Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 10:10 - Морски възел
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 3811 Коментари: 18 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Морски възел"

или
нека да съм подзаглавие 

"Живота е сложен, но съм твърде прост, за да се правя на възел."




И съм памет по реплика:
"Съвестта е измислена за оправдание на страхливците..."
из "Дориан Грей"
Пълни глупости.. Мисля го.




 

- Абе "ей тука" бе, "ей тука" се натаковаха…

 *****


"Пипам" с мекото на задник стар диван и така съм "ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ". Лицето й се въргаля в бръчки, които годините са нарисували с тънкото на четка, а аз влача изхабено поглед по накъсан син мокет.
От ЧАТ на ПАТ се вкарвам в сериозното на тон, но това е защото изливам заблуда, че СЪМ СЛУХ по всяка нейна дума. Мляскам дъвка и пестя звук. Очите й се радват да ме видят, но чета укор в тях: 

-    Не сте идвали скоро. Забравихте ни вие, ейй, забравихте ни. Това е за вас. - и вади два буркана захаросан мед, половин бутилка олио от петлитровите туби. Мъмри си нещо, като че ли на ум, но с мекото на майчин глас: "Да не забравя да им дам и тоалетната хартия, и пилешките бутчета. Аааа! И също и сладоледа. Аромата е пъпеш. Пъпеш. Да."

 Повтаря думата "пъпеш" два пъти, изсипала зеници в мен прави лицето ми "ВЕЧНА СНИМКА В ОЧИ".
Знае, че рядко идвам. И знае, че съм "Присъствие за кратко". А аз знам, че съм "забравен дъх" по слуха й. Нямам оправдание. Просто така се случва.


Насищам се бързо от момента с нея и СЪМ МИСЛИ по морето, което се разлива в брега. Чувам вълни.
Плажа е под краката ми и е въпрос на миг-два да се смъкна, за да изплакна очите си. Времето е чудесно.
Държа книгата от която дишам в момента и искам да пия море "ВЕДНАГА". Вкарвам се в илюзия и си представям как  разхвърлям душата си под корицата на книга, и съм част от сценария, и съм потънал в стъпките "изхвърлени" по пясъка, стъпки "издълбани" от усмивките и тъгата на най-различни съдби.

 

Издърпан съм обратно в реалността. Плажа остава леко в страни и събуждам слуха си на макс, защото старицата ме вкара в думи, които разпиляха най-искрен усмихнат срам по детското на лицето ми. Да, годините може и да правят леки бръчки по фейса ми, но за нея ще съм ВИНАГИ ДЕТЕ. А тя беше споделен импулс от внезапни мисли и ме вкара в „две-три идеи” ЗАМИСЪЛ:

-  Тцъ, тцъ. Гледам новините днеска значи и си казвам: "На къде отива светът?! На къде?! Божкеле-можкеле…

 Поглеждам я въпросително със свити вежди и гъдел в ъгълчетата на устни, но съм КЪТ на думи, и мълча. Искам да чуя какво ще се изцепи, и съм отново слух по продължението:

- Някакви момичета.. Гласят ги за Австрия и за Швейцария.

- Какво ги гласят?!  - изумено питам, в измислен, почти сериозен, тон, защото често ме вкарва в луд и извратен смях, а този път исках да съм стегнат и зрял.

- Казват по телевизията, че ги гласят да стават проститутки. И ги пращат там, и... - И започва да ми преразказва новините през нейните очи...

- Виж. Никой никого не гласи. Всеки се вкарва В ИЗБОРА НА ЖИВОТА, така че тези проститутки са направили своя избор НЯКОГА. Разбра ли?! Ти не ги мисли тях много-много.

- Ааааа, аз не ги мисля. - С една такава измъкваща се в наивна извивка интонация продължава тя. - Да бе, "ей сега", как ли пък не ще хабя мисли по тях. Той света без това е тръгнал с краката на горе. Ама пуст му глад, `ко да праят децата. - И без много-много да се замисля върти език като реди картина от думи. - Бе `ей тука` бе, `ей тука` долу на плажа, тц-тц. Излиза една от морето значи, обута с това, ъъъ, как се казва т`ва дето парчето е вкарано вътре в дупето бе?! Кажи го де, чи ни съ сещам пусто му и...

- Прашки?!

- Да. Точно. Точно. Та излиза по прашки и "ей тука" зад медицинския пункт. Събу ги. Той дойде, един такъв, хубав младеж, събу се и той, и пред очите на всички ни... Абе „ей тука"  бе, "ей тука" се натаковаха. - и сочи с ръка към плажа.

- Кога бе?! Сега ли?! В тоя студ?! От морето?! В тая късна есен?! - питам с изкривен, но усмихнат в недоумение поглед, и не вярвам, че тя е разговор по мен на такава тема.

Преглъщам неудобно, но се правя на "отворен", че съм й на нивото да бъда тема по порнографията видяна от една старица.Наближава седемдесет и пет, и недоумявам защо си позволи да нарисува очите ми в сцената на СЕКС. Почувствах се, меко казано, неудобно, но не я спрях. Оставих я да продължи:

- Нямат срам. Нямат срам. Не бе, не сега, лятото стана това. Зад медицинския пункт. Хората минават, смеят им се, а те, свършиха си работата мръсниците, и айде, обуха се, и „кой от къде е”. Как може бе?! Как може?! Верно, разни хора, разни идеали, ама. Не бива. Не бива тъй. Нямат достойнство. Мислят си, че всичко им е позволено. Нямат съвест. Нямат уважение. И никой нищо не им каза. Ням забележка. Няма нищо. Тъп народ сме. Тъп. И сеирджии големи го играем значи. А едно време...

 И започва да ми разказва НЕЩО ЗА НЯКОГА ТОГАВА, КОГАТО...

Не исках да съм част от този разговор. Дишах зачервен и бързах да се изхвърля в моя избор - МОРЕТО.

Станах внезапно от стария диван, стисках книгата здраво в ръка, млясках нагло дъвка и не се обеснявах много-много.

Трябваше да се махна. И то спешно:

- Хайде. Мерси ти за всичко. После ще се скиваме пак. Слизам до плажа за малко. Ще позяпам хоризонта и ще потанцувам с вълните. Хайде.

Обличам белите й коси в целувка. Прегръщам я леко и съм "бързи крачки" в посока МОРЕ.


*****

Един рибар замята въдица. Аз съм закачен на кукичка ПОГЛЕД и се правя на СТРЪВ. Сочен съм вкусен и съм погълнат мокър от Вълните. И ПАК, пълни глупости. „С мен е свършено”, мисля си, и дори не знам защо го казах. Лижа дъното с очи и се усмихвам седнал в извивката на детска пързалка. На плажа съм ЛЕК. Пиша книга и ровя в мечтите. Нима няколко минути самота, издишана в морската вълна, ме правят толкова лек?! Лесен съм и се усмихвам без посока. Просто СЕ ИЗМИСЛЯМ в ръцете на Вятъра и рисувам НАСТРОЕНИЕ. Това ли е Свободата, която искам да дишам?! Един изхвърлен ПОГЛЕД В МИГ. И моята усмивка.

Известно време съм част от пейзажа.


 

Чувам КЛАКСОН, който се прави на голям гъзар и изкарва ТИШИНАТА извън релси. Събуждам се В БОЛКА. Ако си се въргалял припаднал в тунела на светлината, би трябвало да знаеш как боли когато някой иска да вкара обратно ДУШАТА  В ТЯЛОТО. Боли много. А точно тогава аз бях ИЗВЪН и шума на клаксона ме върна обратно.

 

Жена ми е в колата и пилее усмивка по мен.

Малкият се изръсва в краката ми. Прави ме на "морски възел"  и вече съм в ръцето му.

- Мамо, мамо, ето го тати... Водя ти го.

 

Тя се смее, а аз издавам звуци на "стара котва", която всеки момент ще се забие в усмивката на най-милата съпруга. За винаги.

 

Имам прекрасно семейство. А понякога забивам в пясъка и дълбая мечти. Имам нужда от това. От мечтите. Не искам и не мога да го обесня. Леко късам от погледа си

най-нежното "благодаря" и съм реална целувка в устни.

Без въпроси, без отговори, имаме се в очи. И това ни стига.

 

Морето гали гърба ми.

Всички сме в колата. Махаме на тъщата, като правим "тик-так" движение по китката и сме пътници към мекото на дом.

 
 

*****

Вали пясък и стъпвам в локви от златни зрънца. Нощта ме прави топла прегръдка и завивам сина си с нея. Мисля си: "Някои деца няма кой да ги прегърне."

Превръщам очите си в сълзи и ги изсипвам отново в морето.

Нощта е тъмна, но аз рисувам с усмивка звезди.

Мия "тъжното на реалност" В МЕЧТИТЕ. И знам, че Проститутките, и те, мечтаят.

Продавам се НАПИСАН. И се оглеждам в очите на Съвестта. Исках да се измия в тях, но заспах в дъха на уиски.

 

И се събудих ПРОСТИТУТКА, която продава тайно сълзи.



Изсипан грях в едни крака...
Заровени във  пясъка, до болка, колена...

Едни мечти изсипани и те
в мекото на най-горещото сърце...

Една съдба разрязана на две
от тънкото на мида скрита във едно море...

Две изкъртени сълзи
от най-студените очи...

Щипка съвест в пропастта
и разглобена моя егосуета...

И поглед мек забит в ноща...
Разхвърлен миг и капки на тъга..

Една наведена глава...
И греховете мои, ПАК, в твоите крака...

 

 

 



Тагове:   морски,   възел,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512451
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031