Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2010 13:13 - Лесен съм. За писане.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2472 Коментари: 8 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Лесен съм. За писане.

или нека да съм подзаглавие
(И музиката в ноти прави очите ми влажни)




If I Close My Eyes Forever   Музиката ме прави лесен за писане. Не ми трябва много и влача мисли по тънкото на писец. Драскам момента като го заключвам в редове - за винаги! Дишам звук. Пуша цигара. Разливам се в тишината и много бавно въргалям спомените в дим. Вечер е. Луната е кръгла - почти! - и аз разлян в нея. Събирам спомени.

И музиката в ноти прави очите ми влажни...

Хубави са такива моменти. Страдам ги. Изсипвам чаровна усмивка, поглеждам любимата и се влача в мелодия. Такъв съм. Душата ми - опъната на диван! - е тъжна по съдба. Всъщност мисля, че шизофренията яко ме блъска ИЗМИСЛЕНА. Играя с думите. Не винаги, но често. Няма два лафа, ясно е като бял ден, че съм хърби от всякъде, но ТЪЖЕН СЪМ ДОБЪР и къртя логиката както аз си знам. Иначе ставам посредствен. Не ми се обеснява. Аз си знам какъв съм когато не съм такъв. 

И музиката се лее - леко и меко! - докато аз облизвам пейзажа...

Погледа ми пак се гали в мекото на вълни... а аз рисувам Фантазията с пръсти..  Морето пръска пяна по цялото ми тяло, а въображението прави Луната ЦЕЛУНАТА В УСТНИТЕ МИ. Това ми харесва. Трябва само да се задържа КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО ТОЛКОВА ПО ВЕЧНО в мига на брега, и да потъна леко в прегръдката  на Тишината  загледан в хоризонта.  Да се слея така, сякаш никога не съм бил ИЗВЪН. Това е границата - да съм част от картина, която се блъска в рамките на хоризонта. Винаги.
"Моята музика е красива мокра", мислех си. И тогава въздъхнах. Без да искам изсипах дъха си тежко в стаята и това събуди любопитството на любимата жена.  ОГЪРЛИЦА ОТ СЪЛЗИ ПО ПРЪСТИТЕ МИ (търкалях небрежно в абстракция) и всяка перла е низ от мокър спомен, а аз ги разпилях в ЕДНА ИЗСИПАНА ВЪЗДИШКА и ги наместих някак си уютно по ъглите на стените.

Любимата в усмивката ми Е КРАСИВА...

И въпреки това...

изпитвах леко напрежение. Усетих как тя се готви да се превърне във ВЪПРОСНИК, а това ме трие от пейзажа и ме прави РАЗМАЗАН СЪМ ГРОЗЕНОтговорих си бързо на въпроса Защо по дяволите изпитвам напрежение?... Е, отговора се заби като стрела в кръглото на диалог...

И тогава се разпиляхме в пряка реч...

- Какво правиш?! - тя ме стрелна директно в целта с откаченото си любопитство. И нямаше да си тръгне без отговор (образно казано).
- Нищо.
- Знаеш как мразя тази дума. НИЩО!!! Подивявам ти казвам. Хайде дай пак. Какво правиш?!
- Нищо. Пиша си разни работи... ТВОРЯ. - казвам гордо, като се изсипвам в небрежна тиха  усмивка. Смешно ми е, че ме пита. Аз никога не бих. Знам кога да съм въпрос и кога да си държа зъбите пред езика.
- Моля?! - извъртя физиономията си в ПИТАНКА и завърши с ВЪЗКЛИЦАНИЕ НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ, като направи и няколко забити многоточия ИЗХВЪРЛЕНИ В ПОГЛЕДА МИ.
- Измислям си. За тишината. За музиката... - пак сричам отговора в думи, но винаги усмихнат..

Затворих твърдите корици на тефтер. Направих го демонстративно. Бях гневен. По скоро леко гневен.

Видя се, че ще трябва да вкарам писалката В ОБРАТНОТО НА КАПАЧКА. Стана ми кофти. Все едно СЪМ ПРОЧЕТЕН ГОЛ. А от това стомаха ми винаги става на топка. Мразя въпросите. Не за друго, не давам добри обеснения и никога не ми вярват.

Както и да е, бързо ми минава. Станах. Пуснах чешмата. И зачаках. Бях вкарал пръст под мокрото на струя и висях там докато не я превърнах в лед. Изпих две чаши. Облизах мокрото на капки и направих устните си приятно хладни.

Върнах се на дивана... Пак се вкарах ИЗПЛЕТЕН В МИСЛИ... Мислех си за...

Истината е, че когато имам нужда да пиша изпитвам гъдел. Размазвам се от кеф. Неизбежно е. Сядам и пиша. Или лягам и пиша - все едно кое от двете ще ми се случи - хоризонталата или вертикалата - винаги изключвам от всичко и всички. Ако не ме порежеш в сюблимния момент с някой изгърбен въпрос ще те опръскам с оргазъм. И може и да ти хареса, а ако не, поне ме остави да си изпия нотите.
Гледах я.... в очите, в косите, в гърдите - правех го И НЕЖНО, И СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЛКОВА  ГРУБО. Събличах се в нея с поглед. Тишината се пръскаше в мелодия, а аз танцувах блус ПРЕГЪРНАТ В СПОМЕН. Пиех бира, дърпах си с кеф от тежкото на фас и музата тъкмо се беше разпиляла с дъх на девица върху възбудения ми и жаден за наслада егоизъм, когато тя

ме покани на танц.

If I close my
eyes for ever.

Обичам тази жена. Въпреки всичко. Обичам я. И не мога без нея - никога не бих (пробвал да я загубя). Зарових се в косите й. За кратко. И я стисках ТОЛКОВА СИЛНО, КОЛКОТО И ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ, КОГАТО Е В ПРЕГРЪДКИТЕ МИ.

Бяхме стъпки под луната и си гледахме срамежливо в краката..
"И пясъка в краката ни е МЕК" , измислях си аз.

Танца свърши. Погледа ми се заби  отново в червените корици на формат А4. Купих този тефтер с ДЕТСКОТО НА МЕРАК. Но за тази вечер бях The end от към идеята за мастило. Вече не можех да пиша. Заключих момента в ГРАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЯ и пак се разложих върху мекото на дивана. Започнах да чета някаква книжка. Разхвърлях поглед и БЯХ СТАРАНИЕ да не се разсейвам по вече: "Може да хвана някой и друг лаф в РАЗГЪРНАТОТО НА СТРАНИЦИ", отново си мислех и се отнесох в сюжета... Книгата беше добра. Но не ми се получи.

В действителност си мислех разни неща.. като например:

"Скрит СЪМ в тъмното."

Толкова нощи съм бил ВНЕЗАПНО ОТВОРЕНИ ОЧИ. Изписвах се на всевъзможни халваджийски тефтери, парчета хартия, дори съм драскал върху статии по вестници НА СЛЯПО и след това съм се правил на ДЖО ЗОРКОТО ОКО с идеята да разчета НАПИСАНОТО В ХАОС..  Наистина се криех когато пиша. И още се крия.

И често,

когато светлината -  изсипана от екрана на телевизор в тъмното на часове - е събрана в шепите ми съм писал едни от най готините неща които са капали `из между` пръстите ми. Баси. Трябва ли да съм честен. Най-красивите неща се случват недокоснати от чуждото на поглед - винаги! И за това тишината разпиляна в самотата е така важна за мен. Обичам да страдам сам. На брега. Измислям страданието така както изписвам усмивката си в извивка. И е лесно. И не съвсем. Писал съм дори на крак зад някой ъгъл мисли които са ме  цапардосвали в миг на вдъхновение. Рисувал съм погледи по издрасканото си сърце и съм ги превръщал в красиви стихове. А после ги крия или ги изхвърлям в Морето, което открадна сърцето (ми) още преди, защото се страхувам, че ще бъда разбран ГРЕШЕН.

Това беше. Любимата първо беше въпросник, после хлъзнати стъпки в паркет,  мека целувка в нарисувана пясъчна нощ , капки "луна" в нотите на тишина и разпиляна в устните ми топлина. Мига се сви и се изниза през ключалката. В стаята изведнъж стана студено. Тишината изстина. Бях изнасилен в танц и определено се възползвах от лукса да го излижа въпреки егото. Оставих магията да изкапе във вялата ми усмивка.  Измих се в миналото с кеф. "My name is Ozzy.." Люлях спомените в готиното на танц. Превърнах тази вечер във вечен спомен, също като много други.


Всичко прелива красиво във вечноста. 


В гората. С мъглата. Изчезнах в дима. На цигарата.  




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smile999 - Страхотни текстове!Чета ги с го...
30.11.2010 14:05
Страхотни текстове!Чета ги с голямо удоволствие и наистина ти се кефя!:-)
цитирай
2. mun4o59 - Защо ли?
30.11.2010 14:11
Що ма караш да мисля? Толкос зор виждам, ама бравус!
цитирай
3. xxxx - Мунчо, Мунчо...
30.11.2010 14:59
нидей дъ мислиш мноу-мноу, чи и аз ни знам как става туй (с мисленето) хъхъ, аз ли дъ тъ уча :p
и да съ хилиш ей

smile999 :))))) кефи се, и глей дъ ми устайш малко кеф и на мен :)
цитирай
4. razkazvachka - Пишеш си ти лесно, разливаш се по електронната ми страница и
30.11.2010 17:41
хъм - тва не е от тока - сигурно си се ухилил лъчезарно:)))

Хубаво, тогава - така е по-лесно за четене!
цитирай
5. elineli - Може
30.11.2010 19:14
да си лесен за писане, обаче си чудесен за четене. Затова и тук съм непременно дълго по думите/ти/...
цитирай
6. xxxx - Разказвачке-квачке :))
01.12.2010 09:29
нали знаеш, че те обичам по моя си начин.. и не се съмнявай - влача усмивката си в готиното на лиги - винаги :)))))))) Поне се опитвам хъхъ
пп: баси, мноу съм лигав коментарно, нали?! все тая важното е да въртим колая..

elineli , ГЪДЕЛ СИ изсипан в думи :) и това ми харесва, определено ми харесва... ще гледам да не си го виря много на горе - носа! хъхъ
всъщност и на теб ти се хиля, днес съм ларж - гепирай се :)))))

И ти който ме четеш прочети и това: И кефете се с презервативи, ако сте ларж по разнообразието на връзки... И ДЕНЯ Е СВЕТОВЕН ПО СПИНА, НЕКА ДА СМЕ ПО РАЗУМНИ.. Много готини хора разпиляха дъха си вечно...


цитирай
7. masterpiece08 - ;) Музиката те пише. . . май. . . Много ...
02.12.2010 15:23
;) Музиката те пише...май...
Много шантаво и готино!...
Поздравления!:)))
цитирай
8. xxxx - Нали знаеш лафа...
02.12.2010 16:27
Един казал:
- Здрасти.
А другия му гу върнал тъпкано:
- Ти си здрасти.

така че, много шантаво и готино хъхъхъ
не, не ТИ СИ ШАНТАВА И ГОТИНА :)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754771
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол