2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3907 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2010 12:18
Красиво мое сребърно момиче…
И луната разпиляна меко във коси…
От небето ПАК звездите със очи събличаш
и ги правиш малки морски светлинки…
Постилаш вятър в тишината…
И вълните с лекота измиват ти душата…
А после пясъка студен
събира – Вечно! – стъпките ти в плен.
И си - пак красива! – моя Дива…
Гола със разтворени бедра
разливаш нежността в сълза…
Изписваш със усмивка любовта,
а от устните ти капе твоята душа в мечта…
Красиво мое сребърно момиче…
Заровен поглед във едно море -
и те потърсих в най-самотното зрънце...
Глуха тишина...
И капеше луната празна в моите крака...
Направих стъпка-две
и се спънах в някакво шише...
А в него твоето сърце – ИЗПИСАНА РИСУНКА в редове..
Една мечта излята в капка СВОБОДА...
Красиво мое сребърно момиче...
15.11.2010 16:05
в тия две разчекнати/ пардон - разтворени/ бедра
на лунна капеща светлина!
А туй шише - бутилка ром
и вътре моето изписано сърце?!
Йохохо и пирони
във ковчега на мъртвеца -
изнасилена от некадърници поезия!
Е, това е вече слободия
в капчка свобода!
И готин си АНОНИМЕН :) КЕФ СИ изписан в коментар - тенкс мен :p (Чупиш ъгъла в лично мнение)
аре със здраве,
а аз съм импровизация и не ме бръсне кой-кво-що,
хилки да сте :)
15.11.2010 21:23
БАЛСАМ за душата-
ЯКО ме кефи!!!!
създава свят, политнал към звездите:
от сметището на живота ражда се пътека,
повежда дрребните човечета мечтата на поета...
не всеки може да я "смели"...
Поздрави!
в капките има толкова много влага. Толкова много :)
Ето ти една хилка и от мен:)
Над постелята кротко ръцете ти спят,
косо гледа ме мрачно разсъмване...
Как не искам да ставам,
да почва денят...
Във ръце ли те имам,
в сърцето ли...
Но обувките вечер ме свърват насам...
Глътка въздух ли,
повик ли,
нещо ли?...
И съм трезвен,
и сякаш съм много пиян.
И съм мекото топче от навици,
дращя - гърлена нотка в прегръдка от смях,
и доволното его на самеца,
апетитът на грил с гарнитура от грях.
Денем късам събития, пътища,
давя тонове нерви
в горчиво кафе,
за да имам вечерно завръщане
при усмивка по-мека
и от кадифе.
Пак да бъда героят от филма ти
в тихи думи полюшван -
и ласка, и кръст.
Да съм някой! - момчето ти, силното,
господарят, слугата,
бащата, синът...
А сега ще надяна калъпа си...
наедно със костюма -
и в профил,
и в фас.
Малка моя,
моя топла и сънена,
ще се върна довечера
пак да съм "аз"...
Р.Даскалова
А колко пъти съм посягал към думите, но звуча изкуствен... някак си сричам :)
прочетох те с "гърлена нотка в прегръдка от смях"..
А ти Роса ме усмихваш и без думи. Винаги :)