Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2010 12:12 - БРАКЪТ
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1380 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 07.10.2010 12:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

БРАКЪТ.

или нека съм подзаглавие

Безразличието съсипва очи.

(Откраднах дъха на една жена и го изсипах върху парче хартия.. Толкова е лесно да си кражба, когато ти дават..)

 

 

И видях любовта в очите.
На децата е ТЯ в игрите.
in memorial of..
..на един старец, който..

 


Стъпки сме по плочки. Криви, сиви, мои топли плочки. Пълзя с очи по тях и съм детски спомен. Лежа в скут и съм „две ръце на кръст”, а той свири по мен. Акордеон съм. И усмивка. Баси, толкова кръпки и продължавам да шия. Шия спомени.. Дядо обичам те..

Толкова много разпиляни емоции. Някога ТУК рисувах детски игри, а сега дишам с поглед от стария тротоар. Усмихвам се тихо. Пазя мисли. И играя с миналото. Все по-рядко идвам. Замислям се. Май съм присъствие по дата. Мяркам се на месец. На шест. На девет месеца. От чат на пат съм и новогодишно присъствие. Мило ми е. И си потъвам в годините на зад.

А днес съм година от едни заровени в пръста сълзи.

 

Бръщолеви нещо, тя, жената, която ме е родила, но не я слушам. Обичам я. Много. Иначе съм в разговора, кимам, но съм извън смисъла. Вероятно изглеждам малко глупаво, но пък ми е толкова хубаво. След време ще помня допира на майка и нежен глас пропит с любов, но днес съм забита в плочки. И после думите:

-         Я виж ти, я гледай тц тц тц!!! Леля ти Мария. Чакай, чакай да си кажем два лафа.

 

Аз не бързам. Поздравявам Мария с усмивка. Но не ми се говори. Не и с нея. Винаги съм избирала хората с които да говоря, дори да не съм избрана от тях. Търся внимание. За другите съм тактично мълчание или пестя глас.

Мария е приятелка на майка от детските години. Стара момама е. И някога, като хлапе, исках да имам дълга коса като нейната. Аз и мотор исках да имам, ама като не ми стиска съм кракомобил или в краен случай се влача на четири гуми. Абе Мария си е Мария. Има нещо лицемерно в погледа й, и това ме плаши. Вероятно за това съм две крачки встрани. Сама. Но не за дълго.

Докато двете жени, които по години си делят половината на век, си хортуват в сладкото на приказки, аз съм заплюта ТРИ ПЪТИ В ПАЗВА, защото зад гърба ми се изсипва цяла тумба дечурлига, все едно са тълпа от баскетболната лига.

-         Какооо.. Како Деси.. Ей, здравей. - (..Деси дет съ римува с Къде си, хъхъ нека съм по добавката на римата..).

Обръщам се в рошава усмивка и вече съм ниска колкото тях. Не ми трябва много, за да вляза в роля. Още по вече, деца ли са, аз съм човека.

- Здравейте хлапета, а на бас, че не знайте как се пържат кюфтета?! Хъ-хъ-хъ. Хей, Мадлен, к`во прайш мо прайш?!

Всички са хилки. Кикотят се истерично без да е лично, и са вързалки без да държат стари комунистически тупалки. Възрастова група – първи клас. А някои са дори последна група в детската градина.

Мадлен ми е племенница. Очарователна и много красива. Заплювам я. Пу-пу-пу да не я е уроки. И не защото ми е кръв, а наистина има красиви черти. И дълга коса. Това за косата го казах нарочно. Вече не съм фикс по идеята за дълга коса, но като моден лаф става за стръв на младежи дет се ежят като таралежи.

Хлапетата се въргалят едно през друго в краката ми и голям смях пада. Отдавна вече не съм забита в сивото на плочки, а вече съм ДВЕ ИДЕИ в играта и си припомням тънкостите в занаята. Мадлен ме хваща за ръката и търси погледа ми, който флиртува в хаус с всяко детско звънче излязло от тънко гласче. Иска да ми каже нещо и ме мята направо на малко име. Нищо, че от към години съм умножена пет пъти по нейните, поне.

- Деси, Деси, ти знаеш ли кои са тия?! – и погледа й танцува в мимика, и е струя ПОСОКА изсипана в очите на две усмихнати хлапета, които се мислят за момчета старша възраст. – Гаджетата ми. Искат да ми стават мъже! – въудошевено и вече малко по тихичко излива сладкото си гласче В НОВИНА.

- ХА. Аре бе. И ти кой избираш? Русия или черния?!

- Ами. – Мадлен вдига рамене и се вкарва в замисъл, а кандидатмладоженците бяха в делириум и като герести-златоперести петлета се надвикваха един през друг:

- Избери-ииии мен. – думички на русия.

- Аз. – думички на черния.

- Не, аз. – пак русия.

- Мене. – ръси се черния.

Умирам да се смея и съм внезапно решение изляно в предложение по мъжкарите дет нямат кинти дъ мъ заведът на ина вечеря на Барите:

- Трябва да СТЕ ИГРА. Да СТЕ ИМПУЛС. Да действате бързо. И да СТЕ ОТКРАДНАТО ВНИМАНИЕ НАРИСУВАНО В ОЧАРОВАНИЕ. Така. Готови ли сте?! Трябва да СТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ. Бързо-бързо.. Който първи застане на колене и й поиска ръката може да е щастливеца.

И още не бях «край» по изречението, а двете момчета бяха в поза «ще се омъжиш ли за мен». Беше си гот по усещането. Русия дори от леко притеснение се увъргаля срамежливо в плочките, и анцунга му беше вече в стил «теракота».

Цялата тайфа се хилеше. Глъчката рисуваше моменти, които щяха да останат вечно в мен. Играех с тях и си спомнях ЛЮБОВТА. Моите първи влюбени сълзи, моите жадни, изпълнени с тайни мечти, пак в първи клас. Но сълзи заключени в срамежливо сърце. И въпреки това, толкова топли и хубави. Мигове. И моменти.

Пързалях се в думички «Мадлен, ще се омъжиш ли за мен», «Ожени се за мен», «Мадле-е-н, честит рожден ден», «Happy birthday Mad-le-n”. Вече хлапетата бяха ЛУКС ОТ ИЗРАЗИ, които си бяха абсолютна абстракция по темата на деня и размиваха основното.

-         Хей, хей, хей, стига лигавщини. Ще я стресирате. Трябва да сте по-романтични. Трябва да изсипете звездното небе в краката й. Или да нарисувате Луната в косата й. Имате задачка за през нощта. Да  измислите най-красивия начин чрез който да привлечете вниманието на тази млада Лейди. И незабравяйте, конкуренцията твори идеи, а посредствеността масовизъм.

Глупости. Напълних им главичките с глупости. Бях роля. Изпих си кефа. Натърках се в заразното на смях и можех да съм вечно НИСКА, но майка беше глас по мен:

-         Хайде Деси.. Тръгваме ли, че пак трябва да сме спринт по движението.

-         Да. Тръгваме. Хайде хлапета чао-ви. Мадлен, ела, дай целувка. – мляскам я, и вече съм гръб в посока „АЗ СИ ЗНАМ”.

Смеха зад мен извива „продължение”. И едно шест-седем годишно, разбийш ли, се провиква подире ми:

-         Благодаря. За брака. Деси..

Обръщам се. Усмихнати детски очи. На едно усмихнато хлапе. Черния или русия?! Това няма значение. Винаги единия е по-срамежлив и вероятността да загуби играта е по-голяма!

 

По  добре срамежлив или директен, отколкото безразличен. Третото съсипва очите ми.

 

…разпилях те Дядо..
разпилях те в мен..
и ти се смея, топличко..
бъди до мен..
и спомен съм..

Под грубите ръце на Староста
СЕ СКРИХ..
под твоите..
погалих се във тях..
Погалих се в жадния ти поглед..
И тежко с сетни сили
за моята ръка се ти държиш,
и къса се кръвта,
изтича в пясъците на брега..
И те нося в думи,
И ти приказки редя,
че не е страшна, Тя, Смърта..
А спомен е..



 




Гласувай:
4
0



1. mariani - :)
07.10.2010 13:39
Преливащо-усмихващо определение за брак...
Поздрав за което :)
цитирай
2. анонимен - Вече не си чернова :)
07.10.2010 15:46
А си хаус, преливащ хаус от топли, хубави и леко тъжни моменти и мигове...Спомен е, топъл...сърдечен....нищо, че шрифта е дребен..:)

Десси

цитирай
3. xxxx - не ми се говори, днес нещу ни съм ритъм в звук, ама
07.10.2010 16:01
ви се усмихвам де, `ей толкова` широко ви се хилкам :)
цитирай
4. qbylkovcvqt - Смъртта. . . реалност е, предлож...
08.10.2010 09:50
Смъртта... реалност е,
предложение... за...
нещо по-различно е.
Тъжна ли е или не е.
Понякога е изненада,
а понякога - облекчение.
Категоричност е
и обещание:

- Да искам!
- Какво? Татко, какво искаш? - очите и бяха големи, бяха тъга и грижа.
- Морето да е пред мен! - каза болният, като се понадигна в леглото и разтвори ръце, сякаш морската шир се разтилаше пред него. Лицето му не беше вече страдание. Грееше, озарено беше, беше благост...
- Ще идем. Само да ти поразмине. Палим колата и...
Очите му гледаха някъде отвъд... прехвърляха хоризонта. Вълните се разбиваха в краката му... Изведнъж тръсна глава и за миг, само за миг, се върна в стаята... Протегна ръка и я погали. Тя разбра. Той не говореше на нея.
- Тръгвам. - каза и поиска да се изправи...
Пред него сияеше морето. Беше толкова примамливо. Беше му леко. Усмихваше се...
цитирай
5. xxxx - .. и очите му,
08.10.2010 10:11
толкова сини. и дълбоко удавени в гледка.
ябълков цвят, не знаеш просто, колко ми е тъжно.
цитирай
6. qbylkovcvqt - . . . но го усещам. Може би защото сме ...
08.10.2010 11:36
...но го усещам. Може би защото сме на една вълна.

Знаеш ли... не е бракът. Просто... или има любов, или не. Средно положение няма. Безразличието не е синоним на брак. Безразличието идва след дълбокото разочарование и след... болката... От опит го знам.

Да тъжно е. И на мен ми е. Но се усмихвам и ти се! Усмивката предизвиква добри неща.

цитирай
7. xxxx - смърта е която ме натъжава в момента, не брака.
08.10.2010 11:46
а и аз съм щастливо женен. и имам прекрасно семейство.
Децата са тези които разсмиват и ти става готину.
Както и да е, аз съм пътник. зачезвам сега по пътищата и ще се върна `друг път`
и ти съ хилкам де, ей тъй готину-мотину :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512414
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол