Тя ме движи…

 

 

 

 

-          Прииска ми се да ти се усмихна. Дано не е много шантаво!

-          Че какво да му е шантавото. Хубаво е..

 

 

 

В мига. Е шантаво и лудо. Хубаво е, но и объркващо. Искам да се откажа, но не мога. А не мога, защото съм луд! Луд съм! Чуваш ли, Любов!  Луд съм по теб!

И защото по течението не просто се носиш, ти си самия Вятър!

Ако си танцувала  с Вятъра щеше да знаеш! Как влудява, Как прегръща, Как  разлива, Как боли, Как мокри, Как усмихва, Как гали! Танцувала си, нали?! Там няма съвест, там няма грях, там няма истина, там няма лъжа, там си само ти, Любов, случваща се и мокра…

По дяволите Вятъра! По дяволите (ми)!

Как болиш! Ти, която разпиля августовските звезди в нощите на моя март, ужасно болиш!

Аз съм слабостта в петата на Ахил. Пих (от теб) и не мога да изтрезнея, не искам! А ти ме молиш… Молиш ме да се откажа (от теб) от мига да флиртувам със смеха ти, с очите ти, със същността ти… Не мога Любов!  Но ти си мисли… Мисли си, че съм се отказал… Мисли си, че съм в коловоза (а аз отдавна съм извън). Мисли си, че съм разтворил пръсти и съм те пуснал, за да изтечеш като пясък. Мисли си, че съм те изтрил, както морето изтрива стъпките от мокрия бряг (а морето не изтрива, поглъща вечно!) Мисли си, че не си вечна! Вечна си!

Казваш, че никога повече няма да се влюбиш!!!

Казвам, че никога повече няма да се влюбя!!!

Но любовта докосва! Тя събира! Тя разделя! Тя влудява! Тя руши! Тя ме движи… Тя е в брака и извън него! Тя е ТАМ КЪДЕТО СЕ СЛУЧИ! И нито ти, нито аз ще се спасим.

Любовта е точката на „i“ в думата любов, но в love няма i („dot the i“)

Аз съм щастливец, че любовта ме докосна отново. Че ти ме докосна. Че боля в мен. Че все още болиш! Че си вечната следа в надрасканото  ми сърце. Че се случи в мен. Щастлив съм, че изкрещях в лицето на Страха: Обичам те…

Страхът, който краде мечти…

 

 

-          Сякаш съдбата някак си се намеси..

-          Това е ролята на съдбата, да се меси..

 

 

 

Влюбих се!
Просто се влюбих във слънцето...
Влюбих се!
Просто се влюбих в дъжда...
Влюбох се!
Просто се влюбих в очите ти...
И пъстро потънах във любовта...
Влюбих се мокра - разливах сълзите си - 
влюбих се боса "ей там" на брега...
Влюбих се меко...
И галех вълните...
Разбивах се с поглед в тяхната дива игра...
Влюбих се!
Просто се влюбих в звездите...
Влюбих се
в необузданата Свобода...
И ден и нощ - влюбена! - ровех в мечтите,
влюбена в Вятъра дишах свободна брега....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази простичка дума "любов"...
И всичките купища чувства и мисли, с които тя разбърква реда в душите ни.
Но, дори и пепелта, след любов, някак си топли.
Поздрави, слънчице!