Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2010 17:07 - Пясъкосмучещ Хъртъгъдъгел
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 4498 Коментари: 13 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пясъкосмучещ Хъртъгъдъгел

или
нека да съм подзаглавие
(Майната ти и на теб)



- Мързи ме... ама много.
- Няма да стане писател от теб.


Потънах в прегръдка. Опит съм. И се влача размазан от най-различни историйки. Живота ми - изсипан в редове. И аз измислен в тях. Пилея усмивка. А тя ми разказва за един асфалт и за едни крака в есента... нейните...





Влачех крака в асфалта. С черни велурени – ДО ПРОТЪРКАНО – ботуши разкъсвах сивото на деня, като облизвах меката Есен с поглед. Топла, усмивката се разливаше в ъгълчета, а аз я изсипвах ТЪПО по тротоара. Сама.

Току-що бях броила 20лв. капаро в „Златния лъв”, - като преди това се пробвах ДА СЪМ СКАНДАЛ в офиса на M-tel, но не ми се получи. Казах си: „Стига - Данон АКТИВИЯ.”, и още: „Не си струва да се занимавам с глупаци…”, и се завърших в цитат: „M-tele ем говедо” – а сега лижех ОБРАТНОТО НА ПОСОКА. Към вкъщи.

Обожавам да съм ПОСОКА НА НЯКЪДЕ. Все едно на къде. „ДВИЖЕНИЕТО Е което прави Живота важен! Или влажен!”, мислех си. И много други неща си мислех. Но след като прелях в няколко шибани емоции, в крайна сметка си останах ИЗТЪРКАНА В ПЛОЧКИ. После заковах мирно на ръба на бордюр  и зачаках червеното човече да позеленее.

По някое време продължих да крача. За миг се усетих празна. Не чувствах нищо. Не исках нищо. После се разплаках. Не беше трудно. И плаках около 23 крачки. И мокри сълзите изтичаха от очите. Колко странно! Сълзите не питат „Може ли?!”…Те просто падат като звезди от августовско небе.

...Ах, август! И аз – на тераса! – прегръщах лятната вечер с поглед и  въргалях звездопада в списък от мечти. И беше хубаво. Лятото.

Имам прекрасния навик да се изнизвам от ШИБАНОТО НА МОМЕНТ като се разхвърлям в мекото на спомен. И в тази сива есен направих точно това – завих се в спомен и висях на лятната тераса в приказното на мека вечер. Както и да е. Като всички хубави неща  и това хубаво нещо приключи така внезапно, както се и беше появило. Август се затри някъде в миналото, а аз се разбих в погледа на една дрипава старица, която беше седнала на ъгъла на АГ. Разменихме си ТОЛКОВА БЪРЗ ПОГЛЕД, че успях само да прочета  нещо от рода на:

 Имаш по вече от колкото ти е нужно.”

или

И трупаш ИЗЛИШНО това, което няма да ползваш.”

Баси. И тези очи – толкова истински в мен! – ме превърнаха във ВЪПРОСНИК. Продължих да лижа следобеда - в крачки. Бях се вкарала в спортна походка с ръце в джобовете и ровех мисловно в гардероба си. Имах толкова много дрехи – по-вечето от които никога нямаше да облека отново – а и също толкова много чанти, и кутии пълни с обувки. И винаги казвах НЯМАМ. А сега тези очи по някакъв начин успяха да ме превърнат в СЪВЕСТ. Дълбаех гардероба си с едничката цел - ДА СЕ ИЗТУПАМ В ИЗПРАНОТО НА  СЪВЕСТ.

 Нямам какво да облека.” или  Мразя тази чанта. Мразя. Мразя. Мразя.”, и също „Искам да се гръмна – на нищо не приличам.”, и още „Мило, виж Лили! Баси яката пичка. Дръж ме. Дръж ме. Дръж ме – аз защо нямам като нейните неща?!! Милооо”.  Изпадах в депресия, а любимия ме поглеждаше леко и меко  с най-топлия поглед и изливаше думите в усмивка:

Аре успокой се и ела да изпушиш една цигарка.”

Ъъъъъъ. И аз лапах фас. Дърпах тревата и триех суетата  с дим. По принцип не  казвам НЯМАМ, но ПОНЯКОГА МИ СЕ СЛУЧВА. Аз по принцип и не пуша, ама Човек никога не знае.

Почувствах се грозна в очите на старицата. Исках да се изтрия от материалния свят, но осъзнавах, че това е невъзможно. „И гола съм красива.”, мислех си. Но не можех да тръгна по цици и да се правя на лимка. Майната ми – пак се вкарах изкелиферчена в мисли – знам, че не съм такава.. Знам го. Знам го. Знам го. Не съм материална. Не съм. Баси, кого заблуждавам. Точно такава съм. Нямам оправдание. Факт ли е, че си мисля за всички тези неща, а, факт ли е?! Значи съм точно такава - суетна лигла с перверзни изгъзици.

Свих пръсти в юмруци и като, че събрах  ЦЕЛИЯ ЯД НА СВЕТА в тях. Тялото ми крещеше от болка. А душата ми виеше като гладен вълк... Чувствах се мръсна. Чувствах се шибано мръсна. И не можех да си помогна.

"Гладна ли си? А?! Гладна ли си?!", - настоявах за отговор аз - "Още ли си гладна?! Ненаситен парцал! С какво ще се натъпчеш днес?! А, а?"

Не спирах да се обиждам. Търсих всевъзможни отговори. Превръщах се в никому ненужно ОПРАВДАНИЕ. Исках да се измия някъде. Исках да СЪМ ОТНОВО ДЕВСТВЕНА И ЧИСТА. Но нямаше начин. Просто нямаше. Нямах сили дори да си изпраскам една лека прошка, ей така, за да ми олекне - поне мъничко! После се издрънчах с нова питанка: За какво по дяволите ми е скапаната прошка?! Къде да си я завра след като толкова много БОЛИ?!

Мразех се. Но като че ли два пъти по вече се обичах. Чувствах се и пълна, и празна. Но по скоро празна. Болеше ме. Знаех защо (ме боли), но дори това не ми помагаше.


По Коледа винаги ме избива на еманципация (момент да проверя в тълковния, какво точно означаваше думата, защото - баси! - но определено не знам защо я написах, а още по малко знам дали въобще ТУК й е мястото).
Всъщност, наистина исках да се освободя от всички предрасъдъци и ограничения.
И не ми пукаше какво точно означава тази шибано сложна дума, но определено исках  да се освободя от  нещо, исках да преборя не само себе си, а и целия свят. Исках да накарам хората да изхвърлят ЛУКСА и ДА ЦЕЛУНАТ МАЙКАТА ЗЕМЯ С КЕФ, и да не ги бръсне, че някой някъде  ще им лепне шибаното на етикет "КОФТИ MEN, НО СИ СЕ ВКАРАЛ В ЛЯВО".

Всъщност - страх ме е! Много. Истината за всички тези шибани мисли, е че бях празна. Просто изпразних момента и нищо не ми се случваше. Нищо не ми беше интересно. Нямах желание да ровя мокра морето. Нямах желание да събирам есента суркайки краката си по скапаните сиви булеварди. Да! Всичко ми беше сиво. Не намирах смисъл и ми беше адски трудно. ИМАХ ДВА БИЛЕТА ЗА ТЕАТЪР. Не спирах да мисля какво да ги правя. Бях предложение по любимия, но получих оклончив отговор, който от всякъде си блъскаше на "НЕ! Казах."

Майната ти. И на теб.

В крайна сметка дадох билетите на човек, който заведе половинката си на страхотно театрално представление. На моето (представление). Очите ми изплакаха тъжни, но после се усмихнах, защото в крайна сметка ПИКАХ НА ЕГОТО СИ.


И пак пиша дълго. Мамка му. Но поне знам, че е БЕЗ ДА ИСКАМ.
И съм откраднат по заглавието. За моя сметка.
И НЕ БЕРИ ОТ ГРИЖАКА. НАХИЛЕН СЪМ. ХЪХЪ







Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smile999 - Хъм...
07.12.2010 17:21
нахилен...друг път!
Хареса ми текста, отново!:-)
цитирай
2. razkazvachka - Пясъкосмучещ ли...
07.12.2010 17:29
пак си внесъл пясък в чаршафите и цяла нощ сънуваш гъдел -
нали я знаеш принцесата, дето изсипала една кофа живи попчета върху един дето го мързяло....

усмивкииии:)))
цитирай
3. анонимен - ти блотърът олзбен ли си???
08.12.2010 00:08
ти блотърът олзбен ли си???
цитирай
4. trjufelihayver - Хей,Ханонимен
08.12.2010 04:50
Tой е блогъра изтрещел...
цитирай
5. xxxx - :p
08.12.2010 08:08
шматки сте. ама аре (ут мен дъ въ мина)

smile999 кът ти казвам, чи съм нахилен (днес) ши мъ зимъш за чиста мунета, щот иначи низнам ко щтъ прая :))) шмате си ти еййй, шмате..

а разказвачке-квачке, аз почти не сънувам, амъ неска-нущеска си беше гъдел, верну ти гувора :)))

ай, я ский trjufelihayver как знайш начи - винаги в десятката на патката :))))

А текста не знам защо го написах, може би защото хората изглеждат едни, а в тиквите им се въргалят хиляди, дори милиони мисли и... и шоуто вътре е баси якия купон..

пп: и да се кефите на деня, ей. много да се кефите. аз ще :))
цитирай
6. rightintwo - харесва ми
10.12.2010 10:57
как пишеш.
не е боза. макар че обичам боза. боза с баница. да.
изпраскай си прошка. променя нещо невидимо.
цитирай
7. xxxx - ти си непоправимо шантава, и ме правиш шизофреник..
10.12.2010 11:05
хъхъ напрау не знам от къде към ту-къде-ту дъ съ изпраскам с логична мисъл, ама шъ съ упраят нещата, знам аз.. а и с два три пирона нъл` знайш ква къща ши сковем на Макарона :)) пп: хей, бъзик съм от към лаф моабет, но ти се усмихвам. и се прави на парцал само на хартия, а в живота събирай лиги - идва момент когато да пръскаш с тях е голям кеф. Глупости. Усмихнат съм топъл - значи вероятно все още съм жив.. хиля ти се :p
цитирай
8. smile999 - Усмих...:-)))
10.12.2010 12:49
http://www.youtube.com/watch?v=Qc31uexnjx4&feature=related
цитирай
9. xxxx - я пак хъхъ
10.12.2010 12:57
сигурно съм егати каръка, искаш да ме нахилиш, а ютубето ич гу няма начи да съ и в лимката по земята. Аре де кажи къв е поздрава, че съм забив.
:p
цитирай
10. smile999 - Хубу де, щи гу дам на vbox-а Ама съм ...
10.12.2010 15:03
Хубу де, щи гу дам на vbox-а
Ама съм и аз една гъбааа...докато се усетя да погледна, то минали часове......хихи
Може да не слушаш такава музика, но аз съм в тази в момента.Понякога ми се иска, като релакс ми е.
http://vbox7.com/play:50bf9c6b&al=1&vid=1723103

А чуй и това!
http://vbox7.com/play:583f3720&al=1&vid=427354
цитирай
11. roza17 - Здравей хххх!
10.12.2010 15:39
Ако смяташ, че някой знае точно какво му е в главата, грешиш. Ега ти и главата, ако е подредено в нея всичко. В моята е като в твоята:)))))Един безмислен, но!!!- красив хаос :))))
А за прошката - не си ти този, който трябва да прощава. Не сме ние хората за тази работа. Има си Господ - той прощава. Ние просто трябва да си живеем живота.
Мноооого усмивки от мен!
цитирай
12. xxxx - харесва ми смайл...
10.12.2010 15:39
слушам всичко, което ми прави кеф :)
аре и дъ съ кефиш на вечерта от по раничко, чи посли-мосли дан стани докът съ усетиш дъ се е свършила :p
пп: и не си гъба - кифла си, с мармалад...
цитирай
13. xxxx - Знаеш ли какво направих Роса... целунах я.
10.12.2010 15:44
Целунах тези объркани очи.. и не казах нищо - просто мълчах топло...

пп: понякога губим Господ, и за да си го върнем просто трябва да се излеем - НАМАКС..
готина си, защото те усещам..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754704
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол