Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
24.11.2011 14:49 -
ЕДНО ТАКОВА, ГОТИНО ЩАСТИЕ
ЕДНО ТАКОВА, ГОТИНО ЩАСТИЕ
или
един най-обикновен спортен полуден
- Баси, сигурно са гейчета. - казва щуро мацката с която бях, а аз
извъртам глава през рамо и фиксирам в далечината:
две момчета хванати ръка за ръка СЕ ПРАВЯТ НА ЛЕК СПРИНТ в малко "извъртяна" по кавичките композиция.. Не след дълго същите ни задминават и аз установявам, че едното хлапе е по-голямо от другото, както и че в усмивките им грееше ЕДНО ТАКОВА ГОТИНО ЩАСТИЕ. Завидях им.
Разходих скивалника си още малко по окръжноста в парка и видях как по една друга алея тича друга двойка хванати hand to hand.
"Няма начин, тук от всякъде си блъска на спорт", и вече бях тотално отцепен от идеята за гей парад.
Всъщност, никога и не ми е минавало през ума, че може да са гейчета и знам, че думите "Баси, сигурно са гейчета" бяха изхвърлени от устната кухина на аверката ми в най-спонтанното и чисто амплоа разхвърлено в рошавата есен. А есента наистина си беше яка и не пестяхме шеги.
На края на алеята стои жена с измислена шуба и дърпа лаф по мобилния. И после, пряката реч:
- Не виждам Иван и Мария... сигурно не са разбрали маршрута, не ги виждам... Само тях чакам..
Жената говореше с някого и беше видимо притеснена, че Иван и Мария липсват. Не знам защо, но предположих, че Иван и Мария са ония две хлапета, които прозираха в храстите по онази другата алея СТОТИНА МЕТРА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО.
Намесих се и дадох свободно на гласа си:
- Видях две дечица по горната алея... Ето ги там, ей там, виждате ли ги..
- Да. Да. Видях ги. - лизва два-три лафа жената.
- От кое училище сте? - завързвам разговор.
- От СОУ за деца с нарушено зрение.
- Ахъ, ясно. Затова тичат по двойки. - констатирам аз.
- Да, единият е водач, а другото детенце е със сто процента загуба на зрението. Имаме спортен празник, всяка година на този ден сме тук и правим крос. Децата се радват.
- Това е много хубаво... - усмихвам се и не знам какво друго да кажа. Просто гледам.
++++
- Хайде Миме, хайде-хайде-хайде, давайте Иване... - с тонизиращ глас жената ЛЕЕ КУРАЖ ПО ВЯТЪРА В СЪРЦАТА НА ДЕЦАТА.
Двете хлапета пресичат т.н. край на сезона за тази година и грейват от щастие.
Иван и Мария. Получават бурни аплаузи, а Есента изрисува най-красивата си топла усмивка върху заслепените от слънцето лица.
"Деца", разливам вяла усмивка на ум и някак тъжно, и замислено продължавам по пътя си.
++++
Дълго гледах нанякъде заслушан в цветната есен. Преливах от чувства, които преглъщах ТОЛКОВА ДЪЛГО, КОЛКОТО СЕ НАЛАГАШЕ.
Споделих се във времето бос.
или
един най-обикновен спортен полуден
- Баси, сигурно са гейчета. - казва щуро мацката с която бях, а аз
извъртам глава през рамо и фиксирам в далечината:
две момчета хванати ръка за ръка СЕ ПРАВЯТ НА ЛЕК СПРИНТ в малко "извъртяна" по кавичките композиция.. Не след дълго същите ни задминават и аз установявам, че едното хлапе е по-голямо от другото, както и че в усмивките им грееше ЕДНО ТАКОВА ГОТИНО ЩАСТИЕ. Завидях им.
Разходих скивалника си още малко по окръжноста в парка и видях как по една друга алея тича друга двойка хванати hand to hand.
"Няма начин, тук от всякъде си блъска на спорт", и вече бях тотално отцепен от идеята за гей парад.
Всъщност, никога и не ми е минавало през ума, че може да са гейчета и знам, че думите "Баси, сигурно са гейчета" бяха изхвърлени от устната кухина на аверката ми в най-спонтанното и чисто амплоа разхвърлено в рошавата есен. А есента наистина си беше яка и не пестяхме шеги.
На края на алеята стои жена с измислена шуба и дърпа лаф по мобилния. И после, пряката реч:
- Не виждам Иван и Мария... сигурно не са разбрали маршрута, не ги виждам... Само тях чакам..
Жената говореше с някого и беше видимо притеснена, че Иван и Мария липсват. Не знам защо, но предположих, че Иван и Мария са ония две хлапета, които прозираха в храстите по онази другата алея СТОТИНА МЕТРА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО.
Намесих се и дадох свободно на гласа си:
- Видях две дечица по горната алея... Ето ги там, ей там, виждате ли ги..
- Да. Да. Видях ги. - лизва два-три лафа жената.
- От кое училище сте? - завързвам разговор.
- От СОУ за деца с нарушено зрение.
- Ахъ, ясно. Затова тичат по двойки. - констатирам аз.
- Да, единият е водач, а другото детенце е със сто процента загуба на зрението. Имаме спортен празник, всяка година на този ден сме тук и правим крос. Децата се радват.
- Това е много хубаво... - усмихвам се и не знам какво друго да кажа. Просто гледам.
++++
- Хайде Миме, хайде-хайде-хайде, давайте Иване... - с тонизиращ глас жената ЛЕЕ КУРАЖ ПО ВЯТЪРА В СЪРЦАТА НА ДЕЦАТА.
Двете хлапета пресичат т.н. край на сезона за тази година и грейват от щастие.
Иван и Мария. Получават бурни аплаузи, а Есента изрисува най-красивата си топла усмивка върху заслепените от слънцето лица.
"Деца", разливам вяла усмивка на ум и някак тъжно, и замислено продължавам по пътя си.
++++
Дълго гледах нанякъде заслушан в цветната есен. Преливах от чувства, които преглъщах ТОЛКОВА ДЪЛГО, КОЛКОТО СЕ НАЛАГАШЕ.
Споделих се във времето бос.
"Дълго гледах нанякъде заслушан в цветната есен. Преливах от чувства, които преглъщах ТОЛКОВА ДЪЛГО, КОЛКОТО СЕ НАЛАГАШЕ.
Споделих се във времето бос."
.................................
Понякога ми се иска да зная как изглежда човек ,който пише такива красоти.
Не преставай да преливаш от чувства.
И...разказвай тук за тях.
Много ми харесва да те чета.
Поздрави,four x.
цитирайСподелих се във времето бос."
.................................
Понякога ми се иска да зная как изглежда човек ,който пише такива красоти.
Не преставай да преливаш от чувства.
И...разказвай тук за тях.
Много ми харесва да те чета.
Поздрави,four x.
джоуси-моуси, имаш късмет, че съм още по линията, че дъ ти съ ухиля зверски както аз си знам :)
и дън съ пуфтаргам ши съ потретя: дъ съ хилиш ей, чуйш ко ти пей радиуту :))
аре готина, чау-дускиф
цитирайи дън съ пуфтаргам ши съ потретя: дъ съ хилиш ей, чуйш ко ти пей радиуту :))
аре готина, чау-дускиф
:))) те виждат топлата рошава есен, радват и се ... и не само на нея...
щастието би могло да изглежда и така...
Докато гледам след отиващата си чорлава и луда есен и потръпвам от студ в мрачния и студен вече ден, мисля си, дали можем да видим такова едно щастие ние зрящите... дали можем да го усетим...
цитирайщастието би могло да изглежда и така...
Докато гледам след отиващата си чорлава и луда есен и потръпвам от студ в мрачния и студен вече ден, мисля си, дали можем да видим такова едно щастие ние зрящите... дали можем да го усетим...
не знам, ябълковцвят,... всъщност знам, можем разбира се, как да не можем! Да не се казвам хххх, ако не се изпраскам с щастието още СЛЕД МАЛКО :))))
но има някаква щура логика в питанките ти, ние, дето всичко ни е от ред по ред най-наред все се вкарваме в разни луди филми и се праскаме с ебати тъжните мутри, а може да сме егати сцепените от кеф цървули, не мислиш ли :)
цитирайно има някаква щура логика в питанките ти, ние, дето всичко ни е от ред по ред най-наред все се вкарваме в разни луди филми и се праскаме с ебати тъжните мутри, а може да сме егати сцепените от кеф цървули, не мислиш ли :)
много е хубаво да можем да се радваме и на най-дребните (уж) неща... точно те създават усещането за щастие... :)
цитирай"Деца", разливам вяла усмивка на ум и някак тъжно, и замислено продължавам по пътя си.
Поздрави на едно добро хиксче!:)
цитирайПоздрави на едно добро хиксче!:)
Търсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол