Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2010 14:23 - Вятърна мелница
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1062 Коментари: 5 Гласове:
14



Мелницата диша вятър,

скитникът – съдба,

а просякът те гледа жадно

с наведена глава..

 

 

„Днес се спънах в своята душа..

Грозно я опънах без свян, без грам вина..

Гледах във морето

-          ей така –

и жадно, даже нагло, сърбах

от фреша в моята ръка.

И тогава, мъж на средна възраст

                                   - строен,

                                               дрипав,

                                                           тъмнокос –

към мен и компаньонката ми се обърна

със един въпрос:

-          Имате ли милостиня,

за една душа,

не съм от Варна,

искам да си ида,

да се върна у дома?!

 

-          Моля ви се – оставете –

нямаме пари,

Вие с нас не се дразнете,

знам ги Вашите молби.

 

Яд ме хвана

не за друго,

а че със една лъжа

искаше да се простиме, ние, с нашата пара!

Тя историята, всъщност,

разигра се в тъмнина

-          две жени самички си хортуват –

край морето с лекота..

И идва ТОЙ – Човека –

            все едно от песента

на Вапцаров дето в двайсти века

просълзи една жена..

 

И както казах – дрипав – вече,

беше нашият човек

и със пръст посочи ни

и рече,

нареди ни със уста:

 

-          О, я ги виж, нахални дами,

безкруполни сте същества,

гризете пуканки и жадно

сте впили устни в течноста.

А аз съм беден и ви моля

за една пара,

а вие – безсърдечни, голи –

ампутирате протегнатата ми ръка.

Когато имах, аз съм давал,

а сега съм във беда..

Имам нужда и се моля

За „ей толкова” от вашта доброта..

 

Не трепнах,

може би защото,

верно съм коварно зла

или доброто

в мен се изпари в мига,

когато ТОЙ – Човека –

изрече своята лъжа..

 

-          От Търговище съм – каза..

-          И не мога да се прибера..

Кажете, как да му повярвам,

когато всеки трети лъже за това..

Признавам,

ако беше рекъл:

„Мили дами, с топли сърчица,

Моля ви,

В беда съм,

НЕКА

да ми сбъднете една мечта..

Искам честно да ви кажа,

че съм без пари,

мене бедност ме застигна,

мокро прося – със очи..”

Та тогава – вероятно –

и последната си скътана пара

с болка щях да бръкна

и с усмивка да му подаря.

и съм грозна,

и сега се давя

във сълзи и във тъга,

че не бях добричка,

че не счупих егоизма в своята душа..

та кой ми дава правото да съдя,

да изцеждам истини

скалъпени в една лъжа,

не му е лесно – бъркотия –

къде съм тръгнала да го коря..

Народа знае „Две и двеста”

и се свива според своята торба,

Но понякога без „две” е честно

останалото е поредна доза суета..

 

Замина,

            ТОЙ,

-          Човека -,

а аз се заиграх

със Вятъра и леко

плъзнах мокър поглед по брега..”

 

 

Тъжна нощ,

Едно море

И две очи

Заровени във някакви мечти..

Нишка – грозна тишина..

И просяк – „ето тук”

Заседнал в моята душа..





Тагове:   мелница,


Гласувай:
14
0



1. razkazvachka - Понякога на себе си отказваме
04.09.2010 14:40
наказваме се с раната от спомена
а някой някъде - дори и дрипав
без билет за връщане -
отдавна е забравил
за някого на плажа
случайно срещнат
цитирай
2. valstef - .............
08.09.2010 12:21
"Тъжна нощ,

Едно море

И две очи

Заровени във някакви мечти..

Нишка – грозна тишина..

И просяк – „ето тук”

Заседнал в моята душа..."
цитирай
3. xxxx - дано е забравил разказвачке. не искам да е болка.
08.09.2010 14:26
А е. По егоизма се ходи бос. Така болката и радоста са по топли. А гъдела е само мой.

valstef , рисувам линия от точките. Съдбата е черта. На длан. А аз съм усмивка и глей дъ ни мъ напрайш зян по усмивката щоту, ъ, напрау шъ съ въргаляме-о`каляме.
:p
цитирай
4. silver4eto - Невероятно! Остави ме без думи. . . ...
09.09.2010 12:24
Невероятно! Остави ме без думи... Поздрав! :)
цитирай
5. xxxx - силверчето, дъ ти съ изкажа ни съ чувствам..
09.09.2010 13:38
по кефа `неска, напрау ми съ гади, амъ шъ съ изтърпя хъхъ (казвам ти гу СИГИЗ-ТУГИЗ ТУЙ-ти-ми-УНУЙ саму, за дъ мъ посъжаляваш малко - Бъзикам се де, не знам що съ лигавя тъй, може би защото искам да заобиколя сериозното на темата. Когато ме човърка нещо важно винаги го избивам на страни. Лигня съм и смуча жадно. Наблюдавах го. Просяка. Пресъздадох реакция. Избърсах съвест. Моята. И си тръгнах ЗАМИСЛЕН и ПРАЗЕН. Празна нощ. Напълних я след дни. И сега съм мисъл, мисля че ако опра до НУЖДАТА ще съм СРАМ по просията. Вероятно ще се влача в полудъх, но няма да суркам кисия. После си казах, че..)

Виж квоу-виж моу, такава щях да ти я изпраскам, усмивката, аку бях в кефа на деня, днешния, ама и `ей тъй` става, лекичко тъ поливам :)


пп: Божкеле-можкеле, ни мъ бива дъ водя разговор, `ич ни мъ :p
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512414
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол