Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2013 02:35 - За честната дума. И курвите на пътя.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2203 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За честната дума. И курвите на пътя.



-Момченце, ти още сега трябва да се извиниш,
чуваш ли? Ти още сега трябва да се извиниш, разбра ли?!
- Той пее фалшиво. А ти, ти си крадец.





Родил съм се бил. Гушка ли са ме, сърбал съм сополи, ял съм шамари, разни такива неща. Спомени детски, събрани, в мен.  Мама и тате, искаха да ми дадат най-доброто. Не знам в техните очи как е, но в моите успяха. Не казвам, че съм добър човек или нещо подобно, но вътрешно ми е готино, че успях да оценя. Всъщност, никога не са ми говорили за любов, за това как да я намеря, как да обичам, как да не предавам, как да вярвам. Нито как да избирам - приятелите. От мен се искаше да съм добър човек и да не лъжа. Толкова е простичко. Другото си идваше без думите. Както обича да казва баща ми "Много приказки на пазара".
Още в гимназията, после в казармата, шамарите на Живота заваляха. Но бяха едни такива меки шамари, с кеф да ги поемаш. Любови разни, мъжки приятелства, някои от тях превърнали се в предателства (в повечето случаи заради жени, извинявайте момичета). Но както обичам да казвам, по точно да цитирам, "Моята истина не е твоята истина", така че всеки един от нас си е отнесъл изводите по пътя напредА пътя на пред ОТВАРЯ. В онези момчешки години като че по-лесно прощаваш, не знам, поне за мен беше така. Ако трябва да цитирам действия събрани в кинематографските студия из бг филмите, то някога ПРОСТО СИ СТИСКАХА РЪКАТА.

Не знам защо отварям тази тема, но ми стана дълбоко. Въртят ми се разни майни, но стискам. Животът е пълен с всичко: пиеса и думи, сълзи и извинения, безумни порнографски изпълнения. И с любов разбира се! Но не любовта ми е тема днес. Да!, ровя в старите приятелства, смея се, плача, в главата ми е чорба, но вече съм на трийсет и мръдни и ми се искаше да вярвам, че хората все още носят някаква чест, достойнство, срам. Че носят нещо, което да ги връща към Бога, към истината. Към думата.
Казват, че сърцето е голямо. Можеш да събереш всичко и всички там. Можеш да го разпилееш за любимите, да го накъсаш НА ХИЛЯДИ и да го раздадеш дори на непознати. Е, аз се разхвърлих. Отворих се. Доверих се. И пропаднах в собствения си  ОТВОР.
Всъщност, отворих тази тема, защото ИСКАХ. Може би знам, че някой ще се познае вътре, може би искам да се познае, може би така е трябвало или не. `Беш ли му историята ква е! Живял съм и тако, и вако, живял съм с плъхове, живея и в "лукс". Защо слагам лукс в кавички ли, защото в бг плюя на лукса. Той разваля. Хората стават грозни и се самозабравят. Вероятно и аз съм такъв в очите на някой, но все още правя жалки опити да съм по нисък от тревата. Мамка му, на нещата, които ме тровят! Става въпрос за честта и доблестта! И за много други дребни неща. Раздаваш се и не очакваш в замяна, това е пътят и така трябва да бъде. Поне това е моят принцип, някой има нужда от помощ - помагаш; някой има нужда от пари, ако имам възможност даваш.
Загубих много близки от сърцето си. И знаете ли, те си мислят, че е заради парите. Жалка история. Истината е, че когато аз имах нужда от тях те се скриха. Потънаха в грозна лъжа и нямаха доблестта да посрещнем трудностите заедно - както правят истинските приятели. За прецаканото доверие и путките ПИХ СТУДЕНА ВОДА. Сам! Лъжата и лицемерието ме карат да съхна. А аз съм мокър човек. Простил съм, но като, че ли все още ме боли. Те отдавна изстинаха от мен, но  ме боли, че не се събудиха, че не проумяха, че НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ НА ТОЗИ СВЯТ.
Любими мои не спират да ми повтарят, че е крайно време да разбера, че в днешно време хората си зализват интереса и не ги боли за другия, и времената са такива, че "Пари не се дават". По дяволите на времената!  Усмихвам се, и отвръщам "Ако имам възможност пак ще давам! Но там където веднъж съм плюл НЕ СЯДАМ."

Усмихвам се на мелодията на времето събрала в себе си панаира на човешката глупост и знам, че има толкова много безумни радости, които чакат да ги поканя на блус, който да изживеят с мен.



Днес с хлапенце докато си ровехме в пясъка дойде Кирил. Играхме с лапетиите под жарките лъчи на деня. Така се запознах с Кирил и Настя. Тя, красива! Беше ми хубаво. Имаше миг. Миг на детско приятелсво. Чисто. Бях забравил, колко е ценно това. Имахме най-леките думи в очите. В усмивките. И на никой не му тежеше момента. И се познавахме сякаш цял един живот.

Прибрах се. Целунах любимата.  Бях събрал доверието на света, като че се бях родил отново...







- Много ви моля, ако някой знае къде е Пламен да каже.
Хайде кажете каквото знаете за Пламен. Николай?
- Нищо не знам.
- Как така не знаеш, първи приятели сте. Хайде кажи, Николай.
......................................
- Ти му кажи да си дойде.
- Не знам къде е.
- Нищо, нищо! Ти му кажи!!
 





Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. erato7 - Продължавай да вярваш в доброто! Аз ...
10.06.2013 07:49
Продължавай да вярваш в доброто! Аз вярвам!
Хубав, динамичен и стремителен ден от мен, Хиксче!
цитирай
2. coacoa11 - Някои са честни, силни и. . . влизат в ...
10.06.2013 10:00
Някои са честни, силни и ... влизат в затвора, други лъжат, мажат и пак живеят добре - точно както във филма. Всеки минава през своите уроци, а ти - расти, расти ...
цитирай
3. xxxx - да. такива ти ми неща :)
10.06.2013 14:37
да. такива ти ми неща :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 511606
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол