Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 10:10 - Морски възел
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 5976 Коментари: 18 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Морски възел"

или
нека да съм подзаглавие 

"Живота е сложен, но съм твърде прост, за да се правя на възел."




И съм памет по реплика:
"Съвестта е измислена за оправдание на страхливците..."
из "Дориан Грей"
Пълни глупости.. Мисля го.




 

- Абе "ей тука" бе, "ей тука" се натаковаха…

 *****


"Пипам" с мекото на задник стар диван и така съм "ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ". Лицето й се въргаля в бръчки, които годините са нарисували с тънкото на четка, а аз влача изхабено поглед по накъсан син мокет.
От ЧАТ на ПАТ се вкарвам в сериозното на тон, но това е защото изливам заблуда, че СЪМ СЛУХ по всяка нейна дума. Мляскам дъвка и пестя звук. Очите й се радват да ме видят, но чета укор в тях: 

-    Не сте идвали скоро. Забравихте ни вие, ейй, забравихте ни. Това е за вас. - и вади два буркана захаросан мед, половин бутилка олио от петлитровите туби. Мъмри си нещо, като че ли на ум, но с мекото на майчин глас: "Да не забравя да им дам и тоалетната хартия, и пилешките бутчета. Аааа! И също и сладоледа. Аромата е пъпеш. Пъпеш. Да."

 Повтаря думата "пъпеш" два пъти, изсипала зеници в мен прави лицето ми "ВЕЧНА СНИМКА В ОЧИ".
Знае, че рядко идвам. И знае, че съм "Присъствие за кратко". А аз знам, че съм "забравен дъх" по слуха й. Нямам оправдание. Просто така се случва.


Насищам се бързо от момента с нея и СЪМ МИСЛИ по морето, което се разлива в брега. Чувам вълни.
Плажа е под краката ми и е въпрос на миг-два да се смъкна, за да изплакна очите си. Времето е чудесно.
Държа книгата от която дишам в момента и искам да пия море "ВЕДНАГА". Вкарвам се в илюзия и си представям как  разхвърлям душата си под корицата на книга, и съм част от сценария, и съм потънал в стъпките "изхвърлени" по пясъка, стъпки "издълбани" от усмивките и тъгата на най-различни съдби.

 

Издърпан съм обратно в реалността. Плажа остава леко в страни и събуждам слуха си на макс, защото старицата ме вкара в думи, които разпиляха най-искрен усмихнат срам по детското на лицето ми. Да, годините може и да правят леки бръчки по фейса ми, но за нея ще съм ВИНАГИ ДЕТЕ. А тя беше споделен импулс от внезапни мисли и ме вкара в „две-три идеи” ЗАМИСЪЛ:

-  Тцъ, тцъ. Гледам новините днеска значи и си казвам: "На къде отива светът?! На къде?! Божкеле-можкеле…

 Поглеждам я въпросително със свити вежди и гъдел в ъгълчетата на устни, но съм КЪТ на думи, и мълча. Искам да чуя какво ще се изцепи, и съм отново слух по продължението:

- Някакви момичета.. Гласят ги за Австрия и за Швейцария.

- Какво ги гласят?!  - изумено питам, в измислен, почти сериозен, тон, защото често ме вкарва в луд и извратен смях, а този път исках да съм стегнат и зрял.

- Казват по телевизията, че ги гласят да стават проститутки. И ги пращат там, и... - И започва да ми преразказва новините през нейните очи...

- Виж. Никой никого не гласи. Всеки се вкарва В ИЗБОРА НА ЖИВОТА, така че тези проститутки са направили своя избор НЯКОГА. Разбра ли?! Ти не ги мисли тях много-много.

- Ааааа, аз не ги мисля. - С една такава измъкваща се в наивна извивка интонация продължава тя. - Да бе, "ей сега", как ли пък не ще хабя мисли по тях. Той света без това е тръгнал с краката на горе. Ама пуст му глад, `ко да праят децата. - И без много-много да се замисля върти език като реди картина от думи. - Бе `ей тука` бе, `ей тука` долу на плажа, тц-тц. Излиза една от морето значи, обута с това, ъъъ, как се казва т`ва дето парчето е вкарано вътре в дупето бе?! Кажи го де, чи ни съ сещам пусто му и...

- Прашки?!

- Да. Точно. Точно. Та излиза по прашки и "ей тука" зад медицинския пункт. Събу ги. Той дойде, един такъв, хубав младеж, събу се и той, и пред очите на всички ни... Абе „ей тука"  бе, "ей тука" се натаковаха. - и сочи с ръка към плажа.

- Кога бе?! Сега ли?! В тоя студ?! От морето?! В тая късна есен?! - питам с изкривен, но усмихнат в недоумение поглед, и не вярвам, че тя е разговор по мен на такава тема.

Преглъщам неудобно, но се правя на "отворен", че съм й на нивото да бъда тема по порнографията видяна от една старица.Наближава седемдесет и пет, и недоумявам защо си позволи да нарисува очите ми в сцената на СЕКС. Почувствах се, меко казано, неудобно, но не я спрях. Оставих я да продължи:

- Нямат срам. Нямат срам. Не бе, не сега, лятото стана това. Зад медицинския пункт. Хората минават, смеят им се, а те, свършиха си работата мръсниците, и айде, обуха се, и „кой от къде е”. Как може бе?! Как може?! Верно, разни хора, разни идеали, ама. Не бива. Не бива тъй. Нямат достойнство. Мислят си, че всичко им е позволено. Нямат съвест. Нямат уважение. И никой нищо не им каза. Ням забележка. Няма нищо. Тъп народ сме. Тъп. И сеирджии големи го играем значи. А едно време...

 И започва да ми разказва НЕЩО ЗА НЯКОГА ТОГАВА, КОГАТО...

Не исках да съм част от този разговор. Дишах зачервен и бързах да се изхвърля в моя избор - МОРЕТО.

Станах внезапно от стария диван, стисках книгата здраво в ръка, млясках нагло дъвка и не се обеснявах много-много.

Трябваше да се махна. И то спешно:

- Хайде. Мерси ти за всичко. После ще се скиваме пак. Слизам до плажа за малко. Ще позяпам хоризонта и ще потанцувам с вълните. Хайде.

Обличам белите й коси в целувка. Прегръщам я леко и съм "бързи крачки" в посока МОРЕ.


*****

Един рибар замята въдица. Аз съм закачен на кукичка ПОГЛЕД и се правя на СТРЪВ. Сочен съм вкусен и съм погълнат мокър от Вълните. И ПАК, пълни глупости. „С мен е свършено”, мисля си, и дори не знам защо го казах. Лижа дъното с очи и се усмихвам седнал в извивката на детска пързалка. На плажа съм ЛЕК. Пиша книга и ровя в мечтите. Нима няколко минути самота, издишана в морската вълна, ме правят толкова лек?! Лесен съм и се усмихвам без посока. Просто СЕ ИЗМИСЛЯМ в ръцете на Вятъра и рисувам НАСТРОЕНИЕ. Това ли е Свободата, която искам да дишам?! Един изхвърлен ПОГЛЕД В МИГ. И моята усмивка.

Известно време съм част от пейзажа.


 

Чувам КЛАКСОН, който се прави на голям гъзар и изкарва ТИШИНАТА извън релси. Събуждам се В БОЛКА. Ако си се въргалял припаднал в тунела на светлината, би трябвало да знаеш как боли когато някой иска да вкара обратно ДУШАТА  В ТЯЛОТО. Боли много. А точно тогава аз бях ИЗВЪН и шума на клаксона ме върна обратно.

 

Жена ми е в колата и пилее усмивка по мен.

Малкият се изръсва в краката ми. Прави ме на "морски възел"  и вече съм в ръцето му.

- Мамо, мамо, ето го тати... Водя ти го.

 

Тя се смее, а аз издавам звуци на "стара котва", която всеки момент ще се забие в усмивката на най-милата съпруга. За винаги.

 

Имам прекрасно семейство. А понякога забивам в пясъка и дълбая мечти. Имам нужда от това. От мечтите. Не искам и не мога да го обесня. Леко късам от погледа си

най-нежното "благодаря" и съм реална целувка в устни.

Без въпроси, без отговори, имаме се в очи. И това ни стига.

 

Морето гали гърба ми.

Всички сме в колата. Махаме на тъщата, като правим "тик-так" движение по китката и сме пътници към мекото на дом.

 
 

*****

Вали пясък и стъпвам в локви от златни зрънца. Нощта ме прави топла прегръдка и завивам сина си с нея. Мисля си: "Някои деца няма кой да ги прегърне."

Превръщам очите си в сълзи и ги изсипвам отново в морето.

Нощта е тъмна, но аз рисувам с усмивка звезди.

Мия "тъжното на реалност" В МЕЧТИТЕ. И знам, че Проститутките, и те, мечтаят.

Продавам се НАПИСАН. И се оглеждам в очите на Съвестта. Исках да се измия в тях, но заспах в дъха на уиски.

 

И се събудих ПРОСТИТУТКА, която продава тайно сълзи.



Изсипан грях в едни крака...
Заровени във  пясъка, до болка, колена...

Едни мечти изсипани и те
в мекото на най-горещото сърце...

Една съдба разрязана на две
от тънкото на мида скрита във едно море...

Две изкъртени сълзи
от най-студените очи...

Щипка съвест в пропастта
и разглобена моя егосуета...

И поглед мек забит в ноща...
Разхвърлен миг и капки на тъга..

Една наведена глава...
И греховете мои, ПАК, в твоите крака...

 

 

 



Тагове:   морски,   възел,


Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - морето е любов
18.10.2010 10:30
ама в оня вечния вселенския смисъл

а стихчето-опашка е с много дребен шрифт и не се чете
цитирай
2. smani - Станах на възел, човек. Стихчето ...
18.10.2010 10:34
Станах на възел, човек. Стихчето -опашка се чете. МногУ четох да знаИш! :)))
цитирай
3. dressy - :)
18.10.2010 10:38
върза ме на възел
цитирай
4. xxxx - Аз казах ли ви ве, чи..
18.10.2010 11:11
съ праскам по вас с най-готинуту на усмивка. Изкелиферчен съм по деня, но това не е причина да се пестя, когато искам да се пилея :)

пп: dressy, тенкс. Не знам как "да се върна" по жеста, но повярвай ми, направи ми гъдел :)
цитирай
5. roza17 - Привет!
18.10.2010 15:06
Що толкова ми харесва, като е толкова объркано, не знам. Може би защото аз съм объркана и влизам в синхрон с твоите текстове:))))?!


цитирай
6. xxxx - Роса, знаеш ли, всички сме мноу сбъркани значи, амъ..
18.10.2010 15:15
съ търпим КОЛКОТО МОЖЕМ, ъхъ
Аз пък ни можах да се зацепя хилиш ли ми съ или ми съ праскаш на интересна за театъра, а, а?! хъхъхъхъхъ
Чакай пак да ти дръпна един език щот иначе съ вкарвам мноу на сериозно :p

пп: и Роса, когато спра да съм ТЕКСТ, вероятно ще съм спрял да пия "море".
Пак си измислям, ъхъ
цитирай
7. essy - Одеве само хвърлих едни очи по текста и нямаше време за коментар :)))
18.10.2010 15:53
Но Роса донякъде е права....Колкото е по объркано, Толкова повече е прав текста...и особено дребно шрифта здраво връзва възела :) И да не си спрял да пиеш море и да си текст :))))))
цитирай
8. xxxx - еssy, чуваш ли дъжда как къпе усмивки..
18.10.2010 16:13
Хората бягат между капките и са заровили чорлав поглед в асфалт,
а аз се смея объркан.. и знам, че когато днес дъжда сплете косите ти в капчици плитка, ти ще си спомниш за мен, и ще се усмихнеш :)
цитирай
9. essy - :)))Къпе усмивки
18.10.2010 17:28
и ги извива в извивки, нищо, че погледа е в асфалт. И ти се усмихвам :))))
цитирай
10. roza17 - ех, мамка му!
18.10.2010 21:37
А бе, човече, гледах тв тия дни и ми дойде в повече тая реклама - как да не ме разбираш. Я бързо ме разбирай :)))))))))
цитирай
11. razkazvachka - Много оплетен възел, бе, човек!
19.10.2010 00:32
Докато го отвържа, за малко да се изживея като малка рибка хамсийка на кукичката за мурени - пък се сетих, че по нашето моренце такива нема...
... или има?

ама, виж сега, не е хубаво да пускаш такива въдички из възела - гледай сега как се хванах:))))
цитирай
12. mariani - :)
19.10.2010 09:18
Дребно-нанизаното стихо идеално връзва останалото ;)
Поздрави
цитирай
13. анонимен - Отданва объркани са ти конците - просто ги изхвърли!
19.10.2010 09:28
Написаното прилича на объркани конци-разплитане няма. Нищо общо с морския възел.А мъжката проститутка не се ли нарича жиголо? То кога плаче,ако няма съвест, пък говори за грях в "дребно нанизаното стихо"?!?!?!
Просто изхвърли конците и почни наново, но при тебе няма да се получи без съвест!НЕ!
цитирай
14. xxxx - анонимен, готин си и ни ми съ дърпай кът килеш пу сириознуту значи, ъхъ :p
19.10.2010 10:10
Искам да ти се усмихна през конците... преди да ги изхвърля, и го правя. Съвест съм - поне опитвам, амъ не винаги ми съ пулучава шъ знайш :)
А за мъжката проститутка, ъъъъ, мамка му, прав си.
:p
цитирай
15. анонимен - Усмивката ти е фалшива и двулична - ...
19.10.2010 10:47
Усмивката ти е фалшива и двулична - нямам нужда от нея - такива под път и над път!Със съвестта не ти се получава- нямаш я!
Изхвърли вехториите от твоя си килер първо, ще дойде ред и на обърканите конци.
цитирай
16. xxxx - Не знаеш каква е усмивката ми. Но явно си я почувствал такава. Някога.
19.10.2010 11:07
И да двуличен съм. Но не съм фалшив.
И ми е все едно.
Вероятно съм бил повод по теб. Някога. И ме търсиш изписан в "грешката", и ме намираш. И да - четеш ме ИЗМИСЛЕН.
А когато не искам да съм усмивка - просто не съм, към никого не съм. И не съм усмивка НА СИЛА. исках да бъда хилка, и бях, а ти си перце, и малко засегна моето сърце, амъ шъ ти простя, щоту е готина дума и завършва на "О". И ти се хиля де, вероятно много съм те засегнал. Баси, трябва да се почувствам гадно. Е, почувствах се.. Но пак се усмихвам. Във въздуха се усмихвам. И ми е добре. Прочетох те вярно по коментарите, и повярвай, потърсих се много внимателно в тях.
цитирай
17. анонимен - де да бях перце...
19.10.2010 12:05
И пак си объркан- като пиле в кълчища!
Двуличен бил, а не е фалшив!!!
Все едно ти е, защото нямаш съвест и трупаш грехове, които другите ще ти ги изплащат!!! И няма да знаят защо.На това му се вика"да влачиш кармата" на грешника преди тебе!
Няма как да си бил повод по мене - не ме познаваш, а аз тебе те чета тук в обърканите ти писания, които ти завоалираш с "подзаглавия"-хахаха... и те разпознавам.
Нямам нужда от прошка, за какво ми е точно от тебе-та тя също ще е фалшива, а и ти не ги умееш тия неща, защото си винаги ПОДЗАГЛАВИЕ-ХАХАХА.......
цитирай
18. xxxx - много мислех. не знам защо..
21.10.2010 10:07
анонимен ли си, или не си, все ми е тая, просто искам да се цитирам по думи:

Мислих за двуличието и по малко за фалша. Понякога съм двуличен, но това не ми е природа. Въпреки всичко, на всеки се случва СПОРЕД ЗАВИСИ.

"Или усещаш нещо, или не.
Няма СРЕДА.
Има само СЪСТОЯНИЕ, което прелива.

Но знам, че нямам оправдание,
както нямам и обяснение, което да не носи грях."

и много мислих..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754480
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол