"Погледни войната..
огледай се в "красотата" на тъгата..
"Усмихни се" на сълзите..
"Завий се" в сивотата на развалините..
Гледам с пълни, мокри очи..
Заливат ме мисли от които боли..
Тиха съм.. и мълча..
Разливам се в грозното на човешката душа..
Разглеждам теб..
Разхождам се полято и по себе си..
И ми минават мисли, питанки едни..
Хората добри ли са или са зли?!..
И колко от грозното на душата
се пръска по силата на ръката?!..
И колко от човечността
убиваме с жестокостта?!..
Аз добричка ли съм?!
Имам ли сърце?!
Груба ли съм по прегръдката на моето дете?!
Имам ли от силите по паячето с лекота
нежно да разходя свойта свобода?!..
Усмивката на свободата
гъделичка мекото (ми) на душата..
И разхождам своите очи
по новините на сълзите..
Болен свят..
Мръсен, пробит..

А аз,

Галя се по егоизма..
Опитвам се да мия инатизма..
да вървя в линията на брега
и да не галя топлото на чуждата ръка..
Романтизъм е.. морски солен..
капе по погледа, мой, изкривен..
Виновно потъвам в красива лъжа
и жадно се спъвам в усмивката на морската игра..
Вятър е
по фантазията на белите платна..
плуват корабчета в очите на лъжите ..
Моя е..
Игра е..

А онези черни кучешки очи
с най тъжните полепнали в тихото сълзи,
играят ли.."

исках да се подаря, "ей толкова" съм малка, но е от душа..

Здравей! Виж, гласувам, въпреки, че не те разбирам. Може да е някаква шега всичко, което пишеш, защото някак си не ми се връзва. Не ми е искрено...Но имаш своето право да си това, което искаш да си. Та...затова гласувам:) Аааааа, щях да забравя - и за да ти кажа "Здравей!"

усмихвам ти се Роса