Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2010 16:06 - Правих любов. Люлях Есента.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 3892 Коментари: 21 Гласове:
26

Последна промяна: 05.11.2010 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не знам как да започна... Пиша и трия.. и ПАК, пиша и трия.. Изречение Първо, изречение Второ, и после съм кутре по Delete. Днес не съм на хартия. Правя се на ДЕСЕТОПРЪСТНА и влача поглед по екран. Това го умея.

Развълнуван съм. Не! По скоро съм се насмъркал ПАК с поредното на  доза листа, но този път есенни, и сега дишам заедно с Господ - от високо! - яко, нали?!

Днес минах през офиса и се задържах малко по дълго от обичайното за сезона. ХА. Звуча СМЕШЕН, но т`ва с "обичайното за сезона" ме кърти като лафче и веднага го правя комбинация от нули и единички по бялото на екран . Всъщност все ми е едно КОЙ-КВО-ЩО-и-КАК ще си прекара фразите - моите - през ГЛАВНИЯ. Относно моите интерпретации с думите - лазя ниско и ги събирам, правя ги КОЛЕКЦИЯ . Но ми е простено. Знам го. Защото съм просто ТАКЪВ КАКЪВТО.

По презумпция, когато Носталгията ме блъска и искам да съм СТЪПКИ НЯКЪДЕ, НИКОЙ не е в състояние да ме накара да направя кръгом в посока ИЗХОД.
И ето ме тук. В офиса. С чаровна усмивка. С поглед на ЛИМКА. И с типичното АЛА ХХХХ чувство за хумор.

Готино ми е. Много. Просто защото си почесох яко ЕГОТО. Аз си знам как.


Тук офисите са на макс. Хората едни и същи. Кафенетата са КЪТ.  Нямаш много-много право на избор КЪДЕ ТОЧНО ДА СИ РАЗВЯВАШ БАЙРЯКА в обедното на почивка и затова се оставяш на собственото си ВЪОБРАЖЕНИЕ.
Така направих и аз. Оставих се. На въображението. Моето. (Всъщност аз съм леко бос от към въображение, но КОЛКОТО ТОЛКОВА. "И САМ съм си достатъчен!" - мисля си - "Но не винаги!" - опитвам се да се убедя в противното и като че ли успявам. Пак съм ХАУС ОТ МИСЛИ, но "Кво ти пука.." - продължавам да си бръщолевя на ум.


Чукна 12. Всички станаха и се направиха на OUTSIDE THE OFFICE. Получих няколко покани, но бях тактичен по отказа. Предпочетох да остана сам.

Слънцето се изсипа - не! - РАЗПИЛЯ СЕ по дрехите ми. Усмихнат се влача към бутката за списания и си купувам нес кафе в готина чашка. Погледа ми прави засечка с една ГОЛА ПЕЙКА и естествено СЪМ ПЕРГЕЛ в тази посока. Свилчам сакото от себе си и се изсипвам небрежно в стойка НЕ МЕ БАРАЙ ЩОТ СМЯТАМ ДА СЕ КЕФЯ НА СЛЪНЦЕТО, ЕЙ. И наистина се кефя. Баси. Невероятно лек съм. Вадя книжка и започвам да влача поглед по историйките които са вътре. Много забавно се гавря с любопитството на тия от съседната пейка, щот докът съ прая на изчетен по интелекта пускам по една-две дози ЗАКАЧЛИВ СМЯХ - на глас - и то ПАК без да искам, и те си мислят, има два варианта относно тва кво си мислят:
вариант едно: че лимките яко ме блъскат;
и вариант две: че определено съм на ВИЦ ПАРАД;

абе както и да е, да си мислят квот им е кеф.. мен ми е кеф да ми е гот и въобще не съм КЪТник по идеята, моята.


.. Наистина много интересна книга. Дишам с кеф от емоциите на главната героиня и се пръскам от яд, че съм ИЗЛЯТ ВЪВ НАЙ-ЧИСТОТО НА ВЪОБРАЖЕНИ. Само! Ъъъ. ("Парцал, крайно време е да се стегнеш!" - пак си мисля, и отново съм хилка) Баси. Кеф ми е. Не мога да изкривя хоризонта само, за да си счупя хатъра. А пък и хоризонта си ме кефи такъв какъвто е.

И тогава ЧУХ.

Мелодията

Бях погален от невероятен полъх, който се изсипа по мен от близките тополи. Дъха ми секна. МИГ СЪМ ТУК, МИГ СЪМ ТАМ. Откъснах очите си от кориците, която търкалях в близкото на КОЛЯНОВ ВАЛ (демек колянов вал=колене) и СЕ ПОДАРИХ.

Бях изсипан поглед в ТИШИНА ОТ ЗВУЦИ.
Или, изписана
Приказката е в очите ми, а те (очите ми) тацуват с есента, която се прави на ДЕКОР и скрива шума от магистралата.

Есен е. Крехка е. Пъстра е.

А аз се загубих в цвета на листата и шума на гората. (И пак ХА, тъпо е да го казвам, но гората всъщност наистина е линия от магистрални тополи - линия, която почти ме разплака. А когато крада плача. Сега бях на косъм (да се разплача), защото трябваше да съм hard по погледите на зяпачите. )

Танцувам. С жена. Правя  усмивката си ЖЕСТ и се галя в устните й. Тя ми шепне: "Не ме пускай",

а аз я пипам с очи: "Никога не бих."

Способен съм да нося тази Гледка ВЕЧНО. И знам, че
няма да ми тежи. Никога.

Правих любов. Люлях Есента жадно В ТАНЦ ИЗСИПАНА ТИШИНА. Дишах Мелодия и не подозирах, че това рисува ТОПЛИНА В ОЧИТЕ.

Изпих я.








Гласувай:
26
0



1. smile999 - Невероятен си!
05.11.2010 16:55
Потанцувах с теб и есента!:-)
Всичко ще изчета, пропуснато!
цитирай
2. essy - Е, няма ПЪК да те хваля,
05.11.2010 17:23
и няма да те барам контекстно, щото мисля да си се кефя тайно на танцувалната есен и слънцето, ЕЙ :))))
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - И ти ли? :) ...
05.11.2010 18:04
много ...топло и нежно ... и много ъхъ ... есента на коляно ...
цитирай
4. original - :)
05.11.2010 19:02
вятърът прави красота
цитирай
5. joysii - Смесица от нервност, меланхолия и ...
05.11.2010 19:03
Смесица от нервност, меланхолия и романтичен егоизъм - есен.
Самота, разпиляно по дрехите слънце, празна пейка, мелодия някаква си - есен.
Прекрасно си го написал.
Поздрави.
цитирай
6. razkazvachka - Когато вятърът пошепне на листата, че някой иска да танцува,
05.11.2010 21:02
когато въздухът е сладка октомврийска бира (вж. Резерватът на таласъмите),
когато слънцето звъни по синята камбана на небето,
не може да си друго, а мед от злато и сребро от песен:)))

Дори да е за обедна почивка от някакъв си смешен офис:)))
цитирай
7. basta - наздраве :)...
05.11.2010 22:30
наздраве :)

http://www.youtube.com/watch?v=OdTdYbpl5hQ
цитирай
8. анонимен - Това е написано от жена
06.11.2010 00:52
Мацки не е необходимо толкова да се слагате, няма как да ви огрее :Р
цитирай
9. smile999 - Има ли значение кой го е писал и дали е ...
06.11.2010 08:48
Има ли значение кой го е писал и дали е мъж, или жена?!Хубаво е и стойностно!
цитирай
10. mun4o59 - Хубаво е!
06.11.2010 09:10
Има ли смисъл от повече думи? Хубаво е!
цитирай
11. roza17 - Хей!!!
06.11.2010 15:27
Тъгата ни прави хора, а есента е тъга.
Когато към тъгата прибавим и любов, се залюляваме към слънцето в стремежа си за щастие.
Но...не зная за ни един човек който да е на 100 процента щастлив. Така че, завиждам за мигове като този. Моите си ги събирам в шепи и ги слагам под възглавницата. За съжаление все още спя на ниско...
Мъж, жена или дете - няма значение. Ти си си четирите хикса и е нормално да си в неизвестност:)))
цитирай
12. ren - страхотно, и романтично, и нест...
07.11.2010 19:43
страхотно, и романтично, и нестандартно и ...много мое.
благодаря ти!
цитирай
13. xxxx - много ви се кефя..
08.11.2010 09:50
абе аз съм ъъъъъ,
парцал СЪМ..

"И какво значение има КОЙ СЪМ?!,
когато и воина Незнаен
омазан във кръв е потаен.."

винаги съм бил ДВЕ ИДЕИ В СТРАНИ,
но не ми барайте мъжкото на рода щот шъ въ скъсам :)))))))))))))

цитирай
14. phoenix2000 - Есенна люлка
12.11.2010 15:37
Вятъра съм аз
хванах гората
после и свалих листата
и тъй голите дървета
любих дълго на тревата
цитирай
15. ren - не ме интерисува нито кой си, нито от ...
14.11.2010 21:38
не ме интерисува нито кой си, нито от какъв пол - просто ми хареса реенето...едно усещане, че не съм сама в откаченостите си.
оня горе да те пази!
цитирай
16. анонимен - ....Елица
15.11.2010 15:29
Много е готино да се чувстваш така-върховно е
УСЕЩАНЕТО!!
цитирай
17. rightintwo - ...
17.11.2010 20:49
nice....
цитирай
18. xxxx - ъъ или ъ-Ъ хъхъ
18.11.2010 12:18
не nice,
А
nice, а?!

:p хей rightintwo за теб само готини неща. Винаги.
цитирай
19. pumona - не те барам,
25.11.2010 13:26
щот смятам да се кефиш...
само че кой ли те оставя да се кефиш ти на макс?!
цитирай
20. xxxx - повярвай, кефя се..
25.11.2010 15:41
на макс. Винаги - КОГАТО МОГА :)
Кефи се с мен...
цитирай
21. elpidaa - :)))
26.11.2010 06:24
аз я изпуснах, есента де :) но тя мен не ;)
...
не знам колко бавно пишеш, но ми харесва :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512428
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол