Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2014 16:02 - Няколко часа любов.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 1911 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 01.04.2014 20:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Няколко часа любов.


  - Как си?!
- Имам чувството, че мразя целия свят..
Но само миг след това се чувствам така 
сякаш целия свят мрази мен...



Първи април. 14:14.  (хепи бърдей на Първия ми братовчед; хепи бърдей и на Втория ми братовчед)

- Виж мамо, аз дишам... - поглеждам сина си. Усмивката му е покрила целия свят и аз съм ВЪТРЕ В НЕЯ. Той диша и издиша, и се наслаждава на новото си откритие. 
Всяка сутрин с хлапенце сме част от двора на храм Св. Цар Борис-Михаил. Спокойно е. Ако пожелаеш можеш да събереш целия град в очите си, а морето - морето е някак по-близо. Всичко е по-близо. Самата аз съм по-близо ДО СЕБЕ СИ...
Слънцето така е напекло, че едва сега осъзнавам колко безобразно съм навлякла сина си и бързам да поправя грешката. Разсъбличам надве-натри няколкото ката дрехи и сме фрии в пясъчника. В църквата си има всичко - пързалка, люлки, неделно училище, гълъбарник с гълъби. Тук има и млади готяни, които имат проблеми, но свещенниците не ги оставят - помагат им.., като отец Георги и другите. Не знам защо споменавам за отец Георги. Всъщност, дори не го познавам лично. Сега като се замисля, единственото общо между нас бе това, че ме помоли да му прибера ръкавиците и някакъв шал в раницата, която беше здраво стегната върху гърба му, Прибрах ги, закопчах я здраво, усмихнах ме се един на друг, и така.. След което Георги, както си беше с расото и някакво спортно яке се качи на пистака, сложи каската и с бавно ръмжене напусна двора на църквата. 
Гледам след него. Глухо ми е едно такова, но се правя, че не ми се плаче. А така да ми се плаче! Мисля си! Разни неща! После забърсвам с ръкав някакъв мазен сопол от течащия ми нос и се старая да изглеждам така сякаш НИКОЙ НЕ МЕ Е ВИДЯЛ. Истината е, че вече нищо няма значение. Понякога празнотата така те поглъща, че Човек изглежда точно така както изглеждах аз - ПРАЗНА, ГОЛА, БЕЗДУШНА.

ТЪРСЕЩА. СЕБЕ СИ. 

Понякога хората се разделят и започват да търсят себе си. Или да търсят някой друг. Или просто да търсят разни неща.  И СЛУЧВАЩА СЕ в ситуацията на деня СЪМ безумно смела (съм безумно слаба) Съжаляваща и не съжаляваща. Ровя в случките. Ровя в редовете. Ровя в мечтите (си) и осъзнавам, че всичко е било НЯКОЛКО ЧАСА ЛЮБОВ. Луда любов. Щура, но моя любов. Любов, която не ме заслужава. Любов, която не заслужавам. Силна любов, заради която се разбих на стотици-хиляди парчета.
(Не) всеки ме обвинява. Но почти всеки ми дава съвети. Голи надежди за бъдещето и за светлината. 

Не ги слушам! 
Не съм се съмнявала, че любовта се случва ВИНАГИ ПРОСТО ТАКА. Но понякога не съм готова. И знам, че така трябва да бъде. 

Няколко гълъба. Едно хлапе. Събран в шепи хляб. Рониш трохи. Някой някъде кълве. И после събираш по едрите хапки с които до скоро си хранил гълъбите или уличното куче от земята и ги натъпкваш, с луда детска усмивка и с такава страст каквато САМО ТИ СИ НОСИШ, в собствената си уста (ако не ти, то децата на сто процента правят така и винаги са част от СВЕТОВНАТА ЗАБЕЛЕЖКА ЗА ТОВА КАК ТРЯБВА И КАК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧВАТ НЕЩАТА).
Разни такива неща!

"Няколко часа любов" заваля под звездите на една тераса пълна със спомени. "Няколко часа любов" трябваше да съдържа РОМАНТИКАТА НА СВЕТА в себе си. "Няколко часа любов" трябваше да разплаква, да пилее...
"Няколко часа любов" се роди в мига в който осъзнах, че те загубих...


пп: на връщане от църквата се спряхме в близката детска площадка до нас. Предният ден едно готяно хлапе уж без да иска счупи една стъклена бутилка в набуялата трева. Първото нещо, което си помислих беше, че ако някой се нареже, то ще е точно това хлапе, и то не заради нещо друго, а просто защото ще е забравило, че ПРЕДИ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ самото то е счупило на парчета нещо от което може да го заболи. Това си помислих. Днес, докато оставях раницата си върху дървената пейка на същата тази, отново бясно огрята от слънцето площадка, погледът ми се спря върху "Съдбата". Върху олющената дъска на пейката, като че чакащ точно мен, стоеше част от електронен часовник. Циферблатът показваше точно 12:12ч. Помислих си за съдбовните игри и знаци, и си пожелах някой да се влюби в мен... 
После, май се усмихнах, като че ли на собствената си шега...




     



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - . . . на хиляди парчета. . . които п...
03.04.2014 12:29
...на хиляди парчета...които после търся и слепвам и когато всичко е готово - хоп - отново - някоя, макар и не толкова щура, любов...или там каквото и да е...понякога само готин секс...тинтири минтири...без трошене и парчета...:):):):):)
Хиксееее, здрасти!:):):):):):)
цитирай
2. xxxx - здрасти Джоус, усмихната Джоус. . и ...
04.04.2014 06:58
здрасти Джоус, усмихната Джоус.. и готяна такава :)
цитирай
3. coacoa11 - Здравей, приятел, запази хладн...
06.04.2014 21:51
Здравей, приятел,
запази хладнокръвие... и в очакването може да има удоволствие, да не говорим пък какво щастие носи присъствието на две чаровни фенки като мен и Джойси :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 511585
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол