Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2013 16:31 - капката в морето.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 4043 Коментари: 6 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Капката в морето.

 

 

                                                                           Минаваш през мен

                                                                                               като вятър…”

 

 

Не знам дали е нормално, но се чувствам ненормален. Усещам се ГРУБ, РАЗСЕЯН, ХАОТИЧЕН.

А после СЪМ ТОПЪЛ, МЕК, ЛЕК. Като вятър. Искам да се изповядам, за да забравя. Страшно е да не можеш да се спасиш… А аз не мога да се спася…

 

защото

отново

се влюбих…

 

В очи.

В красиви меки устни, които дори не знам как ухаят.

В усмивка, която подлудява.

Не знам… но боли.

Тя влезе през мен… и аз не направих нищо, за да я спра

 

Търся името й в google. Правя комбинации, съчинявам вариации, слагам процент, но тя е КАПКАТА В МОРЕТО. Резултатът е под всякаква критика. Спирам да мисля за нея, но се оказва, че е по сложно. Задавам си различни въпроси: Защо?! Пак  ли?!  Ама как така?! Кой го допусна?! Аз ли?! Тя ли ?! и Има ли виновни в цялата схема?!...

 

Още не е късно. Може би, ако променя нещата  вибрациите между нас ще позатихнат?! Може би, ако спра да се движа към нея, въобще ако спра да се движа в ритъма на циферблата, ще се почувствам, да кажем, по добре?! Ще закъснявам за яслата и ще вземам сина си с десет минути по късно!? Ще направя всичко възможно, за да не я засичам. Дали това ще помогне?

Може би, може би, може би!!! А може би не искам да я размина без да я усетя.

 

Грях. г-жа Случайност явно си няма друга работа и се опитва да ни вкара в грях. Боже Господи, успява!

 

За първи път, когато  видях Есента (дори още не знаех, че се казва Мартина), разбрах, че нещо се случва в мен. Нямах представа дали и с нея се получава така, но усетих лудост. 

Не мога да го обясня, но е страшно. Много е страшно.

 

 

От няколко дни не мога да спя спокойно. Мисля за нея. Сърцето ми бие лудо. Нощта е кошмар, а любимата е просто любима. Когато попаднеш В ДУПКАТА НА СВЕТА, там няма логика. Боже Господи, не знам!!! Живота е хаос, а аз съм вътре. Опитвам се да разбера защо се получава така, но логиката е ТОПКАТА В КОРЕМА МИ.

 

 

А на вън мъглата разказва влажно…

 

Дали Есента е тъжна, защото капе?! Или капе, защото е тъжна?!

 

-         Това ме влудява!

-          Кое?!

-         Това! Как кое?! Влудява ме онзи момент, когато нещата се случват преди да съм казал ДА.

-         Аз съм Мартина.

-         Ти си в съдбата ми. А аз, аз съм толкова елементарен…

 

                                            

 

 

В един миг тя  просто се случи в мен…




Гласувай:
14



1. joysii - Писе, дръж нещата под контрол за...
01.11.2013 18:01
Писе, дръж нещата под контрол защото иначееее....отиваш та се не виждаш и ще дойде време когато ще се наложи да ти бършем тук сълзите и сополите...приятелче...
То не че има нещо лошо в това ,де...със сълзите...после...:):):)
цитирай
2. coacoa11 - Изневеряваш ли ми, а? Реално? Може ...
01.11.2013 20:37
Изневеряваш ли ми, а? Реално? Може :)
цитирай
3. smile999 - !!! Кефиш! :-) Както винаги...
06.12.2013 16:23
!!! Кефиш! :-) Както винаги...
цитирай
4. martosh - :)
12.12.2013 12:56
Пеперудите, спомням си сигурно два дена не можах да мигна, бях в началото на гимназията като дойдоха "пеперудите". След 3-4 дена се оправих, не зная къде отлетяха ... :)
цитирай
5. martosh - Много весели празници.
12.12.2013 12:57
Преди години ми каза че си щастлив :) Да бъде !
цитирай
6. xxxx - както се казва "пу, дън`ми е ...
12.12.2013 15:38
както се казва "пу, дън`ми е уроки", но около мен вуни на щастие, забъркал съм се в баси "микса", Мартош :)
и ето една бърза случка по повод настроението на деня от онзи ден:

"Цецка ми смига. Поглеждам я на хикс и питам:
- Кво ве маце?! - й се хиля насреща.
а тя:
- Я ела преведи това, че май коремът ми стана на топка."

Прескачам до нейния комп и започвам да чета. Чета и препрочитам. Препрочитам и чета. Баси! Ако това е истина, то и моят корем стана на топка.

- Искам сто хиляди. - казвам смело и се хиля, едно такова, малко тъповато, но в същото време със страхотно чувство за хумор. Естествено, че и без тези сто хиляди пак щях да й помогна, но пък ако се случи така че и ми ги даде, ще е баси "якота насиране".

На две на три, цялата история, е че Цецка получава мейл от facebook, в който и честитят второто място или казано иначе: Цeцка печели втората на града на Facebook award 2013 от 3 000 000 паунда. Бау, а?!
И двамата преглъщаме, преусмисляме риска от "фалш", но всичко изглеждше "баси истинското".
Превеждам тлъстото съдържание. Попълваме задължителната информация, като имена, адреси, телефони и ала бала. Сканираме pdf-а. И изпращаме потвърждаващ мейл, че "ДА, АЗ СЪМ ЦЕЦКА и може да преминем към стъпка 2."
И пак баси. В крайна сметка и двамата сме наясно, че 3 000 000 паунда са си страшно доста кинти, и че никой друг от околните, както и аз нямахме подобен на цецкения мейл. А и всичко изглеждаше, че подател на този електронен мейл е един от официалните фейсбук адреси. Шантавизъм или не, вече бяхме в играта.
Накъртих скромно с добронамерена усмивка за мойте 100 000 и се усмихнах на Цецка, като й казах, че ако не си спази обещанието няма да й се сърдя, но на нея ще й тежи цял живот. И двамата се разсмяхме.
След два часа ВТОРИ МЕЙЛ от друг електронен адрес на фейсбук. В този ни поздравяват, че успешно сме изпълнили условията по първия мейл. В нито едно писмо не се иска да правим каквито и да било плащанки. А и Цецка изрично беше казала:
- Ако получа мейл, че ми искат пари КРАЙ, това ще означава, че всичко е поредната капка изма в шибания многоцветен живот.

Стъпка 3, беше да препратим уточняващ адрес на който да получим колета с чека и документите. Свършихме и това.

Стана следобед, после още малко по тъмно и си тръгнахме. Споделих с любимата, че скоро банковата ми сметка ще се пръсне от кеф, а тя ми се хили и ми обеснява за ВЪРЗАЛКИТЕ И ЛИМКИТЕ В ЖИВОТА. Както и да е, имаше тема за разговор и се бяхме вкарали в настроението на вечерта. Една нощ мечтах за това ДА ДАДЕМ ШАНС НА ИСТИНАТА И АЗ ВЪТРЕ В НЕЯ :)

Сутринта се събуждам. Отивам на работа. А Цецка ме посреща с блестящо бели зъби и ми се хили като кон, който е сънувал люцерна, но още не е закусил.
- Какво?! - питам я.
- Както ти казах, искат 500 паунда, за да доставят колета с чека и документите.

хахаха. хилим се, и ги нареждаме яко.
Мечтите ми се изпариха и бързо се осурках със задник в твърдата земя.

Бях щастлив."


Всички сте ми готини-мотини, весели празници и на вас, и не забравяйте, какво казва Чарли Чаплин на Жералдин: "..Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!.."


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 754701
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3736
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол