2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Светлината в тунела е. Не е влака.
Слънцето безусловно и щедро рее топли лъчи в мартенското утро. По ръба на хоризонта ухае на нос добра Надежда. Чайките разнасят крясък луд. Марта кърпи пролетно настроение. Събрал съм целия свят във виенско колело и търся капката вода в пресъхналия кладенец на Пътя. Търся госпожа Сляпа Надежда, но се спъвам изгърбен в забързаната мутра на Утрото, спъвам се в грамада от болка и отчаяние. А така ми се плаче! Тежи ми ето тук, но знам, че и това е част от движението и ще мине, с времето. Но дотогава ще поболи малко.
Същия онзи ден, когато Плам угасна ми се искаше да кажа: „Светлината в тунела не е влака”, но телефонът звънна и целият свят пред мен отново се срина. Усмихната и очарователна. Единствена Николая. Превърнала се е във фабрика за производство на незрели бели кръвни клетки. Затворих телефона и умрях.
Безумна душевна болка. Разрушена Надежда. Празнота.
Стисках зъби и виех като куче.
„Борба си хлапе, трябва.”, крещях по Неволята аз, но от никъде никой.
Търсех Бог, но бях безумно разсеян. Опитвах да се събера. А всичко се случваше толкова бързо.
На следващата вечер имахме гости. Когато си тръгваха слязох да ги изпратя. Казах на любимата, че след малко се връщам. Облякох черното си палто, обух обувките си и затворих вратата след себе си. Нямаше ме повече от три часа. Бях без телефони. Предположих, че както обикновено любимата си е легнала и вместо да се прибера, както бях обещал, се включих в един купон няколко етажа над нас.
Когато се прибрах минаваше два през нощта. Гледаше ме безумно глухо с пъстрите си очи. Чух как казва на някой по телефона „Прибра се, изчакайте малко”, след което ме попита Къде по дяволите съм бил?!, и така….
В крайна сметка, разбирам, че са ме издирвали с полиция. Търсили са ме в района. Звъня ли са по болници. Разказва ми, че в началото си е мислила, че съм прескочил да хапна шкембе с гостите и тъй като и те не вдигали, вероятно или не чуват, или са се прибрали и вече спят. После си е помислила, че съм отишъл до Пикадили за цигари, но след като стрелката е прехвърлила полунощ през ума й са минали безумни сцени от отвличане за органи, до нападение и побой с цел грабеж.
Полицаят й казва да ми направи сериозна забележка и тя затваря телефона. С това среднощната лудост приключва. Единственото, което можах да направя бе да избухна в нелогичен на пръв поглед смях и да кажа:
- Баси кефа, на тебе ти пука за мен. – след което получих такъв шамар, че…
Много ясно, че й пукаше. Но каквото и да кажех нямаше да променя миналото. Не се вкарахме в излишен скандал, единствено ми каза, че благодари на Бог, че съм жив и здрав и че вече знае как се чувстват близките на хора, които се издирват, и че много боли от неизвестността.
Каза, че Най-хубавото се случва или на сън, или на кино, или на някой друг, но мига в който съм отворил вратата и съм си влязъл жив и здрав у дома е един от най-хубавите мигове.
Заспах с шамар на лицето, но мога да кажа, че Надеждата макар и сляпа не трябва да угасва, както не е угаснала в любимата:
Светлината в тунела Е. Не е влака.
Вечна му памет на Пламен! +
пп: Пламския се рее вече в лудостта и любовта на Бог, мир на праха му.. Сега се моли за Ники с мен Дидо...
и все пак, имай ме в мартенска усмивка :)
Добре дошъл отново на сцената, щяхме вече да те издирваме с полиция или кучета :)
Ще мине точно тогава когато докоснеш с устни светлината пред теб, когато си в края на тунела.
А край винаги има.
...........
Хиксе,чета те - радваш ме, стопляш ме, караш ме да се чувствам умна и разбираема...
Поздрави,слънчице!