Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.05.2011 09:00 -
Ровя в утрото. Събран.
Още един ден.
Ровя в утрото. Събран.
Събирам се. В утрото. И разлян под капките на лъчите пия кафе, пуша цигара, правя си въртели с чайките и галя звуците на цветовете с поглед. Абстракция, заровена в синьото небе, моята. И аз, събран в кефа на усмихната си мутра, дишам свежестта на още един ден.
Боже, толкова е хубаво да се изпразвам в прегръдката на вятъра и да дишам бриз - бриз, който скоро ще утихне под мекото слънце.
Заровен в полъх. Съм невъобразимо лек. И пръсти под пясък. И затворени очи. И още, никакви сълзи. Никакви. Просто моята усмивка събрана в още един ден.
Изтичам Живот, през теб изтичам!
А се опитвам да се събера. Да се събера в мисли, да се събера в две идеи напред, да се събера в сърцето на морето, да се събера в каляската на г-жа Фантазия и да се изпраскам с кеф в шепите на Пепеляшка.
"Слънце, къде си, слънце?!" , и поглеждам с почти благ поглед към небето. И после... после нищо.
И празни, приказките, текат през пръстите ми, а аз разхвърлям голи мисли и... и дърпам щипка фас събран в глътка дим.
Все по рядко и по рядко пиша. А искам. Искам да мога да изплювам всеки път от речника си ТОЛКОВА КОЛКОТО да не ми тежи. Но давам на късо. И вместо в мастило, се разбивам в усмивката на лятото. И пак кеф. Пия кеф. От събраното в шепи море. И се радвам като някакво хлапе. Радвам се ТОЧНО ТОЛКОВА КОЛКОТО - нито капка в страни.
И облизан, каймака е събран по устните ми. В глътка кафе. Горчи. Но отпивам. От греха на абстракцията. На моята абстракция. Късам момента. С поглед, с пръсти, облизвам го КАКТО ДОЙДЕ. Блъскам се в хоризонта. И не питам. Не питам къде потъва дъха ми. Просто го пилея. За да го изпия отново събран в чуждото на поглед. И не само.
И тя, в ръцете ми, разхвърля, мокра, болката на тишината. Любима е. Моя приятелка. И жена, която мога, но не искам да спася. Не искам да я спася от болката, не искам да я спася от любовта, не искам да я спася от сълзите, от страстта, от... От какво по дяволилите не искам да я спася?! По дяволите и отклонението в което се вкарах. По дяволите. По дяволите. И пак, по дяволите.
Прегръщам я. С поглед. С мълчание. Просто слушам. Слушам сълзи и пипам тишината на... на какво?! Спъвам се във въпроси, а отговора лежи в гипс.
Говорим за любов. За любовта и мъжете. За любовта и жените. Луната грее някъде, а аз я събирам в погледа си. И отвян, се правя на парцал като бърша сълзи от мокрите й очи. И пак, пита ме за мъжете. Пита ме ЗАЩО?!, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТАКА., ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО?! Въпроси, които поемам с малчание и известно време я галя, просто я галя. И пак: ЗАЩО?! ЗАЩО?! ЗАЩО?!
Искам да й кажа, че любовта боли. Но тя го знае. Знам, че го знае. И не се хабя в празни думи.
Отговарям й: МЪЛЧИ. НЕ ПИТАЙ. НЕ МЕ ПИТАЙ, А ГО ИЗЛИЖИ! ИЗЛИЖИ ГО ДО ДЪНО. ПРОСТО ЗАЩОТО ТАКА. ЛИЖИ ОТ СКАПАНАТА БОЛКА И ПРОСТО НЕ ПИТАЙ, НЕДЕЙ.
Изхвърлих се в оргазъм. И после, събрана в скута ми, милвах Милва.
ЖИВОТА ме събра лигав с нея. Когато се запознахме аз бях леке, а тя още хлапе. Пердашихме в слюнка и въргаляхме гъдел на макс. После нещата ставаха все по сериозни и по сериозни. Губехме се и тук, и там. Събирахме се в директни скандали, събирахме се в безбрежен смях, събирахме се в прошка. За да се разпилеем в живота. Още един ден.
Нощта изтече и в утрото се свлече...
Прочетох от нея - от нощта - и си скъсах две-три сълзи от нейните мокри очи, за да съм няколко капки по-влажен когато се усетя сух...
И съм влюбен. А мислех, че издъхнах, когато се разпилях. На брега. Но се събрах. В още един ден. Влюбен. В слънцето. В морето. В сърцето. Влюбен в болката на живота.
Заровил пръсти броя златни зрънца. Пясък. И събирам вълни. От сълзи. В усмивката си.
И болката на вечерта потъна в стъпките ми на брега...
И колко да е хубаво утрото?! Хубаво е ТОЧНО ТОЛКОВА КОЛКОТО. Да се превърне в още един ден. В моя ден. И твоя също.
Плача... и не знам защо...
Бягам.. и ми е все едно...
От къде съм, за къде съм?!
На къде вървя?!...
И имам ли причина да се спра?!
Боли ме....
Толкова боли!!!
И съм завита пак в шибани сълзи...
Драскам мокри редове,
а се праскам, че не ме ебе...
Няма начин да се спра
да пилея своята душа...
Без да искам се разбих
в скалата - грозно! -
и в морето се размих...
Лека съм
като перце
и когато плача ми е по-добре...
Сама потъвам в следи,
а болката разкъсва моите гърди.
Гледам хоризонта
и крещя,
отново мокра, без да спра...
вървя.
Къде?! По брега на моето море...
Усмихната като хлапе
крада от твоето сърце...
Ровя в утрото. Събран.
Събирам се. В утрото. И разлян под капките на лъчите пия кафе, пуша цигара, правя си въртели с чайките и галя звуците на цветовете с поглед. Абстракция, заровена в синьото небе, моята. И аз, събран в кефа на усмихната си мутра, дишам свежестта на още един ден.
Боже, толкова е хубаво да се изпразвам в прегръдката на вятъра и да дишам бриз - бриз, който скоро ще утихне под мекото слънце.
Заровен в полъх. Съм невъобразимо лек. И пръсти под пясък. И затворени очи. И още, никакви сълзи. Никакви. Просто моята усмивка събрана в още един ден.
Изтичам Живот, през теб изтичам!
А се опитвам да се събера. Да се събера в мисли, да се събера в две идеи напред, да се събера в сърцето на морето, да се събера в каляската на г-жа Фантазия и да се изпраскам с кеф в шепите на Пепеляшка.
"Слънце, къде си, слънце?!" , и поглеждам с почти благ поглед към небето. И после... после нищо.
И празни, приказките, текат през пръстите ми, а аз разхвърлям голи мисли и... и дърпам щипка фас събран в глътка дим.
Все по рядко и по рядко пиша. А искам. Искам да мога да изплювам всеки път от речника си ТОЛКОВА КОЛКОТО да не ми тежи. Но давам на късо. И вместо в мастило, се разбивам в усмивката на лятото. И пак кеф. Пия кеф. От събраното в шепи море. И се радвам като някакво хлапе. Радвам се ТОЧНО ТОЛКОВА КОЛКОТО - нито капка в страни.
И облизан, каймака е събран по устните ми. В глътка кафе. Горчи. Но отпивам. От греха на абстракцията. На моята абстракция. Късам момента. С поглед, с пръсти, облизвам го КАКТО ДОЙДЕ. Блъскам се в хоризонта. И не питам. Не питам къде потъва дъха ми. Просто го пилея. За да го изпия отново събран в чуждото на поглед. И не само.
И тя, в ръцете ми, разхвърля, мокра, болката на тишината. Любима е. Моя приятелка. И жена, която мога, но не искам да спася. Не искам да я спася от болката, не искам да я спася от любовта, не искам да я спася от сълзите, от страстта, от... От какво по дяволилите не искам да я спася?! По дяволите и отклонението в което се вкарах. По дяволите. По дяволите. И пак, по дяволите.
Прегръщам я. С поглед. С мълчание. Просто слушам. Слушам сълзи и пипам тишината на... на какво?! Спъвам се във въпроси, а отговора лежи в гипс.
Говорим за любов. За любовта и мъжете. За любовта и жените. Луната грее някъде, а аз я събирам в погледа си. И отвян, се правя на парцал като бърша сълзи от мокрите й очи. И пак, пита ме за мъжете. Пита ме ЗАЩО?!, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТАКА., ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО?! Въпроси, които поемам с малчание и известно време я галя, просто я галя. И пак: ЗАЩО?! ЗАЩО?! ЗАЩО?!
Искам да й кажа, че любовта боли. Но тя го знае. Знам, че го знае. И не се хабя в празни думи.
Отговарям й: МЪЛЧИ. НЕ ПИТАЙ. НЕ МЕ ПИТАЙ, А ГО ИЗЛИЖИ! ИЗЛИЖИ ГО ДО ДЪНО. ПРОСТО ЗАЩОТО ТАКА. ЛИЖИ ОТ СКАПАНАТА БОЛКА И ПРОСТО НЕ ПИТАЙ, НЕДЕЙ.
Изхвърлих се в оргазъм. И после, събрана в скута ми, милвах Милва.
ЖИВОТА ме събра лигав с нея. Когато се запознахме аз бях леке, а тя още хлапе. Пердашихме в слюнка и въргаляхме гъдел на макс. После нещата ставаха все по сериозни и по сериозни. Губехме се и тук, и там. Събирахме се в директни скандали, събирахме се в безбрежен смях, събирахме се в прошка. За да се разпилеем в живота. Още един ден.
Нощта изтече и в утрото се свлече...
Прочетох от нея - от нощта - и си скъсах две-три сълзи от нейните мокри очи, за да съм няколко капки по-влажен когато се усетя сух...
И съм влюбен. А мислех, че издъхнах, когато се разпилях. На брега. Но се събрах. В още един ден. Влюбен. В слънцето. В морето. В сърцето. Влюбен в болката на живота.
Заровил пръсти броя златни зрънца. Пясък. И събирам вълни. От сълзи. В усмивката си.
И болката на вечерта потъна в стъпките ми на брега...
И колко да е хубаво утрото?! Хубаво е ТОЧНО ТОЛКОВА КОЛКОТО. Да се превърне в още един ден. В моя ден. И твоя също.
Плача... и не знам защо...
Бягам.. и ми е все едно...
От къде съм, за къде съм?!
На къде вървя?!...
И имам ли причина да се спра?!
Боли ме....
Толкова боли!!!
И съм завита пак в шибани сълзи...
Драскам мокри редове,
а се праскам, че не ме ебе...
Няма начин да се спра
да пилея своята душа...
Без да искам се разбих
в скалата - грозно! -
и в морето се размих...
Лека съм
като перце
и когато плача ми е по-добре...
Сама потъвам в следи,
а болката разкъсва моите гърди.
Гледам хоризонта
и крещя,
отново мокра, без да спра...
вървя.
Къде?! По брега на моето море...
Усмихната като хлапе
крада от твоето сърце...
Рови си на воля в прекрасното утро на още един ден.
Щом успяваш да се събереш, няма нищо страшно.
.....................
Страхотни текстчета издокарваш!
Поезия в проза.
......................
Поздрави.
цитирайЩом успяваш да се събереш, няма нищо страшно.
.....................
Страхотни текстчета издокарваш!
Поезия в проза.
......................
Поздрави.
"И той квоуу, и тя квоууу... Стига беее този, напълни ми дупетуу с пясъъъък.."
Мазало в картинка. И картинка в мазало. Е живота около нас. И съм страхотен лигльо по теб джоуси (днес).
КЪТник съм и не знам как да ти се вържа, но ти се хиля де, зверски ти се хиля без да цвиля.
И ми е готино. Вечерта също... И на теб.
цитирайМазало в картинка. И картинка в мазало. Е живота около нас. И съм страхотен лигльо по теб джоуси (днес).
КЪТник съм и не знам как да ти се вържа, но ти се хиля де, зверски ти се хиля без да цвиля.
И ми е готино. Вечерта също... И на теб.
3.
reg -
ако беше мида, досега ехеее - знаеш ...
26.05.2011 22:37
26.05.2011 22:37
ако беше мида, досега ехеее - знаеш ли какъв голям бисер щеше да си изкарал?
шегувка, но невероятно е как виждаш света...ай лайк ит!
цитирайшегувка, но невероятно е как виждаш света...ай лайк ит!
Продължавай да се "разбиваш в усмивката на лятото!"
Много ти се кефя!:-)))
цитирайМного ти се кефя!:-)))
Егати, колко е красиво, уж са думи, а приличат на картини! (запетайните са сложении в коментара съвсем преднамерено и умищтлено).
цитирайГъдел сте. По мен. А аз. Се правя на плажна топка в горещия пясък и разхвърлям усмивки на вятъра...
пп: и да се гепите за струята, ей, щот дън става зян хилката на бай ви Хулиган :))))
цитирайпп: и да се гепите за струята, ей, щот дън става зян хилката на бай ви Хулиган :))))
7.
анонимен -
qrtMOsiFHhWz
01.07.2011 15:41
01.07.2011 15:41
Thanks for the iinsght. It brings light into the dark!
цитирай
8.
анонимен -
CaOpOMgaD
01.07.2011 19:05
01.07.2011 19:05
wANKwr <a href="http://rlqataszatmh.com/">rlqataszatmh</a>
цитирай
9.
анонимен -
DgsBQtalLHcV
04.07.2011 12:41
04.07.2011 12:41
Dhraz4 <a href="http://nynetzhhjywb.com/">nynetzhhjywb</a>
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол