско столче. Сядам до едно стъклено магазинче и си вдигам главата. Кървя ужасно. И ме боли - съзнанието... Цялата съм в кръв. Не спира и устните, и врата ми, и ръцете ми, дрехите също - всичко е в червена плътна кръв, дори усещам вкус на желязо. Никой не спира до мен. Никой не ме пита как съм. Никой не иска да ме докосне. Само ме гледат след което извъртат отвратен поглед от мен.
Изведнъж по плочките виждам да върви майка ми с нейна приятелка. Когато ме вижда уплахата й се изписва по мен. Прегръща ме. Плаче. По мен. Аз бъркам в коженото си яке и вадя смачкана бяла салфетка. Пъхам я в носа си. Събуждам се в сълзи..."
цитирай
193. xxxx - френдски сън
05.04.2011 08:08
"В болница... вървя по коридор в правилната посока. Сядам пред кабинет. И чакам. Разни други ме питат разни неща. Отговарям без да мрънкам.
Доктора ме кани по име. Преди това беше изнервен, но когато ме видя се усмихна. Помоли ме да изчакам вътре. Сестрата беше нова, непозната за мен. Доктора е млад, но от устните му се изплъзнаха думи, че тази година се пенсионира. Имаше някакви мангали - мъж, жена и още някакви - също за преглед. Тъпо е, но циганката не спря да ревнува младия си черен съпруг.
Усетих допир на пръсти и после на устни... по плътта си. И после лигава целувка. Циганина беше по мен. И ме гледаше нежно. Аз се погнусих. Пипаше ме.. по корема. Избягах на двора. Стъпвах боса върху мокра зелена трева. Бях по ношница и не исках да влизам обратно. Не исках да ме пипа никой по-вече, никой... После ми стана мъчно за него."
цитирай
194. xxxx - френдски сън
06.04.2011 08:24
"В двора на църквата сме. Седим на пейка. Стара дървена пейка. Цвета на дъските й е изтъркано сив. Трима сме. Аз, някакво хлапе и един мъж - по-възрастен мъж. Мълчим и гледаме на пред. Тихо е. Ден е. Тревата е зелена. Но тишината е тази която блъска страх в очите и ни прави неподвижни. Поглеждам към камбанарията в дясно. Виждам свещенник в черно расо, наметнат с качулка. Пали свещи. Виждам лек дим, но не ми мирише на тамян. После той се спусна по въжето на камбанарията. Когато видях лицето му полудях. От ужас полудях. Беше като прокажен. И нямаше нос. Носът му беше отрязан и можех да видя недобре зараснала рана. Гледаше ме страшно и знаех, че ни грози опасност. После бягахме. И бягахме. И пак бягахме. Без да спрем по стръмната улица. Смъртта ни преследваше облечена в черни одежди и скрита зад душите на две зомбита. Подминахме блока на баба и се шмугнахме в съседния. Трябваше да скрием хлапето. Искаха хлапето, знаех го. Беше много страшно. Апартамента тъмен, огромен, тежък от към мебели, а сърцето ми малко и изгарящо от хаотични движения. Умирах. Имах чувството, че умирах. От страх. И толкова много стълбища. А аз нагоре по тях. И надничах през перде, за да видя дали смъртта идва.
Събудих се."
цитирай
195. xxxx - френдски сън
07.04.2011 08:29
"Сънувах... На перон съм, на гарата... Напрегнато ми е. С двама мъже съм, облечени в мръсни гащеризони. Сиво е. На перона има огромен съд. По него стомана, камък, лъха здравина и извира гъста пара - объл е, по-висок е от човешки бой... Единия от мъжете загребва с лопата от съда и блъска пара във влака. Аз само гледам. Страх ме е. Правим нещо ужасно. Знам го. Влизам вътре. Няма осветление. Мирише на смърт. Блъскаме се по движението на локомотива. Залитам. Влизам в купе. Тясно е. А после поглеждам в кенефа. Виждам труп на костюмиран мъж. Облечен е в черен костюм, с бяла риза и черна вратовръзка. Косата му е черна и има мустаци. Отпуснат върху тоалетната чиния, облегнат назад, лежи неподвижен в смъртта. Искам да повърна...
После се сънувам в лято. Отново съм пред павилионче. Била съм тук и преди. Около мен има някакви женки. Явно ги познавам. Едната е по възрастна и се прави на ХАЙ от лайфа. Аз греза пилешко кокълче. Оглозгвам месцето до кокъл и вземам едно от малките кокълчета и го хвърлям на земята в посока едно малко кученце. Искам дребното да го подуши и да го изяде. Но то се лута по обонянието. Налга се да го насоча. Правя опит. Но едно друго по-голямо псе се плъзга и е с кокал в уста. Нищо. Хлърлям друго. И дребното вече дъвче. После възрастната жена стана от баромасата и се насочи към животинките. Наведе се и хвана дребното кученце. В ръцете й то се превърна от кученце във врабче. Тя просто му изви вратаа и го засили в ъгъла на двор. Направи същото и с другото куче. Аз гледах с широко отворени очи и не можех да простена дори.
После се озовах мокра на плажа. Вървях по пясък. Познато ми е. И топло. Дълго бях на този плаж..."
цитирай
196. xxxx - френдски сън
08.04.2011 08:31
"Сънувах те. Бях в прегръдките ти няколко мига. И беше топло и леко, и меко. "Стискай ме, не спирай." - си повтарях на сън. Ръцете ти играеха нежно в плътта, а аз се давех в дъха ти, и не исках да свършва. Но после се откъснах сама от теб. Извъртях погледа си и се превърнах в бягство. Познах нещо в теб, което до сега не ме бе завивало и това ме изплаши. Почувствах се грозна и "ниска" в красивите ти очи. Всъщност усещах както безграничната ти любов, така и някакво разпиляно безразличие. Но ти се усмихвах меко - през цялото време, и леко.
И после, на кръстовището пред ЦП съм. Чакам зеленото на цвета да се превърне в знак за движение. Тогава някъде измежду тълпата се появиха три лелки, които ни поизбутаха лека-полека и се наредиха най отпред на тротоара. Всяка държеше огромна тава от алпака. В тавите имаше по едно невероятно препечено агънце събуждащо апетита до неознаваемост. Не откъсвах очи от крехката кожичка. Преглъщах тайно лиги.
После тръгнахме да пресичаме. Вървя по плочки в посока стоматологията. До мен се движи някаква моя аверка. Времето беше чудесно - топло, - но след още няколко крачки зафуча и затрещя. Изкапа едър дъжд, който се превърна във влудяваща градушка. Изстинах от страх. Почти не можех да движа тялото си. Успях да набутам аверката ми през някакъв прозорец в сухото на сграда. Ударите бяха жестоки и леда шибаше лицето ми без грам пощада. После една добродушна мед.сестра ми отключи вратата на болницата и аз влязох. Бях на сухо. И гледах през прозорец. На вън беше мокро и нямаше жива душа. Тогава те усетих. Усетих те отново наоколо. Огледах се. Но не видях нищо - нищо не видях.
После сънувах много други неща. Но не помня, а до преди няколко мига сякаш всичко се разхождаше прясно в главата ми...
Някъде там отново се събудих.."
цитирай
197. xxxx - френдски сън
12.04.2011 09:23
"Вървя в море. По лед. Напукан лед. И аз, завита в хлад, потъвам в напукани линии. Но се движа. И е бяло. А зад ръба на леда е синьо и топло. Морето. А аз, вървя и скърцам със замръзнала усмивка... тънкото на лед изсипва напукано звуците в бялото на тишина и превръща страха ми в размазан хаос от прилично изплетени нерви. Скрита съм в стъпки. Сама. Върху тънкото на лед."
цитирай
198. xxxx - френдски сън
14.04.2011 08:30
"Крещях, пищях, вилнях, лях... звуци. Туптях. В сърцето. Гонеше ме кафява мечка. Огромна. Тлъста. С мека и лъскава кожа. Блъсках врати. Прескачах мебели. Затисках брави. Но моята сила се разпиляваше в ужас след което търсех с безумния си поглед скривалище под легло, върху гардероб и където дойде... Събудих се в писък. И после пак заспах...
В магазин съм. Избирам дрехи. Ровя в щендери. Тясно е. Една жена така ме изблъска в разминаването, че се наложи да я моля да даде на заден, за да оцелея. Почти не ми остана въздух. Така притисна корема ми, че... мислих, че умирам... За малко не се разплаках..."
цитирай
199. xxxx - френдски сън
15.04.2011 09:09
"Хубаво ми беше. Много хубаво. Сънувах се на празен паркинг. Огромен паркинг. И аз там, почти сама, завита в струята на вятъра се усмихвам в мига, когато погледа ми направи засечка с Цвети, Гинка и Зоя. Просто ги гледах. Гледах ги - така - от далече... И ме лъхна спомен. После те влезнаха в огромния магазин от веригата на ала-Метро или нещо подобно и аз се шмугнах след тях. Просто ми беше хубаво да ги гледам. Пълнех количката с разни продукти и не се замислях дали са ми нужни или не... Спомнях си за училище. Спомнях си усмивките на Димитър и велия поглед на Десо. И Ники. Спомням си... всичко. После се возех в асансьор, в училище. Бях с още някой. Не помня с кого, но определено сме учили заедно. Забравяхме да натискаме копчетата за етажите и асансьора ни лашкаше нагоре-надолу по посоките на чуждия избор. Кихнах и размазах огромен гъст сопол по асансьорната врата. Беше гадно, но в съня ми на никой не му направи впечатление, нямаше и грам от аромата на погнуса по погледите... Както и да е, после слязохме на един етаж и влезнохме в класна стая. Деня беше светъл, а пердетата гъсти - спускаха се плътно и падаха тежко в стил "уюта е в топлината на усмивката", и събуждаха загадъчно спомените от миналото... Когато влязох в класната стая събрах всички погледи към себе си. Изгарях от напрежение, от кеф, бях изпълнена с оргазъм, който приливаше и приливаше в невъобразима усмивка. Не се сдържах "в сериозното" и се изхвърлих в стил ала-мой, като се изпрасках с думите: "Хей-брей, кво си прайкате готини-мотини..."
Толкова ми е хубаво, толкова много... Смях. Всички се смяхме. Питахме се различни неща. Боже, все едно беше вчера, все едно никога не съм си тръгвала от тук. Дори сега ги чувствах още по-близки. Чиновете бяха ниски и не знаех как ще се побера с тоя корем. От годините бях наедряла по различни причини. Но, мамка му, натиках се и не ми пукаше дали ще ми е удобно или не.
Просто не исках да се събуждам. Но... се събудих. А слънцето прозираше през пердета...
И някъде измежду всички спомени, сънувах братовчедка си, че има три дечица от трима различни мъже. Бяха невероятни сладури.. а тя усмихната неповторимо.."
цитирай
200. xxxx - френдски сън
19.04.2011 08:43
"Пълзя в гора. Ниско долу. Погледа ми ухае при допира на свежа трева. Тъмно е по часа на нощта и мога да чуя как кърша съчки под тежестта на тялото си. Но луната превръща тъмнината във вярното на посока и разстила белата си снага върху всичко земно до което се докосвам с поглед. Блестя от усмивка. Не мога да си обесня защо пълзя, но приемам факта и продължавам. Знам, че съм пресякла граница и съм в скандинавска държава. Очудващо, но не изпитвам студ... въпреки че дъха ми скърца в различното на форми - мога да го видя нарисуван от фантазията на извивките. А и тази луна... не спира да ме гали. Когато сънувам, сънувам невероятно много усещания. Дори и моментите да ми се губят, то аромата на емоция се е впил в дълбокото на миниатюрни тръпки по кожата ми. Никога не забравям емоцията. Мога да забравя детайли, да изтрия фигури, форми, но емоцията която са посяли по мен - НИКОГА.
И после, докато пълзя, усещам допира на черга. Да, земята е постлана в красиво изтъкани черги и аз върху тях плъзгам боси стъпала. А над мен зелена корона.
И после хора. Толкова много хора в тъмното. Попадам във вилно селище. На дясната си ръка имам широк метален пръстен. С красиво изваяни гравюри и.. Пръстена ми е широк. Търся някой който може да ми го стесни, за да не го загубя. Осъзнавам, че съм тук точно с тази цел. Друга цел нямам. Търся човека, който ще насложи грамаж, за да ме полее със сигурност.
И после е ден. Бягам в парка, по алеи.. Викам на кучето си с ехо и тя прави завой по гласа ми, винаги. Странно, но я наричам Сара. Това име не и подхожда, не знам защо я наричам така. Може би, защото...
После пропадам в подлез. И после съм в стаята където почина дядо. Усмихвам се на бабчето. После попадам на панаир. Но продължавам да търся ковач, или златар, все тая. Намирам малко ателие. Влизам. Вътре има много красиви джади. И картини. Невероятен акварел. И цветовете. Събрани в очите ми. Не мога да се скъсам от тях. Тъмно е. Разбирам, че днес не работят. Излизам от там с наведен и тъжен поглед, и после се събудих...
И някъде там сънувах нещо много мило за мен, но ще изтрия момента и ще го превърна в "забрава"...
цитирай
201. xxxx - френдски сън
21.04.2011 10:40
"Сънувах... кошмар. Или поне така го почувствах. Мина доста от времето и помня бледо. Но вървя в посока към парк. Няма слънце, но въпреки липсата му очите ми се оглеждат в погледите на първите, добили тен, чужденци. И наистина, спирам поглед върху елегантна висока рускиня - в едно от каретата близо до парка съм, завита в позната уличка от детството ми, и се оглеждам в спокойствието на походкта й - а тя е руса, с къса коса, приятен загар, и дори се е поопекла леко на потник. Пред нея щъка лапе, а съпругът й сурка джапанки по сивото на асфалт. Небрежна съм по нея. И после, съм на главния път за Боровец. Вървя в посока към море. Няма слънце, но е хем топло, хем вятъра леко люлее тръпки по кожата ми - смесено е. За миг съм на плажа. Сякаш стъпвам в пясък. Има вълни. Чувам ги. И ухае. На момент. Не знам какво чувствам, но съм объркана. Гледам някак си от високо, някак от горе, някак свежо, някак силно, някак покорно, някак сълзливо - просто гледам някак си. И после съм отново на онзи главен път за Боровец. Гола съм. По дънкени къси панталонки, загоряла от слънцето, облечена с половинки бански по гърдите. Става все по мрачно и по мрачно. Почти тъмно. И накрая става вечер. Толкова бързо се промени цвета. И за няколко метра изживях много. Толкова много. Пресичам пресечна уличка, но се спирам по средата. Там чувам спирачки на кола, която заковава на сантиметри от мен. От вътре лицата са ми познати, но не точно, двама са - шофьора и този до него. Прави ми път да мина - шофьора, но движенията на му са нервни. Двоумя се на къде и как да поема. Погледа му ме стресна. И превърна движението ми в хаос от мисли. Тогава и двамата започнаха още по нервно да ми точат знаци с ръка да се праждосвам от пътя по-бързичко така ако може. Пресякох на бегом. Отново изтърках слуха си в свистенето на гуми. Рязък завой. Газ до дупка. Страх. Следи от спирачки. И отново рязък завой. И отново газ. Всичко беше целенасочено да се получи удар. Удариха се в мрежата на спортния център. И пак... и пак... и пак.. Колата пълзеше по металната мрежа. И се обърна. Първото обръщане беше на гуми. И тогава отново газ, и пак газ, и отново по отвеса на мрежата. И пак се преобърна. Но този път от високо, и падна на таван. И беше гадно. И той изхвърча.. и видях как се скърши врата му. И аз затворих очи. И нямах сили да изпищя. Пълзях по тротоар. От страх. В ниското, дишах сълзите си и бършех страха си. Болеше ме корем. Усещах суркането като ожулено по себе си. Не смеех да се обърна. И после започна да се стреля. На посоки. Стреляха без да мислят, че има деца, че има невинни. Чувах, че си искаха парите, и че не ги интересуват причините...
И после се озовах пред вратата на приятелката ми. Звъннах и... някой ми отвори. Всички си бяха у дома. Имаше още едно момченце. После го учих да плува. Около басейна се пилееше слънчева светлина. Но нещо се случи... Разхверлена съм в мисли. Не помня вече..."
цитирай
202. xxxx - френдски сън
29.04.2011 08:53
"Сънувам те непоносимо често напоследък. Опитвам се да избягам от погледа ти и си представям, че войната не те докосва. Дано си добре. И в съня ми, те виждам усмихната и забрадена, криеш хубавите си коси. Религия (ли е?!). После се оглеждам в тъжните очи на майкати, а теб отново те няма. И после, ми е въртележка. Не помня. А тази нощ сънувах сестра ти. Влиза и излиза от съня ми. И хем е дръпната, и хем ме търси в топлина. Облизва душата ми с очи, а после иска с бързи крачки от мен да се отдалечи. Сънувах море. Отдавна не бях сънувала море. Мокро, покрито с тъмен воал, и тръстики. Топло. Мирише свежо. И познато. Мери е тук. До мен. Аз съм космата, но настоявам да се ровим в пясъка по бански, без епилация. Смеем се. И ровим. Усещам и опасност, но е адреналин по дъха и не ни пука. Газим във вода, където петнисто лигаво морско животно прави змиьорски движения и пръска приятелски приказен глас по нас. Плуваме. На вътре. С него. Плуваме бързо до остров. Малко е страшно, но на мен ми е хубаво и така. Сънувах много. Като на филм. Но не искам да помня друго. Просто искам да си добре."
цитирай
203. xxxx - френдски сън
02.05.2011 08:36
"Дъжд, като изведро, и аз под него. Мокра. Капе и полива времето, пълни очите ми и разлива дъха ми в ускореното на пулс. Бягам бързо по улица - не! - бягам бързо по осовата линия на квартална улица. Нося бяла фланелка и прозирам под нея. И прилепнали дрехите ме правят тежка и самотна под дъжда. Толкова мокра - съм.
Събуждам се. И после пак заспивам. Сънувам много и различно. Отново.
Отварям врата. На баня. Чувам капки. Кап-кап. Кап. Върху плочките, с невероятна скорост, се образуват красивите форми на един сталагмит. Расте пред очите ми. Нагоре. И нагоре. Потъвам в извивките и го галя с поглед. После с пръсти. Наведена ниско. Го докосвам едвам. И е невероятно. Аромат на пещера в банята. И аз пипам дъха на стотици векове с поглед, и с пръсти... После образованието рухва и се чупи на две. Събирам парчета. Мокри парчета в ръцете ми, се търкалят влажно в очи.
И пак се събуждам."
цитирай
204. xxxx - френдски сън "Цигани, т...
09.05.2011 13:08
френдски сън
"Цигани, толкова много цигани, и аз опряна на един парапет разхвърям поглед по тях. Модерни са. Красиви са. Добре облечени и с невероятно направени коси. Мъже и жен. И деца. Тълпа от мангали пълзи във всички посоки. Но аромата ме блъска бясно и ме прави движение. Закъснявам и съм движение в бегом - през тях. Влизам в летището и се спирам в униформите на две стюардеси в тъмно синя униформа. Гинка и Надя са. Поздравявам ги. Малко са лицемерни, но ги прегръщам с усмивка. Казвам им, че ще летя до в къщи. Доволни, защото ще си бъбрим - в един полет сме. Зад гърба ми циганите, а пред мен е деня... и се събудих превъзбудена от движение. Безсилна съм да се опиша в подробности..."
цитирай
205. xxxx - френдски сън "Отново съну...
10.05.2011 09:35
френдски сън "Отново сънувам. Сънувам много. Разговори, телефони, цифри, поета отговорност, обещания. И аз разпкъсана между всички търся себе си, търся свежестта на дъха и тишината на морето. За да се удавя в спокойствието. Но дълго време не ми се получаваше, докато после...
После забих дълбок поглед в хоризонта. Прозирах през всички срещи и ангажименти, които ме блъскаха до безумие и се зарових в готиното море с разтуптяно сърце. Струва си, да, струва си да изпиташ гъдела на съня, дори само заради самата гледка. Слънцето грееше. Грееше силно и глезеше скалния бряг като го къпеше в мека топлина. И аз, там - завита в тишината, - си разхвърлях душата. По брега. И две дръвчета с тънки стъбла и обагрена, в ситни жълти листенца, корона се оглеждаха в лукса на погледа ми. А аз изпивах вятъра, като се поливах в мелодията на тънкат му струя. Боже, изпитах почти блаженство, а дори не знам какво е да си благ. И е цвят на есен, и е дъх на пролет в картината. И съм пъзел от цялото. И бера спокойствие, като изтривам от себе си греха на познанието. Чиста съм. За миг съм чиста. И пипам. Да, пипам с пръсти светлината и галя с поглед вълните, и пръскам усмивка, и СЪМ УТРОТО, което ще увехне точно след няколко капки сън.
Събудих се усмихната, въпреки всичко, се събудих усмихната. И се погалих в слънцето, отново. И ти."
цитирай
206. xxxx - френдски сън "Отново съну...
18.05.2011 08:52
френдски сън "Отново сънувах. Но този път съм ясен спомен. И бързам. Бързам да извлача мислите си по бялото на екран и да сваля момента макар и разхвърлен от гънките на мозъчната си кора. Господи, толкова хубаво дишах, а ти ме събуди - полята от слънцето! О, Господи, колко хубаво дишах! През деня бях спомен. Разглеждах снимки и си правех уговорка с аверка да се избачкаме по импровизацията като се направим НА СРЕЩА С ХЛАПЕТАТА ОТ ОСМИ КЛАС. Бяхме пораснали, но... но бяхме в кефа на спомена. Поне аз. Емилия циганката, да, тя трябва да дойде на всяка цена, защото... защото иначе няма да е същото. И Яни Сандански, и Георги Димитров, и Геша Костакис, и Геша дисито, и Валката... и всички, и вероятно и аз. Баси. Отклонение съм. Давам в ляво и после съм в обратното на завой, за да се върна в импровизацията на сън.
Сънувам се КАКТО ДОЙДЕ. За някои сънищата са дрогирана мафия, където ВИНАГИ чакаш някой, бягаш, пикаеш, гледаш, пресичаш, срещаш, обичаш, чувстваш, докосваш, потъваш, лазиш, смееш се, плачеш, боли или се давиш във вълни. Все тая. Сънищата пилеят дъха и си правят гавра с мързела. Няма шест пет, на линия си, и пердашиш във вечна крачка сън - запомнена или незапомнена, какво ти пука?!
Вървя по баир. Стръмен. Стар баир. Моя баир. И църквата в очите ми грее жълта. Уговорка съм със скъп човек и ще се правя на клиент, демек, имам час за фризьор с друга лимка. Влизам в салона. Масата е сложена. Чинии пълни с кашкавал, сирене, мезета, има и вино и... и изведнъж около масата сме много хора и се кефим, и се смеем... Фризьорката ми прави знак с пръст и ме приканва да си нанижа задника на стола. Правя го. Косата ми е мръсна - ужасно мръсна, - но не ми пука. Обеснявам, че съм бачкала като луда и ще се вкарам в един бъдещ душ, НО ПОСЛЕ. Хилим се. Тя държи ножица и реже. Аз съм само за бретон и съм спокойна, че няма да ме изпързаля по кривото. Чувам как косъмчетата се любят в допир и след това падат отсечени под острото на инструмент. Бретона ми прави раздяла с челото и се свлича с елегантни движения в скута ми. И съм още усмихната. И винаги съм. И тя продължава да реже. И реже. И реже. И тогава чувам гласа й: "Ай", през май (ли беше или юни) "Сгафих те, направих те на криво по линията". Да, погледнах се в огледалото, като го ужулих с най-стресирания поглед, но после пак се вкарах в лимката и бях БАСИ СПОКОЙСТВИЕТО: "Споко човече и бретона се свлече с кеф. Крив не крив, ши си гу нося (у дома)." Смеем се. И другите се смеят. И е хем дем, и е хем вечер, и е странно по часа на времето. Някой предлага череши, но бързо забравяме за тях. Празник е. Събрани сме толкова готини и близки хора. И на никой не му пука какво, къде, кога и как ще го изръси. Лека съм. Жена. И съм вкарана в усмивка. Друго важно НЯМА. Тогава се извъртам в поглед и виждам как покрай нас на улицата минават мъж и дете. Те се спират В ЛАФ по нас и се заговарят с някой от тълпата. Аз не откъсвам поглед от хлапето. Хем е хлапе, хем не е. Пораснал е. Но го познах. Красив мъж. С чаровна усмивка. И аз в нея. Потънала до забрава. Събирам оргазъм. И лижа миналото. За мен си остава онова хлапе. А аз съм отново в първи-втори-трети клас (там някъде) и го гледам по детски влюбено. "Баси, невероятно е да те срещна след толкова безброй много години в обятията на един сън. Обръщам се финно към майка ми (да, и тя беше в съня ми) и прошепвам едвам: "Това не е ли Иван руснака?!"
Определено е той. Не дочаквам отговора и го заговарям: "Хей, ти не си ли..." И започвам да се кефя на макс от тази среща. Той се хили. Говорим си СПОМЕНИ. Събираме се в случки. Боже, толкова ми е хубаво. Не искам да свършва. Не искам. Но знам, че трябва да се събудя, когато чувам гласа на баща си да звучи меко и леко. Погалена съм от слънчев лъч, аромат на кафе, и съм пътник към болницата. Имам среща с едно хлапе. Имам среща с моя живот. И се извивам в усмивката на утрото. Добро утро ДЕН-ДЕН, бъди и днес с мен :)
цитирай
207. xxxx - френдски сън "баси якото&...
10.06.2011 12:17
френдски сън "баси якото"...
"Определено последните три дни се върнах отново към съновиденията-просветленията. Но съм пълна скука да се правя на разказвачка, не за друго ами не мога да кудкудякам като квачка.
Сънувах... Валеше дъжд, Боже, да, определено беше мокро, но имаше и градушка, а градушката, ако мога да се вкарам по точното на тон си беше от всякъде ВАЛЕЖ НА ТУХЛИ. Да, от небете валяха тухли - тухли единички - с керимиден цвят и падаха зверски в асфалта като се разпадаха на две или по-вече парчета. Май болеше... Беше страшно. И мокро. За мокрото е ясно де. Виждах клоните на дърветата как се кършеха като девици без цици и ми стана ясно, че времето от никъде няма да бъде скоро ясно. Както и да е... изваля се. Но това да валят тухли си беше хит от всякъде. Сънища, въри ги, печи ги, идват каквито са.
Сънувах и прабабчето. Готино ми беше с нея. Говорих й нещо, и тя на мен. Не исках да се събуждам, защото ми беше невероятно топло. До нея винаги е топло. И леко. Но се събудих някъде там, около момента.
Сънувам се разнищена. И не мога да направя връзка с идеята. За това не съм труд по паметта и не помня. Оставям се по течението и съм запис само по това, което остава вечна гледка в гънките на мозъчната ми кора."
цитирай
208. xxxx - френдски сън "каша с топлина ...
25.06.2011 11:15
френдски сън "каша с топлина ме роши в съня..."
Пълна каша. Абсолютно пълна каша. И пак, каша с топлина ме роши в съня...
Сънувам. Отново. От отдавна не бях. Но ми се случи пак и пак, и пак. И искам да пиша, да, определено искам да се изпиша дори неразбрана, но да се омажа във виденията на сънотворенията, моите. Разпокъсана СЪМ в съня и пипам светлина, обливат ме ветрове и върху мен се изсипват всевъзможни небесни страхове. Гледам небето, вятъра върти моите коси, а аз съм се сгушила в ъгъла на стара къща, притиснала съм се до тухлени стени и събирам страха си в прегръдка. Да, гушнала съм НЕЩО, нещо така мъничко, но мое, нещо което е ту предмет, ту отдавна забравен приятел. Стискам го и не го пускам. Искам да му кажа "тук съм, няма да те пусна, тук съм..", и не знам дали успявам, защото ударите на моето сърце вибрират във всичко в което се докосна. И тази небесна сила се излива върху нас с цвят на свирепа буря и ни превръща в студени тръпки, и ни изпива до дъно, изпива ни така, че в нас не остава и капка страх. Да, страха в един момент изчезва, и топлината също, и живота сякаш изтича от погледа - превърнахме се за миг в мъртва картина от която не лъха по-вече никакъв вятър. А небето, небето е така прекрасно. И цветовете, те толкова груби и пъстри, и смразяващи - поливат ни с красотата на студа, за да загубим вечно топлината. Розово, синьо, зелено и нюанси, които разхвърлят струи от небесна дупка. Летящ силует на някой, който иска да ни причини зло, но и да ни стопли. Толкова странно е, да, усещам този някой, който се носи като вихрушка в бурята, че иска да разделя и да събира, иска да пръска омраза и страх, но и да се огледа в топлината на целувка.
И все още сгушени в ъгъл, аз и онова нещо коего гушкам, сме събрани в няколко грама любов и лижем остатъците от страх, когато вълнеещият в небесата се превръща в стар приятел, който докосва рамото ми и ме прегръща с поглед. Времето изведнъж утихва, става меко и аз пързалям спокойствието на света в усмивката си... После вървим надолу по стръмна уличка - тримата, - минаваме покрай познати лица, които ни гледат, които ни завиждат на задружното суркане на крайници. После се шмугваме в нещо като обзаведено проходче между две къщи в което има спретнато кътче с диванче, масичка, дори перденца, а прозорец липсва. От другата страна е дере, а ние сме седнали с провиснали крайници и дърпаме с наслада, за да се превърнем в наркоза. Напушени гълтаме срама си, когато в проходчето влиза жена с малко детенце. Прескача ни, слага хлапето на диванчето, изглеждани с погнуса и отвръщание, заради наркозния ни вид и не казва нищо. но аз прочитам очите й. Господи, прочетох се неописуемо грозна. Загазисих цигарата. Наведох глава. И просто си тръгнахме. Тръгнахме си за винаги от там. И тримата бяхме много добрички. Дори не знам как се получи тази близост, но тя просто се случи. Чувствах ги като моето семейство и не исках да се разделям от тях. И без думи се разбирахме. До него момент в съня ми нямаше пряка реч, и не ни беше нужна...
После попаднах в театър. Народ, хора... Спъвах се в тълпата. Следях с поглед един приятел, който исках да имам само за себе си. И той беше самотник, нагаждаше се според както дойде и не му дремеше, че не е част от цялото. Исках го. Имах го. В усещането. И беше мой, и той знаеше, че е мой макар и без да се пипаме. Шантаво е. Но полудях от вълнение. Тихо и скрито вълнение, което приля в разпилян дъх. Издишах по него погледа си.
После трябваше да сме организация по някакво театрално изпълнение стил "ала оперета". Половината липсваха. В последствие се оказа, че са в залата и... както и да е, после говорих по телефона с цар Симеон. Бях достатъчно близка с него, за да мога да му държа скромна сметка къде е и защо още се бяват...
После нямах пари, но въпреки това намерих начин да изтегля от някъде средства, които трябваше да връщам и ги дадох на уж най-добрата си приятелка, защото имаше нужда. Направих го въпреки, че вече не искам да я виждам, просто не можах да й обърна гръб. А от нея ме боли, напоследък много ме боли. И плача. Сън... и осъзнавам колко грозни сме хората и колко много от болката лижем, а се правим на горди, като се обличаме в наглост. Аз не мога така, не искам така..
Сигурно се събудих някъде там, но знам, че изживях толкова много, а съм изтъркан спомен, за да се опиша в детайли...
цитирай
209. xxxx - френдски сън: "сънувах сина ...
28.06.2011 22:22
френдски сън: "сънувах сина си.."
Сънувах сина си. Слънцето грееше. И беше топло. А аз бях усмивката на деня и се въргалях с нежен поглед в красивите му очи.
Светлина.
И топлина.
Пилея моята душа в деня.
Държах го в ръце. Толкова е мъничък. И красив. А аз се разтапях по ъгълчетата на усмихнатата си мутра и не исках да го пусна. Пъпната връв все още ни свързваше. Счупих и няколко сълзи от моите очи, но знам, че стана БЕЗ ДА ИСКАМ. Поплаках. После спрях.
И бягах... уморих се да бягам на сън. А е толкова топло... и вече едва оцелявам.
цитирай
210. xxxx - френдски сън: "сънувах те ...
29.06.2011 09:11
френдски сън: "сънувах те мишле..."
Сънувах те мишле.. в моите ръце.
Всички ми се чудеха, защо прибрах тази мишка. Държаха я в клетка. Настъпваха я. Гавреха се с нея. Грубееха с жесток поглед и изхвърляха хулигански смях по изкривеното й от туптежите сърце. Не можех да гледам това. Не исках да го гледам повече. И я взех в ръцете си. Усетих болка. Следи от зъбки. И малко кръв. Но не виждах кръвта. Бяло мишле с петънца някакви, мека пухкава козинка и ей такива очи големи и жадни. За малко внимание. И любов. Мишле в ръцете ми. И болкаката на този дребос изписана със ситното на зъбки. По мен. По кожата ми. По врата ми. Всички ми казваха, че съм луда, че това мишле е толкова хитро, колкото наивна е душата ми. Знаех го. Знаех, че съм прецакана още преди да го взема в ръцете си. Но го исках. Не можех да се спра. Трябваше да се галя в нещо. Ако ще това да бе и В ХИТРОСТТА.
Хората пълзяха в хилежи. Бяха надрънкани и перверзни. Разкъсаха дрехите и деклотето ми. Въргаляхме се по мокет. Блъсках главата си в мебели. Те също. Изхвърляха грозни думи по мен. Но аз дори не можах да се разплача. Просто избягах с мишлето в ръце и се заврях в кухня. Пуснах да тече чешмата. Гледах струята. И изтичах с нея. Ще откача, не може ли да ми е по леко, не може ли?!
После карахме бясно. С мъжа ми. Гонки. С някакви. Бавно изтегляхме. Но после дръпвахме доста напред. И така до следващия светофар. И до следващия, и до следващия. Пищях. Правехме все леви завои. После имаше сняг. Бял. Но студен. Не усетих мекота. И хора. Пръснати по улиците хора. И ние почти в краката им, с машината. Бяхме стоп по педала на спирачките. Изчаквахме наглите пешеходци да се изнижат от пътното платно. Имаше нещо като кампания ДА БЪДЕМ ПО ДОБРИ НА ПЪТЯ, И ДА ЛИЖЕМ ОТ ТЪРПЕНИЕТО. Е, излизахме го. Търпението.
Събудих се. Вече две вечери не мога да спя спокойно. С часове ровя в мислите си. И искам да заплача. Понякога ми се получава. А понякога просто умирам суха.
цитирай
211. xxxx - френдски сън: "Казвам й, че ме ...
02.07.2011 06:25
френдски сън: "Казвам й, че ме е страх. Тя ме погледна и леееекичко ми се усмихна с бръчки, след което пое важно дъх, заглади с ръце вълнената си черна пола и ми даде ясен знак да я последвам. Минути преди това бях горе - сама. Но не можах да продължа и изкрещях. Тогава я извиках, за да се превърнем в продължение. Исках да вляза в тази стая, а сама ИЗТЪРКАХ СИЛИТЕ СИ ПРЕД ПРАГА. Старите знаят как да трият страха - поне някои видове страх. Изкачваме стари дървени стъпала. Аромата скърца под краката ни, а сърцето ми тупти бясно и жадно с вперен поглед НАПРЕД към неочакваното. Движение сме към таванско помещение. Светлината е призрачна, сякаш никой не е стъпвал тук с векове. А сега аз вървя и скърцам със страст. Стъпки съм. И не искам да спирам. И съм покрита във воал от мека паяжина. Хубаво ми е. Надигам воала и се разливам красива в страха си. Старата се губи някъде. Вече не я виждам. Но знам, че е някъде около мен. Не спирам да vървя. На пред. Бяла светлина в дъното на коридора напира да се изсипе от дървената затворена протка, която е пред изцъклените ми от жажда очи. Влизам. И ахвам потънала в стил. Стъпвам върху бял плат, аранжиран безупречно с цветя и невероятни гъдели, които остават вечно в мен. Не искам да си тръгвам от тук.
Известно време съм разходка в приказка. А после се събуждам, за да отворя очи..."
цитирай
212. xxxx - френдски сън: Уж е лято, а ринем с...
04.07.2011 06:42
френдски сън: Уж е лято, а ринем сняг. Не е особено приятно, но нямаме избор. Разменям новата си кола с приятел и вземам неговото такси. Карам такси. Шофьор съм и въртя геврека в различни посоки. Но не искам да ме спират клиенти, защото съм без документи, без психо, без нищо... Просто обикалям и търкам улиците с гуми. После купувам памперси. Много памперси. Избирам... поне имам избор! И съм среща с бивш директор на вече приватизирана фирма. Той ми се усмихва, поглеждаме се топло и някъде там се разминаваме в движението. Аз на сам, а той на там. После изкачвам лека междублокова стръмнина, закачам се в клонаци, следвам чужди стъпки, докато в крайна сметка не преценявам, че това не е за мен, и че най-малкото ще се прибия. И после виждам Севда. Надула е корема и ще ражда. Прави си въртели по телефона и си урежда лекари. Аз съм слух по нея и събирам инфо. Може и на мен да ми потрябва екип - за болницата, за самото раждане... /талаш/ Появява се някаква, която се опитва да ме надъха да пия някакви таблетки, за да родя по рано и дори се опитва да ми натика слушалката в ухото, за да говоря с някаква сестра. Блъскам я с извратен поглед и й казвам уж тактично, че не ми е в линията и скоро не смятам да смъркам от предложението й... "Шантава кучка", помислям си...
После съм на булевард. Вървя бързо и все пак съм с идея да вляза в някаква болница. Имам уговорка да се видя там с уж най-добрата си приятелка и мъжа си. Все още съм на булеварда и там изведнъж се извиват бесни кючеци и хората започват да гърчат тела в луди извивки. Дори имаше някакъв просяк без крака, който въртеше тяло и се кефеше бясно на ритъма. Дори на мен ми идеше да завъртя гъз. Но се задоволих само с изгъзената си усмивка. Влязох в болницата и зазкачвах стълби. Чисто е. Луксозно е. Вървя по коридори. По точно - лутам се. Стаичките са малки, но спретнати. Търся счетоводството. Пред вратата на отдела си вадя мобилния и звъня. Звъня на мъжа си. Толкова ми липсва, че искам да чуя гласа му. Почти се разплаквам. Но се увладявам бързо. Той ми казва, че са вътре в кабината и да вляза. Влизам. Държа се неописуемо грубо. Правя го нарочно. Боли ме. Но съм решила да не навеждам глава.
Тъп сън. И от всякъде е талаш. Но си е моя талаш."
цитирай
213. xxxx - френдски сън: "Правя проект. ...
05.07.2011 09:16
френдски сън: "Правя проект. Намествам детайли. Имам кратък срок и трябва да се плъзна в решение и да създам най-оптималнота идея за кухня. Мързи ме и не ми се занимава, но нямам избор. Въртя плотове, надстстроявам етажерки, нижа въображаеми рафтове. После попадам в кадър. Сиво е. Има много цимент и бетон. Разрушени блокове. Парчета от тухли. Отломки. И много мъже. Побеснели мъже. И кръв. Всички се бият. Или по точно разкъсват някакъв труп. На мъж. Мъжът е вече мъртъв. Очите ми се къпят в грозна гледка. Някой къса крак и го захвърля на страни, друг бърка в джоба на жертвата и вади някаква скапана "ценност". Искам да повърна... но някак не мога. Толкова сиви цветове в съня ми - отдавна сякаш не са били... После съм в стаичка... с бели пердета. Позната стаичка - стаята на баба и дядо. И част от тези полудели мъже - и те там, с мен... Седя на диванче и не смея да мръдна. Мъжа ми крачи "в задачи" напред на зад. Опитвам се да му кажа, че ме е страх и да не ме оставя насаме с тези луди. Изкрещявам след него: "Върни се. Страх ме е. Те убиха човек. Убийци. Грозни скапани мръсни убийци." Но любимит очи не ме поглеждат, сякаш не ме чуват, сякаш не усещат че съм в същата тази стая, просто оставам сама.
В мен се забиват погледите на "онези", които до преди малко разкъсваха живота и мажеха с кръв. Гълтах все по вече и по вече страх. Сърцето ми туптеше невероятно. Останах сама с тях. Те излизат да пушат цигара на балкон. Събирам смелост и излизам и аз. На балкона сме. Всички. Уж има въздух, а всъщност няма. Дима от цигарите ме опиянява... Тогава започвам вероятно провокирана от страха, но започвам да се нижа в думи и да търся някакво спасение, че никой няма да ме нарани, да търся спасението в думите. Гласа ми е висок, ясен и толкова див, пилея го, а те мълчат и ме гледат, не казват нищо, само единия от мъжете ме поглежда и не затваря сините си очи. Гледам в тях и не мога да примигна, просто говоря: "Съжалявам, че ви нерекох убийци, но сте такива. Точно такива. Толкова е грозно. НЕ ЦЕНИТЕ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. Пилеете го. Просто ей така..."
събудих се мокра...
цитирай
214. xxxx - френдски сън: "И сънувам р...
13.07.2011 10:20
френдски сън: "И сънувам различно... отново. Просто сънувам. Но единственото, което си спомням е храст с напъпили рози. Имам нужда да си скъсам от тях. И не е просто нужда, а знам, че трябва да го направя. И го правя. Държа ножица. Посягам. И заравям ръцете си в зеленото на листа. Опитвам се да преценя колко от дължината да бъде излята в дръжката, но в крайна сметка съм решение да притежавам пъпки. Режа. Точно под пъпките. Режа две красиви напъпили розови рози. В шепи.
Събудих се. Изкъпана от слънцето."
цитирай
215. xxxx - френдски сън: "Не бях съну...
26.07.2011 11:53
френдски сън: "Не бях сънувала скоро... А тази нощ вървях по тъмна алея... миришеше на ЛУНА, и дишах от зелената гора... Галех сенките на дърветата и танцувах под тънката мелодия на Вятъра, който флиртуваше с листата и галеше душата, моята... Стъпките ми бяха тихи и глухи... А аз се чувствах лека... набрах те, и чух гласа ти... а после затворих. Сънувах усмивката си завита в твоята. И ми беше приятно. Но се събудих, за да се споделя..."
цитирай
216. xxxx - френдси сън:. . . и ваната е пълна. . . ...
27.08.2011 12:18
френдси сън: ...и ваната е пълна... до ръба. А аз бъркам с празен поглед в топлата вода и търся изход. Обръщам се с гръб. И излизам....
А после... Гора. Тъмнина. Полъх. И аз под небето ровя ЗАБРАВАТА. Някъде някой ми подава чаша вино. Червено вино. Аромат и наслада. По устните ми. В дъха ми. Пия. И не мога да спра. Толкова много ВКУС се е събрал в душата ми...

Някъде там се събудих...

цитирай
217. xxxx - френдски сън: морския бряг. Раз...
08.09.2011 12:02
френдски сън: морския бряг. Разтлан пред погледа ми. Солените бели вълни. Пълзят в пъстрите ми очи. Лижа с дъха си широкото на ивица. И потъвам в пясъка. Черен пясък. Мръсен. Студен. И плача. Кухо и мокро. Сълзите капят. Тихо.
Химикалки. Стотици химикалки. В пръстите ми. И парфюм. Толкова много парфюм. Разлян във финни стъкълца. И аз галя съня. Тъжна.
цитирай
218. xxxx - френдски сън: Пергел съм. Меря с ...
16.09.2011 13:58
френдски сън: Пергел съм. Меря с крачки асфалта. Край брега. Сиво е. Гледката - грозна!, но аз съм сън... и вървя. В посоката. Пресичам спокойствоето на света с усмивка и галя отсрещния бряг. На канала. Вълните мият. Душата ми. А аз нагазвам във все по цветна картина. Мъглата остава фон зад гърба ми. Целувам слънцето пред мен. И поглеждам встрани. Кей. И в морето летовници. Давят плът в свежестта на солените вълни. Две красиви момичета. Скачат от високата рампа. Поглед. Моя поглед пресича тъгата. На бъдещето. Виждам бъдещето. И моя писък. Скачат. Но второто момиче. Се разбива в скалите. Смъртта потъна във водите, а аз останах просто гледка. Гледка от горе.
Събудих се...
цитирай
219. xxxx - френдски сън: "Толкова много ...
04.10.2011 15:11
френдски сън: "Толкова много движение около мен. Всеки се юрка да се скъта в най-сигурния ъгъл. Бедствие на кораб. Или кораб в беда. Наводнение. Дъжд. Сиви облаци. Много вода. Хаос от хора. Тоз ме бута, оня ме бута. Блъскаме изплашени погледи едни в други, но съм страшно объркана, страшно... Търся хлапето. Не мога да намеря сина си. Вървя на горе, на долу, по стълби, отварям каюти, влизам в трапезарии, крача през различни нива и търся с поглед най-милото, което изгубих... знам, че е някъде тук, някъде тук на шибания кораб. Минавам покрай тясно коридорче, и там в открехнати клетки бяха наблъскани няколко хлапета на около две-три, или пък четири годинки... гледаха ме жадно и имаха толкова тъжни очи. Боже, спрях се, исках да ги погаля... погалих ги. После обърнах гърба си и тогава чух: "моля те, стани ми майка, моля те, не ме оставяй тук, моля те... ще умра." Аз просто продължих, плачех, но продължих... да търся сина си, гола и безпощна... а водата ставаше все по-вече и повече, цвета на времето увяхваше в сиво, а аз със задавена надежда не спирах да изцеждам и последната си капка сила, за да го прегърна отново... Кораб!, какво по дяволите правехме тук, а и този дъжд...
цитирай
220. xxxx - френдски сън: "Когато се с...
25.10.2011 14:36
френдски сън: "Когато се събудих ми стана студено. Толкова студено, че исках отново да заспя. Всяка нощ сънувам. Сънувам вечно. Не спирам. Но утрото превръща в пара всяка капка сън, с всеки изминал ден.. с всеки изминал ден, все по вече и по вече... Тази нощ ме боля от щастие, че прокарах ръка под твоята. Въргалях нежно първо поглед, а после и длани по усмивката ти. Всъщност, ти не се смееше. Беше избродирал най-хамавата грижа в дълбокото на изкъртените си бръчки. Баси, тъпо е. Тъпо е да го казвам, но те обичам. Дори на сън не можах да освободя мечтите си.., просто те пипах. Около нас хлапета, игри, смях, навалица... а моя и твоя поглед забити в смахнатата празнота на момента. Искам да изкрещя, че те обичам, но ти си толкова топъл, че не е нужно да отварям уста, за да усетиш как треперя.
цитирай
221. xxxx - френдски сън: "ботушите ми - ...
28.10.2011 13:16
френдски сън: "ботушите ми - безумно мокри, краката ми - студени... газя във вода, студено е, изпокъсана съм... дъхът ми капе безумно хладен в есента... влажно е, толкова е влажно около мен... и боли - боли ме някак сухо, и сиво...
а и тези ботуши - толкова много вода, студено ми е...

два огромни самолета, костюмари... а аз в ниското гледам нагоре и изпращам с поглед пътниците. Конкорд. Огромни, бели, необятни. Един пред мен. И един зад мен. Чакам. Но полета се отменя. Цената е висока. Няма да излети. Знам, че няма.
цитирай
222. xxxx - френдски сън: Сънищата са едни т...
10.11.2011 11:42
френдски сън: "Сънищата са едни такива... абе шантава работа си е да сънуваш страннотийки вкарани в ъглите на изгъзени кутийки.
Цунами в очите ми. Гледам през прозорец и потъвам в океана. В сграда съм, с високи тавани, големи помещения и по общото на линията от всякъде си е приказно. И аз тук. И там. И прозирам с поглед през прозореца. А рамките са бели, толкова бели, че украсяват страха ми. А страха ми е завързан за океана. Завързан е във вълната и ме тегли назаден. Вълните, големи, пълзят и заливат живота. Лице в лице изпивам последния си дъх. И се обръщам с гръб. Разруха. Бедствие. И дори смърт. В погледа ми. Но не съм мокра. Дори съм жива. И бягам. По коридори. От стая в стая.
Анаконда. И страха ми. Преследва ни змия с размерите на три килера по общия размер. Шантаво и пълно с екшън изпълнение. И после няколко бучки рак... Събудих се. От ритъма на сърцето ми..."
разказва приятел
цитирай
223. xxxx - френдски сън: "Заспах с бо...
11.11.2011 12:17
френдски сън: "Заспах с болка. Събудих се с болка. Сънувах, че съм полята от мека слънчева светлина, в родния ми дом. Уютно и тихо е около мен. Лее се много пространство. Домът ми. И аз в него. Но е доста по различно, по широко е.
Гледам го в очите, но изпитвам студенина. Толкова е студено, а ме боли от някаква странна обич, която се е разляла безумно вътре в мен и не си отива. Казвам си "защо не ме оставите, поHe едната да си тръгне, или обичта или болката, не ви искам и двете..". И пак, потъвам в топлината на слънцето, което не спира да се лее над мен. И после срещам един напълно непознат. Срещам го в собствения си дом, и му предлагам брак... просто ей така изхвърлих най-студеното предложение за брак, защото ми писна от всичко останало. Исках ново начало.. и този непознат мъж беше ТОЧНО ТАМ КЪДЕТО СЕ СЛУЧИ. Събудих се..."
цитирай
224. xxxx - френдски сън: "Аз и синът ми ...
14.11.2011 13:26
френдски сън: "Аз и синът ми сгушено си правим дрямка върху замръзнало бяло и пухкаво езеро. Под нас дебели ледове и кристални води. Завити сме между две снежни скали - високи, наръбени, вледенени. В погледа ни прозира необятен студ, но в прегръдката ми е топло - сгушила съм най-скъпото на земята. Толкова дълбок сън - зимен и леден по заскреженото на гледка, но невъобразимо ТОПЪЛ ПО ДЪХ... събудих се"
цитирай
225. xxxx - френдски сън: "Играя тенис, ...
15.11.2011 10:47
френдски сън: "Играя тенис, на корд, в закрита зала, с хлапета. Яко е. Има доста от движението, но е някак тъжно, по фона. Бягам. Гоня скапаната топка. Хлапетата ме разиграват в различното на посоки, а аз им се връзвам на акъла и съм ходом марш по стрелките на компаса. Пейки, и си имаме дори и публика. А въпреки всичко, аз съм тъжна. Скапан сън, вали тъга, а аз искам да се усмихна... събудих се, някъде там. Напоследък сънищата ми, пак, зачестиха."
цитирай
226. xxxx - френдски сън: "Невъобразими ...
16.11.2011 12:02
френдски сън: "Невъобразими глупости в главата ми. Сънувам Маргарет Тачър и как ме ласкае с поглед. После съм в прегръдките на Тодор Живков, а той ме залива с ебати яката усмивка. Правим си снимка. И ми е някак детско. В мен. Около мен. На всякъде ПУШИ СМЯХ. Събирах някакви клони, дървета, пънове, и ебеш ли му майката какво още. Та понеже бях събрала два еднакви по размер дънера взех че спечелих хилядарка за това. Насладих се на наградата с кеф, но всичко завърши с някаква лека празнота - така и не си я обясних... събудих се"
цитирай
227. xxxx - френдски сън: "Много сив ден. ...
17.11.2011 12:11
френдски сън: "Много сив ден. Пясъци. Гонки. И намръщени мутри. По бански съм. Бързам за плажа - страх ме е да не го затворят. Бам - скандал. Гледам го в очите с присвит поглед. Странно. Потапям дъха си в морето. И краката също. И после, някой заключва морето. Нямам достъп, гледам го празна и някак отстрани. А искам да плувам... скандал в бар. А аз обърнах гръб на всичко. събудих се"
цитирай
228. xxxx - френдски сън: "Сънувах, че ...
21.11.2011 16:20
френдски сън: "Сънувах, че съм в училищен двор. Баси, тва е шантаво. Казват, че...


Ако сънувате, че сте в училищен двор, значи имате чувства на непълнота и детинска несигурност, които все още не сте успели да преодолеете.

мда,
И аз те питам: а какво означава това?!

Тя: ами това означава точно това което означава, както би казал Мечо ти Пух

И аз те питам: а какво означава детинска?!

Тя: имам нужда да говоря глупости, а детинска несигурност е че имам нужда някой да ме гушка точно като малко дете

събудих се мокра, цяла нощ съм бягала на сън."

цитирай
229. xxxx - френдски сън: "Бях принудена ...
24.11.2011 09:41
френдски сън: "Бях принудена да гълтам змии. Имаше си причина. Но не я помня. Знам само, че не бях сама и змиите които погълнахме имаха размер на ПОЛОВИНАТА НА КУТРЕТО МИ. Беше малко гнусно или по точно БЕШЕ МЕ СТРАХ. После се озовах в родилното. Този път щях наистина да раждам. За да стигна до там преминахме през една супер луксозна сграда, която беше наблъскана с ЕБАСИ ОХРАНАТА, но нас ни пуснаха. Оказа се, че имам пропуск и не бях не известна. Вратите сами се отваряха. Отново влязох в асансьор - напоследък често сънувам, че се возя в асансьор. Вече съм в родилното. Почти нямам корем за разлика от мацките, които се въртят около мен. Знам само, че ме е страх. Настаниха ме в стая с доста легла и много жени вътри. Гледах смаяно и с очудване установих, че познавам някои от тяк. За други бях нова, както и те за мен. Сложихаме да лежа върху бели чаршафи. Нямах гардеробче и се наложи да си подредя багажа по моя нестандартно смахнат начин, който само аз си знам. Всички ме гледаха малко странно, но преодолях погледите им. Бях изпрала дрехите си, вече се разполагах като шеф, и исках да простра прането си. Излязох на болничния балкон и с очудване установих как през тюленото перде една пчела се опита на няколко пъти да се вкара в родилната стая. Изгоних я със страх и излязох на балкона като затворих вратата, за да не стресирам излишно родилките вътре. Беше толкова мръсно. Парапета прозираше, а аз се страхувах безумно от височини. А беше високо. Много високо. Простира беше супер прашлясал и със стотици щипки върху него. Потърсих парцал, за да почистя. Започнах да чистя и да простирам. После влязох обратно в стаята. Виждах как влизаха да изнасят родилки за раждане, други ги подготвяха, а аз чаках. Но не получавах болки. Исках вече да раждам, но като че ли с всяка минута нещо около мен се объркваше. Както казах почти нямах корем. Тогава ми хрумна, че вероятно съм объркала термина и съм подранила доста по рано. Започнах да преизчислявам, но изчисленията показваха, че няма грешка. После влезнаха няколко лекаря, между тях беше и жената, която не исках да виждам, която остави доста жени без... не ми се говори, гади ми се. Изплаших се много. Не исках тя да ме докосва с поглед, а камоли с ръцете си. Не спирах да пипам безумно малкия си корем. Гледах уплашено и се молех да живея. Не исках да се случи нищо нито на мен, нито на бебето. Безумен страх, който не пожелавам на никого - така се чувствах. И когато видях лекарите, които ме оперираха при първото ми раждане полудях от щастие. Никога няма да забравя загрижените усмивки на тези мъже. Чак тогава се успокоих. И някой ме повика. Станах и се отправих към бъдещето. събудих се, а имаше още куп глупости, които се въртяха в съня ми."
цитирай
230. xxxx - френдски сън: "Трябва да ти ...
06.12.2011 14:03
френдски сън: "Трябва да ти разкажа бързо, защото спомена изтича. Сънувах, че... Боже, какво по дяволите сънувах, беше топло, имаше динамика и също и хора, да имаше много хора. Всички отиват на там. Всеки гледа да стигне пръв, за да си гепи от щастието, да захапе готиното настроение пръв и да свие малко и в резервния джоб. Не мога да опиша с думи, но колони от автомобили цепеха в една и съща посока. Качвам се в такси, и не съм сама. В таксито съм с познати за мен хора, но от всички най-ярко изпъква баща ми. А той, толкова млад, с черна къса брада, и едни такива топли черни очи, същия е като от онази моя детска снимка в онзи гъст бял велинградски сняг, където с майка и татко сме захапали по една усмивка и я блъскаме бясно в обратното на негатив. Както и да е... Задръстване и свирки НИ ЛАЗЯТ ПО НЕРВИТЕ. Шофьора е най-пекания пич на света и драсва от колоната като се вкарва в ляво и хваща балкански път. Нагоре е стръмно и сме само ние. Всички се чудят защо свихме и хванахме гората. Аз също се чудя, но мълча. Пътувахме не повече от трийсет минути и бяхме ТАМ. Планина. Скала. Отвор. Пещера. Вътре съм. Настръхнала и бясно влюбена в гледката. Влизам и вървя завита от пелерина хлад. Дишам и лижа с поглед всеки къс аромат който се носи. Виждам фигура от мрамор, но вече не помня точно каква беше, конче ли, коте ли?!!!, един Бог знае какво видях. Взех я, исках да е моя и я прибрах. Усетих укорителни погледи, че крада от пещерата, но вътрешно знаех, че ми принадлежи. Още няколко стъпки и се озовахме в зала с топъл басейн. Плувах. Боже, усещах богатството на света на всякъде около мен, а истината беше, че се намирах в най-голата скала и имах най- топлата усмивка. За миг ме полази някакъв страх, но това беше САМО ЕДИН МИГ. Събудих се след още малко.."
цитирай
231. xxxx - френдски сън: "Болница. Е...
16.12.2011 13:38
френдски сън: "Болница. Етажи. Вися пред кабинет и чакам надеждата. Вяла лекарска мутра. Болка. Сълзи. Търпение. Бели престилки. Молба на вятъра. Хартии листи или листи хартия. Когато се събудих разбрах, че докато аз спя сладко любимата ми майка е ходила до спешното. Шиит. И после, плаж, пътека, ограда. Минавам през вход и стъпвам върху пясък. Едно море колкото една човешка длан събира емоциите ми. Излизам, за да се вкарам в друг калдъръмен път чийто край ме изхвърля пред по скоро мътна река.. но ми е хубаво, защото гледката и гората, и аромата са в очите ми. Сама съм, а около мен се носи пряката реч на щастливи и усмихнати готини хора.. а аз се чувствам най-самотната жена на света, в съня. Събудих се и знам, че току що бях изяла един сладолед, отново на сън."
цитирай
232. xxxx - френдки сън: "Поглеждам н...
30.12.2011 12:08
френдки сън: "Поглеждам нагоре и вече съм на ясно, че ще бъхтя баир. В очите ми прозират оплетени клони, а в краката ми суркам окапали от есента листа. Баир е. И аз съм в него. По него. Бутам се. Пъхтя. И плюя дъх. Знам, че трябва да бързам. И бързам. Страх ме е. И не ме е. Но не съм сама. Баща ми е до мен и двамата се гърбим в стръмното. Усещане, че някой ни гони. Сърцето бие лудо. А аз се давя жадно с очи в цветовете на есента. Прелита свежа хлад, която изстива във височината. Вече сме горе. Ръб. Гледка. Висина. Гъстата гора и есента са под моите крака. Открива се незабравима долина от рози. Толкова цветове, аромат и страст се носят във влажния ми поглед. Тичам сред храсти от рози. Градини ароматен парфюм. И аз излята в тях. Влизам в магазин и искат да ми продадат парфюм. Но нямам пари и излизам с тъга. А после... отново съм в родилния дом. Отново горя от очакване и страх... отново виждам ужасни неща и искам да се събудя. Но не мога. Дълго съм там. Кръв... малко дъжд и мокри пейки. Поглеждам напред и виждам как дъждът е завил родителите ми с хиляди капки и те капят с мокра усмивка излята по мен. Опитвам се да тръгна към тях. Но някъде там се събудих и не усетих нищо..."
цитирай
233. xxxx - френдски сън: "Тази нощ съ...
31.12.2011 14:48
френдски сън: "Тази нощ сънувах вълните. Море. И аз съм на брега разхождам се с боси крака. Дървен кораб и дъски. Едно хлапе и няколко звезди. Една жена ме кани да се кача на борда на корабчето и аз се качвам. Нося на ръце лапето и съм внимателна на макс да не се сгафя в походката - не съм настроена за инциденти. Гледам нащрек и ме е прегърнал някакъв страх. Но имам пълно доверие на жената. Има и мъж. Мисля, че това е моят мъж. Не говоря, но те двамата водят диалог. Близки са, а аз просто се оглеждам и флиртувам със страха. Тогава се чуха писъци и... и видях огромните вълни как заливат кораба и целия бряг. Не бях мокра, а можех да ги пипна стига да пожелаех. Вместо стени пред мен, зад мен, встрани имаше само и единствено синьозелени вълни. Дишах със страст и потъвах вечно. Тогава изкрещях: "Детето"... Толкова много вълни заливаха края на деня. В каютата скърцаше огън. Когато се събудих държах хлапето в ръце.. Баси, сигурно трябваше да съм мокра. Но не ми се получи."
цитирай
234. xxxx - френдски сън: "Сънувам, че е ...
07.01.2012 10:03
френдски сън: "Сънувам, че е здрач. Лято. Облечена съм леко и свободно. В бяло. Около мен са вторите ми братовчеди и имаме някакъв план, който къса идеята по готиното на смисъл да сме походка към плажа. Аз съм съгласие и не се дърпам. На път за на там се спираме до сиропчийницата, където сиропчията се оказва мой съученик от осми клас. Говорим си. Смеем се. Оглеждам се в цветовете на сиропите. Шантава работа. Но не пия - нито една капка от сиропа не попада в мен. Малко по надолу се спираме пред дървена бакалийка, където също продава друг мой съученик от осми клас. Там лафа е доста по засилен и дори си правим среща да сме "среща след малко". Хубаво е. Нахлуват спомени. И изведнъж около мен има доста съученици. И е топло лято. Усеща се по въздуха и като че ли има мелодия на щурци, но това е друг филм, който остава в глухото на съня. После се озовавам в червен автобус, от ония дългите, в които на времето учениците от ТКК правеха вълни на моста и скачаха като лудоотвързани. Автобуса е полу пълен полу празен. Но има две жени, които привличат бясно вниманието ми. С тях има хлапе. Малко хлапе, което не може да ходи самичко. Лашкат го насам, лашкат го натам. Жените бързат за влак, но закъсняват бясно. Детето се озовава в ръцете ми. Дори след малко виждам как виси през джама на автобуса, но аз нямам контрол да го върна обратно. Изпитвам страх да не се случи нещо лошо. Виждам физиономията си изкривена на макс.
После жените виждат как ги задминават един след друг два автобуса, които за гарата и разбират, че тотално са оплескали времето и точността. Решават да догонят автобусите до някаква спирка и карат шофьора на нашия автобус да спре, за да слязат. Но имат толкова много багаж, че не знам как ще успеят. Влизам в действие като им помагам да си свалят багажа. Щайги с вилици, лъжици и чинии, зелени парцали, някакви дрехи - смъквам всичко на един тротоар до оградата на едно основно училище. Виждам как тичат, а багажа им остава на тротоара. Споделям с приятел, че се притеснявам, че ще успеят да стигнат на време, и че ще сварят да приберат дори и багажа си.
После съм на много високо, на върха на на някакъв хотел. Панорамата е страхотна. И потъвам в гледката. Събудих се..."
цитирай
235. xxxx - френдки сън: "Сънувам. Около ...
12.01.2012 08:20
френдки сън: "Сънувам. Около смеха на масата сме. Приятели. Всеки прескача с думи другия. Хаоса е пълен, а веселбата е пространство. Някой е предложение Диди да вкара отдавна забравена игра в схемата. Започва същинския купон. Диди фъфли и пръска всички със слюнки. Кеф. Игра от ученическите ни години. Наредени сме зад нея и се давим в смях. После някой заговаря за рекламния часовник срещу печатницата. Нестандартен. Модерен. Изсипан в стил. Желязко се отваря по хрумките на идеята му и ни разказва как точно го е направил. Правоъгълник от който прозира силует на русалка, или на морски дракон. Числата са поставени шантаво, но показват вярно. Обеснява ни за формулата и разстоянието между цифрите по циферблата. Погълната съм от схемата. После съм в автобус с хлапето. Около мен има цигани. Много цигани. За да влезем в автобуса се наложи да изкачваме много стълби. Един циганин ме гледа право в очите и чете мислите ми. Отбягвам погледа му, но не веднага. Има близост на дъх, но накрая се правя на разстояние като сядам в другия край на автобуса. И купона изведнъж продължава на един булевард. Отсреща има супермаркети и разни подземни магазини. Пресичаме с даскалката ми по руски.
Приятелите... и някакъв шантав висок нестандартен тип върви по осовата линия на булеварда. Облечен е във велурен светлокеремиден цвят, има шапка, дълга коса, кубинки... и тя се провиква: Михаиле, Михаиле... А той се прави на "не ви знам" и цепи по дирята на пред... Крейзи уомън го догонва и... майната му"
цитирай
236. xxxx - френдски сън: "Ярка лунна ...
14.01.2012 12:07
френдски сън: "Ярка лунна светлина.. и скритата зад клоните луна... Сънувам мека, лятна, нежна моя нощ. Вървя с хлапето по познато баирче на нанадолнище и ми е безумно леко. Тогава срещам съученичка, която ме спира и бля-бля, ала-бала се носим по разговора.. Изведнъж се озовавам с чужд мъж, който не иска да ме пусне да си тръгна докато не му намеря номера на Димитър Щерев. Полудявам не за друго, а заради разхвърления стил на тефтерите, които водя и хаоса, който плува в тях. След раздразнителното и дълго търсене в крайна сметка откриваме телефонния номер и той доволен, и аз доволна. В двора на един съсед съм, на края на улицата ни, и повдигам глава - оглеждам се в ноща, и в кръглата мека и топла луна. Толкова е пълна и, и изтичам по нея. Цветовете й се давят във лятната вечер, а аз жадно изпивам гледката. Да откъснеш очи е трудно, дори и на сън. Дим от изневяра се прокрадна в мислите ми. Около масата има толкова храна, а аз чувствам сърцето ми как тупти от страх да неизгубя събраната в шепа любов. Събудих се полупразна, полупълна..."
цитирай
237. xxxx - френдски сън: "Сънувам море. ...
23.01.2012 01:26
френдски сън: "Сънувам море. Сънувам точно толкова, колкото трябва. От него. Над него. Съм чайка. И летя. Понасям се над аромата на вълните и се рея в черните облаци на лятното небе. Луната огрява душата ми. А аз съм скорост в крилата на чайка. Никога до сега не бях летяла така. Усетих свободата и страха. Усетих се гола, само по дъх. Ветровете не ме щадят. Покрива ме студ. И губя посоката. Не виждам кея. Блъскам се в лабиринт от сиви улици. В дълбочината съм на непознат град. Сама и ме е страх. Помня, че някъде ТОЧНО КОГАТО ЛЕТЯХ НАД ВЪЛНИТЕ В ЧЕРНАТА НОЩ към мен се стрелнаха други две чайки, които обърнаха идеята на компаса и ме превърнаха в парче от пъзела на непознати улици. И ето ме пречупена в епизодите на ноща се оглеждам в жълти и смазани до болка непознати лица...
На следващата вечер сънувам врата. Отварям и няма пясък върху който да стъпя. Залята съм от вълните и се нося мокра във водите на соленото море. Плувам към къщата, която уж е на брега, но няма бряг. Около мен има хора, които и познавам, и не познавам. Знам, че няма да съм вечно мокра и плувам обратно на там от където започна всичко...
А снощи сънувах, че съм стъпки в пясъка, с хлапето... Къщата ми е на брега и е топло лято. Всъщност, това не е точно къща, а по скоро бяла палатка, с прозорци, с приказна врата, с атмосфера която ражда усмивки.. Смея се. И с хлапето се хилим. Сънувам, че ми е толкова топло от вътре... В съня ми е слънчев летен ден, пясъка е на едри зърна, и ние ровим лудо в щастието.
После се събудих.. и еднообразието на деня ме прегърна."
цитирай
238. xxxx - френдски сън: "Аз и пистов ...
24.01.2012 17:56
френдски сън: "Аз и пистов червен мотор. Страхотна комбинация. Паркнала съм пред стар супермаркет от детските ми спомени. Слънцето пече и огрява косата ми, а усмивката ми е пръсната на хиляди парчета по безумно лудите лица на разни приятели. Около мен е шантаво. Качвам и хлапето с мен. Баси, сигурно съм полудяла да го правя. Но лятото е жега и аз съм жица в тока. Или обратното.
А после сънувам цигани, коли, бой, мазало. Изпитвам страх. За моя живот. За живота на майка ми. Вечер е, а вън капят снежинки, които навяват тъга. Не след дълго приливам в офис и там някой ми се прави на важен, а аз съм супер спек по изпълнението на нещо важно. Усещам как адреналина ми се качва по скалата и скоро някой ще го отнесе. Мразя когато ми дишат във врата точно когато ми трябва пространство. Финиш съм по задачата... събуждам се."
цитирай
239. xxxx - френдски сън: "Сънувам, че ту ...
26.01.2012 08:29
френдски сън: "Сънувам, че ту съм малка, ту съм голяма. С мама и татко съм. И после изведнъж съм и с любимия. Пътуваме. Пристигаме. В София. Подлез. Бягам с две мацки в подлеза. Аз не успявам да вляза, но те влизат в малка подземна стаичка. Офис на фирма. За работа. Чувам - "Подпишете тук. За еротични танци." Излизат. Никой не е подписал. Смеем се. После сме в магазин. На много етажи. Мебели. Коридори. Антики. Посягам и взимам от добре подреден рафт малко стъкълце. Голямо е колкото половината на палеца ми. Има нежна миниатюрна рисунка. Взимам стъкълцето и поглеждам. Картината се движи. Пренасяме от улица в улица, от спомен в спомен. Разпилявам се от вълнение. После съм в някаква къща, в парк, с много хора, и познати, и непознати, и роднини. Там са и хората с които не си говоря. От които ме боли. Но в съня сме усмихнати и заедно, и ни е топло. Дете съм, и татко стои на дълга маса с всички останали. Срамежлива съм, усещам го. Чувам, че някой плаче. Знам, че това е Вени - по мъничка е. Влизам в лабиринт от коридиро. Мирише на селски черги и уюта на стара селска къща. Хубаво е. Намирам я в малка стаичка завита през глава, и плаче. Казва ми "Исках да плача. За баба. Спомних си. Обичам я." И аз се разплаках. Плаках толкова много. Мила бабо.."
цитирай
240. xxxx - френдски сън: "Сънувах бе...
28.01.2012 11:30
френдски сън: "Сънувах безумно дълъг трамвай, или автобус, все тая... седя на седалка, а около мен е празно, няма почти никой който да диша от пространството и времето, само тук-там от време на време прозира по някой старчески шлифер на заблудил се в идеята дядка. После, изведнъж е претъпкано, тълпата затиска дъха ми и не мога да дишам. Неспокойна съм. Знам, че отивам на някъде, но все още не стигам никъде. Има около 268 спирки до моята. Питам след колко спирки трябва да сляза на спирка "Красна поляна", и ми отговарят след 268. Пътуване - толкова дълго пътуване. Ставам от седалката и стоя права. Някой ме избутва, за да се намести на моето място. Усмихвам се, но ми е тъжно. Искам всичко да свърши...
После сънувам, че съм в офиса... сградата е баси лукса, много по хубаво е от колкото го оставих. В асансьор съм с бивш приятел. Нагоре сме до 65 етаж. Гледаме се. Почти не говорим. Изпитвам, ъх... всъщност пием с очи един от друг, от срещата..., но знаем, че всичко е туто-финито... После съм в някаква столова, с момиче от детството ми. Тя е тази която ме дърпа за ръка и ме кара да си избера от всички вкусотии и да се натъпчем като свине. Дърпам се, не съм гладна. Но тя поръчва - от това, и от това, и от онова... Толкова много, а на касата й казват само около 4,28лв, но и връщат четирите лева, защото днес месото било на промоция, и за него не се плаща... Сънувах още глупости, но момичето от деството, момчето в асансьора, и самотата в най-дългия трамвай съблякоха мисли и ме вкараха в спомени... "
цитирай
241. xxxx - френдски сън: "Сънувам пл...
30.01.2012 23:32
френдски сън: "Сънувам планината. Вървим по диви стръмни пътеки. Аз и любимия. В гърлото ми скърца свежестта на боровата сянка. Тъпча върху борови иглички. И съм почти във висините, когато усещам, че сме скандал. Караме се. Много. В очите ми е истинска мъгла - чувствам се като Бузлуджа в облаци проливен дъжд. Черни коси. Лице. И туптящо до полуда сърце. Има ме в длани. Държи китките ми здраво и съм белязана от силата на гордостта. Боли. Пуска ме и политам на долу. Бягаме. После сме в пещера, а зад камъка чувам ръмжене. На дива котка, по точно тигър... който извива гръб като струна в пръстите на Ингви Малмстийн, образно казано. Страх в очите ни. Гръб сме и изведнъж пещерата е минало, а ние сме на най-голото поле и бягаме, и бягаме, и бягаме... Гонят ни диви кози, с дълги шарени и гъсти козини. Гонят ни, а ние пъхтим в страха си на горе по баир. През цялото време сме заедно, аз и той. Почти не си говорим, но е до мен и това е важно. Изкачваме това поле и около нас селянин с вехти дрехи и тояжка, също и калпак ни пита от какво бягаме. Посочваме му козите, а той не се усмихва, казва ни бягайте, там, там.. те няма да посмеят да се качат чак до тук. И после продължавам да сънувам, но този път държа две големи кутии с пица. В централна поща съм. Лутам се от коридор в коридор, приказвам с портиер, поздравявам и се смеем с някаква мацка с бяла риза и черен панталон, казва се Албена и сме на първия етаж. На гише факс, телеграф и още нещо също има кутии с пица. Ужасно съм гладна и търся момчето, което доставя пиците, за да му платя. Искам да ям, а не съм си платила. Това е ужасно. Погледа ми полудява. Изсипвам гняв от хаос и изведнъж съм на булеварда. Гола, с празен поглед, в безумната въртележка на деня, отчаяно търсеща доставчика на пици... събудих се."
цитирай
242. xxxx - френдски сън: "Да сънуваш ...
02.02.2012 21:47
френдски сън: "Да сънуваш кошмара на живота си, да чуваш как пищиш на сън, да виждаш, че любимите ти хора страдат до смърт, а ти да не можеш да им помогнеш. Скрита от сълзите на очите съзнавам, че дъха й ще спре. Полудявам от болка, а любимата ми бабка плете душата си в бримките на времето: сто и и две, сто и и три, сто и четри... нямам време да дишам, но пищя от болка... Всички ме гледат и дерат с очи, като че ми казват "Ти си виновна, ти си виновна за всичко..", а аз хабя на празно думите в никому ненужни оправдания. Това сънувам. Сънувам Смъртта, на прага на отчаянието съм и безсилието на Живота разсипва слабостта и гордостта ми. И пак крещя, крещя за Бога, до полуда извивам дъха си и стена. Но никой не ме чува. Никой. Всички мислят само за пари и ме наказват с поглед. Имам чувстовто, че пълзя в най-ниското на унижение, но ме спасява любовта и все още дишам.
После сънувах плажа. Свличаме се по стръмен склон, около нас поляти от луната скали и пясъкът... Някога на края на тази стръмна пътечка имаше небрежно крайбрежно капанче - бира, кебапчета, едно-друго, ала-бала, но днес е изравнено със земята, и от него няма и спомен. Пясъкът е студен, стъпвам в хладното и отново полудявам. От страст. Постиламе хавлии и с хлапетата се въргаляме под луната. Нощен плаж. Аз, моите деца, и любовта на живота ми. И морето пързаля тихи звуци за фон на емоцията. Тук таме има и други лунатици по цици, но истината е, че е незаменимо. Усещането. Мога да пипам звездите. И го правя. Без да се напъвам.
Когато затворих очи превъртях. Бях в претъпкан автобус и стисках хлапето здраво в гръдта си. Не исках да го загубя. Отчаяно се опитвах да го предпазя от ръчкането на тълпата. После някой ми прави място. Сядам... събуждам се. А сърцето ми се лее в ритъм. Деня е хубав."
цитирай
243. анонимен - mnooo tupo
27.02.2012 13:40
mnooo tupo
цитирай
244. xxxx - френдски сън: да сънуваш разноо...
04.04.2012 14:34
френдски сън: да сънуваш разнообразието на света с каска на главата. Да гледаш влажно в емоциите и да усещаш вятъра на ПРОМЯНАТА. На две гуми. Да прегръщаш любим и да знаеш, че е яко да си в сигурни ръце. Да си пораснал, а да си малък. Да живееш със смъртта. А да плачеш на сухо. Да искаш да си спомняш, а да не ти се отдава. Да те преследва хипопотам, а да си мислиш, че е носорог. Да си вътре в цветното на картина и да се оглеждаш като в черно бял филм. На кадър си усмихнат, а от вътре ти се иска да крещиш. Да си омазан до козирката, а да си мислиш, че го духат калинките. Да сънуваш НАДЕЖДА, а да не знаеш как да я впрегнеш.. да сънуваш си е КЪТник от всякъде...
цитирай
245. xxxx - френдски сън. . . "В асансьор ...
03.05.2012 14:27
френдски сън...
"В асансьор съм, натискам ли натискам копчето за втория етаж, а асансьора бучи, гърми и още нещо е бесен по скоростта до десетия... и така много пъти, много, много пъти... После Роуз ме прегръща, знам, че й тежат скапаните случки, но не й казвам нищо, само я прегръщам и с усмивки гледаме слънчево бъдещето... "майната им на проблемите", се чете и в нейните, и в моите очи.. Ама този асансьор, прецака ми схемата на движение - пак съм на десетия етаж..."
цитирай
246. xxxx - френдски сън: И се сънувам в капките ...
06.05.2012 16:17
френдски сън: И се сънувам в капките на ноща.
Със затворени очи ровя в подсъзнанието и събличам истини. На вън е ден, слънцето прави звезди в гладката покривка на морето, аз оглеждам погледа си в безумно отдалечените постройки на града; усещам много глух, едва доловим полъх и потъвам в нещо смесено между усмивка и тъга. "Шантава работа", промърморвам през тънкото на устни.
Отново сънувам Роуз. Виждам силуета й. Галя мъката й. Шепна в погледа й. Пръгръщам тъгата на една майка, която разпиля надеждата в мига, когато прегърна мъртвата си рожба...
После сънувам колеги, шефа ми също е там, и как в от дълбокото СИНЬО на небето, около всички нас, в циферблата на късния следобед, заваляват странни, огненочерни, безумно нереални и меки на допир до почти прозрачно плътно КРЪГОВЕ. Полудявам от вълнение. Това е гледка граничеща с НЕРАЗУНОТО. Усещам как едва събирам усмивката си в прилични норми и искам да изкрещя на целия свят за видяното. Звъня на журналисти. В еуфория съм. Около мен се пресичат погледи, които разбиват представата ми за: ДА СПОДЕЛИШ МИГА. Нима не е КРАЖБА, когато скриваш момента от другите които нямат удоволствието да са около тази невероятно неземна гледтка.
И после,
плача в съня си. Плача да полуда. Усещам как потъвам в белите чаршафи и не мога да се спра. Уж плача на сън, а съм нереално мокра. Толкова дълго съм плакала, а когато се събудих СЪБИРАХ ПУЛС в тъмното.."
цитирай
247. xxxx - френдски сън: Сънувам те София - рея ...
19.06.2012 11:18
френдски сън: Сънувам те София - рея се в жегата, в кестените и комунистическите ти басейни. Опипвам водата на миналото, разглеждам смъртта в лицето, а тя ми говори... говори ми жива, с непоносимо топла усмивка, която ме сковава в страх. Сънувам как чувствам полъха на вятъра, и как листата капят в сянка по мен. Някой някъде ми казва нещо гадно. Сънувам Марина. Казва ми на две на три, че дъщеря й е доста зле, но аз отвръщам очи от нея и не искам да й простя. Когато се събудих пих от прошката, за да й простя.
Сънувах игра в снега, луди танци във физкултурен салон и кожения ми диван разтлан и разглобен по паркета. Сънувах, че съм в турски ресторант заобиколена от турци, които се надсмиват под мустак на налудничевото ми поведение. А после Лили ме подбра със закачлив клаксон и отпрашихме към горещия пясък...
цитирай
248. xxxx - френдски сън: Когато сънувам Путин ...
31.08.2012 12:51
френдски сън: Когато сънувам Путин и други височайши особи нещата придобиват мащабни размери и по време и по място. Стълби. Сдания в лукс. Стъкла през които прозират лица и характери. Аз вътре във всичко. Усещам страх от иновацията в живота ми. А всъщност съм в десета глуха по идея в бъдещ план. Багаж. Куфари. А после съм в лабиринт от коридори. Врати през които МИНАВА И ЗАМИНАВА ПОГЛЕДА МИ. Басейни. Топла минерална вода. Пара. И съм в хеликоптер. С децата. Всички хлапета спят в усмивка. Само моето ридае и е изкривило лицето си в тъга, която превръща болката ми в истински ужас. Искам прегръдка. Но нея я няма. И толкова много храна във всеки шкаф. Перките се въртят. А храната прелива. Мисля си, че не бихме могли да изядем всичко. Но никой не иска да дели с чужди. Сувенири. Красота от порцелан. И после в съня ми се е набутал един предател и неговото семейство. Краш на най-шибаната марка автомобили. Рено. Ламарини разпиляни в дълг, който не искам да събирам. ДГД /да го духат/. Другите. Аз съм до тук. И се събудих..
цитирай
249. xxxx - Пак сънувах онзи апартамент. В С...
11.10.2012 13:01
Пак сънувах онзи апартамент. В София съм. Нощ. Улично осветление. Къс ракав. Стълбище. Луна. Етаж. Това жилище вече е мое. Наследство в краката ми. В дъха ми. Спомени. Баба. И дядо. Празен гардероб. Тъмнина. И хора. Много хора между етажите. Питам ги "да не е починал някой", а за отговор получих зверски присмех и коментар че не съм фред. Барни съм.
Тъга. Изпитвам неописуема тъга в скапания си сън.
После получавам най-яката прегръдка от отдавна забравен любим.
После таксита. Сив живот. Кът от усмивки в пазва. Искам да избягам. От София. И от мрачното минало. И от смърта.
цитирай
250. xxxx - френдски сън
22.10.2012 08:43
"Пак съм на вала. Зима. И вятъра не спира да отнася коси. Моите. Закриват лицето ми. Режат кожата ми. Не виждам нищо. Само бялата нощ. Лед. Около мен е лед. Вълните, все така бели, танцуват в хладния ми поглед. Звукът е този който плаши. Самота. Облечена до болка в самота. И камъни. Много камъни. А аз вървя и се хлъзгам по тях. Пясъка покрит в тънък заледен сняг. И стъпки потънали в уплаха. Бягам. И после, виждам бяла мечка. Голяма и снежна, и нежна бяла мечка. Зад мен. Не искам да ме настига. Глад. Прочитам безумен глад в животинския й поглед. И ме има, и ме няма. И все така бягам. На там. Бягам. И гледам на зад. И пак бягам. И пак гледам. Толкова ми е студено. Искам да се стопля. Усещането за топлина ме кара да се събера и да продължа. А тя не спира да ме преследва. Лижа мек страх и събирам ветрове в тръпки. Цялата ми кожа, всички косъмчета са настръхнали.
И после държа ножица. Стрижа. Не, подстригвам кичури в мода. Правя си страхотна прическа. Но докато режа БОЛИ.
цитирай
251. анонимен - Интересный Женский форум
23.10.2012 22:13
Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=3984">http://www.justlady.ru/</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. justlady.ru – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.
цитирай
252. xxxx - френдски сън
31.10.2012 09:23
"Най-хубавата есен в съня ми. Да разкажа? С думи? Тъга или радост?! Добре!
Лутам се в широки коридори, попадам в подземен паркинг, возя се в луксозни асансьори, привличам погледи и се чувствам безумно важна. Нощ е. В офиса съм. Някой ми дава диск на който има страхотна музика - музика, която отдавна исках да имам. Получих я от едно хлапе. То ми я даде. Диска беше мек като едновремешните меки и сини детски плочи, които бяха част от списание "тинтири-минтири" Чавдарче или Славейче, кой знае как му беше заглавието, значи. До мен дребен на ръст познат ме следва на всякъде като сянка. Присъствието му леко ме дразни, но бързо свиквам. Знам, че ме харесва за това съм притенциозна към присъствието му.
Качваме се с това момче в дълъг почти празен автобус. Сядаме най отзад. В огледалото мога да се оглеждам в очите на шофьора. Кара възмутимо бързо за градски транспорт. През прозореца ясно виждам, че тротоара е в ремонт и е насипан с пясък и камъни. Ама той луд ли е! Автобуса се качи с гуми върху тротоара и това ужаси не само мен. Разляха се писъци рисуващи щура страст към живота. Искам да живея мамка му, много искам. "Ама ти наистина си луд, мамка му". Очите на шофьорчето се смеят в огледалото. Отново сме с бясна скорост по асфалта. Есента! Капе. Дърветата плачат в цветове. Безумна красота. Пътя е покрит с пъстра шума. От високата скорост листата се завихрят в гъст облак пред кабината на автобуса. Безумна красота е. В очите ми. Листа. Листа. Листа. Жълта. Червена. Кафява. ЕСЕН. Вали. В душата ми вали. Изстеричен смях изригва от нас. Лудоста е есен. Господи. Спирачки. Слизам. В скок. Жива съм. И пълна с адреналин. Крещя му. Шофьра ме гледа. И се хили. И двамата газим в пъстрата шума. "Ти си луд", крещя му аз. "Ха-ха, не съм, но бих могъл и още", ми отвръща. "Ънбеливъбъл, мен". Той хвърля към мен нещо червено, дълго, стори ми се гумено и плътно като материала на детски плажен пояс, на стотицихиляди люспи. Вятъра го носи към мен - носи това нещо. Взимам го все така удавена в смеха си. Невероятно, та това са перца за китара. Червени перца. Не стотици, не хиляди - вероятно милиони. Плувам в еуфория. Държа страстта на шофьора. Неговото хоби! - вероятно. Неговата любов! Неговата страст! "4 ю", ми казва. "Невероятно е, благодаря."
Есен. Гореща, пъстра есен. В краката ми. В ръцете. В дъха ми. Поливай ме в смеха си Есен."
цитирай
253. xxxx - френдски сън
05.11.2012 13:48
"И какво, ако прочета "Обичам те" в съня си?! Шепнеш. Чувам погледа ти как се сипе в моя миг - мига на живота ми! И аз те обичам, Обичам те!, но Как само мразя този сън!, защото избягах - избягах уплашена, гледах те в очите и крачка по крачка отстъпвах на зад.. Толкова време просих за тази любов и в един миг всичко свърши, заради страха... "Събуди се подяволите, събуди се", крещях по себе си, но нямаше кой да ме чуе.. Гледах се от високо. Исках да се събудя! Да остана в онзи миг, мига на шепота ти. Но както във всяка приказка има мъгла, така и в моя сън мъглата ме разсипа.. Плаках. Докато се отдалечавах от теб плаках. С най горчивите сълзи."
цитирай
254. xxxx - френдски сън
21.11.2012 09:52
"Сънувам се в София. Около мен са. И бабчето, и дядо. И роднини без образ. Късен-късен следобед е. Оранжево слънцето капе в листата. Мек хлад. Красива съм. Отварям стар вход. Стъклена врата с тънки комунистически рамки - в очите ми. Влизам. Пощенските кутии, боядисани в резида, са в очите ми. Заставам пред кутията към чийто апартамент ме води пътя. Отварям. Подават се цветни чаршафи - и сини, и бели, и пъстри. Тъпча с ръце платовете навътре и затварям кутията. След мен влезе мъж. Не ми каза нищо. Само ме изпи. Изпи ме със съблазнителен поглед - това ми хареса, но ме и изплаши. Усетих силата му. Дъхът му. Като че за секунди си го пожелах. Но после реших да тръгна по стълбите, когато видях че той задържа асансьора. Сама влязох. Мълчахме. Никой нищо не каза. Не исках, но той започна. С отворен поглед гълтах страх. Вече не бяхме в онзи асансьор. Пейзажа на деня минаваше като бърз кадър пред мен. Бяхме във влак. Толкова тясно е около мен. Той е по мен. Целува ме. Със зъби дразни страстта ми. И го искам, и го отхвърлям. Безумно е. Секс. Животинско. И толкова дълбоко. Дишам. Нокти. Не искам да спира. И не мога да разбера дали правим любов или използваме мига. Но когато отворих очи и се събудих, не исках да излизам от релсите. Бях в коловоза и движението беше по плътта ми. Изкуших се, изгубена в мълчание."
цитирай
255. xxxx - френдски сън
22.11.2012 08:54
"На брега на океана има една къщичка... и аз съм в нея. Там има и други къщички, които са в редица, но това е без значение. За първи път съм на брега на океана. Никога до сега не ми се беше случвало. Знам, че съм в Хавай. Вълните са безумно високи, тъмно сини, морско зелени с ароматна гъста бяла пяна, но каквито и да са СЕ цепят в страстния ми поглед, а аз правя жалък опит да ги преглътна без дъх. Усещането е като на дете, което не може пие без да спре от всеки нов миг. И аз не искам да свършва. Синът ми спи в една от стаичките на къщата. Не искам да се събужда, не още. Искам да остана сама и да потъвам. Просто да потъвам в момента. Пясъка е невъобразимо лек в погледа ми и като че ли и той диша в цялата тази дъхава сцена. Влюбена съм в брега. И вятъра духа, а аз не мога да се наситя на това което ми се предлага. После отивам от другата страна на къщата, а там е морето. Светло синьо, полято от слънцето, жълт пясък, няма и грам облаче. Погледа ми се носи някъде далеч в хоризонта, а дъха ми плува в жегата на лятото. Около мен има и зелени храстчета и дървета. Сърцето ми онемява, когато очите ми докосват присъствието на любим човек. Влюбена съм. И потъвам в него. Говорим си. Усмихва ми се. Но и ми е някак чуждо. И малко далечно. А той е все така лек, мек и безумно лесен. В сънищата човек може да оглупее, но може и да израсне. После съм хем в Европа, хем в БГ. Сядаме с приятели в някакво испанско кафе. Поръчваме. Аз разглеждам на един щанд различните видове шоколади и поръчвам син-фин млечен, като мисля, че не струва много. Но се оказва, че цената му е 25лв. Изсмивам се. После съм дете и бягам по мрамора в мола. Завъртам се в пирует до един избуял и къдрав негър. Има подвижен оркестър, който свири джаз и там привличам внимание. Правя кръг все едно около фонтан с много бързи крачки. И се връщам и сядам в кафето.
После с братовчедка ми отиваме на никъде, но стигаме някъде. Влизам в стаята на баба. Оглеждам се. Всичко е същото както преди. Стаята е тъмна, заради пердетата, които са покрили стъклата на прозорците. Мирише на спомени и затова бързо излизам. Нося метална тенджера с капак. Не знам какво има вътре, но ми е важно да занеса тази тенджера до дома си. Братовчедка ми ме вози на колело. Аз съм права зад нея и ми е хубаво да летя. Безумно, безумно е да сънуваш.
Но океана. Толкова лека и моя гледка."
цитирай
256. xxxx - Понякога се случват разни неща. ...
03.12.2012 16:06
Понякога се случват разни неща. Случват се просто, защото е трябвало да се случат. Днес имах нужда да крещя. И крещях. И плаках. Исках да пиша на любим човек. Да споделя.. Но започвах... и пак започвах, и трих, и така много пъти докато се прецаках в схемата на собствената си смрад. Преследвам минали стъпки. Не си задавам въпроси. Но в моменти като този, когато много боли, търсиш топлото на един миг - на онзи миг.
За съвпаденията. Наздраве... Днес е 3 декември. Несъзнателно или подсъзнателно отварям любим блог, "...за хубавия ден", и някъде по надолу и за международния ден на хората с увреждания... а е 3 декември, и тогава, и сега... за съвпаденията. и за любовта. За рожденните дати в април, за братята и за любимите имена. А е трети декември. И съм лесен за писане. Иф ай клоуз май айс форевър. Чета текст, а там Ози и Лита флиртуват в поредното съвпадение. После влизам във фейс и приятел току-що е споделил любим линк: Ози и Лита, с Close my eyes forever... а е отново 3 декември. и съм тук и ме няма. Тъкмо когато за пореден път ми се приска отново да изпиша болката си, нещо се случи - нета заби, и ме препрати на майнинген. И после, когато пак посегнах към същото, се случи нещо друго. И третия път, когато ПАК ТАКА, тогава Някой ме покани да изляза на въздух с него - И АЗ ПРИЕХ... Съвпадения. Знаци. Символи. Запетаи. Шибании. Лайна. Сега ми е по добре. Но понякога искам да ме прегърнеш. Без значение колко ще ме боли.
А после, сънувам, че съм в антикварен магазин. С кръстницата ми. Мерим интересни рокли. Купувам стари мебели, невероятно красиво изваяни столове за хранене, малка дървена масичка с красива резба. Изрисувани чинии и плата. И всичко е безумно евтино, направо без пари. Имаше и дървено конче, конче-люлка.
събудих се, а онази любов все още беше около мен."
цитирай
257. xxxx - френдски сън: "Тук съм няк...
20.02.2013 11:03
френдски сън: "Тук съм някъде. В ноща. Сънувам пролетта. Над мен кръжат бели чайки. Крясък луд. Очите ми гледат пъстро на горе. Сънувам, че Някой се влюбва в мен.Усещането е невероятно.Усещам допира на желан поглед. Непознат мъж ме залива с невероятно усещане. Влюбвам ли се?! Мисля, че да. Сън. Любовта е луда. Един невероятен поглед, влюбен в мен, прави усмивката ми жива. Но за кратко. Не трябва. Несправедлива болка. Любимият е около мен. Усещам, че страда от тази любов. А аз не мога да отблъсна това което тече - любовта. Чуждата. Оставам я да ме залее. И накрая изсъхвам за чуждата обич и избирам сигурната любов. Болката. От усещането. Е гадна!
Стари мебели в живота ми. Антикварен магазин. Купувам столове за хранене, ниско столче с невероятна резба. Меря рокли. Хубаво ми е. Избирам си ръчно рисувани чинии и плата. И искам да си купя всичко. Всичко. Безумно евтино е. Има дори и дървено конче, конче-люлка. Усмихвам се. Когато се събудих, усещах все още любовта..."
цитирай
258. xxxx - френдски сън: "Прекрасна ...
06.03.2013 09:10
френдски сън: "Прекрасна топла нощ е. Около мен са любими хора - майка, хлапенце.. Меся питка върху стара черга. Тестото е толкова меко, че изпитвам гъдел по върха на пръстите си. Разстилам няколко топки от тестото и върху всеки пласт поръсвам стръкове житни класове и цветове на глухарчета (аз ги наричам жълтурчета). Оплитам тестото и го превръщам в ухаен топъл хляб, превръщам го в питка, която завивам в сръчно бродиран месал. Чупя от питката доста често и подавам на околните ми. Усещам, че ме прегръща любим човек. Усещам и болка. Усещам и щастие. Усещам, че това което не е наред ще се оправи, но ще боли. Поплаквам малко, после се смея.."
цитирай
259. xxxx - френдски сън: "Сънувах сън. ...
08.03.2013 16:37
френдски сън: "Сънувах сън. Ти беше в съня ми. Обичана. Щастлива. Влюбена. Около теб. Бях. Опакована. В прегръдка. Дори си сипах от момента. В чаша. И пих. От присъствието в което се галех. Безумна среща. Търсих и те просих. С нелегален поглед.
Сънувах сън. В смеха ти."
цитирай
260. xxxx - френдски сън: "Сънувах мама. ...
11.03.2013 09:09
френдски сън: "Сънувах мама. Безумно красива в младостта си. Сънувах я с "ей такава" широка усмивка и с "ей такива" големи черни очи. Танцуваше. И пееше. Беше с модерна черна коса и... беше най-красивата... Гледах я през витрината на "едно въображение", през стъклото на момента..."
цитирай
261. xxxx - френдски сън: "Бягам към а...
13.03.2013 16:43
френдски сън: "Бягам към автобусна спирка, която се намира на едно завехнала от лятното слънцето хълмчеста полянка. Ако продължа по баира на горе ще позволя на майката Природа да разкрие пред мен гледка събрала в себе си сиви блокови карета, които носят шума на автомобилно задръстване. А все още съм в ТИШИНАТА НА ХЪЛМИСТИЯ ПЕЙЗАЖ и това успокоява. Нося на ръцете си хлапенце. Докато бягам гледам през три секунди назад. Страхувам се да не изтърва автобуса. Какво по дяволите би правил автобус в полята, но това е без значение... Все пак се качвам, качвам се в дълъг рейс, който се превръща във влак. Пътувам с влак. Усещането е по скоро интересно отколкото странно. А и няма нищо странно в това да пътуваш във влак. На вън е ден. Дори изгря слънце. Пътувах известно време и след това се озовах в широка бяла спалня в едно легло с приятели. Усещах допир на обич по голите си бедра - извратено, - но и приятно... Получавах в съня си интимни и нежни милувки от човек, който ми е прекалено близък приятел и не съм влюбена в реалността в него, за което ми стана малко тъпо да плуваме в удавените си погледи макар и на сън. Както и да е, още един сън остана в архива на една изминала нощ..."
цитирай
262. xxxx - френдски сън: "Не знам, ка...
19.03.2013 09:28
френдски сън: "Не знам, казват, че ако сънуваш вуйчо си, то някой, който е бил болен ще оздравее... Усмихнах се, затворих очи и си спомних, че нощес ми се присъни вуйчо. И пак се усмихнах. И се помолих... дано се случи, да оздравее онова хлапенце, че....
Всички дойдоха на куп. Да ме вземат. Неописуема радост в очите ми. Не исках да се събуждам. И бабчето и дядо, мир на праха им, всички, всички бяха около мен... Толкова ми беше топло... в погледа. Отивахме на собственото им поклонение. Усмихнати. Прегърнати. Е, и малко тъжни, но какво пък... После шефката ме натовари с някакви задачи и се размих в избора..."
цитирай
263. xxxx - френдски сън: "Сънувам, че ...
20.03.2013 09:42
френдски сън: "Сънувам, че съм в книга. Прочетох се в толкова много книги, че превърнах сюжета в реалност. Излязох от жълтите страници и събрах буквите по себе си, като извезах тялото си с тях. Не мога да го опиша с думи. Снимах се във филм по сценарий написан в някакво минало. Минало, което преродих. Преродих в настояще. Съня ми беше изгърбен с доста фантазия, която ме счупи в усмивка. Шантав сън. Гледах се от горе. Точно като на кино. Събудих се."
цитирай
264. xxxx - френдски сън: "Сънувах, че ...
22.03.2013 10:39
френдски сън: "Сънувах, че съм някъде далече-далече, някъде където родната майка земя е сълза, а аз стъпвам по г-жа Носталгия. Ден е. Свеж ден. Има много трева. На високо съм, усещане като на Провадийско плато, но много по-широко. На ръба на полянката ти се завива свят. А на долу ПОГЛЕДА ТЕГЛИ както се казва. Има и улица... като погледнеш през ръба на поляната има сива и широка улица. Ако решиш да скочиш със сигурност ще се размажеш. Няколко деца играят щуро пред погледа ми. Гледам ги отстрани и се наслаждавам тайно на лекотата с която се въргалят в играта. Едно от хлапетата скача. Чувам безмълвния си крясък и посягам с ръце, като че да го хвана. Но събирам в погледа си кръв и загрижени минувачи, които се събират около детското телце. После скача второ дете, трето, и още, и други, и все с усмивка, и губя контрол, не мога да ги спра, всички щурави приемат този полет като детска игра... Някой набира СПЕШНА ПОМОЩ, събират се линейки, движат се хора в бели престилки, прочитам множество червени кръстчета. За мое учудване мъртви няма. Хлапетата се понадигат едно по едно, понакуцват, пак се хилят, има и малко сълзи, но усмивките теглят... После около мен е море. Тъмно е - сякаш ноща се е спуснала, за да ме прегърне. Чувам вятъра. Завивам се във вълните. Странно, около мен са СТЕНИ ОТ МОРЕ, все едно съм в аквариум без вода и гледам през него морското дъно. И съм в дворче с бели къщички за гости. В една от тях е брат ми. Дали не е Нова година, се питам. Но не е. Ноща е топла, лятна. Усещам, че съм придружена от любим човек, жена, но виждам лицето й. Знам само, че я познавам и ми е хубаво с нея. Водя я по пътя. А тя ме следва. Имам чувството, че първо стъпваме по пясък, после в зелена росна трева, и постепенно нагазваме в моренцето и си проправяме път през гъсти водорасли. И така"
цитирай
265. xxxx - френдски сън: "В моменти, ...
03.04.2013 11:27
френдски сън: "В моменти, когато се чувствам най-тъжна (а днес съм безумно такава) ми се иска да прося. Прегръдка! Целувка. Топлина. Очи. Море. И полъхът. Но се оглеждам и осъзнавам, че е по добре така, да се преборя сама. Сънувам, че плача. Влизам в подземен паркинг. Карам. Новата си кола. Има толкова много изходи и входове. Избирам да съм завой на ляво. Разкопано е. Прекъсната маркировка. Ровове, дупки. Блъскам се в стена. Паркирам на заден и отново подпирам броня. Разсеяна съм. Един непознат мъж ме гледа. Не казва нищо. Искам да избягам от него, но и да го усещам. Искам го. Пълна със страх, искам този мъж около себе си. Все пак избягвам от погледа му и вървя. Вървя. Вървя. И вървя. Влизам в къща. Има купон. Музика. Танци. Усмивки. Хората вътре в тази стая са безумно леки и усмихнати. Но ми е тъпо, защото лъха на нещо изкуствено. Не ми е истинско вътре. Виждам приятелка, която отдавна не съм виждала. Изключително модерно е облечена. Облечена е в жълт лъскав костюм. Възхищавам се на стила й. Радва ме, че се грижи за тялото и външността си. Но ме боли. Залива ме с излишно самочувствие. Искам да избягам и от нея. Почти не си говорим. Изведнъж съм под лятното небе, под звездите в ухайна нощ. Поглеждам през рамо и погледа ми се спира в чисто нова жълта спортна кола. Някой казва, че е на приятелката ми. Усмихвам се мълчаливо. Изживявам някакви неща на сън. Продължавам да се движа в тъмното. А после съм се събудила без да помня детайлите, но усещам очите на г-н Непознат, които пресичат границата между Съня и Деня и просят някакво съгласие от мен. Просят Всепоглъщата любов, която стискам в себе си и не разлиствам в пространството от страх да не се влюбя отново."
цитирай
266. xxxx - френдкис сън: "Сънувам, о...
09.04.2013 13:34
френдкис сън: "Сънувам, обедното на почивка. Аз и още някой сме ПЕРГЕЛИ и бързаме към работната атмосфера. Глуха пролет и лек полъх се носят около мен. С оскъдни дрехи, разхвърлям поглед наоколо. Зад катедрален храм, всяко free-местенце по алейките е запълнено с нови мебели. Масова разпродажба е. Полудявам и се превръщам в импулс. Искам да преливам от мебел в мебел, да пипам плоскости, да съм ИЗБОР със стил и в крайна сметка да избера нещо и да КУПЯ. Времето ми е безумно ограничено. Сърцето ми тупти. Притеснявам се да не закъснея за работа. Решавам да не ми пука и хващам един от ръкавите на главна централна улица. На нея съм. На тази улица, поглеждам надолу, на изток, и в погледа ми е МОРЕ. Пред мен се открива невероятна гледка, пейдаж - морето, небето, релефа на скала, къс от дъха ми... Вадя фотоапарат, искам да снимам. Подготвям се. Заемам поза. Тогава ги виждам, кръсницата ми с някакъв мъж, хванати ръка за ръка, и влюбени, много влюбени. Кимаме си. Обменяме само погледи, без думи. Тъпо ми е. Подминават ме. А аз отново поглеждам към пейзажа с морето. После съм на ъгъла на централна поща. Вече е вечер, а аз все още съм посока към работната среда. На входа на ЦП има опашка, нареждам се, чакам, за да се кача в асансьор. Има портиер, който събира монети. Разстройвам се и повишавам възмутено тон към портиера, като го питам Защо рекитира хората, като им събира пари за асансьора. А той ми отговаря, че монетите са, за да дава по два листа WC хартия. Брутално е. Непроумявам. Вече съм в асансьора. Слизам на етаж. Оказва се, че съм си вкъщи. Странно е. Някой прави вечеря. Хапвам. Успивам се. Има хлапе около мен. Започва да става все по шантаво и по шантаво. Губя се. Съня избледнява. Пропуква светлина. Чувам аларма. Някой вади душата ми на бял свят. И денят отново започва..."
цитирай
267. xxxx - френдки сън: "Повишиха ме. Не ...
10.04.2013 09:54
френдки сън: "Повишиха ме. Не се почувствах по-специална. Но за това пък усетих завистливи погледи. Имаме едно Стефче, та същото това Стефче ме изкърти от завист и неподчинение. Наложи се да й затворя телефона, докато се опитвах да й обесня, че задача ХИКС трябва да се свърши по най-бързия и компетентен начин. Шибана история! Постоянно си повтарям да не се впрягам "за работа", но винаги импулса ме превръща в светкавично действие и си свършвам работата сама.
След повишението се качвам в асансьор. Пътувам от светло към тъмно. Спирам на 14 етаж, сама. Слизам и се оглеждам плахо. Попадам в зала с меки редове от театрални столове. Заглушена светлина. Не познавам никого. Преминах през няколко тъмни коридора, за да стигна до тази зала. Няколко любопитни погледа се разходиха по мен след което отпиха жадно от чашите си с вино. Завъртя ми се свят докато гледах към тавана. Метални стълби се виеха нагоре и потъваха в ъглите. В очите ми се събраха няколко изхода и видях космоса. Звездите. Почувствах разредения въздух и исках да съм там. Мъж в бяла униформа ми се усмихна минавайки покрай мен. Влюбих се. Или той в мен. Последвах го. Изкачихме се по вита стълба и се озовахме на открита тераса. Лекота, това усетих. Той ме прегърна с поглед. Целувка. Осъзнах, че е пилот. Не разменихме нито дума. Пипахме жеста. Не исках да свършва. Мига. Летях. В очарователната усмивка и чаровния му поглед. Бялата му униформа се разля в тъмното и терасата стана по светла. После нещо се скъса. Сърцето ми заплака. Под нощта.
Толкова хубава усмивка..
Но нищо не е вечно... отдалечавахме се неусетно, с потънали погледи един в друг, докато го загубих.. и заплаках.
Когато се събудих осъзнавах, че прекарах нощта с един непознат пилот и ми беше добре. Нямаше да го срещна никога повече, но това беше без значение. Носих го, в сърцето си."
цитирай
268. xxxx - френдски сън: "Сънувах те. ...
11.04.2013 09:24
френдски сън: "Сънувах те. Беше мой гост. Ти, в лятната градина на дома ми, усмихнат, приказлив и весел, водиш лек разговор със съпруга ми. Пиете ракийка и сърбате салатка. Надничам в погледа ти във всеки удобен случай, крада си моменти с теб, топло ми е около теб и не искам да си тръгваш. Но знам, че си за малко и трябва да продължиш. Споделяш, че си ни признателен и благодариш, че не сме те оставили на улицата. Страхувам се да не се издам пред половинката си, че съм безумно влюбена в теб. Поемам риска и си нося кръста. Страст си. Страдам тихо. Идва момент, когато сме сами. За миг очите ти казват толкова много по мен. Прегръщаш ме и ме обичаш. Постлах ти чисти завивки и ти спретнах кът. Аз не можах да заспя. В този сън беше толкова близо до мен, и не можех да си позволя да затворя очи.
никой нищо не каза, когато утрото се разтвори, прегърна ме и ми стисна нослето с насмешлив укор да не се връзвам много-много на любовта.
Любовта се разлива в пътеката и теб вече те няма...
Озовах се на пуст плаж. Пясъкът беше мокър, а облаците безумно красиви - оглеждаха се в моето море. Вървях известно време, мокра..
Помислих си, "ако спра да те обичам сигурно няма да ме боли и ще се чувствам по добре"
цитирай
269. xxxx - френдски сън: "Бях балерина. ...
15.04.2013 14:06
френдски сън: "Бях балерина. Невероятно е да танцуваш на палци. Танцувах дълго. Не бях изпитвала такава красота. Въртях се в кръг, на върха на пръстите си, и усещах наслада... В един момент подпрях с глава тавана и танцът приключи. Приземих се... в един магазин. Имаше много артикули, с причудливи и приказни орнаменти. Очите ми се спряха в чифт миниатюрни чашки за кафе... прииска ми се да ги купя. Затворих очи и си представих желанието на една Жена - тя желаеше тези чашки..."
цитирай
270. xxxx - френдски сън: "Не можех да ...
23.04.2013 11:09
френдски сън: "Не можех да повярвам, че трябва да отварям очи и да се стягам работно. Няколко пъти провлачвах алармите с пръст и продължавах да потъвам в гънките на подсъзнанието. Бягане. Преследване. Приятели. От вход на вход. Изкачване на стълби. Прескачане на балкони. Накрая се наблъсках в градски автобус. Попаднах във физкултурен салон. А после откраднахме две спортни коли. Невероятно е да караш такава кола, и дори докато бях в КУПЕТО НА ПОРШЕТО сякаш валеше сняг... Някой ни преследваше, но Защо ми беше все тая. Събудих се, докато бях зад волана, защото накрая телефона ми зверски се изтрещя от високата ми спалня върху твърдото на паркет."
цитирай
271. xxxx - френдски сън: " В асансьора ...
24.04.2013 11:56
френдски сън: " В асансьора сме напушени НА СМЯХ. Трябва да стигнем до 13-тия етаж. Но подминава. Не спира.
- Но как?! Ама ние подминахме тринайстия етаж!!! - се притесних лекиичко и усмивката ми взе да се обръща навътре..
- Съжалявам, - казва някой от асансьора. - но асансьора на този етаж НЕ СПИРА от Съображения, ще трябва да слезете на 14-ия и от там пеш на долу.
Баси, толкова съм на високо, а няма тринайсти етаж."
цитирай
272. xxxx - френдски сън: "Цяла нощ пр...
20.05.2013 16:46
френдски сън: "Цяла нощ пробвах на сън разни парцалки и се рових между закачалките на преоценени единични бройки, като избирах най-МОДЕРНОТО и СНОСНО, което става за носене. Казват, че Купуването на дрехи насън е опит да се запълни нуждата от положителни емоции и човешка близост.
ама край няма :)
цитирай
273. xxxx - френдски сън: "Сигурна съм, ...
22.05.2013 14:00
френдски сън: "Сигурна съм, не, не съм сигурна - убедена съм, - че гледах филм; и този филм не беше на екран, а аз бях вътре в него, вървях в епизодите, като следвах стъпките на главните герои. Сцени на безумен секс, изневери, скандали, бой, и пак секс. След като слязох по най-стръмните стълби в живота ми, се озовах в бяла спалня и правех луд секс с главния герой. Разливах срам събран в сълзите ми и исках да се изтрия от кадър. Но беше късно."
цитирай
274. xxxx - френдски сън: "Отново съм ...
28.05.2013 10:51
френдски сън: "Отново съм изсипана по плажа. Първо, вървях по тесният асфалт, който се виеше край брега, и второ, беше ми хубаво. Второто си го потретвам по няколко пъти, за да става весело, и така... Потъвах в пясъците на брега - жълти, накъдрени пясъци; накъдрени от мекия бриз, - а после, навалицата се разпиля пред ненаситния ми поглед. Наложи се да прескачам шарените хавлии на палави летовници, краката на лагерници, които бръщолевеха шумно и се съревноваваха с нотите, които морето звънко разбиваше в стъпалата на всички ни... Бях с някаква мацка, руса, и почти позната за съзнанието ми. Трябваше да я заведа оттатък завоя, на онова романтично и закътано заливче, но както често се случва в живота, така се случи и сега - тя внезапно промени посоката, която бяхме закърпили и реши, че не й се ходи там... баси, това вече е тъпотия. вместо да потънем в морска наслада се озовахме в съблекалнята на бутик и се наложи да меря рокля след рокля. Да повърнеш, малко е...
цитирай
275. xxxx - френдски сън: "Сякаш скоро ще ...
20.06.2013 10:31
френдски сън: "Сякаш скоро ще завали. Но не вали. Черни горски пътечки. Карета от борови горички. Зелено. Лози събрани в частни граници. И аз там, на вилата. Предния ден някой ме гонеше и се крих в един гардероб. Исках да бъда намерена, но също така ми се искаше да бъда и скрита. В крайна сметка излязох от гардероба "след дъжд качулка". Нищо не се случи. Този който ме гонеше не предяви интерес към мен. А нощес се сънувам във вилата... от морето подухва тънък бриз. Облаците се събират гъсто в навлажнени очи. Конструирах самолет. Голям и жълт. Със сиви ивици. Когато излетя гледах лудо в полета. Скорост. В небето е пълно с звуци. Кръгове. Движение. Уникално. Изстреля се като ракета в космоса, после се върна. Сърцето ми трептеше от удоволствие. После..
Рязко се спусна към земята. От морето се разхвърчаха пръски пяна примесени с пясък. Не можа да се приземи на пистата, но затова пък го направи в двора на Владо. Засегна дървената веранда и я поразруши малко. Но нищо. Доволна съм. Полета беше повече от успешен. "Ще платя за ремонта на Владовата тераса". Задоволство.
А в стаята, скътан в усмивка, синът ми се усмихваше напикан. Прегърнах го... после съня продължи с ходене по инстанции, среднощни чаканки и опашки, документи в ръце, напрежение някакво. И всичко това в тъмницата на нощта, под звездите, с дъх на циганска махала..
цитирай
276. xxxx - френдски сън: Сънувах се някъде. ...
25.06.2013 14:47
френдски сън: Сънувах се някъде. Тихо и жълто. Пясък и жега. Усещам бриз. Наблизо има море. Но наистина, такава е тишина, че се обърквам в собственото си мълчание. Всъщност, намирам се в чужда пясъчна държава. Не зная на кой континент точно съм, но съм при любим човек и усещам присъствие. Усещам дъх. Но не виждам никого. Стъпала съм върху дървена платформа разположена насред пустошта, а около мен с бодлива тел е ограден теренът в който съм. Знам че в пясъците се крият крокодили - много крокодили, но не ги виждам. Там са. И не бива да стъпвам извън дървената платформа. Трябва да стигна до онзи изход там. Но ако пребягам през пясъка рискувам да не оцелея. Усещам страх. А тишината ме смазва. Жегата съхне по напъпилата от плътта ми пот. Тръгвам към изхода. Минавам по дълъг изкоп, или по точно под тунел изровен в пясъка. А небето над мен е синьо. После съм на борда на кораб. Вятърът плете струи по мен. Хубаво ми е. Усещам любима нишка... шантаво е. Ако се събудя, ще забравя ли...
цитирай
277. xxxx - френдски сън: Бар на плажа. Чадъри. ...
26.06.2013 15:05
френдски сън: Бар на плажа. Чадъри. палми. Аз. И ти. Облаци. Бира. Поглед.
Объркан сън.
Разни неща.
Алармите звънят. Плъзгам пръст и ги изключвам.
Продължавам да сънувам...
Набирам номер. Звъня. Търся Пламен Марков. Или Пламен Обретенов. Нещо такова. И пак, баси съня. Трябва да говоря с този човек. Имам нужда да му се обесня. А не го познавам. Да сънуваш имена, които нищо не ти говорят е шантаво. Но когато имаш нужда просто продължаваш. Да сънуваш. Докато не чуеш гласът му.
Чуваш го. Плаши те усещането, разговорът... тупти. сърце.
Казвам, че не е удобно да говорим сега. Молиш да те потърси по късно.

И докато се обеснявам, че не е удобно в момента, се возя в кола с родителите си.
Като че ли вали...
цитирай
278. xxxx - френдски сън: Наоколо облаци, п...
01.07.2013 15:24
френдски сън: Наоколо облаци, пухкави, бели и меки... Погледът ми лиже по небесната шир, и ми едно такова хем хубаво, хем странно.. тъй де, настроението ми е хем на кубчета, хем на кълбета.. мога да сравня това усещане нещо като да пипаш с пръсти и затворени очи къщичката на костенурка.. гъделичка. и ти се плаче. и ти се смее. Напоследък малко ме боли на сън. Сънувам се в компанията на любими старци. Няма ги вече, но аз съм с тях.
Ето, онази вечер вървях по път. Път, който минаваше през едно малко градче. Тъкмо денят започна да се прегръща с нощта, когато изпитах неописуема нужда да поговоря с някой и да потърся компанията на човек, който би искал да ме придружи. Почти се разплаках. Някакъв мъж ме докосна и се опита да ми подскаже, че ако продължа ще сбъркам. Предупреди ме, че е страшно и рисковано да се движа сама, и как над ще изпадна в тих ужас от тъмнината, която предстои. Усмихнах се. Но трябваше да продължа за село. Беше важно. Усещах, че ме чакат - и дядо, и баба. Никога не съм вървяла толкова дълго пеша, сама. От село на село, от друм на друм. Пътувах за село...
А снощи дядо пак ме потърси. Сънят ми - шарен. Магазини, базари, предколедни настроения, подаръци разни, суматоха, деца... Бях в някакво магазинче. Не знам защо се бавех там, но като че вече няколко часа се губех в неговите граници... Дядо дойде и ми каза, че баба е приготвила топли земелки и ни чака у дома...
Седяхме един до друг дълго време. Не продумахме. Държах ръката му..
Когато се събудих... беше ми малко гадно, когато се събудих. Всъщност, чувствах се празна и много сама.
цитирай
279. xxxx - френдски сън: сънувам. сънувам. ...
08.07.2013 12:01
френдски сън: сънувам. сънувам. нищо. и много. вече не помня от кога съм тук.. болка някаква. не спирам да се търся. да те търся. изпарени чувства. глад. празна душа. и Бог не е вътре. отдавна. плача.
цитирай
280. xxxx - френдски сън: "Усещането да ...
10.07.2013 09:42
френдски сън: "Усещането да те сънувам. Неповторимо. Изживяване. Очите ти. Дъхът ти. Далеч от кожата ми. Но толкова вътре в душата ми. Сънувам любовта ти към една жена, която нямаш. И моята към теб. Аз и ти. Пресичаме се в две различни любови. Сън който говори за обич и усещане което флиртува с мъгла от спомени. Някаква несбъднатост се носи в бриза.. Събирам очите ти в моята усмивка и усещам топлина. Топлиш ме. И се сънувам изгубена в лудницата на два паралелни свята. Ако мога да опиша присъствието си в тази лудост с думи, ще съм най-изкусната писателка разливаща фантазията на света в тетрадка. Но не мога. И за това нямам тетрадка. Но ти ме търсиш. И без думи знам, че ще ме носиш вечно. Въпреки че "вечно" е относително понятие, което се люлее между + и - на безкрайността.
Боже, безумно те обичам. Понякога проклинам деня, когато влезе в мен. Деня в който ти отворих...
И в този сън си влюбен. В друга. Красива жена. Гледаш празно в пълното, дори по.скоро глуповато... и ми се усмихваш, защото знаеш, че моята глупост е твоята глупост :)
баси якия сън.. описвам усещанията, а не хоризонта и границите, не паралела и меридиана на проекта, не точната случка. Сънищата са видяни веднъж. Да ги описваш с думи е зверска "алабалница", но обожавам да го правя...
гъзарията на живота. е в импулса. да се чувстваш така както предполага момента."
цитирай
281. xxxx - френдски сън: Етаж от висока сгр...
16.07.2013 09:57
френдски сън: Етаж от висока сграда. В стая съм. Малка. Разхвърлена. Прозорците - отворени. Подухва вятър. на вън е тъмно. Дрехата ми се веят ефирно. Хаос. Някой някъде се мести. Багаж. Чужбина. Куфари и сълзи. Стягам се вътрешно и поемам дълбоко дъх. В ъгъла на стаята до една допълнителна стеничка е спретната тоалетна чиния. Изцапана и пълна с лайна. Едно хлапенце се засилва да седне, а аз изпищявам, но вече всичко е мазало... После бивша моя приятелка се оглежда с лицемерна усмивка в моите очи. Опитва се да ме съблазни с ласкателства, но не й се връзвам... Облечена е в "мадамски лукс", ръцете й - облечени в бели ръкавици. Същите тези ръкавици се обвиват около мен в прегръдка. Бяла прегръдка. Предателство някакво...
Когато се събудих бях опипана... тези бели ръкавици са още по мен. Странно хъмм..
цитирай
282. xxxx - Странно е колко развинтена е пон...
19.07.2013 08:48
Странно е колко развинтена е понякога фантазията. Развинтена до неописуемост. Доста любов. Подскачащи робо-машини, въртящи се в троен аксел съчетан с въздушни флиртокълбовидни движения. Пищни звуци от гъста пружина разнесена в късен следобед. Млади мъже, които са се нанизали в тези машини и всъщност са толкова дълбоко в теб, че дори не подозираш как ти действат на психиката. Бебе в ръце, което е пуснало трептящ поглед в гледката. Стара къщичка на вещица. Ласкателства на приятелка, която те примамва да влезеш в тази къщичка, и ти не само че влизаш, а се страхуваш. Страхуваш се толкова много, че писъкът ти е блед стон събран в пръхтящи устни. Някой иска да вземе детето от ръцете ти. И ти не даваш. Дърпаш в тих страх дъха на живота към гърдите си, но този някой все пак го изтръгва току виж внимателно и го дава на старата вещица, която пръска клетви. Ужас. Проклятие. Беда. Грабваш детето и бягаш. Крещиш и бягаш. Озоваваш се на площад. Вечерта се е разляла по плочките. Светят улични лампи. Хора, пръснати по площада, а ти търсиш свещеник. Извикваш отчето по име. Разказваш му за клетвите на вещицата по хлапето. Плачеш. Ридаеш в молитва. Дърпаш черно расо и молиш за причастие. После. А после се появяват отново онези очи. Някаква ВАЖНА любов пълзи наблизо и ти става безумно топло. Млад и красив, вечно преливащ в теб. Мълчи и не казва нищо. Само с очи. Говори с очи. Някой те обича толкова много на сън и ти не искаш да се събудиш. Пред катедрален храм и ясно очертана бяла маркировка - цифри, точки, полета и линии. Моряци с шапки шават хаотично напред-назад. Предстои парад. Като от едно време. Шапки с лентички. Морячета. Ти се губиш в тълпата, но си в прегръдката на дете. И обратно. Онази вещица всъщност не е лоша. Появява се отново в съня. Този път не се страхувам от нея. Позволявам й да подържи сина ми. Усещам някаква болка. Нейната. От слепите й очи текат сълзи. Мълчат думи. Парк. Зелено. И пак онези машини. Робо-изделия в усмивката на млад мъж. И една машина ти се усмивка.
цитирай
283. xxxx - френдски сън: Нещо се случва около ...
04.10.2013 09:14
френдски сън: Нещо се случва около мен. Движение и напрежение. Страх и мрак. Улици и тротоари. Треви и студ. Блокове. Непознати хора. Чайка. Квартал и небе. Попадам в АСАНСЬОРА НА СПАСЕНИЕТО. Вътре съм. Клаустрофобия. Трима сме. Плътно един в друг. Пищя от ужас. На ум съм сляп. Движение на горе. Врата, която заяжда и разхвърля страх. Минавам през покрива на асансьора след което същия се разпада и аз политам в чужди ръце. Жълта светлина от 60Wкрушка. Събуждам се с усещането на дежа ву... отново съм в лудостта на хоризонта. плътност, която носи...
цитирай
284. xxxx - френдски сън: Цяла нощ бях на рож...
09.10.2013 09:42
френдски сън: Цяла нощ бях на рождения ти ден. В голяма и просторна зала - всичките ти приятели. Познати и непознати СМЕ ЗАЕДНО. Сиви и меки мебели; сиви стени; сива подова настилка; стъкларийки с пиене в тях; усмивки; лудо настроение; но и тишината, глухата тишина на любовта ми, разпиляна самотна сред всички онези изискано облечени и разпасани любими твои. Стеснявам се от всеки любопитен поглед по мен. Страх ме е. Да не ме оставиш сама в лудата ми страст. Искам да се скрия и да потъна. Не ме поглеждаш, но дишаш в мен. Тръпката. Кажи ми как да изтрия тръпката?! Не съм свободна да те имам, но знам, че толкова много те обичам, че душата ми ще се пръсне... Ще полудея от ревност.
Истина е!! По устните ми си ТИ. С груба, дълбока. Целувка. После проплаква хлапе и съм в нощта с отворени очи. Искам да спя. Искам да спя. Да те сънувам. Защо?! Искам да продължа да те сънувам. Искам да продължа от там, където свърши. С теб. Изписа по устните ми "обичам те, но мълчи"
Когато влезе мъж с побеляла коса познах, че съвсем ще полудея. От къде го познаваш?! Защо и той е на рождения ти ден?
Вуйчо.
Мисля, че е време да спра да се крия. Отивам към вуйчо ми...
пълни глупости.
когато заспах отново, се озовах върху гъсти зелени швейцарски поляни. Къщички и баирчета. А аз дишам и вървя към гледката - на долу... Тук ми е хубаво. Някак свежо е.
цитирай
285. xxxx - френдски сън: "Сънувам: О...
10.10.2013 08:41
френдски сън: "Сънувам: Оживени историйки. Тра-ла-ла. И движението на света. Всъщност главата ми е пълна с въшки. Пълзят навсякъде по мен. Опитвам се да ги хвана с нокът, да ги размажа... Понякога успявам, но друг път нервите ми се опъват като струни. Цяла нощ в съня ми ВЪШКИ. Търся фризьор. Около мен ИЗБОРЪТ. И разпокъсани мислите "А дали ще ме подстриже"; "След като разбере, че съм фрашкана с въшки сигурно ще ме разкара от салона"... Страх ме е. Всъщност срам ме е. Но съм с приятели, които ми влизат в положението и са до мен...
събудих се шантаво; после пак заспах; и пак сънувах гъзарийки, които ще си останат в мен..."
цитирай
286. xxxx - френдски сън: "Имам чувсв...
17.10.2013 08:58
френдски сън: "Имам чувсвото, че сънувах куче.. хъм. Ако наистина съм го сънувала, в очите му имаше топлина, която усетих. И зимата навън вече нямаше значение."
цитирай
287. xxxx - Вися на спирка. Спира автобус. К...
28.10.2013 10:12
Вися на спирка. Спира автобус. Качвам се. Дават ми билетче с номер 56777. Става ми готино. Ден с л е д в а щ. Пак съм под спирката. Идва номер 7. Отново се качвам. Този път ми дават билетче с номер 77778. Става ми още по готино. Но какво от това. И докато пътувам се случва нещо. Хората си бръщолевят разни неща. Аз съм седнала до малко по едро от мене момче и леко съм се свила. Мисля, че изглеждам смешно, но не ми пука особено. Днес косата ми е доста къдрава и това оправдава всичко. Светофара светва червено. Залива ни тишина и всички мълчат. Чува се само музиката, която се лее от слушалките на една мацка. Мелодия на деня. Тя е страхотна. Не й пука. Подметките й са в страхотен ритъм. Тактуват бясно с лъскавия под. Стават център на вниманието. Всички започват да я поглеждат, като че им е стъпкала личното пространство, но мацето не се усеща, че звука от подметките й привлича толкова много погледи. Хората около нея са сериозни, само една двойка момче и момиче леко се подсмихват, по скоро усмихват се прилично... докато аз.. Аз започвам да се смея бясно на глас; изглеждам безумно глупаво, но не мога да се спра; Смея се на глас; хваща ме срам, но продължавам; Започвам да си мисля, че и друг път ми се е случвало, но какво пък, по добре така, да лея сълзи от луд смях, от колкото да ми е тъжно.. Мисля, че хората започнаха да обръщат погледите си от нея към мен. О, Боже.. шантава ми е.
Слизам от спирката. Вървя по черна пътечка, която излиза на един блоково паркинг. Какво виждам там ли?! Една женичка така се беше забила с нейната кола между две други коли, че маневрата беше ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА. Беше ожулила своята и другата кола. Попитах я: Искате ли да ви помогна?, а тя ме пита с жадна усмивка: Ще можете ли? Мъжа ми скоро ще дойде, но ако можете?!...
Спрях, огледах положението и се нахилихме с нея, но този път на нейната лудост. Както и да е, в крайна сметка се разбрахме, че е по добре мъжът й да дойде и да оправи гафа, че ние две жени можем само да доведем края до пълно безумие...
Баси. понякога ми е много готино на усмивката.



френдски сън:
Сънувах те. Близо. Толкова близо до мен. В съня ми си ти. Нещо те мъчи. Безобразно мълчалив си; помислям си: "това не ти отива", и те гледам, топло :) А някаква тревога се роши в пръстите, в очите, в дъха ти... Чувам да бие сърце. твоето сърце. Прехапвам устни, защото ми разказваш как животът ти скърца: "Нещата не вървят.", прошепваш и още нещо, което искам да забравя... но после се усмихваш и всичко придобива по друг смисъл...
после училището, съучениците, и хилядите други моменти, които ще съблека, за да забравя. Сънувам, че скоро ще започне война. Американски военни кораби навлизат във варненския залив. Залезът се блъска в студения сив корпус. Във въздуха вибрира хлад, който усещам. Край канала има множество хотели. Оживените алеи изведнъж опустяха. После сънувах, че съм в Оргада и Али баба е само част от пейзажа. Олеся не ми говори. Предполагам, че съм ходила по ръба на гафа. но ще го преживея.

за талаша в сънищата ЕДНА РИТНЯ, но за усмивките, които мокрят... точката на
цитирай
288. xxxx - френдски сън:
29.10.2013 09:02
Френдски сън: „Сънищата понякога показват, днес е такъв ден, ден в който показват”, обича да казва Мариана. Цяла нощ препускам в налудничава надпревара между настояще и минало, между болка и мекота, между загуба и чувство за справедливост, между онзи свят и този. Когато се разхождах из улиците на София не подозирах, че ще ми е толкова познато. Та аз от „милион години” не съм разливала стъпките си там, а нощес, НЯКОЛКО МИГА СЪН ми се сториха ЦЯЛА ВЕЧНОСТ РАЗХОДКА. Боли да разказвам видяното. Сърцето ми се накъса на парчета, чувствам се като изцедена, но нали беше само сън. Лицето на Полина – напукано от старост, но русите й коси просят милост, която гали. Искам да й простя, но и не мога – странно ми е. Миналите грешки дълбаят дупки до кръв. Душата ми се опитва да се събере. В апартамента й съм. Доста неща са разпродадени. От снобизмът се забелязват едва доловими парчета. Мизерията учи. Сега очите й са по смирени, но има нещо, непримиримо в тях. Нищо. Преглъщам. Сънувам, че отново крият от мен. Искат да ми се издължат, но не могат да се разделят нито с вещите си, нито с парите. И пак нищо. После съм затворила очи върху широката пъстра спалня и се пренасям в апартамента на дядо и баба. Виждам дядката. Изправен и толкова жизнен, води разгорещен разговор с чичо. Ако се пресегна сигурно ще го докосна. Но не го правя, не се пресягам. Плаче ми се! А през цялото време се сънувам като момче. Озовавам се в асансьор. Блокът не е висок, но аз се возя нанякъде. После бягам по стълби, защото ме гонят много момичета, а аз съм момче. Полина ми помага чрез измама да се скрия от тях. Заблуждава ги, а аз успявам да потъна в гъстият парк. Трева, зелено, много дървета, вдлъбнатинки и висини, като че съм в миниатюрен размер планина, а всъщност съм в парк. Толкова бързо бягам, после залягам в тревата, крия се. Едва дишам. Чувам сърцето си. Всички тези момичета ме гонят, за да ме целунат. Сънувам целувките. Надеждата им, да ме целуват. А аз бягам ли бягам. И морето се лее. В погледа ми. Виждам жълтото слънце. Мокрото крайбрежие. Ако ме целунат ще се превърна за винаги в момче. А аз не искам това.
После излизам от едно хотелче. Косьо върви до мен, но не казва нищо. Усещам, че иска да ми каже нещо. Знам какво иска. Но не искам да го чуя. По добре да мълчи. Сядам върху странна зелена дървена пейка. Когато облегнах гърба си всичко се преобърна на горе – можех да виждам синьото небе, слънцето грееше и пълзеше златно по кожата ми. Краката ми стърчаха на горе, към небето. Очите ми гледаха топло в светлосиния космос. Усмивката ми галеше. А Косьо ме гледаше влюбено. Не искам. Така не трябва. Той е приятел на мъжа ми, а и аз не изпитвам нищо към него, нищо по различно от чисто приятелство. Краката ми са обрасли в косми. Голи бели крака с черни рехави косми. Косьо ме целува. По краката. Оставам го. Не се дърпам. Но и ми е все едно. Толкова жадно ме гледа. Но не мога да му помогна. Ако има любов, то тя се излива от него, но аз не се отварям, за да се сгуша в нея. Не! Когато се събудя трябва да забравя всичко! Е, събудих се, просто се събудих като недоспала..
цитирай
289. xxxx - френдски сън: не знам дали е норм...
01.11.2013 10:26
френдски сън: не знам дали е нормално, но се чувствам ненормална. усещанията ми. правят корема ми ТОПКА. Свивам се. Гола съм. Искам да се изповядам. за да забравя. Страшно е. Да не можеш да се спасиш. и да потъваш в меките чужди очи. страшно е. да се влюбваш. А цяла нощ сънувах разни неща, които ме объркваха още по вече. Приютих хора, които бяха дошли в нашя град и нямаше къде да останат да спят. Бяха гладни, а аз ги нахраних с вкусно печено месце с картофки. Първоначално бях доста скръндзливо настроена и не исках да им давам от храната си, защото разсъждавах егоистично, мислех че няма да остане храна за сина ми. Глупаво е да съм такъв егоист.. за да сънувам това, значи наистина съм такава.. подсъзнанието разказва. Както и да е. Нахраних ги. Приготвих чисти постелки. Разхвърлих дюшеци върху които да поспят... този сън не ми хареса. не се чувствах уютно в него. нямаше море, нямаше въздух...
цитирай
290. xxxx - френдски сън: Сънувах, как прем...
07.11.2013 08:44
френдски сън: Сънувах, как преминавам от една историческа епоха в друга. Бях качена на една каручка, а около мен цветът на света от който излизах беше жълт като от стара кино лента. И житни класове, толкова много тежки житни класове, огряни от знойното слънце. Дрехите ми са кафеви. И навлизам във вечерните часове на новата епоха. Работя в малък тъмен офис, разположен на кюше. В офиса е тъмно, не свети нито една енергоспестяваща крушка, единствената светлина която пръска струи е от двата включени компютъра. Работя с Раличка. Тя все още се учи, но аз съм до нея и няма страшно. Мисля, че се занимаваме с детективски услуги. Носят ми поръчка. Две мадами от друг отдел паркират и пресичат тъмната улица. Носят поредната задача, а от нас с Рали се очаква да не се провалим. Всъщност новата задача са два чифта обувки. Всеки чифт е покрит с различен вид мухал. Мек и пухкав мухал. Прозрачен и... и е толкова меко, когато го пипаш... правихме разни работи, но после се събудих..
цитирай
291. xxxx - френдски сън: Двамата със сина ми ...
08.11.2013 11:31
френдски сън: Двамата със сина ми плуваме в басейн. Той все още се учи. На моменти главата му се озовава под водата, но аз съм плътно зад него и със светкавични движения го издърпвам над повърхността. И обучението продължава. Толкова е мило. Басейнът в който сме е пълен с морска вода. Има и изходи директно към открито море. А отстрани зад каменните ограждения на басейна в който сме има бял пътнически кораб. Не ни е студено. Вероятно е лято и затова не изпитваме и грам хлад. Усещам движението и на други хора около нас. Чувствам се лека. И щастлива. После..
После се озовах в някакъв град. Този град ми е безумно познат, усещам че съм била тук и всичко ми е толкова близко. Возя се в автобус и гледам през стъклото. Толкова ми е ж и в о. Минаваме и покрай жп гара. Чувствам, че тук съм имала безумни спомени. После...
После съм влюбена в един мъж. Той е лекар. Хирург. В съня ми този мъж е много добър и красив. И мълчалив. Гледа ме и ме обича. Просто усещам как ме обича. Толкова е странно да имаш такива усещания на сън. Всичко е нестандартно реално. Реално до болка. Забранено е. Искам този мъж. Но не мога да го имам, защото е грешно обвързаните да чувстват чуждата любов. Сънувах интересен факт за този мъж. Преди години, когато е бил по млад, част от петите му са одрязани странно. Но това не оказва влияние на походката му. Случило се е докато е помагал на сина си да се спаси в един басейн. И двамата оцеляват, но се налага да претърпи тази странна операция.
Той излезе от многоетажна болница и тръгна по пътя на долу. Тръгнах след него. Намерих го седнал върху каменен зид, загледан в широка зелена поляна. Времето беше прекрасно. Можех да чуя тишината и да потъна в топлината на мига. Застанах зад него и подпрях лакти върху каменния зид. И аз се загледах в зелената полянка. На полянката две овчици се бореха и си играеха дяволито като малки хлапета. Внезапно и двете запрепускаха към мен и сякаш се сгушиха игриво в скута ми. Бяха толкова пухкави. Прегръщах ги, потъвах в тях. Едната беше беличка, а другата по тъмна. Но усещането и допира бяха неповторими. Мъжът в когото бях влюбена ме погледна с мека усмивка. Имам чувството, че усетих топлите му ръце и после едно виновно отдръпване. Непозволено очите му потънаха в мен. После ме пусна и като че проклинаше деня в който се влюбихме, сякаш искаше да избяга от болката, която този ден му носеше днес. После..
После бързах да се прибера при мъжа си. Когато отворих вратата го видях да лежи. Около него стояха родителите ни, имаше и кръв. Сърцето ми заби тревожно в лудост. Питам, Какво се е случило?, започнах да полудявам, че не мога да му помогна. Предстоеше му операция. Човекът, който се очакваше да го оперира беше мъжът в когото бях влюбена. Исках да умра. Безумно виновна. Се чувствах.
Когато се събудих всичко свърши.
цитирай
292. xxxx - френдски сън: Двамата с мъжа ми б...
03.01.2014 10:39
френдски сън: Двамата с мъжа ми бяхме взели спонтанно това решение и вече бяхме стегнали багажа. Поканих Тони да дойде с нас. В движението на София сме. Настанихме се в хотел точно на центъра. Слънцето се отразяваше в плочите на площада и това насълзи очите ми. Държах Тони за ръка и пресякохме площада като се шмугнахме в триетна постройка. Не спирахме да се хилим. Лудост и свобода. Прозрачно детско привличане и щуротия, която блъска на границата между голям-малък, сладък-горчив, Живот... В хотелчето тичешком се заизкачвахме по уютно облечени, в червено кадифяно килимче, стълби. Миришеше на "едно време". Разминахме се с двама непознати. Сблъсакът очи в очи беше неизбежен.. плъзна някакво привличане, което те не скриха, а после последва и нахалството... Задърпаха ни закачливо, но се отскубнахме в игрива бърза крачка. Последваха ни, започна да става страшно и непредсказуемо. Мъжът ми не беше до нас. Обземаше ме паника. Стълбите ни изведоха в ресторантчето на хотела, което се намираше на един от горните етажи. Кръгли масички, постлани с блестящо бели покривки, празни стъклени чаши за вино, лъщящи прибори, които стоят в очакване на някой важен клиент, който да се докосне до всичко това... Профучахме буквално свличайки доста покривки по пода и суркайки посудата в микс от звуци и звуци... Успяхме да влезем в една стая, където единият мъж сграбчи Тони, а тя изпищя от ужас... Избягах за помощ...
После се озовах сама в някакво друго продължение. Винаги съм казвала, че сънищата са странни, а обясненията нелогични, просто следваш движението и дишаш... със затворени очи. Оказа се, че съм в богато обзаведена стая. Прозорците бяха отворени. Имаше тънак ветрец, който полюшваше еферично и нежно пердетата. Погледнах през тях и потънах в тишината на близкия парк. Пред стаята имаше липа. Очевидно съм се сънувала някъде в края на пролетта щом си спомням дъха на липата и цвета на деня. Нямаше слънце. Тревата беше зелена и безумно подравнена. Сякаш можех да чуя как пеят птичките! Не знам защо, но бях изпрала. Простирах три пъти две пранета. Едното пране прострях недалеч под един навес в парка, но не си спомням кога точно съм отишла до там и съм си направила този труд. А другото прострях на широката тераса, която в миг се разгърна пред мен - над нея също имаше навес. Внезапно реших, че трябва да преместя второто пране на телта под липата. Свалих всичко и го прострях точно там, където бях решила - на телта под разцъфтялата липа. После отново се озовах пред отворения прозорец и гледах как се вее прозрачното перде и колко е тихо и леко на вън. Изведнъж заваля. Изсипа се божествен порой. Едновременно преглъщах насладата на този мокър миг и гледката от вече размазаното ми с липов прашец пране. Съжалих, че направих това глупаво разместване на прането си, но нямах логично обяснение, защо постъпих така. От всичко личеше, че тишината, топлия дъх на деня, липсата на слънце не предвещават да е за дълго сухо - и ето че заваля.
Погледа ми се спря върху едно плувно басейнче недалеч в онзи край на парка. Над него имаше нещо като издигната платформа с козирка по която бяха наслагани в няколко редици метални, боядисани в бяло и в ренесансови извивки столове. Имах чувството, че се случва с мен, а в действителност бях наблюдател: един връз старичък човек се моткаше насам-натам, имах чувството че това съм аз, а в същото време не бях. Около човекът имаше групичка хора, които се бяха пръснали и от всичко личеше, че ще му скроят номер. Върху един от столовете имаше поставена купчина гъста и мокра кал, приличаше на лепкава лайняна каша подобно на гъсто блато. Стария човек седна и не осъзна, че се омаза до уши, ръце и крака в скапаната мазга. Другите се подхилваха, но се правеха, че не е това което изглежда. Беше лепкаво и кално. Басейнът синееше в зеления парк, облаците се бяха надвесили някак грубо, а тишината звучеше някак КАТО СЛЕД ДЪЖД...
(много ясно, че се събудих)
цитирай
293. xxxx - френдски сън: старата къща. Сте...
07.01.2014 10:56
френдски сън: старата къща. Стените. Прозорците. Пипах миналото. Леля Ванче е в тази гледка. Пресича стаите с неописуемо блаженство и наслада. У дома си е. Тук и е уютно и топло, а е облечена с дебел кожух с мека вълна от вътрешната страна - с нейния си топъл кожух!! Стъпки в двора. Стъпки в шумата. Есента е под краката ни. Есента е НАД. Като че усещам, че ми се доплаква. Говорим нещо. Но не помня. И по-добре така!
После съм в автомобил, който обикаля улиците на курортен град. Със семейството си съм. Спираме пред стара къща. Заключено е. Надничаме през прозорците и вече сме сигурни, че В КЪЩИ НЯМА НИКОЙ. Спалните са послани в бяло бельо. Влизаме, но не през входната врата. Дори не знам как точно, но се случи, вече сме вътре. Предполагам с взлом!!! Но точно тази сцена от епизода липсваше в целия филм! Започнахме да разхвърляме багажа. Всички бяхме доволни, вече си имахме квартира и можехме спокойно да се отдадем на заслужена почивка. Но не за дълго...
Някой спря пред къщата. Започнаха да слизат хора и да разтоварват багаж. Беше собственикът. Водеше курортисти. Ние не се вписвахме в картината. Трябваше да се измитаме. В краката, ръцете и главата ми беше хаос. Измъквахме се през тесни отвори на някакви прозорци. Сърцето ми прескачаше от вълнения.
Всичко се разми и сутринта дойде... плиснах две шепи вода в очите си, но вече не помнех нищо. До преди малко, когато в миг ми просветна...
цитирай
294. xxxx - френдски сън: Гора. Борове. Небе. ...
15.01.2014 15:47
френдски сън: Гора. Борове. Небе. Пейзажът е жив, диша, движи се, наоколо е някак по-пълно, има глъч, смях, виждам очи - очите на хора, които се отдават на пълен релакс! Нещо като от първите минутки от филма Неприлични танци", но е още по нагъчкано и шантаво, някак по-мое, защото и аз стъпвам там, по боровите иглички и дишам от онзи свеж въздух. Планината - притегля ме! Стръмни пътища, борови иглички, хижи. И хора. Много хора. Сънувам някак от високо колежката си. Тя е със мъжът си (който никога през живота си не съм виждала на живо, но вече знам как изглежда) и тъкмо се шмугват в пансиона на долната зелена полянка, за да се уединят. Шантаво ми е! Сънувам разни неща, много неща, движа се, изморена съм, усмихната съм, зелено е, ДИВО Е ОТ ХОРА! После, се сънувам вътре в хижа. Около мен има хора, които са в някакво очакване, или по-точно всеки си чака нещо си там и е пълнеж в пространството. До мен стои мъж. Непознат мъж. По голям е от мен. Симпатичен. Слаб. Сякаш има лека брадичка и мустак. Гледа ме. С очи, които някак топлят. Докосва ръката ми. И май ме целува. Да, целува ме! Никога не съм виждала този мъж, само в съня си - и то в този сън! Не е редно той да изпитва това към мен. Зная това, но се оставям за няколко мига в ръцете му. А после... После си тръгвам, за да заболи... Объркано е! Когато се събудих... знаех, че нищо няма да е същото, но за това пък съм много усмихната! Пу ми, три пъти за щастие плюв-плюв-плюв!
цитирай
295. xxxx - френдски сън: Влизам в КВАРТАЛНИЯ ...
22.01.2014 09:16
френдски сън: Влизам в КВАРТАЛНИЯ КИТАЙСКИ. Щандове, пръснати в широкото помещение, криеха по себе си невероятни джундурийки и предмети, блазнещи човешкото око. Бях паркирала каляската на хлапенце пред магазина и се шмугнах, уж на бързо, да направя някой и друг разтоварващ оглед. Бях изумена и привлечена на макс от книгите, които се продаваха тук. Невероятно изпълнение от издателска гледна точка - твърди корици, стабилен захват на страниците, залепени с качествено лепило, страхотни илюстрации, цветове и форми, които биха завладели и най-нескопосания читател. Бях влюбена в това което се предлага. Отварях книга след книга, било то за възрастни, било то за деца. Нямах много пари, но въпреки това се чудех дали да взема тази или ТАЗИ?! Цените им - безумно смешни, - някои струваха 1.80лв, други 2.00лв., супер ефтинийка, на фона на перфектното качество и стойностното съдържание. Исках да имам всички! Знаех, че няма как да стане, но пипах, разлиствах, четях, и в крайна сметка отделих няколко, които закупих...
После излязох пред магазина, а каляската на хлапенце не беше там. Боже, къде ли е?! Първото, което ми мина през ума, е че някоя е отвлякал детето ми. После си помислих, как майка ми ще ме овика, че съм безотговорна по отношение на това как се гледа дете. Стана ми тъпо. Сърцето ми се сви в импулсивни ситни туптежи. Върнах се в магазина и тогава видях под един от щендерите, каляската на хлапенце навряна там, а то си спинка сладко-сладко.. Внезапно се сетих, че не някой друг, а лично аз го пях поставила там! Шантава памет, дори на сън ми изневерява...
цитирай
296. xxxx - френдски сън: много е странно. ч...
03.02.2014 09:52
френдски сън: много е странно. чувствах се уникално. Закъснях за училище. Почуках на вратата и влязох. Незабравимо. Усещането. Любимо. В класната стая пръщеше от някакъв шантав уют. Трябваше да чета на френски. Никога не съм учила този език. Беше ми доста изкривено, но в същото време се чувствах така гот. даскала млад, много готин. Съучениците, очите им - хубаво ми е. Сънят в който бях, беше сън за който копнях - нещо от мен, което се повтаря без да искам, осъзнавайки цената, която дори и да мога да платя няма да ми върне онзи праг, който някога прекрачвах МАЛКО НАСИЛА. Почти се разплаках. Приятелката ми беше в официална черна рокля. Излезе на сцената и пя. Пя така както никога до сега. Няма да допиша, за да забравя...
цитирай
297. xxxx - френдски сън: "Трудно ми е, да ...
11.02.2014 15:24
френдски сън: "Трудно ми е, да опиша всичко това... Никога не ми се беше случвало преди това... Сънувах, че живея в малка плантацийка, или по-скоро в голяма клетка, където имаше и дървета, и храсти, и целена трева, и река, и тиня, и суха почва, и къщичка с брашлян - много брашлян; живях там и се отдавах на всеки вдишан миг. Живях с два лъва. Красиви. Мои. Истински. Топли. На допир. И после плаках. Толкова много плаках. И болеше. И още боли. Не разбирам? защо сънувам болката?! Не разбирам, нищо не разбирам! Бях като тях, те бяха част от мен.. можех да се позная в тях, да споделям с тях.. откривах се впогледа им, в допира, в сянката им... После нещо се случи... Единият лъв полудя! Разкъсваше се между дивото зове и подчинението... Боляхме заедно... Имаше много кръв. Бягах и се връщах. Нахапана и хапех. Умирах и живях. Сън, който събира и разделя.. Открих се в топлината на лъва и събрах неговата дивост в себе си..
цитирай
298. xxxx - френдски сън: сънувах любим човек. ...
13.02.2014 11:57
френдски сън: сънувах любим човек. Делова среда. Странно и необяснимо фъфлене наоколо. Смут. Малко излишна гордост. А аз се смея и някъде между смеха трябва да взема важно решение. Различно от реалността, в съня ми учудващо, прекия ми шеф беше мъж с леко къдрава черна коса, очила, блага, по скоро финна усмивка и очи, които държат на мен. Сядам на стол пред него и съм в готовност за споделяне... В съседно помещение, оградено със стъклена преградна стена е любимият човек, а сърцето ми бие лудо.. Знам че ме чува, но никой не реагира в емоция.. Започвам, казвам на шефа, че имам подадена молба за преместване, а той ме гледа глухо и неразбиращо.. Рязко и твърдо обаче му казвам, че си оттеглям молбата и НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ. Не се обеснявам излишно. Той пак ме гледа. Мълчи. Но му е хубаво, че ще останем заедно... любимия потръпна... после се събудих.
цитирай
299. xxxx - френдсик сън: Сънувах ДВИЖЕНИЕТО ...
14.02.2014 09:20
френдсик сън: Сънувах ДВИЖЕНИЕТО НА СВЕТА събрано в хаос. В моя хаос. Чичо ми. Джип. Сняг. Много сняг. Високи, поскоро дълбоки улеи. Шофьорът кара бясно. Някой изпищява да не го прави, но той го прави - вдига гумите на джипа и изкачваме улея под невероятен наклон, за миг виждах как джипа се преобръща, и ние в него - размазани в пейзажа... Издрапваме над дълбината и вече сме на високото, а там сняг, лед, зима... Автобус. Вътре съм. Любим човек. Поглед. Жажда. Любовта. И тя там. А после, склад. Вторични суровини. Опашка. И аз наредена на тази опашка. Журналист. Петя. Торта. Списък. Скандал. Събрание. Всички мълчат. А аз решавам и опонирам на наглото изказване на една Жена, която си мисли, че държи всички в шепи. Грешката на живота й е в това, че се помисли за велика, а грешката на другите, че й мълчака.. моята грешка, че се влюбих..
цитирай
300. xxxx - френдски сън: Събуждах се много ...
18.02.2014 09:13
френдски сън: Събуждах се много пъти. И хиляди мисли, в главата ми... Нощта си тежи - на мястото си.. Но усещането, когато се събудих сутринта беше като полъх -все едно вятърът беше минал през мен... Сама. Изкачвах стълби, които ме изведоха на площад Варна. А там, стотици щендери с окачени по тях кожени палта с косъм... Очите ми минаваха през тях и недоумявах какво се случва... Самата аз бях облечена в такова палто и се опитвах всячески да го закопчея с една ръка... Успявах, но трудно. Вятърът духаше в посока, която не ми помагаше. Болеше. Като че ли бях почти гола. А усещах времето все едно беше около Коледа... И тъмна вечерта блести - над мен звездите, а морето е шум в ушите ми. Плача. Но това е сух плач. Плач, който скромно се крие в скута ми и излиза все едно като ТИХ СТОН В СТРУЯТА НА ВЯТЪРА. Ах, този Вятър. Толкова дълбоко е в мен - в този сън, в този дъх, в тази гледка... Влизам в магазин. Купувам телевизор, а излизам с голям стенен часовник.. После все едно се разхождам из тесни созополски улички...
цитирай
301. xxxx - френдски сън: старата къща. и аз ...
19.02.2014 08:45
френдски сън: старата къща. и аз вътре в нея с още няколко приятели. Сънувам адвокатката ми - и тя, влиза. Мебелите - същите. Няма нищо променено - дори аромата не е мъднал "секунди в страни". Започва да вали. За миг съм в планината. По мен сякаш усещам парцали сняг. Хубаво е. И странно. Не искам да се връщам. Но двигател на стар москвич ме пренася в двор. Дворът на същата стара къща. Бял москвич, нашият бял москвич! Свекърва ми, стара и немощна, слиза доволно от шофьорското място и с горда усмивка, сякаш се фука, прави стъпки и се качва в къщата... и други лудории.
цитирай
302. xxxx - френдски сън: сънувах, че съм на ...
20.02.2014 09:00
френдски сън: сънувах, че съм на работа - хората същите, обстановката почти същата, ресторантчето и то така... но имаше нещо различно, от вън нещата изглеждаха прекалено, как да кажа, фирмата сякаш се ширише в граници ОТ ХОРИЗОНТ ДО ХОРИЗОНТ... Закъснявах за обяд умишлено... очаквах потвърждение на една покана. Но такова нямаше. Проверявах мейла си нон-стоп. После нещо се обърка и колегите ме подбраха и завлякоха с тях, хлапенце също беше с мен. Около мен линии от палави изпълнения, весело е, но и напрегнато. Постоянно си гледам часовника, а такъв нямам. Оставям хлапенце в пълното ресторантче при познати и тръгвам към офиса, за да проверя дали нямам известие. Странно е ТОВА когато очакваш НЕЩОТО ДА СЕ СЛУЧИ. Оказва се, че всички компютри са във виртуален скриин, в някаква паралелна среда и по тях се излъчват тв реклами, американски новини и движения на журналисти... С бързи стъпки излязох извън сградата. Изведнъж Тони се появи до мен, беше си направила косата на финни кичури - същата все още бе мокра. Но докато вървяхме хванати за ръце, изсъхна. Тони отново беше на високи токчета, дори в съня ми, и пак подбирахме пътя, въпреки че беше безумно трудно - чакъл, чакъл, кал, трева, малко бетон, камиони, и тра-ла-ла от живота... Преминах през вход, нещо като пещера... оказа се, че съм влязла в мина. В мина с много коридори. Загубих се. Крищях от вътре. Влизах от коридор в коридор. Беше каменисто, студено, влажно, но имаше светлина - и въпреки това да се загубя?!... баси тъпото. Зави ми се свят от страх. Започнах да викам с всичка сила и да прося за помощ... Тогава видях една друга моя позната, която също се казва Тони и така се усмихнах и успокоих... тя ми показа посоката... Озовах се пред един хотел на брега на морето - можех да чуя вълните.. Слънцето заливаше стените на сградата. Една от жените, които се занимаваха с чужденците, приказваше и се обесняваше нещо с тях. Кракът и беше в някаква екзема. Погнусих се леко и я съжалих. Прескочих я и продължих. Всичко свърши..
цитирай
303. xxxx - френдски сън: любим човек - в съня ...
26.02.2014 08:36
френдски сън: любим човек - в съня ми. Близко ми е и сякаш в един миг съм в прегръдката му. Гледам в очи - меки и топли. Правим секс (или не, усещането поне е такова) И после, сякаш пада сняг и около нас се появява един циганин с кафяв кон и каручка. Добър и усмихнат циганин е. Сякаш иска да ни помогне с нещо... (тук моментът от съня ми се губи) но след това си спомням, че с любимия човек в съня ми трябва да се разделим и всеки е посока на някъде. Тогава виждам опасно стръмен баир, със тук-там заснежени участъци.. Циганинът поема нагоре по този баир, а аз проследявам, като че ли с тревожен поглед моментът, който предвещавам, че ще се случи.. изпитвам страх от стръмността и сърцето ми блъска бясно в горещата гръд. Чува се ек "Дияяя-ияя-яя", и посредата на баира циганинът удря с камшик кафевият кон и му дава сигнал за екстра-спринт на горе.. Всичко се движи опасно бързо, каруцата сякаш лети. Но всичко свърши в един миг... нещата се подхлъзнаха и излязоха от коловоза на деня. Каруцата се преобърна и полетя на долу.. конят се суркаше пред нея. Около мен миришеше на смърт. Във въздяха се носеше ужасяващ страх. Исках да крещя, но гласът не излизаше.. Нещо се блъсна там долу в стена. Каруцата беше на парчета, а конят сякаш някак размазан, стоеше неподвижен върху сивата на земя. Главата му беше разкривена и жалка. Заболя ме. Погалих го. На циганинът му нямаше нищо. И той беше оплашен. Тогава не знаех какво да направя. Звъннах на любимия човек. Не исках да го притеснявам, но трябваше.. После на 112. После се озовах в родния си квартал. Печеше слънце - лятно следобедно слънце, жълто... Топло е. Спокойно ми е. Свободно ми е. Странността е, че влизах от магазин в магазин с идея да си намеря удобна раница или чанта за през рамото.. хубаво ми е. много.
цитирай
304. xxxx - френдски сън: Пожар. В съня ми. От ...
28.02.2014 09:16
френдски сън: Пожар. В съня ми. От съседната улица виждам облаци дим как се вият в тъмното. И огън на кълбета. Бързи мисли минават през мен.. а дали хлапенце е добре, наред ли е всичко?! И сърцето ми тупти "гъгъм-гъгъм". Виждам хлапенце на терасата, събудил се е и виси по парапета.. Диша. Жив. Бягам. Изкачвам стълбите на екс и го прегръщам. Не мога да си простя, че допуснах това да се случи. Толкова много огън. Стъпвам върху него. И жарава. Пари. Боли. Топло е. И мръсно. Изпитвам страх. После съм в планината. Вървя по стръмен склон. Има дървета. Рехаво е. Дървета. Около мен. Стъпвам по камъни и сякаш съм боса. А всъщност на вън е есен. Поглеждам надолу и виждам странна панорама. Езеро - широко, - с много скални островчета и издатини над него. Над езерото виси скала. От нея падат камъни, а долу върху скалите, които израстват от дъното има деца. Камъните летят по тях, но те се забавляват и скачат от скалите във водата. Има смях. И голота. А по голямата скала, която виси над широкото езеро е изваяна фигурата на хан Омуртаг. Надвиснала е страшно над езерото и е като жива, и сякаш ме гледа право в очите, и сякаш крещи по мен да съм по-смела... и сякаш искам да го пипам и да съм в него.. Всичко е толкова живо.. После неговата фигура се сменя с друг хан, но не съм сигурна кой е.. вече не помня. После съм на плажа, на кабакум, слънце, пясъкът едър, аз в него... едри зрънца в стъпала.. боже, уникално е, и много странно... събирах боклуци от пясъка и с още някой бях ЕКО. Стария басейн с минералната вода си беше там, в съня ми, още по-красив от всякога.. но имаше и болка, една огромна, като дупка болка, ето тук...
събудих се
цитирай
305. xxxx - френдски сън: "Сънувам бо...
07.03.2014 10:11
френдски сън: "Сънувам болката, но и радостта... случващи се в мен. Любими очи по мен, чужди, но и толкова мои. Любов, която разкъсва, но истинска - сънувам я. Ревност. Близост. Раздяла. Събиране. Решение. Сънувам БЪРКОТИЯТА НА СВЕТА сякаш събрана в мен. Събуждам се и плача. Слаба. Свита. Преглъщам. Но не ми минава... поне не веднага. После се правя на силна. И продължавам."
цитирай
306. xxxx - френдски сън: "Не е вярно. Кой ...
10.03.2014 10:17
френдски сън: "Не е вярно. Кой каза, че сънищата проракуват само срещу вторник и петък.. Сънувах много близка моя. Кавга, но не с мен. От моя страна е опитът да предложа сплотяване на отношения на тази моя близка с майка ми (май ли беше, или юни, нещо са се скарали в съня ми, баси) Прекрачва праг. Влизам в дома на любимата, която е в съня ми тази нощ. Очите ми се блъскат в разкошни и пръснати из целия двор саксиени цветя. Посягам към звънец, но още преди да съм натиснала копчето някой отваря врата. Гледа ме. Гледам я. И сякаш има лед между нас. Но не за дълго. Прокрадва се тайна усмивка. Бележка. За майка ми. И някой ме моли да разкажа за една вина. Прошка. Обеснявам се нещо, че майчето отдавна й е простила. Всъщност май лъжа. И всичко това в шантавия ми сън. Някой се е скарал с някой друг, а този друг и този някой дори не подозират в рияла, че е възможно да им се случи едно скарване. Глупости някакви. Но дори и глупости, шантавото е, че въпросната женка-менка, дето се беше намъкнала в нощЯта ми се оказа, че има и рожден ден... Мисля, че има нещо пророческо.. ши видим тая работа.."
цитирай
307. xxxx - плаче ми се. и плача. около мен, само ...
12.03.2014 13:07
плаче ми се. и плача. около мен, само за миг, стана толкова празно.
цитирай
308. xxxx - френдски сън: сънувах, че съм аб...
18.03.2014 09:16
френдски сън: сънувах, че съм абитуриентка... с цели три рокли!!! От стари парцали, и набръчкани на купчинки рокли, съм си поръчала да ми се моделират готини и дицайнерски моделчета, за да изглеждам превъзходно.. Къде подяволите си мисля, че ходя!! Абитуирентска?! Аз?! Бах, банана му. Но е готино. В съня ми е суматоха. Синът ми все още е в яслата и май закъснявам, няма кой да го вземе. Лукса да съм объркана е на макс. Движението около мен е парадоксално. Влизат и сцени, когато се налага да мия прозорците на апартамент от отсрещната кооперация, и докато търкам яко прахта с мократа гъба слънцето ме пръска с топли следобедни летни жълти лъчи и това е невероятно готяно (по мен), въпреки труда, който полагам. После съм обратно в родната ми къща и в суетата на мери-срежи и Как изглеждам?! Всъщност, дала съм една стара рокля в малко шивашко ателие на центъра. Срок на изпълнение съм посочила ДЕНЯ НА АБИТУРИЕНТСКАТА! Самата аз закъснявам. Не смогвам и всичко се обърква. Боже, детето! Излизам на двора. Моткам се напред-назад! Започва да се свечерява. Когато чувам гласът на комишията "Фийьомвриии, има пратка за теб. Минах през центъра и шивачката ми даде този пакет за теб." Страхотно, си помислям аз. Това трябва да е роклята. Грабвам от ръцете пакета и съм лудо влюбена в новината, в отварянето, в обличането, в гледката. Всъщност, май не изглеждам особено съблазнително, но за човек на моята възраст съм си направо супер!! Харх. После съм в нощен бар. Май празнувам. И съм в рокля. Не се чувствам спокойно. Постоянно мисля за хлапенце. Сигурно не съм в час. Хората на мое място биха се изкефили и отпуснали на макс, а вместо това аз се гавря със собственото си самочувствие и лижа с мисли сцената у дома и как е положението там?!
Трябва да тръгвам...
цитирай
309. xxxx - френдски сън: сънувах те, асанс...
20.03.2014 08:26
френдски сън: сънувах те, асансьори, надолу-нагоре, сгради, светлина - жълта светлина, обърнати врати; врати, които се затварят и отварят сами и всяват страх в погледа ми; получавам мейл, чета го, препрочитам го; написал си ми няколко реда; редове от които се разплаквам; вече не ме обичаш; събуждам се със стрясък... часът е един след полунощ; изяждам кофичка кисело мляко с две неприлично меки филии хляб; по добре съм; заспивам, а на вън дъждъдт ромоли докато вятъра рисува звуци в клоните на липата;
цитирай
310. xxxx - френдски сън: морето. скалите. ...
24.03.2014 17:13
френдски сън: морето. скалите. топъл пясък. мръсни пети. трева. треволяци. клони. сухи клонаци в краката ми. жегата. стръмно е. надолу. и нагоре. боли. бягство. хора. много хора. много очи. движение. много движение. в мен. около мен. и пак болката. и хаоса. лятото е в стъпалата ми, а те са забити в стръмното на деня..
цитирай
311. xxxx - френдски сън: сънувах морето. м...
01.04.2014 14:03
френдски сън: сънувах морето. морето. морето. безумното синьо море.
цитирай
312. xxxx - френдски сън: сънувах любим човек. ...
08.04.2014 08:49
френдски сън: сънувах любим човек. обича ме. но е далеч от мен. боже. очите му са в мен, по мен... защо е необходимо да поддържа дистанцията на света с такъв инатизъм не ми е ясно, но оставям нещата в негови ръце. прося го. децата около нас. народ. игри. езеро. до езерото съм. жаби. зелени. тлъсти. невъобразимо огромни. с гръб към мен. после съм зад витрина. а жабите са плътно до стъклото. хлапенце е впечатлено от ръста и обема им. страховити са. после, куче. някакъв ротвайлер се нахвърля игриво върху мен. лиже ме. хапе ме леко. няма болка. но усещам напрежение от ударите на скоците. страх ме. и не ме е страх. детски градини. и пак тези любими очи.
цитирай
313. xxxx - френдски сън: Сънувах океана. В...
10.04.2014 13:10
френдски сън: Сънувах океана. Вървях с приятели в златни, меки, топли пясъци намиращи се насред океана, като че сякаш разцепващи го по средата. Ивицата беше широка и плътна, истинска и моя; Усмихнати сме, говорим си разни готини неща, боси сме... наоколо тук таме са се образували неприлично леки дюни, тъй като вятърът не е никак кротък и флиртува с всяка песъчинка, която се допира в струята му.. Усещам себе си безумно свободна. Толкова ми е леко. Косата ми се вее. Погледът ми се рее над белите вълни.. от двете ми страни е вода, и имам право на избор. Мога да се изкъпя както от дясната страна, така и от лявата страна на океана. С приятелите ми избираме мое ляво. Вече сме във водите. Водата е топла. Плувям. Невиждам перката на акула, но някой, който е около мен и любим мой я вижда. Избутва ме и буквално ме изтласква от смъртта. Безумно ми е. Лудо ми е. Неразбиращо.. Гледам в очите живота и немога да повярвам, че косата ми се стича мокра по мен, а аз я усещам. Чувствам.
цитирай
314. xxxx - френдски сън: сънувах косата си ...
13.04.2014 11:34
френдски сън: сънувах косата си бяла. през целия сън се усмихвах. толкова много хора в Ресторант на щастието. Хубаво ми е. после плача. Някой ми казва, че Любо (който и да е той) е бил влюбен в мен в гимназията.. сякаш виждам този Любо в съня си..
цитирай
315. xxxx - френдски сън: напоследък сънувам ...
15.04.2014 10:31
френдски сън: напоследък сънувам доста често морските вълни, морето, и аз - вътре в него, или около него.. много често общото освен мириса на море е огромната приливна вълна, която като че ли от нищото се образува и залива всичко наоколо... Ето например, тази нощ сънувах разни неща, но това което запомних, е че стоях на терасата на крайбрежен хотел в близост до аспарухов плаж. Гледката беше широка и аз вътре в нея. Потъвах с поглед в морската шир и ми беше едно такова необятно.. Терасата беше от бели римски колони. Аз бях в сянката на вятъра, който се усещаше как прелива между коридорите и стаите на хотелчето. Вратите навсякъде бяха разтворени, а пердетата се полюшваха неприлично и свободно в струята на вятъра. Внезапно сякаш чух писаци. Видях бягащи хора от плажа. Морето беше полудяло. Огромна приливна вълна заля целия плаж, а аз просто гледах и дишах в тих ужас без да мога да направя нищо.. После имаше толкова много движение в съня ми. Имаше хаос. Имаше познати и непознати хора. Влизаха и излизаха от хотела. Пясъка беше мокър. Имаше разпиляни хавлиени кърпи, дюшеци, кофички... объркани и голи хора. Слънцето се опитваше отново да пробие облаците... Самата аз бях доста объркана.. Ама че смахнат сън..
цитирай
316. xxxx - френдски сън: в събота сънувах л...
24.04.2014 08:55
френдски сън: в събота сънувах любим човек. Много любим човек. Бях излязла в обедна почивка и се намирах в централната част на града, по точно зад централна поща, и се оказа, че са спретнали страхотно базарче с много и разнообразни магазинчета. В главата ми хиляди задачи... трябваше да купя детски шампоан, сапуни, оглеждах се за дрехи, а и да не забравя памперсите за възрастни.. Бях вътре в едно магазинче, когато видях Силва с нейна колежка. Силва ме гледаше директно в очите, сякаш разбираше болката ми. Но нищо не разбираше!! А ме болеше. Очите ни си казаха достатъчно и сякаш тя знаеше какво ми е в сърцето.. Седнах до един щанд с разпиляни меки дрехи по него. Подпрях с длани ръцете си като почти ги закрих. Тогава около мен мина любимият човек. Усетих го. Очите му бяха в моите. Толкова неудобно се чувствах. Чувствах се така сякаш го просех. Чувствах любовта как прелива и от него, и от мен. Но не си казахме нищо. Той посегна и хвана пръстите на ръката ми. После ги пусна и излезе на вън като се сля с тълпата. Сякаш искаше да го последвам. Няколко мига след неговото движение излязох и аз. Пробвах се да продължа по стъпките му, но го изгубих... След още няколко капки сън от същата онази съботна нощ или съботно утро, аз отново го сънувах, и той отново се появи близо до мен. Ситуацията подобна, и той отново излезе, и аз отново го последвах, и отново го загубих от поглед..
Нощес пак го сънувах. Офисът ни е огромна зала. Той работи зад стъклен параван и е забил поглед в ЗАДАЧИТЕ НА ДЕНЯ. Не спирам да потъвам по него. Влюбена съм. Болката ме убива. Почти нямам сили да продължа. После отивам и посягам към него.. Усещам, че сме толкова близо, усещам как душите ни се познават като че от цяла вечност, усещам.... но нещата са по-сложни. Събудих се тъжна.
цитирай
317. xxxx - френдски сън: цяла нощ карах вел...
07.05.2014 15:48
френдски сън: цяла нощ карах велосипед. Беше вълнуващо. Всъщност, отидох на работа с велосипед - минах през детската градина, оставих спокойно сина ми, след което, за да стигна до работа ми отне невероятно кратко време, очудващо и за самата мен!!! дори мисля, че имаше нещо като вело алея, която в никакъв случай не беше натоварена... На работа обаче имах един проблем - не знаех къде да паркирам колелото!!! Оказа се доста сложно. Истината, е че се оказах в един лабиринт от лутане между точка А, Б и G. Много хубаво ми беше в съня - усещах свободата по различен начин върху този велосипед, наистина!!
цитирай
318. xxxx - френдски сън: вероятно сънят ми не ...
10.05.2014 08:41
френдски сън: вероятно сънят ми не вещае нищо добро, но същия така или иначе вече е факт... Сънувах, че съм насред площад. Облечена съм пролетно и разговарям с някого. Този Някой е познат, но не мога да свържа лицето с име. На ръката си имам пръстен. Сребърен пръстен. По точно абитуриентския пръстен на майка ми, който от години е част от наследтсвото ми. Същия е ръчна изработка и е много красив. Но преди години, бях все още студентка, когато част от него се счупи и за съжаление тази малка частичка аз загубих.. В съня си показвах сребърния пръстен на този Някой и обеснявах как и кога се е счупил. С две думи, като че ли се хвалех... В съновника счупен сребърен пръстен не вешае никак положителни настроения. Но от друга страна сънищата са просто част от фантазията, ума не спи - той лудува..
цитирай
319. xxxx - френдски сън: сънувах Милен. Пр...
28.05.2014 13:07
френдски сън: сънувах Милен. Прочитам писмо от него. В него той гали душата ми, обича ме, топлее в редовете... Разплаквам се. "Заедно не сме в бъдещето", така ми пише... В миг след това вървя по пътечка, която ме отвежда в невероятна широка есенна гледка. Пейзажът е странен. Все едно съм по средата на поле от жълти, пъстри, есенни листа, и сякаш повърхността по която стъпвам е стъклена. Поглеждам на горе към нещо като хребет и от там виждам елен. Елени. Един елен се засилва и сякаш иска да прескочи гората, но скокът му е нереално луд и превръща погледа ми в загадка. Еленът лети... после Петя се появява с пушка. Някакви странни по своята същност хора й правят забележка, че изобщо се е опитвала да стреля по тях... тя се засрамва.
После чукам на една врата. Милен ми отваря, но не ме пуска. Прегръща ме с поглед. Отхвърлена. Болка. Чувствам болка. Чаршафи. Пипам емоцията.. Плача..
цитирай
320. xxxx - френдски сън: сънувам, че съм от...
31.05.2014 09:04
френдски сън: сънувам, че съм отново на плажа. Хлапенце ме дърпа по пясъка. Златно е. Май дори позаваля лек дъждец. После се оказах до страничен вход на блок. Входът бе завит с телена мрежа, която беше закачена за една кукичка. но като я понадигнеш спокойно можеш да влезеш вътре. Влязох. Озовах се на етаж с психично болни. Всеки се занимаваше с нещо и психо-екземплярите изглеждаха така сякаш си бяха пили хапчетата. Но изведнъж нещата се объркаха и те излязоха от релси. Станаха нападателни, а аз и останалите "нормални" търсихме изход за спасение. Беше страшно. Изпитвах страх. Лудостта крие непредвидени изненади...
Но сънят на Тони беше още по странен: Прави обратен на светофарите на центъра, но е без кола... налага се да се прави на саката, дори пълзи, лази и такива неща...
луда работа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512428
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол