Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.11.2010 13:13 -
Лесен съм. За писане.
Лесен съм. За писане.
или нека да съм подзаглавие
(И музиката в ноти прави очите ми влажни)
If I Close My Eyes Forever Музиката ме прави лесен за писане. Не ми трябва много и влача мисли по тънкото на писец. Драскам момента като го заключвам в редове - за винаги! Дишам звук. Пуша цигара. Разливам се в тишината и много бавно въргалям спомените в дим. Вечер е. Луната е кръгла - почти! - и аз разлян в нея. Събирам спомени.
И музиката в ноти прави очите ми влажни...
Хубави са такива моменти. Страдам ги. Изсипвам чаровна усмивка, поглеждам любимата и се влача в мелодия. Такъв съм. Душата ми - опъната на диван! - е тъжна по съдба. Всъщност мисля, че шизофренията яко ме блъска ИЗМИСЛЕНА. Играя с думите. Не винаги, но често. Няма два лафа, ясно е като бял ден, че съм хърби от всякъде, но ТЪЖЕН СЪМ ДОБЪР и къртя логиката както аз си знам. Иначе ставам посредствен. Не ми се обеснява. Аз си знам какъв съм когато не съм такъв.
И музиката се лее - леко и меко! - докато аз облизвам пейзажа...
Погледа ми пак се гали в мекото на вълни... а аз рисувам Фантазията с пръсти.. Морето пръска пяна по цялото ми тяло, а въображението прави Луната ЦЕЛУНАТА В УСТНИТЕ МИ. Това ми харесва. Трябва само да се задържа КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО ТОЛКОВА ПО ВЕЧНО в мига на брега, и да потъна леко в прегръдката на Тишината загледан в хоризонта. Да се слея така, сякаш никога не съм бил ИЗВЪН. Това е границата - да съм част от картина, която се блъска в рамките на хоризонта. Винаги.
"Моята музика е красива мокра", мислех си. И тогава въздъхнах. Без да искам изсипах дъха си тежко в стаята и това събуди любопитството на любимата жена. ОГЪРЛИЦА ОТ СЪЛЗИ ПО ПРЪСТИТЕ МИ (търкалях небрежно в абстракция) и всяка перла е низ от мокър спомен, а аз ги разпилях в ЕДНА ИЗСИПАНА ВЪЗДИШКА и ги наместих някак си уютно по ъглите на стените.
Любимата в усмивката ми Е КРАСИВА...
И въпреки това...
изпитвах леко напрежение. Усетих как тя се готви да се превърне във ВЪПРОСНИК, а това ме трие от пейзажа и ме прави РАЗМАЗАН СЪМ ГРОЗЕН. Отговорих си бързо на въпроса Защо по дяволите изпитвам напрежение?... Е, отговора се заби като стрела в кръглото на диалог...
И тогава се разпиляхме в пряка реч...
- Какво правиш?! - тя ме стрелна директно в целта с откаченото си любопитство. И нямаше да си тръгне без отговор (образно казано).
- Нищо.
- Знаеш как мразя тази дума. НИЩО!!! Подивявам ти казвам. Хайде дай пак. Какво правиш?!
- Нищо. Пиша си разни работи... ТВОРЯ. - казвам гордо, като се изсипвам в небрежна тиха усмивка. Смешно ми е, че ме пита. Аз никога не бих. Знам кога да съм въпрос и кога да си държа зъбите пред езика.
- Моля?! - извъртя физиономията си в ПИТАНКА и завърши с ВЪЗКЛИЦАНИЕ НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ, като направи и няколко забити многоточия ИЗХВЪРЛЕНИ В ПОГЛЕДА МИ.
- Измислям си. За тишината. За музиката... - пак сричам отговора в думи, но винаги усмихнат..
Затворих твърдите корици на тефтер. Направих го демонстративно. Бях гневен. По скоро леко гневен.
Видя се, че ще трябва да вкарам писалката В ОБРАТНОТО НА КАПАЧКА. Стана ми кофти. Все едно СЪМ ПРОЧЕТЕН ГОЛ. А от това стомаха ми винаги става на топка. Мразя въпросите. Не за друго, не давам добри обеснения и никога не ми вярват.
Както и да е, бързо ми минава. Станах. Пуснах чешмата. И зачаках. Бях вкарал пръст под мокрото на струя и висях там докато не я превърнах в лед. Изпих две чаши. Облизах мокрото на капки и направих устните си приятно хладни.
Върнах се на дивана... Пак се вкарах ИЗПЛЕТЕН В МИСЛИ... Мислех си за...
Истината е, че когато имам нужда да пиша изпитвам гъдел. Размазвам се от кеф. Неизбежно е. Сядам и пиша. Или лягам и пиша - все едно кое от двете ще ми се случи - хоризонталата или вертикалата - винаги изключвам от всичко и всички. Ако не ме порежеш в сюблимния момент с някой изгърбен въпрос ще те опръскам с оргазъм. И може и да ти хареса, а ако не, поне ме остави да си изпия нотите.
Гледах я.... в очите, в косите, в гърдите - правех го И НЕЖНО, И СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЛКОВА ГРУБО. Събличах се в нея с поглед. Тишината се пръскаше в мелодия, а аз танцувах блус ПРЕГЪРНАТ В СПОМЕН. Пиех бира, дърпах си с кеф от тежкото на фас и музата тъкмо се беше разпиляла с дъх на девица върху възбудения ми и жаден за наслада егоизъм, когато тя
ме покани на танц.
If I close my eyes for ever.
Обичам тази жена. Въпреки всичко. Обичам я. И не мога без нея - никога не бих (пробвал да я загубя). Зарових се в косите й. За кратко. И я стисках ТОЛКОВА СИЛНО, КОЛКОТО И ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ, КОГАТО Е В ПРЕГРЪДКИТЕ МИ.
Бяхме стъпки под луната и си гледахме срамежливо в краката..
"И пясъка в краката ни е МЕК" , измислях си аз.
Танца свърши. Погледа ми се заби отново в червените корици на формат А4. Купих този тефтер с ДЕТСКОТО НА МЕРАК. Но за тази вечер бях The end от към идеята за мастило. Вече не можех да пиша. Заключих момента в ГРАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЯ и пак се разложих върху мекото на дивана. Започнах да чета някаква книжка. Разхвърлях поглед и БЯХ СТАРАНИЕ да не се разсейвам по вече: "Може да хвана някой и друг лаф в РАЗГЪРНАТОТО НА СТРАНИЦИ", отново си мислех и се отнесох в сюжета... Книгата беше добра. Но не ми се получи.
В действителност си мислех разни неща.. като например:
"Скрит СЪМ в тъмното."
Толкова нощи съм бил ВНЕЗАПНО ОТВОРЕНИ ОЧИ. Изписвах се на всевъзможни халваджийски тефтери, парчета хартия, дори съм драскал върху статии по вестници НА СЛЯПО и след това съм се правил на ДЖО ЗОРКОТО ОКО с идеята да разчета НАПИСАНОТО В ХАОС.. Наистина се криех когато пиша. И още се крия.
И често,
когато светлината - изсипана от екрана на телевизор в тъмното на часове - е събрана в шепите ми съм писал едни от най готините неща които са капали `из между` пръстите ми. Баси. Трябва ли да съм честен. Най-красивите неща се случват недокоснати от чуждото на поглед - винаги! И за това тишината разпиляна в самотата е така важна за мен. Обичам да страдам сам. На брега. Измислям страданието така както изписвам усмивката си в извивка. И е лесно. И не съвсем. Писал съм дори на крак зад някой ъгъл мисли които са ме цапардосвали в миг на вдъхновение. Рисувал съм погледи по издрасканото си сърце и съм ги превръщал в красиви стихове. А после ги крия или ги изхвърлям в Морето, което открадна сърцето (ми) още преди, защото се страхувам, че ще бъда разбран ГРЕШЕН.
Това беше. Любимата първо беше въпросник, после хлъзнати стъпки в паркет, мека целувка в нарисувана пясъчна нощ , капки "луна" в нотите на тишина и разпиляна в устните ми топлина. Мига се сви и се изниза през ключалката. В стаята изведнъж стана студено. Тишината изстина. Бях изнасилен в танц и определено се възползвах от лукса да го излижа въпреки егото. Оставих магията да изкапе във вялата ми усмивка. Измих се в миналото с кеф. "My name is Ozzy.." Люлях спомените в готиното на танц. Превърнах тази вечер във вечен спомен, също като много други.
Всичко прелива красиво във вечноста.
В гората. С мъглата. Изчезнах в дима. На цигарата.
или нека да съм подзаглавие
(И музиката в ноти прави очите ми влажни)
If I Close My Eyes Forever Музиката ме прави лесен за писане. Не ми трябва много и влача мисли по тънкото на писец. Драскам момента като го заключвам в редове - за винаги! Дишам звук. Пуша цигара. Разливам се в тишината и много бавно въргалям спомените в дим. Вечер е. Луната е кръгла - почти! - и аз разлян в нея. Събирам спомени.
И музиката в ноти прави очите ми влажни...
Хубави са такива моменти. Страдам ги. Изсипвам чаровна усмивка, поглеждам любимата и се влача в мелодия. Такъв съм. Душата ми - опъната на диван! - е тъжна по съдба. Всъщност мисля, че шизофренията яко ме блъска ИЗМИСЛЕНА. Играя с думите. Не винаги, но често. Няма два лафа, ясно е като бял ден, че съм хърби от всякъде, но ТЪЖЕН СЪМ ДОБЪР и къртя логиката както аз си знам. Иначе ставам посредствен. Не ми се обеснява. Аз си знам какъв съм когато не съм такъв.
И музиката се лее - леко и меко! - докато аз облизвам пейзажа...
Погледа ми пак се гали в мекото на вълни... а аз рисувам Фантазията с пръсти.. Морето пръска пяна по цялото ми тяло, а въображението прави Луната ЦЕЛУНАТА В УСТНИТЕ МИ. Това ми харесва. Трябва само да се задържа КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО ТОЛКОВА ПО ВЕЧНО в мига на брега, и да потъна леко в прегръдката на Тишината загледан в хоризонта. Да се слея така, сякаш никога не съм бил ИЗВЪН. Това е границата - да съм част от картина, която се блъска в рамките на хоризонта. Винаги.
"Моята музика е красива мокра", мислех си. И тогава въздъхнах. Без да искам изсипах дъха си тежко в стаята и това събуди любопитството на любимата жена. ОГЪРЛИЦА ОТ СЪЛЗИ ПО ПРЪСТИТЕ МИ (търкалях небрежно в абстракция) и всяка перла е низ от мокър спомен, а аз ги разпилях в ЕДНА ИЗСИПАНА ВЪЗДИШКА и ги наместих някак си уютно по ъглите на стените.
Любимата в усмивката ми Е КРАСИВА...
И въпреки това...
изпитвах леко напрежение. Усетих как тя се готви да се превърне във ВЪПРОСНИК, а това ме трие от пейзажа и ме прави РАЗМАЗАН СЪМ ГРОЗЕН. Отговорих си бързо на въпроса Защо по дяволите изпитвам напрежение?... Е, отговора се заби като стрела в кръглото на диалог...
И тогава се разпиляхме в пряка реч...
- Какво правиш?! - тя ме стрелна директно в целта с откаченото си любопитство. И нямаше да си тръгне без отговор (образно казано).
- Нищо.
- Знаеш как мразя тази дума. НИЩО!!! Подивявам ти казвам. Хайде дай пак. Какво правиш?!
- Нищо. Пиша си разни работи... ТВОРЯ. - казвам гордо, като се изсипвам в небрежна тиха усмивка. Смешно ми е, че ме пита. Аз никога не бих. Знам кога да съм въпрос и кога да си държа зъбите пред езика.
- Моля?! - извъртя физиономията си в ПИТАНКА и завърши с ВЪЗКЛИЦАНИЕ НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ, като направи и няколко забити многоточия ИЗХВЪРЛЕНИ В ПОГЛЕДА МИ.
- Измислям си. За тишината. За музиката... - пак сричам отговора в думи, но винаги усмихнат..
Затворих твърдите корици на тефтер. Направих го демонстративно. Бях гневен. По скоро леко гневен.
Видя се, че ще трябва да вкарам писалката В ОБРАТНОТО НА КАПАЧКА. Стана ми кофти. Все едно СЪМ ПРОЧЕТЕН ГОЛ. А от това стомаха ми винаги става на топка. Мразя въпросите. Не за друго, не давам добри обеснения и никога не ми вярват.
Както и да е, бързо ми минава. Станах. Пуснах чешмата. И зачаках. Бях вкарал пръст под мокрото на струя и висях там докато не я превърнах в лед. Изпих две чаши. Облизах мокрото на капки и направих устните си приятно хладни.
Върнах се на дивана... Пак се вкарах ИЗПЛЕТЕН В МИСЛИ... Мислех си за...
Истината е, че когато имам нужда да пиша изпитвам гъдел. Размазвам се от кеф. Неизбежно е. Сядам и пиша. Или лягам и пиша - все едно кое от двете ще ми се случи - хоризонталата или вертикалата - винаги изключвам от всичко и всички. Ако не ме порежеш в сюблимния момент с някой изгърбен въпрос ще те опръскам с оргазъм. И може и да ти хареса, а ако не, поне ме остави да си изпия нотите.
Гледах я.... в очите, в косите, в гърдите - правех го И НЕЖНО, И СЪЩЕВРЕМЕННО ТОЛКОВА ГРУБО. Събличах се в нея с поглед. Тишината се пръскаше в мелодия, а аз танцувах блус ПРЕГЪРНАТ В СПОМЕН. Пиех бира, дърпах си с кеф от тежкото на фас и музата тъкмо се беше разпиляла с дъх на девица върху възбудения ми и жаден за наслада егоизъм, когато тя
ме покани на танц.
If I close my eyes for ever.
Обичам тази жена. Въпреки всичко. Обичам я. И не мога без нея - никога не бих (пробвал да я загубя). Зарових се в косите й. За кратко. И я стисках ТОЛКОВА СИЛНО, КОЛКОТО И ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ, КОГАТО Е В ПРЕГРЪДКИТЕ МИ.
Бяхме стъпки под луната и си гледахме срамежливо в краката..
"И пясъка в краката ни е МЕК" , измислях си аз.
Танца свърши. Погледа ми се заби отново в червените корици на формат А4. Купих този тефтер с ДЕТСКОТО НА МЕРАК. Но за тази вечер бях The end от към идеята за мастило. Вече не можех да пиша. Заключих момента в ГРАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЯ и пак се разложих върху мекото на дивана. Започнах да чета някаква книжка. Разхвърлях поглед и БЯХ СТАРАНИЕ да не се разсейвам по вече: "Може да хвана някой и друг лаф в РАЗГЪРНАТОТО НА СТРАНИЦИ", отново си мислех и се отнесох в сюжета... Книгата беше добра. Но не ми се получи.
В действителност си мислех разни неща.. като например:
"Скрит СЪМ в тъмното."
Толкова нощи съм бил ВНЕЗАПНО ОТВОРЕНИ ОЧИ. Изписвах се на всевъзможни халваджийски тефтери, парчета хартия, дори съм драскал върху статии по вестници НА СЛЯПО и след това съм се правил на ДЖО ЗОРКОТО ОКО с идеята да разчета НАПИСАНОТО В ХАОС.. Наистина се криех когато пиша. И още се крия.
И често,
когато светлината - изсипана от екрана на телевизор в тъмното на часове - е събрана в шепите ми съм писал едни от най готините неща които са капали `из между` пръстите ми. Баси. Трябва ли да съм честен. Най-красивите неща се случват недокоснати от чуждото на поглед - винаги! И за това тишината разпиляна в самотата е така важна за мен. Обичам да страдам сам. На брега. Измислям страданието така както изписвам усмивката си в извивка. И е лесно. И не съвсем. Писал съм дори на крак зад някой ъгъл мисли които са ме цапардосвали в миг на вдъхновение. Рисувал съм погледи по издрасканото си сърце и съм ги превръщал в красиви стихове. А после ги крия или ги изхвърлям в Морето, което открадна сърцето (ми) още преди, защото се страхувам, че ще бъда разбран ГРЕШЕН.
Това беше. Любимата първо беше въпросник, после хлъзнати стъпки в паркет, мека целувка в нарисувана пясъчна нощ , капки "луна" в нотите на тишина и разпиляна в устните ми топлина. Мига се сви и се изниза през ключалката. В стаята изведнъж стана студено. Тишината изстина. Бях изнасилен в танц и определено се възползвах от лукса да го излижа въпреки егото. Оставих магията да изкапе във вялата ми усмивка. Измих се в миналото с кеф. "My name is Ozzy.." Люлях спомените в готиното на танц. Превърнах тази вечер във вечен спомен, също като много други.
Всичко прелива красиво във вечноста.
В гората. С мъглата. Изчезнах в дима. На цигарата.
Страхотни текстове!Чета ги с голямо удоволствие и наистина ти се кефя!:-)
цитирайЩо ма караш да мисля? Толкос зор виждам, ама бравус!
цитирайнидей дъ мислиш мноу-мноу, чи и аз ни знам как става туй (с мисленето) хъхъ, аз ли дъ тъ уча :p
и да съ хилиш ей
smile999 :))))) кефи се, и глей дъ ми устайш малко кеф и на мен :)
цитирайи да съ хилиш ей
smile999 :))))) кефи се, и глей дъ ми устайш малко кеф и на мен :)
хъм - тва не е от тока - сигурно си се ухилил лъчезарно:)))
Хубаво, тогава - така е по-лесно за четене!
цитирайХубаво, тогава - така е по-лесно за четене!
да си лесен за писане, обаче си чудесен за четене. Затова и тук съм непременно дълго по думите/ти/...
цитирайнали знаеш, че те обичам по моя си начин.. и не се съмнявай - влача усмивката си в готиното на лиги - винаги :)))))))) Поне се опитвам хъхъ
пп: баси, мноу съм лигав коментарно, нали?! все тая важното е да въртим колая..
elineli , ГЪДЕЛ СИ изсипан в думи :) и това ми харесва, определено ми харесва... ще гледам да не си го виря много на горе - носа! хъхъ
всъщност и на теб ти се хиля, днес съм ларж - гепирай се :)))))
И ти който ме четеш прочети и това: И кефете се с презервативи, ако сте ларж по разнообразието на връзки... И ДЕНЯ Е СВЕТОВЕН ПО СПИНА, НЕКА ДА СМЕ ПО РАЗУМНИ.. Много готини хора разпиляха дъха си вечно...
цитирайпп: баси, мноу съм лигав коментарно, нали?! все тая важното е да въртим колая..
elineli , ГЪДЕЛ СИ изсипан в думи :) и това ми харесва, определено ми харесва... ще гледам да не си го виря много на горе - носа! хъхъ
всъщност и на теб ти се хиля, днес съм ларж - гепирай се :)))))
И ти който ме четеш прочети и това: И кефете се с презервативи, ако сте ларж по разнообразието на връзки... И ДЕНЯ Е СВЕТОВЕН ПО СПИНА, НЕКА ДА СМЕ ПО РАЗУМНИ.. Много готини хора разпиляха дъха си вечно...
7.
masterpiece08 -
;) Музиката те пише. . . май. . . Много ...
02.12.2010 15:23
02.12.2010 15:23
;) Музиката те пише...май...
Много шантаво и готино!...
Поздравления!:)))
цитирайМного шантаво и готино!...
Поздравления!:)))
Един казал:
- Здрасти.
А другия му гу върнал тъпкано:
- Ти си здрасти.
така че, много шантаво и готино хъхъхъ
не, не ТИ СИ ШАНТАВА И ГОТИНА :)))))
цитирай- Здрасти.
А другия му гу върнал тъпкано:
- Ти си здрасти.
така че, много шантаво и готино хъхъхъ
не, не ТИ СИ ШАНТАВА И ГОТИНА :)))))
Търсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол