Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2010 10:42 - Не е любов. Друго е.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1754 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 10.12.2010 11:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
или
Сълзи под най-меките клепачи

или
нека да съм подзаглавие
Любвта изкърти душата ми до лудост



 

...измислен съм в пост

 



Правя се на БРОЯЧ. Едно-две-три... четири. Точно. Да. Четири крачета от ляво. Четири от дясно. И си мисля: "Мога да те съсипя с палец. Да скъсам движението от теб за винаги. И да те превърна в ЗАБРАВЕН СПОМЕН."

Глупости. Не си мисля това. По скоро си мисля: "Късметлия си, че попадна на мен. Някой друг на мое място би ти играл ЕДНА ЛАПА В БЪРЗОТО НА  ДЕНЯ. И щеше да приключиш бързо-бързо с всичко земно."


Баси. Суеверен ли съм?! Или?! Все едно.  Стана ми готино. И това е важното. И пак се вкарах в кефа на мисли: "Неочакван гост?! Знак на съдбата?! Или просто бях полазен от Случайността. ."

СИТНО ЛЕКО ПАЯЧЕ прави усмивката ми мека и топла.

В сивото на деня се превръщам в ГЪДЕЛ. Пълзях с очи и галех мисли - Вечно! - когато този неочакван мъник се изпързаля по клавиатурата - моята! - разхвърли стъпките си в бялото на листи и преля в бегъл опит да замести Силвестър Сталоун във филма Катерача, като се фукаше в стил "ПОКОРИХ ЕВЕРЕСТ И ИБАХ МАМАТА НА НИСКОТО НА ЕЛКАТА, ТАКА ЧЕ РОЛЯТА Е МОЯ".

Той е Виновника, който ме направи Писалка. Отново. 

По мен е. И въпреки вулгаризма, който излях в горното на абзац, аз бях непосилно отпуснат и се оставих да бъда стъпкан от един дребен и пръкнал се от нищото паяк. 

Замечтах се.

Зарових мисли и дадох НА ЗАДНА по календара.

В очите на една жена съм.

Точно преди десет години бях случайна среща. Познах се в усмивката й. Тя се разпиля по мен свободна. Непозната и влажна, есента капеше тъжно. Не я отминах. Спрях се. Исках да изпием сезона. Заедно. В един ИЗМИСЛЕН ПЪСТЪР МИГ. Глупаво е, но знаех, че ме харесва. Усетих го в погледа й - издиша по мен ЖЕЛАНИЕ на което аз не можах да устоя.

Аз млад. А тя на 36. Аз срамежлив. Сваляч според зависи. Никога нагъл. Само мъничко. Усмихнат винаги. А тя красива. Много красива. Bella donna.

И пряката реч:

- Хубаво капе есента в косите ти... - погалих я с усмивка. - Може ли?! - и посочих въпросително с ръка към free space-а като се довърших без думи, а с жест от сорта на: "КАЖИ МИ, ЧЕ НЯМАШ НИЩО ПРОТИВ ДА СИ НАНИЖА ЗАДНИКА ДО ТВОЯ."

Не отговори нищо. Просто гледаше. А аз нали съм си нагал (но не съвсем) седнах и се кефих колко ми е готино да съм до тази непозната. Баси. Яко е. Все едно се чуках с Вятъра. Но не точно. Не може да се опише с думи.

- Защо си сама? И тъжна?! - питам я, и СЪМ СКРИТА НАДЕЖДА да не ме разкара.

- Не знам. Готино е. А и ми писна от мъже. Есента е красива, нали?! Ела тук... - хваща ме за ръка. Влачи ме В ЗАДНОТО НА ПЕЙКА. Прави ПРЕДЕН МОСТ (демек навежда се на пред), събира няколко КАПКИ ЕСЕН и ги слага в ръцете ми. Вдига поглед. И ме целува леко. Не е любов. Друго е. Правихме си гъдел и ровихме с пръсти есента.

- Да. Красива е. И мирише на теб. - казвам й. Тя се засмя. Знаех, че си мисли "Ама и тоя къде се слага...",  но и прощавам, защото аз ПЪК си мислех:  "Тя не ме познава. Ама после.. няма да й стиска да направи погледа си РАЗВОД по моя. Ще й липсвам. Ако ли не, то тя на мен със сигурност"

Смеем се. И двамата.


Говорихме си. Разни неща. И глупави. И не чак толкова. Пилях се в следобеда. С нея.

Харесвам я.

Невероятно лек съм. И пак я гледам. И тя. Разказва ми сълзите си. И аз изпивам болката й. Мамка му. Толкова много болка. Събрана е МОКРА в очите ми. И осъзнавам, че искам още. Искам да лее себе си по мен.  И да не спира. Не съм този който ще й държи сметка. Просто искам да я направя лека. Искам да я изтрия от вината.
Казва ми, че  е СЛАБА. И че не може да се промени. Никога. Правила се е на ОПИТ, но опита й или се е изписвал СТУДЕН В ОЧИТЕ Й или е оставял белези от бръснарски ножчета. Показва ми ръцете си. Разказва ми колко е лекомислена и че ВИНАГИ ПРАВИ БРАК С ИМПУЛСА.  А аз правя ШАМАР по нея и й препоръчвам най-добрия теляк - СЪЛЗИТЕ. "Сълзите мият всичко", казвам й. "А от болката по сладко нещо няма..." Пак се смеем. Мамка му. И си псуваме. Лекичко така. Почти без да искаме...








Тази сутрин  отварям очи. Усещам се студен. От снощи съм такъв.

Държах се грубо. Но тя беше полудяла. Влачеше се по пода. Говореше ми за някаква Свобода. Повтаряше колко е виновна. И въпреки това
колко много ме обича. Но аз просто вече не й вярвам. Но не мога без нея.
Бяхме ГЛЕДКА В АБСТРАКЦИЯ. Сцена сме. Но на нея не й пука за публиката. А аз съм стегнат. Не искам да СМЕ СКАНДАЛ. А и тези тънки плочи - всичко се чува (сигурно стените  си правят лепки по любопитното на уши). Мразя тънкото строителство.)
Не обичам да летя и правя здрави корени със земната кора.
А тя е НАПУШЕНА В ОБЛАЦИ. И мен ме боли. Но не се друсам с фантазии. Знам, че СА вредни. И също така знам, че тя осъзнава всичко, но не иска да направи компромис по егото си. Остава си единствено НЕУСПЕШЕН ОПИТ. Това е тя - ЕДИН ШИБАНО НЕУСПЕШЕН ОПИТ. Този път я оставам да я боли. Нека. Не я прегръщам. А искам. Не съм гледал толкова студено НИКОГА. Но бях длъжен.

.

Мамка му.

Аз или тя?! Въздуха или земята?!  С въпрос или без отговор?!



....
И утрото в дъха й:



Пестим думите. Боли ме. И нея. Но нямам друг избор. Трябва да я накарам да порасне. Проси ме ГРЕШНА. И винаги й давах. Но този път НЕ ИЗДЪРЖАМ и съм шибано студен. Едва ли ще ме държи дълго. Може би ще съм ГАД ЗА ЕДИН ДЕН. Или пък малко по вече. Не знам. Но и аз имам достойнство. И не мога да гледам всеки път празно, когато НЯКОЙ ПРОСТО Е РЕШИЛ ДА СЕ ПРАВИ НА БЕЛИ ОБЛАЦИ.


Сещам се за онази есен. Когато една 36 годишна жена ме направи ПЪЛНИ ШЕПИ КАПКИ ЕСЕН.  А днес съм просто един СПОМЕН. И съм ПРОВАЛЕН ОПИТ в собствения си дом.




"какво има сега
кажи
само без тъги и гадости и отчаяния
давай с усмивките
аз съм тук някъде може би знам ли
и за какво ли съм"




No fear, no pain
Nobody left to blame
I"ll try alone
Make destiny my own
I learn to free my mind
Myself I now must find
Once more
Once more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
To the heavens I sail
If I could fly

So here I am
In solitude I stand
I"ve got dreams inside
I need to realize
My faith has grown
No fear of the unknown
No more
No more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
I could ravage my jail
If I could fly





Тагове:   клепачи,   най-меките,


Гласувай:
8
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - :)
16.11.2010 11:21
всяка златна тъга,която ни разкъсва и после ни създава
,знам,
и боли
цитирай
2. smile999 - !!!!!!!
16.11.2010 11:54
Хубав ден!:)
цитирай
3. xxxx - деня е хубав. Винаги. Когато е усмихнат..
16.11.2010 16:26
аз СЪМ. Усмихнат. Винаги (почти) :)))
А вечерта ще е необратимо мека. За мен.


цитирай
4. анонимен - ....Елица
16.11.2010 17:38
!!!!!!!!!!!!

Любовта е НАЙ-СЛАДКАТА лудост-ДА БЪДЕ!
цитирай
5. xxxx - Любовта е такава изгъзица..
17.11.2010 08:19
чи напрау мамъ си джейси тракала..
Амъ й се кефим яко де - и то без каишка :)))

Хубава. Хубава е любовта.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512428
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол