Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2010 14:14 - Денят е 15-ти, месеца е флирт, годината е разпиляна в дни
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2189 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 15.09.2010 14:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Заглавие съм. Нека съм изкелиферчен по думите. Така искам, и по-късно, ако реша мога да го играя изтривалка по импулса и да съм `д е а к т и в е` по модата. Нямам къде да отида. Не че нямам, по скоро НЕ ИСКАМ. А когато не искам значи ИНАТА ме блъска яко и с мен не може да се говори. Чета постинги. Препикавам ТУК-ТАМ с някой друг коментар. Някъде се усмихвам. Другаде се правя на много отворен. Искам-неискам, въргалям се според момента на цар КЕФ. Тъпо ми е, но не много. Истината е, че ЗАБИХ творчески. Това е като да ужулиш колена след като си се изпарзалял яко по течението. Кървиш малко, някой ти духа (под опашката), ходиш със спънат поглед и се правиш на ебати сентенцията.. С две-три-пет думи, яко съм я закъсал от към рима. Чувствам се скучен и не това ме притеснява. Притеснява ме факта, че ми липсват идеи. Или може би ми липсва Муза. Живака ми се разпиля някъде, и на никой не му се прави забив в ниското на асфалта с мен, за да събира сивото на метални топченца (всъщност и в това да пълзиш има някакъв чар, аку пък шъ искъш дъ знайш в моментъ съ въргалям на четири крака по гъстото на килим и лижа мисли - от извора).  Мамка му, простотията ме блъска яко и пердето ми направо натежа, демек прави си свалка с госпожа Тежест. То `средството по израза` е друго, ама  да не търкам по масовизма с думата `падна`, щотууу, ъ, напрау шъ уткъчъ, тъй де, лафа верно си е изстъркан (за "падна ми пердето" говоря)
Единственото, което ме усмихна истински днес е една бяла пеперудка, която подскачаше с розов гербер в ръка. Стана ми хубаво. Много хубаво. Децата тръгнаха на училище, а аз тръгнах на лов за спомени.
Спомням си един седми клас. Хубав, топъл, разпилян петнайсти септември. Винаги съм се кефил на първия учебен. Не бях добър ученик. Обикновено нямах настроение за учене и постоянно флиртувах с разни измишльотини. Та за онзи мой спомен.. Соматохата беше разпиляна в училищния двор. Някои се биеха, мъжкарите де. (Само да вмъкна нещо, много се дразня, е не много де, амъ `ей тъй` мъничко така, та дразня се, когато за множествено число на определени думички от българския красив език, срещам хора, които все още изписват в края на думата на вместо буквата "И", Й, и изречение като "Някои се биеха.", те го наблъскват с граматика от стила на "НякоЙ се биеха." Всъщност дреме ми, но бях гъдел по пръстите и за това го изчатках. А ПЪК аку искъте дъ знайти аз съм най-голямата грешка по правописа, но ми е кеф когато ме поправят. Лижа ПОУКА и търкам СРАМ, ъхъ). Та да продължа.. Момичетата го играеха групово и на талази на талази по двора, или може би е по добре да се изръся на рояци, ъъъъ абе картинката е мама си джейси, и заптиета да бяха даскалите не могат ни озаптят. И сега е така.
Само Стъни го нямаше сред нас. Той си остана вечно в шести клас. Рак. Вече съм на трийсет и мръдни, и още сълзя когато  помириша дъха на тъгата в очите на майката, бащата, на сестрата, неговите. Мамка му шибан рак. Но ние пораснахме, имаме си семейства. Готино ни е. Е, на моменти сме лимки, но мен така ме кефи. И по добре. Знам-знам, мислите ми, и тях ги гони една подредба. Просто пердаша в блиц. Всъщност исках да пиша за Женя, и за онзи първи учебен топъл и мек септемврийски ден. Училището ни е до осми. Аз ги смених няколко училища.. То не бяха изгъзици по идеята: "ще учиш английски, тва с немския ще куца на изкелиферчения ти език" и бях движение по смянта. Родителите ми бяха твърди по въпроса колко лигаво трябва да дъвча ЕЗИК. Както и да е, пак дадох отклонение по темата за Женя.
Та темата е "За букетите и Женя." Женя в моите очи си беше кранта. Казвам го както съм го мислел тогава. Сега на тези си години не бих си позволил да се изразя така към една жена, още по малко да си помисля подобно нещо. В седми клас бяхме в една такава възраст дету туй с букетите си беше подмазваческа работа. Ама верно мноу прост съм бил тогава. Ама то децата не са като да ти е увряла главата. Та тогава носачите на букети се срещаха ТУК-ТАМЕ, и въпросните бяха предимно женки, които си бяха от всякъде кът.
- Женя, Женя. Хей, ела.. Как си? Боже, какво е това?! - питам аз и съм изсипал поглед в ръцете й.
- Здрасти готин. Вървежен е, нали?! Ако Коня не ме намрази днес, то значи верно е много тъпа. Букетчето?! За Коня е. Красив е, нали?
Не разбирам много от букети, но обикновено гледах да не прескачам "Закон и ред" и ако го сторех не го правех самосиндикално, а бях сопол от груповите. Женя си беше бунтарка. Ъх, бунтарка звучи много яко, по-добре е леееекиичко така да посмаля, но по общото на линията си правеше каквото иска (тя, Женя). Ако се питате коя е Коня, то за никого не беше тайна, че това е даскалката ни по математика. Боже, много груби бяха всички. Аз НЕ. Аз винаги бях за това да сме добри. Добри към хората. Да не се подигравам на никого. Да не казвам на тоз-оня `Дебел`, и тъй нъ тъй, Коня обаче верно беше леко лимка. Толкова деца минаха през погледа ми, деца които явно й се подиграваха и тя не вземаше отношение, дори се правеше, че не забелязва. Понякога децата СМЕ гадни. И не ВИНАТА, а ПРИЧИНАТА за ТОВА, е че не сме лизали достатъчно от болката, чуждата. На Коня й викахме Кон, защото наистина имаше походка на кон. Всъщност, конете имат грациозна походка. Аз ги харесвам.
Женя държеше букетчето и тълпа от любопитни момичета и момчета дъвчеха с очи думите с които Женя се обесняваше каква всъщност й е идеята (в т`ва изречение вероятно трябва да сложа някоя и друга запетайка, но не ми се мисли къде точно да я изблъскам измежду спейсовете). Букет от магарешки бодили. Идеята е ЯСНА. Целта ПРЕДСТОИ. Средството е в ЕДНИ РЪЦЕ. В ръцете на Женя.
Да отбележа Коня дори не ни е класна, и ако искате да знаете ПЪК името й е все още вървежно по паметта ми - Николова. Всъщност беше добричка.
Вече сме на втория етаж. Николова минава да ни поздрави. Тук таме някой й подава букет с прлични цветя и Женя използва момента да блъсне чаровната си усмивка по лицемерието на една идея:
- Госпожо, госпожоо.. Госпожо, честит първи учебен ден! - и й подава най-приятно аранжирания букет от магарешки бодили.
Николова пръска и тя чаровна усмивка по Женя, погалва  я по русата главичка. Нямаше реакция на погнуса, нямаше поглед на злоба, нямаше грам излята тъга, имаше просто топла усмивка, усмивка на учител.
Идеята ми е, нека научим децата ни как малко от малко да са добрички, дори към дебелите и грозни ученички.. Децата копират излишно. От нашите грешки.
Вчера се направих на изстривалка и се затрих по едни мисли, направих dell-ийт и всъщност исках да пиша за тях. Ставаше въпрос за поезия и за срама от нея. За това колко странно би било, ако разбера, че шефа ми блъска яко по писалката и е глътка излята в поезия. Всъщност поезията е мъртва без Муза. Аз пиша от дребен. И винаги тайно.  Преча ли ти когато ме четеш?!



Тагове:   флирт,   месеца,


Гласувай:
12
12



1. roza17 - Здравей, дребен/дребна/дребно
15.09.2010 15:47
1. Че, ако ми пречеше, нямаше да чета:)))))))
2. Това, да учим децата си да са "малко от малко" по-добрички - бих казала - даже и малко отгоре:)
3. Поезията без Муза - става, но Музата без поезия просто не е Муза:)

Дай една усмивка сега!:)
цитирай
2. mirandolina - Не, не ми пречиш !:)))
15.09.2010 15:51
Вечна му памет на Съни. / В неделя бях на погребение на 5 годишно момченце - рак. Набор на моя син....................... тук просто ще замълча.
Пиши, момче, пиши.....тя Музата нали знаеш "немножко посетила, поседела и....ушла..."
цитирай
3. erato7 - Поздравявам те, човече!:))
15.09.2010 15:53
"Идеята ми е, нека научим децата ни как малко от малко да са добрички. Децата копират излишно. От нашите грешки." - Браво, човече!
цитирай
4. xxxx - И съм усмивка в опит..
15.09.2010 16:16
Мира, за живота - КОЛКОТО ТОЛКОВА.. но ми се плаче, много.
И мокър се усмихвам, събирам роса по пътя, за да поливам (където мога)

пп: и ей мо, и хей кво, ай дъ въ и вас с ей таз ГОЛЯМАТА :)
цитирай
5. essy - Който не разчита посланията,
16.09.2010 09:48
да не те чете :)))

За Музата - тя си е тук...ако не беше тук щеше ли да напишеш този пост-спомен :))))
цитирай
6. xxxx - всъщност essy, аз усмихнах ли ти се тази сутрин? ъъъ
16.09.2010 11:11
:)
цитирай
7. xxxx - баси и желанията дет ги имат анонимните при теб еssy, ъ
16.09.2010 11:16
малко забих в единия от хиксовете си :) ама верно ти се хиля, тъй дъ знайш..
цитирай
8. essy - Може ли по-широко да се усмихнеш? ъъъ :)))
16.09.2010 11:39
Хили си се и не забивай хиксово, ами погъделичкай лекичко музата, виж навън какво хубаво слънчице грее....и пиши....ако ти се пише...:))))))

А за желанията....хора всякакви...потребности всякакви....да уважим желанията им ;)))))
цитирай
9. анонимен - Боже,
16.09.2010 22:29
що нещо си написаЛ.
цитирай
10. xxxx - Казвал съм ти,
17.09.2010 08:34
когато сме `ей тъй` на раздумка можеш да ми викаш и Павел :p
цитирай
11. анонимен - :D
17.09.2010 08:45
цитирай
12. qbylkovcvqt - Най-хубавият мед става от магар...
17.09.2010 14:18
Най-хубавият мед става от магарешки бодил! :)

Понякога музите се крият и в бодила...

http://bg.netlog.com/rraddost/photo/photoid=110387&setid=2973&surr=0#photos
цитирай
13. xxxx - 4b
20.09.2010 10:36
пак си трил следи :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 532270
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол