Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2011 01:08 - "Имам човек на белия дроб"
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1541 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 06.07.2011 12:47


"Имам човек на белия дроб"

www.momchil.co.cc
Райфайзен Банк / Raiffeisenbank
IBAN:BG53RZBB91551001217501 /BGN/
IBAN:BG09RZBB91551001217517 /EUR/
BIC:RZBBBGSF




...това не е художествена литература


Искам да си запаля цигара... Но от всякъде съм ядец. А и без това не съм пушил от МИНА МНОГО ВРЕМЕ. Но в моменти като този просто искам да дърпам, и пак, да дърпам и да дърпам, и да не спирам... искам да се нагълтам със шибаното на стока и да не ми дреме ЗА НИЩО НА СВЕТА.
В текста по долу едва ли ще съм вкаран В ПОДРЕДЕНОТО НА ЛОГИКА, но да не ти пука и наслука... и без друго лимките ме перат, а пъпките по фейса яко ме сърбят...  
Не ми е шибано, просто... чувствам се странно.
Стъни умря, когато бяхме в шести или седми клас, не помня вече... шибания рак му разказа играта.

"Имам човек на белия дроб" довърши и леля Пепи - много скъпа моя...
А днес СЪМ РАЗХОДКА в морската, влача крайници с една аверка и забиваме лиги в чуждото на погледи. Наистина се лигавим. Мамка му, и не ни дреме... Правим го НА МАКС. Имам нужда И НЕ СЕ СТИСКАМ. А тя ми се връзва и МИ ВЛИЗА В СЛЮНКАТА. Целуваме се. Не го бяхме правили точно така... А някой пита ТОЧНО КАК?!, ами как КАК?,  ТОЧНО ТАКА!!!...

Младо гадже ми се усмихва леко и МИ БЛЪСКА НЕЩО В РЪКАТА.
"Поредната брошура от рода на Black party-COPACABANA-И-ГЪЗЪ-МИ-СЕ-СХВАНА", мислех си аз.. Но се оказа, че съм на грешен път... Преди да се направя на СМАЧКАН ЛИСТ, винаги се хлъзгам ПРОЧЕТЕН... Зачитам се...
Детето ми се нуждае от вас!
Минималната сума, която
ни е необходима, за да започнем
лечението е 300 000 лв.
Няма да можем да се справим
без вашата помощ, мили хора!

и още,

Да спасим живота на Момчил!
Той е на 16г. от гр. Варна. Учи в ПГИ Д-р Ив. Богоров. Страда от бързоразвиващо се злокачествено заболяване, "Неходжкинов лимфом", което може да се спре, ако успеем да осигурим лечение със скъпоструващото лекарство "Евриназа"
телефон на родители: +359 886 099 899



Казвам си, "Горкото момче..", после затварям очи и галя жена си и сина си с такава ВЕЧНА ЛЮБОВ, сякаш моля Господ да ме погледне в очите и да ми обещае, че няма да допусне с нас да се случи това...
  Известно време се влачим с аверката. В морската пращи от хормони. Готино ни е. А и днес съм лимка. Имах нужда да ГЪЛТАМ ВЪЗДУХ и избрах да го гълтаме двамата. Излизахме със задници една пейка и изсърбахме късния следобед с усмивка. После се разделихме, ТЯ НА ТАМ, АЗ НА САМ. Обарах я, за да не си помисли, че съм гей, и си обещахме да не се мием до другия път... 

Живея в краен квартал... а и обичам да лижа седалките на автобусите. Един готин тъмноок младеж ми продава билетче в градския и за миг СИ КЪСАМ ФРАЗИ ОТ ГЛАВНИЯ "Боже, да не съм гей, ъъъъ, квот съм гу зяпнал-лапнал"... Удрям си две-три усмивки и се забърсвам с погледа някъде отвъд джама. Далече-далече.  Замислям се. За живота. За моите си работи. За случки с кучки. И си блея в пространството. На моста се завивам В ЗАЛЕЗА. Красив е. Отново е розов, СЪЩО КАТО ОНЗИ ПЪТ КОГАТО ГО ЗАВЪРЗАХ НА ПАНДЕЛКА И ГО ПОДАРИХ НА ЕДНА ПРИЯТЕЛКА, КОЯТО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА МОГА ДА ДОКОСНА В ТОЗИ ЖИВОТ. Цветове... толкова много цветове се оглеждат в гладкото море. А луната е СКОБАТА НА МОЯ ЖИВОТ, КОЯТО ЗАТВАРЯ БЕЗКРАЙНИТЕ МИ ВЪПРОСИ и ме прави още по лек. Извивки В СЪЗНАНИЕ - моето... И аз, част от картината...

Още съм в автобуса. Подминаваме една полянка. И го виждам. Искам да го пипна. Но не мога... Разтлал е парцалите си, поставил е огромната си раница на една страна и се подготвя за вечерта. Без дом. Негов покрив са звездите... И е красив. Толкова е красив. Беше обръснал черното си лице и сега можех да пипам с очи нежните черти на лицето му. "Беднякът-милионер", чупя призми аз. Беден е, а всъщност е толкова много богат.
Всяка сутрин ходя на плаж. Рано. Много рано. С една друга МНОГО МОЯ /аверка/. Слънцето сутрин няма претенции към гурлясалите ни мутри и не ни прави криви фасони. После хвърляме ПО ЕДНА ШЕПА МОРЕ и сме парцали. Тогава го срещаме. Сутрин. Черен. Но винаги там. Върху пясъка. Прилежно разгъва от себе си дрехите, не говори с никого, а и никой не го заговаря, САМ, но СВОБОДЕН  - рови в хоризонта... И търси СПОКОЙСТВИЕТО НА СВЕТА далеч от всички онези, които... които го гонят без причина ОТ ПАРКА, ОТ ПРОСТРАНСТВОТО, ОТ ВРЕМЕТО, ОТ ТУК и ОТ ТАМ...

хората сме шибани, много шибани... не винаги, но мамка му, шибани сме..

Понякога плача... Без да искам, но ми се случва... И пиша само тъжни работи, но не ми дреме... Днес ме има, утре ме няма. Изписвам се в някакъв момент и дори не се замислям, че може и да съм смешен тук и сега. Импулс. Грешката е в импулса. Пробата също. Проба-грешка, ала-бала-портокала, А ИСТИНАТА, е че искам да знам ДАЛИ НЕ МУ ЛИПСВА НЯКОЙ, НЯКОЙ КОЙТО ОТДАВНА ГО Е ЗАБРАВИЛ, ИЛИ НЯКОЙ КОЙТО Е ЗАГУБИЛ, ИЛИ НЯКОЙ В КОЙТО СЕ Е ВЛЮБИЛ... БИ ТРЯБВАЛО ВСЕ НЯКОЙ ДА МУ ЛИПСВА, точно по същия онзи начин както и когато и на мен ми липсва някой любим... Искам да знам, но не питам... Беден и с красиви черти. Тъжно лице. В моето сърце.  Но свободни очи, заровени в морските вълни...


...е "Беднякът-милионер".


 

Разбити спомени,
откраднати мечти,
очи отворени
погалени от морските звезди,
сърце разголено,
пронизано от бурни ветрове,
душа отровена,
разкъсана от неизбежни страхове!
Усещането да си в мъгла,
сблъсъка с отвесната скала,
а разбитите вълни -
да ти проправят път към свойте дълбини!
Потънал в нощта,
в царството на тази тишина,
заровил своите ръце
в пясъка на североизточните брегове,
сълзите са студана топлина,
изплакани от "болната" душа,
а солените следи,
засилват мъката в твоите очи!
Мисълта тече, като проливни дъждове,
разбива спомени, краде мечти,
докосва погледи дори и да боли,
отвежда те до замъци и светове,
пренася те от планини до брегове!
Усети ли сега, болката в моята душа...

пп:аз ти се усмихвам хлапе
и знам, че всичко ще става все по добре,
все по добре...
Нека. Си усмихнат Момчил, усмихнат...




Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. qbylkovcvqt - Понякога чудесата се случват.
13.07.2011 16:06
Понякога чудесата се случват.
цитирай
2. xxxx - Понякога просто искам да се усми...
22.07.2011 14:56
Понякога просто искам да се усмихна... но ми горчи.
Ябълковцвят, ИСКАМ и НЕКА тва хлапе да не слиза от влака. И не само то...

пп: ама да знаеш, хиля ти се де, в готиното на деня ти се хиля :)
цитирай
3. trjufelihayver - :DD
30.08.2011 10:14
Ами ако си препушил ,не човек на белия дроб ,а цял слон ще имаш...
цитирай
4. xxxx - Аз като съ напуша-изпуша докато съ ...
30.08.2011 14:00
Аз като съ напуша-изпуша докато съ гуша... ставам на ДИМ ДЪ МЪ НЯМА от меморито на най-гъстата слама хъхъ

аре гепи един зад НЕ ВРАТ ами шията и дън мъ забрайш кът съ нахилиш дъ лапнеш една усмивка и зарад мен ПО МЕН :)))
пп: парцал си, ама верно СИ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 512428
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол