Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
21.09.2010 13:13 -
За един приятел. Дишам вълни.
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 2028 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2010 12:27
Прочетен: 2028 Коментари: 7 Гласове:
13
Последна промяна: 20.10.2010 12:27
3.14
Скоро ще има рожден ден. Замислих се Кога ? Отговорих си скоро, а и скоро-скоро, колко да е скоро..
- Знам какво правиш. Крадеш от мен..
- Кой? Аз ли?!
- А кой, аз ли? - питам го.
- Кога?! Не крада.. Ти се бъркаш нещо.. Не си в час, знаеш си.
- Хей пич, хей Мич. Влизаш ми в девиза нещо, а? - пак съм въпрос и му се хиля с поглед.
- В девиза?! - учудено се гаври влачейки мимики по фейса (си).
- Да в девиза, ако не днес, тогава кога, ако не аз, тогава кой? И пак ти казвам, крадеш от мен.
- Не. Не е така. Не си точен.
- Не съм точен?! Лафираш ли ме. Ха. Аз никога не съм точен. А ти си гъзе. А и не спирай. Не спирай да ме крадеш. Харесва ми. - смея му се. Но ме боли, шибано ме боли, ето тук. Аз си знам.
- Не крада. - продължава да е спор по мен и се цепя:
- Спориш.
- Не крада.
- И лъжеш.
-Ъъъ, ти..
- Стига.
Има ли смисъл да се обеснявам ТУК или ТАМ, СЕГА или ПОСЛЕ, когато сам се превърнах в ограничение по пълните шепи с мечти от които пиех всеки път когато присъхвах.
Глупости. Пълни глупости. Измислям си пряка реч и съм се изкривил в сериозното на тон. Извивам строг поглед изпод ресните на пъстрите си очи и се правя, че съм се вкарал в мисъл. Някой ден, някой ден ще.. Кръшках бос по зрънца, кръжах в нищото и се блъсках с поглед в морето. Какво Ще?, какво по дяволите Ще?.. Никога не се довършвам по думите. И не само. Веднъж един добър човек ми каза "Знаеш ли, натоварваш ме.. не ми пиши. Но носиш на добро" . Аз знаех, че нося но добро, а той е слаб, защото `не носи на натоварване`, не му избачках обеснение. Не си заслужава да се обесняваш по някой, но не можах да се спра. Не спрях на STOP-а и се размазах в порнографията на чувствата. Моите. И чуждите. Бях разсеян. Грешките се наказват. Не с пари. С болка.
Направих кръгче на карето и ПАК бях ТАМ, но този път съм стоп, но още съм сдъвкан В УСТА. Хората прощават, но не забравят и си го влачеш. Винаги.
Но не за това искам да пиша. А за това.
Пиша на хартия. Това понякога разсейва мисълта, но съм с т а р а н и е да държа линията в правото на посока. Трудно ми е. Но се усмихвам.
Имам идеи. Но нямам желание. Препускам еднообразно и лижа юзди. Вързан съм. И не съм свободен. Не става въпрос за с в о б о д и я, а за Свобода. Държа свободата си в шепи. Но често правя з д р а с т и и я разпилявам по пътя. Свободата е мечтата да те имам, без да те прося винаги. Избор си. И те избрах. Просейки. И пак не съм свободен. И пак съм пряка реч:
- Крадеш от мен.
- Не крада.
- Крадеш.
- Не крада.
- Крадеш.
- Не.
- Да.
- Не крада.
- О б и ч а м те.
Не й го казах. Обичам те. Толкова плътно пиех поглед, а тя играеше в хаус от думи. Поглед. Боже?! Глупости. Толкова съм наивен, но ми е хубаво. Познавах я КОЛКОТО ТОЛКОВА. Това ме устройваше. Някои хора се чувстват. Мисля го. И тя ме остави да дишам. Чувства. Дишах от нея. Престрастен без признание. И още го правя. Дишам пяната на брега. Правя го кагото не съм спънат в и н а т. Пипам мократа й душа. Наивно.
Толкова е красива.
Аз не съм ТАКЪВ.
- Какъв?
- Сух. ТАКЪВ. Не съм сух.
И се сещам за гимназията и за лафа КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! Като бър лукомотив думите рисуват шифър по релси, докато аз усмихнат влача слънце по лицето на Вятъра.
Забавен съм и хумора бясно тича по ръба на модата излян в строгото на панталон. Ръся фрази и съм лимка когато не съм изгъзен "по граници и рима". Вкараш ли ме в кошарата чупиш дъх и скубеш перата на Мечтата. Но ти прощавам, защото съм избран в момент. Глупости.
С нея се стягам излишно. Но това ми харесва. Да. Определено ми харесва. Толкова много неща искам да й кажа. Искам просто да си говорим без думи. Но ме е страх. Страха яде мечти. Знам го.
Скоро ще има рожден ден. Замислих се Кога ? Отговорих си скоро, а и скоро-скоро, колко да е скоро..
- Знам какво правиш. Крадеш от мен..
- Кой? Аз ли?!
- А кой, аз ли? - питам го.
- Кога?! Не крада.. Ти се бъркаш нещо.. Не си в час, знаеш си.
- Хей пич, хей Мич. Влизаш ми в девиза нещо, а? - пак съм въпрос и му се хиля с поглед.
- В девиза?! - учудено се гаври влачейки мимики по фейса (си).
- Да в девиза, ако не днес, тогава кога, ако не аз, тогава кой? И пак ти казвам, крадеш от мен.
- Не. Не е така. Не си точен.
- Не съм точен?! Лафираш ли ме. Ха. Аз никога не съм точен. А ти си гъзе. А и не спирай. Не спирай да ме крадеш. Харесва ми. - смея му се. Но ме боли, шибано ме боли, ето тук. Аз си знам.
- Не крада. - продължава да е спор по мен и се цепя:
- Спориш.
- Не крада.
- И лъжеш.
-Ъъъ, ти..
- Стига.
Има ли смисъл да се обеснявам ТУК или ТАМ, СЕГА или ПОСЛЕ, когато сам се превърнах в ограничение по пълните шепи с мечти от които пиех всеки път когато присъхвах.
Глупости. Пълни глупости. Измислям си пряка реч и съм се изкривил в сериозното на тон. Извивам строг поглед изпод ресните на пъстрите си очи и се правя, че съм се вкарал в мисъл. Някой ден, някой ден ще.. Кръшках бос по зрънца, кръжах в нищото и се блъсках с поглед в морето. Какво Ще?, какво по дяволите Ще?.. Никога не се довършвам по думите. И не само. Веднъж един добър човек ми каза "Знаеш ли, натоварваш ме.. не ми пиши. Но носиш на добро" . Аз знаех, че нося но добро, а той е слаб, защото `не носи на натоварване`, не му избачках обеснение. Не си заслужава да се обесняваш по някой, но не можах да се спра. Не спрях на STOP-а и се размазах в порнографията на чувствата. Моите. И чуждите. Бях разсеян. Грешките се наказват. Не с пари. С болка.
Направих кръгче на карето и ПАК бях ТАМ, но този път съм стоп, но още съм сдъвкан В УСТА. Хората прощават, но не забравят и си го влачеш. Винаги.
Но не за това искам да пиша. А за това.
Пиша на хартия. Това понякога разсейва мисълта, но съм с т а р а н и е да държа линията в правото на посока. Трудно ми е. Но се усмихвам.
Имам идеи. Но нямам желание. Препускам еднообразно и лижа юзди. Вързан съм. И не съм свободен. Не става въпрос за с в о б о д и я, а за Свобода. Държа свободата си в шепи. Но често правя з д р а с т и и я разпилявам по пътя. Свободата е мечтата да те имам, без да те прося винаги. Избор си. И те избрах. Просейки. И пак не съм свободен. И пак съм пряка реч:
- Крадеш от мен.
- Не крада.
- Крадеш.
- Не крада.
- Крадеш.
- Не.
- Да.
- Не крада.
- О б и ч а м те.
Не й го казах. Обичам те. Толкова плътно пиех поглед, а тя играеше в хаус от думи. Поглед. Боже?! Глупости. Толкова съм наивен, но ми е хубаво. Познавах я КОЛКОТО ТОЛКОВА. Това ме устройваше. Някои хора се чувстват. Мисля го. И тя ме остави да дишам. Чувства. Дишах от нея. Престрастен без признание. И още го правя. Дишам пяната на брега. Правя го кагото не съм спънат в и н а т. Пипам мократа й душа. Наивно.
Толкова е красива.
Аз не съм ТАКЪВ.
- Какъв?
- Сух. ТАКЪВ. Не съм сух.
И се сещам за гимназията и за лафа КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! КАКЪВ-ТАКЪВ? ТАКЪВ-КАКЪВ! Като бър лукомотив думите рисуват шифър по релси, докато аз усмихнат влача слънце по лицето на Вятъра.
Забавен съм и хумора бясно тича по ръба на модата излян в строгото на панталон. Ръся фрази и съм лимка когато не съм изгъзен "по граници и рима". Вкараш ли ме в кошарата чупиш дъх и скубеш перата на Мечтата. Но ти прощавам, защото съм избран в момент. Глупости.
С нея се стягам излишно. Но това ми харесва. Да. Определено ми харесва. Толкова много неща искам да й кажа. Искам просто да си говорим без думи. Но ме е страх. Страха яде мечти. Знам го.
1.
анонимен -
...
21.09.2010 13:49
21.09.2010 13:49
правиш нещата или от страх или от любов
мен пък не ме е страх
иначе ще "бъда" страха
а искам "да бъда" любов
само така мога да "бъда"
иначе не "съм"
цитираймен пък не ме е страх
иначе ще "бъда" страха
а искам "да бъда" любов
само така мога да "бъда"
иначе не "съм"
"Страха яде мечти" - сам/а/о го казваш... Бикът, казват хората, трябва да се хване за рогата. Щото докато разсъждаваш и....отишъл си живота...Смело и шантаво -но не на думи, а в живота.
Иначе - какво да кажа - къде разбрах, къде не разбрах, ама то на нас, женките, колко ни е ъкъла...
Хайде, дай усмивка и до скоро!
цитирайИначе - какво да кажа - къде разбрах, къде не разбрах, ама то на нас, женките, колко ни е ъкъла...
Хайде, дай усмивка и до скоро!
Привети мривети и всякакви хубави мурафети!:))))
Аз мисля, че бикът не трябва да се хваща никъде... :)
цитирайАз мисля, че бикът не трябва да се хваща никъде... :)
И искам още. напивам се от малко и знам, че трезвен не дишам вярно. Но трябва. Правила са.
и съм ТАКЪВ КАКЪВТО. И ти. Усмихнат си хубав ВЪПРЕКИ всичко.
баси, искам просто да съм усмивка. Винаги. `Ето`, правя го :)
хубав ден, с мен без мен, все тая..
цитирайи съм ТАКЪВ КАКЪВТО. И ти. Усмихнат си хубав ВЪПРЕКИ всичко.
баси, искам просто да съм усмивка. Винаги. `Ето`, правя го :)
хубав ден, с мен без мен, все тая..
толкова в хубаво това, което си написал и толкова лично...
Не винаги страха яде мечти, понякога ти помага...помага ти интуитивно да усетиш точния момент.
Бъди усмивка!.....Винаги! :))
цитирайНе винаги страха яде мечти, понякога ти помага...помага ти интуитивно да усетиш точния момент.
Бъди усмивка!.....Винаги! :))
6.
malchaniaotnadejda7 -
О, не! Без теб не е хубав деня за нея:) Без него пък, съвсем не за мен...:(
21.09.2010 20:29
21.09.2010 20:29
Вечерта е по-хубава с теб... Три усмивки!!! Три за късмет :):):) Черна котка, бяла котка и песента на Горан :)))) ДО....
цитирайхей-брей :p
Мълчания-от-надежда си. Верно гледам странно докато те чета по готинуто на израза. Блъскаш мисли в мен и това ме кефи. Ъ, всъщност, къв ден сме днес хъхъ
Днес съм лигав и не знам дали не ми се яде пица докато си драскам по `ей тая` скица, ъхъ :)
Обичам да рисувам, но все по рядко потъвам в графит..
еssy, аз съм лесен.. и много лесно се усмихвам. също като теб. също. А момента, Той е който се влаче след мен, и ми прави конкуренция на сянката. Ъъъъ, напрау шъ гу вкарам и негу в лаф, ама А де, кога ли шъ дъ е туй дет съм му гу замислил..
цитирайМълчания-от-надежда си. Верно гледам странно докато те чета по готинуто на израза. Блъскаш мисли в мен и това ме кефи. Ъ, всъщност, къв ден сме днес хъхъ
Днес съм лигав и не знам дали не ми се яде пица докато си драскам по `ей тая` скица, ъхъ :)
Обичам да рисувам, но все по рядко потъвам в графит..
еssy, аз съм лесен.. и много лесно се усмихвам. също като теб. също. А момента, Той е който се влаче след мен, и ми прави конкуренция на сянката. Ъъъъ, напрау шъ гу вкарам и негу в лаф, ама А де, кога ли шъ дъ е туй дет съм му гу замислил..
Търсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол