Befor many years ago, when I was yоung… и тогава беше зима.

Befor many years ago, when I was yоung… и тогава беше зима.

И тогава звездите бяха обсипали свода небесен, и тогава се случваха разни неща,  и тогава похапвах  КАКВОТО ДАЛ БОГ и ровех по моя си начин в топлото на огнище. Спомням си едни премръзнали от студ ръце, влажни очи – мъжки очи, - на побелял не от времето, а от ВРЕМЕНАТА бездомник. Късна новинарска емисия. Микрофон. И въпроси с глухи отговори. И студ, ама много студ. А болката… тя и тогава НЯМАШЕ РЕШЕНИЕ.

 

Nobody helpеd me. – крещеше на сляпо духът на българина.

 

И днес…

Нищо не се е променило. Проблемът не е в мен, не е в теб, не е в нея, не е в него… проблемът е в скапания болен свят, проблемът е в скапаната световна власт, проблемът мирише на РЕШЕНИЕ, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА НАМЕРИ  ЛОГИКАТА, ЗА ДА ДОСТИГНЕ ДО ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР, ЧЕ ЛЮБОВТА Е ДВИЖЕНИЕ И ДВИЖЕНИЕТО УПРАВЛЯВА СВЕТА (ама кой го ебе за Любовта!!)

Проблемът е не в това какво правим или какво ще направим, за да спасим света, а в това, че  се движим докато тъпчем на едно място, каквото и да означава това.

 

И пак е вечер, и пак най-добрата новина на света е лошата новина, и пак едни мъжки очи преглъщат гордостта, за да спасят любовта на живота, един баща и две деца, една съдба се преплита с моята душа.

И пак, и пак, и пак крещя. Бедност. Грях. Зима. Вървях. Накъде?! Със сърце?! Прося без ръце…

Провокатор: http://btvnews.bg/article/bulgaria/obshtestvo/otselyavane-s-80-leva-na-mesets-bashta-gleda-sam-dvete-si-detsa.html където и да е ИСТИНАТА, проблемът остава...

Много хубав въпрос поставяш.
Четох и гледах новината. Гладни сме и озверели, и претръпнали пред журналистическите опити да изкопчат от бедните пари за други бедни. Защо държавата харчи парите, събрани от същите бедни хорица, за да "изхранва" бежанците? По-важно ли е това от изхранването на собствените ни деца?

Решението не е еднократно да дарим пари. Решението е да има работа за таткото, който достойно да гледа децата си със заплатата, спечелена с честен труд, а не да разчита на детските надбавки от 70 лева. Защото скоро децата ще пораснат и детски надбавки няма да има.

Това е само един от многото подобни случаи, примери колкото искаш:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1747765
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.445386052223988.1073742026.118243294938267&type=3
http://btvnews.bg/article/bulgaria/obshtestvo/5-ot-semeistvata-u-nas-mnogodetni-na-raba-na-otselyavaneto.html
http://archive.bnt.bg/bg/news/view/91728/centyr_za_deca_v_risk

Харесва ми идеята за центровете за деца в риск, но едва ли ще открият такива и по селата. Трябва да има защита срещу уволнение на самотни родители или допълнителна социална помощ, с която държавата да ги подпомага. И мерки хитреците да не злоупотребяват.
В чужбина, когато родителите нямат възможност да отглеждат детето си, социалните го настаняват временно в приемно семейство, за да не изостава в развитието от своите връстници. Най-важни са интересите на децата, а не кой получава детските надбавки. Те и без това няма да са достатъчни. Не одобрявам начина, по който изместват реалния проблем - безизходицата и бедността към семейната драма по напускането на майката. Нима преди два месеца, когато майка им е била с тях, са били богати или са свързвали двата края? Не може да насаждат омраза у децата към собствената им майка по този начин.

не знам как е, но не е така :) може би някой ден, може би "скоро", нещата просто ще се случат...
хубаво е, че взехте отношение. и само готини неща да са около вас :)))

Хиксче, това един изключително сериозен и огромен проблем - оцеляването.
Винаги е имало и ще има хора,които трудно се справят в живота си. Изпитвам към тях милозливост и се затрогвам от съдбата им, но за съжаление, мисля,че не съм аз човекът ,който е в състояние да им помогне.
Тези хора нямат ли роднини, приятели! Близките са тези, които познават твоята съдба и могат някак да подадат ръка в критичен момент.
Поздрави,ангелче.

Джоусичке, хай ти през май, нищо че е фавруари... То за това Човек е различен, слабия помага на по-силния, тинтири-минтири, съчувства, тегли (с него, без него)... кръвта вода не става, ама друг път... иначе целия свят е ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА... радвам се, че се докосна до мен днес Джоуси-моуси :)))))) (тези усмивки са за "вбъдеще време", дет се вика) :))))))))))