Предател приятел няма

или нека да съм подзаглавие

(Магдалена)
 

Как искам да помоля Времето

да ме погали,

да ме подържи

за ръката

и за там където

бясно и отровно ме боли..

 

Как искам да помоля Времето да побърза …

 

Как искам да помоля Времето да не бърза…

 

Как искам да поболи (малко), но и да мине…

 

Как искам да ти подаря

 

морето и дъжда,

и дъха,

и спокойствието,

и нощта,

и любовта,

и звездите,

и всичките си мечти,

и стъпките си,

и пълните ми с шепи пясък,

и усмивката ми хвърлена на Вятъра -

Вятърът, който е лудо влюбен в сълзите ми

и винаги ме щипе

и прави влага, и капки, в погледа ми..

Как искам да ти подаря

и мига,

когато НЕ БЯХМЕ ТАКИВА,

когато бяхме просто деца –

луди деца,

шантави и неповторими

и единствени..

когато целия свят беше лесен

и когато смехът беше просто смях..

 

Как искам

 

да не те бях предавала никога,

а ти да не ме беше пуснал,

защото знаеш,

че няма връщане на зад..

 

Как искам

 

да ме беше чул

преди да се превърна в стъпки,

които няма да бъдат част от твоето бъдеще

(от нашето бъдеще)

 

Сега се гледаме празно..

И почти не си говорим.

Или си говорим така

сякаш никога не сме се докосвали..

 

Колко е жалко!!

колко сме жалки,

че си позволихме да се разпилеем

в геометрията на днешния СКАПАН И МОДЕРЕН ден ,

и да се загубим

без да се намерим в скута на вечерта – под звездите..

 

 

 

Някакво хлапе ми се хили и аз недоумявам дали да реагирам по същия начин или да се държа като възрастен. Решавам ДА НЕ СЕ ДЪРЖА КАТО ВЪЗРАСТЕН.  Децата винаги намират общ език, когато си искрен или когато изглеждаш достатъчно хамаво, за да сметнат, че си им на нивото..  и тогава са ти верни като куче стига да не започнеш да лаеш като четириног любимец или бездомен такъв.

Днес утрото беше доста мразовитото. На една пейка, бях прегърнал сина си и всичките си проблеми, когато НАЙ-ГОТЯНУТУ НЕПОЗНАТО МОМИЧЕНЦЕ НА СВЕТА  (което учи в езиковата и вероятно не е на по-вече от 13г. или 14г.) МЕ УСМИХНА ЗА ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ. Благодаря ти хлапе…

(пожелавам на всеки да се познае в усмивката на някой Непознат, било то и дете.. а относно лудустта на разговорът, който се случи между мен, хлапенце и готяната усмихната тинейджерка, той не е от такова значение, но може би ще е удоволствие да споделя с вас, че същия започна така: на двойната седалка зад шофьора, едно усмихнато, дългокосо кестеняво момиче с блестящи по детски усмихнати очи, беше седнало, не!!!, буквално се беше разхвърлило с раници, крака, ръце и какво ли още не върху двойната седалка, и в момента в който ни видя да се качваме в претъпкания автобус, се провикна:

-          - На сам, елате, за вас го пазя. – много ухилена и ни прави място да седнем до нея.

-         -  Боже. Безумно. Бях се притеснил, че ще се возим прави. – се смея с признателна лудост, докато синът ми ме пита с големите си очи "Ко вика каката!? Каката ко каза, тате?!"

 А после, денят започна… и всеки път, когато посегна към РАЗКРАЧЕНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ, едно малко момиченце ми се усмихва от първата седалка на градския транспорт)

 

 

 

Помогни ми Време,

помогни ми,

да оцелея

и да

продължа..

да разгърна дъха си

без в себе си тихо да го тая..

Помогни ми Време,

помогни ми..

 

ден и нощ валя,

ден и нощ…

 

Това усмихнато сладко разпиляно дете с времето ще стане подредена и стилна жена, която ще преценява кога и как да се усмихва...и дали изобщо...
Хиксе, мАни го ти това проклето време!
Просто продължавай да ВИЖДАШ нещата наоколо, позволявай на мига да докосне сърцето ти и после да отлети, продължавай да забелязваш човеците сред тълпата...
Пясък в шепите, заровени в пясъка пръсти...или студен солен мокър вятър в косите с ухание на море...писък на гларус...усмивка на непознато дете...все мигове...
Поздрави, слънчице!

многу готян пузитивизъм носиш в себе си Джоуси.
имах нужда да напиша това, за да се оттърся.
Моля се "Това усмихнато сладко разпиляно дете", което "с времето ще стане подредена и стилна жена, която ще преценява кога и как да се усмихва...и дали изобщо..."
да има най-яките и готяни емоции на света :)))))
шан-шан-шан-тавизми в мига ни, нека им :)