Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2010 13:56 - ЗА или ПРОТИВ смъртонто наказание
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2835 Коментари: 7 Гласове:
3

Последна промяна: 30.07.2010 14:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Два пропиляни дни в агресия! ЗА ИЛИ ПРОТИВ СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ! Трябва ли да се бъркаме в Божиите работи?


 

 

 

-         Ти за смъртното наказание ли си?

-         По принцип НЕ ОБИЧАМ да се правя на Господ.

 

 

 

 

Metallica - Ride the Lightning ---    ЯХВАМ СВЕТКАВИЦАТА
Виновен съм по тези обвинения.
Но, по дяволите, това не е редно!
Има някой, който ме контролира.
Смъртта е във въздуха.
Вързан съм към електрически стол.
Това не може да ми се случва.
Боже, кой те накара да кажеш:
“Ще ти отнема живота!”?

 
Блясък пред очите ми -
време е да умра.
Чувствам пламъците,
горящи в мозъка ми.

Чакам знак.
Лесно е да умра.
Това е началото на края.
Потя се, студено ми е,
докато чакам смъртта да се появи.
Съзнанието е единственият ми приятел.
Пръстите ми хващат страха.
Какво правя тук?

 
Блясък пред очите ми -
време е да умра.
Чувствам пламъците,
горящи в мозъка ми.
 
Някой да ми помогне!
О, моля те, Господи, помогни ми!
Те се опитват да ми отнемат всичко.
Не искам да умра.
Времето тече бавно.
Минутите ми се струват часове.
Виждам финалните аплодисменти.
Колко истинско е това?
Приключвай с това.
Ако е истинско, нека е така.
Събуди ме ужасен вик.
Освободих се от страшния сън.


Блясък пред очите ми -
време е да умра.
Чувствам пламъците,
горящи в мозъка ми.
    Живота е театър, който свършва с аплодисменти изляти в сълзи, или с грозни приказки от нечии усти, или просто в безразлична тишина, която след това си отива в суетата на смеха, и на греха. Въпроси и отговори - кални и прашни. Думи и мълчание. Грешен и безгрешен. Силен и слаб. Болен и здрав. Пулс и изстинал дъх. Къде съм аз? Къде си ти? Можеш ли да простиш и да ме преродиш от греха? Можеш ли да ми дадеш да дишам докато издъхна сам, да ми дадеш време, за да изкупя вината си? Ако не можеш, тогава защо ме отнемаш от Живота?! Кой ти даде това право?! Същия, който ме облече в страх ли?! Същия, който ми сложи маска и дръпна конците, за да посегна на чуждия живот?! Същия, който ме удави в хауса на реда построен за мен и за теб?! Същия, който ме заливаше с мръсотията на благата си и ме нахрани с гняв, когато имах нужда от обич?! Същия, който не е милостив, когато прося в гордост с наведен поглед към мизерията?! Същия който не ме научи какво е да изпитваш любов по думата „майка”? Същия който ме съблече гол и се присмиваше на недъгавата ми душа вместо да ми подаде ръка, за да се усмихна меко и топло?! Същия който мълча, когато бях обладан от мръсотията и извърна страхливо глава, защото съм грозен и не покривам лукса на погледа му?! Същия който открадна страха ми, за да го насочи срещу мен?! Днес съм все още жив ДО ТОГАВА, ДО КОГАТО  ме държиш в потните си ръце, до тогава докато не счупиш последната въздишка, която ще разпилея под удара на „края”, на моя край... Страхът ще те превърне в мен – знаеш го, но аз ще ти простя защото знам, че носиш от грешките ми, А ТЕ СЕ ЛЕКУВАТ С МИСЛОСТ. Трудно, но с времето плачеш и от очите капят сълзи на болка - болка, която, повярвай, е по голямо наказание от КРАЯ който отсече за мен. И може би имаш право да ме отнемеш от Живота, може би трябва да продължа НА ТАМ, където ще се погрижат за осъкатения немирен дух, който изхвърлях в страх онези два дни... Аз не съм оправдание с което ще изкупиш жертвите, като изтръгнеш сърцето ми. Аз съм болеста на времето, маслените бои в картината „Война”, аз съм графита по скицата разхвърлен в щрихи. Аз САМ надрасках съдбата си, а ти ми помогна. Не ми спести изкушенията и аз ги изпих, за да удавя липсата на топлата ти ръка. Сега съм сам, сам в края  - с  разрязан дъх и изстинала лека усмивка. – танцувам с жертвите си. А аз  с ъ м - твоята жертва...   -         Диша ли? -         Не.  Гори. В ада.
 

Песен за Човека

Ние спориме

       двама със дама

               на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –

тропа, нервира се,

           даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

                   от ропот

и град от словесна

              атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,

                                нека... –

Но тя ме прекъсва сърдито:

– Ах, моля, запрете!

                Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

           насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

   на черква отишъл

                подире

и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

   понакуцвам

        в теория

и рекох полека,

         без злоба,

               човешки,

да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

               пари.

Синът ги подушил,

           вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

              във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът

      не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

                злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

     човек.

Не зная с каква е

         закваса заквасен,

не зная и как е

           замесен,

но своята участ

       от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

     "Брей, как се обърках

и ето ти тебе

         бесило.

Не стига ти хлеба,

             залитнеш

                от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

                в скотобойна,

въртиш се, в очите ти – ножа.

Ех, лошо,

   ех, лошо

       светът е устроен!

А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

        изплаввал чудесен –

и после

    заспивал

        усмихнат...

Но в коридора

        тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. –

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

     "Хайде, стани."

Гледали хората

         тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

           разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

                 на бик.

Но лека-полека

          човека се сетил –

страхът е без полза,

                ще мре.

И някак в душата му

            станало светло.

– Да тръгнем ли? – казал.

            – Добре.

Той тръгнал. След него

                   те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

              "Веднъж да се свърши...

Загазил си здравата, брат."

Във коридора

         тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

                   а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

                   в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

          тежка,

            човешка,

              жестока,

                 безока

                    съдба.

"Тя – моята – свърши...

               Ще висна обесен.

Но белким се свършва

               със мен?

Животът ще дойде по-хубав

                   от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

             и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

                тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

                      но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

                         след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

          с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

         треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

       "Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето

                   изкусно

през шията, после

              смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? –

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,

                           сякаш

като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! –

        Той пеел човека. –

Това е прекрасно, нали?
Никола Й. Вапцаров, люмим е, мой..

 








Тагове:   наказание,


Гласувай:
3



1. smani - (• _ •)
30.07.2010 14:41
Най-добре звяра до живот да се затваря. Приемливо е за обществото като цяло и крайно неприемливо за близките на жертвите. А звярът какво чувства и мисли по въпроса няма значение - имал е избор в даден момент какъв да бъде и го е направил...
цитирай
2. smani - (• _ •)
30.07.2010 14:42
Телевизията не тръгва. :)
цитирай
3. xxxx - хей smani-мани,
30.07.2010 14:54
рано или късно всичко тръгва, винаги.. сигурен съм момче :p

Винаги има значение.. не подценявай човешката вина, тя може истински да се разкае пред греха. Но е въпрос. Отворен е. Виси. А аз нямам сили да бъда отговор по думите едни. За това съм и знак `ей такъв` ?!, ВЪПРОСИТЕЛНО по УДИВЛЕНИЕТО съм все пак.
И си мисля дори,
че все пак хората сме по скоро зли..
вместо да протегнем приятелски ръка
към така наречения ЗВЯР - изписан с букви от твоята ръка,
ние, хората "добри" за пореден път ПОГЛЕДа си в обратното въртим..
но аз се кефя на това,
че си мнение изписано по темата "ЗА или ПРОТИВ смърта"

усмихвам ти се смани, най-готино така, от ето тук, от топлото на моята душа..
цитирай
4. smani - (• _ •)
30.07.2010 15:00
А добре сега вече метализацийката тръгна. Много са кефя на таз музика.
цитирай
5. smani - (• _ •)
30.07.2010 15:04
Да протегнем приятелска ръка казваш. Добре ако помага защо не. Но сме зли /изписано от твоята ръка/ и злото винаги нейде в дълбините ни бди, готово да скочи, да ни покори и с огъня си да ни гори.
цитирай
6. xxxx - "На злото погледни с добри очи.. и малко криво, но опитай и се усмихни.." - дрънкам си просто.
30.07.2010 15:15
мамка му.. не знам какво да кажа човек. но ако е рекал Господ, от душата, меката, злото с лекота ще се свлече, стига да усети искреността на моето, на твоето сърце.
Боли да протяга ръка, този който е загубил най-скъпото си на света.. и не е нужно всъщност да го прави, но въпроса тук е друг, трябва ли да секваме дъха на този който се е спънал в греха..

цитирай
7. smani - (• _ •)
30.07.2010 15:21
Е ако е само това въпроса - "трябва ли да секваме дъха..", хората отдавна са го измислили - не трябва. Е в щатите още ги пържат, а минават за много, много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754288
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол