2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Мелницата диша вятър,
скитникът – съдба,
а просякът те гледа жадно
с наведена глава..
„Днес се спънах в своята душа..
Грозно я опънах без свян, без грам вина..
Гледах във морето
- ей така –
и жадно, даже нагло, сърбах
от фреша в моята ръка.
И тогава, мъж на средна възраст
- строен,
дрипав,
тъмнокос –
към мен и компаньонката ми се обърна
със един въпрос:
- Имате ли милостиня,
за една душа,
не съм от Варна,
искам да си ида,
да се върна у дома?!
- Моля ви се – оставете –
нямаме пари,
Вие с нас не се дразнете,
знам ги Вашите молби.
Яд ме хвана
не за друго,
а че със една лъжа
искаше да се простиме, ние, с нашата пара!
Тя историята, всъщност,
разигра се в тъмнина
- две жени самички си хортуват –
край морето с лекота..
И идва ТОЙ – Човека –
все едно от песента
на Вапцаров дето в двайсти века
просълзи една жена..
И както казах – дрипав – вече,
беше нашият човек
и със пръст посочи ни
и рече,
нареди ни със уста:
- О, я ги виж, нахални дами,
безкруполни сте същества,
гризете пуканки и жадно
сте впили устни в течноста.
А аз съм беден и ви моля
за една пара,
а вие – безсърдечни, голи –
ампутирате протегнатата ми ръка.
Когато имах, аз съм давал,
а сега съм във беда..
Имам нужда и се моля
За „ей толкова” от вашта доброта..
Не трепнах,
може би защото,
верно съм коварно зла
или доброто
в мен се изпари в мига,
когато ТОЙ – Човека –
изрече своята лъжа..
- От Търговище съм – каза..
- И не мога да се прибера..
Кажете, как да му повярвам,
когато всеки трети лъже за това..
Признавам,
ако беше рекъл:
„Мили дами, с топли сърчица,
Моля ви,
В беда съм,
НЕКА
да ми сбъднете една мечта..
Искам честно да ви кажа,
че съм без пари,
мене бедност ме застигна,
мокро прося – със очи..”
Та тогава – вероятно –
и последната си скътана пара
с болка щях да бръкна
и с усмивка да му подаря.
и съм грозна,
и сега се давя
във сълзи и във тъга,
че не бях добричка,
че не счупих егоизма в своята душа..
та кой ми дава правото да съдя,
да изцеждам истини
скалъпени в една лъжа,
не му е лесно – бъркотия –
къде съм тръгнала да го коря..
Народа знае „Две и двеста”
и се свива според своята торба,
Но понякога без „две” е честно
останалото е поредна доза суета..
Замина,
ТОЙ,
- Човека -,
а аз се заиграх
със Вятъра и леко
плъзнах мокър поглед по брега..”
Тъжна нощ,
Едно море
И две очи
Заровени във някакви мечти..
Нишка – грозна тишина..
И просяк – „ето тук”
Заседнал в моята душа..
а някой някъде - дори и дрипав
без билет за връщане -
отдавна е забравил
за някого на плажа
случайно срещнат
Едно море
И две очи
Заровени във някакви мечти..
Нишка – грозна тишина..
И просяк – „ето тук”
Заседнал в моята душа..."
valstef , рисувам линия от точките. Съдбата е черта. На длан. А аз съм усмивка и глей дъ ни мъ напрайш зян по усмивката щоту, ъ, напрау шъ съ въргаляме-о`каляме.
:p
Виж квоу-виж моу, такава щях да ти я изпраскам, усмивката, аку бях в кефа на деня, днешния, ама и `ей тъй` става, лекичко тъ поливам :)
пп: Божкеле-можкеле, ни мъ бива дъ водя разговор, `ич ни мъ :p