2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2875 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2011 11:46
Мъж, а пък плаче…
Плаче, а пък е мъж.
ЗА ИСТОРИЯТА НА СВЕТА мога да пиша много. За моя свят. През моите очи. За моята есен. За моето море. За моите сълзи. И за чуждите сцени. За любовта. За смъртта. Без причина. Мога да пиша просто ей така, защото казано иначе не мога по друг начин.
Пилея есента в краката си. Кестени. Сезон. Листа. И разрошената ми тъга. Суркам крайници и се моля да се спъна в нещо топло, в нещо, което ще ме усмихне.
А се спъвам в
страхове заровени в цветовете на есента…
„Любима моя Фантазия, наливай ме с болка. Искам да пия. Сипи ми. Любима моя Фантазия.”
И после някъде някой проплака. Исках да ми е все едно, но вече бях част от сцената:
- Заради болка като тази… ти изневерих. Заради такава болка.
Боже… гледам я в очите, гледам я в мокрите пъстри очи, потъвам в тях и…
…и шамар. Кръстосах поглед и изплюх в пространството най-тлъстия въпросителен знак в живота си. Разпилях изгъзената си фантазия и се спънах в действителноста. Спънах се облечен само и единствено в извратеното си черно настроение.
“Мръсна кучка… мръсна шибана кучка.”, крещях от вътре, а исках да вия. Речникът ми се спече, а аз гледах отново тъпо, гледах кухо, ей така, просто си гледах НАНЯКЪДЕ, НАНИКЪДЕ, НАТАМ, НАСАМ, В НЕЯ, ОКОЛО НЕЯ…
А тя…
Цялата трепереше от яд. Стискаше детето и… разхвърляше движения в хаос, които нямаха нищо общо с логиката…
“Слабост в общуването. Нашето. Дупка в любовта. Пукнатина в семейството. Гаф в живота. Гнида в космоса.”, ръгах мисли в куката (лаф от плетката на баба ми).
Чужда история. Аз не участвам. Това не е моя фон. Сигурен съм, че преди да изляза от вкъщи, за да се вкарам в ДВИЖЕНИЕТО НА СВЕТА се бях заредил от всякъде с НИАГАРСКА УСМИВКА. Но деня се сгафи, за да ни превърне в ТРОТОАРНА СЦЕНА.
Изневяра. Обич. Самочувствие. Гордост. Лайна. А се правя на важен. В живота. В къщи. В училище. По късия път. По дългия път. В историята на света. Правя се на АЗ СЪМ ЧОВЕКА.
А всъщност съм гъз…
Забравям за шамара и си правим най-гърбавата semeina разходка на света. Аз, тя и хлапето. Мълчим и не ни е все едно, защото я обичам. И тя така.
След „мина известно време” – седмица, две, три кой ти ги брои, сме двамата с хлапето в нашата си джунгла. На припек под цветовете на есента е баси готиното. На разходка без лодка - аз и той. Пиляхме погледи в морето, танцувахме в небето. Незаменимо.
А после,
Пясъчник. Или за слабостта на мъжете. И на жените.
Животът ми. В ръцете ми е хлапе. Държа го. Целувам го. Пипам го. Имам го. И съм благодарен на Бог, че сме живи и здрави, и ВСЕ ОЩЕ ЗАЕДНО, все още семейство.
И всичко ли пак така се повтаря, да или не, децата играят така както някога ние с теб…
Аз и сина ми стоим на сивите плочки точно до една червена парзалка, а…
…едно малко русо момиченце – със сини очи, рови в пясъчника и ни прави на две и две четири. Диваче-глупаче. Почти на две е, а аз съм с беден речник и не мога да й развържа езика, т.е. девойката все още не може да плямпа, но за сметка на това е главна героиня във филма “Писъци и крясъци II”, или “Пясъци и трясъци 102”. Глупости. Пак се отклоних в моите си схеми И РАЗТЯГАМ ЛОКУМА НА СВЕТА.
Всъщност, не че се свалям с майка й, но…
…до мен стои жена – доста по-млада от мен, и малкото русо момиченце със широките сини очи е нейно. Прочитам, че е щастлива. Не питам – не питам за нищо, тя е тази която започна.
Разказва ми
за слабостта на мъжете, а аз добавям
- Или на жените. – като че ли я разсмивам в бързото на есента и тя става само в миг моя.
И още,
гледа ме в очите и споделя болката си:
- Това никога няма да му го простя… че ме остави сама… с детето. Никога.
Не разбирам много. Не налагам мнения. Става ми малко тъпо, но това е положението.
В един момент думата “семейство” си става ебати лотарията. Или смъркаш от джакпота. Или си сърбаш супата сам. Пича, нейния, не е издържал на напрежението и малко след раждането на хлапето се е хванал с някаква друга, и така. Такиви ти ми работи. А тя леко и почти меко казва:
- В такива моменти слабите мъже си проличават.
Гледам я. И продължавам да я гледам. И пак. И пак. Не спирам да я гледам… и не знам какво да кажа. Тъпо е. Изръсвам нещо в стил ФИЛОСОФСКА ЛОГИКА, бръщолевя, че се случват такива неща. Моля я да не рови в детайлите. Повтарям, че трябва да се вкара в релсите и да се спъне смело в бъдещето.
Причината. Или причините са много. Другата. Другия. Ама ТИ, ама АЗ. Умората. Страха. Егото. Страстта.
Има мъже, има и жени.
Има любов, има и омраза.
Има и тако, има и вако.
Има мъже, има и жени, които гълтат его и късат картината. Просто късат картината и тя вече не е картина, а е ПИКАСО в ръцете на аматьор.
Аз залагат на усмивката. На любовта. На света. И знам, че сме парцали. Идва момент, когато за ей толкова малко всички сме парцали. В моите очи. В твоите очи. Все тая.
„Глупости правят умните хора”, & so what, so fucking what.
Before the dawn, I hear you whisper
In your sleep "Don"t let the morning take him"
Outside the birds begin to call
As if to summon up my leaving
It"s been a lifetime since I found someone
Since I found someone who would stay
I"ve waited too long, and now you"re leaving
Oh please don"t take it all away
It"s been a lifetime since I found someone
Since I found someone who would stay
I"ve waited too long, and now you"re leaving
Oh please don"t take it all away
Before the dawn, I hear you whisper
In your sleep "Don"t let the morning take him"
тия пичове правят готина музика човек :)))
знайш колку криво ми стана, статистиката по Нова ме изпраска звуково днес, че 67% от двойките в БГ се развеждат не заради изневери, а заради пари,
баси, няма да се халкосвам, ъхъ, нивгаж нямъ пък...
хъхъ
хиля ви се готини, ама топло и най-хърбийско ви се хиля, аре, че не ме свърта :)
Mного вярно, голям паразит е това, особено когато света ни учи да ставаме такива актьори всичките.А най великите и истински герои, тези дето ги дават за пример, са точно филмите с пясъчниците и крясъците.
за теб много любов Марто...
пп: а, и дъ съ изкефиш `неска на слънцето, чуйш ли, муйш ли хъхъ
Завърта ги вятърът
във водовъртежа
на мисли... Мажорни...
И блести под вълните пясъкът
свличат се летните кули,
ала на вълните, морските, плясъкът
стонът им заглушава и...
слънчеви искрици рони. ;)
Поздрави!!
:)))
28.12.2011 07:29
нека да има ;)
Усмивчици ми се народиха, като се зачетох....
Джудас, а?...
Весело да ти е по празниците!
Тагвам те и пак ще дойда!
Bye!:-)))