2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
или
За страницата на Живота.
За малките неща в офиса.
За скандала в автобуса, който учи.
За слънцето в очите.
За звездите в морето.
За облаците в небето.
За планината и еделвайса.
За книгите, които разсмиват.
За книгите, които не разсмиват.
За усмивката, която гали.
За аромата на деня.
За комина, който всъщност не е никакъв комин,
ами кула в която живеят Фиона, и дракона, и магарето, и Шрек…
За Светофарите, които греят зелено.
За ритъма на сърцето ми.
За светлината.
За сянката.
За черното и бялото.
За горе и долу.
За теб и мен.
За болката и любовта.
За прошката в съдбата ми.
За горещите сълзи.
За студените очи.
За живота и смъртта.
За хлапета и старците, и за онези които са по средата.
За живата и неживата природа.
За страницата, която се налага да обърнем.
За другите неща.
За всичко си има причина.
Пътуваме по моста. Голяма гъчканица е. Някаква жена ме подпира от дясно и диша тежко, а за погледа й – направо не ми се приказва. И хлапетията в скута ми – и те мъркат с различни въпросителни и удивителни. С Магдалена сме яко в хилежа. Все още класн`ата по български език в шести клас са ПРЕРАЗКАЗИ. Когато й казвам, че от догодина вече няма да е така, тя ме пита с най-безумния поглед:
- - Ама наистина ли?!!!
- - Да. Не казвам, че е елементарно да умееш да преразказваш, но все пак в това да скалъпиш готяна тема си е доста по завързано упражнение.
-
Шофьора изръмжава, че на жълтото никой не трябва да стъпва и всички пътници се наблъскаха още по-наситно и аз определено го усетих. Жената със Смразяващия Поглед отново ме изгледа, но този път размърда и гласните си струни:
- - Можехте да направите място. Човекът е с патерица.
Боже, веднага станах. Прехвърлих сина ми на Магдалена и предложих на човека да седне. Но той отказа. Каза нещо от сорта, че имало други мъже, които можело да станат, а се скатавали, докато аз с детето не било нужно. Признавам, че въобще ни го видях тоя чичка и мноу ясну, чи ако го бях видял щях да стана ехееее, ама откога. Но не пропуснах да скастря лелката със Смразяващия Поглед, като и обърнах особено внимание, че отговорността ЗА СТОЯЩИЯ С ПАТЕРИЦА ЧИЧКА е изцяло нейна, и че е трябвало да подаде сигнала по жицата от по рано. Ама СЪЩАТА си остана с все същия сумтящ и злобен поглед. Праволинейка!!
Изхвърлям хлапето в яслата и захапвам на една друга спирка. Предимството да четеш книга в градския транспорт, е в това, че може да попаднеш на страшно готини изречения, които да разсмеят деня ти и да те вкарат в абсурдна картина. Е , и!! Признавам, изхвърлих безумен смях и събрах няколко бързи погледа, но за сметка на това доста бързо съумях да се вкарам В ОБРАТНОТО НА СЕРИОЗНО! Ама си беше яко де!
Това е. Всъщност мисля, че бих могъл да поблъскам клавишно още известно време, но тъй като едва ли ще съм вкаран по смисъла е по-добре да сложа точката ТУК.
(от усмихнат в заряд хххх пп: а квоу, имам правописни ли!!!, боли ме един от зъбите, ама с ударение J)
направо настръхнах ти казвам..
:) ама си е чист късмет, че днес съм в якото на настроение
и още нещо, усмихнат анонимен да си.
Коя е книгата?
Благодарство!
Защото са с мен от почти двадесет години. Ей така, мъкнем бодливите спомени с нас и не можем да ги изхвърлим.Дрън-дрън, пак, мило....
Как си?
Дидкин, хай ти човеко и на твойту тубе :)