Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.11.2010 16:06 -
Правих любов. Люлях Есента.
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 5682 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2010 16:47
Прочетен: 5682 Коментари: 21 Гласове:
26
Последна промяна: 05.11.2010 16:47
Не знам как да започна... Пиша и трия.. и ПАК, пиша и трия.. Изречение Първо, изречение Второ, и после съм кутре по Delete. Днес не съм на хартия. Правя се на ДЕСЕТОПРЪСТНА и влача поглед по екран. Това го умея.
Развълнуван съм. Не! По скоро съм се насмъркал ПАК с поредното на доза листа, но този път есенни, и сега дишам заедно с Господ - от високо! - яко, нали?!
Днес минах през офиса и се задържах малко по дълго от обичайното за сезона. ХА. Звуча СМЕШЕН, но т`ва с "обичайното за сезона" ме кърти като лафче и веднага го правя комбинация от нули и единички по бялото на екран . Всъщност все ми е едно КОЙ-КВО-ЩО-и-КАК ще си прекара фразите - моите - през ГЛАВНИЯ. Относно моите интерпретации с думите - лазя ниско и ги събирам, правя ги КОЛЕКЦИЯ . Но ми е простено. Знам го. Защото съм просто ТАКЪВ КАКЪВТО.
По презумпция, когато Носталгията ме блъска и искам да съм СТЪПКИ НЯКЪДЕ, НИКОЙ не е в състояние да ме накара да направя кръгом в посока ИЗХОД.
И ето ме тук. В офиса. С чаровна усмивка. С поглед на ЛИМКА. И с типичното АЛА ХХХХ чувство за хумор.
Готино ми е. Много. Просто защото си почесох яко ЕГОТО. Аз си знам как.
Тук офисите са на макс. Хората едни и същи. Кафенетата са КЪТ. Нямаш много-много право на избор КЪДЕ ТОЧНО ДА СИ РАЗВЯВАШ БАЙРЯКА в обедното на почивка и затова се оставяш на собственото си ВЪОБРАЖЕНИЕ.
Така направих и аз. Оставих се. На въображението. Моето. (Всъщност аз съм леко бос от към въображение, но КОЛКОТО ТОЛКОВА. "И САМ съм си достатъчен!" - мисля си - "Но не винаги!" - опитвам се да се убедя в противното и като че ли успявам. Пак съм ХАУС ОТ МИСЛИ, но "Кво ти пука.." - продължавам да си бръщолевя на ум.
Чукна 12. Всички станаха и се направиха на OUTSIDE THE OFFICE. Получих няколко покани, но бях тактичен по отказа. Предпочетох да остана сам.
Слънцето се изсипа - не! - РАЗПИЛЯ СЕ по дрехите ми. Усмихнат се влача към бутката за списания и си купувам нес кафе в готина чашка. Погледа ми прави засечка с една ГОЛА ПЕЙКА и естествено СЪМ ПЕРГЕЛ в тази посока. Свилчам сакото от себе си и се изсипвам небрежно в стойка НЕ МЕ БАРАЙ ЩОТ СМЯТАМ ДА СЕ КЕФЯ НА СЛЪНЦЕТО, ЕЙ. И наистина се кефя. Баси. Невероятно лек съм. Вадя книжка и започвам да влача поглед по историйките които са вътре. Много забавно се гавря с любопитството на тия от съседната пейка, щот докът съ прая на изчетен по интелекта пускам по една-две дози ЗАКАЧЛИВ СМЯХ - на глас - и то ПАК без да искам, и те си мислят, има два варианта относно тва кво си мислят:
вариант едно: че лимките яко ме блъскат;
и вариант две: че определено съм на ВИЦ ПАРАД;
абе както и да е, да си мислят квот им е кеф.. мен ми е кеф да ми е гот и въобще не съм КЪТник по идеята, моята.
.. Наистина много интересна книга. Дишам с кеф от емоциите на главната героиня и се пръскам от яд, че съм ИЗЛЯТ ВЪВ НАЙ-ЧИСТОТО НА ВЪОБРАЖЕНИ. Само! Ъъъ. ("Парцал, крайно време е да се стегнеш!" - пак си мисля, и отново съм хилка) Баси. Кеф ми е. Не мога да изкривя хоризонта само, за да си счупя хатъра. А пък и хоризонта си ме кефи такъв какъвто е.
И тогава ЧУХ.
Мелодията.
Бях погален от невероятен полъх, който се изсипа по мен от близките тополи. Дъха ми секна. МИГ СЪМ ТУК, МИГ СЪМ ТАМ. Откъснах очите си от кориците, която търкалях в близкото на КОЛЯНОВ ВАЛ (демек колянов вал=колене) и СЕ ПОДАРИХ.
Бях изсипан поглед в ТИШИНА ОТ ЗВУЦИ.
Или, изписана Приказката е в очите ми, а те (очите ми) тацуват с есента, която се прави на ДЕКОР и скрива шума от магистралата.
Есен е. Крехка е. Пъстра е.
А аз се загубих в цвета на листата и шума на гората. (И пак ХА, тъпо е да го казвам, но гората всъщност наистина е линия от магистрални тополи - линия, която почти ме разплака. А когато крада плача. Сега бях на косъм (да се разплача), защото трябваше да съм hard по погледите на зяпачите. )
Танцувам. С жена. Правя усмивката си ЖЕСТ и се галя в устните й. Тя ми шепне: "Не ме пускай",
а аз я пипам с очи: "Никога не бих."
Способен съм да нося тази Гледка ВЕЧНО. И знам, че няма да ми тежи. Никога.
Правих любов. Люлях Есента жадно В ТАНЦ ИЗСИПАНА ТИШИНА. Дишах Мелодия и не подозирах, че това рисува ТОПЛИНА В ОЧИТЕ.
Изпих я.
Развълнуван съм. Не! По скоро съм се насмъркал ПАК с поредното на доза листа, но този път есенни, и сега дишам заедно с Господ - от високо! - яко, нали?!
Днес минах през офиса и се задържах малко по дълго от обичайното за сезона. ХА. Звуча СМЕШЕН, но т`ва с "обичайното за сезона" ме кърти като лафче и веднага го правя комбинация от нули и единички по бялото на екран . Всъщност все ми е едно КОЙ-КВО-ЩО-и-КАК ще си прекара фразите - моите - през ГЛАВНИЯ. Относно моите интерпретации с думите - лазя ниско и ги събирам, правя ги КОЛЕКЦИЯ . Но ми е простено. Знам го. Защото съм просто ТАКЪВ КАКЪВТО.
По презумпция, когато Носталгията ме блъска и искам да съм СТЪПКИ НЯКЪДЕ, НИКОЙ не е в състояние да ме накара да направя кръгом в посока ИЗХОД.
И ето ме тук. В офиса. С чаровна усмивка. С поглед на ЛИМКА. И с типичното АЛА ХХХХ чувство за хумор.
Готино ми е. Много. Просто защото си почесох яко ЕГОТО. Аз си знам как.
Тук офисите са на макс. Хората едни и същи. Кафенетата са КЪТ. Нямаш много-много право на избор КЪДЕ ТОЧНО ДА СИ РАЗВЯВАШ БАЙРЯКА в обедното на почивка и затова се оставяш на собственото си ВЪОБРАЖЕНИЕ.
Така направих и аз. Оставих се. На въображението. Моето. (Всъщност аз съм леко бос от към въображение, но КОЛКОТО ТОЛКОВА. "И САМ съм си достатъчен!" - мисля си - "Но не винаги!" - опитвам се да се убедя в противното и като че ли успявам. Пак съм ХАУС ОТ МИСЛИ, но "Кво ти пука.." - продължавам да си бръщолевя на ум.
Чукна 12. Всички станаха и се направиха на OUTSIDE THE OFFICE. Получих няколко покани, но бях тактичен по отказа. Предпочетох да остана сам.
Слънцето се изсипа - не! - РАЗПИЛЯ СЕ по дрехите ми. Усмихнат се влача към бутката за списания и си купувам нес кафе в готина чашка. Погледа ми прави засечка с една ГОЛА ПЕЙКА и естествено СЪМ ПЕРГЕЛ в тази посока. Свилчам сакото от себе си и се изсипвам небрежно в стойка НЕ МЕ БАРАЙ ЩОТ СМЯТАМ ДА СЕ КЕФЯ НА СЛЪНЦЕТО, ЕЙ. И наистина се кефя. Баси. Невероятно лек съм. Вадя книжка и започвам да влача поглед по историйките които са вътре. Много забавно се гавря с любопитството на тия от съседната пейка, щот докът съ прая на изчетен по интелекта пускам по една-две дози ЗАКАЧЛИВ СМЯХ - на глас - и то ПАК без да искам, и те си мислят, има два варианта относно тва кво си мислят:
вариант едно: че лимките яко ме блъскат;
и вариант две: че определено съм на ВИЦ ПАРАД;
абе както и да е, да си мислят квот им е кеф.. мен ми е кеф да ми е гот и въобще не съм КЪТник по идеята, моята.
.. Наистина много интересна книга. Дишам с кеф от емоциите на главната героиня и се пръскам от яд, че съм ИЗЛЯТ ВЪВ НАЙ-ЧИСТОТО НА ВЪОБРАЖЕНИ. Само! Ъъъ. ("Парцал, крайно време е да се стегнеш!" - пак си мисля, и отново съм хилка) Баси. Кеф ми е. Не мога да изкривя хоризонта само, за да си счупя хатъра. А пък и хоризонта си ме кефи такъв какъвто е.
И тогава ЧУХ.
Мелодията.
Бях погален от невероятен полъх, който се изсипа по мен от близките тополи. Дъха ми секна. МИГ СЪМ ТУК, МИГ СЪМ ТАМ. Откъснах очите си от кориците, която търкалях в близкото на КОЛЯНОВ ВАЛ (демек колянов вал=колене) и СЕ ПОДАРИХ.
Бях изсипан поглед в ТИШИНА ОТ ЗВУЦИ.
Или, изписана Приказката е в очите ми, а те (очите ми) тацуват с есента, която се прави на ДЕКОР и скрива шума от магистралата.
Есен е. Крехка е. Пъстра е.
А аз се загубих в цвета на листата и шума на гората. (И пак ХА, тъпо е да го казвам, но гората всъщност наистина е линия от магистрални тополи - линия, която почти ме разплака. А когато крада плача. Сега бях на косъм (да се разплача), защото трябваше да съм hard по погледите на зяпачите. )
Танцувам. С жена. Правя усмивката си ЖЕСТ и се галя в устните й. Тя ми шепне: "Не ме пускай",
а аз я пипам с очи: "Никога не бих."
Способен съм да нося тази Гледка ВЕЧНО. И знам, че няма да ми тежи. Никога.
Правих любов. Люлях Есента жадно В ТАНЦ ИЗСИПАНА ТИШИНА. Дишах Мелодия и не подозирах, че това рисува ТОПЛИНА В ОЧИТЕ.
Изпих я.
Потанцувах с теб и есента!:-)
Всичко ще изчета, пропуснато!
цитирайВсичко ще изчета, пропуснато!
и няма да те барам контекстно, щото мисля да си се кефя тайно на танцувалната есен и слънцето, ЕЙ :))))
цитираймного ...топло и нежно ... и много ъхъ ... есента на коляно ...
цитирай
4.
original -
:)
05.11.2010 19:02
05.11.2010 19:02
вятърът прави красота
цитирайСмесица от нервност, меланхолия и романтичен егоизъм - есен.
Самота, разпиляно по дрехите слънце, празна пейка, мелодия някаква си - есен.
Прекрасно си го написал.
Поздрави.
цитирайСамота, разпиляно по дрехите слънце, празна пейка, мелодия някаква си - есен.
Прекрасно си го написал.
Поздрави.
когато въздухът е сладка октомврийска бира (вж. Резерватът на таласъмите),
когато слънцето звъни по синята камбана на небето,
не може да си друго, а мед от злато и сребро от песен:)))
Дори да е за обедна почивка от някакъв си смешен офис:)))
цитирайкогато слънцето звъни по синята камбана на небето,
не може да си друго, а мед от злато и сребро от песен:)))
Дори да е за обедна почивка от някакъв си смешен офис:)))
наздраве :)
http://www.youtube.com/watch?v=OdTdYbpl5hQ
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=OdTdYbpl5hQ
8.
анонимен -
Това е написано от жена
06.11.2010 00:52
06.11.2010 00:52
Мацки не е необходимо толкова да се слагате, няма как да ви огрее :Р
цитирайИма ли значение кой го е писал и дали е мъж, или жена?!Хубаво е и стойностно!
цитирайИма ли смисъл от повече думи? Хубаво е!
цитирайТъгата ни прави хора, а есента е тъга.
Когато към тъгата прибавим и любов, се залюляваме към слънцето в стремежа си за щастие.
Но...не зная за ни един човек който да е на 100 процента щастлив. Така че, завиждам за мигове като този. Моите си ги събирам в шепи и ги слагам под възглавницата. За съжаление все още спя на ниско...
Мъж, жена или дете - няма значение. Ти си си четирите хикса и е нормално да си в неизвестност:)))
цитирайКогато към тъгата прибавим и любов, се залюляваме към слънцето в стремежа си за щастие.
Но...не зная за ни един човек който да е на 100 процента щастлив. Така че, завиждам за мигове като този. Моите си ги събирам в шепи и ги слагам под възглавницата. За съжаление все още спя на ниско...
Мъж, жена или дете - няма значение. Ти си си четирите хикса и е нормално да си в неизвестност:)))
страхотно, и романтично, и нестандартно и ...много мое.
благодаря ти!
цитирайблагодаря ти!
абе аз съм ъъъъъ,
парцал СЪМ..
"И какво значение има КОЙ СЪМ?!,
когато и воина Незнаен
омазан във кръв е потаен.."
винаги съм бил ДВЕ ИДЕИ В СТРАНИ,
но не ми барайте мъжкото на рода щот шъ въ скъсам :)))))))))))))
цитирайпарцал СЪМ..
"И какво значение има КОЙ СЪМ?!,
когато и воина Незнаен
омазан във кръв е потаен.."
винаги съм бил ДВЕ ИДЕИ В СТРАНИ,
но не ми барайте мъжкото на рода щот шъ въ скъсам :)))))))))))))
Вятъра съм аз
хванах гората
после и свалих листата
и тъй голите дървета
любих дълго на тревата
цитирайхванах гората
после и свалих листата
и тъй голите дървета
любих дълго на тревата
не ме интерисува нито кой си, нито от какъв пол - просто ми хареса реенето...едно усещане, че не съм сама в откаченостите си.
оня горе да те пази!
цитирайоня горе да те пази!
16.
анонимен -
....Елица
15.11.2010 15:29
15.11.2010 15:29
Много е готино да се чувстваш така-върховно е
УСЕЩАНЕТО!!
цитирайУСЕЩАНЕТО!!
nice....
цитирайне nice,
А
nice, а?!
:p хей rightintwo за теб само готини неща. Винаги.
цитирайА
nice, а?!
:p хей rightintwo за теб само готини неща. Винаги.
щот смятам да се кефиш...
само че кой ли те оставя да се кефиш ти на макс?!
цитирайсамо че кой ли те оставя да се кефиш ти на макс?!
на макс. Винаги - КОГАТО МОГА :)
Кефи се с мен...
цитирайКефи се с мен...
21.
elpidaa -
:)))
26.11.2010 06:24
26.11.2010 06:24
аз я изпуснах, есента де :) но тя мен не ;)
...
не знам колко бавно пишеш, но ми харесва :)
цитирай...
не знам колко бавно пишеш, но ми харесва :)
Търсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол