Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
11.12.2010 12:12 -
Едно едно едно седем
Едно-едно-едно-седем
или
нека да съм подзаглавие
(И мен ме боли. Не само по Коледа.)
- Какво ще си пожелаеш на дядо Коледа?!
- Дядо Коледа няма.
- Добре. Тогава какво ще си пожелаеш за мама?
- ЦЕЛИЯ СВЯТ.
Чета книга. Бях си сипал чаша червено вино и търках поглед в някакво криминале. Дърпах фас след фас и разлиствах извехтелите страници на стар роман.
Импровизиран СЪМ В ЦИТАТ:
Току-що Селин беше станал от масата и се изниза през изхода. Чуха се спирачки. Последните изкъртиха асфалта и Ник Билейн буквално изхвърча от бара. Селин лежеше мъртав на булеварда, а дъртата, която току-що го изстреля в ада, пищеше обезумяла до кръв. Билейн се върна обратно и потърси с поглед лейди Смърт. Но в сепарето лежаха само празните чаши. "Да!", мислеше си Ник Б., "Да, лейди Смърт! Дойде, усмихна се на стария глупак, плати си за гевезелъка и си го прибра в тиха прегръдка - за винаги! По дяволите, Човек е ограбен винаги. Но усмихнат е добър, а добър е красив. Изсипан миг. Роден, за да умре. И лейди Смърт като по поръчка.. Билейн си поръча още едно питие. Тогава чу сирената и си помисли: "Ако не можеш да я чуеш, значи е за теб!"
Затварям романа.
Новините капят монотонно в стаята, а аз пресичам с поглед екрана и се спъвам в топлата усмивка на Явор. И тези големи кафеви очи. "Да еба скапаните болести да еба..", изхвърлих гнева си раздран от шибаното на болка.
Сам съм. Малкият си играе в детската с Мелица, а любимата е два етажа по надолу при Соня, съседката. Тъпо ми е. Плача ли?! Боже, не! И мокър лея тишината влажно в дъх. Боли ме. Много. Мек съм. Но е добре, че съм сам. Не искам сина ми да ме вижда слаб. Пестя сълзите и правя лицето си РАЗМАЗАНО В ШЕПИ. Отмествам глава и завирам мисли в паяжината над климатика. Полюшва се така сякаш си просеше да й обърша един шамар и да я лишя от пространството и времето - за винаги! Баси. Свит съм. На топка. Душата ми пищи, а аз преглъщам горчиво буцата на Съдбата и СЪМ БЕЗСИЛЕН. Смазан съм. Моля Бог за здраве. Прося Бог за милост. Просех надежда. Исках да купя усмивка. Исках да купя много усмивки. Исках да се спазаря с дявола. Исках да оправя нещата. Исках да събера чуждата болка и да изгоря цялата мъка на света в светлината на Бог. И, о, Господи, да, срам ме е! И грешен ти обръщам гръб, но съм слаб и жаден за прошка. И да, толкова съм мръсен! Но нося и зрънце чистота. И да, търся Те, когато плача и не само. Погали ме Боже, погали ме по душата! Усмихни ме и ме направи по топъл и милостив - като Тебе Боже! Превърни БОЛКАТА във вечно минало! Искам. И нека.
И пак новините в очите ми. Децата капеха в усмихнати пожелания. Джорджия пилее топлина в дома ми. Да, по някакъв начин всички тези усмихнати дечица ме направиха УСМИВКА - истинска тъжна, но ПЪЛНА УСМИВКА.
Рисувам празен СМС с пръсти. Едно-едно-едно-седем.
Някой се мята на врата ми. "Хей, дребен, ой-ой-ой-стой.. я се вкарай малко по спирачките, чи щтъ изгърмя и ши съ праим на спанак за наказание." Мелица се смее, а сина ми размазва лиги като ме прави усмихнат в гъдел. "Хубави са. И палави са хубави.", мислех си И нека да са винаги тикива. Децата ме превръщат В СМИСЪЛ винаги, когато се гърча в слабост, или съм клекнал в центъра на кръстопът и се правя на егати питанката.
Сънчо дойде. Бяхме вечеряли. Жена ми се направи на миячка и излиза чиниите с гъбата . Аз изпуших още една-две-пет цигари и прочетох също толкова глави от стария роман. Дребния се разхождаше по пишка и такъв му завъртях по дупето, че веднага го вкарах по бързата процедура в пликчетата.
Бях в прегръдката на любимата. Отново. "Толкова е топла любовта, когато я дишаш влажен.", пак си мислех. Знам, че не винаги е така, но тази вечер бях смирен и просто галех пръсти в най-меките коси.
И утрото...
...прозираше през тънките пердета. Слънцето беше КЪТник от към присъствие, но няколко чайки разпиляха красива мелодия в нежен писък. И устните ми облизваха капки кафе, а аз броях ЖЪЛТИ СТОТИНКИ. Някога бях купувал няква водка. Беше в луксозна метална кутия с цепка за монети, демек разбирай КАСИЧКА. Фрашкахме я с жълти стотински. Бях БРОЯЧ. Едно-две-десет-петнайсет-двайсет три-двайсет осем- деветдесет и четири... И така, не бяха много кинти, но все пак имаше към четиринайсет лева и мръдни. Жена ми на няколко пъти се цепи с думи, че ще уедри жълтаците и щяла да си купува няк`ва книга. Баси. Този път Не! И без тва банките постоянно мрънкат, че домакинствата задържали дребните кинти по разни касички, пепелници, кутийки, купички, вазички и тем подобни. Е, този път не. И жълти, парите пълнят БАНКОВОТО НА СМЕТКА. НАДЕЖДА СА.
http://www.bnt.bg/bg/news/articles/16/bylgarskata_koleda
или
нека да съм подзаглавие
(И мен ме боли. Не само по Коледа.)
- Какво ще си пожелаеш на дядо Коледа?!
- Дядо Коледа няма.
- Добре. Тогава какво ще си пожелаеш за мама?
- ЦЕЛИЯ СВЯТ.
Чета книга. Бях си сипал чаша червено вино и търках поглед в някакво криминале. Дърпах фас след фас и разлиствах извехтелите страници на стар роман.
Импровизиран СЪМ В ЦИТАТ:
Току-що Селин беше станал от масата и се изниза през изхода. Чуха се спирачки. Последните изкъртиха асфалта и Ник Билейн буквално изхвърча от бара. Селин лежеше мъртав на булеварда, а дъртата, която току-що го изстреля в ада, пищеше обезумяла до кръв. Билейн се върна обратно и потърси с поглед лейди Смърт. Но в сепарето лежаха само празните чаши. "Да!", мислеше си Ник Б., "Да, лейди Смърт! Дойде, усмихна се на стария глупак, плати си за гевезелъка и си го прибра в тиха прегръдка - за винаги! По дяволите, Човек е ограбен винаги. Но усмихнат е добър, а добър е красив. Изсипан миг. Роден, за да умре. И лейди Смърт като по поръчка.. Билейн си поръча още едно питие. Тогава чу сирената и си помисли: "Ако не можеш да я чуеш, значи е за теб!"
Затварям романа.
Новините капят монотонно в стаята, а аз пресичам с поглед екрана и се спъвам в топлата усмивка на Явор. И тези големи кафеви очи. "Да еба скапаните болести да еба..", изхвърлих гнева си раздран от шибаното на болка.
Сам съм. Малкият си играе в детската с Мелица, а любимата е два етажа по надолу при Соня, съседката. Тъпо ми е. Плача ли?! Боже, не! И мокър лея тишината влажно в дъх. Боли ме. Много. Мек съм. Но е добре, че съм сам. Не искам сина ми да ме вижда слаб. Пестя сълзите и правя лицето си РАЗМАЗАНО В ШЕПИ. Отмествам глава и завирам мисли в паяжината над климатика. Полюшва се така сякаш си просеше да й обърша един шамар и да я лишя от пространството и времето - за винаги! Баси. Свит съм. На топка. Душата ми пищи, а аз преглъщам горчиво буцата на Съдбата и СЪМ БЕЗСИЛЕН. Смазан съм. Моля Бог за здраве. Прося Бог за милост. Просех надежда. Исках да купя усмивка. Исках да купя много усмивки. Исках да се спазаря с дявола. Исках да оправя нещата. Исках да събера чуждата болка и да изгоря цялата мъка на света в светлината на Бог. И, о, Господи, да, срам ме е! И грешен ти обръщам гръб, но съм слаб и жаден за прошка. И да, толкова съм мръсен! Но нося и зрънце чистота. И да, търся Те, когато плача и не само. Погали ме Боже, погали ме по душата! Усмихни ме и ме направи по топъл и милостив - като Тебе Боже! Превърни БОЛКАТА във вечно минало! Искам. И нека.
И пак новините в очите ми. Децата капеха в усмихнати пожелания. Джорджия пилее топлина в дома ми. Да, по някакъв начин всички тези усмихнати дечица ме направиха УСМИВКА - истинска тъжна, но ПЪЛНА УСМИВКА.
Рисувам празен СМС с пръсти. Едно-едно-едно-седем.
Някой се мята на врата ми. "Хей, дребен, ой-ой-ой-стой.. я се вкарай малко по спирачките, чи щтъ изгърмя и ши съ праим на спанак за наказание." Мелица се смее, а сина ми размазва лиги като ме прави усмихнат в гъдел. "Хубави са. И палави са хубави.", мислех си И нека да са винаги тикива. Децата ме превръщат В СМИСЪЛ винаги, когато се гърча в слабост, или съм клекнал в центъра на кръстопът и се правя на егати питанката.
Сънчо дойде. Бяхме вечеряли. Жена ми се направи на миячка и излиза чиниите с гъбата . Аз изпуших още една-две-пет цигари и прочетох също толкова глави от стария роман. Дребния се разхождаше по пишка и такъв му завъртях по дупето, че веднага го вкарах по бързата процедура в пликчетата.
Бях в прегръдката на любимата. Отново. "Толкова е топла любовта, когато я дишаш влажен.", пак си мислех. Знам, че не винаги е така, но тази вечер бях смирен и просто галех пръсти в най-меките коси.
И утрото...
...прозираше през тънките пердета. Слънцето беше КЪТник от към присъствие, но няколко чайки разпиляха красива мелодия в нежен писък. И устните ми облизваха капки кафе, а аз броях ЖЪЛТИ СТОТИНКИ. Някога бях купувал няква водка. Беше в луксозна метална кутия с цепка за монети, демек разбирай КАСИЧКА. Фрашкахме я с жълти стотински. Бях БРОЯЧ. Едно-две-десет-петнайсет-двайсет три-двайсет осем- деветдесет и четири... И така, не бяха много кинти, но все пак имаше към четиринайсет лева и мръдни. Жена ми на няколко пъти се цепи с думи, че ще уедри жълтаците и щяла да си купува няк`ва книга. Баси. Този път Не! И без тва банките постоянно мрънкат, че домакинствата задържали дребните кинти по разни касички, пепелници, кутийки, купички, вазички и тем подобни. Е, този път не. И жълти, парите пълнят БАНКОВОТО НА СМЕТКА. НАДЕЖДА СА.
http://www.bnt.bg/bg/news/articles/16/bylgarskata_koleda
http://www.youtube.com/watch?v=VW0TdN5r4ug&feature=fvst
цитирайдобър. Няма се даваме, я :))
Лижа бистрата вода
и измивам Съвеста.. Капе планината в поточе..а ние газим мелодията с дъх..
и да се смееш ей
цитирайЛижа бистрата вода
и измивам Съвеста.. Капе планината в поточе..а ние газим мелодията с дъх..
и да се смееш ей
3.
razkazvachka -
Лелеееее! Криминале и жълтички за чисто новичка книга, а междувременно сте забъркани в текстотъканта:)))
11.12.2010 21:54
11.12.2010 21:54
Палави хлапета и усмивки за Дядо Коледа, а на тебе - една червена шапка и един чувал с играчки...
цитирайЗамислих се за това - как се гали душа...Какво ли не ми мина през главата, но се сетих накрая. Душа се гали с искреност. Каквото й да направиш, каквото и да напишеш, каквото и да кажеш - искрено ли е - душата се усмихва, даже и да не й е до смях.
Хайде и ти така - усмихни се.
цитирайХайде и ти така - усмихни се.
и вие така :p
и Роса, толкова много си права... за искреноста и за усмивката. Ти си силна жена, поне на такава блъскаш и "нека ти" винаги да си.
Ай-яй-май ли беше или юни разказвачке-квачке, нищу чий дикември.. амъ си и начетена дъ мъ глътнат ангелите значи :)))))) Дъ съ кефиш на слънциту ей :p
цитирайи Роса, толкова много си права... за искреноста и за усмивката. Ти си силна жена, поне на такава блъскаш и "нека ти" винаги да си.
Ай-яй-май ли беше или юни разказвачке-квачке, нищу чий дикември.. амъ си и начетена дъ мъ глътнат ангелите значи :)))))) Дъ съ кефиш на слънциту ей :p
Хахаха...Силна съм докато ревна. После силата ми стига само да си бърша носа:))))
цитирай:p
цитирай
8.
анонимен -
толкова е чиста душата ти. . . нам...
18.12.2010 03:06
18.12.2010 03:06
толкова е чиста душата ти...наминавам насам когато няма на какво да се подпра.
много са хората, а малко човеците.
благодаря, че те има.
цитираймного са хората, а малко човеците.
благодаря, че те има.
ай дъ си нахилен, чи дън тъ запузная с госпожа Плесницата :p
пп: Хей, а за душата - чиста е ТОЛКОВА КОЛКОТО, демек считай, че редовно я мия. Нека да са по-вече усмивките около теб, да те подпират и не само.
А пък аз ти праскам един топъл поглед и се ме минавай винаги КОГАТО ТОГАВА
амъ дъ знайш как ми вкара една идейка за една яка притча, дано да ми остане местенце по времето и да я изпарзалям споделено по готинито на момента
и дъ съ кефиш ей :)
цитирайпп: Хей, а за душата - чиста е ТОЛКОВА КОЛКОТО, демек считай, че редовно я мия. Нека да са по-вече усмивките около теб, да те подпират и не само.
А пък аз ти праскам един топъл поглед и се ме минавай винаги КОГАТО ТОГАВА
амъ дъ знайш как ми вкара една идейка за една яка притча, дано да ми остане местенце по времето и да я изпарзалям споделено по готинито на момента
и дъ съ кефиш ей :)
Търсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол