2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За любовта няма нито истина,
нито лъжа,
тя се случва винаги просто така…
Морето се плъзга в краката ми и се оплитаме в безумен допир. Аз и то. Съвършено голи. Прегръдка, която стопля. Правя жалък опит да се проумея, но не става. Кръстосал съм мисли. Малко боли. Глух съм наоколо.
Мисля си, „Колко различни сме само с любимата!”
И очите ми се пълнят. В живота ни излишна ревност, шантави граници и шарени моменти пълни с „хърби съм”, „не съм хърби”…
Понякога се опитвам да променя нещата и да бъда като нея – стегнат, моногамен и зрял. Но се оказва, че преди всяко мое „извинявай” сме се вкарали в поредния скандал и думата sorry все повече и повече не струва.
Права е. Но и аз съм прав. С тази разлика, че отстъпвам само и само мир да има, и давам разни обещания, а се знам, че няма как да стане.
Преди сто-хиляди години една красавица разряза сърцето ми на две. Разбрах, че съм влюбен. Любовта боляла! Нося този грях и не искам да мия и капка от него.
Днес трябваше да срещна тази красавица, но стана инцидент. А „Инцидентите никога не се случват преди да се случат”.
Преди да тръгна бос по брега държах нещо в ръката си. Върху едно малко парче хартия бях нарисувал мигът когато сме заедно. Може би щях да й го дам, ако се бяхме срещнали, а може би не. И аз не знам. Сега този малък миг лежи заровен някъде под скрицнята на безброй шепи пясък. Зарових го.
Вероятно все някой, който обича да рови в меките зрънца ще намери един ден една хартийка, ще разгъне небрежно ръбовете, които я събират и ще прочете мига ми.
„Но няма да си ти Любов, която те събрах. Във времето…”
Повървях още малко и ивицата свърши. Имам чувството, че съм се спънал в края на света и от тук нататък няма нищо!
Знаех, че не е така, но това нямаше никакво значение.
Усмихвам се почти хлапашки. На сина ми, на Настя и Кирил също. Всичко около мен малко по малко започва да говори. Все още гледам глухо, но нищо. А те мен неразбиращо. Успявам да се върна от хоризонта и да се нанижа до тях. От време на време се хващам, че не съм в играта.. разсеян съм, но като му изсипят една кофа пясък, човек бързо се връща в час.
Прибрахме се. Когато е изморена е малко студена. Не й се сърдя. А и вероятно си въобразявах. Може би защото ме боли от онази любов и виждах нещата по друг начин.
Казах й, че се запознах с Тони и нейното хлапе, и как четиримата карахме водно колело. Естествено измислих си всичко това. Исках да я подразня, заради провалената среща. Успях. Но постъпих глупаво.
В очите на любимата проплака ревност. Исках да я прегърна, но не го направих. Почувствах се още по зле. Може би исках да ме боли. Да ме боли от две жени!
Не знам къде е лъжата и къде е истината. Но понякога и двете болят еднакво.
А там, под безбройните меки песъчинки един лист хартия говори.
„Вълнувам се когато съм с теб.
Ако се чудиш какво е това – ученическа бележка е… Винаги съм искал да ти я дам…
Пп: ако я държиш в ръка, значи съм преборил един страх.”
..............
Нещо като с ученическите бележки.
Хиксе, сладурче!!:):):):)
много готяну начи, зяпаш тоз-оня, кво му плащаш :)))
а пък мен мы срам, все разчитам някое готяну моме да ме изпързаля в някакъв кеф, обаче тцъ, а то кво било - мацките си поркат кафенца и количка начи, драскат мисли в мекото и после драсват...
:))) аре, да съ хилиш
И в този миг пред изгубената ми многострадална душа изскача един чичка, гол както майка го е родила, и ми предлага да си правим компания... Мерси, викам, аз правя компания на морето и бързам да се потопя в калта и лугата. Отминавам, без да се обръщам, а в душата ми - пусто, като между две мидени черупки. Правя спомени, спомени без любимия...