Мил жест

 

Ребека е бясна, защото не й се обадих, за да я предупредя, че се прибирам. Всъщност Ребека никога не е доволна и винаги намира начин да ме зашливи с поглед още в момента, когато прекрача прага на дома ни. Напоследък нещата не вървят.. и двамата сме разсеяни, нервни, отегчени, мрачни, груби и някак изкуствено усмихнати.  Всъщност почти не си говорим. Полудявам, но и това ще мине. Истината е, че е права. Може би трябваше да звънна и тогава щях да съм на ясно, че вместо да се прибирам празен щях да съм купил хляб, картофи, гъби, лютеница, мЯсо, и еклери (ама много еклери), шоколад, „айсберг“, моркови -  т.е. щях да бъда ХЕЙ, ТИ СИ ЧОВЕКА, ВЕЧЕРЯТА Е ОТ ТЕБ. Наистина, ако бях звъннал със сигурност щях да съм полезен и мълчаливото мрънкане нямаше да има никакъв шанс между нас двамата.

(излизам с усмивка, затварям вратата след себе си и се чувствам малко по-добре)

Хлапенце и баба му са в близката градинка и вероятно се забавляват. Решавам, че ще е добра идея да се завъртя около тях. Да си близо до Усмивката на живота ти винаги е добра идея! Имам най-прекрасния готян малък дришльо на света! Приближавам. Усещам сърцето ми как бие лудо, и осъзнавам, че когато съм около него винаги е така. Странно нещо са децата, така ти влизат под кожата и нямаш време дори да осъзнаеш точно как и кога се случи всичко това.

И после,

люлки, тра-ла-ла, въртележки… и звездите, и кръглата бяла луна, и лудия смях..Шантавизмите на света, и аз вътре в тях, заедно с хлапенце… По някое време се озовавам седнал в метална люлка. Определено съм се вкарал в скорост и не съм във филма! Всъщност, във филма съм, но е по сложно. Замислил съм се като всеки нормален човек, който няма идея за какво мисли, когато разсеяно се е замислил ( Фрази. От фразите на деня.), КОГАТО НЕЩО СЕ СЛУЧВА

Представи си човече, как небето е потъмняло с кеф, и как звездите са се пръснали в пространството и времето над теб, и как луната ти се хили, а ти не си наясно, че точно тази усмивка е за теб, и тогава Човече виждаш

 

ДВАМА МЛАДИ ГОТЯНИ

сядат с гръб към мен на една дървена пейка и Той нещо й прошушва на ухото (аз не чувам какво е това нещо) след което Тя остава сама, докато Той се отдалечава (и аз незнам къде отива Той),

 

но за кратко съм в техния филм…

 

После съм лаф с бабата на хлапенце, с хлапенце, със себе си, с табелата-белата, с кошчето за боклук, със звука на вечерта, лаф съм С ЦЕЛИЯ СВЯТ, когато

Той се връща, прегръща я в гръб, докосва с усмивка бузата й, целува устните й, събира нежно в пръсти косата й

и й поднася няколко стръка пролетни цветя (всъщност бяха нарциси).. После вади от някъде метални кутийки бира и Наздраве хора! Наздраве готяни хора, такива!

Помислям си, „ мил жест, след което..

Вече нищо не е същото.

 

На нощното шкафче на жена ми лежи заглавие „Омъжените не говорят за любов“. Отварям произволна страница. И прочитам:

„Загубих се някъде по пътя.. Моля те, намери ме!“

 

А аз вече не съм сигурен, че искам да я намеря…

Добре дошъл в клуба "Вече нищо не е същото".
Губим се, намираме се, но всеки път сме различни хора.
Не онези с милите жестове или поне -не със същите мили жестове.
Поздрави, Хикс, готян!

В един прекрасен момент, когато звездите ти се усмихват с широка усмивка и луната е пълна до пръсване, забелязваш, че хората около теб са пораснали и мамка му, престанали са да си играят. А в играта му е цаката, Хиксееее :) Върни се днес с бутилка бира вместо с букет нарциси у дома. Полей се с бирата (много е полезна за косата), направи си брада от лютеницата, окачи листенца айсберг и филийки хляб за мезе на колана и се сервирай романтично пред "телевизора" с две пържоли четиридесет и пети номер. Погали го небрежно по тонколоните и му прошепни тихичко колко го обичаш. Наричай го с най-нежни имена като теле или говедоизор... Награби го и го нацелувай по дистанционното. Пусни го на лаф, лаф, лаф... докато звездите се изпонатръшкат на пода до вас. След толкова романтика не е ли време вече да погледате заедно малко житейски мач...:))
Усмивки-щастливки