Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2013 17:01 - "Извинявай" не струва.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2776 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Извинявай” не струва.

 

 

За любовта няма нито истина,

нито лъжа,

тя се случва винаги просто така…

 

 

 

 

 

Морето се плъзга в краката ми и се оплитаме в безумен допир. Аз и то. Съвършено голи. Прегръдка, която стопля. Правя жалък опит да се проумея, но не става. Кръстосал съм мисли. Малко боли. Глух съм наоколо. 

Мисля си, „Колко различни сме само с любимата!”

И очите ми се пълнят. В живота ни излишна ревност, шантави граници и шарени моменти пълни с „хърби съм”, „не съм хърби”…

Понякога се опитвам да променя нещата и да бъда като нея – стегнат, моногамен и зрял. Но се оказва, че преди всяко мое „извинявай” сме се вкарали в поредния скандал и думата sorry все повече и повече не струва.

Права е. Но и аз съм прав. С тази разлика, че отстъпвам само и само мир да има, и давам разни обещания, а се знам, че няма как да стане.

 

Преди сто-хиляди години една красавица разряза сърцето ми на две. Разбрах, че съм влюбен. Любовта боляла! Нося този грях и не искам да мия и капка от него.

Днес трябваше да срещна тази красавица, но стана инцидент. А „Инцидентите никога не се случват преди да се случат”.

Преди да тръгна бос по брега държах нещо в ръката си. Върху едно малко парче хартия бях нарисувал мигът когато сме заедно. Може би щях да й го дам, ако се бяхме срещнали, а може би не. И аз не знам. Сега този малък миг лежи заровен някъде под скрицнята на безброй шепи пясък. Зарових го.

Вероятно все някой, който обича да рови в меките зрънца ще намери един ден една хартийка, ще разгъне небрежно ръбовете, които я събират и ще прочете мига ми.

„Но няма да си ти Любов, която те събрах. Във времето…”

 

 

Повървях още малко и ивицата свърши. Имам чувството, че съм се спънал в края на света и от тук нататък няма нищо!

Знаех, че не е така, но това нямаше никакво значение.

Усмихвам се почти хлапашки. На сина ми, на Настя и Кирил също. Всичко около мен малко по малко започва да говори. Все още гледам глухо, но нищо. А те мен неразбиращо. Успявам да се върна от хоризонта и да се нанижа до тях. От време на време се хващам, че не съм в играта.. разсеян съм, но като му изсипят една кофа пясък, човек бързо се връща в час.

 

Прибрахме се. Когато е изморена е малко студена. Не й се сърдя. А и вероятно си въобразявах. Може би защото ме боли от онази любов и виждах нещата по друг начин.

Казах й, че се запознах с Тони и нейното хлапе, и как четиримата карахме водно колело. Естествено измислих си всичко това. Исках да я подразня, заради провалената среща. Успях. Но постъпих глупаво.

В очите на любимата проплака ревност. Исках да я прегърна, но не го направих. Почувствах се още по зле. Може би исках да ме боли. Да ме боли от две жени!

 

Не знам къде е лъжата  и къде е истината. Но понякога и двете болят еднакво.

 

 

А там, под безбройните меки песъчинки един лист хартия говори.

 

 

„Вълнувам се когато съм с теб. 
Ако се чудиш какво е това – ученическа бележка е… Винаги съм искал да ти я дам…

Пп: ако я държиш в ръка, значи съм преборил един страх.”

 

 




Гласувай:
9



1. joysii - Когато съм на плаж сама чета книга, ...
18.06.2013 10:32
Когато съм на плаж сама чета книга, решавам кръстословици, пия кола,кафе, оглеждам в детайл всички готини мъже..и жени, заслушвам се в разговорите наоколо, представям си живота на хората до мен...после, когато почти Умрем от скука, десет минути преди да си нарамя хавлийката,чантата и чадъра и да се потътря към къщи, изравям меланхолично една красива бяла продълговата мидичка, заглаждам с ръка равно пространство в горещия пясък и започвам да изписвам нежно всички мисли, които се появят в ума ми. Обикновено това са просто фрази от минали разговори,усмивка,жест...уловен миг...щуротии разни. Но ги написвам. Винаги повява бризчето и понеже току-що съм излязла от водата ми става леко хладно. От косите по тялото ми се плъзгат капки, слънцето се опитва да ги изсуши и да ме стопли.
..............
Нещо като с ученическите бележки.
Хиксе, сладурче!!:):):):)
цитирай
2. xxxx - здрасти Джоуси. . как ше мрем от с...
18.06.2013 11:34
здрасти Джоуси.. как ше мрем от скука ве.. и никакво почти :)
много готяну начи, зяпаш тоз-оня, кво му плащаш :)))
а пък мен мы срам, все разчитам някое готяну моме да ме изпързаля в някакъв кеф, обаче тцъ, а то кво било - мацките си поркат кафенца и количка начи, драскат мисли в мекото и после драсват...

:))) аре, да съ хилиш
цитирай
3. coacoa11 - Та вървя си и аз вчера сам-самичка по ...
23.06.2013 13:44
Та вървя си и аз вчера сам-самичка по пясъка и краят му не се вижда. Вятърът отвява мислите и в главата ми едно такова празно, празно... мъка, няма какво да си кръстосам :). Стопявам се и изчезвам, сливам се с водата, която се разбива в стъпалата ми и ставам част от картината... Правим спомени с морето, слънцето и водораслите, дали медитираме заедно или споделяме емоции... не знам, но миговете се разтеглят във вечност. Обичам да бия с пети по морската вода, обичам толкова да се губя в нищото...
И в този миг пред изгубената ми многострадална душа изскача един чичка, гол както майка го е родила, и ми предлага да си правим компания... Мерси, викам, аз правя компания на морето и бързам да се потопя в калта и лугата. Отминавам, без да се обръщам, а в душата ми - пусто, като между две мидени черупки. Правя спомени, спомени без любимия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754741
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол