Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 12:59 - Да се усмихваш. Малко на инат, но все пак да се усмихваш...
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2535 Коментари: 17 Гласове:
19

Последна промяна: 28.10.2010 16:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Гледка съм по нея.
Там на брега.
Влача поглед
и знам, че имахме нужда един от друг.

- Не можах да му простя, че ме изостави. Но се уча. Трябва да свикна. Нямам избор.

Мълча. Не казвам нищо. Само ровя с наведен - ниско долу - поглед в разбитите вълни и се правя на скала като поемам НА МАКС - удари, болки, вълни, сълзи, думи, бутилки, морски капризи, бесни ветрове и всевъзможни мазги. Не ми пречи. Такъв съм. Искам да изкрещя:

"Мамка му. Шибания живот ПАК ни прецака",

но просто преглъщам болката - малко трудно, но се справям - и изцеждам с почти празен глас: "КОЛКОТО ТОЛКОВА". И тя мълчи.

Слънцето тихо гали есента разпиляна в краката ни. Всъщност в краката ни няма нищо. Само голи мисли. И бели камъни. Искам да си дръпна цигарка, но се сещам, че ги отказах НА ИНАТ. И пак съм КАПО.

Къртя спомени и... и искам да я прегърна. Но не го правя. Слаб съм. Пак се замислям. Аз май съм силен само на ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ. Това го умея. Дори съм добър. И пак съм думи по нея, като този път се опитвам да вкарам и ЧЕРНОТО НА ХУМОР:

- Знаеш ли, често изпадам в състояния... шибани състояния, но оцелявам. Ей ме НА. Няма се даваме, тъй де. Вдигни глава. Виж ме де. Погледни ме. Хайде. Ама хубаво ме виж. Ан така, тъй-тъй. И аз се уча. Да не мислиш, че ми е лесно.

Пак забивам сбръчкан поглед в морето. И дълбая дъното без дори да знам какво точно търся. След миг-два мълчание се изливам в `някво` несвързано продължение:

- Майка ми побелява всеки път когато я изчаткам с hard-а на думите: "Е, какво толкова може да ми се случи?! Най-много да се гътна в бързото на деня". Подивява ти казвам... подивява, та чак откача. Много мрази когато говоря така, ъхъ.. Замисли се де,   болка-болка, ама колко да е болка. И пак стигнахме до КОЛКОТО ТОЛКОВА. И без друго Времето лекува. - звуча малко вяло, но нямаше как, трябваше да кажа нещо. Исках да кажа нещо.

- Трябва да я щадиш - майка си - не си играй със Смъртта. А думите - те, хъм - дърпат опашката на дявола. - Каза го така леко, и вкара мека усмивка по мен.

Стана ми много тъпо.  С нея се виждам от дъжд на вятър. Съученици сме от НЯКОГА, но годините ни запазиха ЛИЧНИ един към друг. Просто тя е добра, аз съм готин. Комбинация сме. И не сме на сила. Или се чувтстваш добре с един човек, или не. Иска ми се да мисля, че няма средно положение, но знам, че ИМА. Все едно. Истината е, че винаги е била много точна, нищо, че сме СРЕЩА в годината един-два пъти (че няма и толкова даже). Тън-мън няма братче. Скромна и точна. Това е. А аз съм лигльо.

Онзи ден й звъня. Като казвам онзи ден, считай, че беше поне преди седмица. Пак съм загазил и съм въпроси по нея. Служебни. Усмихвам се. И тя. По телефона. И между другото я питам:

- Как е баща ти?
- Той почина.

Баси. Стана ми много тъпо. Отново.

Обръщам се НА САМ - рак.
Обръщам се НА ТАМ - рак.

Мамка му.

Днес сърбаме БРЯГ. Двамата. Ей така. Задължен съм й. А и тя никога не ми отказва.

Забивам поглед в мокрото на камък - И ПАК РАК. Но този път морски. И се сещам за вица дето две рачета се срещнали на морското дъно и едното попитало другото "Как си", а Ддругото му отговорило: "Как да съм, мани-мани, откриха ми човек на белия дроб."

Казвам си СТИГА. Събирам слънце в шепи и искам да капя топъл по нея. Бъркам в раницата. Постилам усмивка. И правя пикник. Следобеда рисува кафе в ръцете ни. И слушаме музика. Вълните пръскат звуци и ние дишаме леката им мелодия. Свалям се с хоризонта. Смъртта вече е лек спомен по нас. И не ни тежи. А аз й разказвам мечтите си:

Искам да пътувам. Искам да съм свободен. Искам да избягам за `мъничко така`. Искам да правя акварел с маслени бои по паркет. Искам да науча италиански (защото ми се струва не само готино, но и модерно). Искам ДА СЕ ПРОДАМ (без да й обеснявам какво значи това). Искам да изчета всички яки заглавия. И й разказвам последната книга, която прочетох. Искам да се оглеждам в усмивката на сина си. В усмивката на всички хлапета. И не само. Толкова много ИСКАМ. Искам да се раздам. Без да свършвам.

Мечти събрани в моите сълзи. Някога. Сега. Все едно. Просто ги разпилях на един дъх опиянен от момента. Морето ме направи лесен.

На брега сме леки. И пак, искам да я прегърна. Но не го правя.
Изглеждам изкуствен в прегръдка. А не би трябвало. Просто на моменти съм студен, и искам да й спестя тръпката.

Листата изкапаха в есента. А аз изпих цветовете с поглед. Събирах шума с крака. Както едно време. Когато бях малък. Тогава играех с листата жаден. Ровех цветове. Спомням си ясно прашните обувки и строгия поглед на майка, който в крайна сметка се изсипваше в най-меката целувка върху детското ми чело.
Сега отново правех есента на купчинки. И ми беше хубаво. И тъжно.
И имах прах по велура на едни обувки - моите.
Имах я. Една приятелка, която ме хвана леко за ръка под капките на есента. А аз се правех ДЪРВЕН, и се стисках в емоция. Глупости. Винаги ми личи, но къв мъж съм. Твърд съм разсеян.

Последните няколко дни се преродих. По усмихнат съм. И Смъртта не ме плаши. Осъзнах, че чуждата болка ме прави и безразличен, и мек. Всъщност станах по безчувствен. Или по объркан. Разпилян съм. И дори не мога да пиша. А искам.

Есента е изсипана тъжна. И аз я изпих. Оглеждах се в едни очи . И просто се усмихвах. Малко на инат, но се усмихвах.


Вечерта се прибрах.

Затварям очи. И чакам. КОЛКОТО ТОЛКОВА. Не бързам.
Хората преливаме в Състояния, мислех си.

Заспах.

А когато се събудих Слънцето се разпиля в усмивка по мен. И аз я подарих. Такъв съм. Стискам-стискам, ама колко да я стискам... И пак стигаме до КОЛКОТО ТОЛКОВА. Живота е логичен в емоция, другото е математика.





- Не знам защо си причиняваш всичко това?
- Защо си причинявам КОЕ?
Оставям я без отговор. Не знам какво да кажа. Права е.
Тя е просто жената, която ми позволи да я прочета. И аз чета.



пп: Осъзнавам, че може и да съм сантиментален, но ми е все едно.. След небрежен разговор с една очарователна млада дама внезапно ми се прииска да бъда любим цитат от книга, точно ТУК:

...Едно семейство от квартала на сестра ми наскоро бе сполетяно от двойна трагедия, когато на младата майка и на три годишния  й син поставиха диагноза рак. Когато Катрин ми разказа за това, успях само да промълвя шокирана: "Мили Боже, това семейство се нуждае от милостта ти." А тя твърдо отговори: "Това семейство се нуждае от задушено", и се хвана да организира целия квартал да носи вечеря на семейството на смени всяка вечер в продължение на цяла година. Не знам дали сестра ми напълно осъзнава, че това е милост.
по E.G.





Гласувай:
19
0



1. анонимен - Колкото, толкова,
26.10.2010 13:26
толкова, колкото екота се пласти в купА ...-ционалност, дървени въглища и шиш от смеха...така, както стесненото от есента лято чете пластовете душа в стомаха, сърце, по уста...рак, как да уловиш хода напред на цветовете.
цитирай
2. tit - :)
26.10.2010 13:27
Чети, без да се разсейваш...
цитирай
3. mariani - Жената,
26.10.2010 13:45
която позволи да я прочетат...намерено заглавие за едно мое прелистване :)
Благодаря :)
цитирай
4. razkazvachka - Чети-чети, пак отначало докато го научиш и насън тва с усмивката разпиляна по нея:)))
26.10.2010 14:06
и после пак го преговаряй и колкото пъти можеш - толкова!
и пак!

Нямам море наоколо - но тревата носи от снощи дъжда от някакъв облак - цялата е в диаманти от усмивката, разпиляна по нея - хайде - твоя е!
цитирай
5. xxxx - И дишам диаманти...
26.10.2010 14:14
бос върху трева.
И ми е готино. И съм нахилен. Просто днес е празник и искам да се помоля на Св. Димитър Миротворец за здраве и за още нещо..
:) и знам, че съм чут..
цитирай
6. essy - И си чут,
26.10.2010 14:37
и му придърпа края... Дали на инат, или Не...или Колкото Толкова, важното е, че се усмихваш, сега...и днес :) И пак Колкото Толкова, асоциативно с "Да обичаш на инат" и пак се усмихваш (и утре), и не си безразличен по чуждата болка...никак не си безразличен....тъй си мисля аз, а дали ме разбра.....не знам :)))))
цитирай
7. basta - http://www. youtube. com/watc...
26.10.2010 17:47
http://www.youtube.com/watch?v=nrAL7nZNa7c
цитирай
8. panazea - Ех , аз много неща правя на инат !
26.10.2010 18:40
И оцелявам ! И отстоявам !
:))
цитирай
9. dressy - :))
26.10.2010 21:15
усмивка...колкото толкова
цитирай
10. xxxx - И пак е утро,
27.10.2010 08:23
и пак е есен, и пак живота си тече - небрежен и отнесен.
И пак съм тук, и пак на пук на всички гадости
шъ ви съ ухиля,
а това го мога, хъм, да кажем доста добре хъхъ :p
тенск готини за коментарите, бъдете живи и здрави - да не е както дойде :)
цитирай
11. анонимен - четка по егото
27.10.2010 09:29
толкова колкото
цитирай
12. essy - Нещо ми бягаш днес по тъч линията
27.10.2010 15:51
и ми липсваш :)....надявам се, че поне се усмихваш :)))))
цитирай
13. joysii - Отдавна не бях чела нещо, с такова ...
27.10.2010 22:32
Отдавна не бях чела нещо, с такова удоволствие.
Поздрави.
Написали сте го прекрасно - емоционално, динамично, модерно, интелигентно...грабващо.
цитирай
14. trjufelihayver - Брадърееееее
29.10.2010 04:09
Поздрави ,КАХЪЙ
Ме темерав
цитирай
15. xxxx - да тъ и тебе в лимката дет си :)
29.10.2010 08:08
тенкс мен,
пази се, чи иначе мамата си и-бало..
цитирай
16. smile999 - Ох, как свириш по тънките струни. . ...
04.11.2010 16:25
Ох, как свириш по тънките струни...
цитирай
17. smile999 - Вдишах те, а как да те издишам. . .
23.11.2010 16:28
Вдишах те, а как да те издишам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512451
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол