Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2010 12:27 - РАВНОСМЕТКАТА
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 4176 Коментари: 16 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РАВНОСМЕТКАТА


 

Толкова е чиста душата ти
…наминавам насам когато няма на какво да се подпра.
много са хората, а малко човеците.
благодаря, че те има.

 

В блога съм от две години и мръдни на горе, мръдни на доле - КАКТО ДОЙДЕ, все тая. Пердаша в различни настроения и в общи линии гледам да се вкарам В КЕФА, щоту иначи  както се казва „НИ МОЙ ПРИГЛЪТНА ФАРА БРАТЧИТУ(МИ)”. И съм ПРИЛИВ, и съм ОТЛИВ. Всъщност, бабината ми на мене, ай дай дъ я карам по същество, чи утиди коня у ряката (ей тва аку ми гу преведеш на английски щти ушия такъв шамар белким ти дойде акъла, чий запазено по марката, и ни тряа съ ръсим пред чужденците излишно по темата… ай си дига и киселото мляко ама-ха) Ъ, баси, тъпу нали?! Днес съм лигав от към думи, но не съм виновен  - стана БЕЗ ДА ИСКАМ, да съ и в копчето дет съм… Аку ши ми търсиш кусури, ай моля ти съ ни мъ чети, а въри съ гръмни (шегувам се бре, дън земиш сига дъ съ изгърмиш наистински `начи, чи ни мой тъ събера посли-мосли) .. Кът ни тий кеф, аз ко да напрая, а, а хъхъхъ. Бъзикам се бря, дъ тъ и в лимката дет си (тебе, читателю).. Всъщност това отклонение го дадох може би защото ТАКА МИ СЕ ИСКАШЕ. Всеки понася хумора различно.И аз. И ти. Напоследък ми се случиха разни неща. От които ме заболя. Замислих се. После си поплаках. Ама мъжката както се казва си поревах. До някъде се почувствах баси и виновника – наведох глава, теглих си една-две-пет-десет забележки, триста майни, исках да ми стане по леко. Не знам. До някъде ми стана. До някъде НЕ. Истината е, че си дадох равносметка, че не всеки е широко скроен, и има доста тесногръди хора. Че не всеки може да лиже майтапа така както аз. Че не всеки пести  и често хората не подбират думите, а ги превръщат в болка. Такива хора са склонни да съсипят усмивката ми и да я превърнат в дълго мълчание. Но съм такъв, че прощавам бързо, лижа раните и блъскам хоризонта с мокър поглед, амъ съм къртач и ПАК СЪ ПРАЯ НА ЛИМКАДЖИЯ. Не искам да разбираш на всяка цена какво искам да кажа, по скоро искам да се усмихна леко. И топло. И го правя. Днес. За теб. И за теб. И донякъде за себе си.

И да, може и да съм джаста-праста, може и да люлея любовта, да се къпя в утрото, да се усмихвам малко на инат, но все пак да се усмихвам; може и да събирам залеза в мекото на панделка, може и да дишам вълни, да се крия под звездите, да събирам жълтото на стотинки с надеждата да закърпим малко съдраното по гъзеца и да изкараме зимата; може и да смъркам фантазия, но в крайна сметка аз съм просто ТАКЪВ КАКЪВТО СЪМ – нито по малко, нито по вече от това което СЪМ. Един грешен тип, който лиже морала по своя си начин, но мамка му, ценя приятелството и не само; уважавам достойнството на хората и СЪМ ОПИТ да не тъпча самочувствие. Да. Когато се шегувам се шегувам, но който ме познава знае, че съм лимка и страдам чуждата болка така както когато страдам, когато прося (прося усмивки, прося топлина, прося забивки, прося уют - просто защото съм се почувствал слаб). Но по дяволите и злобата, която мачка фасона на топлия и скромен човек, по дяволите и гърча с който силния тъпче слабия. Някъде прочетох, че състоянието на един човек е състояние на целия свят. Всичко прилива и се предава с дъха, с усмивката, с жеста, с погледа. Така че направете си сметка в какъв свят живеем – в по-добър, или в по-студен..

 

Днес исках просто да се усмихна на един анонимен и да му кажа:

„Не, не е чиста душата ми, просто СЪМ ОПИТ ДА СЪМ ПО – ДОБЪР ЧОВЕК. И ТИ. БЪДИ.”

 

 

 

 

„Бях започнала да ти разказвам една история на Ахав за рая и ада. Едно време родителите са я предавали на децата си, но днес е забравена. Един човек заедно с коня и кучето си вървял по някакъв път. Докато минавали край едно дърво, паднал гръм и ги убил на място. Човекът обаче не разбрал, че вече е напуснал този свят и, продължил напред с двете си животни; понякога на мъртвите им трябва време, за да осъзнаят новото си състояние…

.. Пътя бил дълъг и стръмен, слънцето – жарко и те  били изпотени и много жадни. На един завой съзрели великолепна мраморна врата, която водела към площад със златна настилка, а по средата на площада от една чешма бликала кристално чиста вода. Пътникът се приближил до пазача на входа.

„Добър ден!”

„Добър ден!” – отвърнал пазачът.

„Кое е това толкова красиво място?”

„Тук е раят.”

„Добре, че сме в рая, защото сме много жадни.”

„Можете да влезете и да пиете вода колкото искате.”

И пазачът посочил чешмата.

„Конят и кучето ми също са жадни.”

„Съжалявам – отвърнал пазачът. – Ту е забранено за животни.”

Човекът много се разочаровал, защото жаждата му била много силна, но не искал да пие сам; благодарил на пазача и отминал. След като дълго се изкачвали, вече съвсем изтощени пристигнали на едно място, в което се влизало през стара вратичка, водеща към черен път, ограден от дървета. Под сянката на едно от тях лежал човек; главата му била покрита с шапка, може би спял.

„Добър ден!” – казал пътникът.

Мъжът кимнал.

„Аз, конят и кучето ми сме много жадни.”

„Сред онези камъни има извор – отговорил човекът, посочвайки мястото. – Можете да пиете колкото искате.”

Мъжът, конят и кучето отишли до извора и утолили жаждата си.

Пътникът се върнал, за да благодари.

„Пак заповядайте!” – отвърнал човекът.

„Всъщност как се казва това място?”

„Рай.”

„Рай? Но пазачът на мраморната врата каза, че раят бил там!”

„Това там не е раят, а адът.”

Пътникът се зачудил.

„Но вие трябва да им забраните да използват вашето име! Тази невярна информация сигурно създава големи бъркотии!”

„Нищо подобно; те дори ни правят услуга. Защото там остават всички онези, които са способни да зарежат най-добрите си приятели…”

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roza17 - Привет хххх!
20.12.2010 12:45
Знаеш ли какво - ти си си супер, та супер! Това първо.
Второ - в състояние си да ме накараш и да се усмихна и да се разплача.
Трето - я се усмихни и ти и махни с ръка. Който иска да те разбере, те разбира. Който не иска, колкото и да го провокираш, няма да те разбере - щот ни щье:)))Затова - майната му.
А притчата ми трябваше точно днес. И я получих като дар Божий!
цитирай
2. xxxx - Роса, а пък аку искъш дъ знайш..
20.12.2010 13:12
първу на първу ти съ хиля..
втору на втору ти съ хиля още два пъти..
и трету на трету - първите две по много :)))))))))))))))))))))))))))))))))
шматка си. и дъ съ кефиш на Коледата задължително с усмивка, чи туку виж някой навъсен си лизне от хилката на Милката :p
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Здравей, харизматимен XXXX!
20.12.2010 15:36
"Някъде прочетох, че състоянието на един човек е състояние на целия свят. Всичко прилива и се предава с дъха, с усмивката, с жеста, с погледа. Така че направете си сметка в какъв свят живеем – в по-добър, или в по-студен..."
Добре си прочел и добре си написал. И аз попрочетох туй онуй тук и... Ами, сполай ТИ! БъДи!
цитирай
4. smile999 - Един човек, с много, много топло ...
20.12.2010 16:41
Един човек, с много, много топло сърце и огромна душа си ти!Много обич и усмивки за теб!!!:-)
http://www.youtube.com/watch?v=lB6a-iD6ZOY&feature=channel
цитирай
5. x2man - и какво сега
20.12.2010 19:42
стана ли по-добър човек, пита един елен :)
цитирай
6. анонимен - „Нищо подобно; те дори ни правят ...
20.12.2010 20:42
„Нищо подобно; те дори ни правят услуга. Защото там остават всички онези, които са способни да зарежат най-добрите си приятели…” - А ТИ ПРЕДАВАЛ ЛИ СИ ПРИЯТЕЛ??
Я СИ СПОМНИ?...
НЕ СИ ЧОВЕКЪТ" С ГОЛЯМАТА ДУША"!! ИСКА ТИ СЕ!
ВИНАГИ ЩЕ ИЗПИТВАШ ВИНА!
ВИНАГИ!
цитирай
7. razkazvachka - Две години! Бреййй! Жив и здрав да си - и мръдни малко нагоре, да има място за
20.12.2010 20:56
по-новичките ни - няма само ти да си мръднал...

Добър-лош все тая - важното е, че си тука и запълваш едно готино място, иначе щеше да е празно и нямаше да е все тая:)))
Ае, пак шъ мина да видя какви ги разправяш - ооообичам дървените портички и да няма ключ към извора!
цитирай
8. trjufelihayver - Mai MEn
21.12.2010 01:58
Ne znam i az koga sme dobri,koga loshi.
Iskam da te pozdravq,bradure!
Pozitiven si,mnogo pri tova.
I kakvoto bilo,bilo i vsichko otnovo produljava!
цитирай
9. xxxx - Глупости. Дрънкам. Но такъв ми е момента. Дъ мъ прощавате, но не на всяка цена.
21.12.2010 10:20
Ааййъъъъх, баси къв си гаден анонимен начи ама :p. Гаден в кавички разбира се, дън си пумислиш нещу. Напрау ни ми оставяш «ей толкуз» шанс дъ съ накефя на парцалената си усмивка, пфуууу.
Не знам колко ши съ вкарам ПО ДЪЛЖИНАТА на текста, така че не те карам да ме четеш, а те карам да се кефиш. Не на мен. Кефи се на квот ти е кеф.
И докато си дрънкам парцали тукинка-мукинка, държа дъ съ дуизкажа, чи съм нахилен, в смисъл приятно усмихнат съм. Сърбам кафенце и ми е готино, че те има. Баси, верно ми е готино. Нит тъ знам, нит тъ търся, но ровиш с пръсти в съвестта ми, и не само моята...

ТЕМА СЪМ изчаткана в пръсти: Предавал съм. И ми е гадно. Кофтито е, че не искам да съм човекът с голямата душа, мамка му, я чай да съ огледам, че не скивах де съм го изпраскал тоз лаф с ГОЛЯМАТА ДУША :p

Нещата се случват човече. Ей така, просто си се случват. А аз съм слаб, и нищо не мога да направя, защото най-вероятно в този шибан момент съм лизал няква измислена суета и след нея «ей ти на» на лице е ВЕЧНАТА ВИНА.
Слаб съм, човек, и днес съм слаб. Ти може и да не си (а дано ти), амъ аз съм си лигльо и често прецаквам нещата.

За ВИНАТА. Мамка му, вероятно ДА, сигурно ще я изпитвам вечно. Но да си призная честно, намерих сили да си дръпна една прошка. Не беше лесно (но КАЗАХ СИ СТИГА – ДАНОН АКТИВИЯ и тинтириминтири и на рекламата дъ я и нея..), не че ми се получи много де, но някак си ми поолекна – поне мъничко. Усмихвам се леко. А когато нямам сили за усмивка, просто си седя, и си зяпам. НА НЯКЪДЕ.

Доброто и Злото. Вечната тема. И света омазан в тази ВЕЧНА БОРБА. И аз вътре. В него. Се усмихвам. И плача.

За приятелите. Лижа болката. Пръскам сълзи. И грешни ГИ ОБИЧАМ. Прощавам. Винаги. Истината е, че малко са приятелите за които наистина БИХ СЕ РАЗПИЛЯЛ. СЕМЕЙСТВОТО Е което ме събира. Когато се пръскам ИЗЛИШНО.

Напоследък чета доста. Онзи ден бях заровил поглед в една книга и искам да се дръпна по цитата.. може, нали?! :))


=======
- Знаете ли какво е това? Една от най-известните творби на света: «Тайната вечеря» на Христос и учениците му, нарисувана от Леонардо да Винчи.

- Едва ли е толкова известна – възрази хотелиерката. – Купих я много евтино.

- Защото това е само репродукция; истинската картина се намира в една църква много далеч оттук. Но има една легенда, свързана с тази картина, не знам дали ще искате да я чуете.

Всички кимнаха...

-Замисляйки тази картина, Леонардо да Винчи се сблъскал с една голяма трудност: трябвало да нарисува Доброто в образа на Христос и Злото в лицето на Юда, приятеля му, който по време на вечерята решава да го предаде.
Прекъснал работата си по средата, за да намери най-подходящите модели.
Не след дълго, докато слушал някакъв църковен хор, открил в едно от момчетата съвършения образ на Христос. Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.

Изминали три години. «Тайната вечеря»била почти готова, но Леонардо да Винчи все още не бил намерил подходящ модел за Юда.
Кардиналът, който отговарял за църквата, започнал да го притиска, настоявайки да завърши колкото се може по-скоро фреската.
След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж, дрипав и пиян. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата, понеже нямал време да прави скици.
Просякът бил пренесен дотам, без да разбере: помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздавал контурите на жестокост, грях, егоизъм, така ясно открояващи се върху това лице.
Когато привършил, просякът – вече поизтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:

«Вече съм виждал тази картина.»

«Кога?» - попитал изненадано Леонардо да Винчи.

«Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос.»


Чужденецът направи дълга пауза. Погледът му се бе спрял на свещеника, който си пиеше бирата, но Шатнал знаеше, че тези думи са отравени към нея.


- С една дума, Доброто и Злото имат едно и също лице; всичко зависи от това в кой момент пресичат живота на всяко човешко същество.

===========


malchaniaotnadejda7, smile999 - красавице, x2man о`май фен`о`мен, разказвачке квачке, и хей готин си мотин trjufelihayver (скоро пак шъ съ изджаскам в мелодията, чи дъ си наместя неуравновесеността на слабостта, моята)
лимки сте, дори по големи от мен. С кеф ви се усмихвам :)
цитирай
10. kontra - :)
22.12.2010 12:35
Весели празници и на теб, здраве и мир вкъщи!:)
цитирай
11. xxxx - Благодаря ти.
22.12.2010 12:38
Много :)
цитирай
12. smile999 - Аз казах за "голямата душа...
22.12.2010 12:51
Аз казах за "голямата душа"!И кво...?!
Малките души не мислят и разсъждават по този начин!
Весели и усмихнати празници, с много обич и светлинка за теб!:-)))
цитирай
13. xxxx - "Аз казах за "голямата душа"!И кво...?!" хъхъ, ай дъ тъ и в питанката тебе дет си ама :))
22.12.2010 13:11
Знаеш ли има един лаф:
- И той квооооуу...
- И тя квооооуу :pppp

пп: хубави празници и на теб, и дъ съ кефиш на слънцето ей :p
цитирай
14. elineli - Нека
22.12.2010 19:13
си те намерят само твоите си неща. Човек винаги си ги познава, правят му естествена градина във вътрето. Твоето има благодатна почва...Бъди, ЧетириПо! :)))
цитирай
15. mikaela19 - Весели празници
23.12.2010 13:47
Когато в Коледната вечер
снегът примамливо блести,
когато свещите трептят,
а виното искри, искри,
в таз нощ излез навън,
небето звездно погледни
и пожелания за много щастие
от мен ти с радост приеми.
цитирай
16. erato7 - Нека доброто върви редом с тебе и ...
24.12.2010 12:43
Нека доброто върви редом с тебе
и вярата да те ръководи в твоя път!
Светли празници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754591
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол