„В света на модата”

"Потапям се в мисли и започвам да чета по тях… Чета с най-въпросителното, което мога да родя от лекото на погледа, моя…Замислям се… Вглъбено и задълбочено се замислям – почти модерно. Всъщност излъгах – лека съм, аз съм пързалка, аз съм думи, аз съм „днес и сега” - както казва един приятел, аз съм лека по мисълта, лека съм за модата, лека съм и за света…

 

Едва ли е посилно за тебе читателю да потънеш в мислите ми и да не се удавиш объркан в тях. ДА, ти си удавник! И знам, че пипаш себе си не само с мекото на длани, но се пипаш и с очи, които пързаляш по суетата полепнала с времето по теб, като че ли преоткриваш Текери и неговия „Панаир на суетата”.

И ПАК, ДА, ти си удавник! И ако още мислиш, че не си, то аз искам и ще те удавя в себе си… Ще те удавя в думи – в моите думи, ще се разпилея по теб, ще съм влажна, и ще те оставя да пълзиш в мисли.

Изглеждаш мокър читателю, докато капеш по моето дъно, а всъщност си непоправимо сух… (Вероятно съм ГРЕШКА, но ТУК съм мисъл.)

Модерно е да си сух?! Мисля го. Хората скриха сълзите си като ги заровиха в тъпото на болката, и не само… Понякога и аз съм суха, но се търпя, докато изцеждам поредния избор от който ще потече ВЛАГА… Боли, когато си сух, но е все по-модерно.

Някъде прочетох: „Когато потопиш пръст в морето се свързваш с целия свят”… И още: „Морето е любов, всичко останало е суша.” Думички са, ей толкова малки, но съм полята от тях и се оставям да ме заливат без дъх.

Когато „не дишам” СЪЛЗЯ. Искам да са по вече моментите, които изпиват дъха ми – така се чувствам разпиляна в живота. Няма значение дали ще изсипя дъха си в миг на радост или болка, просто искам да съм мокра, искам да съм подарена сълза, но в никакъв случай да не пресъхва моята душа.

И е тема по „Света на модата”, и ме кара да се усмихвам – и го правя, смея се, и ти. Искам да пръскам усмивката си по тъжното на разпилените  по пътя лица и да не очаквам нищо в замяна на моята топлина.

Искам да не ме завиваш в лицемерна страст и да искаш да ме имаш само, за да съм в твоята власт.

Искам да не съм мода в твоите ръце, а да съм горещата сълза потънала в мекото на твоето сърце.

Искам да съм тишина, когато бурно се разбиват вълните в моите крака.

Искам да четеш в мен, а не да ме събличаш с поглед студен и при това ни най-малко да не изглеждаш смутен.

Искам да дишам ПРИЯТЕЛ, а не да лижа модните ти стъпки.

В света на модата вятъра не е СВОБОДА в играта с красотата и с мекото на косата, а е сплетен в лака за коса и е шарка в поредната модерна доза суета.

Ние хората, копираме излишно. Човек е красив и без марката, но е грозен без душа.

И модерни носим души. Нека сме модерни, но добри. Нека сме лъскави, но с най-истинските и състрадателни очи. И нека да избърша ето тази мъничка сълза, и да ти дам от себе си, от своята топлина.

Всичко останало е суета читателю, всичко…

Дано си ме прочел ВЯРНО.

В света на модата стилът е изгъзен, а мислите нестандартни, но топлата усмивка е модерна ИСТИНСКА."

А, който не може да плува??? :)

нямъ съ плашиш..
виж квоу, виж моу и дъ ни мойш дъ плуваш шъ тъ научим бря, поне метафорично шъ си в пърфектъ на стила.
:)

За мокрото - мокро да е. Ама за дишането - ти всъщност какво си дишал/а/о:)))

ъ, примерно в момента дишам от чувството ти за хумор
:) и то нахилено дишам, на макс..

Роса си, мокра си ти - винаги..

Ааа мноу съ убъркаш кой мокър, кой сух и куе от двете е по-добре! Ама иначе си е добре всичкото това. :)

да съ върнеш на брега и с ходене пеша по дъното....

Пък ний тука сми толкува дъртиии бабички из мрежътъ, къкто съ изразяят анонимните - чи вечи сичку ни отива---- ако не - фърляме го и не ни пука---Весело да ти е! На мода си!

а аз съм глезотия,
омазал съм се яко, ча-а-А-к до шия
и за малко не потънах кът` пробита гемия.
усмихнат ден, с мен без мен все тая
:)

и установих, че и ти обичаш бозата да е резлива, за да усещаш истинският и вкус...:)))