Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2014 15:56 - Живот като на чернова.
Автор: xxxx Категория: Забавление   
Прочетен: 2140 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Живот като на чернова.
или
(Кратки малки случки.)



  Хората като мен,
които са разведени;
които са с едно дете (или с повече);
които имат приятели, разбиращи и неровещи излишно;
които понякога се влюбват без да искат;
са едни най-обикновени хора.
Аз съм един най-обикновен човек, който почти всяка сутрин, не!!, който абсолютно всеки ден, получава имейли от пристрастена обожателка, която определено не знае кога да спре и която определено не е чела "Фантазията е болест, а романтиката не е в моята градина."
Хората като мен не вярват, че някой ще се влюби в тях за цял един живот.
Хората като мен се спускат по течението, но се страхуват да не се увлекат, защото не са сигурни какво ги чака. 
Хората като мен плачат.
Хората като мен гледат мачове.
Хората като мен искат да бъдат обичани, но винаги има едно голямо НО, което прави нещата неслучващи се.
Хората като мен се усмихват на Миро, на Денис, на Катя, на Митко и Мими.
Хората като мен сутрин отварят очи и си мислят за най-различни неща:
за готината мацка, която се е случила в усмивката ти докато чакаш на опашка в Пикадили;
за издръжката на хлапето и за майката, която е топъл спомен от непоправимото минало;
Хората като мен сутрин просто си правят кафе, сядат с кеф пред sportal.bg и нищо друго няма значение в близките два часа.
Хората като мен получават странни мейли.

х

Laura в мен

 

 

Любовта е най-силна, когато те кара да правиш глупост след глупост. Душата ми скимти от болка! Улиците са пълни с движението на света. Някой ме спира – млад мъж, - и ми предлага маркови парфюми на изгодна цена! Усмихвам се с небрежен отаз и вече съм с гръб към НЕГОВАТА ИДЕЯ. Само чувам как сладко няколко думи от устните му облизват егото ми:

-          Хей, хубавице, хубв ден!

Но не се обръщам. Не спирам. Само се усмихвам - с просълзен и неразбиращ поглед, -  към БЪДЕЩЕТО!!!

Стъпките ми оставят следи – ухаят на току-що разпъпил се пролетен лист, олюлян от морския бриз, за да се разтвори с щедра усмивка в скута на лятото, а после, да се разпилее влажно и със страстна мъка в любовта на есента! Есента, която ще плаче и ще мие тротоарите, но не и стъпките ми – стъпки на моя живот! Не!

След още няколко крачки осъзнавам, че съм на брега на бордюр, който разделя миналото от бъдещето! Застава на този ръб и не смея да продължа. Случаен минувач се блъска небрежно в мен, като че, за да  ме събуди! :

-          Извинете! – забързано ми казва някой  СЯКАШ НЕ НА МЕН.

 Оказва се НЕСЪРДИТО СТАРЧЕ, което също като мен е впрегнало юздите на бъдещето  и пресича линията на реалността, линията на ДНЕС И СЕГА, за да продължи в осъзнатото или неосъзнатото  на момента – на неговия си момент или пък на моя, на момента на Сульо, или пък на този на Пульо, в момента на Историята на света!!!

Поемам дълбоко въздух. И правя трудна крачка. Пресичам. Обръщам се назад и потъвам в пъстрите очи на Някой в когото се бях загубила, като че ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ – недоизказан живот, живот от който не искаш да си тръгнеш, защото вярваш, че имаш още какво да си вземеш от него, или ПЪК, защото има още какво да му дадеш!

От очите ми се изля цялата мъка на света, душата ми – като ръждясала панта, скръцна страхливо със стон, който се разпиля между клаксона на лек автомобил и псувнята на отнел предимство пешеходец. Тъжна гледка! И аз вътре в нея. Съм жалъск опит да скъсам с една любов, която не искам да пусна, но трябва, за да продължа!

А Любовта ми казва:

-  Стига, не трябва да съм с теб, знаеш го!

Но не го знаех... Не исках да го зная! Не искам да го знам!

Разкъсах и последната си рокля.., се носи песента на Силвия Кацарова, с две ръце..

 

Следобедът се превръща в булевардна поезия. От устните ми валят тихи рими. Докосвам се в пейзаж! Нарисувала съм измислената си любов, заключена в сребърна, кръгла като гривна, рамка. Гравирала съм Laura.. и едно малко зарче, и то вътре в пейзажа, за да ми напомня, че Любовта не е хазарт, не е съдба, а е СЪВЕСТ. Съвест от която толкова непоправимо боли!!

 

Гледах дълго Любовта... преди да си тръгна! И да продължа... Гледах я с крясък луд...

 

Никога повече не се влюбих!!!

xxxx

 

 

 

 



Гласувай:
9
1



Предишен постинг

1. coacoa11 - Е как ще се влюбваш повече, няма да ...
06.07.2014 14:09
Е как ще се влюбваш повече, няма да изневеряваш на Любовта, я!
Хиксе, стига си си пропилявал таланта и живота с любовни истории! Вземи да пишеш нещо сериозно, за пари:)
цитирай
2. coacoa11 - Влюбено ли е лятото, Хиксе? ht...
17.08.2014 17:00
Влюбено ли е лятото, Хиксе?
http://vbox7.com/play:89d28066ac
цитирай
3. arrow11 - Eсента мъгливо дреме, дъждът на...
10.11.2016 20:44
Eсента мъгливо дреме,
дъждът накапа две години време...
Къде си, дявол да го вземе???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: xxxx
Категория: Забавление
Прочетен: 520415
Постинги: 95
Коментари: 1821
Гласове: 3732
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол