Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2010 12:12 - Едно едно едно седем
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1884 Коментари: 9 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Едно-едно-едно-седем

или
нека да съм подзаглавие

(И мен ме боли. Не само по Коледа.)


 
- Какво ще си пожелаеш на дядо Коледа?!
- Дядо Коледа няма.
- Добре. Тогава какво ще си пожелаеш за мама?
- ЦЕЛИЯ СВЯТ.


Чета книга. Бях си сипал чаша червено вино и търках поглед в някакво криминале. Дърпах фас след фас и разлиствах извехтелите страници на стар роман.

Импровизиран СЪМ В ЦИТАТ:

Току-що Селин беше станал от масата и се изниза през изхода. Чуха се спирачки. Последните изкъртиха асфалта и Ник Билейн буквално изхвърча от бара. Селин лежеше мъртав на булеварда, а дъртата, която току-що го изстреля в ада, пищеше обезумяла до кръв. Билейн се върна обратно и потърси с поглед лейди Смърт. Но в сепарето лежаха само празните чаши. "Да!", мислеше си Ник Б., "Да, лейди Смърт! Дойде, усмихна се на стария глупак, плати си за гевезелъка и си го прибра в тиха прегръдка - за винаги! По дяволите, Човек е ограбен винаги. Но усмихнат е добър, а добър е красив. Изсипан миг. Роден, за да умре. И лейди Смърт като по поръчка.. Билейн си поръча още едно питие. Тогава чу сирената и си помисли: "Ако не можеш да я чуеш, значи е за теб!"


Затварям романа.

Новините капят монотонно в стаята, а аз пресичам с поглед екрана и се спъвам в топлата усмивка на Явор. И тези големи кафеви очи. "Да еба скапаните болести да еба..", изхвърлих гнева си раздран от шибаното на болка.
Сам съм.  Малкият си играе в детската с Мелица, а любимата е два етажа по надолу при Соня, съседката. Тъпо ми е. Плача ли?! Боже, не! И мокър лея тишината влажно в дъх. Боли ме. Много. Мек съм. Но е добре, че съм сам. Не искам сина ми да ме вижда слаб. Пестя сълзите и правя лицето си РАЗМАЗАНО В ШЕПИ. Отмествам глава и завирам мисли в паяжината над климатика. Полюшва се така сякаш си просеше да й обърша един шамар и да я лишя от пространството и времето - за винаги! Баси. Свит съм. На топка. Душата ми пищи, а аз преглъщам горчиво буцата на Съдбата и СЪМ БЕЗСИЛЕН. Смазан съм. Моля Бог за здраве. Прося Бог за милост. Просех надежда. Исках да купя усмивка. Исках да купя много усмивки. Исках да се спазаря с дявола. Исках да оправя нещата. Исках да събера чуждата болка и да изгоря цялата мъка на света в светлината на Бог. И, о, Господи, да, срам ме е! И грешен ти обръщам гръб, но съм слаб и жаден за прошка.  И да, толкова съм мръсен! Но нося и зрънце чистота. И да, търся Те, когато плача и не само. Погали ме Боже, погали ме по душата! Усмихни ме и ме направи по топъл и милостив - като Тебе Боже! Превърни БОЛКАТА във вечно минало! Искам. И нека.

И пак новините в очите ми. Децата капеха в усмихнати пожелания. Джорджия пилее топлина в дома ми. Да, по някакъв начин всички тези усмихнати дечица ме направиха УСМИВКА - истинска тъжна, но ПЪЛНА УСМИВКА.
Рисувам празен СМС с пръсти. Едно-едно-едно-седем.

Някой се мята на врата ми. "Хей, дребен, ой-ой-ой-стой.. я се вкарай малко по спирачките, чи щтъ изгърмя и ши съ праим на спанак за наказание." Мелица се смее, а сина ми размазва лиги като ме прави усмихнат в гъдел. "Хубави са. И палави са хубави.", мислех си И нека да са винаги тикива. Децата ме превръщат В СМИСЪЛ винаги, когато се гърча в слабост, или съм клекнал в центъра на кръстопът и се правя на егати питанката.


Сънчо дойде. Бяхме вечеряли. Жена ми се направи на миячка и излиза чиниите с гъбата . Аз изпуших още една-две-пет цигари и прочетох също толкова глави от стария роман. Дребния се разхождаше по пишка и такъв му завъртях по дупето, че веднага го вкарах по бързата процедура в пликчетата.

Бях в прегръдката на любимата. Отново. "Толкова е топла любовта, когато я дишаш влажен.", пак си мислех. Знам, че не винаги е така, но тази вечер бях смирен и просто галех пръсти в най-меките коси.


И утрото...

...прозираше през тънките пердета. Слънцето беше КЪТник от към присъствие, но няколко чайки разпиляха красива мелодия в нежен писък. И устните ми облизваха капки кафе, а аз броях ЖЪЛТИ СТОТИНКИ. Някога бях купувал няква водка. Беше в луксозна метална кутия с цепка за монети, демек разбирай КАСИЧКА. Фрашкахме я с жълти стотински. Бях БРОЯЧ. Едно-две-десет-петнайсет-двайсет три-двайсет осем- деветдесет и четири... И така, не бяха много кинти, но все пак имаше към четиринайсет лева и мръдни. Жена ми на няколко пъти се цепи с думи, че ще уедри жълтаците и щяла да си купува няк`ва книга. Баси. Този път Не! И без тва банките постоянно мрънкат, че домакинствата задържали дребните кинти по разни касички, пепелници, кутийки, купички, вазички и тем подобни. Е, този път не. И жълти, парите пълнят БАНКОВОТО НА СМЕТКА. НАДЕЖДА СА.





http://www.bnt.bg/bg/news/articles/16/bylgarskata_koleda





Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smile999 - Добърден!
11.12.2010 12:24
http://www.youtube.com/watch?v=VW0TdN5r4ug&feature=fvst
цитирай
2. xxxx - И ще е..
11.12.2010 12:44
добър. Няма се даваме, я :))
Лижа бистрата вода
и измивам Съвеста.. Капе планината в поточе..а ние газим мелодията с дъх..
и да се смееш ей
цитирай
3. razkazvachka - Лелеееее! Криминале и жълтички за чисто новичка книга, а междувременно сте забъркани в текстотъканта:)))
11.12.2010 21:54
Палави хлапета и усмивки за Дядо Коледа, а на тебе - една червена шапка и един чувал с играчки...
цитирай
4. roza17 - Здравей хххх!
12.12.2010 11:39
Замислих се за това - как се гали душа...Какво ли не ми мина през главата, но се сетих накрая. Душа се гали с искреност. Каквото й да направиш, каквото и да напишеш, каквото и да кажеш - искрено ли е - душата се усмихва, даже и да не й е до смях.
Хайде и ти така - усмихни се.
цитирай
5. xxxx - усмихнат съм..
13.12.2010 09:02
и вие така :p
и Роса, толкова много си права... за искреноста и за усмивката. Ти си силна жена, поне на такава блъскаш и "нека ти" винаги да си.

Ай-яй-май ли беше или юни разказвачке-квачке, нищу чий дикември.. амъ си и начетена дъ мъ глътнат ангелите значи :)))))) Дъ съ кефиш на слънциту ей :p
цитирай
6. roza17 - Благодаря за добрите думи, но....
13.12.2010 13:06
Хахаха...Силна съм докато ревна. После силата ми стига само да си бърша носа:))))
цитирай
7. xxxx - :p
14.12.2010 16:39
:p
цитирай
8. анонимен - толкова е чиста душата ти. . . нам...
18.12.2010 03:06
толкова е чиста душата ти...наминавам насам когато няма на какво да се подпра.
много са хората, а малко човеците.
благодаря, че те има.
цитирай
9. xxxx - хей осмицата..
20.12.2010 09:51
ай дъ си нахилен, чи дън тъ запузная с госпожа Плесницата :p

пп: Хей, а за душата - чиста е ТОЛКОВА КОЛКОТО, демек считай, че редовно я мия. Нека да са по-вече усмивките около теб, да те подпират и не само.
А пък аз ти праскам един топъл поглед и се ме минавай винаги КОГАТО ТОГАВА

амъ дъ знайш как ми вкара една идейка за една яка притча, дано да ми остане местенце по времето и да я изпарзалям споделено по готинито на момента
и дъ съ кефиш ей :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512428
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол