В един мразовит зимен ден, студът пропукал земята, клоните на дърветата не помръдвали, било толкова страшно и ледено, че чак мислите замръзвали.. Едно врабче както си летяло паднало „мъртво” на земята вкочeнено от студ.. Тишина.. и лек пронизващ писък, писък на тънкия вятър, който си играе с тишината и пръска сълзлива мелодия.. хохохо (всъщност не е смешно)
Минала една крава, изсрала се върху врабчето.. то започнало лекичко да потреперва, подало главичка, прокарало крилце през лайненцето, което всъщност си било лайнище.. посъживило се.. И ХОП… в бързината, и изневиделица профучала една лисица, грабнала врабчето и го изяла..
Поуката: не всеки който сере от горе ти, ти мисли злото, и не всеки който те вади от лайното ти мисли доброто.. ъъъъъъ живот ли бе да се опише :))

"от.03.2010
Пълзях по слънцето
Излята

Слънцето пълзеше по погледа ми..
Крадях от топлото на усмивката му,
Пързалях го по тъмното на стъклата..
„По марката не боли..” – мислех си..
Наивно събличах от себе си жегата,
Изливах я в мокрото на морето..
Усещах се по пясъка на затворените си клепачи..
Рибарска мрежа флиртуваше свободно по мислите ми,
А те потъваха жадно в студеното на момента..
Оплетох се, нали.. спънато се оплетох в лесното на приятелството..
И погледнах в синьото..
Понякога забравям да вдигам пъстро очите си,
Забивам ги асвалтово
И се лишавам от полъха на вятъра
А е гъдел по бясното на люлката в мекото на облака..
Вятър е.. по течението..
А слънцето все така ми се смее..
Щъркели.. много са.. подарявам ти гледката..
Усмихвам се и оставам сама, ей така, съвсем за кратко по теб..
Морето е танц по пръстите ми..
И не сълзя, мокро е по соленото на брега.. "

"Не е в твоята власт
свободата на моята страст...
Не си ти този, който ще съблече
от мен дивото, което зове..
Робиня съм твоя,
но господар е ината моя..
За това влача свойто сърце
тъжна и гола
по дъното на мойто море..
Заболя ме,
а просто исках да ти подаря
една красива разходка
по мокрото на брега..
==============
Морето шуми..
Вълните красиви
галят жадните ми очи..
И такава е тишина,
мога да чуя тихите твои стъпки зад мойта снага..
"Бау-у-у" - ти изкрещя..
"Абе, ей-й, знаеш ли как ме подплаши като сърна"
И прегърната нежно
се оставих в твойте ръце,
а очичте свои разхождах по чувствата на най любимото мое море..
Докосвай
не спирай..
имам нужда..
ъмм, точно така..
===========
Остро думите твои
пълзяха по душата моя,
не ми стига студеното..
искам още..
поливай ме..
мечтите разбивай в мен..
Искам сълзи..
искам ги бясно, нека капят от мойте очи..
А исках да ти подаря..
разходката по брега.."

"И колко да е студено сърцето..
Колкото сълзите солените
изстиват в очите големите..
Замълчи..
Студена съм.. да..
И плаках..
И отново кървях..
Да.. снощи умирах, тъжах..
Разхождах се по грозните лъжи,
опитвах се да ги изстрия със сълзи..
А истината ме бодеше бясно в гръдта
и се присмиваше на слабостта..
Позволих ти да усетиш греха,
който пълзи по кожата и плътта (моите)
И без думи знаеш колко от многото ме боли..
Не ме пронизвай с поглед..
Мълчи..
Наричай ме курва..,
но приеми,
че всички курви и те носят души..
Грозна съм.. ходя по лъжата..
измий ме..,
но с мълчание
и не ми отнемай свободата..
Моя е.. пестя от нея..
нека да крада, за да живея..
И знам, че с който и да съм
свободата ще е в моя сън..
Истина...
позволи ми да я изгоря
не я търси.. от някои истини така да боли..
Прегръщай ме като морето,
открадни с мълчание сърцето.."

"Уморих се от истини и от лъжи..
уморих се от твоите сълзи..
Не се ли наигра
с приятелката твоя - Лудостта..
Грешна си ми..
изчезни..
поне за малко замълчи..
Стегни се..
Виж се.. разпиля
сополите си мазни по мойте рамена..
Глупаче..
ей, носле..
Остави ме малко..
А след МалкОто ще ни е по добре.."

"Колко е тя, тъгата?!,
че и позволявам да ми се разхожда нагло по душата..
И колко са те, лесните?!,
че ми бъркат в сълзите бесните..
Баси как ме потопи
отново в морските вълни..
Ходя по съвпаденията на отраженията,
ходя по скалите на вълните..
Удрям погледа си в пясъка студен,
но ми е готино защото си до мен..
Следите.. миришат на спомени..
Лигаво е по брега,
но няма по готин гъдел от смеха..
А морето, колко е то?!!
един пръст и си в бащиното си гнездо..
Истинско ми е..
и затова боли..
ако не беше истинско щях ли да потъвам в сълзи..
Разхождам мисли по фантазията на една съдба..
И те прегръщам, приятелски.. така..
Не искам да си отива страстта
с която жадно крада от топлото на твоята душа..
Баси.. куха съм, нали, но в кухотот събирам мокрото на моите мечти.. "

------------

Как е възможно?!
Миг си
по мен..
Спомен (си)
по който се лея..
Как е възможно?!
да чувствам,
копнея,
да искам с теб да се слея...
Как е възможно?!
Окрадах очите,
сълзите в морето пилеех,
а върнах ли дните,
къде са мечтите,
в които.., в които живея?!..
Как е възможно?!
Наивно те прося,
вълните в писма ти поднасям..
И грешките свои,
и тайните голи,
боса
като курва изнасям..

"Погледни войната..
огледай се в "красотата" на тъгата..
"Усмихни се" на сълзите..
"Завий се" в сивотата на развалините..
Гледам с пълни, мокри очи..
заливат ме мисли от които боли..
Тиха съм.. и мълча..
Разливам се в грозното на човешката душа..
Разглеждам теб..
Разхождам се полято и по себе си..
И ми минават мисли, питанки едни..
Хората добри ли са или са зли?!..
И колко от грозното на душата
се пръска по силата на ръката?!..
И колко от човечността
убиваме с жестокостта?!..
Аз добричка ли съм?!
Имам ли сърце?!
Груба ли съм по прегръдката на моето дете?!
Имам ли от силите по паячето с лекота
нежно да разходя свойта свобода?!..
Усмивката на свободата
гъделичка мекото (ми) на душата..
И разхождам своите очи
по новините на сълзите..,
Болен свят..
Мръсен, пробит..

А аз,

Галя се по егоизма..
Опитвам се да мия инатизма..
да вървя в линията на брега
и да не галя топлото на чуждата ръка..
Романтизъм е.. морски солен..
капе по погледа, мой, изкривен..
Виновно потъвам в красива лъжа
и жадно се спъвам в усмивката на морската игра..
Вятър е
по фантазията на белите платна..
плуват корабчета в очите на лъжите ..
Моя е..
Игра е..

А онези черни кучешки очи
с най тъжните полепнали в тихото сълзи,
играят ли.."

"Разхождам се по пясъка суров..
без теб..
с мисли те събличам..
и се спъвам в голата любов..
водата мокра тръгнах да пресичам..
Загуби ме..
Загубих те..
Разпилявах те
и във вълните те събирах..
Капех в теб
и жадно те изпивах..
и си близо,
и си тъй дълеч..
Плъзгам се
в метафори от думи..
спонтанни мисли и игри..
и исках да потъвам с тебе лудо,
но сама се спирах
и
боли..
Непосилно лек си да те нося
без болка
в своето сърце
и за това
нахално,
жадно
прося
от усмивката на твоето лице..
не крия.. боса съм..


...
и още

За мен е от лесното по-лесно
да ходя по брега съвсем сама..
а как искам да се влача и да нося
своята ръка под твоята, приятелски така..
Мокро вълните измиват мига,
но нали подарих ти част от свойта ранима душа..
имай ме и нека ме боли..
Баси ква съм..
Спри..
и спрях..
душата своя разпилях.."

"Не можеш да изтриеш от душата ми
себе си..
Не можеш да скъсаш любовта ми
по теб..
Не можеш да изсъхнеш в очите ми
с времето..
Не можеш да избягаш в морето
без мен..
Но можеш
да стъпваш в дъха ми,
да докосваш брега ми..
да танцуваш по мен..
Свобода е по вятъра морски солен..
Най хубавите стихове
са от следите на сълзите.."

"Обличам се в болка
от смях се заливам..
игра съм ---
раздавам,
крещя..
и педали въртя..
Боли ме душата,
сълзя по Луната,
дете съм --- пилея дъха..
Ако някой плати цената
за свободата
осъкатява душата,
къса красотата
на мечтата..
Не плащай по мен..
Не рови разгневен..
Обичай ме тихо,
дели (ме)..
Не ревнувай ---
море съм,
потъвай в мен..
и по твоя бряг
душата, мократа
ще събличам.."

"По пижама
със заровени крака
в пясъците
под една вълна..
разхождам своята душа
по мокрото на бялата Луна..
Погледа ти,
тъй студен,
откраднал ме е в вечен плен..
завит под нощното небе,
как искам да затопля
с усмивка
леденото ти сърце..
Разпиляваам звук..
Сълзи..
Морето плъзна тихо своите вълни..
Една душа се олюля
в лодката на твойта красота..
Погуби ме..,
да, ти..
Погубиха ме приказните ти мечти,
и ах,
тази твоя свобода, (фамилийката моя разката)
открадна черното по моята коса..
Разхождам те като дете
всеки път когато ти е зле,
а раздаваш своето сърце,
крадеш от чужди брегове..
Една жена си..
разпиля,
вятъра по моите платна
и жадно плъзгай и се рей,
не се напивай, а се лей..
Мъка съм
в нощта...,
по пижама се разхождам
по бялото на лунна светлина..
бос съм
и някак си по топла е нощта..
в трапчинките ти ще се разтопя..
Море си..
имам те..
гола си по мен..
Приказно завивай ме
под нощното небе..
Разходи топлото на твоето сърце...
Мокра си.., (смея ти се)
по гребена на морската вълна..
Ината си и се разби
в мен като скала..
Спънах те на пързалката,
а дали осъзна,
че предпочитам да си
т и ш и н а...
Тихо сега..
топла си..
лесен съм..
Море си..
Искам да не те разплаквам..
а събирам в шепите свои
сълзите ти..
(хиля ти се..)"

Колко малко трябва..
и ме губиш..
Чужда съм..,
а като куковица "снасям" своя вик..
Крещя като обезумяла пеперуда
и се влача като просещ любовта ти "ученик"..
Разпиляна като вятър по вълната
измивам погледа ти от брега..
И се чудя аз самата
защо потънах сгушена в твойта топлота,
усмихвам се на лудата ти свобода..
измислям си..
помни..
и на времето се наслади.."

"Изписах душата си в редове..
Изписах я по приятелското ти сърце...
Изсипвах срамно своите сълзи..
Заравях те във грешките на мойте дни..
Не сбърках ли?!
Но поканата бе твоя,
наглостта, разбира се, е само моя..
Но ти не ме щади,
мълчанието твое не боли.. Или?!
Мечтая си понякога,
да съм дъщеря на Вятъра,
да разхождам своята усмихната душа,
така както вятъра пронизва хорските лица..
Искам да ги разбера..
Искам да ги утеша..
Искам да ги насълзя...
Насладата да се докосвам,
красотата да крада
и болката да омагьосвам..
искам да съм Свобода..
Плача в слабостта..
все пак да не забравяме,
че Вятъра е мой баща,
сълзите ми ще исуши,
ах, ах, какви измислени мечти!
И още..
Мечтая си понякога ---
да съм бялата Луна,
и нежно да те галя,
когато тъжно си навел глава..
Мечтая по мокрото на тишината
да капя като светлина
и морето да разплаквам обляна в самота..
И още..
Гонил ли си лунната пътека,
търсил ли си стъпки под брега,
заравял ли си си ръцете
в пясъка на любовта...
тихо скърца.. пясък е - танцува нежно на брега,
разпилява звуци,
и още по-дълбоко
потъвам в хилядите му зрънца.. пясък е..
В морето се излях..
Като вятър в него се пилях..
Луна съм.. ожаднях..
Изпивам морските вълни
и крия тайни в недокоснатите дълбини..
Море си..
а аз една измислена мечта,
която се разхожда нагло
по гребена на твоята вълна..

"Не ти вярвам вече..
Момент е..
изтече..
Мисълта от мен се изля..
мамка му,
как се влачат думите шибано по моята ръка..
Мразя да съм пряма..
Тъжна съм..
не е измама..
Кухо е да съм в война..
противоречива его-суета..
Разпилях-лях-проиграх..
мамка му,
сълзите си напразно ли пилях..
"дрънкаш много,
замълчи.." - казах си и се снижих..
прочетох нещо,
за това
шибано съм нагла по речта..
вместо да се укротя,
се хиля като бясна в лудостта..
Задръж си рестото, не струва.."

eй йо,
голяма гъзария е по твойта шия..
ни съ научи, чи съм дърто кучи..
ни мой мъ стресираш,
и полято да ми съ осираш..
куца си ми като буца..
И ай мноУ ти съ мола
езика си впрегни,
вулгаризмите-цинизмите
на мене остави..
уййй че си и ти
увиснала си като моя папурец..

момент
----------- 10,4,2
Усещам тъга..
Ужасна лудост в гръдта..
Боли..
Наистина – как само ми тежи!..
Разбивах себе си в поредните скали,
в сивото на многото мечти..
И се лутах в тъмни бури и мъгли,
заливана от морските вълни..
Крещях като дете,
загубило частица от своето сърце..
Усещах те тъй близък на света,
въпреки че чужда си остана твойта топлина..
И не знам защо, но..
(..вече ми е все едно..)
пилея болка и сълзи
по твойте топли думи и очи..
Мечтах те..
Страх ме е.. не мога вече..
Настръхнала съм като пясъчно човече..
Затвори очи и погали
пясъчните мои, сивите черти..
Гъдел си..
С твойте пръсти го разсмя
и сега човечето в пясъка се разпиля..
и гъделичка нежно със своите зрънца
твойте боси стъпала..
Разхождах се като перце
повярвало в твоето сърце..
Във вълните криех своята тъга
и пръсках те с тайните на моята душа..
Крадях от чуждото,
крадят от теб,
крадях те всеки Божи ден,
опитвам се да продължавам да крада,
но истина топлото на приятелската ти ръка..

Усмихвам ти се всеки път, такава съм..
вържи усмивката ми, ако можеш..

Някога в една далечна страна
се случила история една..
Разхождала се черната ламя
сам сама в зеленогъстата гора..
Снажно стъпкостъпвала с финес,
придържала с верига своя пес..
И диво си подсвирквала с уста,
от дъжд на вятър дърпала запалена лула..
Въртидупливо тя минижупирала
и чуждопоглеждачите
с миглодългоочието свое флиртосърцеклептомирала..
Ех, опасна тя била,
девствена почти като мома..
но въпреки това поискана е нейната ръка..
и ей я на, за това сега
вървяла ухилена като сърна..
И към свойто щастие пътопоправяла се с лекота,
опитвайки от гъсталака на чудноватата зеленина..
Ах, ах , красивица, и то каква..
Нямала си нито майчица,
нямала си ни баща..
Живота й бил дивоболезнено красив..
Докоснатовлюбено се разтуптя
красавицата леко в тъга..
Егати кефа..
някаква си там ламя,
целуната и тя от любовта била..

Забравих да кажа,
ламята се казва ЦиганиНИНКА
и глезена й е като на калинка-малинка..

Разпиля ме..
мамка му, мразя да се изписвам така..
но само така ми олеква и ми става гот на шибаната душа..
"Дишай.. Дишай ти казвам",
а аз отвръщам "Неща..
Не ми давай наклон на ината,
ще си дишам само тогава,
когато реша си сама.."
Пилея се..
и изстривам въпроса от думата Защо..
пилея се..
събери ме..
моля те..
сълзя..
тъпа тъпа кучка..

"Искам да ми подариш кутия празна,
а аз ще ти я върна след години
пълна със спомени отминали..
Не искам парфюми,
не искам луксозно-необходими красоти,
искам спомени
от които сладко да боли..

Спомени много,
красиви игри,
погледи влюбени,
детски мечти..
"Спънати" ръбчета,
играта УРА,
Стражари-Апаши -- чак до ноща..
Народна топка -- удар в гърба
от приятелска, топла, детска ръка..
Спомени много,
красиви игри
и вълшебни, прекрасни
детски мои сълзи..
Разпилявахме сстъпките свои така,
както разпилявахме капачките от онази игра..
Coca~Cola си беше цена,
заменяше се срещу десетина-петнайсет
обикновени капачки от твойта торба..
Чупехме крайници забързани със колела..
но винаги жадни за поредната дива игра..
Хубаво беше и още си е..
Разхождам се често
по стъпките в моето малко сърце.."

"Завита в усмивката на сутринта..
завита в топлото на скътани писма..
пилея спомени по пъстрото на моите очи
и мамка му
сигурна съм, че се смееш на безмислено изсипаните ми сълзи..
Егоизъм е, здрав..
просто исках леко само да се счупя по думите==
не е от скуката, аз трудно ходя по нея,
но от болката е, че го позволих..
позволих си да чувствам..
смей се..
думи са..
думи на срама,
но ми е все едно
защото децата нямат спирачки,
а аз още не знам как..
не знам как да порасна..
баси, усмихвам ти се
не мога и не мога да изтрия шибаната си усмивка,
ама знайш кво е готино, нали:
- "Добро утро човече..
Събуди ли се вече?!"

"Прави бяха хората,
че съм невъзможна лъжкиня..
прави бяха,
че съм на ината свой - робиня..
И пита ме един готин человек потънал в своята си суета,
та питаме:
"Защо не се държиш нормално, като истинска жена?!"
Еми ей на, не мога.. т`ва си е..
Въри ме, печи ме,
не съм паве..
демек не умеквам по харда на мойто сърце.."

"гледайки тази къща
с напукани от вар
нозе
одраскани от вятъра
страни
разрошените керемиди
немите немити прозорци
прозиращи ребра
прашлясалите
тъмни очила на кладенеца
(орехови листа се преплитат
в дъната им)
паяжините, залостили
плевника
пленили
отдавна заглъхнали
детски стъпки
черно-белите
портрети
от стените
висят и те гледат
часовниците спрели са
и кукувиците замлъкнали

понякога всичко трябва да се
разруши
за да се оправи"

(твое е.. знам)

Когато го чета..
..насълзявам очите си..
Когато го докосвам..
..летя.
търся себе си..,
а той ми помага..
говоря му,
а той мълчи..
Трия мислите..,
но той пак е там..
Защо е?!
..защо е усещането..
не може ли да си натрапя малко по студени мисли
и да ги изпия на екс като леден айрян"
"Ти си поредната лимка,
която ме блъсна..
много ти въжно да е по пътя..
Липсваш ми.. много..
и мамка му, знам..
свободен си.."
Не мисля в момента..
пръсти са..
текат по мислите..
не ги следя..
КАЗАХ, пръсти са..
Боли ме..
не мен..
нея..
объркана е..
жена е..
Помниш ли когато ти казах,
"не вярвам в приятелството"..
не е че невярвам..
просто не искам..
от него боли..
на теб ти е смешно,
но в мойте очи
се разхождат горещи
красиви сълзи..
егаси наивността..
грозна е като просещата ми душа..
Wдавих се в морето..
Подарих се..
Няма човек на земята,
който да разбира душата
на Луната..
Изпросих те тази сутрин..
(а Бога ми, не исках..)
Прегърни ме, обвий се около мен,
знаеш..
Чайки са,..
море е..
наистина ли изстина..
отново съм яко друсана..
думи са.. грозни са.. чети между редовете.. знаеш, че съм весела.. момент е..

за просията, казаха го, плъзна се - тръпката, по кожата:
"Всеки самоуважаващ се човек никога не би просил?", питам се "Не би ли?!"

дилемата правилно/грешно:
"Понякога, за да постъпим правилно трябва да се откажем от това за което копнеем, дори и от мечтите си?!", питам се "Трябва ли?!"

Забранявай ми колкото си искаш,
но неще ти позволя душата моя да претискаш..
Жестикулирай - със мълчание..

"И стига ли ми малкото от него..
Топлоигривост ли е?! или мъжка суета?!
И стига ли ми да се лея..
поглед съм, жаден съм..
и търся бялото на морската вълна..

"Не минава ден без да напиша
ред, два или пет..
Не минава ден,
а само въздишам -
редя поредния ред в словоред..
Поредната грозна лъжа.. (ли е?!)
солената ти сълза?!..
Грозна съм..
в душата..
ината..

Не бях плакала отдавна така..
Истински..
да роня сълза след сълза..
не вярвах, че още съм в плен -
на болката бясна в мен..
Не бях плакала отдавна така..
Давех душата в сълзи..
къпех се в солените морски вълни..
Болеше ме.. ето тук.. в гръдтта..
и бършех злобно с ръка
всяка поредна шибана моя сълза..
И всичко това.. в купето на малка кола..
Не бях плакала отдавна така..
И.. Ако ме попиташ "Зашо?!
Защо разкъсваш красивите морски бели платна,
като лееш от мокрото на своята бурна душа?!
Къде те боли?! Кажи ми?! Защо са тези сълзи?!"
АЗ ЩЕ МЪЛЧА...
ПРОСТО
ЗАЩОТО
ТАКА...
Душа е.. краде..
И благодаря ти.. на тебе море...
измиваш ме всеки път когато сгреша...
не искам никога да ме оставяш сама..
И се моля аз като дете
докато "продавам" от своето сърце,
да лея само топлина
и да рисувам с пръсти по брега...
Усмивката си подарявам,
наивно прося и раздавам..
И защо сърце
се разтапяш като пяна в чуждите ръце?!
Нима ти липсва топлина?!
Нима нямаш най-красивия мъж на света?!
Лишила ли съм те кажи
от детското, което в теб гори..
Имаш всичко..
А искаш още и още..
и нагло си вземаш дори..
А после..
пилееш по моята плът
сълзите,
които горчиво в очите туптят..
Мразя те и те обичам..
Бясна съм ти
и ти се заричам,
че ако отнемеш топлото на моята душа
ще те превърна в камък,
НЕ,
ще те превърна в най-самотната скала..
Защо плачеш?!.. престани!!...
Вземи се в ръце и се стегни..
веднъж за винаги се озапти!!..
Излей дъха си в сълзи..
разбивай се..
при мен си поплачи..
В крайна сметка, ай от мен да мине, бъди каквото си..

Объркана съм, да..
Ината съм като коза..
Искам да крещя сега...

Плаках за шибаната си свобода..
плаках, че за пореден път се почувствах шибано сама..
Но това са само редове..,
изсипани от болката на моето сърце..
Не вярвам в приятелската топлина..,
тя ми носи само болка и тъга.. (Лъжа)
Защото
взимам,
взимам,
само взимам..
и не ми стига, за да утоля
жаждата с която пия,
за да замажа липсата на най мечтаната от мен -
недостижимата красива СВОБОДА..
Шибана, шибана кучка една..
за кой ли път шибано ръся тези слова..
Ай спри се, недей..
вземи овладей се.., диво се смей..
Свободата,
ти казах и то не веднъж,
е ПЯСЪК - изтича, тече..
между пръстите на шепите две..
За това `ай много те мола нека да не те ебе..
Избърши сълзите и давай да ходим да пием кафе.."

"Чета си разни неща..
гонят се мисли в мойта глава..
усмихвам се тъпо, ей, просто така..
и не е от скука,
а защото ме кефи да пия боза
в която черна тлъста муха
с кеф си е топнала баджаците и гъза.."

Шантавелке, днес съм лош...
Ужасно лош съм..
Не си виновна за това..
Измит съм.., думи - н я м а м...
Загубих се в мръсното на съвестта...
И може би нахално те използвам
или пък шибано затънал съм в лайна..
но някак си съм стъпал грозно
върху чистото на любовта..
Вероятно си се препознала
в усмивката на моята душа,
от нея няма ПО-ОТРОВНА,
ПО - КОВАРНА,
ПО- ЛЪЖОВНА,
ЗЛА...
Безличен съм..
и съм престъпник.. Крада от тайните
на морските русалски по брега..
а после ги продавам
за малко нежност и за топлина..
Животът ми е грозно лесен..
небрежен, крив и предпазлив..
Измислен съм в този свят чудесен,
за да пръскам от мръсното на своите лъжи..
Крада приятелите си..
Крада живота им..
Крада душите.. крада ги даже в съня..
а те ми се предават -
боси,
и разчитат на топло да ги приютя..
Може би не ми е ден..
може би съм друсан и смутен..
Може би съвсем случайно днес
се спънах в мъжката си чест..
ХА
ЧЕСТ - ташак..
шибан съм,
и съм глупак..
Плъзгам себе си по мокрото на белите вълни,
и се завивам в хоризонта на измислени мечти...
Шантавелке, искам хората наистина да са добри..,
да пръскат топлото на своите очи..
Шибано ми е, опитай, разбери..
за това че изсипах толкова много лъжи..
Лея се тук и сега..,
защото съм ЕГО,
защото няма достойнство по мръсната ми душа..
Шантавелке, разбери,
моята усмивка е пълна със змии..
Кажи ми?!.. вярваш ли в приказки?!,
във феи
и мечти?!..,
вярваш ли в красивите,
топлите очи?!..
Аз не знам, дали да вярвам вече..
от дрогата ми става страшно шибано, човече..
Плача.., просто ей така..
без видима причина, плача като някаква жена..
Не искам да лъжа,
а не мога без това,
без лъжата губя много
от шибано измислената моя свобода..
Всички говорят за чест и достойнство,
за доверие,
нежност,
за светлина,
а аз, днес, не мога да се погледнаа
и да кажа, че имам от всичко това..
Нахален съм много,
лазя по хората,
а някои ми липсват дори..
А после морето измива тревогата,
но не спират горчивите мои сълзи..
Не ми казвай, че греша..
Пред теб е най - големия страхливец на света..
Просто исках,
ей така (защото изглеждаш доста добра),
егоистично да изсипя своята душа
(и дано ми простиш за това - с тишина..)
Може и да ми олекне,
а може и да Не,
отчасти откровен съм,
за да ми е по - добре..
Но ти мълчи,
ако искаш ми се нахили..,
ако искаш по вече не ми говори..
все ми е едно
(мамка му.. и тва изтъркано перо)
А как искам да ти се усмихна,
а май те къпя в сълзи..
Днес съм лош,
ужасно лош съм -
ръся само болка и лъжи..
Знаш ли?! ще ти разкрия
тайната на моята душа,
а тя е , че съм МРЪСОТИЯ
под маската на капчица сълза..

Силата е в любовта..
Любовта е добро..
Някои казват:
"Бог е любов"..
Видях много тези дни..
Дни са, нося ги..
Сърце е, тежи..
Сълзи са, капят..
Хора са, смеят се..
Думи са, пилеят се..
Видях толкова много тези дни..
Вяра е, усеща се..
Но защо толкова много болеше..
Загуба е.. по едно заровено сърце.. на едно дете..

Моят дом, моята крепост..
Моите тайни, мойто море..

"Парчета стъкло триъгълни, квадратни,
безформени и цели
въртят се полудели,
между звездите плават
и търсят се да се съвокупляват.

Присветващи и онемели

Нагаждат се едно на друго в цяло
и искат да създават тяло
едно на друго вречени
и заедно да са обречени.

Магнитно з т е т л
а р п е и

Привличат се със страст жестока
и се увличат във потока,
от черни дупки те се блазнят
енергията си да изпразнят.

Със скорост вплели се и заблестели

Парчета стъкло триъгълни, квадратни,
безформени и цели,
цветно онемели
Сега са заедно
неразбираемо по своя път поели...

Във вечността понесени

Парчетата стъкло
страстно
в гърдите ми се врязаха"

"Парченца стъкло" от Навелин Илиев, разпиля ме обратно в кутията, завъртях я и.. там съм.. сКЪТалца са (къткам си ги..)

Днес излях детското на свойта душа
в разговор с една жена..
Разхвърлих малко от думите мои
разкрих й някои детски закони..

Натъжих се..
Аз споделях от свойто сърце,
тайните на детското малко мое сърце..
Исках просто да й покажа кога
децата лъжат своята майка и своя баща..
исках да почерпи от опита мой,
а не да се подиграва с "красотата" на лъжата -
моята детската..
Хората понякога не са добри,
но аз знам,
раните лекуват се със сълзи..
Не подарявай истината на Човека,
не винаги той заслужава от топлото
на докосването й..

"Липсваш ми..
а вече нямам от кого да прося..
Свивам се..
в дълбокото на морската сълза..
и някак си на "уж" ми става леко,
но всъщност иска ми се да крещя..
Мълчи..
просто думи са..
моменти..
както всеки шибан път..,
и стане ли ми някак тежко
пръстите започват думи да въртят..
Насълзих се леко..
много леко..
ей толкова.. (почти не ми личи)
опитвам се да съм далеко..
от теб
от твоите очи..
но не успявам..
всеки ден крада
от твоята усмивка,
от дъха..
жадна съм,
а ти поля
по мен
красивата си свобода..
Момент е..
думи са..
изтрих..
тъгата в цветовете на дъгата скрих..
Бля бля
дрън дрън
айде ставай
да не съм ти пън.."

"Дишах по вълните с просещ поглед
дишах жадно по мокрото на синята вода..
и някак си докато дишах се намокрих
и по пяната на моята душа
полепнаха тайните на хилядите песъчинки по брега..
аз дишах, дишам и сега,
но някак си изсъхна влагата на моята душа..
А дали?!, това е тайна, скрита е в дъното на морската тъга!"

"Не се сдържах..
по думите излях се..

Изсипваш себе си
като прашец вълшебен..

А представих си,
че мекичка съм като фея..
но.."

"Прочети ме"

"Запознах се с много красива жена..
Дива е като вятъра..
Усмихната е като нежността..
И някак си се разпиляваше
по мен
с такава лекота..
Запознах се.. и си взех -
АЗ от нея,
ТЯ от мен..
Усетих я по чувството на ритъма..
Усетих я във близостта..
Усетих я в едно здравей..
Усетих я импулсно, ей така..
И в думи двете с нея се заплитахме
и се смяхме като две деца..
Почувствах я в една усмивка..,
а се познаваме (от колко?!) -
от момент или от два?!..
И крадем се..
и се забавляваме
с най готините хилки в уста..
Но пътят ни се разминаваше,
оставихме се на случайността.."

"Днес се събудих задоволена от ноща..
Дишах от мокрото на брега и светлините на града.. Красиво е вечер..
Блещукат светлинки, лигавиш усмивки по гледката..
крадеш със скорост, жадно.. Парцал си по сериозното на тона и го забърсваш от хоризонта..
"КитаРита", така я наричам, нея, китарата.., та КитаРита разхождаше струни по пръстите на дребния.. добър е.. а аз не спрях да потъвам в глътката на моето море..
Стават все по топли и по топли - те, вечерите..
Въображението е пясък, потъвам в лекото на зрънцата.. Цена си.., по мен си..,
струва си да те платя със соленото на усмивката, моята.. сълзи са, трябват.., пълнят морето.., а то диша - дълбоко..
Помниш, нали.. "Морето е любов, всичко останало е суша.." Мокър да си..

..И потънах в твоите ръце..
и се завих в теб
Море..
Дишам те с поглед,
Дишам те с сълзи,
Дишам те с усмивка..
Дишай ме и ти..
И ме е страх море
да не изсъхна..,
да не пресуша дъжда,
и капките от мен да се изплъзнат -
да се изпарят от мокрото на моята душа..
Страх ме е море..
и в теб се давя...
и лазя с поглед боса по брега..
Море си..
тихо ме заравяй
под мокрото, соленото
на твойта нежна мекота..
Нека да те дишам жадно..
със сълзи..
не искам да изсъхва мокрото
на мойте, пъстрите очи.."

"И те чета..
и се поливам със въпроси..
за времето,
за мислите,
за влажността..
и някак си отново боса
се излигавих по тихото на твойта мекота..
И се усмихвам..
с теб..
по тънкото..
леда си ТИ..
стани ПУКНАТИНА..
да потъна искам
в дълбокото на твоята душа.."+

"Когато се късат
сълзите от очите
б о л и..
Когато стискам дъха
сърцето по силно тупти (ли)?!
Шибана съм по деня..
Удавих се в твойта тишина..
Искам да изтрия от себе си
негативизма на Света..
и трия..
ИСКАМ
МОГА
ТРИЯ го
със скъсаното на горчивата сълза.."

"Мамо,
колко пъти да ти "казвам" само,
че от тебе на света,
М а м о,
няма по - добра..
И пак мълча..
с думи не показвам,
но с погледа си мокър казвам
о б и ч а м те
в цялата ти красота..
И те милвам мамо,
без да галя със ръце
твойто, нежното сърце..
И с болка, ей така
ти се усмихвам тихо -
с топлата си, морската душа..
А ти ме утеши..
с устните си топли
за пореден път по челото ме целуни..
И не се сърди..
знаеш, че съм остра в мекото на устните..
но с очите си ти пръскам
топли готини искри.."

"И приказка са годините…
Пъстри са…
Увиват се около теб като пашкул…
И е топло, меко е…
В копринените нишки
на твойта топлина…
И си готина,
и доста млада,
в очите твои
грее дивота…
И ако си мислиш,
че от тук нататък
те чака скука и тъга,
то сбъркала си много яко,
Момиче, ей,
изтривай тия мисли веднага…
И беше есен,
и зимата дойде,
и пролетта топи се,
за да съмне лятото във твоето сърце..
Смей се…
Грей…
Живота пъстър е…
И не забравяй, оставаш си все пак
ЕДНО ГОЛЯМО УСМИХНАТО ДЕТЕ
с любящо, приказно, майчино сърце…
Ще ни липсваш
и не ни забравяй
в хубавите бъдни дни
и в усмивките си свои ще те давим
всеки път когато ни погледнеш в очи…"

Знаеш, че въпреки, че се изписвам в безкрая, съм тиха, нали?!
Просто имам нужда от теб точно сега.. но без думи..
мълчи..
и потъвай в мойте сълзи..
и не съм куха.. просто някои хора се чувстват, и ти си по мен..
Изтрий ме..

"Ух, чи ми пиче под гъза..
ама тъй съм съ изримбила по голото на гърба..
Потънала във пясъците жежки
сърфирам по усмивките
на топли непознати срещи...
И ми е готину по хилежа на децата
и по тръпката на мутрата на Свободата...
Разпилях се в тънкото на конеца -
не късай нишката тя е живеца...
Баси и тъпата дет съм била,
много е гот да те лази морето
със свойта игрива вълна..
Аз му се хиля лигаво по ръба на брега,
а то ми се пени насреща
все едно съм му взела играчката-плячката ХА-ХА
Да го и него опъна (опс, ай ДЕ де)
в мокрото на солената му вода..
Баси и готиния плаж--
Въргалям се с вас
и се хиля на глас..
Чувам някой се хили
ЕЙ де ГО ДЕ
и тихо въргаля поглед по мойто шкембе..
Пясъка лудо пари, гори..,
а аз се кефя
и не ме ебе,
и ми е готину да си пия кафето
в тебе Море.."

Опитвам се да изстина
по разумното на причината..

Успявам (ли)?!..
да избягам от брега ти..

Мислите ми
са изтривалка за мечти..
Мечтите ми са мокри
и правят кал по пясъчните влакна на чержето..
Трудно ми е да изпера калта..
Дишам я, нея.. калта..

Трия те (уж),
а все още болиш..

Силна съм ТОГАВА КОГАТО
(си искам)..

Живот в епроветка,
живот (ли) е..
Разтворен.. с поглед отворен..
звездите се галят в очите..
душата е логика подредена..
мечтите са игра изкривена..
Аутизъм Е..
"Има едно дете,
което живее
САМО
на своята планета"
Знаеш ли КАКВО Е да се носиш по ПРЕДСТАВАТА?
На УСМИВКАТА можеш ли да се у с м и х н е ш,
когато не носиш гъдела на плъзгача й..
АУТИЗЪМ Е..
Затваряш в себе си света..
САМ СИ..
лишаваш ЕМОЦИИТЕ ОТ СЕБЕ СИ..
БОРБА Е
по възможното на усмивката,
а ТЯ е възможна..
АЗ ти се смея..
и ти ЩЕ СЕ..
СКОРО..
ИСКАМ да знаеш какво е да се пръскам по теб с Любов..
ИСКАМ да знаеш какво е да те галя със Сълзи..
ИСКАМ да знаеш какво е да те Заболи (дори и това)
ИСКАМ да знаеш какво е да те Обичам..
МОЖЕШ
и ТОГАВА КОГАТО
е СТОП по ТРУДНОТО
може би ще можеш да ми кажеш: "Обичам.."

изКАПах се, а още ме боли..
Душата ми е вплетена в мокрото на морските вълни..
Дъжда се миеше по мен,
отдавах се на всяка капка в плен..
И сетих се за децата,
които газеха боси в соленото на водата..
А от горе им порой..
Това бях АЗ, и ТИ, и ТОЙ..
Изсъхна вече..
от асфалта Слънцето дъжда извлече..
А аз гледам кухо с усмивка на уста
и се блъскам в твойта ТИШИНА..

"Царицата Луна
вечната робиня на Деня -
се лее,
а аз от долу й се смея..
"Красива си,
и си го знаеш..
Царувай,
и освен със мен с друг не се задявай.."

"разпилях те Дядо..
разпилях те в мен..
и ти се смея, топличко..
бъди до мен..
и спомен съм..

Под грубите ръце на Староста
СЕ СКРИХ..
под твоите..
погалих се във тях..
Погалих се в жадния ти поглед..
И тежко с сетни сили
за моята ръка се ти държиш,
и къса се кръвта,
изтича в пясъците на брега..
И те нося в думи,
И ти приказки редя,
че не е страшна, Тя, Смърта..
А спомен е.."

Морето е мое..
и сълзите са мои..
и Усмивката моя
е моя..
и топлото мое
вълните разплисква
и пясъка мой
всъщност май твой е..
и искам..
изляно, просто, те искам
зрънце по зрънце броя си..
и стискам си ги,
сладко ги стискам,
спомени,
топлите МОИ..

"Постоянство е по Егоизма, моя..
"Къртя" всеки ден с усмивка
чуждите лица ДО МЕН..
И ми е готино да съм ЗАБИВКА
по хумора на твойта МИВКА..
"Изкърти ми се" и ТИ,
опитай, никак даже НЕ БОЛИ..
Лигла съм..
е И..
Вятър и Мъгла е ВЪН,
а на мен дан` мислиш,
че ми дреми на шантавия ПЪН..
И кво кат` съм по разговора САМ-САМА,
МОГА ГО и ЩЕ СИ ПЛАЩАМ за ТОВА.."

"За бела или от его-суета
озовах се, май ли беше или юни?!,
отново на брега..
И..
И си се разхождам,
ей така,
както си ме кефи
на пук на дъждовната вода
разливаща се нагло
по моята коса..
И ти се хиля,
знаеш как!,
...
Исках да си подаря гласа ти,
но не го направих..,
а просто затворих очи
и се погалих в твоите тихи следи..
и те пръскам с морето
и те пръскам..
и нека да капя в сърцето (ти)..
и искам..,


рр: а казах ли ти мерси
за всичко което по мен причини
или скръндзливо зарових ръцете
в пясъците на бреговете, моите..
по вятъра си вземи
от моето топло м е р с и.."

"Щастлива съм ТЪЖНА
и днес..
(ме) боли
и дори ще вали..
притъмня
зад гърба (ми)
и мрак е на вън,
и съм суха
като ей оня, отдавна отрязан във двора ни ПЪН..

и ми тежи нещо,
и то е
"без думи" ..
чете се
с очи,
и ти се усмихвам,
и още, и още..
се смея на твойте красиви очи,
които ще галят морето, нали..
а аз ще те гледам, сама..
без теб ще дишам морската вода..

и е буря,
и виж, зад гърба ми е прах и е мрак и гърми в небето..
сърцето краде от стихията вън
и ..
И съм жадна..
за теб..
и съм мокра
КОГАТО ТОГАВА..
и имам те, ЕТО ТУК.. когато затворя очи..
и си В МЕН,
защото откраднах от тебе
ТОВА което си взех..
и не ме разбирай..
просто те искам,
но нямам те НИКОГА тук и сега,
а само когато с поглед прегръщам брега,
в теб потъвам, във твоите капки, във твоята бяла вълна..
и съм нагла, и знам..
но ти си красив
и исках, и писах..
рисувах по теб..

И е хубаво вечер,
когато морето
люлее брега
под мойте,
под твойте крака..
и е хубаво вечер,
когато сърцето
се гали в луната
и пие сълзата
на еййй онази мъничка бяла звезда..
и аз ти се смея,
и мокра се лея,
и лей се, и ти..
със сълзи..
и вали..

"ОБИЧАМ
да стоя сама на брега
тишина..
полято да гоня мига
на ЕТО ОНАЗИ самотна вълна..
ОБИЧАМ
заровена в мисли
да лея сълзите, КОИТО
потъват в морето, КОЕТО
отне ми сърцето още в деня,
КОГАТО докоснах с дъха си брега..
ОБИЧАМ
по плажа да тичам,
да гоня вълните,
да се спъвам в мечтите
и да броя
ЗЛАТНИТЕ, МАЛКИ зрънца..
ОБИЧАМ
да гледам звездите,
да галя с очите
косите на Вятъра, който
след мене все тича
и започва поредната своя игра..
И съм лека ТОГАВА КОГАТО
морето ме дави
с звука на разбита вълна,
а от скалата се стича
и в НЕГО наднича
разпиляната моя душа..
ОБИЧАМ
да взимам
от теб
и ОТ ТЕБ,
и от Теб,
и да давам,
но само когато АЗ СИ РЕША,
като теб..
Подарявам ти стъпките мои
по пясъка ТВОЙ
ТОГАВА КОГАТО МЕ НЯМА..
и днес.."

ДАНОН АКТИВИЯ от него яко те тресе,
а мен това въобще не ме ЕБЕ..

"Стоях и си мислех за Смъртта..
Гледах облаците
И събличах И обличах се във топлината на дъха..
И тишина (ли е?!)..
Пет минути от часа, е тишина.. сирена на Тъга..
И като четка мислите ми цапат редове
от които може ПЪК и да ми стане по-добре..
И е хлад в гръдта..
Изтече..
Топлото се изпари с дъха, Човече..
И мокро да е в очите,
и НЕКА помним болката от дните,
когато ТОЙ и ТЯ, и НЯКОЙ
разпиля дъха си за едничката ни СВОБОДА..
и галя с поглед майката Земя,
и тихичко, и тихичко така.. изричам думата БЛАГОДАРЯ.."

"Две целувки получих -
едната ЛЪЖА,
а другата истинска беше..
Две целувки, които изрових в деня
и които

"Остави ме
да си изживея сълзите,
да си изплача мечтите
БЕЗ ТЕБ..
Остави ме
да се разходя в морето,
което взе ми сърцето
ОЩЕ ПРЕДИ, когато потънах във меките му вълни..
Остави ме
да ти се радвам без думи,
да си дъх ПО МЕЖДУ НИ..
И ТИ
ДА СИ В МЕН
ТОЧНО ТАКА,
КАКТО КОГАТО
УСМИВКАТА ТВОЯ В МЕН СЕ РАЗЛЯ (днес)

И си казах:
"Няма да роня от свойте очи
леките, мокри, солени сълзи..
ще се смея и ще бъда вълна,
която играе си с твойта душа.."

и така..

Но плаках.. (сама) ето ТУК и СЕГА..
И ми стана меко
и се хилех на глас..
А ти си върви,
запази се СВОБОДЕН
такъв си хърби..

Аз сэм просто поредната морска вълна,
която се спъна във твойте крака..

Удавих се в пъстрото на твойте очи,
а миг преди това си помислих:
"Мога да плувам, нали?.."

френдско

"Красиво на брега
изля се приказната ми душа..
Рових пясъците с лекота
разхождах вълшебно свойте мисли по брега..
Закачах се с чуждите усмивки
разпилявах свойте думи - "приказливки",
и бях дете,
което галеше те теб Море..

с усмивка от точката на И ти изхлузвам една готина забивка : i

По болката се пише лесно..

Ще започна да уча английски
и така ще се спася от мъничката Нежност,
която търсех по брега..
(цитирам тъ: ""ба-си", амъ я намерих дъ знайш, нея - Нежността.., но трябва да спра де съ ръся по брега, защото събирам болка, ама и пръскам от своята тъга, ТАМ.. Ще стана скучна, ще съм пример по душата, стига си е развявала гъзеца горката.."
ти може и да ме прочетеш, но по важното е да ме разбереш..)

"Разбити спомени
откраднати мечти,
очи отворени погалени от морските звезди.." enigma съм..

"Искаше да бъдеш със звездите,
така че никой да не чете в очите ти.."
НЕ, ИСКАМ ДА ГАЛИМ ЗАЕДНО ЗВЕЗДИТЕ,
защото "съм боса" и не мога сама..
НЕ ИСКАМ да отварям с целувка небето,
което иска със сбогом да окраде сълзите на хлапето, моите..
Цитатите отварят болката, лесно се пише..
И искам да ти кажа защо съм тайна..Давам ти от мислите мои, вземи: "По Свободата често е тайна, защото всеки я разбира криво.. Чупи се, лъч е - тя, Свободата.. По гласа на любимия често чувам "Ларж съм, прави го.. Спирачката да си ти, да не съм аз.." Но по действията, своите, откриваш СТОПА на погледа - негов е (и аз не съм по спора, живея го, него - СТОПА на погледа..)
Но когато режат по дъха, болката скубе от очите сълзите..
Преживява се всичко, и ти.. но не искам сега.."
знаеш, че мога да съм ДЪЛЖИНА по думите, но предпочитам да играя с тях, леко..
а ти си взимай от мен, винаги КОГАТО ТОГАВА..

Понякога от ТУК от ТАМ
минаваме..,
колкото да "мине номера"..
мамка му
не искам да си "номер" по мен..
Играчка в моите ръце
е гъделът на моето сърце..
Счупих се..
ъъъъ

Шибано ми е много, мамка му, много..
ъъъъ всичко е едни лайна
в минутите на шибаната ми тъга
и си казвам "думи са това"
всеки се изпразва шибано в моята душа,
а аз забърсвам всичко
със поредната изсипана сълза..
характер ли съм?!
или шибано излят импулс?
може би защото не пече,
и за това съм хард по теб море..

"Невероятна грозна тишина
разпиляно се разхождаше в ноща..
тихо стъпки две
потъваха във моето море..
Под лунна светлина,
по пясъка съвсем сама
се усмихвах със тъга
на измислената приказна Луна..
И разбита от мечти,
от невероятно дивите игри
на солени мисли и сълзи,
аз потъвах в самота,
погалена от ТИШИНА..
И не ме боли..
И не ме търси..
Мокър си
и разпилян..
искам да пълзиш в дъха
и да те дишам тебе - Свобода..
искам да си ТИШИНА,
а аз да се изливам тихо
в лунната пътека, в ноща.."

"Усмихвам ти се от далече,
усмивката ти приеми,
тя е поздрав мил и сърдечен
и искам да гали твойте очи..
Сребристо косите се давят
в моите детски ръце
и тихо целувка пилея
по Времето сбръчкано в твойто лице..
И чета те по устните нежно,
дишам погледа ти изпит,
и за милувката твоя милея,
и ще е както преди..
и ще е както преди.."

по импровизацията съм, притча да е:

Някъде по македонските земи във времето "оно", изнизвайки походка в гъстите гори и по внезапното на изстрел в тила "почти" се гътнал войводата на четата ЕДНА хъхъ И не е смешно знам, но Смъртта го понесла нагоре и го изправила лице в лице с дядо Господ. И Господ рекъл:
- Ех, ех, млад си войводо, млад сииии..
- Моля ти се дядо Боже, върни ме на землята да подишам още малко поне из гората.. Силица имам, четата моя, вярна дружина..
- Е па да тъ върна - рекъл дядо Боже. - Ама условието ти едно е, изпълни го и ще живееш на земята до де ти види сметката ламята. От теб искам като слезнеш сега доле да разбереш "Какво мислят жените". И ако успееш за три дни да си по отговора, ще ти дам Живота да го изживееш..
И върнал се войводата от небето и тръгнал по света да разбере тайната на женската същност.. Ходил и бродил НАСАМ и НА ТАМ, скитал и питал, ала явно все на камък удрял и отговорите които получавал били толкова разнообразни, че все се въртяли около процента на грешката..
Но тъй като съм по импровизацията на адаптацията, то ще се продължа по мисълта и ще ви разкажа и това:
Срещнал войводата Вещица една и я попитал той директно въпроса при това. Ала Вещицата тарикатка и приличала малко на патка му рекла:
- Ай, яй, ай щи кажа юначе, но трябва да се ожениш за мен.. Ти избираш..
- Въх, ама ти си грозна, сбръчкана и стара, гърбава си и ъъъъъ не мога да се оженя за теб..
- Е, тогава избора е твой, Смърта, явно искаш Я, върви и се предай..
Мислил, мислил войводата, а вярната му дружина му рекла:
- Море войводо ожени се за Вещицата.. Море войвода, жив да си с нас да си.. нищо, че е грозна, поне ще си жив..
Мислил мислил войводата и решил да се ожени за нея..
- Стани моя жена - рекъл й той.
И се оженили..
И след два три дена Вещицата казала на младото си съпруже:
- Ти беше така добър, и въпреки че аз съм грозна ти се ожени за мен.. В знак на благодарност искам да ти подаря нещо от себе си. Ти избери през ноща или през деня искаш да се превръщам в красива млада девойка.
Мислил войводата и нищо не могъл да измисли.. "Ъ, какво значение има кога ще се превръща в млада девойка, така или иначе дружината ще ме вижда веднъж с млада, а през деня ще съм стара грозна бабичка, тъй или иначе ще ме подиграват, та.." и рекъл:
- Ти избери Вещице, когато на теб ти е угодно..
И тогава Вещицата казала:
- За това, че си толкова добър и се остави на моя избор, то в знак на благодарност аз през цялото време ще бъда млада и красива девойка..
И по импровизацията на измислените думи какъв е извода от притчата, същия е че:
"Във всяка една жена по всяко време дреме по една вещица.."

Ибахти думите дет ги изгърмях, а трябваше да съ изСправя от готинуту по-готину хъхъхъ

френдско

"Разкъсани от самота души,
разпиляни истини размазани в сълзи..
Небрежен поглед търсещ топлина
и остра болка
скрита във една Съдба..
Усмивка тиха,
полъх "ТИШИНА",
една измита Дума
и
изпусната ръка..
Надеждата да те изпрося..
в прегръдката ти вечно
да се н о с я..

Люби го - Морето..,
с очи и със страст,
люби го със пръсти
и
дишай..
И то
ще те пръска, тихо без глас..

Там на брега със вълните
в шепота мокър танцувай..

Искам да пиша
думички едни..
искам да мога
да се пилея без сълзи..
искам да ти кажа:
"Липсваш ми" дори,
но не мога да изплача
тази болка без сълзи..
Искам да ме галят
бурни ветрове,
искам да се хвърля в североизточните брегове..
искам да се счупя
в твоите ръце
и жадно да притискам в тебе
своето сърце..
искам да ме мразиш..
искам да боли..
искам да не мога да потъвам в твоите очи..
искам да те прося,
искам да си ТИ,
когато боса ритам мокрите вълни..
искам да говоря,
искам да съм суета,
искам да съм его,
искам да съм ситни капчици мъгла,
искам да не мога да се разрева,
когато - ТЕ - напират
и ме давят във гръдтта..
Искам да не знаеш
колко ме боли..
искам да не можеш
да ме дишаш дори..
искам да съм лигла,
да съм капчица сълза..
искам да те имам,
но не искам да си Любовта..
Искам да ти давам,
искам и да спра,
искам да вълнувам
твоята душа..
А когато се бонтуваш
да те озъптя
и страстно да те мамя
с измислени слова..
Искам да си в мен,
искам да си Тишина,
искам да си в плен,
искам да си Свобода..
Искам И НЕ ЗНАЯ
колко от ТОВА
мога да пилея
и да събера..

"От морето извират капки "Вълна"
разпиляни в мойте крака,
а аз се усмихвам в малка Тъга
нарисувана с пръсти ТАКА.
И не мога да дишам
точно ДНЕС и СЕГА,
и се мокря без дъх в самота,
и не искам САМА,
но като пясък "игра"
се пилея празна в студена сълза..
Две целувки изпити,
две милувки разбити
отминах със лека ръка,
а погледа мокър
изсъхна в горчиви
ДУМИ разбили
твоята гордост ЕДНА..
И затварям се аз,
и вия на глас
в ПРИКАЗКА - "ключ към ракла Луна",
и пилея се в стъпки,
и съм пътека сама,
и ме тъпчат крака,
и с болка в своята истина тихо търпя..
И съм прах от пръстта,
и ето дишам едва,
и живея в море - черупка съм счупена в тайна ръка..
И е лека усмивката - ТАМ на брега..
точно ДНЕС и СЕГА
остави ме да бъда в своята ГРЕШКА сама.."

"И гледам аз Луната зад комина,
и тихо си мълча подпряно ЕЙ ТАКА,
а тя излива се по мен с усмивка
и ме кара в мисли топли да се притая.."

"Разпилях се в дъждовна тъга,
усещах вятъра как плъзга се по моята коса..
Тиха съм и ми се плаче,
а съм сополива като `ей онва` сираче..
Хлипам в усмивка мека,
просто искам да съм л е к а..."

И защо си тъжна точно сега,
и си глупава, наивна, ината си жена?!
Ъ, искам да те вразумя -
праждосвай се, айде, хвани ме за ръка,
шъ съ водим двамцата в кафето - ей онва..
хъхъ

ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ
ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ
ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ
ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ

ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ не те искам, мразя се

"Аз съм грозна жена
разпиляна в хаус от лайна..
Искам да дишам очи,
но се давя в горичивите техни сълзи..
Аз съм грозна жена,
търся те в думи,
дори в тишина..
АЗ съм "перде",
дори не ми дреме
колко удара прави мойто сърце..
Аз съм игла,
забивам се остро в поредната сива скала..
и не ми пука..
И аз съм измислица,
и съм ъъъъъъъъъъъъъ
Мамка му
и
днес си позволих да съм ИГРА,
а всъщност искам просто да ме прегърнеш..
мамка му..
и нагло си вземам,
аз съм грозна и мръсна,
и не искам да цапам Морето със моето Мене.."

Разпилях се чужда в ръцете ти..
А ти ме преглътна! и питам защо?!
И е чисто в дъха ти,
и в погледа нежен,
а аз съм по грешна,
но съм прошка заключена в любовта..

"Ще ти подаря от стиховете свои,
ще ти подаря и авторските си права...
Но душата моя
ще пилея вечно в свобода...
А дали?!
ще спра да се припъвам
във граници
и във лъжи,
които сам сама опъвам
в моменти - ЛИЧНИ,
във беди...
Изписвам себе си в мастило,
изписвам себе си във редове,
изписвам пясъците диво
с крака,
с усмивки,
със ръце...
Изписвам мисли в светлината
и на бялата Луна,
а тя с перлен блясък - чудновато,
ми се смее на брега...
Изписах се и в сребърните нишки
разпиляни в черната коса
на една неповторима
и истински до мен
приятелски протегната ръка...
Изписах се с ПРОБА-ГРЕШКА...
Изписах се и в любовта,
и непознато те поглеждах,
а после
разпилявах се в сълза..."

"Две мънички сълзи...
Разпилени капки в морските тъми..
Нишка "тишина"
разпиляна грозно в моята душа..
Една жена -
изгубена между предателството и страстта,
и две очи
в които плуват грешки и лъжи..
Душата - крепостна стена,
забита стръмно във отвесната скала..
И необуздани страхове
я шибат щедро с помоща на бесни ветрове..
Пилей се вещице - КРЕЩИ..
без глас,
без думи,
без сълзи..
Събирай пепел, дишай от смъртта..
прегръщай сам-самичка свойта, грешната душа..

И страх ме е,
и мен не ме е,
и галя се,
и пак се смея,
и болна съм,
и съм прозрачна,
и хем съм бяла,
хем съм мрачна..

И страх ме е,
че ме презираш..
и страх ме е,
че ме убиваш,
и страх ме е,
че съм жена,
и страх ме е,
че съм със най-непостоянната душа..

Но съм красива и се лея в небесата,
и съм вечна,
и съм лека като свободата..
И съм вятър,
и съм тишина,
а ти си ЕТО ТУК - забодена игла.."

Благодаря ти Слънце,
Благодаря ти и на теб Луна,
че сте равновесие межу Живота и Смъртта...
Готино ми е..


"Седя и си мисля..
и си мисля, и си седя..
и си те коткам докато се моткам,
но ми е безкрайно н и к а к в о,
и влажно като във мъгла..
И се спънах жадно във едни ти ми френдски въпроси от мил за мен нечовек, а жена:
"Болна ли си, здрава ли си?! Щастлива ли си?"
И съм по отговора импулс спонтанен:
"И съм щастлива днес, и съм нещастна утре, и съм здрава, и съм жива да чуя гласа ти... и ми е скъп.. и искам да те прегърна... знаеш.."
Вярвам в приятелството, малко лицемерно, но има моменти, когато се давя в сълзите му - и искам да се давя там.. Понякога казвам: "Не ви вярвам приятели, мразя ви, не ви искам.. д а л е ч - стойте далеч от мен.."
Приятелството, моето, е "усмихната болка", болка по която лижа и раздирам дъха си...
Седя и си мисля,
и си мисля, и си седя
колко от лицемерието моето
разхождате по усмивката, вашата..
Мамка му, имам ви
и ви нямам.. искам ви и ви избягвам.. ЗАЩОТО аз съм решение по момента, и не мога да се пилея по вас, когато съм мокра..
И пиша за приятелството, и плача..
И ви загубих, защото не ви вярвам - вече не... Толкова много се разпилях по вас, а вие ме превърнахте в лицемерие..."

"Непростимо в ревност се обричам
и тайно в твоя свят надничам, е И.. (пука ми на сламката)

Истината е, че съм мръсната Мъгла,
приютила страховете, като курва във ноща
и в мен се блъскат, като слепи безброй пътеки като ..

Оф,

неограничено простотиията ме лиже,

искам да ти напиша писмо,
а после спирам.. и трия..
искам да ти разкажа колко глупави неща ми се случиха, но безумно смешни и пак..
и пак трия..
изтрих се от теб.. а мамка му как не исках.. не умея да те деля, не мога.. Знам, че не мога да те поискам, защото не мога да те събера?! Някъде писах и сега ти го казвам, искам да съм твоята "жадна за внимание курва"..

не съм муза (както е по цитат от hano някъде ТАМ когато лиже лиги по музите неговите) но к о г а т о си п о и с к а м съм течение..
Пиша глупости, ЗАЩОТО ТАКА..
Мамка му..
не правя всичко насила, но..
цялото това изтриване от теб чупи сили, моите.. боли ме когато губя, но това е защото се отвивам често, а ти ме топлеше, дишах от теб, не знаеш просто как, а сега не мога.. А как искам да закапя, как само искам да съм мокра от щастие.. и ще бъда.. (приказка съм, красива и написана от пръсти.. и някой ден ще те прегърна с очи, дори и сега - правя го, искам го..
не всичко е лайна в шибания ми живот, но се изморих от егоизма на приятелите си и съм болка от това, че се продадох на студа, но и там ми е добре, има сол в капките, пилеят се..)
аз съм "нарочното", което прави зигзак по ината..
аз съм увяхналия цвят на шибания момент КОГАТО ТОГАВА (всъщност КОГАТО кефа ми е наебан накриво ТОГАВА съм, ъъъъъъъ не знам съм ли съм, не съм ли, но няма да ме чуеш да ти рева на рамото, неискам, защото наистина се почувствах курва, тъпа-тъпа до безкрайност курва)
И аз най-много искам да си върна момента.. но много ме боли, не от теб, боли ме от това, че съм празна, и някак си не искам да се раздавам по вече за никого, защото изсмукаха красотата на врата ми..
Искам да смучеш от мен, да съм като страст по устните на вампира, искам да ме имаш, а аз не знам дали искам да ти дам..
И ти се усмихвам, нека да съм вечна по теб когато си мокър, дори когато ме забравиш нека да съм морето в краката ти - харесвам в мен да потъват стъпки...
винаги ми е хубаво да ти пиша, но ме е страх..
за теб е"

"Когато "гледаш от мен"
правиш дъха ми тъжен..
Подарявам ти думи,
за да се изписваш по тях..
искам да ти разкажа болката си,
но се спирам по стръмното нарочно..
Загубих те..
И знам, че когато пилея дъха си
плащам цената..
влюбих се в едно недокоснато приятелство..
разпилях това което имах от теб в Морето,
за да мога да се спъвам вечно в теб..
И смешна - СЪМ АЗ..
Сълзя когато ме гледаш..
(мамка му)
и силна СЪМ МОКРА, очи са - текат, когато са празни.."

И съм "Събрана във стени",
и съм БОЛКА
разпиляна във ъгли.
Морето се разля
през ключалката на моята врата.
И скърцам - стара, - в тишина
докато се разхождам с поглед по мига...
И "сам сама" съм,
и съм "Събрана във стени",
и цяла нощ съм плакала обляна във МЕЧТИ..

и съм думи от писмо:
"А очите ми "четат" по годините и сълзят по дъха на спомените.."
и съм ВЯТЪР във платно..
и съм в твоите очи
ИЗТРИТА И ИЗБЪРСАНА като сълзи..
и съм ИНАТ,
и си измислям "написани писма" все едно изляти са от твоята ръка..

"И плача аз като дете
до като свивам от болка своето сърце
и разливам себе си в сълзи,
и колко много "ето тук" боли...
И плача аз - във тишина...,
удавена в топла самота,
и се завивам в твоите ръце,
и се чувствам лека - някак си като перце..."

"И посягам да се докосна в теб,
и се спирам..
И съм мисъл по теб,
и съм лично писмо,
и съм дума излята от тъгата на жената..

Приятелите се дишат топли,
дори когато ме пръскат с болка аз пак се пръскам с обич по тях,
но изстинат ли от мен
съм счупил от сърцето си къс - и пак живея..

"Винаги има някой, който краде -
краде от мен,
краде от моето малко сърце..
Винаги има някой по който тъжа -
тъжа днес,
тъжа без да пилея и капка от моята нежна сълза..
Винаги има по някой игрив -
игрив с мен,
игрив с теб,
игрив и от време на време пенлив..
Дрън-дрън, пиша докато съм вън.
Пиша с теб, без теб
и не чувствам нищо
или?!
лъжа ли се
или жестоко ме боли.
привидно силна ли съм да преглътна твоята игра
и на егото си свое
АЗ, самата да се насладя..
И искам те,
и днес те имам,
ей така,
измислен си до мен.

тъпу-тъпу
трябва да съм линия по носа
или ината си на каша да сгъстя
и нека съм пързалка -
хлъзгай се в мен
без думи, ТИХО
и се смей..
баси как прецаках всичко.
мислите са лигави
и знам, че ще ме сложиш във кавички.."

Когато обичам
сълзите събличам

по теб.

когато събличам
дъха си разпръсквам

по теб.

когато те нямам
те прося.

наивно
в целувката мека те нося.

и те имам в шепите си две,
и те галя теб Море.

"ей толкова" малко от тебе си взех,
и съм пълна.

а ти си любим

приятел,
но не си мойq
а на мен ми трябва един здрав бой."

ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ, КОЛКОТО СА ГОЛЕМИ МЕЧТИТЕ МУ.

"Моренце, моренце
прекрасно си ти,
плуват пъстри рибки
в твоите сини води.
Моренце, моренце,
недей,
не тъжи,
ще се върна отново
в горещите дни."
/написано от една детска учителка,
а децата се кефят и със сладко гласче се усмихват и се реят по мокрото море, кеф е/

не бях добре в него момент, тъжах и душата си в мига излях,,
задавих се:
"И спънах се във Свободата "ей така".
Бях лека и се спънах
точно пред отворената й врата.
Измислих си причина да не стана
и сбърках знам (но все ми е тая).
Изроних се в сълзи
обляна в самота
и знам, ДА, знам
не ми върви
да се изправям без да ме боли.
Убиваш ме.
Не ми се спори вече.
Страшно ми е шибано човече.
Гола съм пред тебе
точно като "голата вода",
събирах се във шепи без да знам,
че в шепите събрала съм си мократа душа...
Боли ме. Разбери ме.
И потънах на брега..
Потънах в мисли за една приятелска ръка.
Изсипвах си сълзите във вълните,
а морето за пореден път крадеше ми мечтите...
Свобода.
А после тишина.
Бяла. Лека. Мека.
И аз съвсем сама
в леглото със писалката в ръка -
и дишам тайно
от тебе Свобода.."
"

хахахаха страшна история

Имаш хубаво име, но Все едно :p

ДА, историята е ъъъъъ.. меко казано много е истинска.

а ти имай хубавото на деня, с мен без мен все тая
нека да ти е готино човек, искам и нека..

"Аз съм жената,
която си скъса парченце от Луната-
Аз съм жената,
която се удави в красотата на мечтата.
Аз съм жената,
която жадно дишаше от Свободата.
Аз съм жената,
която с шепи грабеше от тъгата на вълната.
Аз съм жената,
която си измисляше мокри редове
и като кралица щедро
ги разливаше във ненаситното Море...
Аз съм жената, която разпиля
най-прекрасната усмивка
в капчица сълза...
Аз съм жената, която поглед потопи
в най-топлите - любими,
в твоите очи..
Аз съм жената, която влюбваше се неведнъж
и се оплиташе в лъжата
докато рисуваше усмивки в дъжд..
Аз съм жената, която в луда страст
флиртуваше погалена от Ветровете
и изпросено в прегръдката танцуваше
на студеното Море..
Аз съм жената, която те изпи
без да се замисли
колко много ще боли..
Аз съм жената,
която си скъса парченце от Луната,
за да погали топлината на тъгата."

"Нарисувах сълзи в очите си..
"Хубаво пишеш..", мислех си
а аз те чета топло..
и меко те чета..
седнала съм на пясъка и мълча,
"ей така" си мълча - тихичко,
без да преча на Тишината,
която се разбива в мокрото на вълната..
но си представям.. ..
представям си, че тайно надничаш по мен.. ..
Искам да ме крадеш.. ..
Искам да си мислиш, че ме имаш,
защото, мамка му, но все още се подарявам по теб, и го правя защото го искам.. ..
И колко ще се отпусна в шепите ти - НЕЗНАМ?!!
но искам да ме имаш. Имай ме, нека.
Изпивам те влажно..
Между капките се намествам,
за да не ме подмине - тя, прегръдката..
(прочетох те, и съм цитат по мислите ти..)
И "верно пишеш хубаво, но когато е Море,
тогава пишеш топло, поне за мен", отново си мислех.


Не ми пиши..,
но
ако искаш да ми напишеш нещо
нарисувай го в пясъка.. ..
Понякога си измислям.. ..
Измислям си, че се спъвам в топлите мокри стъпки на излятите ти мисли.. ..
знам, че не са за мен,
но обичам да съм въображение,
когато ми липсва топлина.. ..
Не съм виновна,
че ми позволи да дишам от теб.
От тогава не мога да спра.
Всъщност не съвсем -
спирам за малко,
но после.. ..
Истината е, че съм слаба КОГАТО ТОГАВА,
но КОГАТО се случи
и слаба те търся.. ..
Ти си Морето и те крада,
когато не съм на брега.. ..

И пиша ПАК за теб Море,
и се изписвам в мокри редове...
Тихо нижа своите мечти
събрани жадно от пъстрото на две очи.
Преда си приказки,
измислям се във морски свят,
и се въргалям в мекото на ето този бряг...
Потапям шепите си две
отново в твоето сърце Море!
Ресувм те с очи,
когато съм далеч от твойте, белите вълни,
и се галя с лекота, отново, в твойта - мократа душа...
А ти Море, танцуваш с ветрове,
флритуваш с голите звезди
и ги събличаш мокро в свойте дълбини.
Играеш си като дете
със всеки поглед, който в теб се взре.
Пълзиш по стъпките ми с лекота
и ги завиваш тихо , ласкаво с поредната вълна...
И те дишам, теб, Море,
и те разливам с часове,
и те прося жадно със очи,
и изпросено СВОБОДНА танцувам мокра под морските звезди.
И съм Луна,
нарисувах се като пътека в твоята вода..
И, ах, Море,
безгрижна съм когато съм в твоите ръце...
13-8-10

"Издишах те, приятелю, издишах те,
а повярвай ми
не исках...
Издишах те, приятелю, издишах те,
а сълзите мои - трудно -
но дълбоко стисках...
Издишах те във времето,
издишах те в шепите си мокри,
издишах те в моментите, когато
безумно лудо исках да се скрия
и в прегръдката ти да се свия,
но теб те нямаше около мен -
издишах те по малко
ден след ден...
Усмихвам ти се - днес, сега -
с чар, в болка, в суета.
Усмихвам ти се меко с топлина,
усмихвам се облечена в сълза,
усмихвам се ТАКА,
защото за пореден път останах сам-сама
без рамо на което свойта болка в тишина да изрева...
Усмихни ми се и ти
някой ден, когато "ей така"
се шляеш небрежно мокър по брега,
или пък видиш стъпки две,
които някое море
залива меко със вълни
и ги отнася в тъмните си дълбини - ти лекичко се усмихни..
И потанцувай с вятъра,
танцувай с мен,
потанцувай с пъстрото на своите очи
по недокоснатите, необяздени звезди..
Танцувай в плен на свободата,
потанцувай, като че разхвърлил си СИ по брега душата..
А аз ще изрисувам в редове
своето усмихнато сърце...
Днес исках да съм с теб
И БЯХ,
и егото си за пореден път излях.
И те издишах в дъх,
и меко се засмях,
а после тихо в пясъка сама се разпилях.."
9-8-10

"Скрих се под звездите,
зарових се в усмивката на моето лице
и броях мечтите
извиращи дълбоко от детското ми сърчице.
Красива моя мека лека нощ...
И падаща звезда - ЕДНА, -
се изпарзаля в небосвода с лекота,
и по детски изкрещях:

- Видях, видях, видях! Видях!

И после още ДВЕ
изкапаха от звездното небе,
и желанията ТРИ
НЕКА спрат да са мечти...
ИСКАМ да усмихнат майчицата ми добра,
ИСКАМ да изтрия болката с замаха на ръка,
ИСКАМ, Боже, да я изцеля.
И ПАК като дете
се взирам в необятното небе,
горчиви капчици сълзи
се пилеят тихо в две следи.
И усмихвам се - така,
и се въргалям в тишина...
разхождам жадно свойте, мокрите очи
и събирам в шепи всички падащи звезди:

- Мила мамо, майчице добра,
изпий живота - днес, сега,
а за утре не мисли,
нали във шепи съм събрала
всичките звезди.."
14-8-10

"Боли ме... много ме боли.
Душата моя, как боли?!
И болката превръщам във сълзи -
сълзи, които няма да ти позволя
да докоснеш нежно със ръка.
Отново съм сама - за СЕКУНДА, ДВЕ -
сам-самичка с горда, но наведена от болката душа.
И капя, и тека,
и се изписвам в суета...
а ти ме молиш с думите: "ЕЛА,
завий се в топлото на моята ръка"
А аз ИЗЛИШНО ТЪЖНА се извивам
и от твоята прегръдка ПАК се скривам.
Боли... душата как боли
и ЕТО ТУК жестоко ме души...

Изтърва мига
и разпилях сълзите си отново по брега -
САМА.

За секунда-две съм удавена в сълзи,
но моето Море
жадно, жадно ги изпи
и със усмивка
своята целувка във една вълна изля,
а вълната морска лекичко се плъзна
и във моите крака се разпиля.
9-8-10"

"Вятъра се заигра -
щуро, лудо - с моята душа,
и плетеше в моите коси
усмувки мокри,
пясъчни вълни...
Обличаше ме във зрънца,
рисуваше по мен дъха
на красавицата морска - СВОБОДА.
И ето, чайка с вик
се плъзна в хоризонта див,
и моето сърце
прониза с лекото на своите криле.
И съм ПАК игра,
и съм непокорна като морската вода,
дишам всеки миг
и се превръщам във платна,
и вятъра събирам и най-нагло го крада.
Разливам се с очи
и се въргалям в морските вълни."

Някакви добри рими се получават ;)

инструменталейшън дъ е,
да не е невървейшън ситюейшън
:p

Веднага - http://www.youtube.com/watch?v=b_R-D3Tf2JU Сам риъл шизнит
Дроп ит!

и съ задвижих ино ти ми раменну, ъх-въх, готско-мотско, кефеларско брат
готин си мотин,
ари
и пак дъ додиш някогиш, тукинка съм- мукинка съм хъхъ

пп: е деня е твой, рапирай го, гепирай го
все тая
важното е да си в кефа, и дъ ни му се дърпаш мноу-мноу :)

И как си,що си,пак някой в блога ти проси,а мен ритъма ме носи
пея и римувам,в следващите две фрази пак ще умувам
харесва ми да се забавлявам,но не обичам да преигравам
обичам да давам,за да завърша римата слагам синоним дарявам
скоро пак ще мина от тук,а вече е следобед и се чувствам чук
ще мина и ще драсна някой ред,но не ме мисли,че съм някой страшен поет
и за сега те оставям и няма да забравям,че тук съм добре дошъл и каквото съм могъл съм направил,а когато вече ти пиша P.S. значи съм те ОСТАВИЛ ;)

фиш-фиш (риба-фиба)
на твоя рап, мен ми е трудно да захапя брат,
но съм фърси, когато съм хърби..
ай днес ти дъ си отгоре,
защото спънах се и се въргалем нейде доле :p
ъх дъ съ в лудото копче
и не се бутай
нъл ти казах, чи ти ши си отпред
хъхъ

и не преигравай,
остави това на мен, добър съм в играта,
а ти си добре дошъл в устието на ламята :p

"И толкова много неща (са) -
искам да ти ги кажа..
И после се спирам,
и знам,
и разбирам,
че...

Имах среща онзи ден - с жена,
приятелка моя, красива е като сълза,
а аз съм устните, които пиха от нейната тъга..
Ъ, всъщност исках да кажа, че.., да, ъ,
понякога забивам като тапа в гъза, ъхъ,
та исках да кажа, че.. че тя ме потърси..
искаше да се удави в мен,
искаше да се разпилее с думи, без думи, с очи,
искаше да ме има, искаше дори да краде
от усмивката, която изписвах с лице..
Някои хора имат нужда от мен. Знам го.
Споделят ми.
А аз съм готин слушател, когато искам.
Искам от нея, и я оставих по мен..
Плака. Тя.
Красива е дори когато плаче. А аз се усмихвах тъпо.
Тъпо и, ъ,
скърцах с усмивка по ръждата събрана в душата, нейната.
Вярвам й. Ако имам нужда знам, че мога и аз да се разпилея със глас и без глас, все тая, важното е да го пожелая.
Но не искам.
Вече не мога да го правя дори със..
Онзи ден плаках.
ПАК?!
Знам, знам.
Мълчи.
Правя го тайно
и то от яд. на самата себе си.
тъпа съм. знам.
Понякога се пилея по теб.
Правя го още. но ти не знаеш.
И ще си пиша каквото си искам.
И си хубав.
Красив си. също като нея. приятелката ми.
а аз нямам приятели. не искам да имам.

Преди няколко дни. имахме събиране.
готино е в къщи. с мама, с тати, хубаво ми е.
Чух как някой я попита:
- Как си лелче?!
А тя, с усмихнат глас и меки сухи сълзи
се изля и по въпроса се разпиля:
- Как да съм. правя се, че съм добре.

Бях зад гърба й. скрих се.
толкова много я обичам,
а мога да я загубя.

най-топлите ръце - нейните..,
а когато ме прегръща се чувствам странно неудобно. и бягам.
смея й се. хубава моя красива майчице.
лоша съм. знам. но те обичам."

"Невероятно нежна морска красота (е).
Покорна съм. Въргалям се във множество зрънца,
а чайките блестят като пендари
откраднати от пръските на морската вълна.
И дишам звуци,
и броя -
и вълните,
и безбройните крила,
и ако можех да ти дам очите
за малко, двете мои, `ей така`,
ти щеше даже във ноща звездите
да броиш, забравил да си тръгнеш от брега.
И лятото ме гали по гърба,
и някак хладно ми говори със тъга,
че щяло да се върне
и най-топло ПАК да ме прегърне..
Усмихнах се,
запазих наглостта,
иронията скътах - свойта -
някъде в милувките на есента,
и написах ~ей това~ писмо
"Ти лято мое,
мое празненство".
И ПАК съм поглед по чайките бели,
по вълните диви в моите крака душата си разбили,
и потънали в брега на Морето,
което трепери в очите, които
събличам и мокро със тях
в дълбините му сини надничам."

"Тъжна нощ.
Изстинали сълзи.
Поляти думи
мажат капки в моите очи.
Следи от ревност.
Болка от лъжа.
Заровена съм. Гола и сама.
Имам нужда от малко топлина..
СЕГА, да, точно,
а в ръката си държа
бръснарско ножче и се галя по плътта.
Мазна, мръсна, тъмна нощ.
А беше лека, беше мека,
и бяхме две тела,
и играех влюбено с човека,
а после той внезапно полудя.
Мека, тъжна, мокра моя нощ.
Грешка съм. И се пързалям
по ревност луда, а от долу е вода.
Изтичам под леда и се въргалям
в най ледените устни на Смърта..
как искам само, искам да умра,
а после се усмихвам и се галя
по хумора тъй черен - с р а м о т а..
И нагло, лицемерно се поглеждам
и затръшвам бясно външната врата.."

"И се разбиваш във краката ми Море..
И разхождам в тебе свойте страхове..
Пилея мисли и мечти
отново в твойте, топлите води..
Очи..
Милувки..
Две ръце
потапям в твоето сърце, Море..
Разбивам с камъните по брега
онази ТАМ - пенливата - вълна..
И съм игра,
разхвърлям в тебе своята душа,
усмихвам ти се всеки път
и съм на думи КЪТ,
на думи КЪТ..
А ти,
разголваш моите лъжи,
събличаш ги от мен в сълзи
и ги къташ тихо в дълбини..
Изхвърлям се без грам да ме е срам
и те превръщам във отдушник,
превръщам те във храм..
И ПАК Море,
ще дойда някой ден,
И ПАК така,
ще се разхождам гола по брега..
И ПАК с очи
ще изплаквам своите мечти,
И ПАК с ръце
ще те прегръщам теб, Море..
А ти,
ще се разбиваш ВСЕ ТАКА
мокро в моите крака.."

"Влюбих се в черното на гората..
Влюбих се в зловещото на тишината..
Влюбих се във пропаста..
Влюбих се във твоята душа..
Очакван гъдел - разпилян...
Очакван миг - от моите ръце измит..
И шибано изляти дъждове
ме поливат с луди страхове..
Влюбих се в неизвестноста,
докато се разхождах боса в гъстата гора..
подпрях се на онва дърва
и го погалих нежно - все едно с перо..
Влюбих се..
В теб се влюбих.. и в твоя поглед се загубих..
Не знаеш само как се разпилях..
как леко в мислите се олюлях..
Изчаках тези часове
и се превърнах в болка,
превърнах се в прегърбено джудже.
И дишам меко в теб..
и искам..
и как сълзя,
да,
сълзя СЕГА..
И знам боли, когато раната кърви..
и влюбих се в една душа,
но не съм Свободна, за да ти се насладя.."

тъжно ми е.. много..

случка. кучка.
Вятърна мелница.


Мелницата диша вятър,

скитникът – съдба,

а просякът те гледа жадно

с наведена глава..





„Днес се спънах в своята душа..

Грозно я опънах без свян, без грам вина..

Гледах във морето

- ей така –

и жадно, даже нагло, сърбах

от фреша в моята ръка.

И тогава, мъж на средна възраст

- строен,

дрипав,

тъмнокос –

към мен и компаньонката ми се обърна

със един въпрос:

- Имате ли милостиня,

за една душа,

не съм от Варна,

искам да си ида,

да се върна у дома?!



- Моля ви се – оставете –

нямаме пари,

Вие с нас не се дразнете,

знам ги Вашите молби.



Яд ме хвана

не за друго,

а че със една лъжа

искаше да се простиме, ние, с нашата пара!

Тя историята, всъщност,

разигра се в тъмнина

- две жени самички си хортуват –

край морето с лекота..

И идва ТОЙ – Човека –

все едно от песента

на Вапцаров дето в двайсти века

просълзи една жена..



И както казах – дрипав – вече,

беше нашият човек

и със пръст посочи ни

и рече,

нареди ни със уста:



- О, я ги виж, нахални дами,

безкруполни сте същества,

гризете пуканки и жадно

сте впили устни в течноста.

А аз съм беден и ви моля

за една пара,

а вие – безсърдечни, голи –

ампутирате протегнатата ми ръка.

Когато имах, аз съм давал,

а сега съм във беда..

Имам нужда и се моля

За „ей толкова” от вашта доброта..



Не трепнах,

може би защото,

верно съм коварно зла

или доброто

в мен се изпари в мига,

когато ТОЙ – Човека –

изрече своята лъжа..



- От Търговище съм – каза..

- И не мога да се прибера..

Кажете, как да му повярвам,

когато всеки трети лъже за това..

Признавам,

ако беше рекъл:

„Мили дами, с топли сърчица,

Моля ви,

В беда съм,

НЕКА

да ми сбъднете една мечта..

Искам честно да ви кажа,

че съм без пари,

мене бедност ме застигна,

мокро прося – със очи..”

Та тогава – вероятно –

и последната си скътана пара

с болка щях да бръкна

и с усмивка да му подаря.

и съм грозна,

и сега се давя

във сълзи и във тъга,

че не бях добричка,

че не счупих егоизма в своята душа..

та кой ми дава правото да съдя,

да изцеждам истини

скалъпени в една лъжа,

не му е лесно – бъркотия –

къде съм тръгнала да го коря..

Народа знае „Две и двеста”

и се свива според своята торба,

Но понякога без „две” е честно

останалото е поредна доза суета..



Замина,

ТОЙ,

- Човека -,

а аз се заиграх

със Вятъра и леко

плъзнах мокър поглед по брега..”





Тъжна нощ,

Едно море

И две очи

Заровени във някакви мечти..

Нишка – грозна тишина..

И просяк – „ето тук”

Заседнал в моята душа..

"Песента люлее вятъра.
ПАК си измислям. Измислена съм тъжна.
Тъжна съм грозна.
Грозна съм с бръчки.
А бръчките са красотата на депресираните ми чувства.
И ПАК си измислям.
Мразя да ти пиша,
а на теб да ти е тъпо.
Знам, тъпо е да не ми отговаряш.
а на мен ми още по тъпо,
защото знам, че съм смешна.
Но смешна съм АЗ.
Не разбирай, че ТИШИНАТА ми пречи - не ми.
Просто ми е мъчно за ЕДИН ПРИЯТЕЛ.
Всъщност аз нали не вярвам в приятелството?!
Следователно си измислям мъка, за да усещам сълзи.
ПАК си измислям.
Написах ти писмо.
Но не знам дали да ти позволя да го прочетеш.
А искам.
Как искам само!
Аз съм измислена в приказка.
Но там съм докосната ТИХО.
Логика. Шантава логика.
Не съм рима, защото съм СЛЯПА.
А когато сълзя. не мисля трезво и пиша глупости.
Измислям си. Измислям си любовта. На очите.
Пия очи. Давя се в погледи.
А ти си ТИШИНА."

"Писалката флиртува с мисълта.
Устните ми се изписват във усмивка.
И в моята душа е ПАК игра -
рисувам вятър, като фея-приказливка.
ПОСОКАТА е плячка в моите ръце..
И съм кралица днес
на всички ветрове..
Разхвърлям с шепите си две
страстите на морското сърце..
Превърнах се в вълна..
Изсипах в нея цялата си красота
и "ей така" се завъртях
по паубата небрежно се разлях.
Моряче с изкривено личице
ме и з б ъ р с а в двете си ръце..
И мокра аз по него бях
и ПАК играх, и ПАК се смях.
Разхвърлих се по екипажа.
Създавах хаус зад абордажа.
И докато беше тишина
сега е пламнала война.
Война в която ветрове
разхождат мойте грехове
във водите на безбрежното море -
за да съм аз добре, за да съм аз добре..
Безразсъдната игра - удоволствието мое на мига -
ме спъна във една сълза
и съкрушена в болка ме изля.
Разпилях се гола сред звездите,
завалях като Луна във погледите, във очите,
и леко се изпънах в белите платна
и с дъха си кораба поведох към дома.
И бях ПОСОКА,
боса се сънувах заровила се в мисли на брега."

"Въздъхнах празно,
леко озлобена,
от шума излян в тихото на Вечерта..
И някак се завих в юргана разгневено
направих ПРОБА-ДВЕ звука със СЪН да заглуша.
И тъпо се подпирам в мисли
без край, начало, без среда.
И препрочитам стих от стара книга,
и поливам със сълзи ноща.
Гола съм. Но не без дрехи.
Гола съм. На красота.
Но не онази, модно дето гледа,
а съм гола приказка в която тъжно капе есента в листа.
Днес се разпилях в Морето,
бях на корабче,
потъвах в хорските лица,
и вместо да ми стане леко
дишах неспокойно "Стъпки на ВИНА".
И ме боли. И съм високомерна.
И свалям гард. И блъскам шибано глава.
Но мръсотията от мене, черна,
ми е трудно да изтрия "ей така" с ръка.
И искам. Но ако го сторя
ще се превърна в меч, ще се превърна във стрела,
и в сърцето на любимия ще се разтворя -
отровна, грозна, мръсна, зла.
И пак е нощ.
И пак е мека вечер.
И пак съм стъпки по брега.
И пак Луната ме разлива в лунната пътека,
а Морето тихо мие моята тъга във светлина.
И съм сън. И съм сама.
Мъничко така. До сутринта.
С вина. А ти. Вината ми с мълчание прости."

"Вечерта разтла звездите във очите ми,
изсипа се по мен във мека тъмнина..
Луната се разтапяше в косите ми,
а аз поливах във Морето тишина.
Разливах влажен поглед във вълните,
разхвърлях миг
и ровех в пясъка за нов,
и нощ след нощ си късах тайно от звездите,
целувах Вятър,
дишах Хоризонт..
Непосилно лека,
с мокри устни,
с две усмихнати очи,
разбивах със крака звездите
и танцувах с морските вълни.
Мечтаех да съм разпиляна
по брега като зрънца
и вечер да потъвам мокра в твойта пяна,
да съм стон разлистен под приказната лунна светлина.
Нарисувай ме по твойте устни,
издишай ме във капчица тъга,
и нека да съм вечно чужда,
но да ме имаш в малките зрънца
докато дишаш с поглед мокро по брега.
Докосната във допир
р а з п и л я н а съм.."

"В ръцете си държа игличка нежност..
Раздирам вечерта
и с поглед жадно в нея ровя за малко светлинка.
Две хубави усмихнати очи..
И мия мрака със своите сълзи.
Изпредох морските звезди,
превърнах ги в калбета от мечти..
И бод след бод разхвърлях `в нишка` нежноста,
изплитах себе си в "небрежна свобода".
Две хубави усмихнати очи
крадат море,
крадат вълни..
и мека бяла лунна светлина,
разпиляна в дъх,
събрана в капчица сълза..
Едно пораснало дете,
една жена продала своето сърце..
Прегръдка ЛУДОСТ впрегната във Ветрове,
откъснат стон изсипан в дъждове..
И празен поглед по една вълна,
разбити спомени в едни крака..
И есенната тишина
въргаляща се боса по брега
рисува цветове
изляни в шепите ми две..
Събрана съм в сълзи..
Пилея пясъка във своите коси..
Усмихвам се в посока "топлина",
и разтапям своята усмивка
в болката на чуждата съдба.
Две хубави усмихнати очи
танцуват жадно с морските вълни,
облечена във рокля "Свообода"
флиртувам с Вятъра, разхвърлям тишина.
И ПАК съм мокра,
И ПАК съм стъпки по брега,
И ПАК съм влюбена в морската душа..
Едно сърце и две очи..
Издишан спомен в няколко сълзи..
Вълшебна приказка изписана с безброй звезди..
И мойте, разпилени във Морето, жадните очи.."

"Мисли рошави
и спомени различни.
Два миража
и очи кармични.
Пъхнат поглед под усмивка вяла
и издрасканото ми сърце
изписва с устни тишината в мъничко звънче.
Ровя във мъгла.
Разливам мокро своята душа в сълза.
Небрежно стъпвам в топли редове
и потичат капки в мисли по едно момче.

Две неканени съдби,
събрани в хауса от мечти,
разтлаха свойте грехове
изхвърлиха ги в никому ненужни стихове..

И пак с усмивка се пилях.
И пак с морето жадно си играх.
И пак разбивах своите крака
във вълните мокри по брега.
И пак кървях.
Без капки капех..
А можех просто `ей така`
да те изтрия със замаха на ръка.
Но не посмях.
И жадно в морето се излях.

Баси. Дзън-мън-пън-вън ай дъ гу духат. Рибите."

Позволявам ти да четеш душата ми...
Виждаш сънищата ми...
Разпиляваш сълзите ми...
"Вътре съм" по теб
и не ме е страх да продам тайната си...,
но не съм цената,
която си готов да заплатиш,
за да ме изстриеш от БОЛКАТА...
Така че оставам "ВЕЧНО ИЗПИСАНА ВЪРХУ ЕТИКЕТА НА ЖИВОТА".
И съм "НЕДОКОСНАТА ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ МЕЧТА".
Не струвам "И ТОЛКОВА".
Заплюта съм "в грях".


Изсипан грях в едни крака...
Заровени във пясъка, до болка, колена...

Едни мечти изсипани и те
в мекото на най-горещото сърце...

Една съдба разрязана на две
от тънкото на мида скрита във едно море...

Две изкъртени сълзи
от най-студените очи...

Щипка съвест в пропастта
и разглобена моя егосуета...

И поглед мек забит в ноща...
Разхвърлен миг и капки на тъга..

Една наведена глава...
И греховете мои, ПАК, в твоите крака...

"Защо пишеш като мъж след като си жена..
Така и, не можах да разбера..
Надявам се усмивките ти да не са фалшиви.."

ТОВА насълзи очите ми.
Преобърна мислите ми.
Зави ме с лудост.
Заболя ме.
И така, и трябва.
Ти си добър човек.
Ти си много добър човек.
Или усещаш нещо, или не.
Няма СРЕДА.
Има само СЪСТОЯНИЕ, което прелива.
МОЕТО в момента търкаля сълзи.
Исках да ме почувстваш,
а не да се НАДЯВАШ.
Но знам, че нямам оправдание,
както нямам и обяснение, което да не носи грях.
Но ти си добър човек.
И за това те ИЗБРАХ
С УСМИВКА.

"И е Его и сладко е, солено е май.., но без него не можем, и ти..

И съм болната АЗ,
и си ТИ,
и са ТЕ,
и е ЕГО във всеки Човек,
но има ли сила
ТОЙ
ТЯ
да признай, че е поредния ЕГО-ЧОВЕК
"и без него не мога" ми каза веднъж, много близък на мене човек,
без ЕГОТО мое не дишам,
без него и АЗ
съм нито свободен,
лишен съм от страст..
и пазар съм разлят
сергия - Душа,
разпилях себе си,
пилея и теб,
но ти не знаеш, че АЗ съм Егото в вас,
да се пръскам, по вас да се лея.."

"Може би с в ъ р ш и х
всички онези
сили
с които
изпивах ГРЕХА.
Може би с в ъ р ш и х
съблечена
навела надолу виновно глава.
Може би с в ъ р ш и х Тъгата - отричана! -
А може би СЕ разпилях.
А после СЪБИРАХ СЕ
в твоя поглед Обичана,
и о, Боже не ми беше лесно - повярвай! -
ДА СЕ СЪБЕРА
И може би БЯХ,
и СЪМ,
и ще БЪДА

ЕДНА

небрежно излята,
издишана - ЕТО - в Морето изсипана горчива СЪЛЗА.

И може би Ти,
или може би Аз..

НЯКОГА."

Красиво мое сребърно момиче…

И луната разпиляна меко във коси…

От небето ПАК звездите със очи събличаш
и ги правиш малки морски светлинки…

Постилаш вятър в тишината…
И вълните с лекота измиват ти душата…
А после пясъка студен
събира – Вечно! – стъпките ти в плен.



И си - пак красива! – моя Дива…



Гола със разтворени бедра
разливаш нежността в сълза…
Изписваш със усмивка любовта,
а от устните ти капе твоята душа в мечта…



Красиво мое сребърно момиче…



Заровин поглед във едно море -
и те потърсих в най-самотното зрънце...

Глуха тишина...

И капеше луната празна в моите крака...

Направих стъпка-две
и се спънах в някакво шише...
А в него твоето сърце – ИЗПИСАНА РИСУНКА в редове..


Една мечта излята в капка СВОБОДА...

Красиво мое сребърно момиче...

"Боли ме - ето тук! - сърцето..
Боли ме - ето тук! - където
усмивката си дяволска разля
във бясната, във моята душа..
Боли ме - мамка му! - не струвам..
Боли ме и горчиво те ревнувам,

и в прегръдките ти страстно се сънувам..

И плача - слаба! - сам сама...
И плача някак тихо - с лекота!,
И плача все едно
съм бучка лед във топлото на най-уютното гнездо..
Разхвърлям своите мечти
за пореден път в някакви сълзи..
Морето капе мокро в есента,
а аз се влачех боса
по тънкото на любовта..

Сурова, лигава игра
нарисувани във пясака безбройни правила,
и хилядите бесни ветрове
преписват правилата в стихове..

Мразя те Мореее..

Ревнувам те от всеки поглед,
който в теб се вре..

Ревнувам те дори и от Луната
целунала те меко по устата...

Аааааааааааааааааааааааааааааа
шибаняшко ми е.."


Мразя те Мореее,
и пак..
мразя те Мореее..
и когато мразя сякаш ми е по - добре...

"

"И на брега
съм ПАК сама...
Заровила небрежно
своята душа във вечерта...
Разливам няколко сълзи
в морето мое
и не ме боли. Дали?!
ЛЪЖА!
Изсипан поглед в тишина...
И ти...
Разхвърлил морските вълни
превръщаш капещите ми очи
в мечти...
И аз мечтах...
Завъртах тишината..
Със пръсти галех тъмнината...
и после няколко звезди
изкапаха небрежно в мойте - черните - коси...
А Вятъра ги разпиля
като светулки - меко - във ноща.
И пак е тишина...
А аз...
Разрошена целувах лудоста
потънала до колена
в морето МОКРА,
в зрънце свобода...
И капех влажна...
Дишах любовта...
Сама."

По дяволите...

Кажи ми нещо
все едно какво...
Кажи ми...
...че не съм БЯЛОТО на някакво петно.
Изкушавам се да те издраскам
и с поглед...


Изкапахте сълзи...
...от моите очи.
Изкапахте, а аз
се загубих в вас...
И ме боля.
И спря.
Но ето тук
ми стана празно..

Влюбих се!
Просто се влюбих във слънцето...
Влюбих се!
Просто се влюбих в дъжда...
Влюбох се!
Просто се влюбих в очите ти...
И пъстро потънах във любовта...
Влюбих се мокра - разливах сълзите си -
влюбих се боса "ей там" на брега...
Влюбих се меко...
И галех вълните...
Разбивах се с поглед в тяхната дива игра...
Влюбих се!
Просто се влюбих в звездите...
Влюбих се
в необузданата Свобода...
И ден и нощ - влюбена! - ровех в мечтите,
влюбена в Вятъра дишах свободна брега....

Цяла нощ вилнях
и цяла нощ крещях...
пилях
лях
валях
събирах се
разхвърлях се
горях
боли ме
сега
умирам
сама
сълзя
като лоза
и лижа
грях
дера
сълзи
от мокрите очи
как боли
и пак крещя
и пак
и пак
и пак
загубих тишината на душата
в самотата
(почувствах се за миг перде,
но не ме ебе)
Лъжа
е
милувката в твоята ръка
и боли
допира на твоите очи.
Върви (на майната си)
и ме остави
да лижа пришките на моите сълзи.
Мълчи.


Много сълзи
в моите очи.
Глътка тишина
в една душа.
Гори.


-----

Капе морето в сърцето -

пее,

а душата се смее...
И меки леки вълни
заливат мойте очи със сълзи...

"Сълзи
и пак сълзи
в моите очи...
И поглед заблуден
заровен в хоризонт студен...
Овладяна гордост на една жена
и стъпки мокри на брега...
И дъх солен - преглътнат и смирен -
пилее в моите гърди
небрежни няколко измислени сълзи...
Сълзи
и пак сълзи
в моите очи...
А аз - една -
заровена в някаква мечта Жена,
събирам пясък и редя
замъци, усмивки,
рисувам любовта
дълбоко в пясъците на брега...
А ти Море не ме щади,
разсипвай пяна в мойте, пъстрите, очи
и нека ме боли,
и нека ме боли..."

"С чорлава усмивка на брега,
заровила ръце в снега,
давя своите очи
в няколко разхвърлени вълни...
А Вятъра люлей
Тишината - и се смей,
флиртува с моите мечти
и ги разтапя в капчици сълзи...
Краде душата ми
и я превръща в лед,
а аз събирам топлите ти стъпки
в някакъв куплет...
И дишам лудостта - разтворила се на брега...
И тези бесни ветрове
от кадифе превърнаха морето във меле...
Приказка...
Луна...
Море...
Милувка...
И една скала...
И моите сълзи потънали в твоите очи...
Кърви...
Сърцето ме боли...
Целувка дива в ноща
и висулка вплетена в една душа...
Заровила ръце
се усмихвам меко
и ми е добре...
eng.




Дивите плажове...
И мойта душа...
Разхвърлени мисли в тишина...
Спънати спомени
и капка сълза,
и твойта усмивка - морска пяна събрана в ръка...
Лудост гореща...
Дъх на мечта...
И бледа Надежда - молитва за среща една...
Скъсани стъпки,
боси крака,
а морето отвежда
всяка, моя и твоя, следа...
И боли...
Напразно душата кърви,
а солените мокри вълни
поливат раните живи,
лижат мойте сълзи...
Аз съм излята просто в момент,
нарисувана капка
в крайбрежен куплет...
И пак дивите плажове...
и мойта душа...
Разхвърлени мисли
и аз разпиляна една...
eng.




Усмивка...
Ноти...
Мелодичен глас...
Светулка Светлина
и небрежен поглед
в късен час...
Една Луна
и циферблат...
Звезди Секунди
в ноща валят...
Завити спомени в едни очи
и мойте необмислени мечти...
И отново тези луди ветрове
(изсипани в небрежните ми стихове)
пилеят моите сълзи
и ме разливат гола в твоите очи.
Измислен допир в тишина,
и твоята усмивка в моята душа...
Прегръдка Лудост
и едно сърце - обречено на вечни страхове...
Щипка сън - солена страст...
Целувка мека - вик без глас...
Танцувам в твоите ръце
и тази нощ ми е добре...
УСмивка...
Ноти...
Мелодичен глас...
Светулка Светлина...
И изгрева на сутринта...
eng.

"Две разхвърлени вълни
и няколко лъжи...
Щипка бесни ветрове
и усмивка на хлапе...
Дявол трака в ноща
куче вие на шега,
а от мойте няколко лъжи,
повярвай, няма да те заболи..."

"Две изсипани сълзи...
Молитва в шепи...
И боли...
Страх разтворен в небесата
и надежда някаква към Господа излята...

Едно дете...
И моето разсипано сърце...

Счупен поглед...
Вечни страхове...

И кърви...

Душата й скована в тялото лежи.

А аз се смея
и се правя на борба,
опитвам се с усмивка болката да разтопя...

Обичам те дете...
И нека, искам
да си по-добре..."

"Разсипах своите сълзи
дълбоко в морските води...
Пилях дъха си сам-сама
докато се влачех боса по брега.
Кажи, Море, къде сгреших,
къде се спънах
и къде разбих?!
Кажи ми, мога ли да разтопя
лъжите в твойта мекота?!
Щипи, Море, счупи сърцето ми на две
и нека ме боли,
когато капя съм хърби...
И пак крещя
без глас:
ТАКА...
Крещя с поглед -
писък СТРАСТ...
И лижа твоите вълни
свободна, волна - нека ме боли..."

"Разхвърлям пръски по брега,
усмивка хлъзгам с лекота,
потапям своите очи
в морето мое,
в дивите вълни...
Душа от пепел,
цвят от СМЯХ,
милувка СПОМЕН,
морски свят...
И дишам някакви мечти,
а морето в краката ми пълзи...
И после ТИШИНА,
и капещата в нощта луна,
а морските вълни
разлистваха мелодия в скали...
А аз,
заровила ръце,
рисувах твоето сърце в зрънце...
И дъх на вятър
в чорлава коса,
усмивка влажна
в капчица сълза,
и едно пораснало хлапе
брои вълните
и пилее в морето страхове..."

Френдско

"Капризи...
Вятър...
Две сълзи...
Лудост, болка...
Сметени мечти...
Щипка пепел...
Дрипава съдба
заровена и тя
в мъглива суета...
Съблечен поглед...
Две жени - влюбени в най-топлите очи...
Ревност на дете...
Закърпена усмивка в черното море...
И едно единствено момче
разкъсало сърцето си на две...
Боса тишина
разпиляна в бурната целувка на нощта,
а бялата луна
разлива мокра своята тъга в светлина...
А после,
утрото дойде
и изми заровените в морето страхове...
Приказка в дъжда...
И хоризонта нарисуван под дъга...
Разлистени мечти
и моите фантазии събрани в пяната на белите вълни..."

френдско:

"Едър пясък
и една жена -
потънала в морето с лекота...
Стъпки на едно момче
изсипало и то сърцето си
по тези мокри брегове...

Среща.

Четири очи.

Трапчинки диви.

Устни.

Капчици сълзи.

Радост...

Пулс...

И щипчица тъга...

А после,
раздялата събрана в най-горещата прегръдка на света...

Болка...
Пусната ръка...
И моята съсипана душа...

А ти...

Събрано бъдеще в измислени мечти...

Върви... и усмивката ми скътано пази."

френдско...



Напълних ви очи – с сълзи…
Събирах себе си във океани от лъжи…
Пилях мечтите си в горчиви страхове
Залъгвах се, че ми е по-добре…

Гледам и крещя..

Лижа болка… и тъжа…

Заровена усмивка… и една тъга,

а би трябвало да съм най-щастливата жена…

Танцувам…

мокра…

в прегръдките на лудостта…

и рисувам с пръсти болката на любовта…

Боли… по дяволите, как боли!!!

Изсипан пясък… в моите очи…

И тези ветрове
ме превръщат в най-дивото хлапе…

Плача… сам-сама…
и не мога да се спра…

Разхождам своето сърце
в измислените мои светове...

Бряг…
Една луна…
и най-наивната надежда
събрана в капчица сълза…

Любов…
и моите очи
се блъскат празно между четири стени…

И пак крещя…

Душа…

Разпиляна моя свобода…

Чакам те есен увяхнала -
нежна!, разбита Любов...
Горчиво разлиствам листата ти
и измислям вятъра в моята черна коса...


Чакам те есен изсъхнала -
моя!, небрежна Любов...
Танцувам боса
и някак разхвърлена,
капризно ровя
в усмивката лека на Бог...

Чакам те есен изплакана -
разпиляна мокра тъга...
Събирам твоите капки в душата си
дишам те есен ТАКА...

Чакам те есен
и капя
гола
и луда в нощта...
Пипам с пръсти съдбата,
но изтичаш - есен моя! - в дъжда...

Приказка пъстра - фантазия! -
няколко капки мираж,
а вятъра ПАК се въргаля
в босите мои крака...

Бряг
щипка пясък
и полъх...
чу се писък на чайка - на две! -
и всичко ПАК така се повтаря
рисувам в морето сърце...

френдско..

"Изплетох ти мека целувка
събрах я в шепите две
и после
с устни я духнах
изсипах я в твойто сърце...

Разпилях се с очи в тишината,
сърбах спомени,
ровех в мечти
и някак си съм заспала
под лунните леки лъчи...

И сънувам

прегръдка разтлана,
няколко крехки сълзи
и мойта усмивка засмяна
небрежно вплетена в твойте коси..

Нежен поглед,
капки измама
и безбрежната морска тъга,
а ти разливаш със пръсти вълните
в ГЛУХОТО НА НОЩТА...

Разплаках се

и се помолих

за малко нежност,
за топла ръка

потънах в мрака
и се престорих,

че имам теб,
че се галя в твойта душа...

Наивна картина - история! -
слабост на силна жена,
но нека съм слаба
дори в обратното на еуфория,
нека измислям по себе си слабостта...

Събудих се

някак издраскана
от студените дъждове,
цяла нощ в съня, в душата ми
са валяли безброй страхове...

Бряг
море
вълни

пясък
и сълзи

моята душа

болката
и любовта...

Две отворени очи

сами

танцуват в нощта
в прегръдката на есента...

ИСКАМ ДА КРЕЩЯ

да се спъвам в лудостта,

ТЪГА...

Гледам те в очите Старост,
гледам те в очите и мълча...
Галя миналото с жалост
и тихичко от вътре си рева.

Гледам те... и знам, че те изпускам
- Старост мила, лека тишина, -
и стискам лудо крясъка си с устни,
и стискам с пръсти всяка капка ярост под дъжда...

и те прося Старост
- още малко, мила -
но изтече Старост
в калната земя се разпиля...
(hug)



Минутка спомен в тишината
и спъвам се във слабостта,
безмълвно гледам в небесата
и се галя лудо в ноща...
Звезди - изпивам ви с очи!..
Страхове - от детските безгрижни часове!..
И пак,
минутка спомен в тишината..
и пак,
къде съм аз?!, се питам в тъмнината...
и пак,
крещя, крещя, крещя
в голата усмивка на ноща.
И светулки побеснели
в тишината замъждели
пълнят моите очи
със спомени и със сълзи...

Очите ми все гледат на изток,
на изток, където морето ръмжи...
ръцете ми все търсят дъжда да разплискат,
като че галят се в пръските на белите морски вълни...
Дъхът ми все лее се с влага такава,
като че нейде там някъде бряг се задава...
И може небрежно да прозвучи,
но душата ми пак пясъка морски брои...
Ех сърце, лудо си, влюбено, сещаш се,
а и тази голяма луна
разляла по покривите свойта пътека
ме води на изток, пак, към брега...
Усмихвам се меко, после въздишам,
затварям очи, не сълзя,
аз просто полека и тихо си дишам
в прегръдката на нощта.

Тераси, прозорци
и улици тясни,
някой някъде клаксон наби..
и котки изплюха свойте звуци ужасни,
а аз все така съм към морето с очи...

Понякога човек се пристрастява
към болката и към греха,
друг път тайно се надява
да ги подмине
и да наведе глава...
А там, някъде по пътя
се вият гъдел и следи,
и продължава, той, "глупакът"
да си краде, все тъй, от чуждите очи...

Минават дни, години...
и години,
а малкото му сърчице
нарязано от ветровете диви
не забравя и не ще да порасте...

Хлапашки някакви истории
за Миг и шантава любов..
Безумни приказни декори
и той - човекът, - спретнат в тях...

Сълза
една
малка приказка за любовта,
а тя…
Тя любовта е…
Любовта е малка тревичка,
Любовта е топла сълза,
Любовта е песен на птичка,
Любовта е болка, любовта е война…
Любовта, тя се рони в дъжда…
Любовта… любовта е мълчание,
Любовта е страдание,
Любовта е ухание,
Любовта е…
Любовта е крясък,
Любовта е лудост,
Любовта е в скапаната рима,
Любовта е в грубите слова,
Любовта е люта зима,
Любовта е стон изтръгнат
от недрата на греха…
Любовта …

Любовта е..
Любовта е поезия нежна…

от нея вали....