Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.04.2013 09:02 -
В една априлска вечер под белите звезди
В една априлска вечер
под белите звезди
В една априлска вечер
бяла чайка в погледа ми спря,
и ей така, безмълвно, меко
в моя дъх се разпиля.
В една априлска вечер
под белите звезди,
в тишината, в небето
си рисувах тихо
с очи...
В една априлска вечер
боса, лека по брега
аз споделях с морето
и изписвах думата Любов със стъпала.
В една априлска вечер
се целувах с Лудостта
и пак, танцувах с Ветровете
и флиртувах с мига.
В една априлска вечер
в разкоша на нощта
се прегръщах с Морето
облечена в рокля
от малки "капчици луна".
В една априлска вечер,
под безбройните звезди,
всички песъчинки
аз превърнах в мечти...
В една априлска вечер
тихичко си пожелах,
когато си далече
да съм песъчинка в твоята ръка.
В една априлска вечер
някъде, където и да си,
докато си ровиш под небето
събери си морски пясък
и ме потърси...
под белите звезди
В една априлска вечер
бяла чайка в погледа ми спря,
и ей така, безмълвно, меко
в моя дъх се разпиля.
В една априлска вечер
под белите звезди,
в тишината, в небето
си рисувах тихо
с очи...
В една априлска вечер
боса, лека по брега
аз споделях с морето
и изписвах думата Любов със стъпала.
В една априлска вечер
се целувах с Лудостта
и пак, танцувах с Ветровете
и флиртувах с мига.
В една априлска вечер
в разкоша на нощта
се прегръщах с Морето
облечена в рокля
от малки "капчици луна".
В една априлска вечер,
под безбройните звезди,
всички песъчинки
аз превърнах в мечти...
В една априлска вечер
тихичко си пожелах,
когато си далече
да съм песъчинка в твоята ръка.
В една априлска вечер
някъде, където и да си,
докато си ровиш под небето
събери си морски пясък
и ме потърси...
Любов и нежност морето въргаля
не знае умора, все обръща, търкаля...
Сиво камъче разтапя мокро тяло
към страстни длани с обич полетяло...
цитирайне знае умора, все обръща, търкаля...
Сиво камъче разтапя мокро тяло
към страстни длани с обич полетяло...
Преди много, много години, в една априлска вечер една чайка си летяла в небето, размахвайки силни крила над морето...
Внезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)
цитирайВнезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)
стихоплетствай arow11, пълни... и шмръкай от каймака на бардака в душата, с кеф.. пръскай с море наоколо :)
цитирайcoacoa11 ха. та къде живеела голямата любов казваш?
нахилен да ти е деня.. и вечерта де :)
цитирайнахилен да ти е деня.. и вечерта де :)
Голямата Любов живее в един нереално вълшебен приказен свят, наречен ХХХХ :)
Поздрав!
цитирайПоздрав!
"В една априлска вечер
тихичко си пожелах,
когато си далече
да съм песъчинка в твоята ръка."
цитирайтихичко си пожелах,
когато си далече
да съм песъчинка в твоята ръка."
събери си морски пясък
и ме потърси...:)))
цитирайи ме потърси...:)))
Беше последният ден на октомври. Сутринта. Хладно , облачно.
Той правеше кафе. Ароматът му изпълваше хола. Беше тихо безвремие.
Стоях пред един от огромните прозорци. Сивкавото небе едва се отделяше от приглушената синева на морето с тънката линия на хоризонта. Слънцето очертаваше една вълшебна бляскава пътека разпръскваща наоколо бледожълти искри. Нямаше вятър. Дърветата пред сградата не помръдваха. Погледът ми спокойно се плъзгаше по трепкащата повърхност на водата.
Сякаш не бях в стаята , а се носех в небето над залива.
Точно тогава, ръцете които обожавам ме обгърнаха в нежна прегръдка. Беше зад мен. Гледахме морето, небето и слънцето заедно. Минутка. Не повече.
В целия свят нямаше друго. Неговият живот, моят живот...не съществуваха. Бяхме за малко само ние морето и слънцето...с аромат на кафе и парфюм. Неговият.
.................
Поздрави,Хиксче.
Неповторим си.
цитирайТой правеше кафе. Ароматът му изпълваше хола. Беше тихо безвремие.
Стоях пред един от огромните прозорци. Сивкавото небе едва се отделяше от приглушената синева на морето с тънката линия на хоризонта. Слънцето очертаваше една вълшебна бляскава пътека разпръскваща наоколо бледожълти искри. Нямаше вятър. Дърветата пред сградата не помръдваха. Погледът ми спокойно се плъзгаше по трепкащата повърхност на водата.
Сякаш не бях в стаята , а се носех в небето над залива.
Точно тогава, ръцете които обожавам ме обгърнаха в нежна прегръдка. Беше зад мен. Гледахме морето, небето и слънцето заедно. Минутка. Не повече.
В целия свят нямаше друго. Неговият живот, моят живот...не съществуваха. Бяхме за малко само ние морето и слънцето...с аромат на кафе и парфюм. Неговият.
.................
Поздрави,Хиксче.
Неповторим си.
5. alconaut, имам едни съмнения, ама аре друг път :) ни тъ знам "знам ли тъ ни тъ ли знам", но си добре дошъл/дошла, винаги КОГАТО СЕ СЛУЧИ...
6. erato, следа си, скърцаш в шепи... и усмивки за хлапенцата около теб да ги вкарваш в ритъма на веселбата винаги, и гледай да няма сълзи, другото майната му :)
Мекичке, :))
joysii, и пак да додиш `начи :)))
цитирай6. erato, следа си, скърцаш в шепи... и усмивки за хлапенцата около теб да ги вкарваш в ритъма на веселбата винаги, и гледай да няма сълзи, другото майната му :)
Мекичке, :))
joysii, и пак да додиш `начи :)))
Много ми хареса стихотворението, звучи много натурално :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3736
Блогрол