Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2011 09:00 - Ровя в утрото. Събран.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1678 Коментари: 9 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Още един ден.

Ровя в утрото. Събран.
  Събирам се. В утрото. И разлян под капките на  лъчите пия кафе, пуша цигара, правя си въртели с чайките и галя звуците на цветовете с поглед. Абстракция,  заровена в синьото небе, моята. И аз, събран в кефа на усмихната си мутра, дишам свежестта на още един ден.
Боже, толкова е хубаво да се изпразвам в прегръдката на вятъра и да дишам бриз - бриз, който скоро ще утихне под мекото слънце.
Заровен в полъх. Съм невъобразимо лек. И пръсти под пясък. И затворени очи. И още, никакви сълзи. Никакви. Просто моята усмивка събрана в още един ден.

Изтичам Живот, през теб изтичам!

А се опитвам да се събера. Да се събера в мисли, да се събера в две идеи напред, да се събера в сърцето на морето, да се събера в каляската на г-жа Фантазия и да се изпраскам с кеф в шепите на Пепеляшка.

"Слънце, къде си, слънце?!" ,
и поглеждам с почти благ поглед към небето. И после... после нищо.

И празни, приказките, текат през пръстите ми, а аз разхвърлям голи мисли и... и дърпам щипка фас събран в глътка дим.
Все по рядко и по рядко пиша. А искам. Искам да мога да изплювам всеки път от речника си ТОЛКОВА КОЛКОТО да не ми тежи. Но давам на късо. И вместо в мастило, се разбивам в усмивката на лятото. И пак кеф. Пия кеф. От събраното в шепи море. И се радвам като някакво хлапе. Радвам се ТОЧНО ТОЛКОВА КОЛКОТО - нито капка в страни.

И облизан, каймака е събран по устните ми. В глътка кафе. Горчи. Но отпивам. От греха на абстракцията. На моята абстракция. Късам момента. С поглед, с пръсти, облизвам го КАКТО ДОЙДЕ. Блъскам се в хоризонта. И не питам. Не питам къде потъва дъха ми. Просто го пилея. За да го изпия отново събран в чуждото на поглед. И не само.

И тя, в ръцете ми, разхвърля, мокра, болка
та на тишината. Любима е. Моя приятелка. И жена, която мога, но не искам да спася. Не искам да я спася от болката, не искам да я спася от любовта, не искам да я спася от сълзите, от страстта, от... От какво по дяволилите не искам да я спася?! По дяволите и отклонението в което се вкарах. По дяволите. По дяволите. И пак, по дяволите.
Прегръщам я. С поглед. С мълчание. Просто слушам. Слушам сълзи и пипам тишината на... на какво?! Спъвам се във въпроси, а отговора лежи в гипс.
Говорим за любов. За любовта и мъжете. За любовта и жените. Луната грее някъде, а аз я събирам в погледа си. И отвян, се правя на парцал като бърша сълзи от мокрите й очи. И пак, пита ме за мъжете. Пита ме ЗАЩО?!, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТАКА., ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО?! Въпроси, които поемам с малчание и известно време я галя, просто я галя. И пак: ЗАЩО?! ЗАЩО?! ЗАЩО?!
Искам да й кажа, че любовта боли. Но тя го знае. Знам, че го знае. И не се хабя в празни думи.
Отговарям й: МЪЛЧИ. НЕ ПИТАЙ. НЕ МЕ ПИТАЙ, А ГО ИЗЛИЖИ! ИЗЛИЖИ ГО ДО ДЪНО. ПРОСТО ЗАЩОТО ТАКА. ЛИЖИ ОТ СКАПАНАТА БОЛКА  И ПРОСТО НЕ ПИТАЙ, НЕДЕЙ.

Изхвърлих се в оргазъм. И после, събрана в скута ми, милвах Милва.

ЖИВОТА ме събра лигав с нея. Когато се запознахме аз бях леке, а тя още хлапе. Пердашихме в слюнка и въргаляхме гъдел на макс. После нещата ставаха все по сериозни и по сериозни. Губехме се и тук, и там. Събирахме се в директни скандали, събирахме се в безбрежен смях, събирахме се в прошка. За да се разпилеем в живота. Още един ден.

Нощта изтече и в утрото се свлече...

Прочетох от нея - от нощта - и си скъсах две-три сълзи от нейните мокри очи, за да съм  няколко капки по-влажен когато се усетя сух...

И съм влюбен. А мислех, че издъхнах, когато се разпилях. На брега. Но се събрах. В още един ден. Влюбен. В слънцето. В морето. В сърцето. Влюбен в болката на живота.
Заровил пръсти броя златни зрънца. Пясък. И събирам вълни. От сълзи. В усмивката си.

И болката на вечерта потъна в стъпките ми на брега...

И колко да е хубаво утрото?! Хубаво е ТОЧНО ТОЛКОВА КОЛКОТО. Да се превърне в още един ден. В моя ден. И твоя също.




Плача... и не знам защо...
Бягам.. и ми е все едно...
От къде съм, за къде съм?!
На къде вървя?!...
И имам ли причина да се спра?!
Боли ме....
Толкова боли!!!
И съм завита пак в шибани сълзи...
Драскам мокри редове,
а се праскам, че не ме ебе...
Няма начин да се спра
да пилея своята душа...
Без да искам се разбих
в скалата - грозно! -
и в морето се размих...
Лека съм
като перце
и когато плача ми е по-добре...
Сама потъвам в следи,
а болката разкъсва моите гърди.
Гледам хоризонта
и крещя,
отново мокра, без да спра...
вървя.
Къде?! По брега на моето море...
Усмихната като хлапе
крада от твоето сърце...





Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - Рови си на воля в прекрасното утро на ...
19.05.2011 11:08
Рови си на воля в прекрасното утро на още един ден.
Щом успяваш да се събереш, няма нищо страшно.
.....................
Страхотни текстчета издокарваш!
Поезия в проза.
......................
Поздрави.
цитирай
2. xxxx - "И той квоуу, и тя квоууу. . . ...
19.05.2011 17:12
"И той квоуу, и тя квоууу... Стига беее този, напълни ми дупетуу с пясъъъък.."
Мазало в картинка. И картинка в мазало. Е живота около нас. И съм страхотен лигльо по теб джоуси (днес).
КЪТник съм и не знам как да ти се вържа, но ти се хиля де, зверски ти се хиля без да цвиля.
И ми е готино. Вечерта също... И на теб.
цитирай
3. reg - ако беше мида, досега ехеее - знаеш ...
26.05.2011 22:37
ако беше мида, досега ехеее - знаеш ли какъв голям бисер щеше да си изкарал?
шегувка, но невероятно е как виждаш света...ай лайк ит!
цитирай
4. smile999 - Продължавай да се "разбиваш в ...
03.06.2011 16:31
Продължавай да се "разбиваш в усмивката на лятото!"
Много ти се кефя!:-)))
цитирай
5. phoenix2000 - Егати, колко е красиво, уж са думи, а ...
04.06.2011 09:34
Егати, колко е красиво, уж са думи, а приличат на картини! (запетайните са сложении в коментара съвсем преднамерено и умищтлено).
цитирай
6. xxxx - Гъдел сте. По мен. А аз. Се правя на ...
06.06.2011 14:36
Гъдел сте. По мен. А аз. Се правя на плажна топка в горещия пясък и разхвърлям усмивки на вятъра...
пп: и да се гепите за струята, ей, щот дън става зян хилката на бай ви Хулиган :))))
цитирай
7. анонимен - qrtMOsiFHhWz
01.07.2011 15:41
Thanks for the iinsght. It brings light into the dark!
цитирай
8. анонимен - CaOpOMgaD
01.07.2011 19:05
wANKwr <a href="http://rlqataszatmh.com/">rlqataszatmh</a>
цитирай
9. анонимен - DgsBQtalLHcV
04.07.2011 12:41
Dhraz4 <a href="http://nynetzhhjywb.com/">nynetzhhjywb</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512428
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол