Вътрешен емоционален хаос Или (когато те карат да пораснеш, вече нищо няма да бъде същото)         Милена: Кажи ми синоним на объркан?! Аз: Ами, ъмм, ами ДА, изтрещял! Милена: Неее, нещо по така.. Аз: Ъмм, вътрешен емоционален хаос. Милена: Супер си!! Аз се смея: И за кво ти е тая изгъзица?! Милена: Пиша книга. Аз: Да бе да.       Преди години, погалена от топлото слънце, си спомням уюта на едно утро и аз вътре в него. Една тераса – тераса, която вече нямам; меки устни покрити в неприлични и малко егоистични сълзи; очи, които шепнат меко, и замечтано се разливат в хоризонта… А някъде там е море. Моето море.  Вълните пълзят по брега и търсят нечии крака, за да се превърнат във вечен спомен разбит в душата на едно бъдеще, в моята душа, в моето бъдеще – и да ме връщат в  уюта на мига, за да ме мокрят все така, както и днес. А днес си спомням с нескромна носталгия за точно онзи сюблимен момент, когато написах: „Честит рожден ден Любов, поднасям ти юни в панделка!“   Когато пораснах започнах да се преструвам, ЧЕ НЕ СЪМ ПОРАСНАЛА. И мисля, че все още успешно се преструвам. Мечтая, утре,  когато отворя очи да съм отново на брега на морето, СЛЪНЦЕТО ДА СЕ РАЗТВОРЯ В ИЗГРЕВ и аз да съм в този изгрев. Стъпките ми да потъват мокро в пясъка, а чайките като в нотна тетрадка да събират нежността на мелодия, която разказва за една любов от която малко боли, но приятно… И дишам – дишам в пейзажа на света..  За това мечтая…   Днес влизам в офиса и поглеждам бюрото си. Нещо не е наред. Ама какво по африканския слон  се случва?!! Шарени и различни по големина копчета, с по две и четири дупки (колкото повече дупки НА ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМ КЪСМЕТ е !), се пилеят в щурави формички и ме правят да изглеждам лудаво! Обичам да правя изненади, но на мен да ми правят?!, сякаш не съм свикнала. И тук се усмихвам разтворено, като че ли искам целия свят да се огледа в усмивката ми и да полудява с кеф в нея. Започвам да любопитствам кой ми е оставил всички тези копчета, но всички подозрително отричат, че НЕ СА ТЕ!! Никога не съм криела, че събирам намерени копчета и очаквах г-н или г-жа с нарицателното име Всеки Поглед да е виновникът или виновницата, когото/която търся… но уви ядец. Е, Агата Кристи е в мен и успях да подредя пъзела още преди да е свършил романа. В крайна сметка разбирам, че Тони е нарисувала ИДЕЯ ОТ КОПЧЕТА… толкова романтично!!! През целия ден получавах различни изненади. Миниатюрно пликче пълно с калинки и усмивката на една готяна вътре в него ме изненадват до детинска откаченост. Бяха напъхани в ЧЕРНОТО НА КЛАВИАТУРА след небрежно отсъствие от моя страна в рамките на приличното споразумение за деня. Поглеждам към готяната, която е причина за сълзите в щастливите ми очи и безмълвно от цялата си душа й пожелавам да се справи с г-н Рак, който неканен понякога става част от живота на много хора, и крещя без глас: “Меги, обичам те.. и знам, че никога няма да можеш да ме прочетеш, но съм сигурна, че ще ме почувстваш!“ В хубава компания съм, и пак не далеч от работното  място, когато забелязвам, че Лидка не забелязва, ЧЕ АЗ Я ЗАБЕЛЯЗВАМ и рови нещо из нещата ми. Не й споря, не й се бъркам, само се усмихвам. Когато се връщам, на бюрото ме чака една миниатюрна позлатена айфелова кула. Изумявам. От кеф. Баси, ама нали аз бях тази, която прави изненадите!!! Днес всичко е с краката на горе, Някой май си е присвоил моите функции, и този Някой май се е разчленил на множество Някои! Лудава работа! Прегръщам Лидка, а тя не пропуска да ми пожелае романтиката на света и аз в краката на Париж!!! Безумно… Злати ме разплаква с поглед и зная колко щураво ме обича! Пилея се!!!   А в мислите ми… е едно сърце нарисувано с пръсти на брега на морето…  И името на любим човек –  изписано с много любов! Зная, че е лудост да усещам Любовта, когато тя без думи ми казва да я забравя.  Пиша й изпросена. Едно писмо. Второ писмо. А Любовта ми отговаря с тиха усмивка и шепне: „Забрави ме!!!“. А така ми се иска да се сгуша в нея и да не забравя… Понякога се случва така, че просто искаш да си с някой, който не иска да бъде с теб.. и няма начин да не изглеждаш глупаво!!  Боли ме, но сладко… Все пак трябва да порасна. Имам прекрасно семейство.. а истинската любов е доста егоистично чувство и може би е по-добре да се опитам да осъзная, че не е за мен… и никога повече не трябва да поглеждам в очите й (мамка му!!!)   Разплаквам се. Но една неприлично готяна тълпичка прави кръг около мен и докато се усетя в ръцете си вече държах „Красив негодник“, опакован в хартия със залепени цветни копчета за украса… А аромата на бодливи рози ме усмихва, защото си спомням, че розата на малкия Принц е единствената на цялата вселена… (ама иначе, хич биля не обичам да получавам букети – горките откършени нежни цветя!!)   Докосвам въображаема панделка… Развързвам я с пръсти. И се усмихвам ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЩЕ СЕ РАЗПЛАЧА..     This is a thing I have
Never known before
Its called easy livin
This is a place ive
Never seen before
And Ive been forgiven

Easy livin and Ive been forgiven
Since youve taken
Your place in my heart

Somewhere along the lonely road
I had tried to find you
Day after day on that windy road
I had walked behind you

Easy livin and Ive been forgiven
Since youve taken
Your place in my heart

Waiting, watching
Wishing my whole life away
Dreaming, thinking
Ready for my happy day
And some easy livin  

Оф, най-много боли когато се усмихваме за да не заплачем.
По-добре е човек да се смее през сълзи.
Хиксе, съкровище, остави вълните да милват краката ти , а ти да потъваш в пясъка. И се разтвори в някакво блаженство. Създай си го. Аз така правя.
Хиляди поздрави!

Усетих го като свое...Абе, бъди си влюбена, каквото и да ти струва това!
Хубав ден!

Не остарявай, Хиксе! Честито, на патерица! Слънчево и детско да ти е, още хубави изненади да те стигат :)