2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 8179 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2010 16:44
"На майка ми, заради която...
Теа Николова
Късен следобед, вижда се само жарта, която слънцето оставя над хоризонта, необятният океан, малката ми дървена къщичка, белият хамак, кафявата лодка от тиково дърво, изкарана на брега, стар фотоапарат и красив тефтер на масата. Зуахатанео - мястото от "Изкуплението Шоушенк".
Аз на 80. С дълга бяла коса и същите сини очи. С още по-огромни зеници, погълнали целия свят. Същите малки ръце, взели всичко, което са искали. Същите сетива, почувствали всичко, което са мечтали да усетят. Аз и децата ми. И техните деца... Цялото ми семейство. И снимките на онези, които липсват. Ще се усеща само топлият вятър, който ще вее бялата ми коса и роклята на малката ми внучка и ще ми напомня младостта. Ще ми напомня целия живот, който стои зад мен. Всички мигове. И аз ще стоя с дистанционно в ръка и ще ги спирам. Защото, за Бога, най-голямата ми мечта е да имам достатъчно време, за да сглобя целия филм така, че да има защо да го слагам на пауза... Да има какво да си спомням и да преживявам отново.
На този бряг искам да си мисля за всичко онова, което съм успяла да направя. За всичко онова, за което не съм била достатъчно смела. За всички хора, които съм срещнала, които са ме променили, които аз съм променила, които съм обичала, заради които съм страдала. За всички онези, благодарение на които съм точно толкова доволна, колкото сега. Благодарение на които малката ми къщичка прилича на палат. За моментите, когато съм била на върха на щастието, и за моментите, когато съм била съсипана от тъга. Надявам се да съм успяла да вървя ръка за ръка със съдбата тогава, когато се е случвала, както аз й кажа, и да съм била смела, за да й се опълча, когато е вървяла срещу мен. Дано да съм получила достатъчно, за да имам сили да хвърля всички парченца счупени прегради в океана. Да забравя всички лоши думи, всички лоши постъпки. Сигурно са ме удряли достатъчно, щом съм се научила да се пазя...
На този бряг искам да отида, когато взема всичко. Когато се почувствам доволна от себе си. Когато сбъдна всички свои мечти. Когато счупя всички прегради с глава и направя пространството толкова голямо, че душата ми да се рее свободно. Искам, когато поглеждам назад, да виждам, че съм се дала цялата, че съм дала всичко, че съм летяла.
На 80 искам да чувствам любовта така, както я чувствам на 16. Да я усещам с всеки поглед. Искам да приспивам внуците си с Can"t let you go. Да се карам на децата си, ако не са достатъчно неразумни. Да излизам всяка сутрин с лодката си и да препрочитам любимите си книги.
Мечтая да плача от радост, когато лежа в хамака си. Да плача от радост за целия този трептящ, изпепеляващ, щастлив живот, който съм имала. И съпругът ми да излиза за риба, да ми пуска блус, докато пали огъня. Да ми казва, че тази вечер съм по-красива отвсякога. А аз тихо да му благодаря, че от този невъобразим хаос, който съм била, ме е превърнал в най-нежния дъжд на света.
Да имам живот, който да не мога да не слагам на пауза. Ето това искам."
http://www.standartnews.com/news/details/id/71292/16-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%A2%D0%B5%D0%B0---%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82
04.07.2010 15:35
пп: да братле, мнго й се накефих на мацката и аз, ъхъ
05.07.2010 08:47
Виж сига кво шъ ти кажа, нит съм Теа, нит съм Бея, амъ ако знайш как обичам като шматка да съ вея :p
пп: много си сладка и съм сигурен, че не си патка :p
и аз тъй си съ шигувкам, и за туй тъ праскам по дупето с мойта, златната обувка хъхъ
ей, човече, ай дай едно гиврече, и дън си помислиш, чи тъ свалкам, щот съм женен и съм тук за малко :)
05.07.2010 13:28
05.07.2010 13:49
05.07.2010 14:06
Чи кой каза, чи ни съм Лея от град Тея хъхъхъхъ
парцали такива сте вие, или поне едната от вас, фръцкате се и се размазвате нагло по плажовете под палмичките, ъхъ
шъ си изям кожичките на ноктенЦенЦата от яд, амъ хъ, де го дават тъй, то туй ТЪЙ дъ не е като УНУЙ :))
Лигъв съм като перде, но трябваше да разпусна с някоя и друга просташка фраза щот иначе ми иде да съ хвана сам за "НЕ ВРАТ" ами за шията и тъй дъ си я скърша-прикърша, чи чак нямате толкоз манги, чи да съ разходите по "БЕДНА ВИ Е ФАНТАЗИЯТА ИЗ ГЕНГЕРЛИКА НА АЗИЯТА"
Дано да не обидя някой, че верно ми е смотано-намотано.. тъй че приемам от ЧАТ на ПАТ думки-раздумки, демек шъ ви съ отдам докат съм на кеф, а после шъ въ захвърля като носни кърпички, ама от онез ти ми хартиянието, и то шъ въ захвърля ама точно в коша за боклук дет е поставен до десета палма малко у дясно (дет не е като да е у лево), и ъъъъъъ ама тъй шъ въ изцидя след като първо въ изпира - ей там, у ряката, дет и виката море..
Море море, ама то мойте колене да не са ми до кръста, ай стига с туй "искаме на вътре, искаме на вътре.." НЯМА ПЪК НА ВЪТРЕ, ай мрънкалници, като колелета без калници..
уф, глупост след глупост ми идва, амъ няма да съ изчитам-прочитам кви съм ви ги навъсил-изръсил, а само ши съ изрека, чи ни ми дреме на гъза...
ей, брей, някой ден искам да се запозная с Тея, но не сега, някъде там на брега, след около, ъ, след около примерно 64 години, когато аз ще съм на 96, а тя дано да е жива и здрава, чи да мой да ми подпира гърба, чи все пак шъ съм по стар и най вероятно ши изглеждам кат парцал хъхъ
много е готино есето й, даже плаках, верно си е.. мамка му, казах го, може да не е мъжко по думите, ама дреме ми, нит ме познавате, нит може да ми се надявате :p
05.07.2010 15:18
И не тъжи - канен си и ти да се топнеш в морето...и то много пъти преди да станеш на 64.
Мерси, че си качил тексчето на Теа.
Хареса ми как диша онази старица - л е к о, толкова л е к о...
а аз дишах стъпките й и исках да имам нейната свобода - и ще я имам, знам го...
сега те оставям красавице, усмихвай се и се пилей по вятъра, днес го имаш...
хайде до скоро някога
12.07.2010 23:24
и съм смях,
и съм импулс,
и съм спънат в бряг..
И съм Вятър,
и съм леденостуден,
и съм бърз,
а ти си просто чакаща Жена,
но си проводник на Слънцето,
и усмихната си добра..
пп: днес съм парцал, лигав съм голям, и съм перде, но мноу добре знайш, чи хич ни мъ и-бе :p
Когато тя пише,
аз съм Болка,
а сълзите са кърфица в очите, моите..
А ти си най-хубавите четири усмивки, които рисуваш с пръсти.. Бъди "скоби" по мен, а аз ще се смея, и ще си измислям, че съм в твоя плен..
:)))))))))) усмихвай се дете, защото усмивките топлят, дори да нямам нужда от тях днес, то те прося, защото може някой "натъжен" да си открадне топлина от топлото на твоята, на моята душа..
искам да съм добър, а понякога не съм, нека да съм изповед, за да ми е леко..
14.07.2010 07:34
Когато линийте на търсенето
срещнат се
под нашето небе.
Погледни ме в очите и остани с мен сега
птиците отлитнали са надалече
само вятърът играе си с косите...
и всъщност това са твоите пръсти
търсещи пътя във високата планина
нейде под дъжда
едри капки падат по маковите поля,
пиеш ти от моята душа.
Хубаво е под дъжда.
На цветята намигащи ти в утринта. Хайде... Нека има топлина :)))))))).
Пия от всеки от когото СЕ РЕША..
Изпивам те в думи и влудявам се,
изпивам собствената, лична мека тишина..
Изпивам сенките на чайките,
изпивам срещите под нашето небе..
Изпивам жадно всяка капчица
излята от Дъжда по моето лице..
Изпивам те, но не забравяй
ЗАБАВЛЯВАМ СЕ ТАКА,
и тихо ти прошепвам:
- АХ САМО КАК УХАЕ ТВОЯТА КОСА..
пп: ей, шуши-муши или скоби 2х2, знаеш, че е готино когато си добре..
и съм шега, и съм тук, за да се хиля "ей така", с лекота... прави го и ти, и готина бъди :)))))
и не те свалям, запомни... (хъхъхъ, не за друго, за да не стане грешка, а аз си имам готина жена, и в никакъв случай не ми се иска и капка да я нараня..)
усмихвам ти се, а как слънчасах направо от тва слънце чак пъпчасах хъхъхъхъ
14.07.2010 23:27
КОЛКОТО ТОЛКОВА, ай ти, амъ мола ти съ сиа де, уф-муф, само нидей съ кахъри, чули бре мъри :p
ъъъъ а и то спряло бре – да вали, само дет съ изнадничах по време на капкопада и съ понамокрих, ама мокър съм ПАРЦАЛ, знайш ко`й е готино, а, а?!!! хъхъ
За ШЕГАТА (искам да пиша):
„Шегата е острие в моите ръце..”
И приказка „ИГРА-ШЕГА” измисли баба Яга веднага..
И понеже тя е тъй добра, готина е и е семпла като спретнатата си метла,
се усмихна с очи
с които дядо Торбалан плени..
Имаше си внуци две – ЕДНО МОМИЧЕ и ЕДНО МОМЧЕ..
И за лека нощ вместо с пердах ги галеше със златен грош с образа на остър нож, ъхъ («Ааууууу каква беда” – си мислиш ти читателю, а то е просто поредната изсипана ШЕГА в красотата на нощта, излята в пълна лунна тишина, нарушена от воя на вълчицата една. И какво по хубаво от това, да ти дръпнат един бой изгърмян на време, от колкото да те галят с грош, който така или иначе ще е ЛИПСА по джоба на бедните дечица, баба Яга може тукинка-мукинка да е щедра на приказки, ама е скръндза на манги, ъхъ)
Ъъъъъъъ И ЧИ ТЪЙ ДЕ, приказки преде баба Яга на свойте внуци ДВЕ:
„Веднъж една девойка - млада и красива, се заигра с дивото на лудостта..
Шегаджийка без да е интересчийка, тя се разпиля по идеята на мисълта..
Шегувито се изсипа в тон, ала я схрускаха като бонбон..
Пилееше сълзите си в шеги,
И играеше си с чуждите души…
А дали?!..”
И т.н., и т.н.
- Как е, как е?! – шегувайки се питаше той..
- Добре е, добре е! – шегувайки се отговаряха те.
Гладна мечка хоро не играе, не можеш да я нахраниш с шеги и да чакаш да й е хърби (от ЧАТ на ПАТ трябва да ковеш стъпалата си и по земята, а да не гониш с поглед само красотата на Луната (амъ туй пуследнуту ни въжи за мойту мени хъхъхъ)).
Приказките са приказки ИЗМИСЛЕНИ, а аз съм идея по думите и съм пръсти по разпиляното море, което обичам да галя с ръце, демек ИЗМИСЛЕН съм готин, реален съм сух, ама друг път ..
Мамка му, колко наивно се даваме, когато сме добри и колко грозни са шегите на БЛИЗКИТЕ и как само от тях ГРОЗНО боли, ъъъъъъъъ (Цапнат съм в момента на предателството и за това говоря изписвайки се НЕСВЪРЗАН, но пък съм като бясно куче развързан… (идосъхъ мъ тука тъй ини ти ми близки, дет напрау, аку ги видя тъй шъ ги спъна-опъна.. само тъй си приказвам, ама верно съм им ядосан, но много ги обичам, въпреки всичко, и нали съм добър, бях шега по думите, и се оставих да размажат болката си по мен, а трябваше ли?!! И много от хората се оставят така, да бъдат лизани от грозното на наивността))
Колкото обидна, толкова и безобидна е ШЕГАТА. А тя моята (шегата де, хич я няма). Колкото и да е мека все си остава ЛЕКА, а и везната не я хваща по тежестта, мани направо…
Дрънкам си просто, И ГЛУПОСТИ си дранкам ПЪК, и то само защото каза, цитирам тъ тиху и кротку щотууу тъй пък „…отплеснах се” хъхъхъхъхъхъ :p
Невероятно е да имаме чувство за хумор, невероятно е да се пръскам по позитивизма на готините ви мисли, невероятно е да съм лек на макс, и тежък на въздишки без дъ броя пишките на ей ония мишки (това последното е шегичка, ама не ми пука)
И съм ЗА ШЕГАТА, и искам да съм като метлата на баба ти Яга, и всеки жълт стрък да е семпъл по мен, и да мога да разчитам спомените, които е видял докато е летял..
Знам, че логиката е ИЗВЪН,
но не ми пука и ми е кеф да съм ПЪН,
ако искаш поседни
и тихо ме прочети..
Днес вече не съм на кеф, но бях – развалиха ми го, но шъ си го наместя де (от единия в другия – крачол да е, да не е дупка да прозира)
И смея се, без глас, но тихо се смея..
16.07.2010 08:01
19.07.2010 09:59
аз така правя, затварям очите и като ми писне от сарказма на живота се гепирам за моите си неща и си се кефя на макс.. всъщност не знам как правя, но готино е де..
и сладоледа, възползвах се от него "във жегата на Вчера", и нека да съм метафора, а ти бъди Усмивка..,
че днес хора много, а усмивки малко..
чу ли..
ей..
:p
19.07.2010 22:10
Аз се чувствам винаги така.. "Как?!".. - Като дете, и ми е хърби и се чувствам от добре още по-добре.. Няма място за срам по детското на чувствата, всички го носим, но не всеки филмира по действията с детското на усмивка, или обратно, все едно..
И така трябва да е.. Хубаво е да има хора по сериозността, за да ни напомнят на нас порасналите деца, че отдавна не се суркаме по асвалта с ужулени колена..
Човек порасва според отговорностите на деня.
Безотговорен СИ ДЕТЕ, и е свободно, волно, и безгрижно твоето сърце..
а дали е срам, когато душата носи се по Свободата..
И тук съм думи, и тук съм момент...
Аз съм безотговорен, или просто съм лимка.. (за някои неща де)
Мразя да ме спъват, когато искам да направя нещо
и се спъвам сам, когато искам да съм решение по ОТГОВОРНОСТТА.
И трябва ли, за да изпълня ДРУГИЯ със светлина,
да потъвам в мрака, и да ограничавам свойта свобода.
отг. е ТРЯБВА
(а РЕШЕНИЕТО СМЕ НИЕ)
и ти се хиля, и върви се напечи, докато още не е заваляло, аз я свърших тая работа :p
25.07.2010 08:28
Камилата на точки
пълзи по ръба на стола
в шипково спокойствие.
ХХХХХХХХХХХХХ
И съм топла на точки... не само от слънцето. Хайде усмихнат ден на теб и на тези до теб.
И капки да са по тялото, морски така.
16.05.2012 15:21