Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2010 16:46 - Кучи декемврийски студ
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 3360 Коментари: 10 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
КУЧИ ДЕКЕМВРИЙСКИ СТУД

или
нека да съм подзаглавие

  (В навечерието на Коледа чагъркам спомени )



  на баща ми



  ИЗПИСАН СЪМ по дължината. И в стил "АЛА КЪС СЪМ ПО ТЕКСТА" тъпча думите на макс по сбитото на идея...

всъщност... 
  ...у дома съм. Чоплим спомени и пилеем миналото по ъглите на разпиляна усмивка. Бъдни вечер е.  Аз и моето семейство дишаме аромата на топла погача и разхвърляме  весел смях.
Годината е 2010-та. За едни е ТАКАВА , а за други ОНАКАВА. Не че ми е ВСЕ ТАЯ, ама КВОТ БИЛО БИЛО. Дай Боже ОТ ТУК НА СЕТНЕ ДА Е НА ПО-ДОБРО. Всъщност хубаво ми е. Много. Правя опит да задържа момента на вечерта  - вечно в мен! - и успявам. Затворих очи и заключих рошавата си усмивка някъде ТАМ - в неговото минало... 




В миналото на 1968-69г...

 
"Кучи декемврийски студ. Аз седми-осми клас. Или казано иначе, 13-14 годишен бабаит. Ровя балкана с КОМПАНИЯ И СИЕ и се правя НА СТОП по пътната артерия на НРБ. 

Пак се бяхме чупили от нашите. Поредното бягство. София остана някъде горе в лево на картата, но това не ни бръснеше. Редовно забивахме НА НЯКЪДЕ и НЕ БЕРЯХМЕ ОТ ГРИЖАТА - имаше кой друг да я бере. Ние бяхме по плодовете - както се казва "на есен с песен"...


Вълци вият, вятър плющи. И ние, в ритъм доктор Хаус, правим жалък опит да се вкараме в пътя. А тъмното небе - глътнало всички звезди - сее страх сред жалките ни измръзнали душици и рисува заглавие в заскрежените ни мисли: "Дън` земем да съ гътнем саму от студ, чи утиде - завалийката - и идейния проект" ...

Тръгнахме ОТ НЯКЪДЕ с влак. Стигнахме пак ДО НЯКЪДЕ на автостопПриспахме в бабата на Люси, но на сутринта отново БЯХМЕ ПОСОКА. Нашите сигурно ни търсеха, но на кого му пукаше. Не и на нас. Не още.

Пътя е както дойде - с влак, "с вдигнат палец", пеш, И ПАК на автостоп... Баси. Не ни беше лесно. Верно бяхме корави кучета. Но мамка му, никак не ни беше лесно.

Следваща дестинация Самоков. Симо имаше идея да направим една врътка и до неговото село и чак след това да сме кръгом към Софето.


През кози пътечки газим кал, тъпчем сняг, дишаме лед и правим дъха си на кокалче. Не бяхме добре екипирани. Сополите ни БЯХА ВИСУЛКИ, а акъла ни беше НА ЧОМПИ и се опъваше на всичко, което ДАВА СЪВЕТИ.
Малко преди да излезем на главния път си дръпнахме по една баня, както се казва ВЧЕСАХМЕ СЕ . Демек, (АЙ НЕКА ДА СЪ НАПРАЯ НА ПРЕВОДАЧ) гепих  дамаджаната с ракиджоса и "изпрах",  с лютата течност, калта от  омазаните си на макс кубинки.

Баси и времената!!! Да, така си беше, аз и те - отбор юнаци - и лудостта разпиляна в идеята да бъдем МЪЖЕ.  ЛУКС, който днес малцина се усмеляват да излижат...

И СМЕ ПЪТНИЦИ. За Самоков. И лисицата Симо, който единтсвен надушваше посоката в генгерлика, успя да ни направи СТЪПКИ ПО АСФАЛТ. Бяхме на главен път 82. Започнахме да се правим на стопаджии.  Всъщност ние си бяхме такива. В случая - среднощни стопаджии. Кофтито беше, че никой не спираше. Хората бяха наплашени. По радио и телевизия НОВИНИТЕ тръбяха за ЖОРО ПАВЕТО. Точно по това време милицията правеше хайка и търсеше под дърво и камък серийният изнасилвач от квартал Коньовица (известен като Жоро Павето, защото с увито в кърпа паве отне живота на доста столичанки). И затова и никой не се правеше НА СПИРАЧКА при вида на вдигнатите ни, в посока към небето, палци.
Бяхме на предела на силите си. Изпита НАДЕЖДАТА се бе превърнала във вечен мираж, а ние нямахме сили дори да му се насладим.

И тогава...

...фарове в ноща. Баси. Шанс е. Пореден. Аз, Симо и Люси се правим на ПАЛЦИ В ТЪМНОТО. Димо и Любо - те, с ръце в джобовете - им беше все едно. Но този път превозното средство спира. Шофьора се провиква:

- Всички пред фаровете. Веднага.

И се строихме в тъмното като последните измислени зевзеци готови за шоуто на вечерта. След като включи няколко пъти на къси-дългни, и след като ни огледа едно ти ми хубаво и ни прецени, че нито един от нас не е Жоро Павето, тогава шофьора продължи да се прави на ВЪПРОСНИК и ни заразпитва:


- От къде сте ве?
- От самоковските села..
- На къде в тоя кучи студ, завалийката, сте тръгнали, а, а, да въ съдера от бой малку ши вий...
- За Самоков. - каза Симо.
- Да въ запука някой, барем ви дойде акъла.. Аре мятайте се. До Самоков.

Не чакахме втора покана. Метнахме се от зад в каросерията. А там - ядец!!! От зад беше изсипана една камара пясък. Влажен, мокър пясък. И ние в него. Всичко в синхрон със сезона - влагата, студа... Все пак си беше декември. Кучи декември.

И Самоков в краката ни. Ние изсипани пред жп гарата събираме погледите на местните мангали, а последните, като глутница вълци са впили остро поглед в джобовете ни. От всякъде блъскаме на ИЗВЪНГРАДСКИ - с тия раници, с тва хард-рок самочувствие, с изкривените от студ лица - всичко се събираше в лафа: НЕ СЪМ ОТ ТУК И СЪМ ЗА МАЛКО. Не че нещо, ама...  Ама чупихме се от жп гарата де. Беше си излишно да рискуваме здравето и физическото си възпитание с цингарелите. Решихме, че на по сигурно и по топло ще се почувстваме в окръжната болница на Самоков. 

Пред болницата сме. Издебнахме пазача и тогава се шмугнахме вътре. Вече наистина нямахме сили. Изцеждахме въображение от увяхналите си мечти и рисувахме ОГНИЩЕ В ШЕПИ. Вътре сме. В болницата. Симо и аз се оглеждаме като гърмяни зайци. Ужасно ни се спи. На всички. Гушим се по някви "изгърбени" пейки и отново СМЕ ОПИТ ДА УДАРИМ ЕДНА ГЛАВА. Но и тук е студено. Не се спи. Ставаме. ПОСОКА СМЕ по стълбите на горе. Търсим по топъл етаж. Но уви КЪСМЕТЪТ ни се спъна в метална кофа, която се раздрънча зверски и превърна Тишината в БОДРИ СТЪПКИ НА ПАЗАЧ. Трябваше да се чупим и от тук.

Пак сме под декемврийското самоковско небе.  Заровихме крака в снега и си свихме гнезда в заснежените пейки. Не просим милост! Лижем мъжкото си достойнство в брачна тишина и не просим!

Явно наистина сме били ВИСУЛКИ, защото по едно време пазача дойде и ни "посрита". Прибра ни на топло в неговата къщичка, а там пукаха дръвца и грееше истинска мека топлинка. Блаженство. Почти се разплаках. Не мога да го опиша с думи. Плаках без глас. Плаках сам, като МЪЖ.

Пазача завъртя един бърз телефонен разговор в посока милицията. Отсреща бяха отвсякъде в час, относно това за какво става на въпрос. Още по-вече, по това време баща ми, ако не се лъжа, беше подполковник и беше пуснал кучетата по следите на дивеча. Т.е. издирваха ни. И знаех, че когато ме спипа нямаше да ми се размине.


След малко телефона звънна. Пазача изръси едно среднощно: "АЛО". Микрофона беше с доста висока чувствителност, така че, всичко се чуваше. . Познах гласа на баща ми:

"Всички добре ли са?", питаше той.

А пазача отговори:

"Да другарю подполковник, всички са добре.. ще наредите ли да ги настаним някъде..."

Тогава... тогава чух как отсреща се разнесоха в див хеви метъл гласните струни на баща ми:

"Да наредя КАКВООО?!!! Не разбрах да наредя КАКВОО?!! По дяволите, никакво настаняване, ВСИЧКИ - ПРАВИ ДО СТАНЕТА. ДО ЕДИН."



(Той) дори не пожела да ме чуе. А и бях достатъчно горд, за да се правя НА РАЗГОВОР С НЕГО. В крайна сметка, пазача, естествено, не ни остави прави до стената. Погрижиха се за нас и после дойдоха две коли и ни прибраха.."




И после, заровен някъде в 1940-та година, изпих още няколко спомена. Всеки капеше в топла емоция, когато си спомняше своето минало...















Гласувай:
20



1. razkazvachka - Еееее!
27.12.2010 17:04
и си жив след всичкото това?!
Правиш се на спомен и се вързахме да те слушаме, докато навън други протестиращи пускаха бомбички...
цитирай
2. xxxx - И хем съм жив,
27.12.2010 17:08
и хем ОЩЕ МЪРДАМ хъхъхъ :p
разказвачке-квачке, мирише на Коледа, а аз се правя на висулка като бъркам в чуждия споменник...
Аре, гепи-хипи-хей-генерация, весела нация :p
пп: утивъм дъ съ изфирясвам, чи пак дъ дойда, нъл тъй?!
отг.: ТЪЙ Я!
цитирай
3. mirandolina - МалКу Курекция !:))))
27.12.2010 17:13
Всичко в написаното е добре, само да кажа, че ние в Самоков НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ СМЕ ИМАЛИ ЖП ГАРА.:)))))))
В историята на града като виц се носи, че едно време не знам си кой цар казал - вие, самоковци какво искате за награда БИК или ВЛАК, а самоковци рекли, че искат БИК и....оттогава все се нервираме на лошия криволичещ път до София, с непрекъснати катастрофи и тирове...ама хак да ние....щом сме заложили на БИКА....
Не ми се сърди...текста подлежи на корекция, щотУ мое и некой друг самоковец да намине през блога и .... ке ти се смее от сърце :))))), а аз само приятелски вметвам.
Хубава вечер !:)))
цитирай
4. smile999 - Нека ти е гот и ти мирише още на Кол...
27.12.2010 17:18
Нека ти е гот и ти мирише още на Коледа!На мен ми е така, и се кефя на мах!:-)
И едно поздравче за теб::-))))))
http://vbox7.com/play:7e5de86b&r=emb
цитирай
5. xxxx - Хахахахаха, ке ми се сме, ке се па пръсне от смх завалийката :)))))
27.12.2010 17:19
Вярваш ли ми, че ме вкара на макс в истеричното на смях. Просто не знаеш как ме вкара яко в гъдела...
Много готино ми стана от "забележката", която повярвай - ей толкова, ама - не приемам на сериозно, дори напротив, кефя се на макс. Ами нищу, кво пък кът нямате жп гара (чул не дочул написаното си остава написано, и ще съм кът по корeкцията).
Но наистина ме вкара яко по хумора Мира.. явно са ги изръсили пред автогарата, то е ясно, че ШИ СЪ ГЪРЧА ПО ГРЕШКАТА (и тиху-ти, няма дъ мъ изказваш на бащата, чи тогаз шъ бера от срам в Кардам, и наоколо хъхъхъ).
пп: не съм се целувал до сега в ефир, но ТИ МЛЯСКАМ ЕДНА ХЪРБИЙСКА ЦЕЛУВКА ПО ЧЕЛОТО, С КЕФ...
цитирай
6. xxxx - smile999, дъ тъ и лимката дет си и ти ама..
27.12.2010 17:21
аре, шъ съ изслушам по поздрава дет си ми гу изпраскала, тенкс готина.. и ти се усмихвам :)
цитирай
7. mirandolina - По-добре смях :))))
27.12.2010 17:25
...отколкото - оти да се косим, като ке ми мине !:))))) Радвам се, че съм предизвикала такива емоции:)))
Мерсаж за....целивката !:)))
xxxx написа:
Вярваш ли ми, че ме вкара на макс в истеричното на смях. Просто не знаеш как ме вкара яко в гъдела...
Много готино ми стана от "забележката", която повярвай - ей толкова, ама - не приемам на сериозно, дори напротив, кефя се на макс. Ами нищу, кво пък кът нямате жп гара (чул не дочул написаното си остава написано, и ще съм кът по корокцията).
Но наистина ме вкара яко по хумора Мира.. явно са ги изръсили пред автогарата, то е ясно, че ШИ СЪ ГЪРЧА ПО ГРЕШКАТА (и тиху-ти, няма дъ мъ изказваш на бащата, чи тогаз шъ бера от срам в Кардам, и наоколо хъхъхъ).
пп: не съм се целувал до сега в ефир, но ТИ МЛЯСКАМ ЕДНА ХЪРБИЙСКА ЦЕЛУВКА ПО ЧЕЛОТО, С КЕФ...

цитирай
8. blogena - хах :)
27.12.2010 22:00
аз и за годините щях да се пъна
щото не ми се връзват фактите исторически ;)
ама то си е авторова хрумка :)
цитирай
9. xxxx - И утрото събрано в усмивка... изсипвам в черното на кафе.. и една лека забивка разхвърлям смутен..
28.12.2010 09:38
Години, години..
и стъпки в партини - пилея на глас...
пп: хъхъ, блогена, ари дън съ пъниш, чи ни съ знай ко ши излeзе :p (Божкеле-можкеле, дано да "лапаш хумор" щот пу някогаш ич` биля ни мой си държа затворена голямата уста хъхъ)
Ей, нахилен СЪМ ПАРЦАЛ и е голям кеф дъ знайш. Хиля ти се - топло, доколкото мога в тоя студ де... И искрено се надявам да си лимка :)
А за годините, сериозно, сметката е точна, просто аз не се връзвам в нея. Свих я... Нали знаеш, истината е събрана "и в бръчките дядо попе, и в бръчките.."(Винаги свивам от историята, ОПИТ СЪМ да изгърбя фактите, но не ми се получава... само с жп гарата съ напрайх на ИЗДЪНКА, но е факт, че слушах с кеф историйките на дъртите.. А и дърти-дърти колко да са дърти...)
цитирай
10. blogena - :)
28.12.2010 09:52
вервам ти дазнаиш
то издънките правят живота пъстър
иначе само с БРАВО - скууукаааа....

Поздрав от мойто кафе :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754719
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол