2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Или
(В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЕДНО ИЗРАСТВАНЕ. ЗА ПРОВАЛА НА ЧОВЕШКИЯ ПЪТ.
В случка)
Имам усещането, че трябва да пиша за ТОВА. На няколко пъти посягам и започвам с редовете, но нещо все ме спъва и не стигам до никъде. Вдъхновен съм, но не от любов, още по силно е, боли различно. Нали знаете, как понякога онези неща, които тежат върху съвестта тровят, човъркат, а ти не вземаш отношение и просто си в случката, но се чувстваш като пълен мухльо. Слаб и грозен, заровен в неподвижно мълчание, облечен в някаква шибания. Правиш се на ебати твърдия пич, а си гола вода, именно защото НЕ ТИ СТИСКА да си позиция.
Вчера бях пълен мухльо, не взех отношение и ми беше гадно.
За да разхвърля гузната си съвест реших да споделя и разказах случката в офиса на няколко дами (разтварям се когато съм на кеф и си нищим, като всички вас предполгам, разни теми с хората). Оказа се, че повечето ме изслушаха без да налеят коментар. Само Меги сподели как преди известно време нейните близнета се заиграли с едни циганета на една детска площадка. Играли повече от час и половина, държали се за ръце, прегръща ли се, били неразделни и искали Утре пак да играят заедно с циганчетата. Цвети дори си поплакала малко, но братчето й Тони я успокоило, като й обещало, че „Мама утре пак ще ни доведе и ще си играем… не плачи”. Меги каза, че циганчетата не били много чисти, но били добре облечени и много усмихнати, а циганката била погълната до кръста от широк шалвар.
- Като се прибрахме падна голямо миене. Търкане на ръце, крака. Както си му е редът. Все пак мръснички бяха циганетата, пипаха се, държаха се за ръце, но пък голяма игра падна. – завърши Меги.
От Мегината случка си направих някакви изводи. Но вместо да се почувствам по-добре продължаваше да ми бъде тъпо. Питах се, защо трябваше да чуя, че след играта е паднало голямо търкане. За това ми стана тъпо. Почувствах се някак мръсен, като че на бялата ми кожа бе изписано: ЦИГАНИН= на МРЪСЕН.
Тъпичко малко, а?!
Та какво се случи вчера...
Късен вчерашен следобед. Аз и хлапенце вътре в него. Жената в командировка. И вече повече от седмица липсва. Ужасно липсва. След края на един работен ден се смъкваме с хлапето на плажа и потъваме. Потъваме в пясъка, в хоризонта, в крясъка на чайките и на една майка, която беше не от тук и докато правеше фотосесия на нейния си малчуган една морска вълна така го заля, че хлапето захапа обектива в стил Пикасо, а тя изпищя и бързо се изнесоха от хоризонта. Но както и да е. Синът ми усмихнат и „кърти плочки” на ръба на брега. Голям кеф. Аз и той. Събрани в егоизма на момента. Сърбаме каквото такова. Наложи се да рисувам. Загладих с длани ситните жълти зърна и нарисувах няколко чайки, един камион, една кола, едно слънце с лъчи, и друго с очи и усмивка; а също така и къщичка с покрив и две прозорчета, а за врата завъртях една усмивка. Такива неща. Малкият, като че сякаш яхнал ветровете, се рееше в дъха ми. По скоро върху врата ми. Или по гърба ми. Всъщност къде ли не! Бяхме на кълбета, по точно червено и бяло кълбо и се усуквахме в мартеница. Подгъвът на сините ми дънки, обърнат модерно на вън, бе пълен с пясък (това естествено установих вечерта когато ги смъкнах от задника си и вместо да се хвърля в спалнята се наложи да замитам Положението С МЕТЛАТА И ЛОПАТАТА от пода. Баси, какви неща ми се налага понякога да правя).
След плажа хванахме баирчето на горе и се спряхме на една полянка, където мамата и татето на едно хлапе имаха нужда от нашето присъствие и ние с дребния малко се понатрапихме. Но да не мислите, че ми пукше особено, то си личи кога може и кога не. Поиграхме малко с тях след което продължихме по пътя.
Бях обещал на сина ми, тъй като пътят минава през една детска площадка, да го полюлея на воля, да го напързалям... Та навръщане дадох мигач и паркирах колелото до люлките. Имаше доста хлапета и родители. По точно имаше доста бабки с бастуни и тук там хлапета с родители. Синът ми много бързо се ориентира в обстановката, поогледа се в пръснатата из цялата градина детска посуда и веднага захапа една момичешка детска количка с бебенце вътре (от ония колички дето като големи ги бутаме с истински бебета, но в този случай доста мини вариант.. като не мога да обеснявам се налага да отварям скоби :)
Та на кратко към случката... Синът ми бута количка, а момиченцето, чиято количка буташе синът ми вече беше качено на нашето колело, като неговия баща ествено ми поиска разрешение за това. Много ясно, че не съм се дърпал, дадох твърдо и усмихнато съгласие. В последствие той се оказа голям мухльо, аз също. Та...
Хлапенце, моето, бута детска количка, към него дойде едно момиченце, поне на пет, и хвана дръжката на количката толкова нежно и с такива невинни очи, и започнаха да бутат заедно. Точно като мама и татко. Бяха в такава непринудена хармония. Лично много им се зарадвах. Сина ми се разтапяше от кеф и не спираше да пуска баси яките усмивки на каката. Тя не му каза нищо, само вървеше кротко до него и очите на двамата сияеха по детински. Вече знаех, че тази малка циганка е ей там на ония цигани, но какво от това. "Слънце щом блести над нас, то е също и за вас, и тогава всички ние..."
но някой счупи светлината.
- Ало малката.. Малката, ей, аре, махай се. Бързо. Да даваш веднага количката на детето. Ти чуваш ли какво ти казах ве...
Поглеждам да видя на кого говори пича, разбирам, че не се отнася за мен и хлапето, а за малката циганка. Направо не можах да реагирам. Стоях като втрещен. Момиченцето пусна като попарено дръжката на количката и беше събрало уплахата на целия свят в допреди малко трептящите от усмивка очи. Устните и зяпаха неразбиращо, но тя беше свикнала явно, защото не се разплака. Аз обаче вътрешно плачех. Усмихнах й се и усмивката ми се разпеля като че по вятъра. Детето избяга и отиде в другия край на площадката като правеше жалки опити да се включи в играта на други българчета на нейната възраст. Исках да изкрещя от болка, исках да вия като куче и да хапя, но не направих нищо. Не казах нищо. Синът ми едва ли разбра какво се случи. Продължи да бута и да се щъка, а аз вече бях В МОЕТО СИ ДАЛЕЧЕ и ми се повръщаше. Исках да сграбча днк-то на живота ми и да си тръгнем веднага, но не го направих. Оставих го да изсърба неговия си момент. След малко синът ми падна. Падна докато буташе същата тази розова количка на онова русо момиченце, чийто баща раздаде шамарите така да се каже. Разрева се, но този път ревът си беше hard и ми стана ясно, че много боли. Веднага го гушнах. Палеца му посиня, почерня, прокървя. Баси и наказанието си помислих аз. Приех инцидента за поличба. Всичко говореше в знаци.
"Трябваше да защитя циганката", си мислех аз. "Такова лайно съм."
Бог ми е дал очи, а аз ги затворих. Не взех отношение и позволих едно дете да продължи да вярва, че ЦВЕТЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ.
Баси тъпото копче съм... в навечерието на едно израстване.
:) Вземи най-накрая да пораснеш, става ли?
Аз? Да порасна?! Става, но не още :)
и, казах ли добро утро, та добро утро де :)
прав си, бездействието също е вид действие и един вид толериране на подобно поведение. но когато човек е изправен пред такава ситуация, всичко става изведнъж и не е подготвен как да реагира. следващият път ще можеш да заемеш твърда позиция, сигурна съм!
но е трудна задача - да възпитаваш първо възрастния мъж как да се държи - може и до бой да се стигне, представи си двама българи да се сбиете за едно циганче - това ще е нещо невиждано и нечувано.
и второ - да възпитаваш малкото момиченце, че не трябва да взема чужди играчки без разрешение. на това трябва да го учат неговите родители.
лошото е, че всичко е като след дъжд качулка -каквото и да си направил, за да утешиш детенцето, няма да върнеш оная усмивка на лицето му, която е светела преди онзи човек да избълва тази обида и грубост.
това, което описваш е само върха на айсберга. хората издивяват, оскотяват, изпростяват, озверяват, нищо човешко не им остава вече, а това се отразява и на децата. скоро попаднах на една дискусия за възпитанието на деца в детските градини. майка се оплакваше, че набедили детенцето й, че свалило гащичките на едно момченце и всички много му се смели. вечерта бащата на момченцето свалил гащичките на набеденото дете пред всички, за да му се смеят и накарал сина си да го рита. и всичко това пред безучастния поглед на възпитателките. та майката се оплакваше, съдебни дела водеше, но дори и да ги спечели, представи си как се чувства детенцето, което нищо лошо не е направило, но публично са го линчували и унизили.
хубаво е, че споделяш... един ден всеки от нас може да е изправен в такава ситуация, като премислиш последствията, вече можеш да реагираш като зрял човек. Това е, Хиксе, ще растем заедно с теб :)))