Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2012 02:02 - Глухи въпроси с неми отговори
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2630 Коментари: 7 Гласове:
16



Живот на чернова.
или
Любовта умря. Да живее любовта.





Вървя със забит поглед в земята,
за да не се влюбя...
и сякаш за пръв път капят отново листата,
а душата се лута...


Чертая дъха си в кратка пауза и го превръщам в най-сложното геометрично затишие.  Нощта си тежи на мястото, а аз  намерих смисъл да остана в нея. Животът ме превърна в ОТГОВОРНОСТ и вече нямам сили да избягам. Не искам да бягам!
Тра-ла-лайкам любима английска балада и гушкам сина си "малко на изуст", защото съм ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА в друга схема.
И тихо хлапето заспа,в ръцете ми, а аз се влача бос в слабостта.
Не можах да изхвърля от "раклата на любовта" онези две хубави очи от които много ме боли и сега се опитвам да не мисля за Нея.
Но тя е вътре, и не мога да се спра...
Любимата отдавна спи, а аз давя душата си в грях. В грях от спомени. Дълбая в прошката на тишината. Но намирам само болка. И знам, че няма да е все така, и когато отворя в утрото очи ще кажа: Good morning new day... pls, за мен се разпилей.
Но утрото е след няколко часа разлика, а аз не мога да заспя. 
В стаята няма рамки, няма ъгли, няма геометрия. Има дъх, който пресича болката и ме прави слаб. Моментът скърца безумно под тихото на стъпки, а аз съм събран в тишината на най-лудата прегръдка и търся спасение в безумието на мига.
Плача ли?! Или валя?!
Танцувам ли?! Или крещя?!

Луда нощ! Забрави. И в стих лудоста ми събери...
Парцал! Мамка му, парцал. По природа. Посягам към хоризонта. На морето. И за пореден път разливам си сърцето.
И въздишките на мишките не ме спасяват вече. И си казвам КРАЙ, ДУШАТА МИ ИЗТЕЧЕ.
Пиша в импулс. През болка давя мръсните петна на слабостта. В мастило. И знам, че е малко тъпо, но това е начина. Начина да няма болка. Но си оставам забит в скапаното НО
и
плюя на НАЧИНА
плюя на ИГРАТА
ДА СПАСЯ ДУШАТА!!!
Вече НЯМА КРАСОТА В ПРЪСТИТЕ МИ.
НЯМА ИДЕЯ В ОЧИТЕ МИ.
НЯМА ФАНТАЗИЯ В СЪЛЗИТЕ МИ.
Завит през глава в зимата на лудостта КЪСАМ С ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА СИ.


Всъщност,
искам да кажа, че шибаното на проблем, си остава шибано на проблем. Същото е като на килограм. Ябълки. Круши. Малини. Капини. Все тая. The
my problems are my problems... Мога и знам, че ще се спася. От страстта. От глупостта. На любовта.
Но когато тя срещна Любовта, се роди Мария, после Исус... спи по пейки, рови в казани,
проси... вероятно дори и краде, но казано честно в момента за последното не ме ебе.
Нова година е. Слънцето ме превърна в избор и с хлапето сме посока на някъде. Оставяме любимата да се бори с новогодишната кочина у дома, а ние си бием подобаващо камшика. Крачка след крачка. Улица след улица. И така...
Да еба скапаната държава да еба!
Знаех, че ще ме заговор
и. Зад казана или около казана, или от казана прозираше младо момиче, което щом наближих ме закова с жаден от глад поглед:
- Бате, моля те бе, да отидем да купим нещо за ядене. - с нея имаше малко момченце, почти голо, с доста изхабена усмивка, което ме изпиваше с най-дълбоките кафеви очи на света. Когато го попитах как се казва, той ми каза, че се казва Мария.
- Мария, миличка...
Питам Мария на колко е, а тя ми казва, че е на седем. Младото момиче, споделя, че освен Мария има и син - Исус, по мъничък. Казва ми, "Бате, много лошо стана в държавата. Криза имало бате, трудно, много трудно..."
Питам я къде спите?, къде прекарахте новогодишната нощ?, имаш ли съпруг?, имаш ли някой, който да се грижи за вас?..
Глухи въпроси с неми отговори.
Вървяхме няколко пресечки. В ръцете си младата жена държеше накъсана найлонова торбичка с събрани кифли от казАна на леля Ана. Бръкнах и извадих пари. Не ги взе. В смисъл взе ги, но не веднага. Настояваше да отидем заедно до закуските, и аз да им купя храна. За това не искаше парите.
"Абе момиче, днес е първи, сещаш се за работното време и че на пекарите не им дреме.."
Все пак отидохме до закуските, бяха затворени. Пицарията също. Тя ме хвана за ръка и искаше да ме повлече до супермаркета, но с количката категорично отказах да се набутам вътре. Отново се бръкнах: "Вземи, вземи тези пари... защо не искаш да ги вземеш". 
Така и не разбрах, защо толкова настояваше аз да купя храната. Вероятно не ги пускат в магазините - липса на доверие, риск от кражби... мамка му, не знам. В крайна сметка взе парите и аз забих към морето с хлапето, а те с Мария се разпиляха в миналото на живота ми.
Сещам се, когато бях с една мацка някъде някога там, как тя разкара едни просещи хлапета, отсвири ги с думите: "Аре, аре въз от тука..."
Тогава ми стана тъпо, но не казах нищо. Аз не мога така. Тези думи болят. Въпреки всичко. Болят.

Извода какъв е, че когато те боли те боли. И ето тук вътре ти става студено, независимо дали е от любов, глад, страх...  Баси, сигурно, е тъпо, но това ме вълнува и така... аре дами и господа, че нощта се свлече, отивам си вече...









Любов, срещнах те, когато бях ей толкова малък.
И плаках. Когато пораснах те срещнах
и отново умрях. Срещнах те ПОСЛЕ
И ПАК в твойте бодли се разкапах...
и т.н., и т.н., и т.н.



Гласувай:
16



1. trjufelihayver - ;)
29.01.2012 02:30
Нема се пуашиши .....ко...уе
цитирай
2. smani -
29.01.2012 10:11
Темата е класика /или темите/. Ама ти го пишеш като за Оскар. :)
Чувствителни ли сме, ставаме тъжни, после слаби и т.н. По-добре друг вариант ако има..май няма, така или иначе понякога стискаме зъби и сълзите напират, защото сме си събрали в душичката повече отколкото можем да носим.
цитирай
3. joysii - Оф, Хиксееее, нЕма такова чудо като ...
29.01.2012 10:53
Оф, Хиксееее, нЕма такова чудо като тебе!
Когато ,след като съм се отбила тук, посетя и някой блог на местните поетески....направо ми изглеждат малоумни.
Сори за грубия коментар.
Знаеш ли, нечии очи и нечии рамене винаги изплуват от спомените.С това никога не може да се скъса.
Хиляди поздрави!
цитирай
4. xxxx - Дид I say good morning :)) Добро ...
29.01.2012 11:42
Дид I say good morning :))
Добро утро слънце, добро утро готини-мотини..
момент да хвърля две шепи вода,
за да си събера ума.. смани, джоуси-моуси :)

пп: не мога да коментирам по темата /темите/, не днес...
цитирай
5. xxxx - trjufelihayver, аре ве мен, кво ...
29.01.2012 11:44
trjufelihayver, аре ве мен, кво става мо става... спек сме по идеите на феите :)
цитирай
6. cinderellathespy - :)
31.01.2012 23:56
:)
....
Някой ден може и да продължа тук, защото има ..... заради когото винаги ще намирам смисъл, но само времето ще покаже....
А ти дерзай....
цитирай
7. martosh - Аз малко късно коментирам :)
23.02.2012 19:36
Но имам такова желание ;).Много пъти съм се обърквал като давам или като не давам, кога трябва да се дава и кога не трябва, не съм съгласен че винаги трябва да се дава.Пък с взимането е така, някой път трябва да се взима друг път не трябва, сложна математика :).
Искам да кажа че и в напредналите държави както ние мислим има просяци и изпаднали, често самите хора предпочитат така, а някой път съдбата така ни е натиснала че е цяло щастие в такъв момент късмета да те срещне с добрия самарянин..Написах малко глупости и те това е :)Поздрави към добрия человек.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754833
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол