2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
„Минаваш през мен
като вятър…”
Не знам дали е нормално, но се чувствам ненормален. Усещам се ГРУБ, РАЗСЕЯН, ХАОТИЧЕН.
А после СЪМ ТОПЪЛ, МЕК, ЛЕК. Като вятър. Искам да се изповядам, за да забравя. Страшно е да не можеш да се спасиш… А аз не мога да се спася…
защото
отново
се влюбих…
В очи.
В красиви меки устни, които дори не знам как ухаят.
В усмивка, която подлудява.
Не знам… но боли.
Тя влезе през мен… и аз не направих нищо, за да я спра…
Търся името й в google. Правя комбинации, съчинявам вариации, слагам процент, но тя е КАПКАТА В МОРЕТО. Резултатът е под всякаква критика. Спирам да мисля за нея, но се оказва, че е по сложно. Задавам си различни въпроси: Защо?! Пак ли?! Ама как така?! Кой го допусна?! Аз ли?! Тя ли ?! и Има ли виновни в цялата схема?!...
Още не е късно. Може би, ако променя нещата вибрациите между нас ще позатихнат?! Може би, ако спра да се движа към нея, въобще ако спра да се движа в ритъма на циферблата, ще се почувствам, да кажем, по добре?! Ще закъснявам за яслата и ще вземам сина си с десет минути по късно!? Ще направя всичко възможно, за да не я засичам. Дали това ще помогне?
Може би, може би, може би!!! А може би не искам да я размина без да я усетя.
Грях. г-жа Случайност явно си няма друга работа и се опитва да ни вкара в грях. Боже Господи, успява!
За първи път, когато видях Есента (дори още не знаех, че се казва Мартина), разбрах, че нещо се случва в мен. Нямах представа дали и с нея се получава така, но усетих лудост.
Не мога да го обясня, но е страшно. Много е страшно.
От няколко дни не мога да спя спокойно. Мисля за нея. Сърцето ми бие лудо. Нощта е кошмар, а любимата е просто любима. Когато попаднеш В ДУПКАТА НА СВЕТА, там няма логика. Боже Господи, не знам!!! Живота е хаос, а аз съм вътре. Опитвам се да разбера защо се получава така, но логиката е ТОПКАТА В КОРЕМА МИ.
А на вън мъглата разказва влажно…
Дали Есента е тъжна, защото капе?! Или капе, защото е тъжна?!
- Това ме влудява!
- Кое?!
- Това! Как кое?! Влудява ме онзи момент, когато нещата се случват преди да съм казал ДА.
- Аз съм Мартина.
- Ти си в съдбата ми. А аз, аз съм толкова елементарен…
В един миг тя просто се случи в мен…
То не че има нещо лошо в това ,де...със сълзите...после...:):):)
и ето една бърза случка по повод настроението на деня от онзи ден:
"Цецка ми смига. Поглеждам я на хикс и питам:
- Кво ве маце?! - й се хиля насреща.
а тя:
- Я ела преведи това, че май коремът ми стана на топка."
Прескачам до нейния комп и започвам да чета. Чета и препрочитам. Препрочитам и чета. Баси! Ако това е истина, то и моят корем стана на топка.
- Искам сто хиляди. - казвам смело и се хиля, едно такова, малко тъповато, но в същото време със страхотно чувство за хумор. Естествено, че и без тези сто хиляди пак щях да й помогна, но пък ако се случи така че и ми ги даде, ще е баси "якота насиране".
На две на три, цялата история, е че Цецка получава мейл от facebook, в който и честитят второто място или казано иначе: Цeцка печели втората на града на Facebook award 2013 от 3 000 000 паунда. Бау, а?!
И двамата преглъщаме, преусмисляме риска от "фалш", но всичко изглеждше "баси истинското".
Превеждам тлъстото съдържание. Попълваме задължителната информация, като имена, адреси, телефони и ала бала. Сканираме pdf-а. И изпращаме потвърждаващ мейл, че "ДА, АЗ СЪМ ЦЕЦКА и може да преминем към стъпка 2."
И пак баси. В крайна сметка и двамата сме наясно, че 3 000 000 паунда са си страшно доста кинти, и че никой друг от околните, както и аз нямахме подобен на цецкения мейл. А и всичко изглеждаше, че подател на този електронен мейл е един от официалните фейсбук адреси. Шантавизъм или не, вече бяхме в играта.
Накъртих скромно с добронамерена усмивка за мойте 100 000 и се усмихнах на Цецка, като й казах, че ако не си спази обещанието няма да й се сърдя, но на нея ще й тежи цял живот. И двамата се разсмяхме.
След два часа ВТОРИ МЕЙЛ от друг електронен адрес на фейсбук. В този ни поздравяват, че успешно сме изпълнили условията по първия мейл. В нито едно писмо не се иска да правим каквито и да било плащанки. А и Цецка изрично беше казала:
- Ако получа мейл, че ми искат пари КРАЙ, това ще означава, че всичко е поредната капка изма в шибания многоцветен живот.
Стъпка 3, беше да препратим уточняващ адрес на който да получим колета с чека и документите. Свършихме и това.
Стана следобед, после още малко по тъмно и си тръгнахме. Споделих с любимата, че скоро банковата ми сметка ще се пръсне от кеф, а тя ми се хили и ми обеснява за ВЪРЗАЛКИТЕ И ЛИМКИТЕ В ЖИВОТА. Както и да е, имаше тема за разговор и се бяхме вкарали в настроението на вечерта. Една нощ мечтах за това ДА ДАДЕМ ШАНС НА ИСТИНАТА И АЗ ВЪТРЕ В НЕЯ :)
Сутринта се събуждам. Отивам на работа. А Цецка ме посреща с блестящо бели зъби и ми се хили като кон, който е сънувал люцерна, но още не е закусил.
- Какво?! - питам я.
- Както ти казах, искат 500 паунда, за да доставят колета с чека и документите.
хахаха. хилим се, и ги нареждаме яко.
Мечтите ми се изпариха и бързо се осурках със задник в твърдата земя.
Бях щастлив."
Всички сте ми готини-мотини, весели празници и на вас, и не забравяйте, какво казва Чарли Чаплин на Жералдин: "..Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!.."